„Плен“, с.2, еп.34: Орхун и Хира се развеждат! – какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун и Хира прекарват една прекрасна вечер заедно. Дали ще бъде последната им? Хира взема решение да напусне имението и Орхун. Кенан предлага на Нуршах да работи в неговата кантора, но гордостта ѝ не ѝ позволява да приеме предложението му.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 34 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.

Мислейки си, че ще умре, Хира със свито сърце се съгласява да се разведе с Орхун.

Благодарение на една случка Нуршах променя решението си и казва на Кенан, че ако предложението му все още е в сила, иска да работи с него.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇

Орхун слиза от горния етаж, а Хира излиза от стаята на Али. И двамата са се преоблекли и са готови да отидат в съда. Срещат се в края на стълбите. Орхун я пита дали е готова, а Хира се опитва да изглежда силна и уверено отговаря, че е. Докато тръгват, семейството се връща от фермата. Афифе им пожелава всичко най-добро, без излишни емоции, докато Аслъ и Перихан трудно прикриват радостта си.

Хира се връща да вземе чантата си, а Аслъ я спира, загрижена за нея.

– Хира, мила. Как си? Притеснявах се за теб.

– Не съм добре, но се опитвам да бъда – отговаря Хира.

Аслъ докосва ръката ѝ, сякаш иска да ѝ даде опора. Двете разговарят – Аслъ изразява възхищение от силата и саможертвата на Хира. Хира признава, че просто иска да предпази Орхун и Али от болка. Аслъ ѝ обещава подкрепа и я пита за бъдещите ѝ планове, а Хира мълчаливо показва, че още не е мислила за това.

Орхун стои до колата и чака Хира. В този момент Хира излиза в градината и там я посреща Муса. По лицето му личи колко е тъжен.

– Добро утро, красива сестричке! – казва той с мек глас.

– Добро утро! – отвръща Хира.

Тя се обръща към колата, но Муса застава пред нея с лек жест, опитвайки се да я спре. Гледа я с молещи очи и продължава:

– Днес се развеждаш. Моля те, изслушай ме. Отмени го.

Хира мълчи, а Муса, пълен с надежда, не спира:

– Кажи истината на зетя. Потърсете решение заедно. Не оставяй семейството ти да се разпадне.

Погледът на Хира се среща с този на Орхун, който я чака до колата.

– Когато сте заедно, сте много силни, много красиви. Чуй ме, сестричке. Моля те, не се качвай в тази кола. Не тръгвай, не тръгвай! – думите му звучат като последен зов.

Хира за миг остава безмълвна, после се обръща към Орхун. Двамата се качват в колата, а Муса ги изпраща с тъжен поглед. Камерата се обръща към верандата, където Аслъ наблюдава заминаването им с хитра усмивка.

Хира и Орхан седят през един стол в коридора на съда. Тихо е. И двамата са вперили поглед в една точка. Хира е свила ръцете си и нервно стиска пръстите си.

„Днес всичко ще свърши. Трябва да го направя. Трябва да си тръгна!“ – мисли си Хира.

„Не може ли да стане чудо? Не може ли да си спомниш всичко? Само да знаеше какъв труден път извървяхме, колко много рискувахме“ – мисли си Орхун.

Хира е тъжна. Колкото повече приближава часа на делото за развод, толкова по-неспокойна става, въпреки че е сигурна, че постъпва правилно.

„Само да знаеше, че помня всичко. Помня всичките ни преживявания, сякаш са се случили сега, но трябва да си тръгна. Знам, че ще умра, знам, че ти ще се съсипеш, не мога отново да ви причиня тази болка – нито на теб, нито на Али. Трябва да ви защитя от това страдание, доколкото мога!“ – мисли си тя.

Очите на Хира се пълнят със сълзи.

„Моя съпруго, моя половинка, моя спътница!Никога досега не съм изричал тези думи пред никого, но ти ги казвам. Дори фамилията ти да се промени, за мен нищо няма да се промени!“ – мисли си Орхун.

„Какво значи подписът ми на този лист хартия? Аз винаги ще бъда твоя съпруга. Но за нас вече няма друг живот. Не мога да ти го причиня!“ – мисли си Хира.

„Твоето място е при мен. Готов съм да започнем нов живот заедно. Готов съм да преживеем всичко отново! И все пак... само да можехме...“ – мисли си Орхун.

„Само да не беше нужно да стигнем до такъв край. Ах... Господи, нека да стане чудо! Моля те, нека да стане чудо!“ – мисли си Хира.

Неусетно двамата се поглеждат. В очите им проблясва дълбока любов. В този миг гласът на съдебния разпоредител прекъсва мислите им.

– Хира Демирханлъ, Орхан Демирханлъ! Съдията ви очаква.

Време е за съдебното заседание. Погледите на Хира и Орхан остават заковани един в друг. Краката им не се подчиняват. Гласът на разпоредителя отново се разнася в коридора.

– Съдията ви очаква.

Двамата се обръщат и тръгват към кабинета на съдията, сякаш вървят назад. Стъпките им са бавни и тежки.

Действието прескача Орхан и Хира се намират в кабинета на съдията. Съдията приключва с разглеждането на документите пред себе си и вдига поглед към двамата.

– Подали сте молба за развод по взаимно съгласие. Защо искате да се разведете? – пита съдията.

Погледите на Хира и Орхан се срещат. Отговорът на този въпрос е различен за всеки от тях. Орхан поема думата с тон, в който се усеща желание да утеши Хира.

– Преди година претърпяхме автомобилна катастрофа, господин съдия – започва той.

Орхан разказва за всички премеждия, през които са преминали през последната година. Хира слуша напрегнато. Съдията го изслушва внимателно. От време на време Орхан среща погледа на Хира, докато продължава разказа си.

– Ще е нужно време, докато паметта на съпругата ми се възстанови. Развеждаме се, защото тя предпочита да преминем през този процес по този начин – обяснява Орхан.

Съдията се обръща към него:

– Вие всъщност не желаете развод, така ли е?

– Да – отвръща Орхан с болка в гласа. – Не искам. Но се съгласих, за да помогна на съпругата си да се почувства по-добре.

Хира вече трудно сдържа емоциите си по време на този разговор. Сега съдията се обръща към нея:

– Това, което каза вашият съпруг, вярно ли е?

– Да, господин съдия – потвърждава Хира.

Съдията я поглежда внимателно:

– Виж, момиче. Преминала си през много трудности, но мъжът ти иска да бъде до теб. Той се е съгласил на развода, въпреки че не го желае, заради теб. Очевидно и ти държиш на него и го обичаш.

При тези думи погледите на Орхан и Хира отново се срещат. В тях се чете всичко, което не могат да изрекат на глас.

– Ако искаш да помислиш още, мога да отложа делото за по-късна дата. Какво ще кажеш? – предлага съдията.

Орхан изчаква отговора на Хира. Тя го поглежда замислено.

Докато Хира се бори със себе си, погледът ѝ е прикован в една точка. Все още не е отговорила на въпроса на съдията.

– Да, момиче. Искаш ли време да помислиш? – пита съдията.

Орхун вперено наблюдава Хира, очаквайки отговора ѝ.

– Не, не искам! – отвръща Хира решително.

В очите на Орхун проблясва болка. Въпреки че страда, Хира иска да изясни ситуацията докрай.

– Искам развод! – изрича Хира с усилие.

Орхун отвръща поглед от нея. Очите на Хира се пълнят със сълзи, едва се държи на краката си. Съдията преглежда още веднъж документите и обявява решението:

– Съдът решава да разтрогне брака между Хира Демирханлъ и Орхун Демирханлъ. Мотивите ще бъдат изложени в мотивираното решение, което ще бъде изготвено по-късно.

Хира, разтърсена от решението на съдията, и Орхун, който се опитва да запази самообладание, се гледат в очите. Хира се държи колкото може, но сълзите напират. С усилие да не заплаче, тя се обръща към Орхун:

– Свърши ли? - Орхун също се опитва да запази самообладание.

– Свърши! – гласът му отеква в главата на Хира.

„Свърши! Свърши! Свърши! „– ехти в съзнанието ѝ.

Хира си спомня как Орхун ѝ предложи брак и гледайки Орхун в очите, сълзите ѝ започват да се стичат. Тя мълчаливо напуска съдебната зала. Орхун тръгва след нея.

Хира избърсва сълзите с.

„Трябваше! За вас! Трябваше да го направя, за да свикнете с отсъствието ми!“, мисли си Хира.

В този момент Орхун се приближава, а Хира обръща глава, не иска да му покаже, че плаче, и бързоизтрива сълзите си.

– Трябва да отида до тоалетната – казва Хира без да го поглежда. –Можеш да ме изчакаш в колата, ако искаш.

Колкото и да се опитва да прикрие чувствата си, Орхун усеща болката ѝ и с мек тон отговаря:

– Ще те чакам тук! Върви!

Хира кимва леко, обръща се и тръгва към тоалетната. Орхун я гледа след нея с мрачен поглед.

„Не е свършило. Няма да свърши! Започваме отначало. Обратно в изходна позиция!“

Очевидно нещо се върти в ума на Орхун.

Действието се пренася в имението. Аслъ и Перихан седят на верандата. Аслъ нервно поклаща крака си – неволно, неспокойно. Перихан забелязва състоянието ѝ.

– Защо си толкова нервна? – пита тя.

Аслъ се ядосва.

– Как да не съм! Страх ме е, че нещо ще се обърка и няма да се разведат. Ами ако онази змия е казала на Орхун, че ще умира, или нещо подобно?

В този момент при тях идва Афифе. Щом я вижда, Перихан мигом се стяга. За секунда и двете с Аслъ се напрягат – дали Афифе е чула последното изречение?

– Времето е хубаво. Вие излязохте преди мен – казва Афифе спокойно.

Ясно е – не е чула. Перихан веднага поема инициативата.

– Мила Афифе! Тъкмо си говорехме за Орхун. Чудехме се, дали има ли някакви новини? Какво стана с развода?

Аслъ наостря слух. Затаила дъх, очаква думите на Афифе. Тя е ясна и хладна.

– Разведоха се!

Като че ли тонове тежест падат от раменете на Аслъ. Изправя се, лицето ѝ засиява.

– Много добре и за двамата! Да носиш товара на миналото е твърде тежко. Сега ще заживеят независими един от друг – заявява Аслъ.

Макар че и трите да не коментират случилото се, по лицата им ясно личи колко са доволни. В този момент при тях идва Али.

– Кога ще дойде чичо ми? – пита той.

Афифе се опитва да избегне темата.

– Не знам. Чичо ти не каза нищо.

Али, със своята детска невинност, е очевидно отегчен от отсъствието му.

– Искам да чета книгата, която си купих, с кака Хира.

При споменаването на името на Хира, Афифе недоволно извърта глава. Али се обръща към Аслъ.

– Можем ли да се обадим и да попитаме кога ще дойдат?

Аслъ, сякаш за да направи впечатление на Афифе, му отговаря с благ тон.

– Скъпи Али, ще дойдат, когато приключат. Хайде, нека започнем новата ти книга заедно, а?

Докато хваща детето за ръка и го повежда, Афифе поглежда след Аслъ с доволно изражение. Аслъ среща погледа на Перихан за последен път, преди да влезе.

– Радвам се, че Аслъ е тук! Чудесно се справя с Али – казва Афифе.

Перихан кимва с лукава усмивка.

Междувременно Рашит лежи на дивана. Все още изглежда болен. Нефес му е приготвила лека закуска. От Афет няма и следа. Нефес избърсва с кърпа потното чело на дядо си. Рашит отваря очи.

– Приготвих ти закуска. Искаш ли да хапнеш? – пита Нефес.

– Тц! Не искам. Нямам апетит! Всичките ми кости ме болят, сякаш са натрошени – отвръща Рашит с измъчен глас.

– По-добре да хапнеш. Трябва да се храниш добре, за да се оправиш – настоява Нефес.

Тя му помага да се изправи. Рашит хвърля поглед към масата.

– Момиче. Ти ли си приготвила това? Браво, браво. Гледам, че можеш да вършиш такива неща – казва той слабо усмихнат.

– Ще ядеш ли? – пита отново Нефес.

– Ще видим. Малка мишчица. Кажи ми, твоята скъпа баба... моята Афет... гледала ли ме е през нощта? – пита Рашит с надежда.

– Не – отвръща тихо Нефес.

Рашит не иска да повярва.

– Хайде де! Трябва да е дошла, да ме е погледала, да ме е проверила – настоява той.

– Изобщо не се събуди – казва Нефес с тъга.

– Момиче! Какво можеш да знаеш ти? Сигурно си заспала. Тя е дошла, сигурно ме е проверила. Моята Афет... със сигурност... – упорства Рашит.

С тъга Нефес придърпва закуската по-близо до дядо си.

– Хайде, хапни поне малко.

Докато Нефес чака, Рашит се взира в храната, макар че няма никакво желание да яде.

Нуршах се връща у Фериха, която вече е приготвила закуска. Фериха е загрижена, че момичето е останало гладно, но Нуршах казва, че по принцип закусва късно и е купила гевреци. Бързо става ясно, че Нуршах е притеснена, защото не е успяла да намери да наеме подходящо помещение за кантора, въпреки че е обиколила всички брокери.

Фериха я успокоява и я кани да закуси. Нуршах се чувства в тежест, но Фериха настоява, че е добре дошла и че не ѝ дължи нищо. Разговорът се насочва към работни предложения – Нуршах е получила две: едното от Кенан, а другото от адвокат Тундж. Фериха одобрява предложението на Кенан, но е по-предпазлива към другото, макар че не иска да влияе на решението на Нуршах.

Нуршах остава объркана и замислена, докато двете продължават закуската заедно.

Нуршах върви по улицата притеснена – отново не е намерила помещение за кантората си. Среща Кенан, който ѝ подхвърля закачка. Двамата се заговарят и въпреки заяжданията, решават да се разходят. Нуршах споделя, че е нощувала у леля Фериха, но не иска да ѝ бъде в тежест. Кенан ѝ предлага да работи временно в неговия офис, но тя отказва – Нуршах е упорита и отново казва, че иска да се справи сама.

Докато разговарят, при тях идва млада жена с видими следи от насилие. С разплакан глас моли Кенан за помощ иска да се разведе, но няма пари. Кенан веднага ѝ предлага подкрепа и я води към кантората си. В последния момент Нуршах решава да ги последва – има нещо, което иска да обсъди с Кенан.

Кенан разговаря с жена, която е жертва на домашно насилие. Тя със сълзи му споделя, че не може повече да търпи побоите и го моли за помощ. Кенан я уверява, че ще подготви жалба и ще поиска ограничителна заповед, а при нужда ще я премести в защитен кризисен център. Жената му благодари от сърце и си тръгва.

След това Нуршах, която е станала свидетел на разговора, казва на Кенан, че иска да работи с него по случая. Кенан мълчи. Нуршах чака отговора на Кенан.

– Мълчиш. Няма ли да кажеш нещо? Ще можем ли да работим заедно по този случай? – пита тя с очакване.

Кенан се опитва да разбере какви са истинските мотиви на Нуршах.

– Защо го искаш? – пита той накрая.

– Има жертва – жена, станала жертва на насилие. Искам да ѝ помогна да има по-добър живот. Какво по-естествено от това? – отговаря уверено Нуршах.

Отговорът ѝ и твърдата ѝ нагласа въздействат на Кенан. Той протяга ръка с особен израз на лицето.

– Тогава – успех! – казва той.

Нуршах също подава ръка. Двамата се ръкуват – като за сключена сделка.

– Но имам условия, разбира се! – добавя тя.

Кенан я гледа с очакване.

– Докато ползвам този офис, ще ти плащам наем.

Двамата все още държат ръцете си. Кенан продължава да се ръкува, сякаш води пазарлък.

– Разбира се, но след като получиш първото си дело.

Нуршах не спира с преговорите.

– Ще участвам и в разходите по фактурите.

– Една трета – отвръща Кенан.

Нуршах се спира за миг.

– Защо една трета?

Кенан е справедлив:

– Защото аз живея в този офис. И Нефес ще идва също. Ти ще го ползваш само за работа, ще прекарваш по-малко време тук. Така е честно.

Нуршах обмисля казаното, после кимва.

– Добре. Но ще работим заедно и по безплатни дела, като това днес. Искам да стъпя на собствените си крака и да бъда полезна на хората.

Кенан вече е напълно убеден – вижда, че Нуршах няма користни намерения и не търси слава. Това му харесва, макар да не го показва.

– Съгласен! Ще споделяме работата по безплатните делата.

Нуршах се усмихва доволно.

– Значи се разбрахме.

Когато Нуршах се опитва да пусне ръката му, Кенан не я пуска. Тя го поглежда въпросително.

– Само още нещо... – казва Кенан.

Действието се пренася пред кантората на Кенан

Кенан закача табелата „Адвокатска кантора Лотос“ под своята табела „Адвокатска кантора Чевик“.

– Ето, сега вече имаме сделка – заявява Кенан.

Нуршах го гледа с благодарни очи.