В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе и Нева влизат в ожесточен сблъсък, а шокиращите разкрития помежду им разтърсват Орхун и Хира. Докато Орхун се опитва да се справи с болезнената истина за миналото, Хира събира смелост да се изправи срещу Афифе и да защити мястото си до съпруга си.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 267 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун е решен да докаже невинността си и тръгва по следите на Ертан – човекът на Нева, който забеляза, че по рано ги следеше с Хира. В крайна сметка успява да го залови и се опитва да разбере за кого работи.
Коркут разполага със запис от момента, в който Ертан прострелва Перихан. Той се свързва с Нева и я изнудва, като иска пари в замяна на записа.
Афифе подслушва част от разговора им и разбира, че именно Нева стои зад целия капан, в който попадна Орхун. За да се измъкне, Нева лъже, че се опитва да намери доказателство за невинността на Орхун и да го спаси.
Съдбата на Орхун зависи от показанията на Перихан, но нещата вземат неочакван обрат.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Нуршах ходи напред-назад из хола, а телефонът в ръцете ѝ едва не изпада от треперещите ѝ пръсти. Тя вдига поглед към Кенан, в очите ѝ гори чист ужас. – Не! Нито брат ми, нито Хира вдигат! – Кенан пристъпва към нея, хваща я за раменете и я настанява на стола. Той внимателно изтръгва телефона от вкочените ѝ ръце. – Спокойно, успокой се. Седни. Виж, не изпадай в паника веднага, добре ли е? Орхун или Хира ще върнат обаждането, сигурно не са чули.
В същия миг апаратът на Нуршах звъни, Хира е. Кенан посочва екрана с лека усмивка, опитвайки се да вдъхне кураж на Нуршах. – Ето, казах ли ти... Хира се обажда. – Той натиска бутона и включва високоговорителя. – Здравей, Хира. Как сте? Чух новините.
Гласът на Хира звучи изтощено, в него се долавя тежестта на изминалите часове. – Опитваме се да бъдем добре. Току-що се прибрах.
Нуршах се навежда напред, нетърпелива и тревожна. – Здравей, Хира! Кажи ми за Бога, какво става? – Фатих също наостря уши, взирайки се в телефона.
Хира поема дълбоко дъх, преди да започне да разказва какво се случва. – Опитаха се да ме вкарат в капан. Орхун го предотврати. След това... о, всичко е толкова объркано! Дори аз още не мога да проумея всичко! Но изглежда, че в момента Орхун е прострелял госпожа Перихан.
Нуршах пребледнява. – Държат ли брат ми в ареста? Къде е той, в полицейския участък? Теб задържаха ли те?
– Разпитаха го и го освободиха – отговаря Хира, а в очите ѝ се появяват сълзи. – Госпожа Перихан е жива, в интензивното е. Адвокатът каза, че ако тя дойде в съзнание и проговори, нищо няма да се случи на Орхун. – Кенан вижда как тя се срива под тежестта на напрежението. Той посяга и хваща ръката на Нуршах, притискайки я леко. – Мила, не се притеснявай. Знам, че Орхун има добри адвокати, но ние ще направим всичко по силите си. Ще докажем невинността на Орхун, разбираш ли? Не се тревожи... – Нуршах кима, докато сълзите се стичат по бузите ѝ. – Къде е брат ми сега?
Хира се поколебава за миг, търсейки думите, които да не подпалят допълнително пожара в сърцето на Нуршах. – Хира, къде е брат ми? – настоява тя отново. – Докато чакахме госпожа Перихан да дойде в съзнание, той забеляза един съмнителен мъж в болницата. Тръгнаха след него със Салих.
– Ох, батко... – прошепва Нуршах, – винаги трябва да поемаш всичко върху себе си.
Кенан се намесва решително: – Скъпа, ако си сама, идвам да те взема, остани при нас. – Не, няма нужда – отказва Хира. – Ще изчакам тук. Орхун така или иначе ще се появи. – Разбрах, добре. Но ако имаш нужда от каквото и да било, веднага ми се обади. Разбра ли? – Обещавам, не се тревожете – казва Хира и прекъсва връзката.
Сълзите на Нуршах не спират, те се стичат по бузите ѝ като гореща река, докато тя се бори да овладее треперещия си глас. – Не казах нищо, за да не разстройвам Хира, но ако госпожа Перихан не се събуди, брат ми ще поеме цялата вина върху себе си... – гласът ѝ прекъсва в ридание.
Кенан пристъпва плътно до нея, опитвайки се да влее спокойствие в обърканото ѝ съзнание. – Нуршах, погледни ме, няма нужда от паника. Нали чу какво каза Хира? Дали са показания, всичко е наред, на Орхун нищо няма да му се случи.
Фатих, който наблюдава сцената с притеснение, кима подкрепящо. – Брат ми е прав. Няма такова нещо като Орхун да бъде обвинен за това.
Нуршах обаче не успява да удържи емоциите си, които се надигат в нея като буря. – Батко... Ох! – тя се хваща за главата, притисната от тежестта на неизвестността.
Кенан я хваща здраво за ръцете, принуждавайки я да го погледне право в очите. – Нуршах, няма да помогнеш на брат си с този плач. Нека се свържем с адвокатите на Орхун възможно най-скоро и да поискаме тези документи по случая, добре ли е?
Нуршах поема дълбоко дъх, опитвайки се да събере парчетата от самообладанието си. Тя кима, макар и трудно. – Права си... Ще се обадя на адвоката на брат ми.
Пред автосервиза напрежението е осезаемо, а въздухът буквално вибрира. Орхун е сграбчил механика за яката и го притиска към ламарините на колата. В погледа му няма милост, само студена решителност.
– Говори! – изригва той.
Механикът се опитва да отстъпи, но ръката на Орхун го държи здраво. – Човече, казах всичко... казах ти всичко, което знам! – хленчи той, целият облян в пот.
Орхун се обръща към Салих, очаквайки отговор. Салих свива рамене с разочарование: – Господине, нито адрес има, нито телефон в това. Момчето е докарало колата с крадени номера, а този тук просто я е пребоядисал. Винаги правят едно и също. Носят им коли, те взимат парите и си мълчат. Постоянно се случва.
Орхун се обръща отново към уплашения мъж, взирайки се в него с леден поглед. – Това ли е всичко?
Механикът почти се разплаква от страх: – Това е, кълна се! Не знам къде можеш да го намериш!
Орхун и Салих се споглеждат. Орхун не му вярва нито за секунда. Той прави крачка назад и казва с глас, който не търпи възражение: – Щом нищо не знае... приключи с него, а после ме последвай. Не оставяй следи.
Орхун намигва на Салих и се отдалечава. Салих веднага разбира блъфа, но влиза в ролята си без нито една излишна дума. – Слушам, господине.
Механикът изпада в паника, виждайки как Салих го натласква към една маса и изважда пистолета си. – Човече, какви убийства, за Бога! Спри, моля те! – Салих го притиска плътно, а механикът започва да говори несвързано от ужас. – Добре, добре, сещам се! Ще ви кажа... Човекът винаги ходи на конни надбягвания. Има едно място... „Синьо кадифе“ или нещо такова... „Блу Велвет“... Да, там играе. Там трябва да е, това е неговото място!
Орхун спира, леко усмихнат от успеха. Без да се обръща, той произнася само едно име: – „Блу Велвет“.
Доволен от наученото, той дава знак на Салих. – Пусни го, Салих!
– Разбрано – отговаря Салих и прибира оръжието.
– Човече, да сте живи и здрави! – провиква се механикът зад гърба им, докато Орхун върви уверено към колата си, а Салих го настига с бързи крачки.
Над Истанбул се спуска тишина, докато камерата се издига високо над града, обхващайки мегаполиса в общ план. Времето сякаш спира за миг, преди бурята да се разрази отново.
Кенан и Нуршах са приведени над бюрото, впити в адвокатските документи. Кенан прелиства поредната страница и поклаща глава с невярващ поглед. – Адвокатите на брат ти са пратили досието по-бързо, отколкото предполагах.
Нуршах се изправя, ръцете ѝ леко потреперват. – И какво ще правим сега?
Кенан се опитва да сдържи раздразнението си, но гласът му издава колко е шокиран. – Колкото повече чета, толкова по-изумен оставам. Нуршах, толкова неща са се случили... Психическият срив на госпожа Перихан, отвличането, опитът за убийство на Хира... А и заплахите на брат ти пред медиите. Няма изход.
– Ние не знаехме нищо от това! Звучи като лоша шега! – възкликва тя, докато погледът ѝ се плъзга по редовете. – И виж тук... всичко е срещу него. Изглежда така, сякаш госпожа Перихан е опитала да убие Хира, а сега се опитва да отмъсти.
Кенан я прекъсва, сочейки конкретен параграф. – В показанията си са написали, че са попаднали в капан, но единственият заподозрян в момента е Орхун.
Нуршах се отпуска на стола, притисната от тежестта на думите му. – И отпечатъците му са върху оръжието. Единственият ни изход е госпожа Перихан да се събуди и да каже истината. Няма друг начин... Ох! – Тя се изправя рязко, неспособна да седи повече. – Отивам да си донеса вода.
– Добре, а аз ще се обадя на Хира – отвръща Кенан и се насочва към прозореца.
В стаята си Хира върви напред-назад. В погледа ѝ се чете неспокойство, тя поглежда към часовника си и си прошепва: – Защо не се обаждаш, Орхун? Къде си?
Телефонът звъни. Тя го вдига с надежда, но щом вижда името на Кенан, изражението ѝ се променя. – Да? – отговаря тя, а гласът ѝ звучи тихо.
– Хира... адвокатът прати досието. Изумен съм от това, което си преживяла. Тази жена, Перихан, почти да те убие. – Хира мълчи, а Кенан продължава с лек укор: – Защо не ми каза? Защо криеш всичко от мен?
– Не можех, батко... Не исках и теб да разстройвам – признава тя, а гласът ѝ звучи леко накъсан.
Кенан застава по-твърдо, гласът му става по-плътен и категоричен. – Нека това е за последно! Разбра ли? Ти ще ми казваш всичко. Аз съм ти брат, длъжен съм да знам за всяка трудност, която ти се случва. Братът означава живот, означава душа, не го забравяй! Заради една твоя сълза, заради един твой косъм бих изгорил света. Искам да ми се доверяваш повече от всеки друг. Споделяй с мен всяка болка, чу ли?
Точно в този момент Нуршах се връща и застива на прага, слушайки думите на Кенан.
– Знам, че досега си се справяла сама с всичко, но вече не си сама. Ти си при брат си. Тук съм за всичко, от което имаш нужда.
Сълзите на Хира се стичат по лицето ѝ, но същото се случва и в очите на Нуршах, която стои скрита в сянката.
– Благодаря ти, батко – отвръща Хира.
– Мила сестричке. Добре, разбрахме се. Сега затварям, тук съм. Целувам те – казва Кенан и прекъсва връзката.
Щом се обръща, той вижда Нуршах. Виждайки сълзите ѝ, той бързо пристъпва към нея и я притиска силно в прегръдката си.
– Толкова ми липсва брат ми... – плаче тя на гърдите му.
Хира, останала сама в стаята си, отново посяга към телефона. Тя отчаяно набира номера на Орхун. – Моля те, вдигни, Орхун... Само ми дай да чуя гласа ти, само да знам, че си добре...
На улицата пред кафенето един от хората на Салих чака, стиснал чанта в ръка. Орхун и Салих спират колата и приближават към него. Салих кимва към чантата: – Нещата, които искахте, са вътре, господине.
Орхун поема чантата, в погледа му се чете хладна пресметливост: – Внимавай да не те разпознаят.
В този миг телефонът му иззвънява. Орхун поглежда дисплея – Хира го търси. Той спира насред крачката си: – Жена ми се обажда, трябва да вдигна.
– Разбира се, господине – отговаря Салих. – По-добре да сме на позиции, преди човекът, когото чакаме, да се появи.
Салих се насочва към останалите, а Орхун се отдръпва и приема обаждането. – Хира.
В имението, Хира трепва, щом чува гласа му. – Здравей! Наистина се разтревожих за теб.
– Трудно ми беше да вдигна, но исках да чуя гласа ти – казва Орхун, а в тона му се прокрадва необичайна за него мекота. – Не се тревожи за мен, чуваш ли?
– Как да не се тревожа! Защо отне толкова време? Моля те, не се излагай на опасност.
Орхун поема дълбоко дъх, опитвайки се да я успокои: – Не съм в опасност. Ти ме послуша и се прибра, това ми дава спокойствие. Ще приключа бързо, обещавам.
– Колко още? Хванаха ли го? Кой е той? – гласът на Хира е изпълнен с нетърпение и страх.
– Ще ти разкажа всичко, като се върна. Сега се надпреварвам с времето.
– Вече ми липсваш... – прошепва тя.
Орхун затваря очи за миг, преди да отвърне: – И ти на мен. Затварям сега. Не мисли за лоши неща. Като се върна, ще наваксаме всичко.
Хира едва сдържа вълнението си. – Добре. Чакам те. Обещай, че ще се върнеш.
– Ще бъда там – казва той и прекъсва връзката.
Хира остава до прозореца, усещайки леко облекчение. – Каквото и да става, чух гласа ти. Той чу моя. Нека гласът ми ти донесе късмет. Бъди внимателен, върни се жив и здрав.
Нева нахлува в имението и се впуска към стаята си. Очите ѝ горят от неспокойство, докато изважда телефона си. Пръстите ѝ се движат нервно по екрана, докато набира Ертан.
– Ало – гласът на Ертан звучи студено.
Нева не губи време с любезности, гласът ѝ е напрегнат и остър: – Да? Какво направи? Справи ли се? Изкопа ли гроба на онази откачалка Перихан?
От другата страна се чува тежка въздишка, последвана от думите на Ертан: – Не, не успях! Орхун Демирханлъ почти ме хвана.
Нева застива на място, лицето ѝ се изкривява от гняв: – Как така?!
– Тъкмо се канех да вляза в стаята на жената и Орхун някак си ме усети. Тръгна след мен, нямаше как, трябваше да бягам.
– Проклет да си! Проклет! – крещи Нева, а юмрукът ѝ се удря в мебелите. – Веднага се връщай в болницата и довърши това, което остави наполовина! Разбра ли ме?
Ертан се изсмива горчиво: – О, съжалявам, но дотук бях. Нямам никакво намерение да ме хванат заради теб. Оттук нататък се оправяй сама.
Той прекъсва връзката. Нева остава с телефона до ухото си, невярваща на чутото. – Проклет да си! Некадърник! Некадърник такъв! Идиот! Коркут! Трябва да се обадя на Коркут!
Тя бързо набира номера му. Докато чака, тя крачи из стаята и бълва проклятия: – Вдигни, по дяволите! Вдигни! Вдигни! Наемникът, когото намери, остави работата недовършена... Вдигни!
В имението, в работилницата, Афифе седи сама. В тишината на нощта думите на Хира отекват в съзнанието ѝ като ехо: – Вече съм омъжена за сина ти. Искаш или не – това е положението! И аз... аз нося фамилията Демирханлъ. Твоята фамилия.
Рязко почукване на вратата прекъсва мислите ѝ. Тя се изпъва и казва: – Влез!
Вратата се открехва и икономът влиза с извърнати очи. – Госпожо, наредихте да ви кажа, ако госпожица Нева се появи. Току-що си дойде, госпожо.
Афифе стиска юмруци, а лицето ѝ припламва от ярост: – Безсрамница! След всички тези разговори, все пак се е върнала тук.
Тя се изправя рязко, но внезапен световъртеж я удря. Афифе се олюлява и се вкопчва в ръба на стола, за да не падне. Икономът прави крачка напред, загрижен: – Трябваше да си вземете лекарствата, госпожо. Днес бяхте достатъчно напрегната.
Афифе махва с ръка, отказвайки помощ, и със сетни сили се насочва към вратата. Икономът я изпраща с тревожен поглед, докато тя излиза от стаята.
Нева върви нервно из стаята с телефон в ръка. Тя притиска апарата към ухото си, очите ѝ изскачат от орбитите. – Казах ти, вдигни! Вдигни, проклет да си! Най-после! – В този момент линията прекъсва тишината.
От другата страна Коркут вече е стегнал малък сак, готвейки се за бягство. Той приема повикването с хладен тон: – Ало!
Нева почти крещи в слушалката: – Къде си ти? Наемникът, когото намери, остави работата недовършена! Веднага ми намери някой друг!
Коркут отвръща с равнодушие, което вбесява Нева още повече: – Не мога да намеря никого.
– Какво значи не можеш? – изсъсква тя, а ноктите ѝ се впиват в тапицерията на стола. – Веднъж си се забъркал в тази работа, не можеш просто да кажеш „няма ме“ и да се измъкнеш. Ако изгоря аз, изгаряш и ти, разбра ли ме?
Коркут се изсмива презрително: – О, не ми говори глупости! Нищо не можеш да ми направиш. Имам си гаранция. Имам записите.
Нева спира за миг, объркана: – Какви записи? За какво говориш?
– Скрих камера в склада – обяснява той, а гласът му става по-опасен.
Действието се връща назад: Коркут внимателно инсталира малко устройство в ъгъла на склада. Гласът му продължава да звучи зад кадър: – Толкова ли съм глупав, че да ти се доверя напълно? Имам всичко записано.
Кадрите показват момента, в който Ертан стреля по Перихан. Коркут продължава: – Имам записа как Ертан стреля по нея.
Сцената се пренася в изоставения склад, обграден с полицейски ленти. Кръвните петна по стола все още личат. Коркут обяснява: – Ако полицията беше открила камерата, работата ни щеше да приключи зле, но за наш късмет, не я забелязаха. След като си тръгнаха, влязох и си я взех. Разбираш ли, тези кадри са моят изход. Ако искаш да се спасиш, ще ми платиш много пари за тях.
Нева изригва, гласът ѝ отеква в стаята: – Ти мен ли изнудваш? Мен ли се опитваш да рекетираш?!
Нева се обръща рязко, готова да излее гнева си, но дъхът ѝ спира. На прага стои Афифе. Тя я наблюдава с пламтящ от ярост поглед. Нева застива на място, а целият свят около нея сякаш се срива.
Над Истанбул прелитат кадри от града, докато времето тече неумолимо.
В кафенето обстановката е напрегната. Един мъж седи с гръб към входа, с ниско нахлупена шапка – това е Орхун. Диагонално от него, на друга маса, Салих е седнал пред непознат. Те са капанът, заложен по информацията на механика, чакайки Ертан да се появи. Орхун наблюдава преминаващите хора, от време на време поглеждайки към часовника си. Играта е започнала.
В този миг вратата се отваря и Ертан влиза. Той прекрачва прага предпазливо, оглеждайки се през рамо – инстинктът му подсказва опасност, която дебне отвън. Салих се подготвя да скочи, но Орхун отново го възпира с остър поглед. Ертан пристъпва по-навътре.
– Здравей. Дай ми и на мен едно – казва той.
– Добре – отговаря мъжът зад плота.
Ертан се запътва към обичайното си място. В този момент един от хората на Салих не издържа и ръката му посяга към оръжието на кръста. Ертан забелязва движението в последния момент. Очите му се разширяват от ужас, той се обръща и хуква към изхода.
– Ела тук! – изгърмява Орхун.
– Не бягай! – вика Салих, докато целият кафене изригва в хаос.
Хората скачат от местата си. Салих отблъсква сервитьора с подноса, който се препречва на пътя му, и излита навън. Орхун също се втурва в преследване.
– Разкарай се от пътя ми! – нарежда той на сервитьора, който се подхлъзва пред него.
На улицата Ертан бяга с последни сили. Той завива рязко в края на улицата, а Салих и хората му го следват по петите. Орхун остава малко по-назад, преценявайки ситуацията. Той вижда как преследвачите му завиват, и бързо поема по една пресечка, за да му отреже пътя.
– Спри! Не бягай, ела тук! – ехти гласът на Салих, губейки се в шума на града.
Ертан препуска по улицата, а дробовете му горят. Влиза в една тясна уличка и спира за миг, за да си поеме дъх. Оглежда се зад гърба си, убеден, че е излъгал преследвачите си. Отпуска се, прибирайки се в сянката на една сграда. Точно когато решава, че всичко е свършило, от мрака зад него се дочува тежко, равномерно дишане. Ертан се обръща стреснато и застива. Орхун стои само на крачка разстояние. Преди Ертан да реагира, Орхун го сграбчва за яката и го притиска с всичка сила към паркирана кола.
– Ааах! – изпъшка Ертан под тежестта му.
– Мислеше, че можеш да избягаш? – Орхун го притиска още по-силно. – Нека си поговорим за момент.
Ертан прави опит да се изтръгне, рита и се бори, но хватката на Орхун е като от желязо.
– Ще ти задам един въпрос. За кого работиш? – Орхун впива поглед в него. – Говори!
Ертан мълчи, гледайки го със студена омраза. Орхун не издържа и го удря в лицето.
– Казах ти, говори! – крещи той.
Ертан отново остава безмълвен. Следва нов, още по-тежък удар.
– Кажи ми за кого работиш! – Орхун го притиска до ламарините. – Говори, или ще те пребия до смърт!
Ертан продължава да мълчи, но в очите му се прокрадва подла светлина. Докато Орхун се готви за нов удар, Ертан бавно и незабелязано изважда нож от джоба си.
– Кой си ти? Говори! – Орхун вдига ръка, но Ертан внезапно замахва с ножа към ръката му.
Орхун усеща острата болка в ръката, но дори не мигва. Той просто обръща своя леден, пронизващ поглед към него, готов да довърши започнатото. Острието изхвърча от ръката на Ертан, а Орхун го поваля по гръб и впива пръсти в гърлото му.
– Аах... – задавя се Ертан под натиска.
– Кой си ти? Кой те нае! Отговаряй! – крещи Орхун, докато лицето на Ертан почервенява. Ертан мълчи, стиснал зъби. – Ще проговориш! Оттук нямаш измъкване, чуваш ли ме? Говори! Кой ти плати?! Отговаряй!
В този момент Салих и хората му връхлитат на сцената. Салих пристъпва уверено към Орхун.
– Господин Орхун, оставете го, ние ще се справим оттук нататък.
Орхун отново се вторачва в Ертан с пронизващ поглед.
– Казах ти, говори! Чуваш ли?! Ще проговориш!
В стаята на Нева атмосферата е нажежена до червено. Афифе върви яростно към нея, а Нева отстъпва назад, притисната от стената, с изражение на животно, попаднало в капан.
– Ти си била! Знаех си! – изригва Афифе.
– Госпожо Афифе, не... Вие напълно ме разбрахте погрешно. Човекът, с когото говоря... – Нева треперещо протяга телефона си, опитвайки се да се оправдае.
Афифе се приближава с една крачка и с яростен замах удря ръката на Нева.
– Млъкни! Не лъжи! – Телефонът изхвърча от ръцете на Нева и се разбива в пода. – Тази мръсна игра е твоя работа! Но това е краят на пътя ти!
– Госпожо Афифе, чуйте ме, моля ви... – започва Нева, но Афифе я прекъсва.
– Казах ти, млъкни! Няма да ти се размине! Ще платиш за всичко, което направи!
Афифе я сграбчва за рамото и я дръпва към себе си.
– Казах ти да мълчиш! Сега отиваме в полицията и ще си признаеш всичко!
Тя се опитва да я избута към изхода, но Нева се съпротивлява яростно.
– Не. Няма да отида в полицията! Няма да отида, няма!
Афифе внезапно сменя посоката и се вкопчва в гърлото на Нева. Тя се бори за въздух, но Афифе не отпуска хватката си.
– Ако косъм падне от главата на сина ми, няма да те оставя жива! Сега тръгваш към полицията и си признаваш всичко! Или аз сама ще те убия!
– Не е... не е това, което мислите. Опитвам се... опитвам се да спася Орхун... – хрипти Нева.
– Спри да лъжеш! Ти си самата дяволска сила! – Афифе притиска гърлото ѝ още по-силно.
Нева диша с огромно усилие, лицето ѝ започва да губи цвят.
– Има... има записи! – успява да промълви тя.
– Какви записи? За какво говориш? – Афифе леко разхлабва хватката, объркана от думите ѝ.
Нева не може да отговори веднага, борейки се за всяка глътка въздух.
– Ще ви кажа... Ще ви кажа... Само ми дайте една секунда. Ще ви обясня всичко след малко.
Афифе се колебае, ръката ѝ все още стиска гърлото на Нева, вторачена в нея с недоверие.
В стаята на Нева задухът е непоносим. Пръстите на Афифе все още са впити в гърлото ѝ, а Нева едва поема въздух.
– Имам записи... за да спася Орхун. Имам кадри, които ще докажат невинността му. Кадри, които показват, че Орхун не е убил Перихан, госпожо Афифе!
Афифе внезапно разхлабва хватката си, но погледът ѝ остава остър като нож.
– Не пред мен! Кажи на полицията какво знаеш!
– В никакъв случай! Не мога! – Нева се бори за въздух, докато Афифе я пуска напълно. – Не разбирате ли, че човекът се крие?
– Кой човек? За какво говориш?
– Човекът ми поиска пари! Ще отида при него и ще му дам всичките си пари! Ще взема записа от него! Ще направя всичко, за да изчистя името на Орхун.
Афифе се колебае – дали да вярва на тази жена?
– Не знам за кого или за какво говориш! Но каквото и да знаеш, ще го кажеш и на Орхун, и на полицията! Веднага! Сега!
– Не мога, не мога... Първо трябва да взема записа. Трябва да изтръгна кадрите от ръцете му. Тогава ще разкажа всичко на полицията.
Афифе започва да губи равновесие, но Нева е твърде обсебена от собствения си план, за да забележи. Тя вдига телефона си от пода.
– Нищо повече не мога да ви кажа.
Нева прави крачка към вратата. Афифе се опитва да я спре, прави несигурен жест към нея, но силите я напускат.
– Никъде няма да ходиш.
Слабият опит на Афифе не успява да удържи Нева, която излиза решително. Афифе едва прошепва остатъка от думите си, толкова тихо, че сама едва ги чува:
– Ако не намериш тези записи и не ги донесеш... считай се за мъртва...
Състоянието на Афифе се влошава с всяка секунда. Тя се влачи към вратата с огромна мъка, когато икономът влиза и я вижда как се олюлява.
– Госпожо! Добре ли сте?
– Нева... Нева... – Афифе спира, неспособна да завърши изречението.
Тя губи съзнание, преди някой да разбере какво се случва. Икономът втурва напред, за да я улови, преди тя да се свлече на пода.
На улицата Нева крачи забързано към банката. Телефонът ѝ е залепен за ухото, а на екрана свети името на Ертан. Отново и отново тя прекъсва и набира, но отговор няма. – Вдигни, по дяволите! Вдигни веднага! – изсъсква тя, а лицето ѝ се изкривява от ярост. Тя притиска бутона за повикване с такава сила, сякаш иска да го счупи. – Не вдига, нещастник! Не вдига!
Без да губи повече време, Нева намира номера на Коркут в списъка си и натиска с треперещ пръст.
– Къде си? – изстрелва тя веднага щом чува гласа му.
Коркут звучи подигравателно, сякаш се наслаждава на нейния страх: – Май си натиснала паник бутона, щом търсиш точно мен, а?
– Млъкни! Не мога да се свържа с Ертан, знаеш ли къде е? – Нева се оглежда нервно, страхувайки се, че някой може да чуе думите ѝ.
– Вече нямам нищо общо с тази работа – отрязва Коркут студено.
– Къде си? – настоява тя, а гласът ѝ преминава в заповеден тон.
Коркут се смее тихо, изпълнен с увереност: – А защо питаш?
Нева поема дълбоко дъх, сякаш поглъща гордостта си, и произнася думите, които той чака: – Добре, приемам офертата ти! Ще ти дам парите, които искаш! В момента отивам към банката. След половин час всичко ще е готово.
– Хм, браво – отговаря Коркут с прикрита радост. – Разбра кой е правилният начин.
– Млъкни! Прати ми адреса си – казва Нева, едва сдържайки гнева си.
– Ще ти пратя локация, след като затворя. Парите срещу записите. Сделката ще е полезна и за двама ни.
– Добре, пращай адреса! – Нева прекъсва връзката и прибира телефона си, вперила поглед в пътя напред.
След залавянето на Ертан, хората на Салих го отвеждат, за да го разпитат. В същото време Орхун научава новината, че Перихан е починала. Убеден, че Ертан е замесен в случилото се, Орхун нарежда на Салих да го накара да проговори на всяка цена, защото смята, че именно той може да разкрие истината. Междувременно Орхун се отправя към болницата.
Новината за смъртта на Перихан разтърсва Нуршах. Тя е отчаяна, защото вярва, че с нейната смърт изчезва и единствената възможност да бъде доказана невинността на Орхун. Кенан се опитва да я успокои и я уверява, че няма да позволят брат ѝ да бъде осъден несправедливо. Нуршах обаче трудно приема случилото се и напуска разстроена. Зелиха забелязва тревожното им поведение и остава с усещането, че над семейството е надвиснала нова беда.
Орхун се свързва с Хира и я уверява, че заподозреният е заловен и вече не е в опасност. Въпреки това тя не успява да се успокои и признава колко много се тревожи за него. Разговорът им става още по-емоционален, когато Орхун споделя, че непрекъснато мисли за нея и иска възможно най-скоро да сложи край на всичко, което ги разделя. Когато научава, че Перихан е починала и Орхун отива в болницата, Хира настоява да бъде до него въпреки възраженията му.
Междувременно Нуршах потънала в тревоги за съдбата на брат си, едва не е блъсната от кола. Кенан я спасява в последния момент и се опитва да я успокои, когато тя изпада в отчаяние заради доказателствата срещу Орхун.
Въпреки страха и безнадеждността, Кенан убеждава Нуршах да не се предава. Двамата решават да отидат в болницата и да разговарят с лекаря на Перихан с надеждата да открият нова следа, която би могла да помогне за доказването на невинността на Орхун. Подкрепяйки се взаимно, те тръгват заедно в търсене на истината.
След като научава за смъртта на Перихан, Орхун пристига в болницата, където Хира го посреща с огромно облекчение. Тя забелязва, че е ранен, но той я успокоява, че нараняването е леко. Орхун разкрива, че е заловил мъжа, когото е видял да следи семейството и който според него е замесен в случая с Перихан. Въпреки усилията му обаче заподозреният отказва да проговори.
Докато хората на Салих транспортират Ертан, той успява да се възползва от момент на невнимание. Ертан напада похитителите си, застрелва двамата мъже в автомобила и бяга, преди да бъде разпитан.
