В предния епизод на турския сериал „Плен“: Думите на Хира разбиват надеждите на Орхун, но малката Сахра продължава да вярва, че той е специален човек в живота им.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 29, 30, 31 и 32 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV Story.
След като си спомня, че в трескавия си унес е признал любовта си на Хира, Орхун разбира защо тя е толкова разгневена. Страхувайки се, че тя може да напусне имението и така да остане без защитата му, той взема болезнено решение – убеждава я, че думите му са били само бълнуване, а след това започва умишлено да се държи все по-студено и сурово с нея.
Един неочакван спомен от първата им брачна нощ отново ги връща към миналото. Когато нарът се разпилява по пода, Хира заявява, че ще изтрие всяка следа от него, точно както е изтрила и миналото им. Думите ѝ нараняват Орхун, но той продължава да играе ролята на безразличен мъж. Решен да я държи далеч от себе си, той я унижава дори за начина, по който му поднася кафето, и настоява да се държи с нужното уважение. В същото време Хира категорично забранява на Сахра да общува с Орхун.
Междувременно става ясно, че Сузан и Азиз не са деца на една и съща майка. Именно Сузан е заложила капан на Бехийе, като е накарала Акиф да повярва, че съпругата му му изневерява. Години по-късно споменът за майка му продължава да измъчва Азиз и той излива болката си върху Елиф. Но когато Акиф получава поредната тежка криза, Азиз е принуден да преглътне гордостта си и да повика именно Елиф – единствения човек, способен да успокои баща му.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на сериите в редовете по-долу ⬇
„Плен“ – сезон 3, епизод 511
След треската, признанието в безсъзнание и болезненото разкритие, че Орхун е изрекъл думи, които никога не е трябвало да казва, Хира остава разкъсвана между гнева и любовта. В имението въздухът е натежал от неизказани чувства, а всеки поглед между двамата носи повече болка, отколкото омраза.
Докато Дефне се опитва да разведри Орхун с непринуден разговор, той почти не я чува. Мислите му непрекъснато се връщат към Хира. Когато тя влиза, за да поднесе чая, атмосферата мигновено изстива. Дефне я пита как се чувства след отвличането, но отговорът на Хира всъщност е насочен към Орхун. Сдържано, но с леден поглед, тя заявява, че човек никога не забравя унижението, причинено от врага си. Орхун разбира прекрасно към кого са отправени тези думи.
След като Хира си тръгва, Дефне остава озадачена. Тя не може да разбере защо жената, която Орхун е спасил с риск за живота си, го гледа с толкова студенина. Орхун не крие вината си. Признава единствено, че докато е бил с висока температура е направил нещо, което никога не е трябвало да се случва. Макар да не казва истинската причина, тежестта на собствената му грешка започва да го задушава.
Междувременно Хира намира единственото си спокойствие до Сахра. Малкото момиченце, без да подозира през какъв ад преминава майка му, с детска гордост показва колко старателно е подредило стаичката им. Хира едва сдържа сълзите си. Докато приспива дъщеря си, тя си обещава, че ще понесе всяко унижение, стига Сахра да бъде защитена. Когато остава сама, сълзите вече не могат да бъдат спрени.
Дефне усеща колко тежко е състоянието на Орхун и преди да си тръгне, го съветва да поговори с Хира. Убедена е, че истината може да излекува и двамата. Орхун обаче закъснява. Вместо разговор, той заварва Хира сама под едно дърво, пречупена от болката. Жената не знае, че той я наблюдава. През сълзи тя се пита как е могъл толкова лекомислено да изрече думи, които отново са разпалили угасналата надежда в сърцето ѝ. Орхун остава като прикован. Вината му става още по-непоносима и вместо да се приближи, безсилно се отдалечава.
Самотен в кабинета си, той отново си припомня думите на Хира за „врага“. Тогава стига до решение, което според него е единственият начин да я освободи от илюзиите. Решава да убие всяка надежда, дори това да означава самият той да се превърне в чудовище в очите ѝ.
Без да подозира какво я очаква, Хира излиза от пристройката и среща Орхун в градината. Той пристъпва към нея със студено, почти жестоко изражение. С висок глас я обвинява, че си е въобразила нещо невъзможно. Категорично заявява, че никога не би изпитвал чувства към жена, която сам е отпратил преди шест години и която вече има друг живот. Според него думите, изречени в треската, са били само безсмислено бълнуване. Нищо повече.
Всяка негова дума пробожда Хира право в сърцето. Тя е принудена да повярва, че всичко е било плод единствено на високата температура. Орхун стига още по-далеч – нарежда ѝ да престане да си въобразява и да се върне на работа. След като тя си тръгва, маската му рухва. Болката в очите му издава истината, но зад едно дърво Зерин става свидетел само на края на сцената. Първоначално вярва на думите му, но когато вижда колко тежко преживява случилото се, разбира страшната истина – Орхун все още обича Хира. Това откритие моментално събужда амбицията ѝ.
Малко по-късно Султан съобщава на Хира, че Орхун я чака в кабинета си. Той продължава представлението. Грубо я обвинява, че е изгубила важен служебен документ, забранява ѝ да докосва бюрото му и подчертава, че за него тя е само служителка. В живота му няма място за грешки и няма да проявява никакво снизхождение.
Хира се защитава, защото знае, че не е пипала никакви документи. Орхун обаче продължава да играе ролята си до край. След като ѝ нарежда да намери папката, допълва, че очевидно още не е разбрала какво място заема в живота му. Думите му режат като нож, но когато остава сама, Хира стиска юмруци и си повтаря, че се надява този път Орхун наистина да казва истината.
След срещата Орхун излиза от кабинета и когато никой не го вижда, удря с всичка сила стената. Сам не може да понесе начина, по който се държи с жената, която продължава да обича. Но е убеден, че само така ще я предпази от още по-голяма болка.
Долу в салона Зерин започва внимателно да настройва Афифе срещу Хира. Под привидно невинен разговор тя намеква, че присъствието на бившата снаха толкова близо до Орхун е опасно за спокойствието в имението. Думите ѝ попадат точно в целта. Афифе е доволна, че синът ѝ най-после държи Хира на разстояние, но Зеррин вече крои следващия си ход. Тя е решена да събере Орхун и Дефне, преди любовта между Орхун и Хира отново да пламне. Финалът на епизода оставя усещането, че истинската битка тепърва започва.
Какво се случва с Елиф и Азиз?
Елиф постепенно печели доверието на болния Акиф, който я приема като единствен човек, способен да го успокои и непрекъснато я сравнява с Бехйе. Това все повече изнервя Сузан, а Азиз остава раздвоен между желанието да защити баща си и дълбоко вкоренената омраза към собствената си майка.
Когато Акиф получава тежък пристъп и отчаяно вика Бехие, Елиф иска да помогне, но Азиз грубо я прогонва. Думите ѝ обаче го разтърсват, тя го обвинява, че няма съвест и не позволява на никого да помогне на баща му. Това отприщва болезнен спомен от детството му, деня, в който баща му изгонва Бехие от дома. В този момент става ясно, че зад безмилостната маска на Азиз се крие дълбока травма, която продължава да управлява живота му.
Плен“ – сезон 3, епизод 512
След болезнения разговор в градината Орхун вярва, че е успял да убие надеждата в сърцето на Хира. Истината обаче е съвсем различна. И двамата страдат еднакво, а всяка следваща среща се превръща в ново изпитание. Вместо да се отдалечат, съдбата продължава безмилостно да ги изправя един срещу друг.
Докато Хира довършва почистването на стаята на Орхун, Султан донася плодове. Сред тях има нар – плод, който мигновено връща и двамата години назад. Само един поглед към червените зрънца е достатъчен, за да съживи спомена за деня, когато двамата си обещават никога да не се разделят и когато нарът се превръща в символ на тяхното семейство и бъдеще.
Хира побързва да си тръгне, но Орхун я спира и ѝ нарежда да занесе папка в кабинета му. В този момент тя още гледа към нара, а мислите ѝ са далеч от настоящето. Орхун приема мълчанието ѝ като колебание и отново я поставя на мястото ѝ със студен тон. Хира отвръща достойно, че работата никога не я е затруднявала, единственото, което изпитва, е болката, причинена от него.
Само миг по-късно съдбата отново си играе с тях. При рязкото движение на Орхун купата с нар се преобръща и алените зрънца се разпиляват по пода. Двамата застиват. Споменът за някогашното им щастие нахлува с пълна сила. Орхун гледа към разпилените плодове, а след това, с усилие да заглуши собственото си сърце, нарочно стъпква всяко едно зрънце. След това спокойно заповядва на Хира да почисти.
За Хира това е последният удар. С насълзени очи тя събира стъпканите зрънца и прошепва, че ще изтрие всяка следа от миналото така, както вече е принудена да изтрие и спомена за любовта им. Орхун напуска стаята, без да се обърне назад, но още щом остава сам, лицето му издава колко тежко е било това изпитание.
По-късно Хира изхвърля остатъците от нара в кухнята. Бехие не разбира защо е похабен толкова хубав плод, но за Хира той вече е символ на разбитото им семейство. Бехие усеща колко изтощена е младата жена и я кара да поседне за малко. За миг Хира признава, че не тежката работа я съсипва, а единствено мисълта кога най-после ще успее да си тръгне от имението. Спокойствието обаче трае кратко. Султан влиза в кухнята и остро я смъмря, че си почива по време на работа.
Навън Орхун също не намира покой. Споменът за разпиления нар не му дава мира. Докато се опитва да се овладее, Сахра отново се приближава към него. Детето само иска да поговори, но Орхун умишлено я отблъсква, защото не желае да се привързва още повече. Малко по-късно момиченцето го догонва, за да му върне изпуснатата химикалка. Докато тича след него, пада на земята. Орхун мигновено я вдига и тревожно проверява дали не се е наранила. Именно тогава Хира ги вижда заедно.
Страхът надделява над разума. Без да обяснява нищо, Хира грубо издърпва Сахра и със строг тон ѝ нарежда незабавно да се прибере. За първи път детето вижда майка си толкова сурова. Орхун остава безмълвен, а в очите му се появява болка, защото разбира, че омразата на Хира вече засяга и Сахра.
По-късно Орхун не издържа и отива пред пристройката. Той пита Хира защо наказва едно невинно дете. Разговорът бързо прераства в ожесточен спор. Хира му напомня, че той няма никакво място в живота на Сахра и че за момиченцето е просто работодателят ѝ. Орхун обаче не отстъпва. Напомня ѝ, че детето е откъснато от дома си, попаднало е сред непознати хора и точно сега има нужда от спокойствие, а не от страх.
Тези думи отприщват най-болезнения спомен в живота на Хира. Пред очите ѝ отново оживява денят, когато адвокатът ѝ съобщава, че Орхун иска развод и настоява тя да прекъсне бременността си. След това си спомня как Афифе също се опитва да я принуди да направи аборт. Натрупаната болка избухва. Хира замахва и удря Орхун през лицето. С разтреперан глас заявява, че единствено тя има право да решава кое е най-доброто за дъщеря ѝ. Орхун остава напълно смаян. Шамарът бележи нова, още по-дълбока пропаст между двамата и оставя съдбата им да виси на косъм.
Какво се случва с Азиз и Елиф
Сузан оставя Елиф сама да се грижи за Акиф, докато отсъства, но строго ѝ казва, че Азиз не трябва да разбира. Постепенно Елиф успява да успокоява възрастния мъж и печели доверието му. Междувременно Сузан случайно среща Едже и остава с впечатлението, че момичето все още мечтае за Азиз.
Вечерта Бехие тайно идва пред къщата, за да види сина си. Сузан я прогонва с жестоки думи и става ясно, че именно тя преди години е организирала клопката, довела до изгонването на Бехие от дома. Акиф я забелязва през прозореца и отново изпада в криза, но Азиз не успява да разбере коя е загадъчната жена. Епизодът завършва с нов сблъсък между миналото и настоящето, който заплашва да разкрие дълго пазени тайни.
„Плен“ – сезон 3, епизод 513
Шамарът на Хира още отеква между стените на имението. Орхун остава неподвижен за миг, но вместо да отвърне на удара, с усилие овладява гнева си. Той е убеден, че Хира е позволила болката от миналото да се стовари върху най-невинния човек – Сахра. С твърд, но необичайно сдържан тон ѝ напомня, че каквото и да се е случило между тях, няма право да превръща детето в жертва на собствените си рани. След тези думи си тръгва, оставяйки Хира сама с угризенията ѝ.
Когато се прибира в пристройката, Хира намира Сахра тъжна. Майчиното ѝ сърце не издържа и тя веднага признава, че е сгрешила. Искрено се извинява, че е повишила тон, и се опитва да обясни, че единствената причина за всичко е желанието ѝ да предпази дъщеря си. Но детето вече не може да скрие чувствата си. Сахра уверено заявява, че Орхун винаги се е държал добре с нея – грижел се е за нея, когато майка ѝ е отсъствала, и дори е рискувал живота си, за да ги спаси. За нея той е добър човек.
Тези думи пронизват Хира. В съзнанието ѝ отново оживява предупреждението на Орхун, че няма право да разбива света на едно дете. За миг тя се колебае, но после решава отново да постави стена между Сахра и истинския ѝ баща. Казва на момиченцето, че ако иска да събере достатъчно точки, за да се върне при Йекта, трябва да стои далеч от Орхун. Сахра приема думите ѝ с тъга. Хира отново я прегръща и обещава повече никога да не ѝ се кара така. Но болката в очите на детето показва, че тази рана няма да зарасне лесно.
От своя страна Орхун също остава сам със собствените си мисли. В стаята си той признава пред себе си нещо, което никога не би изрекъл на глас – Хира вече истински го мрази. Въпреки това е убеден, че няма друг избор. Ако цената на безопасността ѝ е тя да го ненавижда, е готов да плати тази цена докрай.
На следващата сутрин Орхун продължава болезнената си игра. Хира влиза в кабинета му с чаша кафе, но още щом я оставя на бюрото, той студено заявява, че не му харесва начинът, по който му е поднесена. Кара я да приготви ново кафе. Когато тя се връща с новата чаша, отново я отпраща. Едва третия път признава, че всъщност изобщо няма намерение да пие кафе. Истинската му цел е да я унижи и да затвърди дистанцията помежду им. Накрая ѝ заявява, че тя сама е казала, че вече не е жената отпреди шест години, а сега трябва да разбере, че и той вече не е същият човек.
Хира приема унижението с гордо мълчание. Не си позволява нито една сълза пред него, но всяка негова дума се забива дълбоко в сърцето ѝ. Щом остава сам, Орхун изпуска тежка въздишка. За него това представление е не по-малко болезнено.
Докато двамата водят своята безмълвна война, Зерин не спира да крои планове. Тя убеждава Дефне да потърси помощта на Орхун за организацията на благотворителното събитие. Истинската ѝ цел обаче няма нищо общо с благотворителността. Зерин иска сестра ѝ да прекарва възможно най-много време с Орхун, вярвайки, че близостта ще прерасне в любов.
Дефне пристига в имението и двамата започват работа. Когато Хира влиза, за да сервира чай, напрежението отново изпълва кабинета. Орхун упорито избягва да я погледне, но съдбата отново ги сблъсква. Докато посяга към химикалката си, ръката му неволно докосва нейната. Само за миг погледите им се срещат. В този кратък миг става ясно, че чувствата между тях не са угаснали. Именно това вижда и Дефне. Тя усеща, че между Орхун и Хира има нещо много по-дълбоко от обикновен конфликт.
Зерин също не пропуска тази сцена. Колкото повече наблюдава Орхун, толкова по-силно се убеждава, че той само се преструва на безразличен. Това я кара още по-настойчиво да търси начин да раздели окончателно двамата.
Малко по-късно Хира неволно разлива чай върху важни документи на Зерин. Вместо да приеме извинението ѝ, гостенката използва случая, за да я задържи далеч от Орхун и Дефне, като я кара да преписва финансовите отчети на компютър. Хира върши задачата спокойно и дори открива грешка в документите, което неприятно изненадва Зерин. Тя осъзнава, че Хира не е обикновена прислужница и че ако иска планът ѝ да успее, ще трябва да измисли нещо много по-хитро. Епизодът завършва именно с тази мисъл – Зерин вече подготвя следващия си удар срещу Хира.
Какво се случва с Азиз и Елиф
След поредния пристъп на Акиф Азиз наказва Елиф по особено жесток начин – принуждава я цяла нощ да стои навън, без храна, вода и сън. На следващия ден я кара да върши непосилен физически труд, а после я заплашва с часовника на баща ѝ, внушавайки, че животът му е в опасност. Елиф припада от изтощение, но Азиз не проявява състрадание.
Междувременно Акиф все по-силно се привързва към Елиф и настоява тя да остане при него. Сузан ревнува от доверието, което баща ѝ оказва на момичето, а Азиз, макар да продължава да бъде безмилостен към Елиф, постепенно започва да осъзнава, че само тя успява да успокои баща му.
„Плен“ – сезон 3, епизод 514
Докато Орхун и Дефне продължават работата по благотворителната инициатива, напрежението между Орхун и Хира става все по-осезаемо. Хира влиза в кабинета с чай и сладки, но Орхун дори не я поглежда. Студено ѝ нарежда да остави подноса по-далеч от документите, сякаш присъствието ѝ само по себе си е заплаха. За Хира всяка подобна среща е ново унижение, но тя преглъща гордостта си и мълчаливо изпълнява нарежданията му.
Останали сами, Дефне не издържа повече. Тя открито защитава Хира и признава, че не разбира защо Орхун се държи толкова жестоко с жена, която очевидно не заслужава подобно отношение. Според нея той просто прикрива истинските си чувства зад маската на гнева. Орхун отказва да обяснява. Единственото, което казва, е че няма друг избор. Думите му звучат категорично, но погледът му издава човек, който сам не вярва в собственото си оправдание.
Докато това се случва, Зеррин предприема следващата стъпка от плана си. Решена е на всяка цена да сближи Орхун и Дефне. В кухнята незабелязано сипва лекарство в чашата с лимонада, предназначена за сестра ѝ. Съдбата обаче отново обърква всичко. Хира получава силно главоболие и Бехие, мислейки единствено за здравето ѝ, ѝ подава именно тази лимонада. Без никой да подозира, Хира изпива напитката, в която Зерин е сложила лекарството. Малко след това Бехие ѝ дава и силно обезболяващо. Опасната комбинация започва да действа почти веднага.
В същото време Зерин напуска имението напълно убедена, че планът ѝ ще проработи и че именно Дефне ще попадне под въздействието на лекарството. Тя дори не подозира, че собствената ѝ интрига вече е поела в съвсем различна посока.
Хира постепенно започва да губи сили. Светът около нея се размазва, движенията ѝ стават несигурни, а Бехие все по-тревожно я наблюдава. Въпреки това Султан не проявява никакво съчувствие. Вместо да ѝ позволи да си почине, безмилостно я връща на работа. Хира стиска зъби и продължава, убедена, че няма право на слабост.
По-късно Орхун отново изпраща Хира до стаята си да вземе служебна папка. Още щом я вижда, забелязва, че нещо не е наред. Лицето ѝ е пребледняло, движенията ѝ са несигурни, а тя едва се държи на краката си. Въпреки това продължава да изпълнява всяка негова заповед без възражение.
Останал сам в кабинета, Орхун отново е застигнат от спомените. Пред очите му оживяват щастливите дни край морето, когато двамата с Хира мечтаят за общо бъдеще и си обещават, че никоя буря няма да успее да ги раздели. Тези спомени болезнено контрастират с настоящето, в което сам е принуден да обижда жената, която никога не е преставал да обича. В изблик на безсилие удря с юмрук по масата, опитвайки се да заглуши чувствата си.
Хира се връща с папката, а Орхун отново я отпраща със студен тон. Тя взема празните чаши и тихо напуска стаята. За него всяка подобна сцена е истинско наказание, но вярва, че така я предпазва от още по-голяма болка.
Състоянието на Хира обаче се влошава с всяка изминала минута. В кухнята едва стои права, а Бехие все по-настойчиво я моли да си почине. Под въздействието на лекарствата реалността започва да се смесва със спомените. В главата на Хира отново звучат жестоките думи, с които Орхун някога я прогонва от живота си. Тя вече трудно различава миналото от настоящето.
Когато влиза в кабинета с лекарствата на Орхун, халюцинациите стават още по-силни. За миг ѝ се струва, че той отново ѝ се присмива и я прогонва. Светът около нея се размазва. Подносът се изплъзва от ръцете ѝ и пада шумно върху бюрото. Орхун веднага усеща, че поведението ѝ е необичайно. За пръв път от много време забравя студената си маска и я пита дали е добре. Хира, която вече трудно контролира състоянието си, набързо уверява, че всичко е наред, и почти избягва от кабинета.
Орхун остава сам, загледан към затворената врата. За първи път след всички унижения тревогата надделява над желанието му да държи Хира далеч от себе си. А той все още не подозира, че зад странното ѝ поведение не стои прищявка или емоционален срив, а опасна комбинация от лекарства, която може да промени всичко. Това поставя началото на нова криза, чиито последици тепърва ще разтърсят имението.
Какво се случва с Азиз и Елиф
След като Елиф припада от изтощение, Азиз продължава да я тормози, но нов тежък пристъп на Акиф го принуждава да направи нещо, което досега отказваше, да позволи на Елиф да се грижи за баща му. Момичето успява бързо да успокои възрастния мъж и печели още по-голямото му доверие, което силно дразни Сузан.
Малко по-късно Елиф предлага Акиф да прекарва повече време край прозореца и на чист въздух. Макар Сузан първоначално да възразява, е принудена да признае, че промяната се отразява добре на баща ѝ. Докато Елиф продължава да се грижи за него с искрена обич, Азиз все по-трудно прикрива вътрешната си борба между омразата към миналото и очевидната истина, че именно това момиче носи спокойствие на човека, когото обича най-много.
