В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун съобщава на Афифе и останалите, че се развежда с Хира, но ги предупреждава, че не иска Али да научава за това. Хира решава да направи специална прощална вечеря за Орхун. В същото време Нуршах се изнася от кантората си и буквално остава на улицата.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 33 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун и Хира прекарват една прекрасна вечер заедно. Дали ще бъде последната им?
Хира взема решение да напусне имението и Орхун.
Кенан предлага на Нуршах да работи в неговата кантора, но гордостта ѝ не ѝ позволява да приеме предложението му.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ Прочетете пълното развитие на събитията в епизода по-долу ⬇
Орхун и Хира са в градината на имението и пият кафе. Орхун я наблюдава, а Хира гледа звездите.
„Исках да гледам звездите с него за последен път, сякаш е чул какво става вътре в мен“, мисли си Хира.
– Помислих си, че може би ще ти хареса да гледаме звездите – проговаря Орхун.
Хира обръща глава към него и за миг погледите им се срещат. По всичко си личи, че Хира е влюбена.
„Тук съм с теб, но и толкова далеч... като звездите. Как ще се справя с това?“, мисли си Хира.
Орхун продължава да гледа небето. Хира също вдига поглед и започва да говори за звездите, но всъщност говори за Орхун:
– Изглеждат далечни, а са толкова близки. Озаряват душата ми! Викат ме в тъмното, казва ми: „Ела. Не се страхувай! Имаш мен, тук съм!“
Орхун се обръща и я поглежда. Хира бързо се съвзема:
– Имам предвид звездите!
Докато двамата отново поглеждат към звездите, една звезда пада. Орхун се обръща към Хира:
– Падаща звезда!
По лицето на Хира се изписва спокойствие, кимва леко в знак на съгласие.
– Пожела ли си нещо? — пита Орхун.
Докато още гледа към небето, Хира затваря очи и сякаш си пожелава нещо.
„Искам да стане чудо и да ми кажат, че ще живея. Че няма да се налага да напускам близките си. Искам да имаме цял един живот заедно...“ – моли се наум тя.
– Какво си пожела? – пита Орхун като я гледа замислен.
– Не мога да ти кажа, иначе няма да се сбъдне – отговаря Хира, леко смутена. –Вече е късно... Да лягаме?
Хира се изправя и пожелава лека нощ на Орхун.
– Лека нощ – отговаря Орхун.
Хира се отдалечава с тъга към къщата. Орхун остава да я гледа как си тръгва.
Хира влиза запъхтяна в стаята на Али. Оглежда се тъжно. Междувременно забелязва колието на Нихан върху нощното шкафче. Приближава се и го взема нежно. Очите ѝ се насълзяват. Сякаш говори на Нихан:
– Скъпа Нихан! Налага се. Не ми остава друга, освен да чакам смъртта. Нали ме разбираш? Всичко правя за тяхно добро.
В този момент Орхун се появява на вратата. Щом Хира го забелязва, бързо се обръща назад.
– Ще ти е удобно ли? – пита Орхун.
Хира кимва. Орхун се приближава към нея. Забелязва колието в ръката ѝ.
– Какво държиш в ръка? – пита той.
– Колието на Нихан... – отговаря Хира като му го показва.
Орхун остава като поразен.
– Помниш ли го? – пита той.
Хира се съвзема, поклаща глава:
– Иска ми се. Но не е така. Видях го на снимките, които гледахме заедно. Имаме снимки и на Нихан, и на мен с това колие.
Орхун осъзнава, че макар за миг да се е надявал, това, което си е помислил не е вярно.
– Разбрах – отвръща той.
Хира не иска да оставя никакво съмнение:
– И Али ми разказа за колието. Каза, че е било на майка му.
Орхун се опитва да приключи темата. Думите на Хира са убедителни.
– Дойдох да видя дали ти е удобно тук. Ако не...
Хира го прекъсва леко и деликатно:
– Ще ми е. Добре съм.
Орхун настоява, сякаш иска да се увери:
– Сигурна ли си?
– Наистина е добре. Така или иначе скоро ще заспя.
– Добре тогава. Лека нощ.
– Лека нощ.
Докато Орхун се насочва към вратата, Хира най-сетне изпуска задържания си дъх. Точно преди да излезе, Орхун спира и се обръща. Сърцето на Хира подскача.
– Беше хубава вечер. Въпреки всичко...
Хира кимва в знак на съгласие. Орхун излиза. Хира слага ръка на сърцето си, сякаш иска да се успокои, и прошепва:
– Слава Богу, че нищо не разбра.
Поглежда снимката на Нихан и я милва нежно:
– Трябва да е така...
Орхун влиза в стаята. Отива до леглото, на което Хира спеше по-рано, и го поглежда. После отправя поглед към дивана, където самият той спеше. Издишва тежко. Сваля сакото си и го хвърля на леглото. След кратък размисъл бързо излиза от стаята.
Орхун слиза по стълбите. За миг поглежда към стаята, в която е Хира. Иска му се да отиде при нея, но се спира. Въпреки че цялото му сърце го тегли към Хира, те са взели решение. Орхун се насочва към кабинета си.
Хира лежи в леглото, но не може да заспи. Гледа тавана. Издиша:
– Няма смисъл да се боря със съня.
Включва лампата. Разглежда книгите, които Али чете. Надява се да заспи, докато чете някоя от тях. В този момент токът спира. Обезпокоена, Хира бързо става от леглото и излиза от стаята.
Докато Хира излиза от стаята, Орхун напуска кабинета си. Двамата се движат в тъмното и се забелязват в последния момент. Тъкмо преди да се сблъскат, Орхун хваща Хира.
– Ах! – възкликва Хира.
– Не се страхувай. Аз съм – казва Орхун.
Лунната светлина озарява лицето на Хира. Орхун се вглежда в нея. Хира също не може да откъсне очи от него. Орхун не издържа и с ръка отмята косите ѝ от лицето. Този жест я кара да се съвземе.
– Не се изплаших. Просто исках да проверя какво става, след като токът спря – обяснява Хира.
– По принцип генераторът трябваше да се включи, но явно има проблем. Ще го проверя и ще се върна.
Хира кимва, но безспокойствието ѝ личи. Орхун също не може да се успокои.
– Недей да стоиш тук в тъмното. Ела с мен.
– Разбира се.
Орхун нежно хваща ръката на Хира. Заедно, ръка за ръка, тръгват към кухнята.
Хира и Орхун влизат в кухнята, хванати за ръце. Орхун се спира за миг, преди да пусне ръката ѝ. Хира изглежда е забравила, че още са хванати.
– В онова чекмедже трябва да има свещи – казва Орхун.
Той нежно пуска ръката ѝ и се обръща. Хира инстинктивно подскача и отново хваща ръката му.
– Страх ме е! – прошепва Хира.
Двамата са под силното въздействие един на друг. Орхун неволно стиска ръката ѝ по-силно.
– Не се страхувай! – казва той.
Обстановката ги привлича още повече един към друг. Орхун се заглежда в линиите на лицето ѝ. С успокояващ тон, докато отмята паднал кичур коса от лицето ѝ, казва:
– Тук съм.
Стоят съвсем близо, очи в очи.
„Не се страхувам нито от тъмнината, нито от смъртта, страх ме е само, че този миг може да не се повтори. Толкова е красиво да се изгубя в очите ти, да мога да държа ръцете ти...“ – мисли си Хира.
Орхун пристъпва още по-близо. Вече усещат дъха си. Хира изглежда се унася, не иска този миг да свърши. Орхун прошепва:
– Няма да те оставя!
Думите му разтърсват Хира. Тя знае, че скоро ще трябва да си тръгне, защото вярва, че ще умре. Стяга се, отвръща поглед. Орхун, който е на път да се поддаде на емоциите, се овладява.
– Добре, ще взема свещите – казва той.
Докато Орхун отваря шкафа, изважда малки свещници и ги разполага из кухнята, погледът му е върху Хира. Запалва всички свещи със запалката, която намира.
– Ще проверя генератора. Ще ме почакаш ли тук?
Хира кимва леко засрамено. Щом Орхун излиза, тя поема дълбоко дъх от случилото се и слага ръка на сърцето си.
Времето минава, Хира чака Орхун да се върне в кухнята. Очевидно не може да се отърси от преживяното. Поглежда към вратата. Орхун още го няма.
– Защо още не се е върнал? – прошепва тя.
Имението е пусто и тихо. Хира поглежда през прозореца, а Орхун застава зад нея безмълвно. Когато тя се обръща, остават лице в лице.
– Този път не се уплаши – казва Орхун.
– Не се уплаших. Знаех, че ще дойдеш – отговаря Хира.
Орхун се радва, че е спечелил доверието ѝ.
– Още няма ток? – пита тя.
– Не. Генераторът е без гориво. Ще трябва да почакаме токът да дойде – отвръща Орхун.
Орхун крие, че има резервно гориво. Това е възможност да бъде с Хира.
– Как така да почакаме заедно? Тук ли? – пита Хира.
– Ако искаш да спиш, ще те изпратя до стаята ти – предлага Орхун.
Хира се колебае. Иска да прекара още малко време с Орхун преди развода.
– Изобщо не ми се спи – казва тя.
Отговорът ѝ радва Орхун. Точно това иска да чуе.
– Тогава да почакаме тук. Имаме свещи. Даже ще направя кафе и за двама ни.
В този момент си спомня, че няма ток.
– Разбира се, няма ток – усмихва се Хира.
– Ще го направя на газовия котлон, в джезве – предлага Хира.
– Чудесно ще е – казва Орхун.
Хира веднага се отправя към шкафовете да търси джезвето и кафето. Орхун я гледа с обич.
Хира приготвя турско кафе, а Орхун я наблюдава внимателно. Тя се опитва да включи котлона, но забравя, че няма ток. Орхун ѝ помага и пали котлона с запалка. Близостта между тях поражда напрежение. Орхун ѝ припомня, че вече са имали подобна вечер, в която той е приготвил кафето и са провели един от най-хубавите си разговори. Хира неволно издава, че си спомня, но бързо се коригира.
Докато Орхун и Хира мълчат, кафето почти прелива. Орхун го маха от котлона, а Хира се извинява. Той я успокоява с усмивка. Сядат заедно. Орхун хвали кафето и казва, че би дошъл отново, ако тя го покани. В осветената от свещи кухня двамата отпиват кафето си, вперили погледи един в друг.
Хира и Орхун са изпили кафето си. В кухнята гори само една свещ. Докато я гледат, Хира отбелязва колко бързо се топи. Вятърът угася пламъка, оставяйки ги в тъмнина. Потънала в мислите си, Хира прошепва, че свещта не е догоряла – имала е още време.
Орхун я спира, когато тя посяга да я запали отново. Казва ѝ, че понякога животът е толкова мрачен, че губят посоката. Успокоява я, че в тъмното човек пак може да усеща, да чува, да намери пътя си. Напомня ѝ, че и тъмнината не е вечна.
В този момент токът идва. Двамата едновременно се навеждат да духнат свещта. Лицата им се доближават. Хира се съвзема и казва, че ще си ляга. Орхун я изпраща с поглед и тръгва след нея.
Хира спира пред стаята на Али. Знае, че това е последната ѝ нощ с Орхун. Той е зад нея. Тя се обръща и му пожелава лека нощ. Орхун ѝ казва, че ако не може да заспи, може да му се обади, но тя го уверява, че ще заспи. Преди да влезе, Хира се спира за миг и му благодари. Орхун, без да разбира, че тя се сбогува, ѝ отвръща с усмивка. Двамата се разделят.
В стаята Хира затваря вратата и се обляга на нея. Сълзи потичат по лицето ѝ.
– Благодаря ти за всичко! За всички хубави чувства, които ми даде. За увереността, която ми вдъхна. – говори тихо Хира. – Не. Не мога. Не мога да остана. Трябва да си тръгна. Не мога да ти причиня отново такава болка, не мога да те съсипя.
Объркана и тъжна, взима решение да си тръгне.
Кенан стои до прозореца и вперено гледа навън. Погледът му е прикован към Нуршах, която все още седи на същото място, където преди малко се срина. Нещо не му дава мира.
– Има нещо... но какво? – пита се на глас Кенан и поглежда часовника на китката си. Неспокойно му е.
– Не. Не мога да я оставя сама на улицата по това време.
След кратко колебание взима решение. Не може повече да гледа безучастно. Тръгва бързо надолу по стълбите.
Навън, пред кантората си Нуршах седи свита, притеснена, без да знае какво да прави.
В този момент погледът ѝ улавя приближаващия се Кенан. Щом го вижда, опитва се да се стегне, да прикрие объркването си.
Кенан сяда до нея спокойно.
– Какъв е проблемът? – пита я с равен тон.
– Няма проблем – отвръща бързо Нуршах, казва го от гордост. Кенан, разбира се, разбира това.
– Явно има нещо. Недей да се инатиш.
– Казах ти, че няма проблем! – отсича тя раздразнено.
Кенан се изправя, като че ли ще си тръгне. Но е ясно, че няма никакво намерение да я остави така, а Нуршах усеща това.
– Моля те, върви си!
– Няма! Между другото, наистина ти повярвах, че няма нищо.
– Тогава защо още не си тръгнал?
– Не тръгвам, защото имам едно предложение за теб.
За миг Нуршах изглежда изненадана. Поглежда го неволно, макар и да се опитва да изглежда безразлична.
– Какво ще кажеш да работиш с мен?
От изненада Нуршах остава като вцепенена. Кенан я гледа уверено и спокойно изчаква отговора ѝ. По погледа му личи, че искрено иска да помогне. Той признава, че с Нуршах не са започнали добре, но е убеден, че не е нужно нещата да продължават така. Предлага временно примирие.
Нуршах възприема думите му като проява на съжаление и остава стъписана. Кенан продължава със същата искреност, като пояснява, че не очаква тя да стане съдружник в кантората му. Казва, че ще се справят със случаите си самостоятелно, а просто ще си споделят кантората му. Дори ѝ предлага да окачи табелата на Lotus, ако пожелае.
Нуршах се съвзема и се усмихва нервно, но вътрешно е напрегната. Усмивката ѝ не е знак за съгласие – тя ясно показва, че не желае никой да я съжалява. Подчертава, че особено съжалението на Кенан е последното, което би приела. Решава да се държи така, сякаш този разговор никога не се е състоял.
Кенан се опитва да ѝ обясни, че е разбрала думите му погрешно и че в тях няма и капка съжаление. Единственото му желание е да ѝ окаже подкрепа.
Нуршах обаче категорично отказва. Казва, че ще се справи сама и няма нужда от ничия помощ – нито на Кенан, нито на когото и да било.
Кенан усеща, че тя се чувства зле и решава да не настоява. Приема отказа ѝ и се връща в офиса си, въпреки че ситуацията не му е по вкуса.
Нуршах го проследява с поглед, а после отново сяда на тротоара. В себе си повтаря, че ще се справи сама с всичко. И е решена да го докаже, въпреки че усеща вътрешно напрежение и безпокойство.
Кенан не може да остави Нуршах на улицата и се обажда на Фериха. Фериха минава покрай Нуршах, като казва, че се прибира от една приятелка и я пита какво прави на улицата.
Нуршах се колебае какво да отговори.
– Продават магазина, стана малко прибързано. Търся ново място.
– По това време няма къде да намериш. Утре ще потърсиш. Сега ще дойдеш у нас.
– Не, няма нужда. Обадих се на една приятелка – отговаря Нуршах.
Фериха я прекъсва с топла усмивка.
– Щом ми викаш лельо, няма да ме караш да повтарям. Кажи на приятелката да не се притеснява. Отиваме у нас. И никакви възражения не приемам. Ясно ли е?
Нуршах и Фериха пристигат в магазина на Фериха. Докато Фериха е ведра и усмихната, Нуршах е притеснена и сдържана. Фериха я посреща сърдечно и ѝ предлага да се настани в свободна стая. Опитва се да я окуражи, като ѝ казва, че вече е част от квартала и не бива да се чувства неудобно. Нуршах ѝ благодари и обещава скоро да си намери собствено място, но Фериха я успокоява, че няма за къде да бързат и за всичко ще се намери решение.
– Хайде сега. Ти върви, разопаковай си куфара. Аз после ще донеса другия, става ли? – добавя тя.
Смущавайки се, Нуршах взема куфара си и се отправя към стаята, където ще остане.
Нуршах отива в задната стая. Фериха я проследява с ъгълчето на окото си. Щом се уверява, че Нуршах няма да я чуе, вади телефона си и набира Кенан и му казва, че няма за какво да се притеснява, че момичето е в безопасност при нея.
