В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун най-сетне открива Хира и настоява за обяснение за това, че си е тръгнала, но тя остава непреклонна и отказва да разкрие истината, а също така да се върне с него. Ще се откаже ли Орхун от Хира?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 38 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун се връща вкъщи и пита Муса какво още крие, защото е сигурен, че той знае кой или какво е накарало Хира да го напусне. Муса му разкрива истината.
Орхун, който е наел Явуз да следи Хира, за да е сигурен, че е в безопасност, отива след нея в хостела.
Прегръща я и ѝ заявява, че каквото и да се случи, колкото и да ѝ остава да живее, ще живеят заедно до последния миг.
След това Орхун се свързва с добър лекар и казва на Хира да не губи надежда, защото ще стигнат до края на света, ако се наложи, но ще намерят лечение.
Когато Тунч успява да премести датата на делото за попечителство за следващия ден, Нурша се притеснява, че Кенан ще загуби и решава сама да говори с Тунч.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Орхун стои срещу Муса, очите му пламтят от тревога и решителност. В него бушуват съмнения, а напрежението става нетърпимо. Без заобикалки настоява да научи всичко – защо Хира си е тръгнала. Ако Муса наистина я смята за своя сестра, трябва да говори.
Муса остава безмълвен. Погледът му издава вътрешна борба – обещанието, което е дал на Хира, го държи в плен, но Орхун не отстъпва. Говори с настойчив и обвинителен тон, убеден, че зад заминаването на Хира стои нещо повече. Орхун признава на Муса, че знае, че паметта ѝ се е върнала, но нещо или някой я е принудил да напусне.
След секунда мълчание, в Орхун проблясва подозрение. Пита дали собствената му майка няма нещо общо с това. Муса отвръща поглед, заклещен между верността си към Хира и истина. Неговото мълчание само разпалва гнева на Орхун още повече.
В този момент Алсъ се приближава към тях с привидна загриженост, уж представяйки се за защитница на Муса. Уверява Орхун, че и двамата не знаят нищо повече за състоянието на Хира. Ако знаеха, уверява го тя, щяха да му кажат, независимо от обещанието към Хира. Напомня, че самата Хира е взела решението да си тръгне. После се обръща към Муса, очаквайки неговото мълчаливо потвърждение.
Орхун не я изслушва напълно. Погледът му не се отклонява от Муса, а с хладни думи ясно показва, че разговорът не е приключил. Аслъ замълчава и напуска стаята.
Останали сами, Орхун продължава. Говори по-тихо, припомня на Муса как преди години в Еритрея той е спасил живота на Хира. Сега историята се повтаря. Ако замълчи, може да бъде отговорен за нейната смърт, но ако каже истината, ще спаси не един, а два живота (този на Хира и този на Орхун, защото за него няма живот без нея).
Думите му пробиват защитата на Муса. Той не издържа повече и най-сетне признава – Хира си е тръгнала, защото е много болна, болестта ѝ е нелечима.
Истината удря Орхун като гръм. Светът около него се разклаща, всичко притихва.
В същото време Хира отива в един хостел. Хира и жената, която изпълнява ролята на рецепционистка влизат в стаята. Жената пуска лампата, разкривайки оскъдното обзавеждане - едно-единствено легло и счупен шкаф. Докато Хира се оглежда отчаяно, опитвайки се да възприеме мястото, жената се опитва да разбере повече за нея.
– Имаш ли някого, при когото да отидеш?
Хира поклаща глава, а жената се опитва да изглежда мила.
– Разбирам, но сигурно работиш някъде? Каза, че ще платиш всички пари.
– Още не, но ще си намеря работа. Не се притеснявайте, ще си платя дълга.
Жената се усмихва подло.
– Разбира се, разбира се. Изглеждаш мило момиче, ще се намери нещо, успокой се.
От погледа на жената личи, че ще направи нещо, което ще изложи Хира на опасност. Без да каже нищо повече, жената ѝ пожелава лека нощ и оставя Хира сама.
Излизайки от стаята жената, изважда телефона си и набира някого. Гласът отсреща не се чува, но изражението на жената се променя – става странно, дори коварно. В погледа ѝ проблясва хитрост, докато обяснява на събеседника си, че е попаднала на рядко срещана красавица, която според нея струва много. Ясно е, че възнамерява да продаде Хира.
Камерата се връща при Орхун и Муса. Муса тъкмо завършва разказа си. Споделил е всичко, което се е случило, и сега последните му думи сякаш висят във въздуха.
– Точно когато си възвърна паметта, всичко беше наред, а след това светът ѝ се срути.
Орхун е разтърсен от новината, но все пак се опитва да остане силен. Не може да повярва, че такава истина е била скрита от него, че някой е позволил на Хира да си тръгне, че тя е направила такава тежка жертва без негово знание.
Муса, засрамен и тъжен, се опитва да се оправдае. Казва, че е молил Хира да разкрие истината. Уверявал я е, че Орхун ще направи всичко, за да ѝ помогне. Но Хира не е пожелала. Не искала да нарани нито него, нито Аличо. Затова е избрала да си тръгне, макар самата тя да е страдала най-много.
Със мрачно лице, Орхун се отдръпва. В съзнанието му се завъртат болезнени спомени.
Спомня си как Хира стои пред него, колебливо и му казва, че иска да се разделят. По-късно, тя подписва документите. Спомня си думите ѝ, преди развода, че тази нощ ще е последната. Спомня си как той ѝ отговаря, че за тях няма „последна нощ“, защото това не е край, а ново начало.
Връщат се спомени от вечерята им преди развода. Орхун ѝ казва, че двама души, преминали през толкова много заедно, не могат просто да сложат край на всичко. „Край“ е дума, която важи за неща, които действително приключват, но не и за тях.
В ума му изплува още един образ – как седят в градината и гледат звездите. Хира описва звездите като нещо, което едновременно е далечно и близко, като зов в тъмнината. Орхун си спомня как една звезда пада, как Хира си намисля желание. Как хваща ръката му, когато токът спира. После двамата разговарят на светлината на свещите – тя отбелязва, че свещта не е изгоряла докрай, че има още време.
Орхун напуска стаята, а Аслъ го гледа как си тръгва, застанала пред вратата. От сенките, където се е скрила, Перихан наблюдава случващото се, докато икономът, с поднос с кафе в ръце, също става свидетел на напрежението. Муса, напрегнат след разговора си с Орхун, се насочва към кухнята.. Аслъ промърморва ядосано под нос.
Аслъ е бясна и си мърмори.
– По дяволите. Точно когато си мислех, че всичко е приключило, че съм спасена, всичко се обърка!
В стаята си, Афифе стои до прозореца, загледана навън с замислено изражение. Някой почуква на вратата. Икономът влиза и сервира кафето с обичайната си педантичност.
Афифе се интересува дали Орхун е пристигнал. С присъщата си вежливост икономът ѝ съобщава, че той първо се е срещнал с Аслъ, после с Муса в кабинета си, и бързо е напуснал имението. Забелязал е, че Орхун е бил видимо разтревожен. Афифе се намръщва и се опитва да разбере каква може да е причината, но икономът само вдига рамене, защото нищо не е чул от разговорите. С хладен, но ясен тон Афифе му нарежда да разбере какво се случва. Той кимва и се оттегля, оставяйки я отново с мислите ѝ.
В хола Перихан крачи напрегнато напред-назад, когато пристига Аслъ, паникьосана. Щом я вижда, Перихан веднага се приближава и двете заговорват тихо, предпазливо, за да не бъдат чути.
– Муса разказа всичко на Орхун, нали? – пита Перихан.
–Той мисли, че Хира ще умре! – отвръща панирана Аслъ. –Сега ще я заведе на лекар и ще разбере, че тя не е болна. Какво да правя? Когато разбере, че тя не е болна, ще намери лекаря, който е поставил диагнозата. Не мога да чакам повече! Орхун ще ме унищожи!
Перихан веднага запушва устата на Аслъ. Уверява я, че няма да позволи Орхун да научи нищо. Заповядва ѝ незабавно да се свърже с лекарите и да им нареди да мълчат, дори ако трябва да бъдат подкупени. Аслъ кимва, изплашена и объркана. Ръцете ѝ треперят, докато вади телефона от джоба си, готова да изпълни нареждането.
В скромната стая на хостела Хира седи на края на леглото. Лицето ѝ е напрегнато, очите ѝ обикалят притихналото пространство, докато в ума ѝ отекват думите, които някога е казала на Орхун.
„Не го искам. Мина много време. Всичко, което се случи, е далеч зад нас. Вече не съм същата. Опитах. Опитах много, но не се получи. Толкова съм уморена, че нямам сили за повече.“
Сълзи започват да се стичат по лицето на Хира. Миналото не я пуска. Спомня си как е предпочела Орхун да я намрази, отколкото да се срине от болката след като тя умре. Единственото ѝ желание е Орхун никога да не страда отново заради нея.
Хира е тъжна, без да подозира за опасността, която я дебне.
Камерата ни показва жената, която е собственичка на хостела, как брои парите в ръката си. До нея стои един странен мъж. Когато жената свършва да брои парите и ги слага в джоба си, доволна, тя се усмихва лукаво на мъжа до нея.
В коридора на хостела, камерата ни показва крак на мъж, който върви бавно. В стаята си Хира още ридае, загубена в мъката си. Камерата отново ни показва краката, които се приближават към стаята на Хира, стъпка след стъпка, докато тя несъзнателно се изправя и се изправя пред пукнатото огледало в стаята. Лицето ѝ, отразено в стъклото, изглежда още по-отчаяно.
Стъпките спират пред вратата.
Хира продължава да гледа отражението си, докато мърмори със свито сърце. Готова е да умре в тази забравена стая, ако това ще гарантира, че той никога няма да разбере за смъртта ѝ. За нея това би било по-добре, отколкото Орхун да бъде съсипан.
Тогава чува как някой спира точно пред вратата. Изтръпва. Не очаква никого.
– Кой е там? – пита уплашена Хира.
Вратата се отваря с скърцане. Когато Хира поглежда мъжа пред себе си, очите ѝ се разширяват от изненада. Тогава разбираме, че тези крака са били на Орхун.
Действието се връща назад. Разбираме, че Орхун е наредил на Явуз да следи всяка стъпка на Хира, но без тя да знае за това. Явуз веднага се залавя да изпълни нареждането на шефа си, а Орхун промърморва замислено и тревожно:
–Мислиш, че ще те оставя сама? Никога! Докато съм жив, ще се грижа за теб!
Действието се връща в настоящето. Докато Орхун стои с уверен поглед, Хира изглежда смаяна – не може да повярва на очите си. Орхун се приближава към нея крачка по крачка, мълчаливо, без да изрича и дума.
Хира и Орхун стоят един срещу друг. Тя все още го гледа втренчено, сякаш се опитва да го разбере, когато изведнъж той я придърпва към себе си и я прегръща силно.
–Дойдох да те заведа у дома – заявява Орхун. –Един ден или една минута, няма значение! Независимо колко време ти остава, ще бъдеш до мен. Ще живеем заедно до последния миг, ще издъхнеш до мен. Няма да те пусна да си тръгнеш! Разбираш ли?
С тези негови действия и силата в погледа му, Хира осъзнава – Орхун знае. Знае, че времето ѝ е ограничено. В очите му обаче няма страх, има само решимост и любов. Той не приема никакви условия или уговорки – каквото и да се случи, той няма да я изостави. Никога.
Сълзите започват да се стичат по лицето на Хира. Тя вече не може да се сдържа и се вкопчва в Орхун с всичка сила. Плаче в обятията му, а той остава спокоен, уверен, непоклатим.
–Няма да те оставя. Дори ако ме очаква болка в края, никога няма да те оставя!
–Аз... не исках да стане така –Хира говори с мъка. –Трябваше да го направя. Просто не исках да страдаш.
Орхун нежно изтрива сълзите на Хира.
–Ще си поговорим за всичко. Но не тук! – заявява Орхун.
Хира поглежда Орхун и леко кимва. Орхун хваща ръката на Хира и я извежда от стаята.
Действието прескача на брега на морето. Хира седи на пясъка, разтърсена от случилото се. Малко по-напред Орхун говори по телефона с Явуз.
–Разказа ли всичко на г-н Мюфит? Искам да се направят всички изследвания отначало. Искам категорични отговори и решения, Явуз – заявява Орхун.
–Дадох подробна информация на асистента му. Предадох поздравите ти. За съжаление, г-н Мюфит замина за Германия за много важна операция. – отговаря Явуз.
–Нямам време, Явуз! Подготви самолета веднага, изпрати го за Германия. Нека да е готов на летището. Г-н Мюфит трябва да е в болницата тук сутринта.
След като затваря телефона, Орхун се връща при Хира и сяда до нея. Изглежда спокоен, но очите му са пълни с решимост. Разказва ѝ, че д-р Мюфит е един от най-добрите неврохирурзи в света и че той ще се заеме с лечението ѝ. Уверява я, че на сутринта ще бъдат в болницата.
Хира обаче е объркана и мълчи. Не вярва, че има изход. Не иска да храни Орхун с фалшиви надежди. Той усеща страха ѝ и протяга ръка към нейната, докосването му е тихо обещание. Не иска тя да се страхува, не иска да се отказва. Вярва, че ще преминат през всичко заедно.
–Говорих с двама лекари. И двамата казаха едно и също.
–Тогава ще попитаме трети лекар. Ако не се чувстваме добре, четвърти, пети... Но няма да се откажем! Ако трябва да отидем на другия край на света, ще отидем. Ако не можем да отидем, те ще дойдат. Без да се предаваме, без отчаяние. Ясно? – заявява Орхун.
Орхун чака отговор. Въпреки че Хира не вярва, че може да се възстанови, тя не може да остане безразлична към вярата на Орхун.
Макар и без надежда, Хира се съгласява, а Орхун продължава да я гледа така, сякаш вече е намерил спасението.
Действието се пренася в кантората, където на Нуршах се обажда Тунч, който е приел да стане адвокат на Рашид и съобщава на Нуршах, че е изтеглил делото за попечителството за утре.
Новината шокира Кенан. Гневът и напрежението се изписват по лицето му, а в същото време Нуршах е обхваната от мъка и притеснение. Кенан вярва, че Тунч е ускори делото, за да му отмъсти. Нуршах иска да му помогне, но Кенан ѝ забранява да се намесва. Напрежението между тях расте.
Рашит е в еуфория, след като научава, че делото е насрочено за утре. Танцува с Афет и ѝ обещава пари, лукс и подаръци. Те празнуват бъдещата си победа, без капка притеснение за детето.
Нуршах виждайки колко е щастлива Нефес с Кенан решава, че не може да стои безучастна. Изпраща съобщение на Тунч – иска среща. Тя е решена да се намеси, независимо какво ще ѝ струва това.
