В предния епизод на турския сериал „Плен“: Сблъсъците между Хира и Нева се изострят. А междувременно Нуршах открива шокираща снимка в къщата на Вуслат – снимка от детството на Хира. Тайна, пазена с години, започва да излиза наяве…
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 69 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
По пътя към кафенето Хира и Нева са следени. Изненадващо, мъж напада Хира, удря я в гърба и тя губи съзнание.
Джихангир пристига в имението и обвинява Орхун, че той е отвлякъл сестра му, за да може те да се откажат от наследството, което им се пада по право.
Орхун е отчаян, той знае, че Хира е с Нева и се впуска в трескаво търсене. Камерите за наблюдение не дават никаква следа за автомобила на похитителя, а надеждата започва да угасва. Неочаквано Орхун получава обаждане, Хира е жива и се намира в болницата, но не помни нищо след удара. Междувременно, от Нева няма и следа.
Вуслат се кани да разкрие на Кенан голямата семейна тайна, че Хира всъщност е тяхна сестра… но съдбата отново се намесва!
Джейлян притисната от Фатих, решава да напусне работа.
Рашид се кара с жена си и заедно с Нефес напуска дома си.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Нева и Хира вървят по улицата. Нева държи телефона си и преглежда картата.
– Щом завием на следващата пряка, ще сме точно пред кафенето – казва тя с увереност.
Хира я следва, но внезапно се спира.
– Забравих да кажа на Орхун, че пробата се отложи… – възкликва. – Той трябваше да дойде да ни вземе. Ще му се обадя, за да не пристигне рано и да чака напразно.
Докато Хира вади телефона си, Нева я поглежда с престорена загриженост и подмята с лукава усмивка:
– Остави го! Понякога трябва да накараш мъжа да почака. Малките капризи винаги привличат вниманието на мъчете. Такива игри поддържат искрата жива.
– Това няма смисъл за мен. В нашата връзка няма място за такива номера - заявява Хира.
Нева прехапва устни от раздразнение, но не показва недоволство.
– Тогава си голяма късметлийка – казва с фалшиво възхищение.
Камерата ни пренася в кабинета на Орхун. Той е наведен над лаптопа, потънал в работа, когато телефонът му иззвънява. Поглежда екрана и веднага по лицето му преминава промяна – Хира. Вдига на първото позвъняване.
– Ало? – гласът му звучи по-мек, отколкото с когото и да било друг.
– Надявам се, че не те притеснявам… – отговаря Хира с леко колебание.
– Не. Всичко наред ли е? – напрежението в гласа му издава тревога.
– Не, няма проблем… –бърза да го успокои тя. – Пробата за роклята се отложи с половин час. Обадих се, за да не дойдеш твърде рано и да чакаш. Сега с Нева ще седнем в кафенето на ъгъла.
– Тя не те притеснява, нали? – пита рязко Орхун.
– Не… Засега всичко е наред – прошепва Хира така, че Нева да не чуе.
Орхун обаче не е убеден.
– Не е нормално Нева да е толкова тиха… – промърморва.
– И аз така мисля. Постоянно съм на тръни. Нямам търпение тази проба да свърши.
В гласа на Орхун се появява топлина, която разтапя напрежението за миг.
– Знаеш ли за какво аз нямам търпение? – пита той.
– За какво? – гласът на Хира едва трепва.
– Да те видя в сватбената ти рокля.
По бузите ѝ мигновено избива руменина. Очите ѝ проблясват, а сърцето ѝ прескача от вълнение.
– Ъм… Затварям вече… Ще се видим по-късно… – смутено се усмихва тя и бързо прекъсва разговора.
Орхун се отпуска назад в стола си с лека усмивка, сякаш за кратко целият свят е станал по-светъл.
Хира застива за момент на тротоара с телефон в ръка, още сладко смутена от казаното от Орхун. Тогава Нева я побутва леко.
– Хайде, почти стигнахме!
Двете поемат към кафенето, без да забележат автомобила, който спира на близкия ъгъл. Мъж с качулка наблюдава, скрит в сянката. Когато Хира и Нева се приближават, той излиза от колата и се промъква зад тях. В ръката му проблясва дървена тояга.
Мъжът замахва и ударя Хира, тя издава задавен вик и се свлича на земята. Погледът ѝ се замъглява. Нева стои неподвижно. За секунда, в която времето сякаш спира, погледите на нападателя и Нева се срещат. В тях има разбиране, което казва повече от всяка дума.
Действието се пренася в имението. Звънецът на входната врата пронизва тишината. Гонжа отваря, а в къщата нахлува ядосан Джихангир.
От кабинета излиза Орхун. Джихангир не чака и секунда, тръгва се към него, очите му горят.
– Трябваше да знам, че ще прибегнеш до такава подлост! – започва Джехангир.
– За какво говориш? – гласът на Орхун е студен, но тревогата се процежда през него.
– Не се прави на невинен! – избухва Джихангир. – Обадиха се от телефона на Нева! Казаха, че са я отвлекли! А сега не мога да се свържа с нея! Къде е сестра ми? Казвай!
Орхун застива, шокиран.
– Това не е възможно… Нева беше с Хира! Говорихме преди малко. Ако е отвлечена…
Той веднага набира Хира. Мълчание. Телефонът звъни, но никой не отговаря. Лицето на Орхун потъмнява.
– Може би не чува… Ще се обадя в бутика. – Пръстите му треперят, докато набира номера.
– Ало, Орхун Демирханлъ съм. Съпругата ми трябваше да дойде за проба на сватбената рокля.
– Тъкмо щяхме да ви се обадим – отговаря гласът отсреща. – Г-ца Хира не дойде. Не успяхме да я открием и по телефона. Знаете ли кога ще пристигне?
Кръвта на Орхун сякаш застива. Хира и Нева са изчезнали. Очите му се пълнят с решителност и тревога. Тръгва към вратата, но Джихангир застава на пътя му.
– Спри! Няма да мръднеш, докато не ми кажеш къде е Нева! Ти стоиш зад това!
– Не само сестра ти… – гласът на Орхун избухва като гръм. – Хира също е изчезнала!
Джихангир примигва за миг, после гневът го поглъща напълно.
– Ти използваш това невинно момиче в игрите си! Не ме изненадваш! Не само че застрашаваш братовчедките си, но и жената, която ще ти стане съпруга! Хира е избрала грешния човек!
Това е първият истински залп в битката за Хира. Лицето на Орхун се изкривява от ярост.
– Как смееш да говориш така!
– Това е поредната ти игра – не отстъпва Джихангир. – Искаш да ме накарш да се махна от страната, да се откажа от наследството… Случайност? Всички следи водят към теб, Орхун Демирханлъ!
– Може би това е твоята игра! – отвръща Орхун със свиреп поглед. – Как да знам, че не стоиш зад всичко?
Напрежението кипи, но Орхун се овладява за миг.
– Сега бих те смачкал… но нямам нито секунда за губене. Трябва да намеря Хира.
Той се откъсва от хватката на Джихангир и излиза от къщата ядосан и притеснен.
В градината на имението Орхун вече е с телефона в ръка. Гласът му е твърд, но пропит с тревога:
– Явуз! Хира е изчезнала. Тръгнала е за пробата на роклята с Нева. Ще ти изпратя локацията. Проверете камерите в района. Идвам веднага!
Орхун се качва в колата си и изчезва по алеята, докато Джихангир остава на стълбите, с очи, пълни с ярост и подозрение.
Перихан и Афифе се прибират от светско събитие. Шевкет ги посреща и им съобщава, че Хира и Нева са изчезнали, вероятно отвлечени. Перихан е шокирана, а Афифе замръзва в ледено спокойствие. Орхун вече е тръгнал по следите им.
На тясна странична улица Орхун върви бавно, играейки с пръстена на ръката си, същия, който Хира изработи за него. Погледът му е замислен, сякаш всяко завъртане на пръстена връща спомени, които го парят отвътре.
Действието се връща назад.
– Говорих с дизайнерката, която ми препоръча – усмихва се Хира. – Даде ми час веднага за проба за сватбената рокля.
– Офертата ми още важи – отговаря тогава той, с топлина в гласа. – Ще те закарам, за да мога да се нагледам на красивото ти лице.
– Няма да се бавя – смее се леко Хира. – А и Нева ще дойде с мен.
– Защо? Какъв е смисълът? – учуден е Орхун
– За да има мир в имението. Иска да протегне ръка, да се сближим. Знам, че не ѝ вярваш… и аз не ѝ вярвам напълно. Но не мога да откажа. Ще се справя с нея, каквито и да са истинските ѝ намерения.
Действието се връща в настоящето.
Към Орхун се приближава Явуз.
– Разбрахте ли нещо? – пита нетърпеливо Орхун.
– Г-н Орхун – докладва Явуз, – проверихме главните пътища. Вероятно са минали по малките улички, затова ги няма на камерите.
– Да не би да са се изпарили във въздуха?! – ядосва се Орхун. – Ще седим със скръстени ръце ли?
В този момент телефонът му иззвънява. Орхун изважда телефона си и отговаря, в очите му проблясва надежда.
– Да… да, аз съм. Жена ми… Да. В коя болница? Добре, тръгвам веднага!
Затваря и се обръща към Явуз, който го гледа с въпросителен поглед.
– Ако се случи нещо, веднага ми звъниш.
Явуз кимва, а Орхун се втурва по улицата, устремен и напрегнат.
В болницата Орхун се втурва по коридора, сърцето му бие лудо. Очите му трескаво гледат номерата на стаите, ръцете му леко треперят. Намира стаята и без да мисли, влиза вътре с надежда и страх, смесени в един болезнен миг.
Погледът му веднага открива Хира, седнала на леглото с гръб към вратата, раменете ѝ леко треперят. Тя се обръща.
– Слава Богу… тук си! – прошепва тя с облекчение.
Орхун не казва нищо. За миг просто се хвърля към нея и я прегръща силно, сякаш се страхува, че ще изчезне, ако я пусне. Хира отпуска глава върху гърдите му, усеща ритъма на сърцето му.
– Добре си… – казва Орхун, повече на себе си, сякаш се опитва да повярва, че Хира е до него и е добре.
– Аз… дори не знам какво стана… – гласът на Хира е тих, все още замаян от шока.
Орхун нежно хваща лицето ѝ в длани. В очите му се чете благодарност и решителност, че няма да я изпусне отново.
– Свърши се. Аз съм тук. Ти си добре. Всичко е наред.
Той я притиска отново към себе си, силно, сякаш иска да изтрие спомена за ужаса от последните часове. Двамата остават в дълга прегръдка, в която мълчанието говори повече от думите.
Вуслат само плаче и не може да обясни на Кенан какво се е случило или може би се страхува да му каже, че Хира е тяхната по-малка сестра. Нуршах сяда до Вуслат и внимателно поставя апарата за кръвно налягане на ръката ѝ. Поглежда дисплея и лицето ѝ се напряга.
– Кръвното ти е много високо – казва тихо, но твърдо. – По-добре вземи лекарството си.
В този момент Кенан се втурва притеснен към сестра си. Подава ѝ хапчето за кръвно и чаша вода, а след като тя преглъща лекарството, той нежно хваща ръката ѝ.
– Како!– гласът му е натежал от тревога. – Казваш, че няма нищо, но очевидно има. Кажи ми какво се е случило.
Очите на Вуслат блестят от плач. Тя не смее да го погледне.
– Аз нямам никого в този живот освен теб – продължава Кенан, като се навежда по-близо. – А и ти нямаш никого освен мен. Винаги сме разчитали един на друг. Каквото и да е, ще го преживеем заедно, както винаги.
Нуршах стои встрани, свела поглед, с тъга в очите. Вуслат свежда глава още повече. Не може да срещне погледа на брат си. Кенан я придърпва към себе си, целува косата ѝ и шепне:
– Хайде, кажи ми защо плачеш?
Вуслат отпуска глава на рамото му. Изглежда изгубена и съкрушена. Сълзите ѝ мокрят ризата му, докато той чака отговор. Погледът на Нуршах казва всичко – мълчалив призив да излее болката си. Най-сетне Вуслат прошепва:
– Плача, защото…
Гласът ѝ трепери, но думите увисват във въздуха. Кенан напряга слух, готов да чуе истината. Вуслат е готова да разкаже на Кена истината, когато телефонът ѝ звъни. Леля ѝ е подготвена за спешна операция и на Вуслат се налага да замине веднага.
– Ще купя билета веднага – казва Кенан и излиза с телефона в ръка.
Вуслат се опитва да се събере и бързо приготвя чантата си – лекарства, портфейл, няколко дребни неща. Нуршах тихо ѝ помага, очите ѝ пълни с тревога.
– Толкова ми е мъчно за леля ти… – прошепва тя. – Дано скоро се оправи.
Вуслат мълчи, прехапала устни, и продължава да подрежда чантата, сякаш всяко действие я държи на ръба да не се разплаче.
– Знам, че такива неща не се казват набързо – продължава Нуршах. – Но когато се върнеш…
Вуслат спира за миг, сякаш уловена в капан между тайните и страха. Тишината е тежка.
– Г-жо Вуслат – казва накрая Нуршах решително, – ако вие не му кажете, ще трябва аз да го направя.
Вуслат подскача като опарена, в очите ѝ избухва паника.
– Недей! Не смей да казваш на Кенан! Той не трябва да знае за това!
И точно тогава от съседната стая се чува гласът на Кенан, остър като камшик:
– Какво не трябва да знам?
Вуслат и Нуршах мълчат.
– Е? Някой ще ми каже ли какво става?
Вуслат мълчи, Нуршах се колебае, но накрая проговаря:
– Леля ти… състоянието ѝ е тежко.
Кенан въздъхва дълбоко, тревогата се изписва на лицето му.
– Добре. Но нека не мислим най-лошото веднага. Купих ти билет, след три часа летиш. Ще те закарам. А ако, не дай Боже, се влоши, ще взема първия самолет след теб. Така добре ли е?
Вуслат само кимва, а погледът ѝ среща този на Нуршах. И двете знаят, че това е само началото на предстоящата буря.
На прага на къщата на Вуслат Нуршах и Вуслат се прегръщат силно, сякаш това е последната им среща. Вуслат шепне на Нуршах, когато тръгват:
– Поверявам ти нашата тайна!
Нуршах остава на прага, смутена и неспокойна, докато колата се отдалечава.
Малко по-късно Джейлян се появява в кантората и съобщава, че напуска. Нуршах говори с Джейлян с лек укор в гласа.
– Не можеш просто да кажеш, че напускаш, и да си тръгнеш, Джейлян. Кажи какво се случва, за да разберем. Освен това сме като семейство.
– Да, сигурно има решение – добавя и Кенан, опитвайки се да я успокои.
Но колкото по-топли са думите им, толкова по-зле се чувства Джейлян. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Това… това е нещо, което само аз мога да реша – прошепва тя.
Фатих не издържа и се готви да проговори, но Джейлян се хвърля да прегърне Нуршах, очите ѝ вече блестят от сълзи.
– Прекарахме толкова хубави моменти тук… Благодаря ви за всичко.
Нуршах, безсилна пред решимостта ѝ, я прегръща в отговор.
– Добре, щом казваш, че е семеен проблем, няма да питам повече. Но каквото и да е – справи се с него. Ще те чакаме тук. Нека кажем, че си в кратка отпуска, става ли?
Джейлян мълчи, объркана и разбита.
Сълзите ѝ вече се стичат свободно, докато излиза от офиса. Нуршах и Кенан я изпращат тъжни, а Фатих я гледа с гняв и нещо като болка.
В същото време Рашит не издържа на постоянните врънкания на жена си, взема Нефес и напуска къщата.
Пред къщата Нефес поглежда дядо си с уплашени очи.
– Дядо… сега ли сме на улицата? Къде ще отидем?
Рашит свива рамене, дълбоко въздъхва и гледа внучката си с тъга.
– Не знам… – признава той. – Без да искам, и теб забърках в това.
Нефес само прави безпомощна гримаса, а двамата остават на прага, замислени.
Какво е намислил този път Рашит?
