В предния епизод на турския сериал „Плен“: Провокациите на Нева минават границата. Афифе не крие раздразнението си и поставя ултиматум на Хира, ако иска да бъде истинска Демирханлъ, трябва да постави Нева на мястото ѝ. При Кенан и Нуршах ситуацията също се нажежава, Тунч е започнал разследване срещу тях. Ако искат да си върнат Нефес, ще трябва да играят убедително ролята на влюбена двойка…
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 65 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Хира поставя Нева на мястото ѝ. С гордо вдигната глава, тя заявява:
„Аз съм бъдещата съпруга на Орхун Демирханлъ!“
След поредно унижение от страна на Нева и опит да бъде унижена, Хира сдържано, но категорично показва, че вече никой не може да прекрачи поставената от нея граница.
Орхун чува всичко, и ѝ отдава пълното си признание: „Постъпи като истинската господарка на този дом.“
Но победата на Хира не спира дотук.
Когато Нева продължава с тормоза си над прислугата, Хира отново се намесва – твърдо, спокойно и с уважение към себе си и другите.
Междувременно Орхун открива, че в компанията има шпионин, който предава информация на Джихангир.
В същото това време Кенан и Нуршах се опитват да изиграят перфектната двойка… но бъркат човека и шоуто им тръгва в неочаквана посока.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
В кухнята на имението Хира приготвя кафе, но е потънала в мисли. Кафето почти прелива, когато Муса влиза и в последния момент я вика да се съвземе. Той я гледа загрижен и ѝ казва колко много я е съсипала злата ѝ свекърва. Хира го прекъсва, моли го повече да не нарича никого „зъл“.
Муса я съветва да сподели с Орхун за проблема с Нева, но Хира категорично отказва – това е нещо, с което трябва да се справи сама.
– Той вече носи достатъчно на плещите си! – казва тя, докато поставя кафето на поднос и излиза от кухнята.
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Той е заровен в документи, когато телефонът му звъни.
– Не казвай нищо засега. Ще се справя сам! – казва кратко Орхун.
В този момент Хира влиза с кафето. Подава му го тихо и с усмивка. Орхун я поглежда с обич и ѝ благодари.
Хира вижда претрупаното бюро с документи и го пита как издържа на всичко – числа, хора, отговорности. Орхун ѝ отговаря, че се изморява, но щом я види и отпие от кафето ѝ, умората му изчезва.
Хира се опитва да подхване темата, която я тревожи, без да говори директно. Пита го как се справя с трудни хора. Орхун ѝ споделя, че се старае да намира среден път, но понякога това не е възможно. И тогава идва принципът му – първо контролира себе си, после опитва да разбере другия. Но най-важното, поставя граница. Начертава черта на листа и казва с решителност:
–Ако начертая граница, никой не може да я прекрачи!
Хира го гледа възхитена. Мълчаливо попива думите му, те ѝ дават сила. Усмихва се плахо и казва, че няма повече въпроси. Благодари му и излиза.
Докато Хира се отдалечава, Орхун я следи с поглед, отпива от кафето и отново се връща към работата си, с малка, но искрена усмивка.
На терасата на хотелската си стая Джихангир отпива от кафето си и звъни на Нева. Тя също седи навън, спокойна и самодоволна, сякаш целият свят ѝ принадлежи. Казва му, че се чувства отлично, не благодарение на останалите, а въпреки тях. Афифе вече не е толкова силна в къщата, но щом е усетила, че не може да я контролира, е пуснала Хира срещу нея.
Нева говори с усмивка, казва, че въпреки всичко, продължава по своя път. Джихангир обаче я предупреждава:
– Не прекалявай. Скоро идва следващият удар.
Нева не се стряска. С лека ирония му отвръща, че знае какво прави, той нека си следва неговия план, а тя ще следва своя.
След разговора, останал сам, Джихангир е нервен. Говори си сам през зъби:
– Ще ти покажа кой е истинският Демирханлъ, Орхун! Ще сринa всичко, което ти принадлежи.
В същото време Орхун работи съсредоточено в кабинета си, но застива, когато вижда нещо тревожно на екрана. Веднага вдига телефона и се свързва с Пънар, асистентката си, и гневен и без никакви любезности ѝ казва, че е получил имейл от доставчик, същият доставчик, с когото работят, е бил потърсен от… Джихангир. Информацията за търга е изтекла.
С гневен тон Орхун заявява:
– Има къртица сред нас! Претърсете всичко, имейли, комуникации, всичко вътрешно! Искам да открием предателя!
В същото време Хира излиза навън и вижда Нева на верандата. За миг спира, спомня си думите на Орхун: „Ако поставя граница, никой не може да я премине.“ С тази мисъл Хира събира сили и пристъпва с решителност към Нева.
Сдържано, но уверено, Хира предлага компромис, който да успокои напрежението между Нева и г-жа Афифе. Но Нева ѝ отговаря с насмешка и презрение, като ѝ подава чашата си и я нарежда да я занесе в кухнята. С намеци и обиди, тя прекрачва границата:
– Не си ли просто една слугиня от Африка? Не дойде ли тук като прислужница?
В този момент, Хира се изправя още по-високо, горда, спокойна и решителна:
– Знай мястото си! Внимавай как говориш, като имаш предвид коя съм аз! Аз съм бъдещата съпруга на Орхун Демирханлъ!
Орхун, в хола, а Муса, в градината, и двамата са свидетели на случилото се. Орхун поглежда към Хира, сякаш иска да каже „това е“, доволен от думите ѝ.
Нева е шокирана, не е очаквала това. Хира я оставя без възможност за отговор, заявявайки хладно:
– Нека не се налага да водим този разговор отново. За доброто на всички!
Докато Хира се отдалечава, сдържана и величествена, Нева прошепва зловещо, с гняв в погледа:
– Бъдещата съпруга, така ли? Ще видим дали ще говориш така, когато приключим с теб…
Сцената завършва върху лицето на Нева, пламнало от амбиция и закана.
Хира влиза в къщата и се сблъсква лице в лице с Орхун. Изненадана, смутена и неуверена, тя опитва да се оправдае, мислейки, че той е ядосан.
Тя обяснява как е опитала да запази мира в дома, но не е успяла да убеди Нева и се е наложило да постави граници, като си спомнила думите на Орхун.
Но Орхун я прекъсва, че не иска обяснения.
Сериозен и мълчалив, той се приближава и повдига брадичката ѝ, за да я погледне в очите. С твърд, но топъл глас ѝ казва:
– Като господарка на имението, направи каквото трябваше. Това очаквах от теб. Това ти подхожда. Има още какво да поправиш, но сега постъпи правилно!
После, с дълбок поглед, той изрича най-силното признание:
– Може би все още не сме сключили брак. Това не променя факта, че сърцата ни са обединени от вечността. Ти не си моята бъдеща съпруга, ти си моята скъпа съпруга. Предпочитам да говориш така.
Хира е щастлива от думите на Орхун и е трогната. Тя прошепва развълнувано:
– Сърцата ни са свързани завинаги?!
Орхун кимва утвърдително и добавя със сериозен тон:
– Между другото, знам защо се занимаваш с Нева. Майка ми искаше да го направиш. И аз разбирам какво се опитва да направи майка ми. Остави този въпрос на мен, аз ще се погрижа за него.
Действието се пренася при Нева, която седи нервно. Не може да преглътне думите на Хира, повтаря ги в главата си.
– Аз ще съм последният човек, когото ще срещнеш. Ще съжаляваш, че ми се противопостави. Ще съжаляваш!
Докато Нева си говори сама, идва Перихан. Тя разбира, че има проблем, и веднага се приближава.
– Нева, не изглеждаш добре. Надявам се, че няма проблем?
Но Нева, ядосана до крайност, просъсква само:
– Хира!
Перихан веднага се досеща, няма кой друг да е. Нева избухва и обяснява, че г-жа Афифе явно използва Хира, за да демонстрира власт. Хира дори се е осмелила да ѝ заяви:
– Аз съм бъдещата съпруга на Орхун Демирханлъ!
Нева е вбесена. Чувства се унизена. Перихан я подстрекава:
– Не я подценявай. Може да изглежда тиха и мека, но е коварна.
Тогава Нева, изпълнена със сарказъм и предизвикателство, отвръща:
– Запознай ме с нея тогава! Нека разбера коя е тази бъдеща госпожа Демирханлъ!
Перихан е доволна и готова да разкаже, защото е довела Нева до желаното от нея състояние.
Междувременно Шевкет е докладвал на Афифе какво е чул. Тя е доволна, Нева е избухнала по-бързо от очакваното. Афифе нарежда да я държат в течение. В този момент влиза Орхун, с напрегнато изражение.
– Знам какво се опитваш да направиш, майко... Говоря за Хира.
Той се приближава и категорично заявява:
– Тя е Демирханлъ, няма съмнение! Сигурен съм, че си чула новините, но нека ти ги обобщя. Тя се справя много добре с Нева. Каза всичко, което трябваше да се каже.
Преди да си тръгне, той отправя ясно предупреждение:
– Не я замесвай в това! Не ме разбирай погрешно, не е, че тя не може да направи това, което трябва, тя го прави. Просто не искам да бъде тъжна или изтощена повече. И съм сигурен, че се разбрахме!
Орхун излиза, а по лицето на Афифе се връща доволна усмивка. Хира е оправдала доверието ѝ.
Действието прескача Орхун говори по телефона със секретарката си Пънар. Получава потвърждение:
– Бяхте прав. Има шпионин сред нас.
Пънар разкрива, че има връзка с Джихангир Демирханлъ, а имейлите са изпращани от конкретен компютър.
Орхун мрачно пита:
– Дай ми името!
Орхун чака нервно Пънар да му каже името.
Действието се пренася в кухнята на имението, където Халисе и Гонча бързат да приготвят вечерята.
– Трябва да се забързаме, но нищо от това не е подходящо за храната на г-жа Афифе – констатира Халисе.
Муса чете с недоумение списъка на Нева с ястия – непознати за него наименования, морски дарове в тиквички...
– Тя може да ни смачка като тиквички – казва той с тревога.
В този момент Нева нахлува в кухнята, хладна, надменна, все едно тя е господарката на имението.
Иска веднага да ѝ отговорят, готви ли се всичко, както е наредила? Халисе, видимо притеснена, кимва. Но когато Нева вижда салатата... избухва.
– Казах органична салата с морски дарове! Това са сбръчкани боклуци! – крещи Нева и с едно движение изсипва купата на пода.
Халисе едва сдържа сълзите си, Гонджа е шокирана, а Муса стои безмълвно.
В този момент Хира влиза и става свидетел на унижението.
– Всичко, което ти давам, ще го купиш от зеленчукаря в Нишанташи! – крещи Нева. – Защото те доставят всичко от чужбина. Ясно ли е? Освен това, сосът за тази салата не се прави с обикновен лимон или нещо подобно. Ще използваш лайм. Ясно ли е? Какво правиш в тази кухня, ако не знаеш тези неща?
Въпреки че Хира е много разстроена от това, което вижда и чува, тя се овладява и реагира с въздържано, уважително и интелигентно поведение.
– Мисля, че е станало недоразумение – казва Хира.
Хира събира с голямо внимание разпръснатите по земята продукти за салатата. Гонджа и Халисе също помагат. Хира оставя събраните продукти на плата и се обръща към Нева. С нежно, но твърдо поведение поставя граници:
– Всички зеленчуци, които използваме в тази кухня, се отглеждат в задния двор на имението или в оранжериите в чифлика. Г-жа Афифе е изключително стриктна. Ако бяхте попитали, щяхте да знаете
Халисе, Гонджа и Муса наблюдават, възхитени и облекчени. Хира се справя със ситуацията и учтиво поставя Нева на мястото ѝ.
Хира сочи към зеленчуците и добавя:
– Сега съм сигурна, че разбирате стойността им. Ако имате други въпроси, ще се опитам да ви помогна с каквото мога.
Нева, кипяща от безсилие, игнорира Хира и с лицемерна арогантност се обръща към Халисе:
– Зеленчуците ще се купуват от мястото, което казах, и ще се приготвят както описах. Ясно ли е? Залавяйте се за работа! На вечеря искам да видя всичко от списъка на масата, едно по едно!
Нева си тръгва като господарката на имението. Хира иска да каже нещо, но в последния момент си замълчава.
Докато стои до прозореца в кантората, Фатих забелязва Рашит, който все така седи на стол срещу кантората. Изглежда му странно и го смята за „луд“. В същия момент вижда, че Кенан и Нуршах се връщат, и бързо се обръща към Джейлян:
– Готви се – днес ще кажеш всичко! Няма измъкване!
На улицата Кенан и Нуршах също виждат Рашит. Той веднага си записва в бележника: „17:25 – върнаха се.“ Когато двамата го питат какво прави пред кантората им, той се преструва, че нищо не е необичайно. Започва да ги обвинява, че явно крият нещо. Разговорът става напрегнат, но Кенан го отрязва:
– Няма нужда да го разбираме!
Двамата влизат, а Рашит продължава да ги наблюдава подозрително, убеден, че ще ги разкрие.
В кантората напрежението не спаднало. Джейлян, под погледа на Фатих, се опитва да каже нещо важно, но в последния момент се отказва и напуска стаята. Фатих тръгва след нея, но преди да излезе, казва на Кенан, че това е „друг случай“. И той изчезва. Кенан и Нуршах си разменят недоумяващи погледи.
Нуршах поглежда през прозореца и вижда, че Рашит все още е долу.
Какво, за Бога, прави този човек? – пита Нуршах.
– Скоро ще разберем! – отвръща Кенан.
В този момент в кантората влиза непознат мъж. Представя се любезно и казва, че иска да говори по „специален въпрос“… за брака на Кенан и Нуршах. Двамата се споглеждат стреснато. Мъжът се кани да си тръгне, за да не ги притеснява, но те го канят да седне. Нуршах веднага отива да направи кафе. Кенан тръгва след нея като се обръща към мъжа:
– Ще ѝ помогна… на жена си!
Нуршах тича напред-назад в кухнята, паникьосана, че социалният работник е дошъл внезапно. Кенан се опитва да запази самообладание, но и той е напрегнат. Двамата се карат заради кафе, реплики, и натрупаното напрежение избива в остри думи и погледи.
Междувременно навън, по улицата, Джейлян бяга със сълзи в очите, а Фатих я настига и я обвинява, че шпионира за Орхун. Наранена от думите му, тя не казва нищо и побягва отново, оставяйки Фатих разочарован.
Назад в кантората. Кенан и Нуршах влизат, преструвайки се на влюбена двойка. Поднасят кафе на мъжа, когото мислят за социален работник. Започват театър, Кенан я хвали, Kw,tdn отвръща с усмивка, после се стига до абсурд: той издава, че хърка, тя го поправя ядосано, а после го „спасява“ с обяснението, че има особен хумор.
За да покаже, че се познават много добре, Нуршах казва, че Кенан я обича повече от всичко, дори споменава, че любимият му цвят е жълт, като косата ѝ. Кенан я поправя:
–Да, но след синьото!
Мъжът ги гледа озадачен, отпива от кафето си и не казва нищо. А Кенан и Нуршах си разменят усмивки, притиснати, напрегнати, но решени да изиграят ролите си до край.
Мъжът ги гледа озадачен. Изведнъж обаче казва нещо напълно неочаквано, не е дошъл да ги разследва, а само да благодари.
Оказва се, че съпругата му е искала развод. Но след като ги е видяла как се карат, е осъзнала колко ценен е нейният собствен брак, върнала се у дома и го прегърнала.
–Благодарение на вас... спасихме брака си!
Кенан и Нуршах се споглеждат онемели. Не само че не са били разкрити, а напротив – превърнали се в пример... макар и по най-ироничния начин.
