В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира е готова на всичко, за да опази най-голямата си тайна. Измъчван от угризения, д-р Джейхун решава най-сетне да разкрие истината на Орхун и Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 38 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун усеща, че е на крачка от истината, и нарежда да разследват д-р Джейхун. Решен повече да не мълчи, лекарят написва писмо до Орхун, в което разкрива шокиращата истина – че има дъщеря, за чието съществуване никога не е знаел, защото собствената му майка, Афифе Демирханлъ, е направила всичко възможно да ги раздели.
В същото време, точно когато Азиз започва да вярва, че Елиф е невинна, полицията го арестува по обвинение, че я държи против волята ѝ в дома си. Убеден, че именно тя го е предала, той се обръща срещу нея, без да подозира, че истинският виновник остава в сянка.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Афифе нервно крачи из хола и за пореден път избира номера на Орхун. Телефонът просто си звъни, но той не вдига. Тя не може да си намери място от безпокойство, питайки се какъв ли разговор се провежда в този момент между него и Джейхун. В стаята влиза Султан.
– Говори ли с лекаря? – пита Афифе, а гласът ѝ трепери от напрежение.
– Звъня му, госпожо, но не ми отговаря... – свива рамене Султан. И двете са опънали нервите си до краен предел.
В същото време, в пристройката на имението, Хира нервно стиска телефона в ръцете си. В съзнанието ѝ отново и отново отекват последните думи на Орхун: „Добре... Щом не искаш да ми кажеш, сам ще разбера истината!“. Тръпки я побиват от този спомен. Тя отново набира д-р Джейхун с треперещи пръсти, но от отсрещната страна никой не вдига.
– Защо не вдигате? Господи... само не позволявай Орхун да говори с него!
Пръстите ѝ треперят, докато упорито опитва отново и отново…
В кабинета си д-р Джейхун гледа екрана на телефона, който не спира да свети от входящите обаждания на Султан и Хира. Лицето му е помрачено от гняв и безсилие. Без да се поколебае, прекъсва поредното позвъняване.
– Дотук бях!
Телефонът веднага започва да звъни отново. Лекарят отново затваря, този път окончателно.
В пристройката Хира чува единствено бездушния глас на телефонния секретар. „Абонатът, който търсите, в момента не е достъпен. Моля, опитайте по-късно.“
Хира прекъсва обаждането, докато паниката напълно я завладява.
– Ако Орхун вече е говорил с лекаря... той няма да издържи на натиска му и ще му разкаже всичко! – прошепва тя, приклещена в ъгъла от собствените си страхове.
– Не можем да останем тук... Трябва да избягаме! Няма да дам детето си на никого!
Без да губи нито секунда, тя грабва пътната чанта и започва трескаво да събира най-необходимото. В този момент при нея идва Сахра. Момиченцето любопитно наблюдава как майка му прибира дрехите.
– Мамо... Някъде ли ще ходим?
Хира не спира да подрежда багажа. Опитва се да скрие паниката в гласа си.
– После ще ти обясня, съкровище.
В този момент на прага се появява Султан. Виждайки я, Хира мигновено застава пред чантата, за да скрие подготвения багаж от погледа ѝ.
– Госпожа Афифе ви вика! Веднага! – отсича Султан с команден тон.
Хира бързо се обръща към дъщеря си и я хваща нежно за раменете.
– Идвам след малко – казва ѝ тя с пречупен от напрежение глас.
Малката Сахра кима с глава в знак на съгласие. Хира и Султан бързо излизат от помещението.
Напрежението в хола на имението достига връхната си точка. Афифе крачи нервно напред-назад, измъчвана от неизвестността, че не може да се свърже нито с Орхун, нито с лекаря. В този момент Султан влиза с Хира. Афифе прави рязък знак на икономката да се оттегли, след което застава лице в лице с Хира – бясна и извън себе си от контрол.
– Още от първия ден, в който стъпи в това имение, знаех, че ще съсипеш всичко! – изсъсква Афифе, впила властен поглед в нея. – Говори! Защо отиде при онзи лекар? Какво ти каза той? Защо Орхун отиде там? За какво говорихте?
– Това не ви засяга... – отговаря Хира, опитвайки се да запази хладнокръвие.
– За каква се мислиш?! – крещи Афифе, преливаща от гняв.
Преди спорът да се разрасне, в салона влиза Орхун. Появата му кара и двете жени да застинат. Той ги оглежда с пронизващ поглед и отсича с леден тон:
– Ще ми кажете всичко! Какво искате от този лекар? Какво криете? Ще ми обясните всичко... дума по дума!
Орхун мести поглед ту към майка си, ту към Хира. Мълчанието им само засилва подозренията му.
– Мълчите! Което означава, че съм прав! – продължава той с твърд тон. – Каквато и тайна да криете, ще ми я кажете точно сега! Коя от двете ще започне първа?
Афифе бързо се опитва да овладее положението.
– Успокой се, Орхун. Не знам за какво говориш. Казах ти вече... повиках лекаря само заради изследванията ми...
– Не! Това не е бил просто преглед! – прекъсва я той с категоричен жест. – Има нещо друго! Изведнъж започваш да се грижиш за здравето си и пращаш тайни послания на лекаря? – Той бързо премества погледа си към Хира. – А ти рискуваш живота си, за да отидеш на лична среща с него... Престанете да лъжете и ми кажете истината! Какво общо имате и двете с този лекар? Искам да знам!
– Как може изобщо да имам нещо общо с тази жена! – възмущава се Афифе, опитвайки се да скрие притеснението си.
– Майко... Искам истината! И няма да спра, докато не я науча! Знаеш го много добре! – предупреждава я Орхун.
Тогава Хира се изправя гордо и го поглежда право в очите.
– Добре! Искаш да знаеш какво стана? Щом толкова ти е любопитно, да ти кажа! – изненадва го тя с неочаквана дръзкост. Афифе застива от страх какво може да разкрие. – Ти сам каза: „Докато всеки знае мястото си, няма проблем.“ Но май ти вече си забравил своето място. Това е цялата истина. Каквото става между мен и моя лекар, не засяга никого. И няма да чуеш нищо повече от мен.
Без да изчака реакцията му, Хира обръща гръб и напуска салона. Орхун остава бесен, защото отново не получава отговорите, които търси.
Макар вътрешно да си отдъхва, Афифе решава да изиграе ролята на обидената.
– Много ме нарани, Орхун! Как можа да ме поставиш на едно място с тази жена!
Орхун обаче не вярва на нито една от оправданията им.
– Бягайте колкото си искате... Рано или късно ще науча истината! – заканва се той с твърда решителност.
Орхун върви неспокойно напред-назад в хола на имението. В главата му отново и отново звучат думите на двете жени. Спомня си фалшивото обяснение на Афифе: „Повиках лекаря единствено за рутинен преглед...“, последвано от дръзкия изблик на Хира: „Ти сам каза: „Докато всеки си знае мястото, всичко е наред.“ Е, явно ти обърка своето! Ставащото между мен и лекаря ми не е работа на никого! Няма да чуеш нищо повече от мен!“.
Търпението на Орхун се изчерпва. Той вади телефона си и бързо избира номера на Ерхан.
– Ерхан... Искам да проучиш д-р Джейхун Касабалъ! – произнася той с твърд, властен тон.
– Какво точно искате да научите, господин Орхун? – чува се въпросителният глас на Ерхан от отсрещната страна.
– Всичко! – заявява той без колебание, а погледът му остава суров и непреклонен. – Най-вече връзката му с Хира. Ходила ли е при него, докато бях в затвора? Откога се познават? Искам да знам абсолютно всичко!
Хира седи в градината, а лицето ѝ е белязано от дълбока тревога.
– Лекарят не му е казал... Боже, моля те, направи така, че да удържи на думата си! – шепне си тя, стиснала ръце в скута си. – Ако той мълчи, няма от кого друг да научи истината...
Докато Хира се опитва да подреди мислите си, към нея тихо се приближава Сахра. Детето я поглежда с любопитство и я пита с детско любопитство: – Мамо, нали щяхме да тръгваме? Затова ли събра багажа? Татко тук ли е?
Хира бързо прикрива тревогата си и се усмихва през сила.
– Ела, съкровище... Не, няма да ходим никъде. Татко ти още не е дошъл, но ще дойде. Не се тревожи.
Тя силно прегръща дъщеря си, сякаш се страхува, че всеки момент може да я изгуби.
В ателието си Афифе не може да си намери място от тревога. Нервно обикаля из стаята, а Султан мълчаливо я следва. Гневът и страхът вече не ѝ позволяват да мисли трезво.
– Сред толкова много лекари точно него трябваше да извикат! Джейхун може засега да мълчи, но трябва да сме сигурни, че никога няма да проговори!
Тя рязко спира и се обръща към Султан.
– Направи всичко необходимо! Трябва незабавно да приключим с този проблем. Иначе... всичко ще бъде загубено!
В същото време, в кабинета си в клиниката, д-р Джейхун чака новини от сина си. Той нервно стиска телефона в ръка, докато най-накрая на екрана не светва името на Тансел. Джейхун приема обаждането мигновено.
– Тансел! Най-после! Къде си, сине? Толкова се тревожех! Добре ли си? Пристигна ли в Линц? – изстрелва той въпросите един след друг.
– Да, татко, пристигнах – чува се спокойният глас на момчето от другата страна. – Заедно съм с чичо Аднан.
Лекарят въздъхва с облекчение.
– Някой проследи ли те? Забеляза ли нещо подозрително?
– Не, всичко беше напълно нормално – отговаря Тансел. – Татко, ще ми обясниш ли най-накрая какво става? Изпрати ме тук толкова бързо... Някой преследва ли ни?
Джейхун замълчава за миг.
– Ще ти обясня всичко... но когато дойда при теб. Още днес купувам билет. Утре ще се видим.
След като затваря телефона, той остава сам с тежките си мисли. Въпреки че облекчението от безопасността на сина му го успокоява, огромната тежест на решението, което е взел, продължава да го смазва.
– Трябва да се освободя от този товар... – прошепва той сам на себе си, а погледът му помръква. – Не мога повече да съсипвам чужди животи, криейки истината. Орхун Демирханлъ трябва да научи, че има дете!
Джейхун сяда на бюрото и започва да пише писмо. Думите му звучат като изповед.
„Господин Орхун... Вие бяхте прав. От вас се крият изключително важни истини. Затова ви пиша това писмо. Искам да ви кажа онова, което досега не посмях заради заплахите на майка ви. Когато прочетете тези редове, аз и синът ми вече ще бъдем в безопасност...“
Пренасяме се в градината на имението. Хира гали нежно косата на Сахра, прегърнала я силно в обятията си. В очите ѝ се чете панически страх, че тайната ѝ всеки момент може да бъде разкрита. Гласът на Джейхун продължава да звучи, покривайки трогателната гледка:
„Денят, в който бях повикан във вашата къща за лечението на госпожа Хира, осъзнах една голяма истина. За мен е невъзможно да мълча повече пред тази огромна несправедливост, извършена спрямо вас и госпожа Хира. Докато вие бяхте в затвора, госпожа Афифе доведе тогавашната ви съпруга в клиниката, на която бях съсобственик. Тя беше бременна. Майка ви поиска бебето да бъде премахнато, твърдейки, че това е ваша заповед. Госпожа Хира обаче не беше съгласна и беше съсипана от мъка...“
В същото време в кабинета си Орхун седи потънал в тежки мисли зад бюрото. Сенките на съмнението се изписват по лицето му, докато думите на лекаря сякаш кънтят в помещението:
„Когато отказах да извърша аборта, майка ви използва благодарността ми към нея заради моя син и ме принуди да замълча. До днес съжалявам, че не намерих сили да ѝ се противопоставя. Останалото госпожа Хира сама ще ви разкаже...“
Орхун става и се приближава до прозореца. Погледът му неволно се спира върху Хира и Сахра в градината.
„По волята на съдбата отново се срещнахме. Благодарение на опитите на госпожа Афифе да ме накара да мълча разбрах, че вие никога не сте знаели за бременността на съпругата си. Това е ужасяваща тайна... и човекът, който ви я е отнел, е собствената ви майка.“
В същия миг Афифе също поглежда през прозореца на работилницата си. Очите ѝ се спират върху Хира и Сахра, а тревогата я пречупва. Тя бавно се отпуска на дивана.
„Афифе Демирханлъ е човекът, който раздели вас, госпожа Хира и детето ви. Тя е изключително опасна жена. Заплаши живота на сина ми, за да ме принуди да мълча. Но вече не мога да бъда съучастник в тази несправедливост. Надявам се оттук нататък да успеете да поправите разрушенията, които тя причини на живота ви.“
Писмото е завършено. Истината най-сетне е намерила своя път към Орхун... остава само да стигне до него
Орхун продължава да гледа през прозореца към Хира, която нежно прегръща Сахра. Не подозира, че детето в ръцете ѝ е неговата дъщеря.
Сякаш усещайки погледа му, Хира вдига очи. За миг погледите им се срещат. Времето спира.
Очите на Хира се изпълват със сълзи. Тя веднага свежда поглед и още по-силно притиска Сахра към себе си. Орхун също се отдръпва от прозореца. Болката, която не може да назове, тежи в сърцето му.
След няколко секунди Хира отново поглежда към кабинета... но прозорецът вече е празен.
Двамата са разделени само от няколко метра... и от една тайна, която скоро ще промени живота им завинаги.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Пикникът сближава Елиф и Акъф. Възрастният мъж постепенно си спомня откъси от миналото и започва да рецитира любимите си мисли на Мевляна. За изненада на Азиз Елиф продължава всеки следващ ред, а Акъф е впечатлен от знанията ѝ. Така Азиз научава, че тя е прекъснала училище, за да се грижи за болната си майка. За първи път той започва да се съмнява дали не е сгрешил в преценката си за нея.
В същото време Едже научава, че Азиз е на пикник с Елиф. Новината разпалва ревността ѝ и тя си тръгва убедена, че между двамата се случва нещо повече, отколкото Азиз признава.
По-късно Азиз отново обвинява Елиф, че играе роля. Този път обаче Елиф му се противопоставя и му казва, че зад суровата му външност е видяла син, който безкрайно обича баща си. Накрая го пита кога най-после ще повярва, че никога не го е лъгала. Думите ѝ разклащат убежденията на Азиз и за миг той започва да ѝ вярва.
На връщане от пикника съдбата нанася тежък удар. Полицията арестува Азиз по сигнал, че държи Елиф против волята ѝ в дома си. В мига, в който вижда униформените, Азиз решава, че именно Елиф го е предала. Всички съмнения, че тя може да е невинна, изчезват и са заменени от ярост. Елиф е шокирана и не разбира кой е подал сигнала.
Арестът на Азиз отприщва истински скандал у дома. Сузан обвинява Елиф, че е съсипала живота на брат ѝ, и се нахвърля върху нея с намерението да я пребие. Единствено Акъф застава в защита на Елиф, въпреки здравословното си състояние. Разярена, Сузан заключва момичето в стаята на Азиз и се заклева, че ако брат ѝ не се върне, Елиф ще си плати за всичко.
След разговор с Гюрбюз Сузан разбира, че единственият шанс Азиз да бъде освободен е полицията да не открие Елиф. Затова решава да я укрие още по-добре. Междувременно Едже случайно чува разговора и остава убедена, че Елиф е предала Азиз на полицията. Вместо да се разстрои, тя тайно се радва, вярвайки, че това окончателно ще ги раздели.
В районното управление Азиз е подложен на унизителен разпит. Следователят Шахин го обвинява, че е отвлякъл Елиф заради дълговете на баща ѝ, но Азиз категорично отхвърля обвиненията. Малко по-късно Шенол също е разпитан, но въпреки страха си не издава къде се намира дъщеря му и лъже, че е заминала извън града. Шахин не успява да докаже нищо, но Азиз все пак е отведен в ареста, убеден, че Елиф го е предала, докато истинският виновник остава неизвестен.
