В предния епизод на турския сериал „Плен“: Една неочаквана среща може да разкрие тайните, които Хира и Афифе пазят от Орхун от шест години. Ще излезе ли истината най-после наяве?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 36 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Хира е убедена, че д-р Джейхун всеки момент може да разкрие най-голямата ѝ тайна, и отчаяно търси начин да го спре. Докато кошмарът, че Орхун ще ѝ отнеме Сахра, не ѝ дава покой, той настоява тя да остане в неговата стая, за да се възстанови.
Междувременно животът на Акиф виси на косъм, а Азиз за първи път сваля маската на безмилостен мъж и показва колко силно обича баща си.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод. Орхун влиза в кабинета. Афифе е напрегната и трескаво се опитва да разбере какво точно е чул синът ѝ.
– Сине... – заеква тя и прави кратка пауза. – Всъщност... работата е там, че...
Орхун подминава опитите ѝ да увърта. Той я гледа право в очите.
– Коя работа? Кое е това нещо, което аз не трябва да знам?
Афифе си поема въздух и леко се успокоява. Длъжна е бързо да се овладее и да спечели време.
– Щом ме усети, ще си призная – казва тя с престорена откровеност. – Кръвното ми налягане отново се повиши. Помолих господин Джейхун да не ти казва нищо, за да не се тревожиш. Но явно не се справих много добре.
– Знаеш, че не понасям тайните! Без значение дали са малки, или големи! – прекъсва я той.
– Нали ти казах, просто не исках да се тревожиш. Прав си, трябваше да ти кажа веднага.
В този момент телефонът на Джейхун иззвънява. Лекарят бързо вдига слушалката, сякаш това е неговото спасение от задушаващата атмосфера.
– Да... Добре, благодаря ви. Сега ще ги прегледам. – Той затваря телефона и поглежда към Орхун. – Излязоха резултатите на госпожа Хира.
– Как е тя? – пита Орхун.
– Не са лоши. Като цяло всичко е в норма. – Лекарят използва момента, за да се измъкне от притискането на господарката. – Господин Орхун, ще дойдете ли с мен при госпожа Хира?
– Разбира се.
Джейхун поглежда към Афифе, която го изпраща със заканителен и предупредителен поглед. Двамата мъже излизат, а Афифе тръгва след тях.
Докато Орхун и Джейхун се отправят към стълбите, Афифе върви плътно след тях, за да се увери, че лекарят няма да проговори. Орхун обаче застива за секунда и се обръща към нея.
– От фирмата изпратиха шофьор за документите, които подписах. Искат и твоето потвърждение. Подготви го и им го изпрати.
Афифе няма избор и спира на място.
– Добре.
Докато гледа тревожно след отдалечаващите се мъже, тя прави знак с глава към Султан, която се появява откъм кухнята.
– Госпожо... – приближава се Султан.
– Нещата всеки момент ще се объркат.
– Господин Джейхун ли?
– Разбра, че Орхун няма нищо общо с прекъсването на бременността. Предупредих го да мълчи, но нямам ни най-малко доверие на този човек. Не съм сигурна, че няма да изтърве нещо. Трябва спешно да намерим начин да го накараме да си държи езика зад зъбите.
Двете потъват в трескави мисли как да излязат от капана.
Хира е опъната като струна от безпокойство. В стаята влиза Бехийе с кана вода в ръка. Хира прави опит да се повдигне от леглото, но Сахра веднага я спира с малките си ръце.
– Къде тръгна, мамо?
– И дума да не става да се движиш! – намесва се Бехийе със строг тон. – Господин Орхун изрично ми заповяда да не ти позволявам да ставаш.
– Болката ми премина. Мога да стана. Освен това Сахра трябва да хапне нещо.
– Аз ще се погрижа за нея, не се тревожи.
– Няма нужда да си правиш труда...
– Хайде, слагаме масата. – усмихва се Бехийе и хваща детето за ръка. – Идваш ли, мила?
Тъкмо когато двете излизат, на вратата се появяват Орхун и доктор Джейхун.
– Излязоха изследванията ти. – казва Орхун на Хира.
Джейхун пристъпва напред и започва да обяснява:
– Показателите са добри, но някои витамини и минерали са на долната граница. Ще ти предпиша хранителни добавки към основните лекарства, за да ги повишим по-бързо.
Докато той записва рецептата, Султан тихо влиза в стаята.
– Трябва да поддържаме връзка. Както вече се разбрахме – пълна почивка и никакво излишно движение. Много е важно да пиеш лекарствата навреме и да се храниш добре.
Джейхун приключва и подава листа на Орхун, който веднага го предава на Султан.
– Купи ги незабавно.
– Веднага, господине.
Султан поглежда с особен, предупредителен поглед към Джейхун, преди да вземе рецептата и да излезе. Лекарят улавя погледа ѝ, стяга се и бързо се обръща към Орхун.
– Ох, почти забравих! Трябва да добавя и един мускулен релаксант. Ще облекчи значително състоянието ѝ. – Личи си, че търси начин да остане насаме с Хира. Той подава новата рецепта. – Ето, добре е и това да се вземе веднага.
Орхун взема листа и излиза от стаята, за да го предаде на Султан. Хира и лекарят остават сами. Тя го поглежда с пресъхнало гърло и напрежение в очите.
– Разговорът ни не беше приключил... Ще удържите ли на обещанието си? Нали няма да кажете нищо?
Тя чака отговор, но Джейхун застива в мълчание, разкъсван от собствената си съвест.
В съзнанието му нахлуват спомените от разговора с Афифе:
– Няма да казваш и дума на Орхун за това, което стана!
– Не разбирам... Онзи ден ми заповядахте да прекъсна бременността по разпореждане на господин Орхун. А сега ми казвате да мълча пред него! Вие... вие сама сте взели това решение! Той изобщо не е знаел!
– Да! Синът ми нямаше представа нито за заповедта, нито за бременността на Хира!
Истината, че Орхун е невинен, напълно променя гледната точка на лекаря. Той не издържа и за първи път изрича на глас това, което го измъчва.
– Може би истината трябва да излезе наяве!
– Не! Недейте, докторе... – отвръща Хира, а очите ѝ се пълнят със сълзи.
Тъкмо когато Хира се готви да го моли още веднъж, Орхун се връща в стаята. Поглежда към лекаря.
– Да ви изпратя.
Хира го изпраща с уплашен, умоляващ поглед, но Джейхун извърта очи и излиза заедно с Орхун. Сълзите на Хира се претъркулват по бузите ѝ.
„Не! О, не... Ако той разбере всичко, ще ми вземе Сахра!“ – трепери тя от ужас, останала сама в стаята.
Докато Хира остава сама в стаята, обляна в сълзи, последните думи на д-р Джейхун продължават да кънтят в съзнанието ѝ:
„Може би истината трябва да излезе наяве!“
– Боже мой... Ами ако му е казал? Какво ще правя тогава? – прошепва тя разтреперана и притиска ръка към гърдите си.
В този момент малката Сахра се втурва към нея с грейнала усмивка.
– Мамо, изядох си всичко! – възкликва радостно момиченцето.
Обзета от панически страх, че може да загуби дъщеря си, Хира я притиска силно към себе си.
– Съкровището ми... Дъщеричката ми... – прошепва тя и притиска главичката ѝ до гърдите си.
В този миг вратата се отваря и Орхун влиза в стаята. Щом го вижда, Хира застива. В първия момент е убедена, че вече знае истината. Гласът ѝ трепери, докато плахо прошепва:
– Докторът...
– Господин Джейхун си тръгна. – прекъсва я Орхун с привидно спокоен, но необичайно мек тон.
Хира си поема дълбоко въздух. Той все още не знае. Вълна от облекчение преминава през нея. Орхун, макар да се опитва да изглежда спокоен, не успява да прикрие тревогата в очите си.
– Ако искаш, ще го повикам отново. Добре ли си? – пита той загрижено.
– Няма нужда... Добре съм. Болката вече отмина. Освен това скоро ще се преместим в пристройката. – отвръща бързо Хира и прави опит да стане от леглото.
Орхун обаче веднага я спира с категоричен жест.
– Няма да ходиш никъде! Тази нощ ще останете тук. – заявява той с тон, който не търпи възражение.
Щом чува, че трябва да остане в неговата стая, Хира го поглежда смутено. Сърцето ѝ започва да бие учестено, а объркването и притеснението ясно се изписват на лицето ѝ.
Хира възразява с твърдо и решително изражение, без да нарушава дистанцията помежду им.
– Няма нужда да оставаме тук. Ще ни бъде много по-удобно, ако се преместим в пристройката.
Орхун я поглежда хладно, но непреклонно.
– Няма смисъл да поемате излишни рискове. Трябва да си почиваш и да не се натоварваш. Тази нощ ти и Сахра ще останете тук.
Малката Сахра ги поглежда с любопитство.
– А ако ние спим в твоето легло, ти къде ще спиш?
Хира и Орхун разменят напрегнати погледи. Той бързо се овладява и се обръща към момиченцето.
– В стаята за гости. Не се тревожи, и там има легло.
– Не, това е невъзможно. Не можем да приемем подобно нещо. Хайде, мила, тръгваме си. – прекъсва ги Хира и прави опит да стане от леглото.
Този път обаче самата Сахра я спира.
– Но, мамо, докторът каза да не ставаш! Нали трябва да слушаме лекарите? – заявява тя с детска категоричност.
Орхун поглежда Сахра с топла усмивка, а момиченцето му отвръща със същата искреност. Хира остава напрегната и видимо смутена от цялата ситуация.
– Ще кажа на Султан да идва от време на време да ви наглежда. Ако имате нужда от нещо... – казва Орхун и се отправя към вратата.
Докато той излиза, в съзнанието на Хира отново отекват предупредителните думи на д-р Джейхун:
„Може би истината трябва да излезе наяве!“
Хира е легнала в голямото легло на Орхун, а до нея се е сгушила малката Сахра. Вратата се отваря и в стаята влиза Султан. Носи възглавница и олекотена завивка, а студеното ѝ изражение веднага издава настроението ѝ. Хира леко се повдига, видимо смутена от цялата ситуация.
– Господин Орхун поиска да ми кажете, ако имате нужда от нещо – казва Султан с дистанциран тон и оставя един телефон на нощното шкафче. – Обаждайте ми се по този телефон!
– Нямам нужда от нищо, благодаря ти – отвръща Хира.
Сахра веднага заема защитна поза пред майка си. – Аз ще се грижа за мама!
Султан я измерва с хладен поглед и излиза без дума. Хира гледа дъщеря си с невероятна нежност, докато малкото момиче се опитва да нагласи възглавницата зад гърба ѝ.
– Дай да сложим възглавницата зад теб... И да те завием хубаво – грижовно напътства Сахра.
– Значи ти ще се грижиш за мен, така ли? Токова ли много порасна вече? – усмихва се Хира през сълзи.
Детето кима с греещо лице. В този момент на вратата се почуква и Орхун влиза тихо в стаята.
– Вземам само няколко неща и излизам, за да не ви будя сутринта – казва той.
Хира само кима в знак на съгласие. Орхун се отправя към скрина, за да си вземе ръчния часовник и ръкавелите. Докато в стаята тегне пълно мълчание и Хира се свива от напрежение, Сахра изведнъж го поглежда чистосърдечно и пита: – А ти защо си нямаш деца?
Думите ѝ се стоварват като гръм от ясно небе. Орхун и Хира застиват. Когато той се обръща, погледът му среща този на Хира. В съзнанието ѝ веднага нахлува жестокият спомен за Афифе: – Нима не разбираш, че синът ми не те иска?! Не иска нито теб, нито това, което носиш в корема си!
Орхун се овладява и отговаря кратко и сухо: – Аз така поисках. Но... може би за вбъдеще.
Личи си, че той няма желание да продължава този разговор, затова бързо излиза от стаята. Хира е разтърсена за пореден път. Той отговори толкова лесно, толкова хладнокръвно... Тя се обръща към дъщеря си: – Мила моята, какво си говорихме с теб? Не бива да задаваш такива въпроси!
– Но, мамо, толкова ми беше любопитно... – оправдава се Сахра, а Хира остава със свито от тревога сърце.
Въпросът на детето направо съсипва Орхун. Той върви бавно по стълбите, обзет от пълно вцепенение. На половината път спира и се подпира на парапета.
Той си спомня дните, в които двамата с Хира мечтаеха за общо дете... – След сватбата, разбира се, ще имаме деца. Искам го повече от всичко на света – казва той тогава с искрена любов. – И аз... А ако имаме деца, може би вече няма да се чувствам толкова самотна, нали? Ще имам хора от моята кръв... Те ще бъдат моето семейство. Заедно с теб, разбира се... – отговаря тя с греещи очи. Едва сега той дава истинския си отговор на въпроса на Сахра, макар и на себе си: – Исках го повече от всичко на света...
В този момент телефонът му иззвънява и прекъсва тежките му мисли. Орхун приема повикването и прибира апарата към uхото си: – Да, слушам ви.
Посред нощ Хира и Сахра спят спокойно в стаята на Орхун. Изведнъж вратата се отваря с трясък. Хира сепнато скача от леглото и вижда Орхун, който нахлува вътре с гневно изражение.
Със студен глас той заявява, че вече знае всичко. Уплашената Хира не разбира за какво говори. В този миг Орхун изрича думите, от които тя се страхува най-много – разбрал е, че Сахра е негова дъщеря. Обвинява Хира, че години наред е крила детето от него и вече знае цялата истина.
Хира отчаяно отрича, но Орхун не я слуша. Междувременно Сахра се събужда уплашена от виковете. Орхун се насочва към момиченцето, но Хира веднага застава между тях и заявява, че Сахра е нейна дъщеря. Орхун обаче вдига детето на ръце и се отправя към вратата.
Хира изпада в паника. Опитва се да го спре, умолява го да пусне Сахра и отчаяно повтаря, че това е нейното дете. Орхун грубо я отблъсква и заявява, че Сахра е и негова дъщеря, а след това произнася най-страшните думи за Хира – че никога повече няма да я види.
Докато Орхун излиза от стаята със Сахра на ръце, Хира се опитва да ги последва, но се спъва и пада на пода. Безсилна и разкъсвана от ужас, тя продължава да вика след дъщеря си, убедена, че я губи завинаги.
Отчаяните викове продължават да отекват в съзнанието на Хира. Тя диша тежко, повтаря през сълзи името на дъщеря си и внезапно се събужда. Осъзнава, че всичко е било само кошмар, но страхът все още не я напуска.
Сахра също се събужда и разтревожено пита какво се е случило. Без да може да сдържи емоциите си, Хира силно я прегръща, сякаш се страхува, че всеки миг може да я изгуби.
Чувайки виковете от съседната стая, Орхун влиза бързо и спира на прага, изпълнен с тревога. – Какво става? Добре ли си?
– Мамо... – тихичко промълвява Сахра.
– Нищо, миличка... Просто сънувах лош сън – опитва се да се овладее Хира и гали косата ѝ.
Орхун не се отказва и пристъпва по-близо. – Сигурна ли си, че си добре?
Хира обаче го поглежда студено и категорично, без да оставя място за разговор. – Можеш да си вървиш? Всичко е наред.
Орхун е принуден да се обърне и да напусне стаята. Щом вратата се затваря, Хира се обръща към Сахра и ѝ говори с топъл, успокоителен тон: – Беше просто сън, мила... Премина...
Тя притиска силно детето до гърдите си, сякаш се бори с целия свят, за да не го загуби.
След кошмара Хира не успява да мигне до сутринта. Докато Сахра още спи спокойно, тя непрекъснато си повтаря, че няма друг избор – трябва на всяка цена да се увери, че д-р Джейхун няма да разкрие истината на Орхун.
Решена да действа незабавно, Хира намира в интернет телефона на клиниката му и се обажда. Секретарката обаче ѝ съобщава, че лекарят е много зает и в момента не може да разговаря с никого. Хира отчаяно се опитва да обясни колко е важно да се свърже с него и дори се представя с името си, надявайки се Джейхун да разбере кой го търси. Секретарката обаче не ѝ позволява дори да довърши и категорично отказва да прехвърли обаждането.
Точно когато Хира прави последен опит да настоява, Орхун влиза в стаята. Изненадана, тя веднага затваря телефона и се опитва да прикрие тревогата си.
Орхун я поглежда учудено.
– Защо си станала?
Хира бързо се окопитва и спокойно отвръща, че болката вече е отшумяла и щом Сахра се събуди, двете ще се преместят обратно в пристройката.
Орхун не спори с нея, но поставя едно категорично условие.
– Добре. Но днес няма да работиш. Ще те пусна да си тръгнеш само ако обещаеш да си почиваш. Чу какво каза докторът.
Хира се кани да възрази, но в този момент телефонът на Орхун звъни. След краткия разговор той разбира, че трябва незабавно да отиде в офиса.
Щом Орхун излиза от стаята, Хира остава замислена и разтревожена. Неуспешният разговор с д-р Джейхун още повече засилва страха ѝ, че истината може да излезе наяве всеки момент.
След разговора с Орхун Хира и Сахра се отправят към пристройката. По пътя ги забелязва новият градинар Рашит. Щом я вижда, той веднага я заговаря с широка усмивка.
Хира изненадано го разпознава – това е бащата на Мерием. Рашит също се радва, че тя си го спомня. Преди разговорът да стане неудобен, Хира изпраща Сахра да продължи сама към пристройката.
Останали насаме, Рашит безцеремонно подхваща темата, която най-много я боли. Чуди се как е възможно жената, която някога е била господарката на имението, днес да се е върнала като прислужница, и дори води със себе си дъщеря си.
Думите му видимо смущават Хира, но той не спира дотук. С престорено приятелски тон заявява, че вече той е градинарят, а тя – прислужницата в имението. След това с намигване ѝ предлага да му носи чай, понички и други лакомства от кухнята, за да се разбират добре.
Вече изнервена, Хира го поглежда строго и рязко му напомня да знае мястото си, ако иска отношенията помежду им да останат добри.
След като тя си тръгва, Рашит остава засегнат, но бързо сменя настроението си. Самодоволно си казва, че за Хира сигурно не е лесно да преживее падението си – от господарка на имението да се превърне в прислужница. Убеден е, че това е само началото и че занапред го очакват още много интересни събития в имението.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
След като намират тежко ранения Акиф, Азиз и Елиф го откарват в болница, където лекарите се борят за живота му. Състоянието му остава критично, а лекарите предупреждават, че съществува опасност да изпадне в кома. Азиз е съкрушен и обвинява Елиф за случилото се, докато тя не спира да се моли за оздравяването на възрастния мъж.
Въпреки грубото отношение на Азиз, Елиф го насърчава да не се отказва от баща си и да говори с него. Думите ѝ постепенно пречупват вътрешната му съпротива и той най-сетне сяда до леглото на Акиф. Развълнуван, Азиз си припомня щастливи спомени от детството и признава колко много се нуждае от баща си. Елиф става неволен свидетел на този емоционален момент.
На следващата сутрин Елиф продължава да се грижи за Акиф и с обич му говори, насърчавайки го да се събуди. Азиз тайно наблюдава сцената и за първи път вижда искрената ѝ привързаност към баща си. Макар да отказва да го признае, у него започват да се появяват първите съмнения дали Елиф наистина е човекът, за когото я смята.
