В предния епизод на турския сериал „Плен“: Йекта предлага на Хира да превърнат фиктивния си брак в истински, но тя категорично го отхвърля. Отказът ѝ събужда опасната му страна – той е решен да я направи своя съпруга на всяка цена, дори ако трябва да използва Сахра, която го смята за свой баща.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 3, епизод 102 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 16:00 часа по bTV Story.
Йекта използва Сахра, за да принуди Хира да сложи пръстена му, а след това, заслепен от желанието си да докаже, че е добър баща, пренебрегва предупрежденията на Орхун и Хира. Когато момиченцето пада, напрежението между двамата мъже отново избухва. Междувременно Орхун успява да разубеди Дефне да напусне работа.
В същото време Елиф е отвлечена от Туфан по поръчка на Едже и се оказва в смъртна опасност. Азиз разбира кой стои зад отвличането и започва отчаяно издирване, без да подозира, че Едже е замесена. Ще успее ли да открие Елиф, преди да е станало твърде късно?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно резюме на новата серия в редовете по-долу ⬇
Орхун и Сахра споделят още един мил момент
В кабинета на Орхун вечерята отдавна е приключила, но двамата със Сахра все още са заедно. Момиченцето седи до него и любопитно си играе с металните топчета на Нютоновото махало, поставено върху бюрото. Орхун държи купичка с десерт и внимателно я храни с лъжичка.
– Хайде, отвори уста – подканя я той нежно.
Сахра обаче вече се е нахранила.
– Сита съм. Благодаря ти!
– Да ти е сладко! – отвръща Орхун с усмивка.
Вниманието на момиченцето отново се насочва към металните топчета. Тя ги наблюдава с възхищение, докато се удрят едно в друго.
– Толкова са красиви! – възкликва Сахра.
Орхун забелязва колко много ѝ харесват и без колебание ѝ предлага да идва в кабинета му и да си играе с тях, когато пожелае. Сахра го поглежда с широко отворени очи, сякаш не може да повярва, че наистина ѝ позволява.
– Наистина ли?
Орхун кимва утвърдително, а лицето ѝ грейва от щастие.
– Толкова се радвам, че сега живеем тук! Мога да те виждам винаги, когато поискам. Много съм щастлива!
Искреното признание на Сахра трогва Орхун. Той я гледа с нежност, радвайки се на привързаността, която момиченцето изпитва към него. Въпреки всичко, което го измъчва заради Хира, присъствието на Сахра му носи спокойствие и радост. Орхун взема салфетка и внимателно избърсва следите от десерта в ъгълчето на устата ѝ.
– И аз съм много щастлив – признава той с усмивка.
След това поглежда момиченцето и нежно добавя:
– Хайде, време е за сън.
– Добре – съгласява се Сахра послушно.
Орхун става, протяга ръка към нея и я подканя да тръгват. Сахра хваща ръката му и двамата се отправят към вратата. За Орхун тази вечер е изпълнена с болка заради Хира, но благодарение на Сахра той е намерил и няколко истински щастливи мига.
Вижте повече
„Плен“, с.3, еп.101: Хира отхвърля Йекта, но той има опасен коз – Сахра!
Йекта предлага на Хира да превърнат фиктивния си брак в истински, но тя категорично го отхвърля. Отказът ѝ събужда опасната му страна – той е...
Думите на Орхун нараняват Хира, без той да подозира истината
Орхун и Сахра излизат от кабинета и се отправят по коридора на втория етаж. Момиченцето върви доволно до него, когато забелязва майка си, която тъкмо се качва по стълбите.
– Мамо! – извиква радостно Сахра.
Хира спира за миг. След болезнения разговор с Йекта тя все още е разстроена, но щом вижда дъщеря си, бързо се опитва да се овладее. Не иска Сахра да забележи сълзите и тревогата ѝ. Поема си дъх, насилва се да се усмихне и се приближава към тях.
– Свърши ли празненството? – пита я любопитно момиченцето.
– Да, миличка – отговаря кратко Хира.
Орхун наблюдава лицето ѝ. Опитва се да прикрие собствената си болка от мисълта, че тя току-що е отпразнувала годишнината от сватбата си с друг мъж. Но въпреки спокойния му тон в очите му се чете разочарование. Той поглежда Хира и казва:
– Трудно е човек да запази семейството си въпреки всички изпитания. Но вие сте успели.
Думите му пронизват Хира. Орхун няма представа какво се е случило преди минути в градината. Не знае, че Йекта ѝ е предложил да превърнат фиктивния си брак в истински, нито че тя категорично го е отхвърлила. За Орхун Хира и Йекта са семейство, което е преодоляло трудностите и е останало заедно. А Хира знае колко далеч е това от истината. Тя го поглежда с тъжна, горчива усмивка. Не намира сили да му обясни нищо, затова насочва вниманието си към Сахра.
– Хайде, миличка, време е за сън.
Момиченцето послушно се обръща към Орхун.
– Лека нощ, чичо Орхун!
– Лека нощ – отвръща той нежно.
Хира хваща Сахра и двете се отправят към стаята си. Щом се обръща с гръб към Орхун, усмивката изчезва от лицето на Хира. Тя е напълно объркана и разтърсена от случилото се с Йекта. Опитва се да запази самообладание заради дъщеря си, но тревогата не я напуска. Орхун остава в коридора и ги изпраща с поглед. Забелязва промяната в изражението на Хира, но не разбира причината за нея.
Докато той вярва, че Хира е избрала живота си с Йекта, тя се измъчва от мисълта, че този живот вече е станал непоносим за нея.
Вижте повече
„Булката“, еп.9: Ще прости ли Джихан на Ханчер? - какво ще се случи…
След като Мукадер прощава на Ханчер, как ще постъпи Джихан? Междувременно Нусрет е решен на всичко, за да попречи на брака им. Ще успее ли да...
Йекта заплашва Хира със Сахра и настоява да приеме пръстена му
Нощта е настъпила, а Сахра вече спи спокойно в леглото си. Хира също е легнала, но сънят не идва. След случилото се по време на празничната вечеря тя не може да намери покой. Пред очите ѝ отново и отново изплува диамантеният пръстен, който Йекта ѝ поднесе, и настояването му да превърнат фиктивния си брак в истински. Хира се обръща на другата страна и се опитва да заспи, когато внезапно чува вратата да се отваря.
В стаята влиза Йекта. Щом разпознава стъпките му, Хира веднага затваря очи и се преструва на заспала. След тежкия разговор в градината последното, което желае, е отново да се изправи срещу него. Йекта се приближава до леглото и се спира до нея. Поглежда я с неприятна, почти зловеща усмивка. Не вярва нито за миг, че спи.
– Знам, че не спиш – произнася той тихо.
Хира остава неподвижна. Не отваря очи и не му отговаря, надявайки се, че мълчанието ѝ ще го накара да си тръгне. Но Йекта не възнамерява да остави въпроса така.
– Знам, че думите ми те изплашиха. Но преди да ми откажеш, помисли добре – продължава той.
След това гласът му става по-настоятелен.
– Помисли за връзката между мен и дъщеря ми. Между нас има силна връзка, която никога няма да се прекъсне. Щастието на Сахра е по-важно от всичко останало.
Хира продължава да лежи със затворени очи, но прекрасно разбира какво се крие зад думите му. Йекта отново използва привързаността на Сахра към него, за да я накара да преосмисли отказа си. Той знае, че момиченцето го смята за свой баща и че Хира е готова на всичко, за да не нарани дъщеря си. Сега ѝ напомня именно за тази връзка, превръщайки я в средство за натиск. Йекта бръква в джоба си и изважда същата кутийка с диамантения пръстен, който Хира отказа по време на вечерята.
– Искам да носиш този пръстен – заявява той.
После подчертава, че желае тя винаги да помни колко много я цени и всички останали също да виждат това. За Йекта пръстенът вече не е просто подарък. Той настоява Хира да го носи като видим знак за отношенията им, въпреки че тя ясно му е заявила, че не споделя чувствата му. Без да изчака отговор, Йекта оставя кутийката на нощното шкафче до леглото ѝ.
– Лека нощ – казва той.
Преди да си тръгне, я поглежда още веднъж. След това се обръща и напуска стаята. Едва когато остава сама, Хира отваря очи.
Йекта си е тръгнал, но е оставил пръстена до нея, заедно с недвусмисленото предупреждение, че няма намерение да се откаже от желанието си да я направи своя истинска съпруга.
Зеррин не приема отказа на Дефне от Орхун и подготвя нова интрига
В кабинета си Дефне се опитва да се съсредоточи върху документите, разположени пред нея. Но работата ѝ не върви. Срещу бюрото седи сестра ѝ Зеррин, която не спира да говори и да я убеждава да промени решението си.
– Значи наистина си подала оставка? – пита Зеррин, сякаш все още не може да повярва.
– Да, подадох я – отговаря Дефне спокойно, без да вдига поглед от документите.
Зеррин обаче не възнамерява да се примири толкова лесно.
– Не мога да повярвам, Дефне! Наистина не мога! Точно сега, когато трябва да се бориш с всички сили, за да спечелиш сърцето на Орхун, ти решаваш да се откажеш!
Дефне най-сетне вдига поглед. Уморена е от непрестанните опити на сестра си да я убеди, че все още има шанс с Орхун. Самата тя вече е приела болезнената истина – чувствата ѝ не са споделени.
– Вече ти казах. Любовта не е нещо, за което човек трябва да воюва. Или я има, или я няма. А Орхун не изпитва нищо подобно към мен. Това е повече от ясно. Нищо не мога да направя, за да променя нещата.
Тя замълчава за миг, след което добавя с раздразнение:
– Ще ме оставиш ли най-после на мира?
Но Зеррин не се отказва.
– Не мога да те оставя! Как така ще напускаш? Мислиш ли, че ако стоиш далеч от Орхун, сърцето ти ще спре да боли?
Дефне въздъхва отегчено. Всяка дума на сестра ѝ само прави решението ѝ още по-тежко. Тя и бездруго страда от несподелената си любов, а Зеррин непрекъснато я кара да се връща към надеждите, от които се опитва да се освободи.
– Докато не спреш да говориш, няма да мога да се съсредоточа върху работата си – отвръща тя.
Зеррин разбира, че с упреци няма да постигне нищо, затова променя подхода си. Гласът ѝ омеква и тя заговорва като загрижена по-голяма сестра.
– Дефне, мила, никога не съм те виждала такава. Аз съм ти сестра и не мога просто да стоя и да гледам как страдаш. Не си причинявай това. Не погубвай любовта си заради една стара история!
Последните думи карат Дефне да се замисли. Тя замълчава. Зеррин забелязва колебанието ѝ и разбира, че е успяла да засегне болезнената тема – миналото на Орхун и Хира. За разлика от Дефне, която не желае да се бори за любов, която не ѝ е отвърната, Зеррин е убедена, че сестра ѝ не бива да отстъпва мястото си на Хира. Доволна от постигнатото, тя става от стола.
– Помисли върху това, което ти казах! – подхвърля на излизане.
Дефне остава сама в кабинета си. Пред нея все още лежат документите, върху които се опитваше да работи, но думите на сестра ѝ са успели да я разколебаят.
Щом излиза от кабинета на Дефне, изражението на Зеррин се променя. Загрижеността, с която допреди малко е говорила на сестра си, изчезва. На лицето ѝ се появява хитра, доволна усмивка. Зеррин прекрасно знае какво прави. Тя не просто се опитва да утеши Дефне, а съзнателно я подтиква да не се отказва от Орхун.
– На този фронт си свърших работата – промърморва доволно тя. – Сега да видим какъв ефект е имала бомбата, която хвърлих на другия фронт.
Очевидно Зеррин не разчита единствено на сестра си. Тя вече е предприела действия и в друга посока и сега иска да разбере дали са дали резултат. Без да губи време, изважда телефона си и набира номера на Афифе.
– Здравейте, госпожо Афифе. Бих искала да ви посетя, ако ви е удобно – казва тя.
Зеррин е решена да продължи започнатото. След като е посяла съмнение в съзнанието на Дефне, сега насочва вниманието си към Афифе. Предстои да стане ясно какво точно е замислила и каква роля отрежда на майката на Орхун в плановете си.
Афифе разкрива интригата на Зеррин и я поставя на мястото ѝ
В дневната на имението Афифе е седнала в любимото си кресло и слуша внимателно разказа на Султан за празничната вечеря на Хира и Йекта. Иска да знае как е преминало тържеството, което самата тя е наредила да бъде организирано в градината.
– Тогава Хира изведнъж стана и се прибра в къщата – обяснява Султан. – Така че можем да кажем, че вечерята приключи доста по-рано, отколкото очаквахме, госпожо.
Афифе не изглежда ни най-малко разочарована. Напротив, на лицето ѝ се изписва задоволство. За нея няма значение дали вечерята е завършила успешно. Важното е, че Орхун е видял Хира до Йекта.
– Няма значение. Получих това, което исках – отсича тя. – Гледката на онази долнопробна робиня, която празнува годишнината от сватбата си със своя съпруг, сигурно ще остане завинаги в паметта на Орхун. Надявам се най-после да му е дошъл умът в главата!
Афифе е убедена, че е постигнала целта си. Според нея празничната вечеря е трябвало окончателно да убеди сина ѝ, че Хира принадлежи на друг мъж и че между тях вече няма място за любов. Но тъкмо когато доволството ѝ изглежда пълно, лицето ѝ внезапно се изкривява от болка. Остра болка пронизва главата ѝ. Афифе застива в креслото и притиска с ръка слепоочието си.
– Госпожо! Госпожо, какво ви е? – стряска се Султан.
Афифе едва сдържа раздразнението си.
– Пак ме заболя главата! От дни тази болка не ме оставя на мира! Всичко е заради напрежението, което ми причинява онази проклетница! Донеси ми лекарство!
– Веднага, госпожо! – отвръща Султан и забързано излиза.
Главоболието отново измъчва Афифе, но тя упорито го отдава на нервите и присъствието на Хира в имението. В този момент в дневната влиза Зеррин, придружена от Бехийе, която я е посрещнала на вратата. Зеррин пристъпва с любезна усмивка, зад която умело прикрива истинските си намерения.
– Здравейте, госпожо Афифе! Как сте?
Афифе веднага се овладява. Изправя се в креслото и възвръща обичайното си хладно изражение.
– Добре дошла.
– Благодаря.
– Заповядай, седни – посочва ѝ тя място срещу себе си.
След като Зеррин се настанява, Афифе се обръща към Бехийе:
– Донеси ми билковия чай. А за госпожа Зеррин – кафе.
– Разбира се, госпожо – отговаря прислужницата и излиза.
Зеррин изчаква да останат сами. Любопитството я изгаря, но тя се старае да изглежда непринудена.
– Как сте, госпожо Афифе? Всичко наред ли е?
Афифе я поглежда изпитателно. Тя прекрасно се досеща защо Зеррин е дошла и няма намерение да ѝ позволи да води разговора.
– Предполагам, че сама можеш да се досетиш – започва тя студено. – Ти си казала на Йекта за предложението за брак, което Орхун направи. И то въпреки че изрично те предупредих!
Усмивката на Зеррин мигновено изчезва. Тя пребледнява от изненада, неподготвена за толкова пряко обвинение.
– Госпожо Афифе... Откъде разбрахте...
– Не беше трудно да се досетя – прекъсва я Афифе.
Зеррин се опитва да се съвземе. Не е очаквала намесата ѝ да бъде разкрита толкова бързо.
– Аз... Ами... Помислих си, че може би той вече е научил...
Но Афифе не ѝ позволява да довърши оправданието си.
– И затова реши да си пъхнеш носа в моите работи?!
Зеррин замълчава. Вижда, че всяко следващо обяснение само ще влоши положението ѝ. Афифе се навежда леко напред и продължава с твърд, безкомпромисен тон:
– Повече да не си посмяла! Никога не прекрачвай границите, които съм ти поставила!
След това изрича предупреждение, което засяга Зеррин много по-силно от всички предишни обвинения.
– Възможно е някой ден Орхун и сестра ти да се оженят. Но аз не допускам в семейството си хора, на които нямам доверие! Ако продължаваш така, ще сложа край на всичко още преди да е започнало!
Тези думи попадат право в най-слабото място на Зеррин. Тя отчаяно иска Дефне да стане съпруга на Орхун и да влезе в семейство Демирханлъ. Афифе обаче току-що ѝ е дала да разбере, че може да осуети тези надежди. Зеррин веднага променя поведението си. От самоуверената жена, която само преди малко кроеше нови планове, не остава и следа.
– Разбира се, госпожо Афифе. Напълно сте права. Както кажете – отстъпва тя покорно.
Афифе продължава да я гледа строго, без да смекчи изражението си. Зеррин е принудена да преглътне унижението. Дошла е в имението с намерението да продължи интригата си, но вместо това получава ясно предупреждение: ако отново действа зад гърба на Афифе, може да провали бъдещето, което мечтае да осигури на сестра си.
Вижте повече
„Наследство“, еп.892: Айнур изпраща сърца на Синан – как ще реагира прокурорът?
Айнур иска да изпрати на прокурор Синан съвсем обикновено съобщение, но заради повредения си телефон по погрешка му изпраща сърца. Опитът ѝ да поправи грешката само...
Йекта ревнува от близостта между Орхун и Сахра
В градината на имението Орхун седи сам в беседката и пие кафе. Изглежда неспокоен и замислен. Събитията от предишната вечер все още не му дават мира. Колкото и да се опитва да приеме, че Хира е продължила живота си с друг мъж, мисълта за нея не го напуска. Той отпива последната глътка кафе, оставя чашата и се отправя към имението.
В същото време Йекта се появява в градината с голям, чисто нов велосипед, който е купил за Сахра. Двамата мъже се срещат по пътеката. Йекта забелязва погледа на Орхун към велосипеда и веднага пояснява:
– За дъщеря ми!
В думите му се усеща желание да подчертае мястото си в живота на момиченцето. Орхун оглежда велосипеда. Той добре помни колко малка е Сахра и как самият той я е учил да кара колело.
– Не е ли малко голям за нейната възраст? Аз я учих да кара на по-малък...
Но Йекта не му позволява да довърши.
– Децата растат бързо. Нуждите им се променят непрекъснато – отвръща той с привидно спокоен тон.
След това добавя с едва прикрито раздразнение:
– Но няма нищо. Нормално е да не знаеш тези неща, след като не си баща.
Забележката е умишлена. Йекта прекрасно вижда колко силна е привързаността между Орхун и Сахра и не пропуска възможност да му напомни, че именно той е човекът, когото момиченцето нарича свой баща. Орхун усеща обидата, но не позволява да бъде въвлечен в спор. За него най-важна е безопасността на Сахра.
– Не е нужно да си баща, за да разбираш някои неща – отговаря той твърдо. – Надявам се само Сахра да не се нарани!
След тези думи Орхун се обръща и продължава към къщата. Йекта го изпраща с мрачен поглед. Разговорът, макар и кратък, е достатъчен, за да събуди отново ревността му. Дразни го не само загрижеността на Орхун за Сахра, но и естествената близост, която се е създала между тях. Когато Орхун се отдалечава, Йекта промърморва с озлобление:
– И Сахра, и Хира са мои! Ще ти го набия в главата, Орхун Демирханлъ!
В тези думи се усеща собственическото му отношение към Хира и решимостта му да не допусне Орхун да заеме място в живота на двете. След това Йекта оставя новия велосипед на подходящо място в градината, за да може да го покаже на Сахра.
Докато Орхун се тревожи дали велосипедът е безопасен за момиченцето, Йекта е погълнат от желанието да докаже, че Хира и Сахра принадлежат единствено на него.
Йекта използва Сахра, за да принуди Хира да сложи пръстена му
В стаята на Хира и Йекта утрото започва спокойно. Сахра седи пред майка си, а Хира внимателно реши косата ѝ. Въпреки тревогите, които не ѝ дават мира след разговора с Йекта, тя се старае да не показва нищо пред дъщеря си.
– Колко си красива, миличка! – казва Хира с нежна усмивка, докато приглажда косата ѝ.
– Благодаря ти, мамо! – отвръща доволно момиченцето.
След като майка ѝ приключва с прическата, Сахра посяга към играчката си. В този момент погледът ѝ попада върху малка кутийка, оставена наблизо. Това е кутийката с диамантения пръстен, който Йекта е оставил предишната вечер.
– Какво е това? – пита любопитно Сахра.
Хира веднага разбира какво е привлякло вниманието ѝ. Сърцето ѝ се свива. Последното, което иска, е дъщеря ѝ да види пръстена и да започне да задава въпроси.
– Сахра! – извиква тя предупредително.
Но вече е късно. Момиченцето отваря кутийката и очите ѝ грейват от възхищение.
– О, колко красив пръстен!
Хира застива. За Сахра това е просто прекрасно бижу, но за майка ѝ пръстенът е болезнено напомняне за настояването на Йекта да превърнат фиктивния си брак в истински. Точно в този момент в стаята влиза Йекта. Сахра веднага се обръща към него с кутийката в ръце.
– Татко, ти ли го купи?
– Да, миличка – отговаря той. – Подарък за майка ти по случай годишнината от сватбата ни.
Сахра поглежда изненадано Хира.
– А защо не си го сложила, мамо?
Йекта моментално разбира, че му се е открила прекрасна възможност да постигне това, което Хира категорично отказа предишната вечер. Той насочва настойчив поглед към нея и отговаря вместо нея:
– Ще го сложи. Защо да не го сложи? Разбира се, че ще го носи. Нали така?
Хира усеща как гневът се надига в нея. Прекрасно разбира, че Йекта умишлено я притиска пред Сахра, защото знае, че тя няма да иска да разочарова дъщеря си. Въпреки раздразнението си Хира се опитва да запази спокойствие.
– По-късно, миличка... – отвръща тя уклончиво.
Но Сахра я поглежда натъжено. За момиченцето няма нищо по-естествено от това майка ѝ да носи красивия подарък, който баща ѝ е избрал за нея. Хира се оказва в капан. Ако продължи да отказва, ще трябва да обясни на Сахра защо не желае да носи пръстена. А тя не е готова да разкрие истината за отношенията си с Йекта. Накрая преглъща гнева си.
– Добре – съгласява се неохотно.
Хира взема пръстена и го поставя на пръста си. Йекта наблюдава всяко нейно движение. На лицето му се изписва задоволство. Това, което не успя да постигне с настояване и заплахи, сега е получил благодарение на Сахра.
– Стои ти прекрасно! – възкликва той доволно.
След това се обръща към момиченцето и сменя темата:
– Е, изненадахме майка ти. А сега познай кой е следващият!
Сахра го поглежда с широко отворени очи.
– Аз ли? И за мен ли си купил подарък?
Йекта се усмихва.
– Нима мога да забравя единствената си дъщеря? Твоята изненада те чака в градината. Но първо нека майка ти те приготви. Добре?
Сахра грейва от щастие. Няма търпение да разбере какъв подарък я очаква навън. Хира обаче не споделя радостта ѝ. Докато дъщеря ѝ се вълнува от предстоящата изненада, тя усеща все по-силно как Йекта използва любовта ѝ към Сахра, за да налага волята си.
Пръстенът вече е на ръката ѝ, но не защото е приела предложението на Йекта. Сложила го е единствено за да не разочарова дъщеря си. А доволната усмивка на Йекта ѝ показва, че той прекрасно разбира това.
Йекта пренебрегва тревогите на Хира и настоява Сахра да кара опасно големия велосипед
В градината на имението Йекта води Сахра към подаръка, който е подготвил за нея. Закрил е очите ѝ с ръце, за да не развали изненадата. Хира върви до тях, все още разтревожена от случилото се сутринта. Когато стигат до велосипеда, Йекта спира и тържествено започва да брои:
– Готова ли си да видиш изненадата? Три... две... едно!
Той отмества ръцете си от очите на момиченцето. Сахра вижда големия, чисто нов велосипед и лицето ѝ грейва от радост.
– Колко е хубав! – възкликва тя възхитено.
Но след първоначалната радост момиченцето оглежда подаръка по-внимателно и задава съвсем естествен въпрос:
– Но не е ли прекалено голям за мен?
Йекта се напряга. Само преди малко Орхун му е казал същото, а сега дори Сахра забелязва, че велосипедът не е подходящ за ръста ѝ. Това го дразни, но той се старае да не го показва.
– Не е, миличка. Не се притеснявай. Аз ще те науча да го караш.
Сахра веднага го поправя:
– Но аз вече мога да карам колело. Чичо Орхун ме научи!
Споменаването на Орхун отново събужда ревността на Йекта. Той не може да понесе мисълта, че друг мъж е научил Сахра на нещо толкова важно и че момиченцето с радост си спомня времето, прекарано с него.
– Това не се брои! – отсича Йекта. – Онзи велосипед беше за бебета. Моята дъщеря ще кара този!
Хира наблюдава разговора с нарастващо безпокойство. Тя забелязва раздразнението на Йекта, но най-много я тревожи размерът на велосипеда. Сахра е твърде малка за него и може да падне и да се нарани.
– Този велосипед не е подходящ за нейната възраст! – намесва се тя.
Йекта стиска зъби, опитвайки се да овладее гнева си.
– Аз ще я науча!
Хира обаче не отстъпва. За нея въпросът изобщо не е кой ще научи Сахра да кара.
– Не става дума за това дали ще я научиш! Тя е още малка, а велосипедът е прекалено голям за ръста ѝ. Не излагай дъщеря ми на опасност!
Тези думи окончателно изкарват Йекта от равновесие. Той се приближава към Хира и я поглежда гневно.
– Тя е и моя дъщеря! Мислиш ли, че бих направил нещо, с което да я нараня?!
Хира усеща колко силно го е засегнала, но не променя мнението си. Не иска да рискува безопасността на Сахра само защото Йекта е решил на всяка цена да докаже, че подаръкът му е подходящ. Вместо да продължи спора, Йекта се обръща към момиченцето. Приближава се до нея и прикляква, за да може да я погледне в очите.
– Сахра, ти нали имаш доверие на татко?
Сахра кимва утвърдително. Тя няма причина да се съмнява в него и не разбира защо майка ѝ е толкова разтревожена.
– Тогава да започваме! Ела тук – подканя я Йекта.
Той я отвежда до велосипеда и започва да ѝ помага да се качи. Хира ги наблюдава напрегнато. Въпреки възраженията ѝ Йекта е решил да направи каквото е намислил. Междувременно Орхун се появява до един от прозорците на имението. Погледът му се насочва към градината, където вижда Йекта, Хира и Сахра до големия велосипед. Той остава да наблюдава случващото се. Йекта продължава да напътства момиченцето, докато я настанява върху велосипеда.
– Виж сега, сложи десния си крак тук. Точно така... Хвани кормилото. Браво, принцесо!
Той ѝ показва как да застане правилно и продължава с указанията:
– А сега вдигни глава. Когато караш, трябва да гледаш право напред. Винаги напред, разбра ли, миличка? Не гледай надолу. Само напред!
Сахра се старае да изпълнява указанията му.
– Браво, принцесо! Много добре! Точно така... – окуражава я Йекта.
Хира обаче не може да се успокои. Погледът ѝ непрекъснато следи движенията на Сахра. Тя се страхува, че момиченцето няма да успее да се задържи върху прекалено големия велосипед и ще се нарани. Йекта е погълнат от желанието да докаже, че може сам да научи дъщеря си да кара, а Хира мисли единствено за нейната безопасност.
От прозореца Орхун наблюдава как Йекта качва Сахра на велосипеда, за който самият той вече е предупредил, че е твърде голям за нея.
Орхун не позволява на Дефне да напусне и успява да я разубеди
Орхун стои до прозореца на кабинета си и наблюдава случващото се в градината. Погледът му е прикован към Сахра, която Йекта се опитва да научи да кара новия велосипед. Притеснението му е очевидно. Още при първата среща с Йекта той предупреди, че велосипедът е прекалено голям за момиченцето, но думите му бяха пренебрегнати. В този момент на вратата се почуква.
– Влез! – отвръща Орхун, откъсвайки поглед от прозореца.
В кабинета влиза Дефне. В ръцете си носи голяма купчина папки и документи.
– Здравей. Донесох документите, но ако сега нямаш време...
– Разбира се, че имам. Заповядай – прекъсва я любезно Орхун.
Дефне пристъпва към бюрото и оставя папките върху него. Орхун поглежда внушителната купчина и се усмихва.
– Ти май си преместила цялата фирма тук!
Дефне се опитва да отвърне на шегата му. Макар да е взела решение да напусне, раздялата с работата и с Орхун никак не ѝ е лесна. Затова предпочита да прикрие тъгата си зад привидно непринуден тон.
– Не питай! Сега в кабинета ми има толкова свободно място! Всички документи на компания „Демирханлъ“ са тук. Подредила съм ги по хронологичен ред, за да може адвокатът, който ще ме замести, лесно да се ориентира.
Орхун обаче няма намерение да приема оставката ѝ толкова лесно. Той се приближава, кани я да седне и се настанява срещу нея. Вместо да започне да преглежда документите, насочва разговора към другите ѝ клиенти.
– Спомена, че имаш нов клиент. Как върви делото му?
Дефне въздъхва театрално.
– Продължава да се прави на адвокат с информацията, която намира в интернет. Чудя се дали да не си купя броеница! Ще ми трябва много търпение с него!
Орхун се засмива. Очевидно познава добре трудностите, с които тя се сблъсква в работата си.
– А онзи другият ти клиент? Дето си мислеше, че се намира в Америка, и заяви, че има пълно доверие в решението на съдебните заседатели? Той ми е любимец!
Дефне също се разсмива.
– О, с него направо надминах себе си! Само ако знаеш на какво са се нагледали тези очи!
За кратко двамата отново разговарят с лекотата на хора, които се познават отдавна и са свикнали да споделят както професионалните си проблеми, така и забавните моменти от ежедневието. Но усмивката на Дефне постепенно угасва. Тя се замисля и тонът ѝ става по-сериозен.
– Шегата настрана... Вече не знам дали хората стават все по-ненадеждни, или аз започнах да се съмнявам във всичко.
Орхун я поглежда внимателно. Този път не отговаря с шега.
– Права си. Всеки ден работим с толкова много хора. Но на колко от тях можем истински да се доверим? На шепа хора, най-много.
Той вдига ръка и разперва пръсти.
– Не повече, отколкото са пръстите на едната ръка.
Дефне усеща, че зад думите му се крие нещо повече от обикновено разсъждение за човешката природа. Тя вдига поглед към него. Орхун я гледа право в очите и добавя:
– Не са много хората, на които можем да имаме доверие, госпожо адвокат.
Дефне разбира посланието му. Орхун не говори просто за деловите отношения. По свой начин ѝ показва, че я смята за един от малкото хора, на които може да разчита. Това признание я трогва. Тя знае, че Орхун не споделя чувствата ѝ, но думите му ѝ напомнят, че има важно място в живота му, макар и не онова, за което е мечтала.
– Прав си. Както винаги – отвръща тя с лека усмивка.
Орхун вижда, че е успял да я накара да се замисли, и решава да премине направо към същината на разговора.
– Чудесно! Тогава да върнем тези документи обратно в кабинета ти. А след това заедно ще разрешим въпроса с онзи парцел. Имам предвид да заведем дело.
Дефне го поглежда изненадано.
– Орхун... – започва тя, сякаш иска да му напомни, че вече е подала оставка.
Но той не отстъпва. За миг Дефне се колебае. От една страна, знае колко болезнено може да бъде да продължи да работи толкова близо до мъжа, когото обича. От друга, Орхун току-що ѝ е показал колко високо цени професионализма и доверието помежду им. Накрая тя се усмихва и отстъпва.
– Добре. Щом така искаш, ще заведем дело.
Орхун също се усмихва, доволен от решението ѝ.
– Няма да ти се размине!
Напрежението между двамата най-сетне изчезва. Дефне се е съгласила да остане, а Орхун е успял да запази до себе си човек, на когото има доверие. Тя става от мястото си и отново прибягва до шегата, за да разведри обстановката.
– Тогава ще ме извиниш. Трябва да поговоря с онзи мой клиент, който знае всичко!
Дефне поглежда купчината папки и започва да ги събира.
– Напразно съм ги донесла дотук. Ето...
Орхун веднага се намесва и взема част от документите.
– Остави на мен. Аз ще ги нося.
Двамата излизат заедно от кабинета. Дефне остава на работа при Орхун, но това не означава, че е преодоляла чувствата си към него. Той успява да я разубеди с доверието и уважението си, без да подозира колко много означава за нея решението му да не я пусне да си тръгне.
Сахра пада от велосипеда, а Орхун се изправя срещу безотговорността на Йекта
В градината на имението Сахра продължава да се опитва да запази равновесие върху прекалено големия велосипед. Малките ѝ ръце стискат кормилото, а Йекта я придържа, като непрекъснато ѝ дава указания. Но вместо да се чувства по-уверена, Сахра става все по-притеснена. Тя свежда глава, опитвайки се да види къде поставя краката си. Йекта започва да губи търпение.
– Виж се пак! Отново си навела глава! Естествено, че няма да можеш да пазиш равновесие, ако гледаш надолу! Колко пъти да ти повтарям? Трябва да гледаш напред! Винаги напред!
Гласът му звучи все по-строго. Сахра се смущава и навежда глава още повече. Хира веднага забелязва колко неуверена и уплашена е дъщеря ѝ. Не иска момиченцето да продължава да се измъчва само за да угоди на Йекта.
– Сахра, миличка, можеш да слезеш, когато пожелаеш – казва тя нежно.
Йекта, който все още придържа велосипеда, рязко обръща глава към нея.
– Значи искаш да се откаже, така ли? Моята дъщеря не може да се предава!
После отново се обръща към Сахра и се опитва да я окуражи:
– Браво, момичето ми! Точно така! Ще успееш! Знам, че можеш!
Хира въздъхва тежко. Вижда, че Йекта приема всяко нейно притеснение като опит да подкопае авторитета му пред Сахра. А тя просто иска дъщеря ѝ да бъде в безопасност. В този момент Орхун, който току-що е изпратил Дефне, чува повишените гласове откъм градината. Той се приближава и вижда как Йекта продължава да настоява Сахра да кара велосипеда.
– Браво, момичето ми! Страхотна си! Ето я моята принцеса! Справяш се! А сега тръгваме... Хайде...
Орхун веднага забелязва страха в очите на Сахра. Момиченцето очевидно не се чувства уверено върху големия велосипед, но Йекта продължава да я подканя. Орхун наблюдава напрегнато. Вече е предупредил Йекта, че велосипедът не е подходящ за възрастта ѝ, и разбира, че нова забележка едва ли ще бъде приета добре. Накрая се обръща и тръгва към имението. Но в следващия миг Хира забелязва, че Сахра губи равновесие.
– Сахра! – извиква тя ужасено и се втурва към дъщеря си.
Орхун застива на място. Сахра пада от велосипеда. Йекта веднага я прегръща, а Хира се навежда към момиченцето, за да провери дали е добре.
– Сахра! – повтаря тя разтревожено.
Момиченцето извиква от болка.
– Ръката ми!
Щом чува болезнения ѝ вик, Орхун рязко се обръща. Лицето му се променя – тревогата му мигновено прераства в гняв.
– Това беше неизбежно! – възкликва той и забързва към тях.
Хира вече е до Сахра. Опитва се да разбере къде се е ударила, но уплахата ѝ е толкова силна, че едва успява да запази спокойствие.
– Дай да видя, миличка! Боли ли те? Какво стана?
– Ръката ме боли – проплаква Сахра.
– Мило мое дете! Много ли те боли? – пита Хира, като внимателно оглежда ръката ѝ.
– Много ме боли! – признава момиченцето.
Тези думи окончателно изкарват Хира от равновесие. Тя се обръща гневно към Йекта.
– Казах ти! Предупредих те, че този велосипед е прекалено голям за нея!
Йекта обаче отказва да признае, че е допуснал грешка.
– Хайде сега! Нищо ѝ няма на дъщеря ми! Нормално е понякога да пада!
В този момент Орхун вече е до тях.
– Сахра, добре ли си? – пита той разтревожено.
После се обръща към Хира:
– Нека да погледна. Ела, миличка...
Орхун прикляква до момиченцето и внимателно преглежда ръката ѝ. Проверява китката и лакътя, опитвайки се да установи къде се е ударила. След като вижда колко силно я боли, той поглежда Хира.
– Ударила си е лошо ръката. Най-добре да я заведем в болница!
Йекта веднага го прекъсва.
– Няма нужда! Днес всички сте станали прекалено чувствителни! Моята дъщеря е силна!
Той поглежда Сахра, сякаш очаква тя да потвърди думите му.
– Нали така?
Момиченцето свива вежди и го поглежда. Болката не е отминала, но Йекта очевидно не желае да чуе колко зле се чувства. Орхун не обръща внимание на раздразнението му и отново пита Сахра:
– Боли ли те?
– Казах, че е добре! – намесва се Йекта. – Просто малък инцидент! Направихте от мухата слон!
Хира обаче отказва да се съобразява с неговото раздразнение. За нея няма значение дали Йекта ще се почувства засегнат. Важното е да разбере дали дъщеря ѝ се нуждае от лекарска помощ. Тя се навежда към Сахра и я поглежда нежно.
– Миличка, ако те боли, кажи ми. Ще направим всичко необходимо, за да ти мине. Добре?
Орхун също я насърчава:
– Кажи ни, ако те боли.
Сахра поглежда майка си, после Орхун. Накрая очите ѝ се спират върху Йекта. Момиченцето очевидно се колебае. Само преди миг е признало, че ръката го боли много, но сега, след настойчивите думи на баща си, сякаш не смее да повтори същото.
– Не... Не ме боли чак толкова – отговаря накрая тя.
Йекта веднага се усмихва доволно.
– Ето това е моето момиче! Ще намажем ръката с мехлем и ще стане по-добре от преди. Ела при татко!
Той прегръща Сахра и я притиска към себе си.
– Хайде, да вървим!
Хира остава разтревожена, но тръгва с тях към имението. Не иска да оставя дъщеря си сама, особено след като е видяла колко силно я боли ръката. Орхун остава в градината и ги изпраща с гневен поглед.
Той предупреди Йекта, че велосипедът е опасно голям за Сахра, но никой не го послуша. Сега момиченцето е пострадало, а Йекта продължава да омаловажава случилото се. Най-силно тревожи Орхун обаче не само падането, а и промяната в отговора на Сахра. Преди малко тя плачеше от болка, а след настойчивите думи на Йекта изведнъж заяви, че почти нищо ѝ няма.
Епизод 102 завършва с тревогата на Хира за дъщеря ѝ и гнева на Орхун към Йекта, който отказва да признае колко опасна е била постъпката му.
Елиф е отвлечена, а Азиз започва отчаяно издирване
Туфан се опитва насила да изведе Елиф от дома на Азиз. Момичето отчаяно се съпротивлява, а Акиф се намесва, за да я защити. Докато се бори с нападателя, възрастният мъж забелязва татуировка на скорпион на врата му. Туфан го удря с лакът и го поваля на земята, след което удря Елиф по главата с пистолета си. Момичето губи съзнание. Акиф прави последен опит да ѝ помогне, но също припада. Туфан взема Елиф на ръце и я отвлича.
Междувременно Азиз, Сузан и Едже се връщат от болницата. Сузан все още е разтревожена от внезапното прилошаване на Едже, без да подозира, че всичко е било част от предварително подготвен план. Азиз забелязва отворената входна врата и веднага усеща, че нещо не е наред. Изважда пистолета си и влиза предпазливо в къщата.
В дневната открива баща си на пода с окървавена глава. Акиф постепенно идва в съзнание и успява да обясни, че маскиран въоръжен мъж е отвлякъл Елиф. Азиз е извън себе си от тревога, а Сузан се опитва да помогне на баща си. Едже се преструва на шокирана и уплашена.
Докато Азиз разпитва Акиф за нападателя, Едже открива бележката, оставена от Туфан. В нея се отправя предупреждение за намеса в делата на бандата на Акдере. Азиз побеснява, но тогава баща му си спомня важна подробност – похитителят има татуировка на скорпион на врата.
Азиз веднага се досеща, че нападателят е Туфан. Спомня си предишния им сблъсък и характерната му татуировка. Без да разкрива подозренията си пред останалите, той напуска къщата, решен да намери Елиф. Сузан се опитва да го спре, страхувайки се за живота му, а Едже остава разгневена от готовността му да рискува всичко за момичето.
В колата Азиз се обажда на своя началник и настоява полицията да му помогне да проследи похитителя. Той се опасява, че Гюрбюз може да е разбрал, че Елиф е жива, или че Туфан възнамерява да я предаде на престъпния бос, за да си отмъсти. И в двата случая животът ѝ е в смъртна опасност.
Началникът обаче категорично отказва да използва записите от охранителните камери. Четиригодишната тайна операция не бива да бъде компрометирана, особено при съмнения за информатори сред полицаите. Той обвинява Азиз, че позволява на чувствата си да замъглят преценката му.
Разгневен и отчаян, Азиз затваря телефона. За миг обмисля да се обади директно на Туфан, но се отказва, защото се страхува, че похитителят може да убие Елиф, ако разбере, че е разкрит. Вместо това решава да провери местата, на които Туфан би могъл да я държи.
На следващия ден Елиф идва в съзнание в изолирана горска хижа. Ръцете ѝ са вързани, а срещу нея седи Туфан, който спокойно дялка парче дърво с джобно ножче. Ужасена, тя започва да го разпитва защо я е отвлякъл и го умолява да я освободи.
Туфан ѝ разкрива, че отвличането е поръчано от друг човек, когото тя очевидно е разгневила. Елиф не разбира за кого говори и отчаяно предлага да изяснят недоразумението. Вместо отговор Туфан насочва пистолет към главата ѝ. Момичето изпада в паника и започва да се моли, убедено, че ще умре. Той обаче прибира оръжието и със зловещи намеци ѝ дава да разбере, че има други намерения.
Разкрива се и жестокостта на Едже. При уговорката им тя е наредила на Туфан да държи Елиф далеч от Азиз до сватбата, като му е оставила пълна свобода да постъпва с нея както пожелае. Туфан е приел това като разрешение да се възползва от беззащитното момиче.
Осъзнала какво я заплашва, Елиф е толкова ужасена, че моли похитителя да я убие. Туфан отказва и заявява, че ще я остави жива. След това се отдалечава, за да се нахрани.
По същото време Едже се заключва в банята и тайно се обажда на Туфан. Тя иска да се увери, че всичко върви по план, и го разпитва дали Азиз го е търсил. Туфан се изненадва от въпроса, но Едже прикрива тревогата си и го предупреждава да внимава с Елиф.
След разговора Едже се успокоява с мисълта, че Азиз едва ли би разпознал похитителя само по татуировката, описана от Акиф. Убедена е, че ако беше разбрал истината, вече щеше да е намерил Елиф. Затова злорадо заключава, че най-после се е отървала от съперницата си.
Междувременно Азиз пристига пред един от складовете на Гюрбюз. Липсата на обаждане от престъпния бос го кара да подозира, че зад отвличането стои нещо повече от отмъщение на бандата. В склада открива близък приятел на Туфан и настоява да научи къде се намира той. Мъжът твърди, че не го е виждал от предишния ден. Азиз не му вярва, сграбчва го за яката и го удря, след което го принуждава да се обади на Туфан и да включи високоговорителя.
Туфан отговаря от хижата и споменава, че е в гората и се занимава с деликатна работа, за която не се нуждае от помощ. Тези думи са достатъчни на Азиз да се досети къде може да е скрил Елиф. Преди да си тръгне, той прострелва телефона на съучастника му, за да не може да предупреди Туфан, и се отправя към гората.
В хижата Туфан отново се приближава до Елиф, този път с намерението да я нахрани. Тя отказва и го умолява да я пусне, като обещава да изчезне и никога да не разкаже за случилото се. Туфан не се трогва от молбите ѝ и отново започва да я заплашва с намеренията си.
Когато се приближава достатъчно, Елиф събира сили и го изблъсква с всичка сила. Туфан губи равновесие и пада, а тя се втурва към вратата. Момичето побягва през гората с все още вързани ръце. Туфан бързо се изправя и я подгонва, като насочва пистолета си към нея. Уплашена, Елиф спира, но не се предава. Грабва камък от земята и го хвърля към похитителя. Той успява да се отклони и продължава преследването.
Отчаяна, Елиф взема още по-голям камък и го запраща с всичка сила. Този път улучва Туфан по главата и той пада на земята от болка. Елиф използва възможността и отново побягва, решена да се спаси, преди похитителят да се съвземе.


