В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Хира научава, че е здрава, Кенан губи най-ценното си
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 42 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун и Хира посещават джамията и се прибират у дома – щастливи и изпълнени с надежда за дълъг, спокоен живот заедно.
Афифе не крие, че се радва, че Хира е добре – не заради нея, а защото знае, че Орхун би страдал жестоко, ако я беше загубил.
Малкият Аличо сияе, щом разбира, че Хира си е възвърнала паметта.
Хира изразява съболезнованията си към Перихан за Еда. Перихан лицемерно я уверява, че не я обвинява, но с горчивина признава, че ако е била по-добра майка, може би е щяла да я спаси.
Междувременно Орхун поръчва на Явуз да разследва истинската причина за погрешната диагноза. Оказва се, че зад всичко стои Аслъ – тя е подкупила единия "лекар" и изнудвала другия.
Когато Аслъ осъзнава, че тайната ѝ е разкрита, изпада в паника. Изправена пред края, тя се изправя пред Хира с пистолет в ръка…
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Хира и Орхун пристигат пред джамията, където Хира иска да благодари на Бог за новия шанс в живота.
Вътре в джамията, Хира се моли, със сълзи в очите и огромна признателност.
– Господи! Слава Тебе. Ти облекчи болката ми. Подари ми живот отново!
Очите ѝ се пълнят със сълзи, но този път от благодарност, не от страх.
– Не го нарани, не го изпита със смъртта ми. Благодаря ти. Хиляди, безбройни благодарности!
Хира мисли повече за Орхун, отколкото за себе си.
Молитвата ѝ продължава, а камерата ни пренася в мъжката част на джамията, където Орхун също се моли. Благодари, че Хира е до него и моли Бог да я пази, да не страда повече.
Двамата са в различни зали, но молитвите им се преплитат, сякаш сърцата им се докосват в тишината.
Орхун, който чака Хира в двора на джамията, говори по телефона с Явуз.
– Явуз, успя ли да говориш с лекарите? Трябва да вземеш резултатите и докладите. Не е нормално и двамата да дават еднаква диагноза в различни болници...
–Г-н Орхун! Успях да се свържа само с втория лекар, при когото е ходила г-жа Хира. Каза, че имало проблем с апарата и други пациенти са имали същия проблем.
Орхун се замисля, докато слуша.
– Не успях да се свържа с първия лекар. Казват, че такъв доктор никога не е работил в болницата, но ще продължа да разследвам.
Орхун се съмнява, спира за момент. Спомня си някои моменти свързани с поведението на Аслъ.
„Хира отиде сама в клиниката? Дадох й телефона, но ѝ казах да поиска разрешение от Орхун“ „Не вярвах, че ще постъпи така без да ти каже“
В момента, в който се опита да попречи на Орхун да разбере, че Хира си спомня всичко.
„Ти отиди да се погрижиш за г-жа Афифе, аз ще чакам с Хира. Тя вече спи, не я буди сега! А когато се събуди, ще й кажа, че си тръгнала.“
В момента, в който се опитва да спре Орхун, за да не я последва, след като Хира си тръгна.
„Нека си тръгне, Орхун! Не иска да бъде с теб! Защо не го разбираш? Да! Хира си спомня всичко. Въпреки това, тя си тръгна доброволно! Скрила е истината от теб и те е напуснала!“
Орхун почти е сигурен и наражда на Явуз да провери.
– Явуз, провери има ли връзка между Аслъ и тези лекари. Имали ли са контакт!
– Г-ца Аслъ? – изненадан е Явуз.
– Да. Проверявай всичко. Ще чакам обаждането ти.
Орхун затваря телефона.
Междувременно Хира спокойна, напуска джамията и отива при Орхун. В ръката си държи разписка. Изненадана, тя подава разписката на Орхун, сякаш се опитва да разбере.
– Дадоха ми това вътре… Казаха, че си помогнал за кухнята към джамията. Това… . Благодаря ти.
Орхун очевидно е дарил много, той приема разписката с изражение, което показва, че не иска да говори за това, след което нежно казва на Хира:
– Да вървим?
Хира поглежда Орхун впечатлена и кимва. Докато двамата напускат джамията, виждат мъж, който продава семена за птици. Хира го поглежда с детски възторг. Орхун забелязва.
– Почакай тук.Затвори очи.
Хира е леко смутена, но се усмихва. Затваря очи.
– Не ги отваряй! – казва Орхун като се усмихва.
Той отива при продавача, купува семе.
– Не гледаш, нали?
Орхун слага малко семена в ръката ѝ. Птиците идват да ядат семената, а Хира чува шума от махането на крилете на птиците и отваря очи. Когато вижда птиците да летят около нея, на лицето ѝ се разлива широка усмивка.
– Колко са красиви! Когато птиците летят, лети и надеждата! Погледни небето. Крилете им махат, сякаш казват: „Винаги се надявай, живей живота си пълноценно“. Точно така се чувствам в момента!
Орхун ѝ подава останалото семе. Хира се смее, храни птиците, разперила ръце като дете. Докато Орхун я гледа с любов, Хира раздава семената с радост и птиците летят наоколо.
Хира и Орхун се завръщат в имението, и двамата са щастливи и пълни с енергия.
– Чувствам се като преродена! – споделя Хира на Орхун. – Сега дори влязох по различен начин през тази врата.
– Нещата може да са различни, но никога не се променяй. Остани с мен! – казва с нежност Орхун.
В същото това време Перихан се кани да отиде в хола и среща, или по-скоро се разминава с Орхун и Хира. Тя хладно ги поздравява с кимване на глава. Въпреки че Орхун не ѝ обръща внимание, Хира се разстроива, обръща се към Орхун и посочва Перихан.
– Искам да говоря с г-жа Перихан. Така ще е по-добре – заявява тя.
Орхун уважава решението ѝ.. Хира се изправя пред Перихан.
– Паметта ми се върна, знаете ли. Аз...Много съжалявам за Еда. Моите съболезнования.
– Благодаря, ако бях по-добра майка, щях да я спася. Тя не ме слушаше, не можех да я спра! И аз нося голяма вина.
Хира мисли, че Перихан е искрена
– Моля ви, не се винете. Аз оставих лошите дни зад гърба си, опитайте и вие да ги забравите. Отново съжалявам за загубата ви.
Перихан кимва. Хира е тъжна, поглежда я за последен път и си тръгва. Когато Орхун тръгва след Хира, лицето на Перихан изведнъж се променя, маската пада. Погледът ѝ става зъл. Пламък на омраза се крие зад фалшивата усмивка.
Действието се пренася в стаята на Али. Гонжа подготвя Али за излизане и оправя дрехите му. В този момент влизат Хира и Орхун влизат. Орхун носи чанта с камъните, които са събрали за Али. Али е много щастлив да види Хира и я прегръща.
– Како Хира! Много ми липсваше!
– И ти ми липсваше! – отвръща тя и го прегръща с обич.
Когато Али се отделя от Хира, Орхун се приближава и му прави комплимент.
– Аличо, мисля, че днес изглеждаш още по-красив.
– Отивам на рождения ден на един приятел... – отвръща Али.
– Г-н Орхун, ако нямате нужда от нищо друго, аз ще си тръгвам – казва Гонжа.
Орхун прави жест с главата си, сякаш казва „можеш да си вървиш“, а Хира ѝ се усмихва. Когато Гонжа си тръгва, Али се обръща към Орхун и Хира с любопитство и вълнение.
– Къде бяхте?! Притеснявах се!
Орхун и Хира се усмихват, а когато Орхун дава на Али торбичката с камъчетата, Али я поглежда с любопитство.
– Събрахме ги за теб. Да ги изрисуваме заедно, какво ще кажеш? – казва Хира.
Али кима радостно. Орхун гледа с любов любимата си жена и племенника.
– Когато ги нарисуваме, ще отидем да съберем нови заедно. Помниш ли деня на плажа, леля ти Нуршах, чичо ти, ти и аз събрахме заедно.. Ще го направим отново, искаш ли?
– Разбира се, беше прекрасен ден! – отвръща Али.
– Ядохме риба с хляб. Беше вкусно, нали? – припомня му Хира.
Али си спомня този момент и кима с усмивка. После изведнъж спира и става сериозен.
– Чичо ли ти разказа какво правихме този ден?
Хира се усмихва мило.
– Не, чичо ти не ми е казал, но сега си спомням всичко, Аличо! Спомням си и че не можахме да се качим на гондолата в увеселителния парк, защото се страхувахме. После, че ме излъга, че не можеш да плуваш, когато отидохме на басейна, и че чичо ти ни научи да караме колело! Спомням си всичко, Аличо!
Али поглежда Орхун, объркан.
– Чичооо! Тя помни всичко! – възкликва Али, и се хвърля на врата на Хира.
Орхун кимва. Хира го прегръща с майчина нежност.
– Молех се всяка вечер преди да заспя, да се оправиш! Молитвите ми бяха чути!
Погледите на Хира и Орхун се срещат.
В хола на имението Перихан стои замислена. Погледът ѝ е вперен през прозореца, нещо я тревожи. В този момент, задъхана и неспокойна, влиза Аслъ. Приближава се до нея и прошепва с напрежение:
– Говорих с онзи доктор. Заплаших го, да не посмее да каже името ми. Натиснах го, показах му снимките...
Перихан притваря очи – напрежението ѝ личи:
– Дано да подейства. Току-що се върнаха. Щастливи са. Разбрали са, че тя не е болна!
Двете мълчат. Перихан признава разочаровано:
– Всичко това беше като изпитание. А любовта им... стана още по-силна. След всичко това, няма да можем да ги разделим...
Аслъ кипи от завист.
Хира и Орхун изпращат Али на рожден ден.
– Забавлявай се, Аличо! – усмихва се Хира. – Поздрави приятеля си и от нас – допълва Орхун. – Добре! – радостно отвръща момчето и излиза с Муса.
Муса, в добро настроение, се обръща към Хира:
– Сестричке, толкова се зарадвах, че не си болна! Нали ти казах, да кажем на зет ми!
– Благодаря, Муса. Ти беше прав! - признава Хира и поглежда Орхун, щастлива и облекчена.
Орхун също го признава:
– Ако не беше ми казал... – Орхун замълчава, споменът е болезнен.
Хира хваща Муса за ръката с признателност:
– Благодаря ти, че беше до мен. Като брат, както винаги.
Муса се смущава, усмихва се и тръгва след Али. Орхун не откъсва очи от Хира. Отдалеч Аслъ ги наблюдава, лицето ѝ е изкривено от завист и ревност.
– Почини си малко – казва Орхун на Хира. – Явуз е в градината. Ще поговоря с него и ще се върна при теб.
– Добре – кимва Хира.
Аслъ се вцепенява, чувайки името на Явуз. Паника пробягва в погледа ѝ. Докато Хира се качва по стълбите, Орхун я проследява с поглед, не иска да я остави. След миг излиза навън, без да знае, че Аслъ върви след него.
На горния етаж Хира почти стига до стаята си, когато среща Афифе. Двете се спират за миг. Афифе вдига глава хладно и с гордост. Хира я поздравява с уважение. Афифе казва леден тон:
– Радвам се, че не си болна.
Хира се усмихва, поласкана, сякаш чува загриженост. Но следващите думи я смразяват:
– Заради сина ми!
Хира застива. Афифе се обръща и слиза по стълбите, а Хира наранена, се прибира в стаята.
Докато Орхун и Явуз разговарят в градината, Аслъ наблюдава скрита зад колоната. Всяка дума, която чува, я приближава до ръба…
– Прав сте, г-н Орхун – казва Явуз. – Оказа се, че хората, с които се е срещала г-жа Хира, са свързани с г-ца Аслъ.
Лицето на Аслъ замръзва, а погледът ѝ издават паника, която я обзема.
– Първият „лекар“ изобщо не е лекар. Аслъ му е платила, за да изиграе ролята, а вторият е бил изнудван с личен компромат...
Чутото разбива последните остатъци от самоконтрола на Аслъ. Тялото ѝ започва да трепери, шепне сама на себе си:
– Проклятие! Какво ще правя сега?
Аслъ бяга от мястото в пълна паника, знаейки, че краят ѝ наближава. А Орхун стиска зъби, решен е, че няма да ѝ прости.
Аслъ се връща в къщата объркана, почти обезумяла, погледът ѝ се спират на кабинета на Орхун. Влиза вътре и започва да рови като обсебена, отваря чекмеджета, шкафове, търси нещо. И накрая го намира – пистолета на Орхун. Взима го. Поглежда го…
В същото това време Хира стои в стаята с усмивка, а лицето ѝ грее от спокойствие и любов. Погледът ѝ спира върху вазата на нощното шкафче, онази, на която тя и Орхун оставиха отпечатъците си. С нежност докосва следите от ръцете им и прошепва уверена:
– Когато вярвах, че всичко е свършило се оказа, че ни предстои цял живот!
В този момент вратата се отваря и в стаята влиза Аслъ, като държи едната ръка зад гърба, с мрачно, напрегнато изражение. Хира се усмихва спокойно, без да подозира какво предстои:
– Аслъ, аз…
Аслъ внезапно заключва вратата , а очите ѝ светят от нестабилност, ръцете ѝ треперят, лицето ѝ е изкривено от напрежение. В този миг отвън се чува гневният глас на Орхун:
– Аслъъъ!
Хира подскача уплашено. Поглежда към жената пред себе си, опитвайки се да разбере:
– Какво става?
Аслъ говори с трескав, с налудничав глас:
– Случиха се неща, които никой от нас не искаше! Но аз ще сложа край. На всичко!
Хира застива на място объркана, уплашена, без ясна представа какво ѝ предстои. Отвън се чува отново гласът на Орхун, по-настойчив и тревожен от всякога.
– Защо Орхун крещи? – пита Хира със страх. – Защо заключи вратата, Аслъ? Отвори, моля те!
– Не! – крещи Аслъ. – Махни се от вратата!
Тя застава пред нея като пазач, погледът ѝ е стъклен, изпразнен от разум. Напрежението е нетърпимо, а в стаята сякаш няма въздух.
Хира е сама срещу неконтролируема лудост на Аслъ и не знае… какво точно крие Аслъ зад гърба си.
– Асъъълъ! – крещи Орхун.
Гласът му разтърсва къщата. Афифе и Перихан излизат от хола – объркани и притеснени.
– Какво става, Орхун! – пита Афифе.
– Къде е Аслъ?! – пита гневен той..
– Не знам! Успокой се поне малко! – опитва се да го успокои Афифе, но Орхун не я чува.
Погледът му се мести към Перихан, която също изглежда неспокойна.
– И аз не знам – прошепва Перихан, неуверено.
Орхун не губи време и се насочва към кабинета си. Вратата е открехната, а вътре цари хаос: отворени чекмеджета, разбъркани документи. Орхун разбира, че пистолетът ми липсва...
В този момент Гонжа, която носи чай, подхвърля смутено:
– Г-ца Аслъ е горе, при г-жа Хира.
Тишина! Само едно име се звучи в ума на Орхун – Хира. Лицето му пребледнява. Изстрелва се към стълбите като куршум. Афифе е объркана, Перихан не, тя се досеща какво става.
Орхун стига до спалнята, но врата е заключена, удря с юмрук по вратата като крещи:
– Аслъ! Отвори вратата!
Вътре, Аслъ е като обезумяла. Едната ѝ ръка е зад гърба. Очите ѝ горят. Хира е вцепенена.
– Аслъ, какво става? – пита Хира уплашено.
– Всичко! Всичко стана заради теб! – крещи Аслъ. – Дадох ти шанс да се махнеш! Да изчезнеш, но ти направи грешка!
Орхун не спира да блъска отвън:
– Аслъ! Последно предупреждение!
– Можехме да бъдем щастливи с него! – крещи Асъ, като приближава Хира. – Но ти… ти не си тръгна! И сега…
В този момент тя насочва пистолета, който криеше зад гърба си към Хира. Очите на Хира се разширяват от ужас, дъхът ѝ секва.
– Отвори веднага! – крещи Орхун с отчаяние.
Аслъ стои с пръст на спусъка, без връзка с реалността. Аслъ не вижда изход. Няма какво да я спре.
– С теб свършва всичко! – заявява полудяла Аслъ.
Нуршах стои пред къщата на Вуслат, притихнала и съсипана. Очите ѝ търсят Кенан, който излиза от къщата на сестра си гневен и напрегнат.
– Кенан! – крещи Нушах с треперещ глас.
Той я чува, но дори не се обръща. Продължава да върви, бързо, решително, сякаш нищо не може да го спре. Нуршах тръгва след него, отчаяна:
– Кенан! Моля те, изслушай ме!
Кенан не спира. Не я поглежда. А тя настоява по-смирена от всякога:
– Повярвай ми, никога не съм искала да стане така, но ако говорим можем да го оправим. Ще направя всичко, за да върнем Нефес. Ако работим заедно...
Тук Кенан спира. Обръща се. Очите му са студени, гласът му трепери от ярост:
– Колко лесно ти е да го казваш! Кажи го на Нефес! Кажи ѝ: „Ще си тръгнеш от баща си отново, но спокойно, ще го оправим с разговор!“ Погледни я в очите и опитай да го кажеш така спокойно!
Нуршах е на ръба, сълзите вече се стичат по бузите ѝ:
– Да! Всичко стана заради мен, знам. Много съжалявам, наистина! Просто исках да помогна! Ако се обединим...
Кенан не издържа и я прекъсва рязко, с гняв, който не може да скрие:
– Ти си последният човек, с когото бих работил по това! Всичко се случи заради теб! И ако наистина искаш да помогнеш, махни се от пътя ни!
Кенан се обръща и тръгва. Гневът му личи дори и по походката му. А зад него остава Нуршах сломена, сама, с очи, които вече не знаят дали да се молят или да се затворят завинаги.
