В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун нарежда на Явуз да провери, дали Аслъ не стои зад диагнозата на Хира и открива, че тя е планирала всичко. Разбирайки, че Орхун знае истината Аслъ се изправя срещу Хира с пистолет в ръка.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 42 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Хира успява да обезоръжи Аслъ и така спасява живота си. Аслъ е арестувана, но си тръгва, заплашвайки, че ще се върне и ще убие Хира.
Междувременно Хира научава истината от Муса и иска обяснение от Орхун.
Междувременно Нуршах предлага на Кенан да се оженят, за да си върне попечителството над Нефес.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод.
Орхун се втурва по стълбите, стъпките му отекват по мрамора с решителна ярост. Докато стига до вратата, вика с глас, пълен с гняв и безпокойство:
– Аслъ! Отвори вратата!
Отвътре, Хира се оглежда объркана и уплашена. Поглежда към Аслъ с тревога в очите:
– Аслъ, какво става?
Гласът на Орхун отново се чува, още по-настойчив:
– Аслъ!
Той блъска вратата с рамо, опитвайки се да я отвори със сила. Отвътре Аслъ не откъсва очи от Хира. Говори истерично, с висок и треперещ глас, в който личи нестабилност:
– Ето какво стана… Дадох ти избор! Трябваше да избереш правилното и да се махнеш оттук!
– Аслъ, казах ти, отвори вратата! – крещи Орхун отвън, все по-бесен.
Но Аслъ вече е загубила контрол крещи:
– Направи грешния избор! Можехме да сме толкова щастливи с Орхун! – крещи Аслъ. – Но ти се върна и не си тръгна!
– Отвори! – гласът на Орхун отвън става все по-заплашителен.
– А сега… когато тази врата се отвори, няма да съм сред живите! – крещи Аслъ и изпада, почти в истерия.
– Аслъ, казах ти… отвори вратата!
Очите на Аслъ светят от безумие. Поглежда към Хира с омраза, която не може да прикрие:
– Всичко е заради теб! Но и ти…
Изведнъж Аслъ вади пистолет, който държеше скрит зад гърба си. Прави крачка напред и го насочва директно към лицето на Хира.
Хира замира. Очите ѝ се разширяват от ужас, дъхът ѝ се накъсва. Вратата зад нея се тресе – Орхун я блъска с все по-голяма сила.
– Отвори вратата! – гласът му кънти, пълен с отчаяние и гняв.
Хира трепери. Камерата се премества от другата страна на вратата.
Докато юмруците на Орхун блъскат яростно по вратата, на стълбите се появяват Афифе и Перихан. Спират рязко, очите им се разширяват от тревога и ужас. Малко след тях пристига и Гонджа.
Орхун не спира. Гласът му ехти из цялото имение, суров, гневен и безмилостен:
– Ако ѝ причиниш нещо, ще те унищожа! Чуваш ли ме, Аслъ?
Появява се и Муса. Напрегнат и объркан се обръща към Гонджаи я пита, какво става.
Гонджа също е объркана. Гледа към вратата с ужас, после прошепва:
– Не разбирам… Г-ца Аслъ влезе в стаята при г-жа Хира.
Муса се вцепенява. Лицето му се променя. Орхун не спира да блъска вратата, с всяка секунда все по-силно.
– Аслъ! Отвори вратата! – крещи той, а гласът му се пречупва от отчаяние.
Камерата отново се премества при Хира и Аслъ.
Ударите по вратата и гневният глас на Орхун се разнасят като тътен, но Хира почти не ги чува. Тя стои като вцепенена, вперила поглед в пистолета, насочен право към лицето ѝ.
Аслъ държи оръжието здраво, с разширени зеници и блуждаещ поглед.
– Нямаше нужда да стигаме дотук – изсъсква тя. – Ако беше си тръгнала… всичко щеше да бъде различно.
Отвън гласът на Орхун гърми отново, вече почти без контрол:
– Аслъ! Отвори вратата!
Хира се опитва да диша равномерно, но сърцето ѝ блъска в гърдите от страх и ужас. С треперещ глас, стъпвайки внимателно напред, шепне:
– Добре… Добре. Спокойно. Нека просто поговорим. Добре ли е? Успокой се… моля те.
Аслъ стиска оръжието още по-силно и гледа към Хира с обезумял поглед.
– Няма какво да говорим – отвръща тя.
Хира не се отказва. Приближава се още малко, бавно, сякаш всяка крачка я дели от живот и смърт:
– Моля те… Нека поговорим. Спокойно. Тихо. Успокой се.
Ръката на Аслъ се вдига още повече. Пръстът ѝ докосва спусъка. Затваря очи. Готова е… да…
Но в последния момент Хира се хвърля и хваща оръжието. Двете се борят, пистолетът се вдига нагоре. Ръцете им се преплитат, телата им се блъскат. Лицето на Аслъ е изкривено от истерия, а очите на Хира са пълни с ужас.
– Пусни! – крещи Аслъ с глас, който се разкъсва от емоции.
Борбата им продължава, пистолетът се завърта между тях, опасно близо между двете.
Внезапно се чува изстрел. Звукът прорязва въздуха като гръм. Всички замръзват на място. Дори Афифе пребледнява. В коридора настава гробна тишина. Единствен Орхун не спира, с рамо разбива вратата и нахлува в стаята.
Погледът му се спира напред, вцепенен, дъхът му секва от гледката пред себе си. Хира лежи на пода, задъхана, с пистолета в ръката си. Погледът ѝ е паникьосан. Аслъ е захвърлена встрани от Орхун, с лице, пълно с отчаяние и лудост.
Всички стоят замаяни, не могат да реагират. Орхун веднага се втурва към Хира.
– Добре ли си? Чуваш ли ме? Добре ли си?
Хира хвърля оръжието настрани, шокирана. Аслъ го вижда. В един миг се хвърля към него. Муса извиква ужасен:
– Сестричке!
– Пусни! Дай го! Ще я убия! – крещи Аслъ, с разширени от гняв очи.
Орхун се хвърля върху нея, хваща я за китката и рязко извива ръката ѝ.
– Явуз! – крещи Орхун.
Аслъ се мята и пищи:
– Тя се намеси между нас! Ще я премахна! Ще те убия! Чуваш ли ме? Ще ви убия и двамата!
Явуз идва и я сграбчва за двете ръце отзад. Аслъ се гърчи, трепери, крещи като обезумяла.
Афифе и Перихан я гледат вцепенени.
– Пуснете ме! – продължава да крещи Аслъ.
Афифе слага ръка на гърдите си, шепнейки:
– Как можа да се случи това? Какво е това безумие?!
Аслъ продължава да пищи, вече влачена надолу по стълбите от Явуз.
– Не ме пипайте! Пуснете ме! Пуснете ме!
В същото време Орхун коленичи до Хира и я прегръща силно. Тя трепери в ръцете му.
– Всичко е наред… – прошепва той.
Аслъ все още крещи, докато я влачат:
– Това няма да свърши тук! Разбрахте ли? Няма да ви оставя живи!
С очи, пълни с омраза, тя гледа към Хира, докато се вкопчва в парапета, опитвайки се да се измъкне.
– Няма да загубя от една подла робиня! Няма!
Перихан залита. Гонджа я хваща веднага, изплашена.
– Г-жо Перихан! Добре ли сте? Елате, ще ви заведа в стаята.
Докато Гонджа отвежда Перихан, Афифе мълчаливо гледа след Аслъ с ледено лице.
– Пуснете ме! Пуснете ме! Долни предатели! – крещи Аслъ, докато изчезва по стълбите, влачена от Явуз.
Орхун и Хира се прегръщат мълчаливо. Хира продължава да трепери, все още в шок от случилото се. Сълзи се стичат по бузите ѝ, дишането ѝ е накъсано и тежко. Отвън, се носят истеричните писъци на Аслъ, които сякаш раздират стените.
– Мизерна робиньо! Разби всичко! Отне ми живота! – крещи Аслъ, гласът ѝ изпълнен с лудост.
Хира си запушва ушите с ръце, очите ѝ са пълни с ужас. Орхун се опитва да я успокои, прегръща я по-силно.
– Ще я убия! – ехти отново отвън. – Всичко е заради нея! Заради тази отровна змия! Тя застана между нас!
– Не я слушай. Не ѝ обръщай внимание. Свърши се… Ти си добре. Нищо не ти се случи – казва Орхун, опитвайки се да я успокои.
Хира вдига поглед към него, очите ѝ се пълнят с нови сълзи. Орхун я води внимателно до леглото и я настанява да седне, а след това ѝ подава чаша вода. Хира отпива на пресекулки. Ръцете ѝ треперят, гласът ѝ е слаб:
– Какво ѝ направих? Какво искаше от мен?– Успокой се. Ще ти обясня всичко – казва Орхун и се обръща към Муса. – Остани при нея. Не я оставяй сама.– Добре, зетко – кимва Муса.
Орхун излиза.
Камерата се премества пред входа, където Аслъ още се мята и крещи. Пред нея застава Афифе.
– Как можа да изгубиш контрол? Срам! Разочарова ме.
Аслъ не чува. Погледът ѝ е празен. Хълца истерично:
– Аз… Аз щях да се омъжа за Орхун! Ако тя не беше се върнала… щяхме да сме щастливи! Не!
Афифе слага край на тази сцена с един поглед. Поглежда Явуз, който веднага разбира: и я извежда. Аслъ се дърпа и вика:
– Не аз, а тя трябва да си тръгне оттук! Махнете се! Пуснете ме! – крещи тя, докато Явуз я повежда към изхода.
Орхун слиза по стълбите. Афифе тръгва да го спере, но той само отвръща:
– По-късно, майко!
Излиза в градината, кипящ от гняв. Явуз му казва, че е повикал полицията.
– Орхун… Ще я убия. Тя не заслужава нищо… – проплаква Аслъ.
– Как посмя да ѝ посегнеш? Как можа да се опиташ да я убиеш?! – гласът му е твърд като камък.
Аслъ се връща към безумното си, истерично състояние.
– Орхун… Ти ме забрави заради нея! Мразя я, разбираш ли? Да беше умряла!
Очите на Орхун се присвиват. Той стиска зъби, сдържайки гнева си.
– Радвай се, че си жена! Законът ще те накаже. – Поглежда Явуз. – Води я.
Явуз я дърпва към портите на имението.
– Тя разби всичко! Тя е отровна змия! Отровна! Съсипа живота ми! Ще се върна! Разбра ли? Ще я убия!
Действието се връща при Хира, която седи на леглото, външно по-спокойна, но в погледа ѝ все още личи страхът от преживяното.
– Как си? По-добре ли си, сестричке? – пита я загрижен Муса.
Хира не реагира, сякаш не го чува. Погледът ѝ е втренчен някъде в празното пространство.
Хира си спомня думите на Аслъ: „Можехме да бъдем толкова щастливи с Орхун! Но ти се появи… и не си тръгна! Сега, когато тази врата се отвори, за мен няма да има разлика, все едно съм мъртва! Всичко е заради теб!“
Хира поглежда Муса объркано.
– Каза ми, че ако не бях дошла тук, щели да са щастливи с Орхун. Защо го каза? Защо?
Муса се сепва. Не знае какво да отговори. Погледът му се лута между нея и пода. Но Хира не отстъпва.
– Кажи ми! Какво искаше да каже?
Муса преглъща трудно. Опитва се да подбере думите си внимателно.
– Зетят не ти каза нищо. Не искаше да те обърква, особено след като не помнеше нищо. Така му каза лекарят, че не бива да те товари.
Хира се втренчва в него.
– Да не ми казва какво?
Муса си поема въздух, отговаря внимателно:
– Докато теб те нямаше, когато мислехме, че си… мъртва… тръгнаха слухове. За брак между Аслъ и зетя.
Хира замира, а по лицето ѝ минава сянка. Изненадана е, но не казва нищо.
Муса бързо допълва:
– Но той не я обичаше! Правеше го само заради Али. Не заради нея.
Хира мълчи. Изражението ѝ е неразгадаемо, но вътрешно нещо в нея се разклаща. Плановете за брак между мъжа, когото обича, и друга жена я пронизват.
– А когато се върна… вероятно затова Аслъ не можа да го приеме – добавя Муса. – Не можа да го преглътне.
Хира се взира в една точка. Не го чува вече. Потънала е в мислите си.
– Но ти не се тревожи, сестричке – добавя Муса меко. – Зетят винаги е обичал теб. И когато беше тук… и когато не беше. Това е единственото вярно. Единственото истинско.
Хира не отговаря. Очите ѝ са замъглени. Муса я гледа загрижен.
На верандата Орхун стои напрегнат, след като е предал Аслъ на полицията. Вижда се, че гневът му още не е утихнал. Дава указания на Явуз да отиде веднага в участъка и да следи лично случая, иска всичко да бъде ясно и без лъжи. Аслъ трябва да плати.
Докато Орхун се връща обратно в къщата, го пресреща Афифе. С обвинителен тон го пита какво е направила Хира, че да доведе Аслъ до истерия.
Орхун не издържа и гневен обвинява Аслъ за всичко, но също така хвърля тежки думи и към майка си, намеквайки, че тя е дала на Аслъ тази увереност, че я е подкрепяла и толерирала.
Афифе е шокирана. За първи път Орхун ѝ се противопоставя толкова остро, а тя не знае какво да му каже.
Докато Орхун се качва по стълбите, среща разтревожения Муса. Муса му казва, че Хира вече е по-спокойна, но е объркана и го е попитала защо Аслъ е толкова злобна към нея. Орхун се напряга. Муса си признава, че е разкрил част от истинатана Хира. Въпреки че знае, че не е трябвало, Муса признава, че не е издържал и е разказал. Орхун не казва нищо, но видимо ядосан, тръгва към стаята.
Хира стои мълчалива в стаята, загледана във ваза, която е правила с Орхун. Орхун влиза и я моли да излезе с него в градината, за да подиша въздух и да поговорят. Хира спокойно кимва и тръгва след него.
Хира и Орхун седят на пейката в крадината като си мълчат. Орхун нарушава тишината и се опитва да обясни миналото си с Аслъ. Казва, че тя се появила в най-тежкия момент, че се грижела за Али, но никога не е заел мястото ѝ в сърцето му.
Хира го поглежда с несигурност:
– А ти… обичал ли си я?
– Аз бях жив само когато ти беше жива. Когато си тръгна, изгубих всичко – признава той.
Орхун взима ръката ѝ и я слага върху сърцето си.
– Дори когато те нямаше, ти беше тук. Никоя друга жена не е била. Никога!
Хира се усмихва с облекчение и слага глава на рамото му. Орхун я прегръща, доволен от ревността ѝ.
– Само не ми казвай, че ревнуваш? – шеговито я закача.
Хира се изчервява и става:
– Хайде да влизаме. Захладня.
– Ще влезем, когато довършим разговора.
– Минахме през толкова много… – прошепва тя. – Ако някой ми беше казал, нямаше да повярваме.
Орхун я гледа с любов:
– Оттук нататък ще има само хубави неща. Обещавам ти, ще забравиш болката. Спомняш ли си списъка, който направихме в болницата?
Хира кимва.
– Имаше нещо, което не беше написано. Интересно ли те е какво е? – пита Орхун.
– Каза, че е изненада… – усмихва се тя.
– Готова ли си?
– Готова съм.
Орхун я поглежда в очите, държи ръцете ѝ в своите.
– Хира…? – започва той с вълнение.
Каква е изненадата на Орхун?
Скоро ще ви разкрием!
Нуршах неочаквано предлага на Кенан да се оженят, заради Нефес. Обяснява, че така ще отнемат козовете на Тунч, който използва факта, че Кенан е сам и не предлага стабилна семейна среда на Нефе. Кенан обаче избухва, според него всичко е заради видеото, което Нуршах е показала на Тунч. Отхвърля гневно предложението ѝ и влиза в дома на сестра си. Останала сама, Нуршах получава обаждане от Джейлян, която е загрижена за нея. Нуршах разплакана ѝ признава, че Кенан е дошъл да вземе Нефес. След като приключва разговора, се обвинява за всичко и сега може само да гледа отстрани и да страда.
Действието се пренася в дома на Вуслат. Кенан прегръща Нефес, която невинно го пита дали ще яде и дали могат да останат при леля ѝ. Всяка нейна дума къса сърцето му. Стиска зъби, сяда до нея и ѝ обяснява, че скоро ще трябва да отиде при дядо си.
Нефес го гледа с шок и му припомня обещанието, което ѝ е дал, и деня, в който са празнували заедно. Тя не разбира защо се налага да се разделят. Кенан едва сдържа сълзите си и ѝ казва, че ще бъдат заедно отново… някой ден. Вуслат не издържа да ги гледа и отвръща поглед със сълзи. А в очите на Нефес се появяват първите сълзи от разбито доверие.
– Каза ми, че татковците винаги спазват обещанията си… Мислех, че никога няма да ме излъжеш.
Думите ѝ разтърсват и Кенан, и Вуслат.
– Нямам избор, Нефес. Съдията реши, че трябва временно да си при дядо си. Но аз стоя зад думите си. Ще те върна при мен, каквото и да стане.
– А каза ли му… колко много те обичам? – пита Нефес с треперещ глас.
– Казах, миличка… казах му… но…
– Тогава защо ни разделя?! Не искам никъде да ходя без теб!
Тя слага ръка на гърдите си:
– Когато не съм с теб, тук ме боли…
Кенан я прегръща силно. Сълза се търкулва по бузата ѝ. Той се опитва да се държи:
– Недей, Нефес. Недей така…
Но Нефес вече не издържа. Избухва в плач:
– Не искам да ходя! Не искам!
Избягва и се скрива зад дивана. Вуслат също не издържа и избухва в сълзи:
– Господи… какво ни се случва…
Кенан стои съсипан.
Пред къщата на Вуслат Нуршах седи сама и разплакана, съсипана от вина. При нея пристигат притеснени Джейлян и Фатих. Джейлян я прегръща, а Нуршах признава през сълзи, че се чувства виновна за всичко, че тя е причината Кенан и Нефес да се разделят.
Фатих не крие възмущението си, ядосан е, че Нефес ще отиде при безскрупулния Рашит и неговата съпруга, и не вярва, че ще се грижат добре за нея. С думите си само засилва болката на Нуршах, която мълчаливо се обвинява, че е съсипала живота на всички.
Нефес стои свита зад дивана. Кенан и Вуслат седят мълчаливо, а болката е изписана по лицето на Кенан. Опитва се да ѝ обясни, че понякога в живота се налага да правим неща, които не искаме. Разказва как като дете е загубил майка си и се е криел, надявайки се, че баща му ще я върне с чудо. Тогава е разбрал, че с бягане нищо не се решава.
Нефес слуша през сълзи. Пита какво е казал дядо му, когато го е намерил. Кенан отговаря: „Нищо не се решава с криене. Един баща никога не се отказва от детето си.“
Той я прегръща силно. Тя плаче:
– Татко, моля те, не ме давай!
Кенан преглъща трудно:
– Ако зависеше от мен, никога нямаше да го позволя, но съдията решава. Само така ще мога да те върна отново!
– Ами ако никога не ме върнеш?! Аз не искам! Страх ме е! – ридае тя.
– Ще те върна, мила моя. И никога повече няма да те пусна!
– Кой ще ми чете приказки? Там не е моят дом. Дядо не ме обича… – казватя. А Вуслат се обръща настрани, неспособна да сдържи сълзите си.
В този момент пристига Рашид, за да вземе Нефес.
Вътре, Нефес се разтреперва, чувайки гласа на дядо си. Притиска се към Кенан, ридае:
– Татко, не ме давай! Моля те!
Кенан я прегръща силно, със свито сърце. Опитва се да я успокои, но гласът му се пропуква. Обещава ѝ, че ще я върне. Вуслат не издържа повече и избухва през прозореца:
– Рашит, престани да ни срамиш! Идва!
Нефес разбира, че моментът настъпи. Очите ѝ се пълнят със сълзи, а ръцете ѝ стискат баща ѝ така, сякаш никога повече няма да го види.
Кенан изнася плачещата Нефес на ръце и я предава на Рашит със свито сърце.
– Татко, моля те, не ме давай! – вика тя през сълзи.
– Ще те върна, обещавам! – прошепва ѝ той.
Рашит я дръпва грубо, а Нефес се дърпа и крещи. Нуршах почти се срива от вина. А Кенан, колкото и да се опитва да бъде силен, вътрешно рухва.
