„Плен“, с.2, еп.52: Танцът на Хира за Орхун – какво ще се случи…

В епизод 51, сезон 2 на турския сериал „Плен“ Афифе отново унижава Хира, но това само мотивира Хира да организира сватбата перфектно, като за семейство Демирханлъ.. Кенан и Нуршах казват на Нефес, че се ще се оженят. Как ще реагира момиченцето?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 52 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 15:00 часа на 7 юли 2025 по bTV.

Хира се потапя изцяло в организацията на сватбата, опитва се да балансира между собствената си мечта и строгите очаквания на семейство Демирханлъ. Тя иска всичко да бъде перфектно, не само заради традицията, но и заради чувствата, които вече не може да скрие.

А спонтанният ѝ танц за Орхун… го оставя без дъх.

В този миг Хира не просто танцува, тя разкрива душата си. Всяко движение е изпълнено с нежност, отдаденост и нещо, което Орхун никога не е виждал в нея досега. Той я наблюдава притихнал и омагьосан.

Това не е просто танц. Това е признание в любов.

И Орхун го разбира… без да има нужда от думи.

Междувременно, следа като решиха да се оженят Нуршах и Кенан са изправени пред най-голямото си предизвикателство, трябва да убедят всички, че са влюбени.

Фатих и Джейлян са напълно шокирани от внезапната новина за предстоящата сватба. Но истинското напрежение тепърва предстои, Вуслат е бясна, когато случайно разбира за предстоящата сватба на брат ѝ с Нуршах. Тя заявява, че ще се ожени за Нуршах само през трупа ѝ. Кенан няма избор и трябва да ѝ разкрие истината.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇

В красивото имение на Орхун, денят започва с напрежение и очакване. Хира влиза в стаята, водейки разговор по телефона, държи тетрадката и други папки в ръцете си и ясно показва колко е погълната от предстоящата сватба.

–Тази сватба не е просто повод аз да бъда щастлива, трябва всички да бъдат щастливи – говори си тя притеснено, докато подрежда бележките си.

Отваря тетрадката, за да запише нещо, което да не забрави и открива нещо неочаквано, непознат почерк. Чете на глас с объркване:

С бъдещата ми съпруга ще пием кафе в градината в 14:30.

Очите ѝ проблясват от емоция, Орхун е написал това. Усмивката ѝ е топла и дълбока, изпълнена с изненада и нежност. Остава ѝ още час, достатъчно време да подготви всичко с внимание.

Действието прескача. Орхун вече я чака. Поглежда часовника си с нетърпение и тихо изрича:

– Не е ли видяла бележката?

Но точно преди да си тръгне, Хира пристига с две кафета. Погледите им се срещат, изпълнени със симпатия, загриженост и нещо повече.

– Виждам, че стриктно следваш плана. – казва Орхун с усмивка.
– Всяка точка е важна. Не трябва да пропусна нито една. – отвръща Хира, сядайки срещу него.

Той я наблюдава. Хира изглежда вглъбена в себе си и много притеснена.

– Разбирам, че си заета, но... се спри, поеми си дъх. Не ме забравяй!
– Да те забравя? Това е невъзможно… – изпуска си Хира и мигом се изчервява, осъзнавайки колко много означават думите ѝ. Орхун само се усмихва и отпива от кафето.

В този момент пристига неочакван гост, Селин, преподавател по традиционен кавказки танц. Изненадан, Орхун я посреща, а Хира сияе:

– Тя е тук! – възкликва развълнувано.

Обяснява на Орхун, че първият танц на сватбата е изключително важен, и няма друг начин, освен да го направят. Желанието ѝ да направи всичко правилно е трогателно.

Сцената завършва с тримата – Хира, Орхун и Селин, които се отправят към къщата, за да започнат репетицията.

Действието прескача. В спалнята на Хира цари тишина и очакване. Хира, Орхун и Селин стоят един до друг, а Муса и Гонжа бързат да освободят място, мебелите са изтеглени настрани, за да се превърне пространството в своеобразна зала за танци.

– Искате ли нещо друго? – пита Муса, като поглежда към Орхун.

Орхун се обръща към Селин, търси одобрението ѝ.

– Достатъчно ли ти е мястото?
– Напълно. Благодаря – отговаря Селин с професионална увереност.

Орхун кимва леко на Муса.

– Може да се оттеглите.

Муса и Гонжа напускат стаята. Атмосферата остава напрегната, но някак… специална.

– За мен е голяма чест да преподавам на снаха от семейство Демирханлъ – казва Селин с усмивка, в която има и възхищение, и любопитство.

Хира отговаря с притеснена, но искрена усмивка.

– Много съм щастлива, че ще уча от толкова ценен преподавател като вас. Надявам се да не ви създам много трудности.

Селин се обръща към Орхун, а погледът ѝ омеква, усмивката ѝ става топла.

– Г-н Орхун, вие ще участвате ли?

Хира побързва да отговори, леко притеснена:

– Не… само аз.

Орхун не сваля очи от нея. Погледите им се засичат, за части от секундата светът около тях застива. Хира отместа очи, леко развълнувана.

– Правилно. Г-н Орхун вече знае всичко – добавя Селин с шеговит тон.
– Тогава… успех – казва Орхун, преди да излезе.

Селин започва урока. Хира заема позиция. Няколко мига преди да затвори вратата, Орхун се обръща и я поглежда, Хира се старае да повтори движенията, които Селин показва. Погледът му е пълен с възхищение.

– В кавказкия танц всичко е в стъпките – започва Селин. – Черкезката жена прилича на лебед, плуващ по водата. Нека започнем. Дясната ръка, четири нагоре, четири надолу. Лявата, четири надолу. Внимавайте с ръцете. Първо гледайте мен… после повторете.

Хира се опитва да следва ритъма. Концентрацията ѝ е пълна. Орхун още стои на прага и наблюдава, очите му блестят от любов и възхищение, преди да се обърне и да си тръгне.

– Едно-две-три-четири… последно – две-три-четири – продължава Селин. – Страхотно. Още веднъж. Сега правим четири крачки напред, двете ръце заедно. Четири крачки назад – пак двете ръце. Едно-две-три-четири…

Хира продължава да танцува, с усилие, но отдадено.

– Вдигаме дясната ръка. Тя остава горе. Лявата, отстрани. Изправете се. Завъртаме осмица отдясно. Едно-две-три-четири… пет-шест-седем-осем. Сега лявата ръка е горе, дясната – отстрани. Завъртаме отляво. Дръжте ръката високо…

Действието се премества в салона на къщата. Афифе и Перихан влизат мълчаливи, но напрежението между тях е осезаемо. Гонжа ги посрещат с поднос чай. Докато дамите сядат с премерени движения, Гонжа оставя чашите с внимание на подходящо място.

Афифе е напрегната. В погледа ѝ, като винаги се чете само хладнина и сдържаност, никакви емоции.

– Започнаха ли урока? – пита Афифе

Гонжа, прекалено въодушевена, забравя, че се намира пред великата Афифе отговаря непринудено.

– Да, започнаха.

Изрича го почти с гордост, но веднага се сепва. Очите ѝ срещат строгостта на вуйчо ѝ Шевкет, който я пронизва с поглед и се обръща към Афифе, вече по официален и овладян начин.

– Започнаха, госпожо.

Шевкет и Гонджа напускат салона, а Перихан моментално използва момента. Обръща се към Афифе, с онзи тон, който звучи уж загрижен, но зад думите ѝ се крие недоверие и упрек.

– Нашите танци не се учат така лесно. Не става с един-два урока. Трябва да си ги учил от дете. Надявам се, че няма да се изложи пред обществото с това прекалено старание.

Афифе се напряга още повече, очите ѝ леко присвиват. Вътрешно я боли, думите я засягат, но тя избира да си замълчи. Не иска да говори за това с Перихан.

Действието се пренася в хотелския апартамент на Нева и Джихангир. Нева разлиства модно списание, но погледът ѝ блуждае, мислите ѝ са далеч. В този момент в стаята влиза Джихангир, говорейки делово по телефона

– Да, искам пълна разбивка на всички активи на семейство Демирханлъ, с официални документи. – спира за момент, слуша отсреща. – Всичко, движимо и недвижимо имущество.

Затваря телефона с решителност. Вече е направил първия ход.

Нева оставя списанието настрани и се обръща към брат си, с усмивка, в която има повече интрига, отколкото радост.

– Батко, познай кой ми се обади днес? Перихан. Как е разбрала, че сме се върнали, нямам представа. И, да, още е същата Перихан! Някои хора просто не се променят. Първото ѝ изречение беше дали ще отидем при Афифе.

Джихангир ѝ отговаря със сарказъм и ледено спокойствие.

– Разбира се, че ще отидем. Трябвало е да ѝ кажеш, че сме подготвили чудесна визита за тях.

Нева се подсмихва хитро, с пламък в очите.

– Разбира се, че не казах нищо! Никога не бих развалила тази… голяма изненада. Пристигането ни ще бъде шок за семейство Демирханлъ.

Докато Нева продължава с глас зад кадър, думите ѝ отекват в друго пространство, като зловещо предчувствие. Хира се опитва да изпълни новото движение от урока по танци.

– Една неприятна изненада, която хич няма да им хареса...

Хира изглежда уморена и се разсейва за миг.

– Пет-шест – подсеща я Селин с професионален тон.
– Извинете… – прошепва Хира, задъхана.
– Уморена сте. Ако искате, да направим почивка?
– Не, добре съм, госпожо. Моля ви… нека продължим.

Селин кимва, оценявайки решителността ѝ.

– Тогава започваме отначало. Дясната ръка е горе, лявата – отстрани. Завъртаме осмица надясно. Три-четири, едно-две-три-четири-пет-шест-седем-осем. Сега вдигаме лявата – завъртаме наляво. Три-четири, едно-две-три-четири-пет-шест-седем-осем. Отново отначало. И не оставяме горната ръка да пада.

Хира е уморена, но въпреки треперенето на тялото, въпреки стягането в гърдите ѝ, тя се старае. До край. Със зъби, със воля, с решителност да не бъде сянка, а част от този свят.

Селин пуска черкезка песен. Музиката изпълва стаята с ритъм и грация. Връща се до Хира с увереност и ентусиазъм.

– Започваме пак с дясното. Първо аз, после заедно. Три, четири.

Хира повтаря движенията, съсредоточена и решителна. Селин я наблюдава с възхищение – вижда прогрес, вижда талант. Удоволствието ѝ е видимо.

– Да, чудесно. Продължавай.

Орхун върви по коридора, говорейки делово по телефона. Гласът му е съсредоточен, но в очите му се прокрадва друг, мислите му вече са някъде другаде.

– Преработих част от клаузите в предложението.

Докато минава покрай стаята на Нуршах, погледът му неволно се плъзга към вратата на собствената му стая. Гласът му забавя темпо.

– Ще го прегледам отново и ще го изпратя скоро.

Затваря телефона. Приближава вратата, бавно. Орхун отваря вратата.

Очите му попадат върху Хира, която танцува, напълно отдадена на ритъма. Но веднага след като го забелязва, Хира спира внезапно, развълнувана и леко притеснена.

Селин веднага реагира:

– Умори се, нали? Хайде, да направим почивка.

Хира кимва бързо, нетърпелива да скрие вълнението си. Докато Селин се отдалечава да спре музиката, Орхун се приближава до нея.

– Защо спря?
– Не знам… Мисля, че се вълнувам.
– А на сватбата какво ще правиш? Или и там смяташ да танцуваш сама?
– Не, разбира се. Но наистина не знам как ще остана спокойна на сватбата.

Орхун я гледа с онзи нежен поглед, който рядко си позволява. Вълнението ѝ, тази нейна невинна трепетност, го докосва.

– Знам как ще го направиш.

Хира го поглежда с леко учудване.

– Няма да откъсваш очи от моите, ще забравиш коя си, къде си, ще гледаш само мен.

Хира се усмихва, засрамена, и отмества погледа си.

– Ще можеш ли да го направиш?

Тя отново среща очите му. И този път в тях няма страх.

– Дори да ми отнеме цяла вечност.

Устните на Орхун се извиват в лека усмивка, получил е отговора, който не е очаквал, но е искал да чуе. Хира обаче се окопитва бързо.

– А ти? Защо дойде?
– Да видя как върви.
– Върви добре. Няма проблем.

Погледът ѝ казва друго, иска да остане сама. Орхун го разбира.

– Тогава си тръгвам.
– Добре.

Хира го наблюдава, докато излиза. Орхун спира на прага. Поглежда я още веднъж – кратко, но дълбоко. После си тръгва.

Селин включва отново музиката и се връща при Хира.

– Три, четири…

Хира отново започва да танцува. Но нещо вече се е променило. Танцът ѝ не е просто движение, той е отговор, обещание и страст.

Действието прескача Орхун седи на бюрото си и говори по телефона, съсредоточен в работа.

– Изпратете ми финалната версия на баланса, преди заседанието на борда.

В този момент вратата се открехва. Влиза Муса, с обичайната си енергия и пакет в ръка. Орхун взима плика, поглежда го бегло и продължава разговора си, но дисплеят на телефона внезапно угасва.

– Добре… Ало? Ало?... – поглежда екрана. – О, не… батерията падна.

Муса веднага се втурва:

– Веднага ще донеса зарядното. Мисля, че го видях в стаята, където сестричката ми репетира с учителката.
– Няма нужда, ще го взема сам – спира го Орхун.

Муса кимва, но щом Орхун излиза, се усмихва широко и шеговито прошепва:

– Ах, любов! Не мога да повярвам! Какво направи с моя могъщ зет Демирханлъ! Не може без сестра ми и за секунда!

Муса тръгва след него с усмивка.

Пренасяме се при Хира, облечена в черкезки костюм, се движи с все по-голяма увереност. Танцува с лекота, а в погледа ѝ има решителност. В този миг влиза Орхун.

Той не казва нищо, просто гледа, а очите му се изпълват с възхищение, което не може да скрие. Но щом Хира го вижда, развълнувана спира.

Орхун бързо прикрива емоцията си:

– Батерията ми падна. Ще взема зарядното и си тръгвам.

Докато се насочва да вземе зарядното, Хира изненадващо започва да танцува около него. Движенията ѝ са грациозни, уверени. Орхун я гледа, очарован.

Танцът на Хира за Орхун не е просто красив и изящен… Всяко движение на тялото ѝ, всеки жест, лек наклон на главата, всеки поглед, излъчват женственост, грация и сила.

С този танц Хира не просто почита традициите на бъдещия си съпруг, тя му дава сърцето си. Това не е обикновено изпълнение, това е покана, съблазън, признание и любов в едно.

Прекрасно изпълнение, много лично, изпълнено с усещане, което не може да се изговори.

Хира никога досега не е изглеждала толкова женствена, толкова обаятелна. Никога не се е държала така… поне не и пред Орхун.

А Орхун… той просто стои. Онемял. Впива поглед в нея, не може да откъсне очи. Очарован е. Възхитен. И дълбоко привлечен.

В този момент между тях няма нужда от думи. Всичко е казано безмълвно, с ритъма, в погледа, в мълчанието. Това не е просто сцена. Това е повратен миг.

Изведнъж аплодисменти прекъсват момента, Селин влиза, доволна и възхитена.

– Браво! Убедена съм, че след още няколко урока ще танцуваш прекрасно!

Хира се изчервява от похвалата. Орхун продължава да я гледа, останал без думи.

– Ще бъде чудесно, ако направим генерална репетиция заедно – подхвърля Селин.

Орхун кимва с одобрение. Хира се напряга, притеснена.

– А трябва ли да репетираме сега?
– Изморена си. Ще го направим следващия път – отговаря Селин спокойно.

Хира въздъхва с облекчение, но в същото време в нея нараства вълнение. Репетиция с Орхун... Това звучи като нещо повече от танц.

– Разбира се – казва Орхун. – Само ми кажи предварително и ще освободя графика си.

Погледът му се насочва към Хира, топъл, нежен, загатващ нещо неизказано. Хира се извръща засрамено към Селин.

– Ще ви изпратя.

Селин кимва, тръгва към вратата, а Орхун я наблюдава. Но не нея, а Хира. Погледът му е дълъг, замислен… и омагьосан.

Действието прескача Хира е в градината, изгубена в бележките си. Муса се появява с поднос със пресен сок и сандвич.

– Сестричке! Нищо не си яла днес! Ще припаднеш някъде, ей!

Хира не реагира. Погледът ѝ все още е вперен в бележките.

– О, моя красива сестричка… дори не ме чува.

Щраква с пръсти пред нея.

– Хира, ало! Сестро!

Хира се сепва, вади се от мислите си.

– Благодаря, Муса. Ще ям по-късно.
– Мислиш за сватбата, нали?

Хира въздъхва:

– Искам да планирам сватбата ни, която да е едновременно от мечите ни и в същото време достойна за семейство Демирханлъ. А не знам как! Как ще ги съчетая? Как ще се справя?
– Ще се справиш. По-добре от всички! Знам го.
– Не съм сигурна, Муса. Натоварва ме дори мисълта…
– Записала съм каквото успях да науча от иконома. Но… не можех да го задържа цял ден да ми обяснява всичко.

В този момент Гонжа излиза от къщата с боклук. Муса се усмихва. Хира го поглежда изненадано.

– Защо се усмихваш?
– Не се тревожи, сестричке. Няма да те оставим сама. След като говорихме с теб, се свързахме с вуйчото на Гонжа. Разбрахме всичко. Всичко! Като със сламка от главата му източихме всичко!

Хира се усмихва, трогната.

– Наистина?
– Разбира се! Искахме да те изненадаме!

Гонжа идва при тях.

– Не се притеснявайте, г-це Хира. Тук сме.

Муса тупва гърдите си с юмрук.

– Имаш брат! Всичко ще уредим. Едно по едно!
– Радвам се, че ви имам! Хайде, да започваме?
– Чичо първо каза за къната! Много, много важна. Почти толкова, колкото и сватбата.
– Къна? Но аз нямам никаква представа… Как се прави вечерта на къната?

Паниката отново обзема Хира.

Действието прескача. Хира разтревожена говори по телефона.

– Да, но още не сме уточнили дата. Колко по-рано трябва да поръчаме?

Орхун се приближава и чува гласа ѝ.

– Няма да има проблем, нали? Да ви се обадя пак? Добре, добре, ще поръчам две седмици по-рано.

След като затваря телефона, въздъхва тежко.

– Господи, какво да правя… - чуди се Хира.

Обръща се и… се сблъсква с Орхун.

– О! Изплаши ме – възкликва тя. – Извинявай. Не те чух.

Орхун хваща ръцете ѝ.

– Ръцете ти са ледени.
– Мисля, че съм стресирана…
– Хайде вътре.
– Не… още имам много за проверка.

Орхун я хваща за ръката и спокойно я пита:

– Защо правим тази сватба?
– Как така?
– За да си щастлива. Затова ти поверих организацията.
– Щастлива съм…
– Приличаш ми повече на стресирана.
– Не искам да се измъчвам и да ти прехвърлям всичко… Освен това… толкова дълго чакахме. Нормално е да съм развълнувана, нали? Все пак… се омъжвам за теб.

Орхун се усмихва. Поставя дланите си върху лицето ѝ.

– Надявам се… не го казваш само за да ме убедиш, че си добре.

Хира клати глава.

Кенан и Нуршах се завръщат в квартала, вървят рамо до рамо, между тях цари напрегнато мълчание, примесено с доза неочаквана близост.

– Не мислех, че ще бъде толкова лесно да го уредим – казва Кенан с известно недоумение.

– И аз не – отвръща Нуршах. – Почти всички формалности минаха за секунди.

Двамата си разменят усмивки, но под повърхността кипи напрежение.

– Предполагам, защото е светкавична сватба – добавя Кенан с ирония. – Аз съм адвокат, а дори не знаех, че така се прави светкавична сватба.
– И аз нямах представа.
– Виж – подхвърля саркастично той – имаме нещо общо.
– Значи бракът ни ще е много хармоничен...

Лека усмивка се прокрадва между тях, но миг по-късно Нуршах замръзва на място.

– Добре, усмихваме се така, но… ами сестра ти? Като разбере, ще побеснее.

Кенан се съгласява, поглеждайки мрачно.

– По дяволите, ще подпали всичко. Най-добре е да ѝ кажем в очите. Ще ѝ се обадя, да се подготви психически.

Той изважда телефона и набира. Нуршах слуша напрегнато.

– Како, вкъщи ли си? – пита той. – Трябва да поговорим… лице в лице, не по телефона.
Кратка пауза.
– Не, не е нещо важно… Просто, когато се прибереш. Ще поговорим. До скоро.

Кенан затваря и се обръща към Нуршах.

– Точно както казах. Сега е подготвена за лошата новина. Добре, че ѝ се обадих.
Нуршах кимва, но не може да скрие, че е много изнервена и притеснена.
– Какво има? Изглеждаш притеснена.
– Просто… никой, който ни познава, няма да повярва, че сме влюбени. Как ще ги убедим?

Кенан се замисля. Мълчи.

– Права си...

И тогава, неочаквано, хваща ръката ѝ. Очите на Нуршах се разширяват, сърцето ѝ забива лудо. Между тях протича ток, истината и лъжата се преплитат, а емоциите вече не могат да бъдат скрити...

Кенан и Нуршах вървят по улицата… хванати за ръце. Движението между тях изглежда спокойно, но изражението на Нуршах е като на човек, уловен в капан. Очите ѝ се разширяват от изненада.

– Какво правиш, пусни ми ръката! – прошепва тя рязко, опитвайки се да се измъкне.

Кенан обаче не я пуска. Усмихва се, с онази усмивка, която издава хладнокръвие и лека ирония, скрита зад зъбите.

– Спокойно. Спри. Леля Сатийе...

Нуршах още не разбира какво се случва.

– Коя е леля Сатийе?
– Погледни надясно… – казва Кенан, с кратка пауза. – Информационна агенция „СКА“. Виждаш ли? След половин час целият квартал ще знае за нас. Затова, усмихни се малко. Казвам „усмихни се“, значи се усмихваш. Усмихни се, мила госпожо. И спри да размахваш ръката ми стой мирна.

Нуршах се опитва да се овладее. Леко измъчена усмивка се прокрадва по лицето ѝ, докато ръката ѝ още стои в неговата.

– Добре ли е така? Става ли?

– Перфектно. И знаеш ли какво, справяш се страхотно.

– Аз уча бързо.

Кенан се усмихва още по-широко.

– Доста е странно, нали? Ние в момента си играем на влюбени и сме от един отбор.
– Важното не е ние да вярваме в това… важното е кварталът да повярва. И твоята новинарска агенция – отвръща Нуршах леко изнервена.

Погледът на Кенан се спира върху леля Сатийе, която още стои на ъгъла, преструвайки се, че не гледа.

– Тя ще повярва. Вече ни гледа от известно време. А ние си играем ролята добре, усмивки, погледи, смеем се един на друг… държим се за ръце.

Нуршах поглежда ръцете им.

– Само дето моята ръка се изпоти ужасно.
– Развълнува се е, а?
– О, Боже… ти ли ме развълнува? – сопва се Нуршах.
– Аз нищо не съм казал. Това ти го каза сама. Май тази реплика два пъти каза днес, а?
– Да… и въобще не ми харесва.

В този момент леля Сатийе внезапно се обръща и хуква по улицата, устремена към сърцето на квартала.

Кенан моментално пуска ръката на Нуршах.

– Ха! Виж я – новинарската агенция вече втурна да разпространява сензацията.

Нуршах едва успява да кимне, а погледът ѝ се плъзга надолу… към ръката, която допреди миг бе в неговата.

– Първият етап е завършен. Леля Сатийе ще каже на всички из квартала. Сега е време за втория. Да отидем в офиса, ще кажем на Фатих и Джейлан. И после ще се хвърлим в бурята. Г-жа Вуслат ни чака с цялата си ярост.

Кенан се опитва да бъде хладнокръвен, но в гласа му прозира напрежение, знае какво ги очаква. А Нуршах… тя все още гледа ръката си. Тя не си мисли за Вуслат, а за моментът, в който Кенан я беше хванал за ръка. Поглежда го, и не може да скрие объркването.

На улица, където клюките се разпространяват по-бързо от вятъра, едно на вид докосване на сила, започва да оставя истински следи. И понякога, най-опасната игра е тази, в която се опитваш да убедиш света, че обичаш, преди сам да си повярвал.

Кенан и Нуршах пристигат в кантората. Фатих и Джейлан ги посрещат с притеснение и въпроси за състоянието на Нефес. След кратка размяна на реплики, Кенан изненадва всички, като заявява, че той и Нуршах са взели решение да се оженят. Фатих и Джейлан са шокирани и не могат да разберат, как двама души, които винаги са били на нож, сега планират сватба.

Съмненията и объркването се засилват, когато Кенан и Нуршах потвърждават новината без колебание.

Фатих, с развълнуван поглед, се навежда към Джейлан:

– Казах ти, нали? Казах ти, че ще го разбера!
– Е, ти си направо ясновидец! – отвръща му тя, после се обръща рязко към Кенан и Нуршах. – Няма ли да разкажете?
– Добре! Добре! Ще ви разкажа всичко – повишава глас Нуршах. – Ами… решихме да се оженим, защото…

Погледите се впиват в нея. Нуршах преглъща трудно.

– Защото разбрахме, че сме създадени един за друг… любов от пръв поглед. И сватба… светкавична!

Тишина. Фатих и Джейлан са като парализирани. Кенан също остава смаян от това „обяснение“. Но преди някой да успее да реагира, в кантората буквално връхлита Вуслат – с торби в ръце, задъхана и… ядосана.

– Целият квартал говори за вас! Клюката се е разнесла навсякъде! Значи това, което чух, е истина!

Кенан и Нуршах мълчат, стъписани от неочакваното ѝ появяване.

– Да, како… вярно е. Женя се за Нуршах – изрича Кенан спокойно и уверено.
– Ще побесня! Една врата се затваря, друга се отваря – и пак проблеми! Какво е това?! Стига вече!

Фатих се навежда към Джейлан и прошепва:

– Исо, събирай се. Да не отнесем и ние нещо от урагана наречен Вуслат. Хайде, хайде!

Докато Фатих и Джейлян тихо се измъкват, Вуслат хвърля торбите на земята и продължава с крясъци.

– Прибирам се в квартала без да знам нищо… а всички говорят за брат ми! Най-малко четиридесет души ме спряха по пътя! Какво било? Видели ви хванати за ръце! И какво – казвате ли ми, че има хубава новина?

Тя свива очи, насочва погледа си към Нуршах.

– А тя стои гордо и повтаря „създадени сме един за друг“. Какво става тук, Кенан?!
– Како, казах ти вече, женя се за Нуршах.

Вуслат е разтърсена.

– Чуваш ли себе си?! Какво говориш?!

Гневният ѝ погледът се впива в Нуршах.

– Не знам какво си направила, но… небето ще се разцепи, земята ще се отвори, и пак няма да позволя да вземеш брат ми!

Обръща се към Кенан с ярост, която не може да прикрие.

– Няма начин! Никога! Ако ще се жениш за тази жена… ще е през трупа ми!

Докато Вуслат гледа Нуршах с пронизваща поглед, Кенан се опитва да овладее ситуацията.

– Како, знам, че трябваше да го чуеш от мен… Чула си от други и сега си ядосана…
– Ядосана ли? Аз съм шокирана! Направо шокирана! Откъде изведнъж дойде този брак?! Какво правиш, Кенан?! Такива неща не се правят на прибързано! И още…

Кенан я прекъсва твърдо.

– Како… вече насрочихме дата. Утре се женим с Нуршах.

Вуслат замръзва. Очите ѝ се насълзяват от гняв и разочарование. Нуршах също изглежда объркана и стресната.

– Какво говориш, Кенан?! Светкавична сватба?! Не, Господи! Запази ми разума, моля те! Ти… ти искаш да ме убиеш, нали?! Явно това искаш!

Кенан стои мълчалив, поразен от тежките ѝ думи. В същото време Нуршах се свива, от стреса коремът ѝ се свива болезнено. Хваща се за стомаха, без да се усети.

Вуслат вижда това и веднага прави заключение:

– Тази прибързаност… или… тази девойка! Ах, Кенан… ах, Кенан…

Очите на Вуслат се разширяват, в нея кипи подозрение. За нея всичко вече е ясно, мисли, че Нуршах е бременна. И това я довършва и се отпуска на близкия стол.

Кенан веднага взема одеколона и разтрива китките ѝ. Тя все още е полу в безсъзнание. Нуршах гледа притеснено, паниката се чете в очите ѝ.

– Това вече не е добре – казва паникьосана Нуршах.
– Спокойно, чуй ме. Не се паникьосвай – опитва се да я успокои.

Нуршах е разстроена, но вече няма сили да спори. Вуслат започва бавно да идва в на себе си. Кенан се навежда над нея.

– Како, добре ли си?
– Добре съм… - отвръща Вуслат и се опитва да се изправи, Кенан я спира решително.
– Чакай! Седни още малко. Ще си починеш и после ще те заведа на лекар.

Докато Нуршах наблюдава тревожно, Вуслат хваща рязко ръката на Кенан и изрича с гняв:

– Кенан… кажи ми истината. Тази… бременна ли е?

Кенан и Нуршах се сепват едновременно.

– Какво?! – извикват в един глас.

Нуршах пламва от срам, а Кенан се опитва да овладее шока.

– Няма такова нещо! Каква бременност?! Не говори глупости!

Но Вуслат не го слуша. В очите ѝ вече напират сълзи.

– Как можа да ми го причиниш, Кенан?! Как стигнахме дотук?! Господи, защо чувам това?! По-добре да не бях чула! Каква нещастна сестра съм! Какво зло ме преследва!

Докато тя драматично се бие в гърдите, Нуршах буквално се свива от напрежение. Кенан вече не издържа.

– Како, моля те, успокой се и ме изслушай.

Нуршах хуква да донесе вода. Кенан се опитва да обясни:

– Не е това, което си мислиш. Погледни ме! Да, с Нуршах ще се оженим, но не защото е бременна.

Нуршах подава чашата с вода, но Вуслат я отхвърля.

–Аз от теб ли ще пия вода?

Нуршах остава безмълвна. Погледът ѝ търси подкрепа в Кенан, а Вуслат отново избухва.

– Кенан, това вече сме го преживели! Тя… тя е като Харика! Не виждаш ли, отново искаш да минем пак през същото ли?! Не! Не давам съгласие!

Кенан въздъхва дълбоко, изморен от безкрайния отпор на сестра си и се обръща се към Нуршах.

– Така няма да стане.
– Какво няма да стане? – не разбира Вуслат.
– Како, моля те, чуй ме. Да, ще се оженим, но този брак… е само по документи.

Вуслат замира и шокирана поглежда брат си.

– По документи?
– Да. Това е единствената ни възможност да вземем Нефес. Нуршах просто ми помага. Цялата тази сватба е игра и никой освен нас тримата не трябва да знае.
– Иначе никога няма да си върнем Нефес – добавя Нуршах.

Вуслат не знае какво да каже, разбира, че няма избор.

– Ако не се ожените… няма да получите Нефес? – пита Вуслат.
– Точно така. – потвърждава Кенан.
– Ами ако ми беше казал, щях да ти намеря друго момиче! Не тази!
– Како, моля те. Коя ще приеме такова нещо? Това е формален брак. И нямаме време.
– Само на хартия… значи не е истински? – мисли на глас Вуслат
– Точно така. Само ние тримата знаем.
– Добре. Може да продължаваш да ме мразиш – казва Нуршах. – Просто се дръж според плана.
– За това не се тревожи. – отвръща Вуслат.