В предния епизод на турския сериал „Плен“: След като Хира припада в ръцете му, Орхун вече не успява да скрие чувствата си. Опитът ѝ да постави граница между тях го кара да изрече думи, които променят всичко. Чула признанието на сина си, Афифе разбира, че незабавно трябва да се отърве от Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 19 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Орхун и Хира вземат най-болезненото решение – да погребат миналото и да се държат като господар и прислужница, въпреки че любовта помежду им не е угаснала. Докато двамата се измъчват от преструвката, Афифе задейства коварен план и сключва опасен съюз с Ташкън, за да се отърве веднъж завинаги от Хира.
Междувременно животът на Елиф се преобръща, когато безмилостният Азиз нахлува в дома ѝ и отправя смъртоносна заплаха към баща ѝ. По-долу в текста може да разбере кои са героите във втората сюжетна линия в сериала.
Ще успее ли Орхун да опази Хира, преди капанът на Афифе да се затвори?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Хира влиза в кухнята с поднос в ръце. Лицето ѝ е пребледняло, а умората личи във всяко нейно движение. Подпира се на кухненския плот, личи, че едва се държи на краката си. Бехие веднага забелязва състоянието ѝ. Макар досега да се е държала резервирано, този път тревогата надделява.
– Д-Добре ли се чувствате? Елате, седнете – казва Бехие и придърпва един от столовете. Хира се свлича върху него, дишайки тежко. – Направих айрян, той помага много при отравяния.
– Няма нужда... – отказва Хира с едва доловим, пресъхнал глас.
Бехийе обаче не я слуша. Отива до хладилника, изважда каната и налива от айрана в чаша, след което я оставя точно пред нея.
– Изпийте го, ще ви олекне.
В този миг погледът на прислужницата пада върху зачервените, раздразнени от препарати ръце на Хира. Нещо в гърдите на Бехийе се свива от жалост. Тя бързо се обръща и бърка в чантата си, оставена в ъгъла, откъдето изважда малка тубичка.
– Ръцете ти са в ужасно състояние. Имам един крем, който много помага.
Хира отваря уста, за да възрази, но Бехие настойчиво пъха крема в треперещите ѝ пръсти.
– Благодаря ви – отвръща Хира и свива длан около тубичката.
– Но и вие трябва да сте малко по-внимателна. Киселина за почистване не се смесва с белина. Всеки го знае това.
– Не съм ги смесвала! – прекъсва я Хира, а в очите ѝ изведнъж пламва искра от скрито огорчение.
Бехийе остава изненадана от този неочакван отпор. Хира бързо усеща, че е изгубила контрол, изправя гръб и се опитва веднага да промени темата.
– Благодаря за айряна, добре съм. Знаете ли кога ще се върне г-н Орхун?
– А-аз никога не знам такива неща... Защо питате?
– Трябва да говоря с него за нещо много важно.
Бехие решава да не настоява и се връща към работата си. Хира остава на стола, загледана напрегнато пред себе си, броейки секундите в мъчително очакване.
Орхун седи сам на брега на морето. Вълните се разбиват в скалите, но шумът им не успява да заглуши мислите му. Лицето му е напрегнато, а погледът – изгубен някъде в далечината. В този момент до него се появява Дефне. Тя сяда тихо до него и внимателно го поглежда.
– Как ме намери? – пита Орхун, без да извърта глава.
– Забравяш, че съм адвокат. Просто подредих парчетата от пъзела. Докато говорехме, отзад се чуваше шум от вълни и чайки. Веднъж ми каза, че докато си бил в затвора, най-много ти е липсвало да гледаш морето точно от това място. Реших да рискувам и да проверя.
– Изненадан съм, че помниш такива детайли.
Дефне се зачервява леко и веднага оправя косата си, за да скрие смущението.
– Помня всичко, което се отнася до клиентите ми. Но мисля, че нещата са по-сериозни, отколкото се опитваш да ги изкараш по телефона. Какво се случи? Хира ли?
Орхун запазва пълно мълчание, но цялата му напрегната фигура издава болката вътре в него. Дефне внимава да не прекрачи границата.
– Имате общо минало... Не е лесно отново да живеете под един покрив.
Орхун само кимва едва забележимо. Двамата се взират в морето, потънали в тежка тишина. След дълга пауза Дефне тихо добавя:
– Връзката помежду ви... вече не е същата.
Думите ѝ остават да висят във въздуха, а Орхун усеща колко болезнено близо са до истината.
Докато гласът на Дефне все още звучи в пространството, действието се пренася в хола на имението, където Хира отново търка подовете по изрична заповед на Афифе. Въпреки че е накрая на силите си, тя работи упорито, без да спира.
– Хира се съгласи да остане в къщата ви само като прислужница – продължава да звучи гласът на Дефне. – Времето понякога върви напред, разрушавайки всичко след себе си. От нас се иска само да се подчиним на неговите правила.
Хира за миг спира работа. Болката в очите ѝ издава, че се опитва да убеди най-вече самата себе си. После отново свежда глава и продължава да чисти, решена да изпълнява задълженията си като обикновена прислужница. Но сърцето ѝ отказва да повярва, че миналото може толкова лесно да бъде заличено.
Камерата се връща на брега на морето. Орхун продължава да се бори със себе си, докато Дефне го наблюдава с притаен дъх. След дълго мълчание най-после той проговаря:
– Може би си права...
Дефне веднага разбира какво означават тези думи. Орхун е взел решение – колкото и болезнено да е то.
Той стиска челюсти и продължава да гледа хоризонта, сякаш се опитва да убеди себе си, че това е единственият правилен път.
А Дефне усеща, че с това решение Орхун всъщност обрича собственото си сърце.
Действието се пренася в офиса на мафиота Ташкън, където пристига Султан, изпратена лично от Афифе. Появата ѝ изненадва Ташкън, тъй като срокът, който Орхун му е дал, все още не е изтекъл и никой не очаква семейство Демирханлъ да потърси контакт с него.
Ташкън посреща Султан с подозрение и иска да разбере дали носи послание от Орхун. Тя обаче разкрива, че е дошла от името на Афифе. Това веднага привлича вниманието му.
Султан предава предложението на господарката си – Афифе е готова да му помогне да се добере до Хира и Сахра, нов замяна той съдейства да ги отстранят от живота на Орхун. Сделката устройва Ташкън и след кратък разговор двете страни постигат споразумение.
В имението Афифе пристъпва изнервено от единия до другия край на хола, стискайки телефона в ръка, докато чака новини от Султан.
В същото време Хира стои отвън в тъмнината, вторачена в алеята. Когато чува звука от двигателя и поглежда към фаровете, тя разбира, че Орхун се прибира.
Афифе също дочува шума на автомобила отвътре и застава до прозореца.
Хира излиза право пред спиращата кола. Орхун слиза, поглежда я за секунда и веднага тръгва към входа на къщата, опитвайки се да я подмине. Хира обаче прави бърза крачка и застава на пътя му.
– Може ли да поговорим?
Орхун застива за миг, усещайки накъде ще тръгне този разговор. Лицето му става каменно, а погледът – леден.
– Нека поговорим. Но първо аз трябва да ти кажа нещо важно. – Той я поглежда право в очите, докато тя го гледа с насъбран гняв. – Ти беше права. Миналото си е минало. Сега сме просто чужди хора. Аз съм собственик на тази къща... а ти си служителка..
От прозореца горе Афифе наблюдава всяко тяхно движение, а в очите ѝ се чете чиста ярост.
– Какво си приказват двамата? Тя и на вратата ли почна да го чака вече! – изломорва тя. В този момент телефонът ѝ иззвънява. Афифе веднага вдига. – Казвай! Надявам се да са добри новини!
– Така е, госпожо, не се притеснявайте – чува се гласът на Султан от другата страна на линията. – Предадох офертата ви. Казах, че ще им доставим и двамата. Споразумяхме се за условията. Те ни чакат.
Напрежението по лицето на Афифе изчезва, заменено от триумфална усмивка.
– Прекрасно. – Тя затваря телефона и отново поглежда към двамата на двора. – Това е последната ти нощ, жалка робиньо! След тази вечер ще се разкараш завинаги от къщата ни и от живота ни! Завинаги!
На двора Хира поема дълбоко въздух, силно уязвена от думите на мъжа пред нея.
– Точно за това исках да говоря и аз. Както каза ти – миналото си е минало. Оттук нататък... сме просто двама непознати. Така е най-правилно. Шеф и работник...
Орхун усеща остра болка в гърдите си, но просто кимва хладно.
– Щом сме на едно мнение... няма какво повече да си кажем.
– Лека нощ! – казва той.
– Лека нощ! – отвръща Хира.
Тя се обръща и тръгва към пристройката. Орхун я поглежда след нея и я извиква: – И още нещо!
Тя спира, без да се обръща.
– Какво още има?
Орхун нарочно слага маската на студения работодател.
– Тъмносиният ми костюм. Утре сутринта го прати на химическо чистене.
Хира застива на място. С това нареждане Орхун напълно затвърждава дистанцията помежду им. Тя бързо вдига глава, прикривайки обидата си.
– Да, господине.
Момичето веднага продължава пътя си, а Орхун влиза в имението. От прозореца Афифе ги изпраща с поглед, преливащ от злоба.
Сутринта Бехие вади съдовете от съдомиялната, но изведнъж изпъшква от болка и се хваща за крака.
– Ах...
– Г-жо Бехие, какво има? – пита Хира, която в този момент приготвя сутрешното кафе на Орхун.
– Краката ми... Имам разширени вени. Когато стоя права толкова дълго време, болката стига чак до сърцето ми.
– Ей сега ще занеса кафето на г-н Орхун, след което ще дойда и ще ви помогна.
– Не, не. Гледайте си вашата работа.
В този момент в кухнята влиза Султан. Тя поглежда Хира изпитателно, пресмятайки замисления план.
– Това кафето на г-н Орхун ли е?
– Да – отговаря Хира.
– Добре. Занеси го веднага, след което отивай в гардеробната му.
– Добре.
– Изчисти всички ъгли, подреди дрехите му и довърши гладенето. И по-бързо!
Докато Хира излиза с подноса, Бехие я изпраща с тъжен поглед. Султан забелязва това и я срязва с поглед. Бехие бързо се връща към чиниите, а Султан напуска стаята.
В кабинета си Орхун седи зад бюрото си, преглеждайки дебела папка с документи, когато Афифе влиза при него.
– Добро утро! Натоварен ден, а?
– Имам документи за преглеждане – отвръща той, без да вдига очи.
– Снощи се прибра много късно, не можахме да поговорим. – Орхун усеща напрежението в гласа ѝ, спира да чете и я поглежда изпитателно. – Изглеждаш много по-добре.
– Какво имаш предвид? – пита изненадано Афифе. – Напоследък беше твърде нервна. – Афифе веднага разбира накъде бие синът ѝ и повдига рамене.
– Все още не съм в добро настроение. По обясними причини... Просто приех факта, че трябва да изтърпя тази ситуация. – Орхун запазва пълно мълчание. – Както и да е, гледай си работата... ще говорим по-късно.
Афифе излиза от кабинета. Орхун се връща към документите си, когато на вратата се чува тихо почукване. Без да вдига глава, той казва:
– Влез!
Хира влиза плахо и оставя чашата на бюрото му.
– Кафето ви... без кофеин.
Орхун вдига рязко глава и погледите им се засичат. В този миг в ума му изплува споменът от разговора им след неговата операция, когато тя се грижеше за него с толкова любов и му обясняваше как лекарят е забранил кофеина, докато той я гледаше с усмивка. Споменът изчезва. Орхун се връща в настоящето.
Хира веднага осъзнава какво е направила и как се е издала, че все още я е грижа за здравето му. Тя бързо се опитва да се поправи.
– Г-жа Бехие ми каза да го направя така... Впрочем, черният ви костюм е изпратен на химическо чистене.
Орхун отново влиза в ролята на строг работодател. – Добре. Подгответе и подходящата риза с копчетата за ръкавели – нарежда хладно той.
Хира остава стъписана за секунда от този тон, но бързо вдига глава.
– Разбира се, господине.
Тя излиза бързо. Орхун я изпраща с поглед, в който се чете цялата му вътрешна болка.
– Ще издържиш. Дори и да е трудно... – казва си той, но дълбоко в себе си знае, че всеки миг, прекаран далеч от Хира, го разкъсва отвътре.
В ателието си Афифе разпитва Султан напрегнато, тресейки се от нетърпение планът ѝ най-накрая да се задейства.
– Свърза ли се с мъжете?
– Да, госпожо!
– Направени ли са останалите уговорки?
– Всичко е уредено. Не се притеснявайте...
– Добре! Ами Орхун? Трябва да го изкараме от къщата, нали знаеш?
– Те ще се погрижат за това!
– Действайте веднага щом Орхун напусне имението. – Султан кимва в знак на съгласие. Афифе я поглежда изпитателно, мислейки за Хира. – Какво прави тя в момента? Не искам да ми се пречка пред очите! Измисли ли нещо?
– Няма как да се появи наблизо благодарение на задачата, която ѝ дадох. Тя ще чисти и подрежда гардеробната на г-н Орхун! Това ще ѝ отнеме часове.
Афифе се намръщва леко, чувайки, че Хира пак е пратена в стаята на сина ѝ. Султан бързо добавя:
– Накарах я да чисти там, защото г-н Орхун никога не влиза в стаята си, докато работи в кабинета.
Афифе решава да не задълбава.
– Както и да е, добре. И без това днес най-накрая ще се отървем от тази змия! Взе ли това, което ти трябваше сутринта?
– Взех го, госпожо. Не се притеснявайте...
Лицето на Афифе се озарява от зловещо задоволство.
Пренасяме се в дрешника, където Хира отваря вратата с кофа вода и кърпа в ръка. Цялата стая е изпълнена с костюмите и вещите на Орхун, които разкъсват сърцето ѝ. Момичето започва да сгъва дрехите, решено да изпълни дълга си, докато в ума ѝ звучат думите на тъжна песен за изгубената любов и непосилното търпение.
В същото време в кабинета си Орхун се опитва да се концентрира върху документите, но мислите му са изцяло при нея. Погледът му се заковава в чашата с кафе и пред очите му изплува мигът, в който Хира му донесе шоколад във формата на сърце и му пожела да му е сладко. В ушите му обаче веднага иззвъняват и други нейни думи: „В деня, в който ми каза „Върви си“, всичко приключи!“
Орхун разтърсва глава, опитвайки се да прогони спомена.
– Няма никакво минало, Орхун Демирханлъ! – казва той на глас, за да убеди себе си.
Той посяга рязко към чашата, за да отпие, но я оставя твърде грубо на чинийката. Няколко капки от тъмната течност изплискват и оставят голямо петно върху чистия му бял ръкав. Мъжът измърморва ядосано:
– Само това ми липсваше!
Тъкмо когато става, за да отиде да се преоблече, телефонът му иззвънява силно за поредния важен бизнес разговор и той е принуден да се върне на бюрото.
А междувременно Афифе вече е задействала коварния си план, убедена, че този ден ще сложи окончателен край на историята на Орхун и Хира... без да подозира, че истинската буря тепърва предстои.
Елиф и Азиз
Кои са новите герои във втората сюжетна линия на Плен?
- Азиз: Бившо ченге, уволнено несправедливо след гнусна клевета. Оставен на улицата, гладен и без изход, той е принуден да работи като събирач на дългове (бияч) за местния лихвар. Мъж с тежко минало, затворен в себе си, опасен и безмилостен на пръв поглед, но носещ дълбока семейна травма от детството. Азиз е син на Бехие. Това е голямата семейна тайна и шокиращата връзка между двете сюжетни линии в сериала. От спомените на Азиз става ясно, че преди много години неговият баща Акиф е изгонил Бехийе от къщата, обвинявайки я в лъжи и изневяра, без изобщо да я изслуша. Малкият Азиз е станал свидетел на тази жестока сцена, която е белязала целия му живот и го е лишила от майчина ласка, превръщайки го в суров и безмилостен човек.
- Елиф: Младо, невинно и добродушно момиче от квартала. Тя е скромна, грижовна и отглежда с любов цветя в памет на покойната си майка. Животът ѝ се преобръща, когато съдбата я сблъсква с Азиз
- Шенол: Бащата на Елиф. Човек с вечни мечти за бързо забогатяване и „предприемачески дух“, който обаче постоянно затъва в лъжи и дългове. Забърква се с опасни хора, залага на покер и завлича семейството си в капан
- Гюрбюз: Брутален, мазен и безскрупулен квартален лихвар. Той държи парите, дава заеми с огромни лихви и използва Азиз като свое оръжие за сплашване на длъжниците
- Сузан: По-голямата сестра на Азиз. Тя се грижи за болния им и безпомощен баща (Акиф) и е единственият човек, който познава истинската болка на брат си и се опитва да бъде негова опора
- Ерджан: Приятел и комбинатор на Шенол, който го вкарва в опасни хазартни игри с обещания за лесна печалба.
Пренасяме се в квартала, където Азиз пребива поредния длъжник и яростно брои изтръгнатите от него пари. Той хваща мъжа за яката, блъска го силно и изкрещява:
– Остатъкът следващата седмица... И да не ти е хрумнало да бягаш! Накрая на света да отидеш, пак ще те намеря! Изчезвай, да не съм те видял! – Пребитият мъж хуква да бяга, без да поглежда назад.
На съседната улица Елиф върви с тежка торба в ръка. Тя забелязва пребития човек и спира с искрено съжаление.
– Господи, дано се оправи бързо... – казва тя. В същия миг от пресечката изскача Азиз и се блъска право в Елиф. Торбата пада, разкъсва се и суровото просо се разпилява по земята. Елиф застива, гледайки разсипаната храна, след което вдига очи и среща зловещия поглед на Азиз. Елиф се ядосва от пълното му безразличие. – Внимавайте де! Човек поне едно „извинявай“ казва! – Докато тя бързо събира зрънцата, Азиз просто обръща гръб. Елиф извиква след него: – Господи, дано те вкара в правия път! Бог да ни пази от хора като теб!
Азиз спира, обръща се и я измерва с леден поглед:
– Амин! – отвръща той и се отдалечава.
След това Азиз отива в офиса на лихваря Гюрбюз, за да предаде парите. Гюрбюз лакомо обядва и веднага забелязва кръвта по ризата му.
– Свърши ли работа, братко? Благодарение на теб тази фирма най-накрая придоби истински облик! – Азиз го поглежда, без да разбира, а Гюрбюз продължава да дъвче и да говори за човешката неблагодарност и предателството. – Ти от кои си, Азиз? Кой от всички си ти?
Азиз избухва, очите му се наливат с ярост.
– Предателството е работа за боклуци! Аз... никога не бих предал никого! – казва той и оставя пачката. – Остатъкът е следващата седмица... Всичко събрах от Фикри.
– Браво, братко. О, и не изпускай онзи плужек Шенол. Срокът му изтича утре – казва Гюрбюз.
Азиз се замисля, изражението му става жестоко. – Значи ще е полезно да го посетя още днес тогава.
В същото време Шенол, бащата на Елиф урежда опасна покер игра с приятеля си Ерджан, надявайки се да спечели и да се спаси. Когато Елиф се прибира вкъщи, все още уплашена от срещата си с грубияна на улицата, Шенол я излъгва, че отива на интервю за работа, и излиза бързо.
Останала сама, Елиф сяда до прозореца и нежно гали листата на мушкато – последен спомен от покойната ѝ майка. Изведнъж на вратата се чува яростно, силно блъскане.
– Знам, че си вътре! Отвори вратата! – отеква гласът на Азиз отвън. Елиф отива до вратата с несигурни стъпки, поглежда през шпионката и се ужасява, разпознавайки насилника. Тя хуква обратно към хола, за да вземе телефона си, но в същия миг Азиз разбива ключалката и нахлува в къщата като ураган. Той я поглежда изненадано. – Ти ли? Изглежда, че молитвата ти не беше приета!
– Какво искате от мен? – пита тя, треперейки. Азиз пристъпва бавно, хваща я грубо за гърлото и я блъска в стената.
– Къде е баща ти?
– Пуснете ме! Няма го вкъщи, излезе!
– Ако ме лъжеш, ще те накарам горчиво да съжаляваш! Дойдох да му напомня – ако не плати утре, ще си плати с живота! – На тръгване Азиз рита силно масичката. Саксията с мушкатото пада и се пръсва на парчета. Елиф се свлича на пода до цветето, ридаейки неутешимо.
Късно вечерта Шенол се прибира и я заварва да плаче над разбитата саксия. Той се опитва да я успокои с топло мляко и нови лъжи, обещавайки, че този човек никога повече няма да стъпи в дома им, защото е поправил вратата. Когато остава сам в стаята обаче, Шенол се хваща за главата в пълно отчаяние.
– Ако не се справя утре, онзи Азиз ще ме съсипе, ще ме направи на парчета! – казва си той, треперейки от страх.
През това време Азиз седи в своя двор пред запален огън, потънал в мрачни мисли. Сестра му Сузан излиза, носи му чиния с десерт, говорейки за безсънието му, което го мъчи от дете, откакто майка им е изчезнала. Азиз я прекъсва гневно, когато тя казва, че имат само себе си.
– Имаме баща си! – изрича той, а очите му светват от ярост. Сузан се опитва да замаже ситуацията, споменавайки, че баща им вече е болен и слаб, след което се прибира. Азиз остава сам и в ушите му започват да ечат виковете от детството му. Пред очите му изплува тежкият спомен как баща му Акиф изхвърля на улицата майка му Бехие, обвинявайки я в лъжи, докато тя плаче и умолява за милост. Азиз разбърква съчките, а гневът в сърцето му се разгаря по-силно от огъня пред него.
