В предния епизод на турския сериал „Плен“: Съдбата на Орхун зависи от показанията на Перихан, но тя е в болница в тежко състояние. Но точно когато изглежда, че Орхун ще успее да се прибере у дома, едно неочаквано обвинение заплашва да преобърне всичко.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 266 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
В новия епизод на „Плен“ една шокираща конфронтация разтърсва семейство Демирханлъ. Афифе обвинява Нева, че е свързана с Перихан и стои зад капана срещу Орхун, но Нева отвръща с още по-скандални разкрития. Тя твърди, че именно Афифе е организирала нападението, при което Муса е бил ранен, за да раздели Орхун и Хира и да го сближи с нея.
Чувайки всичко това, Орхун остава шокиран от тайните и манипулациите, които са се разигравали зад гърба му. Хира също е дълбоко наранена, когато разбира, че Орхун е знаел за чувствата на Нева към него, докато тя е живяла под един покрив с тях.
Междувременно опасността не отминава. Орхун се впуска по следите на Ертан, а Хира е принудена да се изправи срещу Афифе и да защити мястото си в семейството. Но дали разкритите тайни няма да нанесат още по-дълбока рана на любовта между Орхун и Хира?Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод. Орхун отклонява поглед от Нева и го насочва към майка си.
– Какво означава това? – гласът му е равен, но в него се долавя буря.
Афифе поглежда Нева с нескривана заплаха, а Нева отвръща с поглед, който сякаш я предупреждава да си мълчи. Търпението на Орхун се изчерпва.
– Майко? – притиска я той.
Афифе изправя гръб, готова за битка.
– Чух Нева да говори с Перихан – отсича тя.
Нева пристъпва напред, очите ѝ пламтят от ярост.
– Госпожо Афифе! Не казвайте неща, за които ще съжалявате!
– Няма какво да съжалявам – Афифе поглежда право в очите ѝ. – Говореше с Перихан. Хванах те! Убедена съм, че и ти си замесена!
Хира стои настрани, объркана, погледът ѝ се стрелка между двете жени, търсейки истината. Нева поема дълбоко дъх и се обръща към Орхун, сменяйки тактиката си.
– Не съм замесена, Орхун. Да, говорих с Перихан, но ѝ казах, че трябва да се предаде, това е!
Афифе се подсмихва горчиво, не вярвайки нито на дума.
– Когато разбра, че е разкрита, веднага смени версията си. Тя знае всичко за Перихан.
Орхун прави крачка към Нева. Очите му са пронизващи.
– Кажи ми, Нева! Какво знаеш? Каква е твоята роля в това?!
Гневът на Орхун е на ръба да прелее. Нева разбира, че той има доверие на майка си, и превключва на емоционална вълна. Сваля гарда, лицето ѝ придобива печално изражение.
– Орхун, ти знаеш колко ценен си за мен. Мислиш ли, че бих могла да те нараня, след като изпитвам такива чувства към теб?
Хира е объркана, очите им с Орхун се срещат за кратко, сякаш търси подкрепа в тях. Нева не спира дотук.
– Госпожо Афифе ме обвинява, защото знам твърде много неща за нея.
Афифе широко отваря очи от изненада. Орхун мести поглед между двете жени, докато Нева се обръща към Афифе с предизвикателна усмивка.
– Тя се страхува да не ги кажа.
Афифе потреперва от ярост, юмруците ѝ се стискат до побеляване.
– Недей... – предупреждава я тя.
– Заслужаваш го, госпожо Афифе.
Нева се обръща към Орхун, цялата ѝ фигура излъчва решителност.
– Тя беше тази, която ме отвлече, когато за първи път дойдох в имението. Но направи още много неща. Твоята майка стреля по онази кола, Орхун! Ето от това се страхува тя!
Афифе пребледнява, а нервността я връхлита, докато Орхун и Хира застиват на място, шокирани от чутото. Нева продължава, сякаш току-що е запалила мостовете зад себе си. Тя пристъпва по-близо, докато Афифе я гледа, готова да я разкъса.
– Твоята майка знаеше колко съм слаба пред теб. Използва ме! – заявява Нева с дръзък тон.
Афифе крещи, опитвайки се да я спре: – Млъкни!
– Твърде късно е, госпожо Афифе. Заслужаваш всичко това – Нева се обръща изцяло към Орхун. Очите ѝ са широко отворени, в тях гори опасен пламък. – Знаеш ли защо тя нареди да стрелят по онази кола, Орхун? Искаше да ни сближи и да провали отношенията ти с Хира.
Хира поклаща глава, невярваща на думите, които отекват в празния коридор. Гневът на Орхун се надига като приливна вълна.
– Тя ме пожертва. Когато разбра, че вече не може да ме манипулира, естествено, реши да ме обвини за всичко! Орхун, единственият ми грях беше, че те обичах. Станах жертва на твоята майка – продължава Нева, сменяйки тона си на онеправдана.
Афифе прави крачка към нея, лицето ѝ е изкривено от омраза: – Ти си змия! Зло!
Орхун изригва, гласът му раздира тишината: – Стига!
Хира е разклатена, тялото ѝ леко потреперва. Орхун насочва яростния си поглед ту към майка си, ту към Нева. Афифе се опитва да запази самообладание, гласът ѝ е напрегнат, докато се обръща към сина си: – Орхун, виж, това...
– Казах, стига! И двете се махайте оттук веднага, преди да направя нещо, за което ще съжалявам. Молете се, че сега не е моментът и мястото – Орхун е непоколебим.
Хира, с насълзени очи и трудно преглъщайки чутото, излиза от коридора. Орхун я проследява с поглед, преди да се обърне отново към двете жени с ледено спокойствие: – Ще си платите за това!
Орхун тръгва след Хира. Афифе вика след него: – Сине!
Тя прави няколко крачки, но спира, осъзнавайки, че думите ѝ са безполезни. Обръща се към Нева, гневна:
– По-глупава си, отколкото предполагах! Все още кроиш планове по своя си начин. Мислиш ли, че Орхун ще погледне към теб след всичко това?
Нева я измерва с враждебен поглед, заемайки предизвикателна поза.
– Напротив! Много по-смела съм, отколкото си мислиш, госпожо Афифе! Нищо още не е свършило. Хората от рода Демирханлъ не се отказват лесно. Ти знаеш това много по-добре от мен.
Афифе поглежда Нева с нескривана омраза и напуска коридора, без да каже нито дума повече.
Хира върви към колата с насълзени очи, а раменете ѝ са натежали от болка. Орхун тича след нея и я настига, преди тя да успее да отвори вратата.
– Ще ме изслушаш ли поне малко? – Орхун протяга ръка, опитвайки се да привлече вниманието ѝ.
Хира спира рязко. Тя се обръща, а по лицето ѝ се стичат сълзи. Погледът ѝ е изпълнен с огорчение и разочарование.
– Тя казва ли истината? Признала ти е чувствата си, така ли? – гласът ѝ трепери от напрежение.
Орхун прави крачка към нея, опитвайки се да намери правилните думи: – Да, но...
Хира го прекъсва, неспособна да понесе повече оправдания:
– Мислех, че няма тайни между нас! Тя дойде и ти се разкри, а след това продължи да живее сред нас, сякаш нищо не се е случило. О, наистина ли? Докато живееше под един покрив с жена, която е признала любовта си към теб, не смяташе ли, че имам право да знам?
Няколко сълзи се откъсват от очите ѝ и оставят следи по бузите ѝ. Орхун сключва вежди, измъчван от вината: – Когато ми каза за чувствата си, тя също заяви, че се изнася от имението.
Хира повтаря думите му, сякаш не може да проумее чутото. В гласа ѝ се долавя празнота: – Тя те обича. Тя те обича. Има чувства към теб. А госпожа Афифе... госпожа Афифе...
Орхун я хваща за ръцете и я обръща към себе си, принуждавайки я да се вгледа в него: – Погледни ме! Сега не е моментът за тези разговори. Зная, че си объркана. И аз съм много ядосан на майка си.
Хира свива устни и поклаща глава: – Това, което изпитвам, не е гняв.
Орхун я притегля по-близо, опитвайки се да я успокои: – Ще говорим за всичко това. Но сега искам да си тръгнеш оттук. Шофьорът ще те закара у дома. Трябва да остана с госпожа Перихан в болницата. Не трябва нищо да ѝ се случи. И не искам да се тревожа за теб. Става ли?
Хира категорично поклаща глава: – Не! Ако се прибера и остана сама, ще се въртя в същия кошмар. Ще стане още по-лошо. Това, което ни се случи, е очевидно. Не искам да виждам госпожа Афифе или Нева в момента. Ще остана с теб.
Орхун издиша тежко, загрижен за безопасността ѝ: – Все още не сме разбрали напълно какво се случва. Опасността може да е до нас. Ако дори косъм падне от главата ти, няма да го понеса. Ще бъда спокоен, ако си в безопасност у дома...
Хира го прегръща силно, търсейки опора в него: – Моля те, позволи ми да остана с теб.
Орхун се колебае, но ръцете му я обгръщат: – Казах ти, че в безопасност си у дома...
– Кой казва, че ще бъда в безопасност у дома? Аз съм в безопасност единствено с теб. Никъде другаде – отвръща Хира с решителност, която не търпи възражение.
Орхун замълчава за миг, гледайки я в очите, след което отстъпва: – Добре...
Орхун и Хира пристигат в болницата, за да научат състоянието на Перихан. Лекарите успяват да я оперират успешно, но животът ѝ все още е в опасност. Изтощена от преживяното, Хира едва се държи на краката си, а Орхун не крие тревогата си за нея.
Докато чакат новини, в болничния коридор се появява мъж, преоблечен като хигиенист. Само един поглед е достатъчен на Орхун, за да разпознае човека, когото издирва.
Ертан осъзнава, че е разкрит, и побягва. Без да се колебае нито миг, Орхун се втурва след него по стълбите на болницата, решен този път да не му позволи да се измъкне.
Хира е разкъсвана от тревога, докато чака новини за Орхун в болницата. Когато той най-после се връща невредим, облекчението ѝ е огромно, но спокойствието трае само миг.
Орхун разкрива, че мистериозният мъж, който ги е следял край морето, отново се е появил – този път дегизиран като служител в болницата. Въпреки преследването, непознатият успява да избяга, което засилва подозренията, че зад случващото се стои добре организиран план.
Убеден, че опасността все още ги дебне, Орхун настоява Хира незабавно да се прибере в имението, където ще бъде в безопасност. Макар да не иска да се разделя с него, тя отстъпва пред молбата му.
Действието се пренася в хола на имението, където Афифе разтрива слепоочията си. Шевкет пристъпва тихо, опитвайки се да сервира чая. Той поглежда плахо към нея: – Да сервирам ли, госпожо? Афифе дори не го поглежда: – Не искам. Шевкет не се предава, гласът му е изпълнен с тревога: – Добре ли сте? Да донеса ли лекарство? Афифе рязко отвръща: – Не искам никакво лекарство!
В този момент Хира влиза в хола. Афифе се обръща с враждебно изражение, очите ѝ стрелят мълнии: – Къде е Орхун? Не е ли с теб?
– Дойдох сама. Той все още е в болницата. След това Хира се обръща към иконома: – Господин Шевкет? Може ли да ни оставите насаме с госпожа Афифе?
Афифе и икономът са изненадани от директния тон. Въпреки че гневът в Афифе кипи, тя дава знак на Шевкет да излезе. Щом вратата се затваря, Хира пристъпва напред: – Доволна ли сте от резултатите? Афифе се изправя, целият ѝ авторитет е застрашен: – Как смееш да... Хира се изправя леко, гласът ѝ е твърд: – Не виждате ли цената на това, което направихте, само за да ни разделите?
Афифе се опитва да запази дистанция: – Няма да разговарям с теб по тази тема. Хира не се отдръпва, а поглежда право в очите ѝ: – Госпожо Афифе, вече съм омъжена за вашия син. Така стоят нещата, независимо дали ви харесва или не! И нося фамилията Демирханлъ, вашата фамилия.
Афифе забива нокти в дланите си, опитвайки се да овладее гнева си. Хира се обръща, за да си тръгне, но спира на вратата: – И още нещо – мислите ли, че ако нараните мен, няма да пострада вашият син и фамилното име, с което толкова много се гордеете? Моля ви, помислете за постъпките си от тази гледна точка. – Тя прави кратка пауза и добавя: – Извинете ме. Хира излиза, оставяйки Афифе застинала на място. Едва сега Афифе насочва погледа си към мястото, където допреди миг стоеше снаха ѝ.
Орхун излиза от кабинета на главния лекар. Салих веднага го пресреща: – Господине. Орхун спира, лицето му е съсредоточено: – Говорих с главния лекар. Ще засилят мерките за сигурност. Достъпът на персонала до отделението ще бъде ограничен, а останалите ще влизат само с изрично разрешение. Ти какво направи?
Салих бързо докладва: – Прегледахме записите от камерите. Човекът, когото преследвате, е идентифициран. Казва се Ертан. Проверих досието му, има богато криминално минало. Полицията го познава добре, той е тъмна личност. Но открих местата, където често се появява. Ако позволите, ще отида да проверя там.
Орхун кимва решително: – Ще отидем заедно. Тук и без това няма какво повече да се прави. Нека не губим време.
– Както желаете, господине – отвръща Салих и двамата тръгват бързо по коридора.
Хира седи на ръба на леглото, а тялото ѝ леко потреперва. Сълзите се стичат безспир по бузите ѝ, оставяйки мокри следи. Тя притиска юмруци към устните си, опитвайки се да овладее хълцането, което се изтръгва от гърдите ѝ.
– О, Господи, помогни ми. Как ще се справим с всичко това? – прошепва тя, гласът ѝ едва се чува в тишината на стаята.
Погледът ѝ се премества към орхидеята, която Орхун ѝ подари, а след това към рамката със сватбените им снимки, поставена на нощното шкафче. Тя протяга ръка, избърсва сълзите си и поема дълбоко, разтърсващо въздух. Грабвайки телефона си, тя набира номера на Орхун с треперещи пръсти. Чака, но линията остава глуха.
– Защо не вдигаш? – пита тя напразно, докато погледът ѝ се замъглява от нова вълна отчаяние.
Оставя телефона на леглото, а сълзите отново рукват като поток.
– Боже, поверявам ти Орхун. Моля те, не позволявай да му се случи нищо лошо – моли се тя, сривайки се в ридания.
Тя притиска сватбените снимки към гърдите си, сякаш търси в тях опора и сила, когато телефонът започва да звъни. Тя го вдига мигновено, готова да чуе гласа на любимия си, но на екрана изписва името на Нуршах. Хира поема дълбоко дъх, опитва се да спре треперенето на раменете си и да събере последните остатъци от самообладанието си, преди да отговори.
