В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун и Хира отново намират пътя един към друг… но колко дълго ще издържи щастието им под ударите на интригите на Нева? Ще успее ли Афифе да намери безспорно доказателство за връзка между Джихангир и Хира, преди да покаже снимката на Орхун?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 99 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Епизод преди голямата буря… Доза романтика. Доза любов, привързаност и грижа. Но над имението Демирханлъ вече се събират тъмни облаци. Хира, с наивно сърце, изпълнено с доброта, попада в капана на егоистични, зли и отмъстителни хора.
Ще успеят ли Орхун и Хира да защитят любовта си от интригите на Нева? Или откраднатият пръстен от Нева ще се превърне в началото на края на тяхната история?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод. На верандата на имението Хира и Орхун стоят един срещу друг, впили погледи, сякаш светът извън тях е престанал да съществува. Лек полъх раздвижва въздуха, а в ръцете на Хира е шала, който Орхун току-що е преметнал върху раменете ѝ.
– Донесе ми шал, а самият ти не си сложил нищо – прошепва тя с нежна усмивка. – Ще изстинеш.
Орхун я гледа с топлина и увереност.
– Докато си до мен… докато погледът ти е върху мен, студът няма да ме докосне!
Думите му стоплят душата на Хира и тя се усмихва още по-сладко.
– Любовта наистина прилича на четирите сезона – казва тя. – Когато я почувстваш за пръв път, е като пролет – пълна с цвят, с надежда, с безкрайна радост. Сърцето ти се разлиства. След това идва лятото – с топлината си, с ароматите си, с цялата страст.
Орхун я слуша, а после тихо добавя:
– И после идват есента и зимата… Опадали листа, студен вятър. Така ли се чувстваш?
Хира поклаща глава и се усмихва.
– Не, разбира се. Есента и зимата също имат своето значение. Есента носи дъжд и малко тъга, но и време да се обърнеш към себе си. Да откриеш, че истинското богатство не е в изобилието, а в това да се прегръщаш с този, когото обичаш, да се стопляте взаимно. А зимата… тя е изпитание. Трябва да устоиш на бурите и студовете. Ако успееш, тогава идва новата пролет.
Орхун я притегля към себе си и нежно целува по косата.
– Права си – прошепва. – Ние минахме през всички сезони. Бях и лято, и зима…
– А знаеш ли кое е най-хубавото нещо на зимата? – пита тя закачливо.
Той я поглежда любопитно, с мълчалив въпрос.
– Топлото кафе – усмихва се Хира. – Спомняш ли си? Заведе ме в едно малко кафене, съвсем близо до тук. Това беше най-вкусното кафе, което съм пила.
В съзнанието на Орхун проблясва спомен – не кафенето, а онзи миг, когато собственоръчно ѝ направи кафе в кухнята.
– Искаш ли да отидем отново там? – предлага той с усмивка.
Хира кимва тихо. Той я хваща за ръка и двамата тръгват навътре, все още обгърнати в магията на този момент.
А някъде горе, от прозореца, Нева е свидетел на всичко. Погледът ѝ е пълен с омраза, устните ѝ се свиват в тънка линия. Тя се отдръпва рязко от стъклото и напуска стаята си, решена, че тази любов няма да има щастлив край.
В късната нощ кухнята на имението е потънала в тиха хармония. Орхун внимателно приготвя кафе. Хира седи на масата и го наблюдава с щастлива, топла усмивка. Погледът ѝ следва всяка негова стъпка, как мели зърната, как бавно налива водата, как разбърква с изящество. От време на време Орхун вдига очи и среща нейните. Погледите им се преплитат, сякаш те казват всичко неизречено.
Когато тя се протяга, за да му помогне, той я спира с жест.
– Моля те – казва с игриво спокойствие. – Не пречи на баристата, докато работи.
С върховете на пръстите си хваща ръката ѝ и я отмества внимателно от плота. После издърпва стола ѝ.
– Заповядай, госпожо.
Хира сяда, все така усмихната, а той се връща към работата си. Напълва чашите с внимание, след което настъргва малко шоколад и поставя чашата пред нея.
– Този път ще опитаме нещо специално – казва, докато сяда срещу нея.
– Какво добави? – пита тя любопитно. – Няма ли да ми кажеш?
– Опитай и ще разбереш.
– Изглежда толкова красиво… – промълвява тя. – Дори не ми се иска да го докосвам.
– Ще го направиш – усмихва се Орхун и я поглежда настойчиво.
Хира надига чашата и отпива глътка. Усмивката ѝ се разлива по лицето като светлина.
– Вкусно е! – казва възторжено.
Орхун я гледа съсредоточено, изучава реакцията ѝ.
– Работата още не е завършена – казва тихо. – Трябва да постигна съвършеното съотношение и вкус.
– Не – отвръща тя. – Така е идеално.
В този момент погледът ѝ омеква, в него проблясва нещо повече от думи. Орхун усеща.
– Има нещо в теб – прошепва. – Кажи ми.
– Когато не ме гледаш – отвръща тя с вълнение, – чувствам, че сякаш се губя и изчезвам.
Той поклаща глава.
– Аз не гледам с очите си, Хира. Дори когато погледите ни не се срещат, няма миг, в който сърцето ми да не те гледа.
Хира отпива от кафето, а по лицето ѝ преминава сладка вълна от вълнение. Орхун я гледа с любов. Времето отново губи значение, докато чашите бавно се изпразват в душевният им разговор.
– Али беше толкова щастлив днес – казва Хира.
– Да – съгласява се Орхун. – Изложбата беше прекрасна идея.
– Когато той е щастлив, и аз съм щастлива.
Орхун замълчава, замислен.
– Какво има? – пита тя разтревожена. – Мислиш ли за резултатите от изследванията му?
– Не – отвръща той уверено. – С Али всичко ще бъде наред, нямам никакво съмнение.
– Значи има нещо друго…
Той се обръща към нея, хваща ръката ѝ и нежно докосва пръстена ѝ.
– Мисля за нас.
Хира преглъща от вълнение. Поглежда пръстена.
– Денят, в който го сложи на ръката ми… помня го секунда по секунда.
И двамата потъват в спомена. Камерата връща мигът на предложението – моментът, в който Орхун поставя пръстена на пръста ѝ, а Орхун произнася: „Сега, когато пръстенът намери своята притежателка, всичко е завършено!“
Действието се връща в настоящето, където Хира го гледа със сълзи в очите.
– И сега се вълнувам по същия начин! Този пръстен… е много повече от бижу за мен.
Орхун вплита пръстите си в нейните и я гледа право в очите.
– На твоята ръка той е всичко. Докато е при теб, намира смисъла си. Също като живота, който ще изживеем заедно.
– Точно като сега – прошепва тя.
Орхун взима ръката ѝ и я целува нежно.
А на вратата, в сянката на кухнята, Нева се появява като призрак. Очите ѝ мрачни, лицето ѝ напрегнато, сякаш е видяла нещо, което заплашва нейните собствени планове. Камерата се задържа върху изопнатото ѝ лице, знак, че тази любов няма да остане недокосната от буря.
Действието прескача в стаята на Хира. Вратата на гардеробната се отваря и Хира излиза, облечена в пижама, готова за сън. Лицето ѝ сияе – мирът с Орхун е възвърнат, а в сърцето ѝ отново е пролет.
– Този кошмар най-сетне приключи – прошепва тя с усмивка. – Отново е пролет.
Докато се настанява на леглото, в съзнанието ѝ изплуват сладки мигове от вечерта.
„Няма да ми е студено, щом си до мен… щом погледът ти е върху мен…“ – спомня си думите на Орхун. После кафето, приготвено от неговите ръце… „Не винаги те гледам с очите си. Дори и да не срещнем погледи си, няма миг, в който сърцето ми да не те гледа.“
Хира спира поглед върху пръстена на ръката си. Усмивката ѝ става по-нежна. В ума ѝ звучи отново гласът му: „Това е обикновен пръстен, ако не е на твоята ръка. Смисъл намира едва когато е там. Специален е само върху твоя пръст. Също като живота, който ще живеем.“
Хира докосва пръстена с върха на пръстите си.
В другата стая Орхун лежи в леглото. Пръстите му внимателно се плъзгат по пръстена, който Хира му подари. Лицето му е озарено от спокойствието, което му дава винаги мисълта за любимата жена. Вятър нахлува през леко отворения прозорец и развява пердетата. Орхун взима телефона си. На екрана – името на Хира. Задържа го за миг, сякаш просто да я гледа е достатъчно. После започва да пише.
Докато Хира се приготвя да легне, звукът от съобщение прекъсва мислите ѝ. Тя грабва телефона и очите ѝ заблестяват, когато вижда името на Орхун. Отваря съобщението с вълнение. Чува се гласът му:
„Тази нощ ще е студено. Затвори прозореца. И не забравяй да се завиеш.“
Хира поглежда към полуотворения прозорец. Усмихва се.
– Мисли за мен! – прошепва щастливо.
Тя също започва да пише. Усмивката ѝ става още по-широка. За миг се колебае дали да натисне „изпрати“.
От своята стая Орхун нетърпеливо очаква отговора. Взира се в екрана и вижда – „пише“. Усмихва се. После надписът изчезва.
– Промени решението си – казва си тихо, но отново се усмихва.
След миг буквите „пише“ пак се появяват. Той чака. Най-накрая съобщението пристига. Гласът на Хира се чува като ехо:
„Това е навик от теб. Сега винаги спя на отворен прозорец. Вятърът не ме кара да мръзна. Напротив, носи ми твоята топлина.“
Очите на Орхун засияват. Започва да пише, първо, което му идва наум: „Завий се добре.“ После изтрива. Добавя друго. Гласът му звучи над кадрите:
„Ще заспя веднага, за да видя усмивката ти, която ще сложи край на нощта и ще изгрее със слънцето. Лека нощ.“
Той оставя телефона с усмивка, мислите му са само за нея.
Хира чете съобщението, а лицето ѝ светва още повече. Усмивката ѝ става невинна, щастлива, почти детска.
– Лека нощ и на теб… – прошепва тя.
Поставя телефона на нощното шкафче, полага глава на възглавницата и се завива. Усмивката не слиза от лицето ѝ. Затваря очи, а кадърът се задържа върху щастливото ѝ лице.
Кухнята на имението е изпълнена с аромати и сутрешна суматоха. Докато Гонжа събира разлятата детокс вода от плота, Хира влиза бодро, с усмивка, която веднага озарява помещението.
– Добро утро! – поздравява тя с жизнерадостен тон.
Халисе и Гонжа са изненадани от енергията, която носи с влизането си Хира.
– Добро утро, момиче, добро утро – отвръща сърдечно Халисе.
– Добро утро, г-це Хира – добавя Гонжа с уважение.
– Мислех да приготвя закуска за Али – продължава Хира с вълнение. – Ще направя масленки с маслини. Отдавна не сме правили, а и ще ги хапнем топли, докато са още ухаещи.
Халисе гледа щастливото лице на Хира и очите ѝ се пълнят с нежност.
– Али ги обожава – казва тя. – Особено когато са приготвени от леля му Хира. Я да донеса продуктите.
Тя се отправя към хладилника, а Гонжа започва да подрежда плота.
– Ще почистя тук веднага – обяснява тя. – Подготвих детокс напитката за г-ца Нева.
Хира изважда голяма купа и с енергия започва да приготвя тестото.
– В това ще замеся тестото – казва тя с усмивка.
Докато Гонжа търка плота, Хира внимателно сваля пръстена си и го оставя на плота, близо до входа. После започва да смесва киселото мляко, яйцата и олиото, които Халисе ѝ е донесла.
В този момент в кухнята влиза Нева. Очите ѝ оглеждат обстановката, задържайки се за миг върху всички. С рязко движение оставя чашата си на плота, така че звукът отеква в стаята.
– Каква е тази детокс напитка?! – извиква тя ядосано.
Всички мигновено спират заниманията си и се обръщат към нея. Въздухът натежава.
– Приготвих го, както винаги – отговаря несигурно Гонжа.
– Ако беше както винаги, нямаше да стоя тук и да се чудя какво пия, нали? – отвръща Нева със студена насмешка. – Това е като мръсна вода. Приготви го отново!
Гонжа се смущава, не знае какво да каже. Хира се готви да се намеси, но Халисе я спира, подавайки ѝ тел за разбиване на яйца.
– Дръж, момиче – казва тя, а погледът ѝ ясно говори: „Не си заслужава“.
После се обръща към Нeва с уважителен тон, но и с мекота, която да успокои напрежението.
– Ще се погрижим веднага, г-це Нева. Аз лично ще го приготвя.
Нева я поглежда отвисоко.
– Ще видим.
Хира продължава да меси тестото, обърнала гръб към нея. Нева забелязва пръстена, оставен върху плота. В очите ѝ проблясва коварство, лицето ѝ се изкривява в крива усмивка. Докато погледът ѝ се задържа върху красивия пръстен, Гонжа се обръща към нея:
– Работим по него, г-це Нева. Искате ли още нещо?
Халисе и Хира също я поглеждат с крайчеца на очите си, все още усещат напрежението, което Нева внася.
– Защо да не почакам? – отвръща тя с ледено презрение. – Ще си изпия сока и после ще правя пилатес.
Хира въздъхва тежко, сякаш на границата на търпението си. Халисе се обръща към Гонжа с търпение:
– Момиче, измий и тези краставици.
– Вие сте ужасно бавни – изсъсква Нева. – Вече се чувствам като кухненска мишка тук.
Погледът ѝ се впива в гърба на Хира, като я измерва от главата до петите. В очите ѝ гори яд и завист. Тя чака само подходящия момент, за да вземе пръстена.
Очите ѝ неотлъчно следят пръстена, оставен от Хира върху плота – толкова близо до вратата, че сякаш сам ѝ се предлага. Само че Гонжа все още се движи около масата и всяко приближаване към прастена би било забелязано.
– Хайде, няма ли да се раздвижите най-накрая! – избухва раздразнена Нева. – Чакам тук с часове!
Гонжа поглежда към Хира и за миг двете се срещат очи в очи. Мълчаливото им съгласие е ясно – трябва да издържат, да не се поддават на капризите на Нева. Халисе, както винаги, се намесва, за да смекчи напрежението.
– Гонжа, донеси водата, момиче – казва спокойно, като че ли за да отвлече вниманието.
В момента, в който Гонжа се обръща към шкафа за чаша, Нева мигновено протяга ръка и взема пръстена с ловкостта на крадец и, когато го стиска в юмрука си, лицето ѝ се изопва. Точно тогава Хира се обръща, за да извади тавата от фурната, и двете се оказват лице в лице.
Невинна усмивка пробягва по лицето на Хира, тя посочва фурната:
– Фурната.
Нева отстъпва настрана, престорено намусена, и въздъхва с облекчение, че кражбата ѝ е останала незабелязана.
Докато Хира вади тавата с ароматните питки, Гонжа подава чашата със зеленикавата напитка. Нева я гледа с превъзходство и пренебрежение.
– Аз ли ще си я взимам? – казва ледено. – Донеси я в ръцете ми.
Гонжа преглъща горчиво, но изпълнява нареждането. В този момент Хира поглежда часовника.
– Време е за кафето на Орхун – казва на глас и почти се упреква. – А аз щях да забравя. (поглежда към Нева) За миг всички ни изкара от равновесие.
– Аз ще сложа питките във фурната, момиче – добавя Халисе меко. – Ти приготви кафето.
Хира бързо се насочва към машината. Докато мелодията на сутрешната суматоха изпълва кухнята, Нева усеща тежестта на пръстена в джоба си и усмивката ѝ става още по-зловеща.
