В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун рискува живота си, за да спаси Хира. След като е прострелян в рамото, бягството им се превръща в отчаяна надпревара с времето.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 24 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.

Орхун е на крачка от смъртта, но този път Хира отказва да го изостави. Докато хората на Ташкън ги преследват с кучета, тя рискува живота си, за да го спаси и да го измъкне от гората.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇

Телефонът звъни, докато мафиота Ташкън беснее от ярост в кабинета си. На екрана се изписва името на Мюрсел. Мъжът грабва апарата, готов да избухне: – Кажи ми, че сте ги намерили! – изкрещява той, без дори да изчака отговор.

В същия момент Мюрсел се намира на пустия черен път, точно до повредената кола на Орхун. Оглежда се наоколо и докладва с пресипнал глас: – Тях не, но намерихме колата! Оставили са я насред пътя. Трябва да се е развалила. Явно някой е ранен при стрелбата... По пода има следи от кръв.

Ташкън стиска телефона толкова силно, че кокалчетата на ръката му побеляват: – Там няма обхват, нали? Вероятно не са успели да повикат помощ. – Не, не хваща никакъв сигнал – потвърждава Мюрсел. – Пуснах хората по следите. Не може да са стигнали далеч!

– Добре! Пуснете и кучетата! – настървено крещи Ташкън. – Виж какво, те няма да оцелеят в тази гора, разбираш ли ме?! – Разбрано, братко, разбрано – отвръща наемникът. Ташкън затваря рязко и запраща апарата върху масата, след като отхвърля и повикването от Султан. – Продължавай да звъниш, Афифе Демирханлъ! Ще се видим на погребението на сина ти! – злорадства той под носа си.

В друга част на гъстата гора стъпките на Орхун се забавят. Раната му продължава да кърви, лицето му е пребледяло, а той притиска раната си с ръка, опитвайки се да спре кървенето. Когато Хира забелязва това, тя застива на място, а очите ѝ се пълнят с неудържима тревога.

– Не спира да кърви, нали? Как се чувстваш? – гласът ѝ трепери, докато го поглежда. – Не мисли за мен. Хайде, забързай се! – заповядва той, макар и изтощен.

– Какво ще стане, ако се забързам? Ти ще останеш назад! – ядосва се Хира, отказвайки да го изостави. Орхун не намира сили да отговори. Хира си поема дълбоко въздух и се опитва да говори по-спокойно: – Виж, нека да си починем, ще продължим по-късно.

– Няма време за губене. Те вече са намерили колата.

– Гората е огромна. Няма как да ни открият. Орхун само посочва с глава червените капки зад тях: – Не виждаш ли следите от кръв? Хира поглежда към земята и думите ѝ увисват във въздуха, виждайки червените петна по сухите листа.

– Да вървим! – повтаря Орхун и двамата отново тръгват сред гъсталака.

Кучешкият лай наближава застрашително. Орхун спира, усещайки, че силите му го напускат заради голямата загуба на кръв. Той я поглежда с тревога: – Търсят ни! Аз те бавя, нека тръгнем в различни посоки. Ти върви към главния път.

– Не! – категорична е тя.

– Чуй ме. Аз ще тръгна в другата посока, за да подведа мъжете. Кучетата следват миризмата на кръв. Така ти ще се спасиш. Това е единственият ни шанс!

Хира упорито клати глава в знак на отказ. Орхун губи търпение заради приближаващата опасност: – Каказвам ти, че нямаме друг избор! Върви!

– Казах не! – отвръща тя, изправяйки се гордо пред него.

– Чуй ме, това е единственият начин! – Няма да те слушам! Не и този път. С тези думи Хира си спомня за момента отпреди шест години.

Орхун сменя тактиката и заговорва с властен, авторитарен тон: – Мисли за дъщеря си. Тя те чака. Обещах да върна майка ѝ при нея. Не се притеснявай за мен. Ще се справя с тях!

Хира е шокирана. Орхун събира и последните си останали сили, поглеждайки я право в лицето с пламтящи очи: – Не ме ли чуваш? Казах ти да вървиш! Мисли за дъщеря си. Веднага се махай оттук заради нея! Хайде!

Хира сякаш се събужда от транс, обръща се и хуква да бяга с все сила. Когато се отдалечава малко, тя не издържа на импулса, който идва от сърцето ѝ, и се обръща да погледне Орхун за последно. След това, събрала цялата си решителност, тя се обръща отново и изчезва в гъсталака.

Орхун също тръгва, но в напълно противоположна посока. Хира успява да достигне до главния път. Спира, изтощена и дишаща тежко, но мислите ѝ се връщат обратно при него. Тя не може да го остави. Хуква обратно в гората и го открива паднал безпомощно до едно голямо дърво.

Орхун е извадил пистолета си, готов за последен отпор срещу кучетата, но когато я вижда, измърморва: – Казах ти да си вървиш!

– Отново ми казваш да си вървя... Но аз не съм като теб, няма да изоставя никого! Няма да ти остана длъжна! Намерих главния път, близо е, можем да стигнем. Да вървим. Орхун се опитва да се изправи, но главата му се замайва и той припада в ръцете ѝ.

Хира изпада в паника, усещайки как кучетата наближават. Тогава тя си спомня думите му за миризмата на кръв. Веднага съблича напоенето му с кръв сако, затичва се в друга посока и го разтрива по земята и дърветата, след което го закача на един клон, за да заблуди преследвачите. Връща се при Орхун, започва да го разтърсва и да го моли да се събуди:

– Орхун, събуди се! Събуди се! Отвори очи! Трябва да станеш, длъжен си да се изправиш! Няма да ти дължа нищо. Не! Орхун! Ставай! Боже, моля те... Моля те, помогни ми! Когато той едва отваря очи, тя прехвърля ръката му през рамото си и с нечовешки усилия го измъква оттам.

През това време в имението Афифе седи зад бюрото си, изгаряща от ярост и безпокойство. На вратата се чука и влиза Султан. Господарката веднага я пресреща: – Има ли някакви новини?

– Не, госпожо. Исках само да проверя дали имате нужда от нещо. – Искам само да чуя сина си! Дай ми телефона. Султан поднася апарата, а Афифе веднага набира Ерхан.

– Намерихте ли сина ми най-накрая?! – крещи нервно тя в слушалката. – За съжаление, все още не, госпожо Афифе. Продължаваме да го търсим! – чува се отсреща.

– Некадърници! Не смейте да се връщате, докато не откриете сина ми! – изкрещява Афифе и затваря рязко. Страхът да не загуби сина си се смесва с огромната ѝ омраза. – Всичко е заради тази жена и нейното дете! Нищо от това нямаше да се случи, ако тя не се беше появила отново в живота ни! Докато съдбата на сина ми е неясна, аз съм принудена да защитавам детето на... на тази жена!

Афифе излиза разярена от стаята и отива право в пристройката, където малката Сахра седи тъжно на дивана и прегръща играчката си. Детето я поглежда с невинни очи: – Вие сте майката на онзи чичко, нали? Афифе оглежда момиченцето с поглед, пълен с чиста омраза, но Сахра си мисли, че жената просто е разстроена: – Не се притеснявайте, те ще се върнат. Защото онзи чичко ми обеща!

Афифе застива за миг, след което излиза от стаята, треперейки от ярост. Тя изсъсква гневно през зъби: – Ако синът ми не се върне, ти и майка ти ще платите скъпо за това!

Действието прескача в болницата, където Хира стои обляна в сълзи пред операционната зала, спомняйки си как Орхун се е жертвал под куршумите на Ташкън, за да спаси Сахра и нея. Тя трепери цялата, докато чака новини.

В този момент в коридора бързо влизат Зерин и Дефне. Щом вижда Хира, Зерин подмята злобно, че момичето стои тук без никакво срам, но Дефне я прекъсва и я кара да замълчи. Дефне се приближава към нея и я пита за състоянието на Орхун, на което тя отговаря, че той все още е в операция.

Хира изглежда толкова зле, че Дефне я съветва да отиде да си измие лицето. Щом Хира се отдалечава, Афифе пристига в болницата заедно с Султан и веднага се нахвърля върху Хира, която тъкмо се връща: – Всичко е заради теб! Колко пъти трябва да се случва това, а?! Орхун беше прострелян отново заради теб! Ще ми платиш скъпо за това! Моли се нищо да не му се случи!

В този момент се намесват Дефне и Зерин. Дефне защитава Хира с ясен и категоричен тон пред Афифе:

– Всъщност, трябва да благодарим на Хира! Току-що говорихме с лекаря. Операцията приключи и Орхун е спасен. Докторът каза, че е можело да умре, ако не е бил докаран навреме. Дължим толкова много на Хира! Опасността премина и скоро ще го преместят в стаята му.

Афифе и Хира си поемат дъх с облекчение.

Скоро след това Орхун бавно отваря очи в болничната стая. Около него са майка му, Зерин и Дефне, но погледът му търси само един човек:

– Хира... Как е тя? – пита изтощено той.

– Тя е причината да си в това състояние! И ти все още питаш за нея? – не успява да скрие гнева си Афифе, но под натиска на настоятелния му поглед добавя: – Добре де! Отиде в имението заедно с охраната. Дефне го успокоява, че всичко е наред, а той затваря очи, но мислите му остават изцяло приковани към Хира.

Какво се случва с Елиф и Азиз?

В дома на Азиз настъпва тежък момент, когато баща му Акиф получава силен гърч. Азиз веднага се притичва на помощ и с необичайна нежност се опитва да го успокои, докато сестра му Сузан проявява пълно безразличие и продължава да разглежда клипчета на телефона си. След преживения стрес Азиз излиза в двора, грабва брадвата и започва яростно да цепи дърва, сякаш се опитва да излее целия си гняв. Той не подозира, че заключената в бараката Елиф го наблюдава уплашено през малък процеп.

По-късно Азиз решава да премести Елиф, за да я скрие от Гюрбюз. Отвежда я в друга постройка, носи ѝ хляб и одеяло, а по телефона казва на Гюрбюз, че в района има полицейска акция и затова не може да се върне. Елиф обаче не се е отказала да търси спасение. Щом Азиз влиза при нея, тя се скрива зад вратата и в точния момент го удря силно по главата с откъртена дъска от стария диван. Азиз пада в безсъзнание, а момичето побягва панически.

Не след дълго Азиз идва на себе си. Макар да кърви от раната на главата, той веднага тръгва по следите на Елиф. Първо нахлува в дома ѝ, но го намира празен. Обезумял от ярост, той изпотрошава семейните снимки, преди отново да се впусне в преследването.

Междувременно Елиф успява да се свърже с баща си Шенол чрез телефона на съседката Шюкран. Двамата се срещат в стара изоставена къща и се прегръщат през сълзи. Шенол е съсипан от мисълта през какво е преминала дъщеря му. Елиф обаче настоява незабавно да избягат, защото е убедена, че Азиз няма да се спре, докато не ги открие. Баща ѝ се опитва да я успокои, уверявайки я, че мястото е безопасно, но страхът не напуска очите ѝ – тя не спира да гледа към вратата, сякаш очаква Азиз да се появи всеки момент.