В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун е готов на всичко, за да измъкне Хира и Сахра от ръцете на Ташкън. Но когато спасението изглежда сигурно, една неочаквана грешка проваля плана и изправя Хира лице в лице със смъртта.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 23 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
За щастие Сахра си спомня една на пръв поглед незначителна подробност за мястото, където с Хира са държани в плен. Именно тази следа помага на Орхун да открие скривалището и да се притече на помощ навреме.
Докато спасява Хира, Орхун е прострелян в рамото. Двамата успяват да избягат, но скоро колата им аварира и те са принудени да продължат пеша през гората – без мобилен сигнал и с хората на Ташкън по петите си.
По пътя Хира не разбира защо Орхун се е намесил, след като е била убедена, че Йекта ще дойде да я спаси. Орхун не намира сили да ѝ разкрие, че Йекта е избрал собствения си интерес пред живота ѝ, и я лъже, че той е претърпял инцидент и се лекува в болница.
Когато двамата спират за кратка почивка, Хира се грижи за раната на Орхун. Разстроена, тя го упреква, че с постъпката си я кара да се чувства виновна и задължена към него. Орхун обаче остава непреклонен и спокойно ѝ отвръща, че би постъпил по същия начин за всеки човек, когото е длъжен да защити.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод Орхун продължава да нанася удар след удар върху заловения мъж, докато гневът буквално замъглява разума му. Всеки юмрук е воден от бушуващото в него отчаяние. – Говори! Говори! – крещи той, а гласът му отеква застрашително.
Пребитият мъж едва си поема дъх, лицето му вече е покрито с рани. – Знам само, че я закараха на едно място в Тузла... Нищо друго не знам... – едва изрича той, опитвайки се да се предпази от следващия удар. Орхун го хваща здраво за дрехите и го разтърсва яростно. – Къде е това място? Кажи ми точната локация! Къде? – Само Мюрсел знае мястото... – простенва безпомощният човек, преди поредният силен юмрук на Орхун да го прати в пълно безсъзнание.
В същия момент телефонът на Орхун иззвънява силно и прекъсва тишината. На екрана се изписва името на Бехие. Той вдига веднага, без да губи нито секунда. – Ало, детето добре ли е?
От другата страна на линията Бехие звучи изключително объркана и уплашена. – Г-н Орхун... Детето е добре, но има нещо, за което трябва да говори с вас. Каза, че е много важно. На заден план се чува острият глас на Султан, която я вика отнякъде. – Г-жо Бехие? Къде сте? Бехие набързо подава апарата на малката Сахра. – Говори, аз сега идвам? – казва тя и бързо се отдалечава.
Сахра взема телефона и го долепва до ухото си. – Ало, спомних си нещо! Орхун изостря вниманието си, усещайки, че това е следата, от която има крещяща нужда. – Там, където бяхме, миришеше на бисквити. Има фабрика. Мама така каза... – обяснява Сахра.
В съзнанието на Орхун веднага се подреждат парчетата от пъзела и думите на пазача за Тузла. Надеждата най-накрая се изписва на суровото му лице. – Тази информация е много важна, знаеш ли? – Така ли? – пита чистосърдечно детето. – Да. Когато намеря майка ти, ще я намеря благодарение на теб. Браво – уверява я Орхун и кара Сахра да се усмихне истински за първи път от дни насам. Той затваря телефона, напълно сигурен в следващата си стъпка. – Бисквитна фабрика в Тузла. Оставяйки безпомощния мъж на земята, Орхун бързо тръгва към колата си, за да спаси любимата си
Действието се пренася в изоставената сграда насред гората, където Хира седи напълно безпомощна на студения под. Вратата се отваря рязко и вътре влиза един от пазачите, който оставя чиния с малко храна пред нея. Вторият мъж наднича нетърпеливо от прага. – Отивам до тоалетната. Виж да не ти стане скучно и пак да изчезнеш! След половин час е смяната на караула! Първият пазач го прекъсва раздразнено, докато оставя яденето. – Добре, стига приказки! Хайде изчезвай! Двамата мъже излизат и заключват вратата след себе си с тежък метален звук.
Докато първият пазач чака отвън на пътя, неочаквано се появява автомобилът на Орхун. Чувайки шума от приближаващия се двигател, Хира веднага се изправя на крака, а сърцето ѝ забива лудо в гърдите от страх. Пазачът прави няколко бързи крачки напред, поглеждайки към пътя, вижда бързо приближаващата се кола, изважда оръжието си и започва да стреля на месо. Вътре в стаята Хира се свива в най-тъмния ъгъл от неописуем ужас и силно притиска ръце към ушите си, за да не чува тътена от гърмежите.
Орхун набива спирачки, използва отворената врата на колата за щит и веднага отвръща на огъня, изваждайки своя пистолет. Вторият пазач, който тъкмо си е тръгвал, чува стрелбата и веднага сменя посоката, за да заобиколи Орхун и да го нападне коварно в гръб.
Кратката, но ожесточена престрелка навън приключва. Хира чака със затаен дъх, молейки се трепереща на земята. Изведнъж вратата се отваря от силен удар и на прага се появява Орхун. Хира го поглежда с широко отворени очи, изненадана и безкрайно облекчена да го види пред себе си. Без да губи нито секунда, Орхун я хваща здраво за ръката.
– Хайде, да тръгваме. Той излиза бързо от стаята, а Хира върви веднага след него.
Когато излизат на открито, те виждат първия пазач, който вече лежи неподвижен на земята. Докато се придвижват бързо към колата обаче, вторият мъж изскача иззад дърветата, насочил пистолет право към Хира. Орхун забелязва отражението му в стъклото на автомобила, реагира светкавично с цената на живота си, дърпа я рязко към себе си и я покрива с тялото си. – Внимавай! – извиква Орхун.
Отеква силен изстрел. Куршумът уцелва Орхун право в дясното рамо, но въпреки раздиращата болка, той успява да вдигне оръжието си и да повали нападателя с точен мерник. Орхун се свлича тежко на земята, а Хира изпада в абсолютна паника, виждайки кръвта, която моментално започва да попива през дрехите му.
– Не! Не! Не! Добре ли е? Добре ли си? Моля те, кажи нещо! – вика тя през сълзи, коленичила до него. Орхун прави нечовешко усилие и се опитва да се изправи. – Добре съм...
– Рамото ти! Прострелян си в рамото! Не мърдай, трябва да извикам линейка! – настоява уплашено тя, докато ръцете ѝ се цапат с кръв.
– Няма нужда за линейка, добре съм. Тнябва да се махнем оттук. Онези ще бъдат тук всеки момент – казва той и се изправя на крака, въпреки че целият трепери от болка. – Но ти си ранен! Как ще си тръгнем? – пита тя с пречупен глас.
Орхун я поглежда сериозно и я хваща за раменете. – Спомняш ли си на колко време казаха, че правят смяната на караула? Хира се замисля за секунда, усещайки как страхът я парализира. – Чух ги да говорят преди да дойдеш. Някой трябва да дойде след половин час. – Нямаме много време. Не можем да рискуваме. Орхун изважда телефона си и се опитва да набере Ерхан, но на екрана се изписва, че няма никакъв обхват. – Няма мрежа... – Там, където ме държаха, имаше обхват. Накараха ме да говоря с теб – казва Хира. – Вероятно са използвали сателитни телефони. Както и да е, ще му се обадя по пътя, да вървим – казва Орхун и сяда на шофьорското място. Хира го поглежда с огромна тревога. – Ще можеш ли да караш? – Не се притеснявай – уверява я той и пали двигателя.
Колата на Орхун се движи по разбития горски път, но не след дълго неочаквано изгасва и спира на място. И двамата изтръпват от лошо предчувствие. – Защо спряхме? Бензинът ли свърши? – пита уплашено Хира. – Резервоарът е пълен. Остани тук, ще сляза да погледна – казва Орхун и излиза. Хира обаче не го слуша и слиза веднага след него на прашния път. Орхун отива към предната част на автомобила и я поглежда строго. – Казах ти да останеш в колата! – Ранен си! Кажи ми, ако имаш нужда от някаква помощ – отвръща тя, приближавайки се до него.
Когато Орхун повдига капака със здравата си ръка, от двигателя моментално започва да излиза гъст, задушлив дим. Хира изпада в паника. – Можеш ли да го поправиш?
– Не! – отговаря той напълно хладнокръвно. – Но ние сме толкова близо! Може да ни открият всеки момент! Орхун отново проверява телефона си, но устройството продължава да е безполезно. – Пак ли няма мрежа? – пита тя, а той само поклаща глава в знак на отрицание. – Какво ще правим тогава? – Ще вървим пеша. Не можем да продължим по този път, твърде е опасно. Онези със сигурност ще го използват, когато идват за смяната. Можем да минем през гората и да вземем пряк път до главния път – обяснява планът си Орхун.
– Но ти си ранен, не можеш да вървиш в това състояние! – казва Хира, поглеждайки към кървящото му рамо. Той изважда кърпичка и я притиска силно към раната. – Добре съм. Ще спре скоро.
Силната болка обаче го кара да се намръщи, което не убягва от погледа ѝ. Хира пристъпва решително към него. – Нека поне да погледна раната ти. Орхун прави крачка назад и отказва помощта ѝ. – Добре съм. Няма нужда. Хира обаче настоява с нарастващ, почти изстеричен гняв. – Не си добре! Не можеш да вървиш така! – Нямаме време да спорим! Трябва да тръгваме веднага! Хайде, върви! – прекъсва я той рязко и тръгва напред, принуждавайки я да го последва в гъсталака.
В същото време в имението Афифе е извън себе си от тревога. Тя се нахвърля върху Ерхан, който стои пред нея със сведена глава. – От часове нямам никакви новини от сина си! А вие стоите пред мен и ми казвате „не знам“! Нали вие сте шефът на охраната, как може да не знаете? – Госпожо Афифе, напълно разбирам безпокойството ви. Но повярвайте ми, правим всичко възможно, за да открием г-н Орхун – опитва се да се оправдае Ерхан. – Направете повече от всичко възможно! Намерете сина ми! – изкрещява тя, след което Ерхан кима и бързо си тръгва, за да избегне гнева ѝ.
Афифе поема дълбоко въздух и се обръща към Султан с треперещ, но застрашителен глас. – Обади се на онзи тип, Ташкън! Разбери какво става веднага! Султан веднага набира номера, но за съжаление никой не вдига от другата страна. – За съжаление не отговаря, госпожо. – Ако този мафиотски боклук не е спазил нашето споразумение... ако е докоснал и един косъм от главата на сина ми... – Афифе не довършва заплахата си, а очите ѝ искрят от чиста злоба. – Продължавай да звъниш!
Когато излиза в коридора на втория етаж, тя се засича с малката Сахра, която се качва по стълбите, и гневът ѝ изригва с пълна сила. – Махнете я от очите ми! – извиква тя към прислужницата. Бехие изскача уплашено от кухнята, опитвайки се да защити детето. – Но, госпожо, г-н Орхун... – Заведете я в постройката в двора, веднага я махнете от очите ми! – прекъсва я грубо и безцеремонно Афифе. Докато Бехие бързо хваща Сахра за ръка и я извежда към градината, Афифе се заканва пред Султан, която идва след нея. – Всичко това е заради онази робиня. Ако нещо се случи на сина ми, ще я удуша със собствените си ръце! – след което се насочва бясна към стаята си.
На тясната горска пътека Хира изведнъж спира и се обръща към Орхун, усещайки как целият ѝ натрупан гняв излиза на повърхността.
– Защо дойде? Защо направи това! Йекта щеше да дойде! Те щяха да решат нещата помежду си. Ти защо се намеси? Орхун застива за секунда, усещайки как думите ѝ го жегват. Той не може да ѝ каже истината, че собственият ѝ съпруг я е изоставил подло на произвола на съдбата. Затова просто отсича хладно: – Трябваше да стане по този начин.
Хира обаче се вбесява още повече, тъй като в ума ѝ изплуват думите на Ташкън, че Орхун е предложил цяло състояние за нея и е започнал истинска война заради отказа му. – Какво значи „трябваше да бъде по този начин“? Това изобщо не беше твоя работа! Докато Йекта е намесен тук! – вика тя, губейки контрол. Орхун я поглежда право в очите, а гневът му най-накрая изригва.
– Той нямаше да дойде!
Хира застива на място, напълно шокирана от чутото. – Как? Какво значи, че нямаше да дойде? Криеш нещо от мен. Кажи ми какво знаеш!
Орхун си спомня признанието на Йекта по телефона, че няма друг избор и няма да се отиде, за да спаси семейството си. Той отклонява погледа си, за да не види болката в очите ѝ.
– Йекта не можа да дойде. Защото... претърпя катастрофа. – лъже Орхун.
– Катастрофа? Каква катастрофа? Как е Йекта сега? Добре ли е? – пита през сълзи тя, а гласът ѝ трепери. – Успокой се. Добре е. В момента е в болница в чужбина, отървал се е само с няколко счупвания. – Слава на Бога... – изрича Хира, но упреците ѝ веднага се завръщат.
– Все пак не трябваше да се намесваш! Те щяха да го решат помежду си! Орхун губи всякакво търпение и застава пред нея – твърд и непреклонен. – Смяташе да останеш там, докато се разберат ли? Заедно с детето? А сега да вървим! – той се обръща рязко и продължава, а тя го следва нервно.
Малко по-нататък в гората Орхун забелязва една стара каменна чешма. – Нека си поемем дъх тук – казва той и сяда тежко. Опитва се да почисти раната си с една ръка, но Хира веднага се намесва решително. – Позволи ми! Аз ще се погрижа.
Тя намокря кърпичката на чешмата и започва внимателно да попива кръвта от рамото му. Лицата им са толкова близо, а погледите им се срещат за миг в тежко мълчание. Виждайки, че кървенето става все по-силно, тя започва смело да разкопчава ризата му.
– Какво правиш? – пита изненадано той, опитвайки се да я спре.
– Излъга ме! Каза, че си добре, но с тази рана е невъзможно да си добре! – отвръща тя и притиска плата към кожата му, което го кара да изпъшка от остра болка. – Раната ти е дълбока! Загубил си твърде много кръв! Знаеш ли какъв товар на съвестта ми слагаш? Защо скочи пред мен! Ако не беше го направили... нямаше да ти дължа нищо!
– Щеше да си мъртва! – прекъсва я той рязко, назовавайки нещата с истинските им имена.
Настъпва тежко, мъчително мълчание между двамата. Хира продължава вече много по-тихо, почти умолително. – Не искам нищо от теб, не го ли разбираш?
– Бих направил същото, независимо кой е под моя защита. Нямаме никакво време за губене с тези приказки! Дъщеря ти те чака. Да вървим! – казва Орхун, изправя се с гордост и двамата отново тръгват през гъстата гора.
През това време Мюрсел пристига пред изоставената сграда и започва да проверява телата на пазачите, лежащи на земята. Виждайки, че всички са мъртви, той изпада в паника. – Проклятие! Огледайте се наоколо бързо! – крещи той на хората си и веднага влиза в кабината, за да провери стаята. Вътре обаче няма абсолютно никого. Той веднага звъни панически на Ташкън, който в същия момент се събужда в леговището си.
– Да? – отговаря Ташкън, протягайки ранения си крак. – Братко! Жената е избягала! Момчетата са мъртви! – вика уплашено Мюрсел в слушалката. – Какво приказваш бе? Как така са мъртви? – вбесява се моментално Ташкън. – Братко, имало е сериозна стрелба, пипнали са нашите хора. Жената също я няма.
– Демирханлъ! А ти какво правеше, докато той избиваше хората ми? – Братко, не бях тук. Доведох момчетата за смяната на караула и заварих този хаос. – Намерете ги веднага! И когато ги намерите, ги ликвидирайте на място. Разбра ли ме? – Разбрах – отговаря Мюрсел и затваря, а Ташкън яростно разхвърля всичко от масата си на земята.
Дефне и сестра ѝ Зерин се разхождат в градския парк. Дефне сяда уморено на една пейка, едва дишайки. – Како, нямам сили за още една стъпка. Нека седнем тук. Зерин се шегува, че биологичната ѝ възраст сигурно е по-малка, на което Дефне отвръща, че работи твърде много и няма време да се грижи за здравето си толкова усърдно. Зерин леко се засяга, мисейки, че я упреква в безделие, но бързо превръща всичко в шега и двете се засмиват. Дефне споделя, че времето е прекрасно и иска да му се наслади, а Зерин отбелязва, че се радва да я види усмихната след дни наред тревоги заради Орхун.
Дефне вярва, че всичко между нея и Орхун най-накрая ще се нареди, спомняйки си последните му думи. Тя решава да му се обаде, за да го покани на кафе. Зерин я подтиква да го направи веднага. Дефне набира номера му, но телефонът е изключен. – Все още е изключен! Започвам да се притеснявам – споделя Дефне. – И аз! Обади се на г-жа Афифе тогава – съветва я Зерин. Когато Афифе вдига телефона, гласът ѝ е изключително напрегнат. Дефне я пита дали знае нещо за Орхун, тъй като не може да се свърже с него. Афифе се опитва да звучи силно, но признава ужасната истина: – За съжаление не можем да се свържем с Орхун. Онази жена беше отвлечена. Орхун също го няма никакъв. Около два часа нямам никаква връзка със сина си – споделя тя, оставяйки Дефне в пълен шок.
Какво се случва с Азиз и Елиф?
В склада на Гюрбюз нещата бързо излизат извън контрол за нещастната Елиф. Докато тя чака в паника, вратата се отваря и Тайфун, който я е излъгал, че ще я заведе при баща ѝ, я хваща грубо за ръката, настоявайки тя да му се издължи за „услугата“. Елиф се бори и пищи, при което ръкавът на роклята ѝ се раздира, но в същия момент Азиз нахлува вътре с гръмотевичен глас:
– Пусни я.
Азиз се нахвърля върху Тайфун и започва брутално да го пребива пред очите на пищящото момиче. Всеки удар на Азиз е придружен с диви викове:
– Смъртта ли си търсиш, а? Тя е моя! Никой освен мен не може да я пипа! След като пребива Тайфун до кръв, Азиз го извлича навън за яката, под уплашения поглед на Елиф, която осъзнава, че е попаднала в ръцете на безмилостен човек.
Малко по-късно Азиз хваща Елиф за китката и я завлича насила в своята къща. Тя плаче и се дърпа пред прага, умолявайки го да я пусне, обещавайки да работи и да му върне парите, но той я прекъсва грубо: – Казах ти да млъкнеш! Той я блъска безмилостно в тъмния склад за въглища и заключва тежката врата. Докато Елиф плаче на пода в мръсното помещение, от горния етаж изведнъж започват да се чуват ужасяващи писъци на мъж. Това е болният баща на Азиз, който преживява тежка криза, докато Азиз се опитва да го задържи и успокои на дивана. Елиф обаче не знае това и си представя най-лошото – че Азиз изтезава поредната си невинна жертва. Тя притиска ръце към ушите си, треперейки от чист ужас в тъмнината, питайки се в какъв нечовешки ад е попаднала в този момент.
