В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нева е планирала Хира да бъде обвинена за прострелването на Перихан, но в крайна сметка Орхун е този, който попада в капана ѝ.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 265 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
След жестокия капан, в който попадат, Орхун и Хира са принудени да дават показания пред полицията, докато над тях тегне сянката на тежки обвинения. Хира е разтърсена от мисълта, че някой е успял да имитира гласа на Орхун и едва не я е изпратил към сигурна гибел.
Докато двамата търсят опора един в друг, истинският виновник все още е на свобода. Нева губи контрол над събитията и предприема отчаяни действия, за да прикрие следите си, преди Перихан да дойде в съзнание и да разкрие истината.
Междувременно Афифе отново насочва гнева си към Хира, убедена, че тя е причината за всички беди на сина ѝ. Но точно когато изглежда, че Орхун ще успее да се прибере у дома, едно неочаквано обвинение заплашва да преобърне всичко.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇По-подробно в редовете по-долу
Складът е обграден от полицейски ленти. Перихан е на носилка, готова да бъде откарана с линейката. Хира проследява с плахи очи как я отвеждат, докато Орхун стиска юмруци в джобовете си, опитвайки се да овладее вътрешната си буря.
Хира шепне с треперещ глас: – Господи, моля те, нека не ѝ се случи нищо лошо. Тя преживя твърде много... напълно загуби почва под краката си. Дано се измъкне и се възстанови.
Орхун я наблюдава с поглед, в който се смесват болка и възхищение, след което отвръща: – Понякога не мога да повярвам колко чисто е сърцето ти. Може би точно госпожа Перихан те е довела тук.
Хира не сдържа сълзите си, които започват да се стичат по бузите ѝ: – Кой би направил такова нещо? Не мога да повярвам. Помислих, че си ти... че е твоят глас. Той ме доведе чак дотук. Тъкмо щях да вляза.
Орхун я притегля към себе си и я прегръща здраво: – Всичко е наред... успокой се.
В този момент един от полицаите се приближава към тях с тежка стъпка: – Правим голямо претърсване в околността. Човекът, за когото казахте, че е избягал, все още не е намерен.
Орхун стяга челюст: – Значи опасността не е преминала?
Полицаят кимва потвърдително: – Разширяваме периметъра на търсене. Междувременно ще трябва да дойдете в участъка, за да дадете показания. Ще вземем и тези на съпругата ви.
Хира едва доловимо кима в знак на съгласие. Полицаят се отдалечава, а Орхун подкрепя Хира, като полага неимоверни усилия да прикрие напрежението, което заплашва да го погълне.
Истанбул се простира под яркото слънце, сякаш напълно безразличен към бурята, която се разразява в живота на Орхун и Хира. Кадрите с величествения град преминават бързо, отстъпвайки място на мрачните коридори на полицейското управление.
Орхун, Хира и адвокатът им чакат пред вратата за разпити. Хира поглежда към Орхун с притеснение, а той отвръща с окуражителен поглед, опитвайки се да вдъхне увереност на жената до себе си.
Адвокатът въздъхва тежко и нарушава тишината:
– Процесът по снемане на показания може да отнеме време, господин Орхун, но накрая ще изясним всичко.
Орхун само кима, когато вижда Салих да се приближава. Мъжът изглежда объркан и несигурен в стъпките си.
– Господин Орхун, добре ли сте? – Салих поглежда към Хира, притеснен. – Госпожо?
Хира едва доловимо кима, опитвайки се да събере частиците от самообладанието си.
– Добре сме, Салих – отвръща Орхун, но в гласа му прозира горчивина. – Но всичко е толкова оплетено.
– Наистина е немислимо – съгласява се Салих. – Слава Богу, че сте невредими. Всичко ще се оправи, сигурен съм. Дано госпожа Перихан се оправи бързо.
Хира свежда глава в знак на благодарност. Орхун посяга към джоба си.
– Преди да съм забравил, ето ти телефона.
Салих го взема, а Орхун веднага преминава на въпрос, който го измъчва:
– Намери ли нещо?
– За съжаление, не. Претърсихме основно мястото, където е била Перихан, но няма следи. Тя никога не е отсядала там.
Орхун стиска челюсти. В очите му пламва гняв:
– Това е грандиозна конспирация! Който и да го е направил, умишлено ме е насочил натам. Искал е да остави Хира уязвима и да я хване в капан.
– Изглежда точно така, господине – отбелязва Салих.
– Човекът беше там – добавя Орхун, стискайки юмруци. – И се измъкна.
Адвокатът се намесва, гласът му е напрегнат:
– Ситуацията е изключително сложна, господин Орхун. Ако искате, ще повикаме всички наши юристи.
– Вече ги информирах – отрязва Орхун. – Но когато полицията дойде, бях с пистолет в ръка. Аз съм главният заподозрян.
– Трябва да осигурим освобождаването ви без арест – казва адвокатът. – Най-големият ни късмет е, че Перихан е жива. Когато дойде в съзнание и даде показания, всичко ще се изясни.
Хира поглежда Орхун с тревога, сякаш се страхува от всяка следваща минута. В този момент се появяват двама полицаи. Хира инстинктивно хваща Орхун за ръката, търсейки опора.
– Господин Орхун, време е за показания – казва единият полицай. – Госпожо, елате с нас в другата стая.
Орхун поглежда към полицаите и вдига ръка:
– Идваме, само секунда.
Той се обръща към Хира, гласът му е леден и спокоен, за да я предпази от паниката:
– Не се страхувай, всичко ще бъде наред. Когато се разбере истината, ще излезем оттук. Кажи точно какво се случи, нищо не променяй. Ще се видим тук след малко.
Хира кима, преглъщайки сълзите си.
– Хайде, тръгвайте! – подканва го полицаят.
Двамата се отдалечават, влизайки в отделни стаи, докато вратите се затварят след тях, оставяйки ги в изолация.
Стаята е малка, задушлива и осветена от силна, студена светлина. Орхун седи срещу двамата полицаи, с изправена стойка и приковаващ поглед. Един от тях записва старателно всяка негова дума.
– Госпожа Перихан вече е отвличала съпругата ми. Тя е издирвана от полицията. Тази сутрин получих обаждане за нея и веднага тръгнах да я търся. Тъй като бързах, звъннах на жена ми, за да я предупредя, но телефонът ми не работеше. Опитах да използвам апарата на Салих – моя шеф на сигурността. През цялото време не успявах да се свържа с Хира; линията ѝ постоянно даваше заето. Не за минута или две, а през цялото време. Тогава се свързах с Муса, един от служителите в имението. Той ми каза, че жена ми е излязла да се срещне с мен, но ние нямахме такъв план. Аз не съм я викал.
В съседната стая обстановката е същата, но атмосферата е още по-напрегната. Хира седи на стола, притиснала ръце в скута си. Гласът ѝ е тънък и леко трепери.
– Съпругът ми излезе рано, не знаех. След това телефонът ми звънна и видях номера му. Каза ми, че има изненада за мен и ме помоли да се приготвя. Не се усъмних, защото бях сигурна, че говоря с него. Гласът беше абсолютно същият. После ми нареди да взема такси. Докато пътувах, той не спираше да говори, не ми даваше да затворя. Накрая ме накара да сляза пред една изоставена сграда. Каза ми да вляза вътре и прекъсна връзката.
Хира спира за момент, поема си тежко въздух, а в очите ѝ изплуват сълзи.
– Тъкмо бях на прага, когато телефонът ми отново звънна. Вдигнах. Беше Орхун... истинският ми съпруг. Каза ми: „Не влизай! Това е капан, махай се оттам!“. Тогава разбрах, че първият човек, с когото говорих, не е бил той.
В съзнанието ѝ ехти единственият въпрос: „Господи, какво ще стане сега? Какво ни сполетя...“
Хира излиза от стаята, а погледът ѝ веднага се стрелва към вратата, зад която е Орхун. Когато не го вижда в коридора, тя застива, обзета от паника. Миг по-късно той се появява от сенките на коридора и пристъпва към нея.
– Защо се забави толкова? – пита тя, а в гласа ѝ се долавя истински страх.
– Разпитът току-що приключи. Отидох да си измия ръцете и лицето – обяснява Орхун и нежно хваща треперещите ѝ ръце в своите. – Успокой се. Не бих те оставил сама, ако знаех, че ще се уплашиш толкова.
– Не мога да спра мислите в главата си... Ами ако ти се беше случило нещо? – прошепва тя.
Орхун я приближава до себе си и притиска главата ѝ към гърдите си.
– Шшшт... почакай за момент. Няма да крия чувствата си от теб – изрича той с по-тих и плътен глас. – Признавам, уплаших се. Но благодаря на Бога, че на теб нищо не ти се случи. Тук си, до мен си.
– Слава на Бога – отвръща Хира, а двамата се прегръщат здраво, намирайки единствената сигурност в света именно в прегръдката на другия.
Хира стои с насълзени очи, а сянката на случилото се още не я напуска.
– Все още не разбирам... Как се случи това, кой би направил такова нещо? Това е толкова голямо зло, твърде много ми идва... – казва тя, а гласът ѝ едва се чува в празния коридор.
Орхун я гледа с решимост, която пламти в очите му, и отвръща с тежък, плътен глас: – Знам. Ще превърна живота на този, който го е направил, в истински ад. Ще съжаляват за всяка своя постъпка.
Хира вдига поглед към него, търсейки опора в излъчването му. – Мислех, че си ти... през целия път говорех с този човек. Когато най-после чух истинския ти глас, буквално застинах. Беше като в някой филм на ужасите...
Орхун прави крачка към нея и я хваща за раменете, опитвайки се да прогони кошмара от ума ѝ: – Недей така, не мисли за това повече и не се измъчвай.
– Не мога да спра – отвръща тя, а ръцете ѝ леко потреперват. – Как да знам? Как да вдигам телефона и да съм сигурна, че наистина си ти?
Хира гледа към него, сякаш очаква отговор на нерешими въпроси. Орхун застива за момент, потънал в мисли, докато търси решение, което да върне сигурността в живота им. Точно тогава Салих се появява в края на коридора.
– Господин Орхун... – казва той, а Хира и Орхун рязко се отдръпват един от друг, опитвайки се да се овладеят.
Орхун го поглежда с очакване: – Приключихте ли с показанията?
– Да, господине – отговаря Салих.
– Отиди в болницата при госпожа Перихан – заповядва Орхун с категоричен тон. – Дръж ме в течение, ако нещо се промени.
– Разбрано, господине. Моля да ме извините – казва Салих и бързо се отдалечава.
Орхун отново се обръща към Хира, хваща ръцете ѝ и я поглежда право в очите, за да привлече цялото ѝ внимание:
– Сърце мое, нарче... Оттук нататък, всеки път, когато ти се обаждам, ще те наричам „сърце мое, нарче“. Така ще знаеш, че наистина аз те търся. Става ли?
На лицето на Хира се появява едва доловима, нежна усмивка, която омекотява чертите ѝ.
– Това ще бъде нашата тайна, нашата парола. Имаме ли сделка, сърце мое, нарче? – пита Орхун.
Хира не отговаря с думи, а се хвърля в обятията му, притискайки се силно към него, докато сълзите ѝ се стичат по бузите.
В хотелската стая напрежението е осезаемо – въздухът е тежък, сякаш всеки момент ще избухне. Ертан и Коркут седят един до друг, а пред тях Нева крачи нервно, с пламтящи от гняв очи. Тя не може да сдържи раздразнението си:
– Колко пъти ви казах какво да правите! Убийството трябваше да бъде приписано на Хира! – изригва тя, а гласът ѝ ехти в тясното пространство.
Ертан не остава длъжен и се опитва да се оправдае, докато Коркут наблюдава всичко в пълна тишина, с проницателен поглед, който следи всяко тяхно движение:
– Казвам ти, нямаше друг начин! – отсича Ертан.
Нева го прекъсва остро: – Трябваше да изчакаш!
Ертан се надига, погледът му е предизвикателен: – Какво да чакам? Да чакам Орхун Демирханлъ да ме застреля ли? Улучих жената в часа, който ти сама определи, свърших си работата! Не ме интересува кой идва и кой си отива. Това е твоя грижа.
Нева съска като змия, а думите ѝ се леят с отрова: – Нищо не успя да постигнеш. Некадърник!
Ертан скача на крака, разярен от обидата: – Внимавай какви ги говориш! Изпълних всичко точно според плана ти. Ако не се получи, вината е твоя. Ти се провали!
Нева застива на място, стъписана от внезапната му агресия, и прави неволна крачка назад. Смекчава тона си, макар че в очите ѝ все още личи омраза: – Добре де, както и да е.
Ертан не я изпуска от поглед, гласът му е студен и предупредителен: – Следващият път претегляй думите си, когато говориш с мен!
– Добре. Каквото – такова. Сега ще измисля нещо друго. Чакайте да се свържа с вас – казва Нева и излиза, оставяйки след себе си студена следа.
Ертан се отпуска обратно на стола, целият треперещ от гняв. През това време Коркут не откъсва очи от нищото, потънал в дълбок размисъл, а хитрият му поглед издава, че той вече крои свои планове.
Коридорът на полицейския участък - Орхун държи дланите на Хира в своите – те са ледени, сякаш кръвта в тях е спряла да тече.
– Все още са студени – прошепва Орхун, докато гали пръстите ѝ.
Хира поглежда към него с очи, пълни с тъга: – Ако страхът ми си отиде, може би ще се стоплят, но той не си отива. Искам само да се приберем у дома... възможно най-скоро.
– Денят е тежък, но трябва да имате малко търпение – отвръща той с равен, спокоен тон, опитвайки се да подреди хаоса в главата ѝ.
Хира клати глава, сякаш отказва да приеме реалността: – Ще повдигнат обвинение срещу теб. Така каза адвокатът.
Орхун я поглежда с мекота: – Адвокатът каза и други неща. Хубави неща, но явно не си ги чула.
Тя го прекъсва, а гласът ѝ пресича тишината в коридора: – Моля те, не прави така. Знам, че се правиш на спокоен, за да не се разстройвам. Полицаите те видяха с пистолет в ръка. Отпечатъците ти са по оръжието, с което е простреляна госпожа Перихан. Това не е просто положение, Орхун.
Той поема дълбоко дъх и застава по-изправен: – Не казвам, че е лесно. Да, ситуацията е сложна, но има много факти, които ще докажат невинността ми.
Хира притиска ръцете му по-силно: – А ако не успеем да ги докажем? Тогава какво ще стане? Не мога да живея без теб.
Орхун я придърпва към себе си, гласът му е стоманен: – Няма да живееш без мен. Няма да го позволя. Слушай ме сега – човекът, който избяга, ще разкрие всичко, когато го намерят. А после Перихан ще дойде в съзнание и ще каже, че не съм аз. Няма да ни разделят.
В този момент от края на коридора се чуват забързани стъпки. Афифе се приближава към тях, цялата в трепет и нескрито безпокойство.
– Орхун! Какво стана, сине? Добре ли си? Наистина ли си добре? – пита тя, докато погледът ѝ обхожда лицето му, пренебрегвайки Хира напълно.
– Добре съм, няма място за притеснение. Хира също е добре – отговаря той кратко.
Афифе не дори не поглежда към снаха си, гласът ѝ става рязък: – Тогава какво се случи? Перихан също е ранена?
– Да, простреляна е, когато пристигнах там – обяснява Орхун.
Афифе свива устни: – Защо си бил там?
– Някой е направил капан на Хира, затова тръгнах по следите ѝ. Дълга история е, ще ти разкажа подробностите по-късно.
Афифе поглежда към Хира с отрова в очите: – Едно свършва, друго започва. Където и да си ти, там има беди и хаос!
Орхун я прекъсва остро: – Майко!
Афифе не се спира: – Писна ми, Орхун! Ходя със свито сърце и се питам всеки момент дали нещо няма да ти се случи. А причината е повече от очевидна!
Хира притиска длани към гърдите си, усещайки как болката от думите на Афифе се забива в нея като нож.
– Мислиш погрешно и говориш погрешно. Сега не е моментът да обсъждаме това – казва Орхун, а Афифе поема дълбоко дъх, съгласявайки се с него с неохота.
– Къде са адвокатите? – пита тя.
– Работят. Всички работят – отвръща Орхун.
Афифе нетърпеливо почуква с крак: – Ако нашите адвокати не се справят, да намерим други. Тук ли ще чакаме така?
– Всички си вършат работата, майко. Просто се успокой – моли се Орхун.
Хира стои встрани, вперила поглед в Афифе, с тиха надежда, че макар да я ненавижда, тя ще направи нещо, за да спаси сина си от този кошмар.
В същото време по улицата Нева крачи с бързи, нервни стъпки, които едва догонват мислите ѝ. Тя вади телефона си, треперейки от ярост, и набира Ертан. Щом той вдига, думите ѝ се изливат като лавина:
– Ало, Ертан! Слушай ме добре! Перихан не е мъртва! Не е мъртва, чуваш ли ме? Да, точно както не успя да постигнеш нищо друго, така се провали и сега! Слушай ме, ще довършиш започнатото, разбра ли ме? Научих в коя болница я държат. Тръгвай натам веднага! – тя прави кратка пауза, вслушвайки се в отговора отсреща, и лицето ѝ се изкривява от гняв. – Не го прави, ако не искаш, Ертан! Не го прави, ако смееш! Осъзнаваш ли, че ако тя се събуди... Виж, Ертан, нейното събуждане няма да навреди само на мен, а и на теб! Не забравяй това!
Нева прекъсва връзката с рязко движение, сякаш захвърля телефона.
– Идиот! – изригва тя, а гласът ѝ трепери от безсилие. – Пълен идиот. Идиот!
Тя продължава да върви бързо, размахвайки ръце, а гневът ѝ сякаш разсича въздуха около нея.
Връщаме се в полицейското управление, Хира и Орхун стоят един до друг, а Афифе крачи напред-назад с нервни, къси стъпки. Всяка секунда се проточва като час. Най-после адвокатът се появява, леко задъхан.
Афифе веднага се нахвърля върху него, гласът ѝ е остър като бръснач: – Къде бяхте досега? Защо ни карате да чакаме напразно?!
Адвокатът вдига помирително ръце: – Извинявам се, госпожо, но имаме резултат. – Той се обръща към Орхун с доза облекчение: – Добра новина засега. Ще бъдете съдени без арест, господин Орхун.
Хира си поема дълбоко дъх, очите ѝ се навлажняват от радост: – Слава на Бога.
Адвокатът продължава сериозно: – Отделът за киберпрестъпления ще прегледа телефоните ви. От това, което имаме, става ясно, че е спретнат заговор. Но за съжаление, всички улики в момента сочат към вас.
Афифе го поглежда право в очите, без капка колебание: – Задачата на вашия екип е да премахне тези улики от сина ми. Направете го!
Орхун добавя с тежък глас: – Сега показанията на госпожа Перихан са от решаващо значение.
– Тъкмо щях да кажа това... – кима адвокатът. – Сега ме извинете, имам работа. Можете да се приберете у дома. Ще ви се обадя веднага щом науча нещо ново.
Адвокатът се отдалечава, а в същия момент в коридора нахлува Нева. Тя тича, опитвайки се да изглежда притеснена и запъхтяна: – Орхун! Какво се е случило? Дойдох веднага, щом разбрах! Добре ли сте, как сте?
Афифе я пронизва с яростен поглед, в който няма и следа от доверие: – Не мисля, че чак сега си разбрала, Нева.
Нева застива на място, сякаш е ударена. Орхун и Хира се споглеждат, объркани от внезапната атака на Афифе.
Афифе прави крачка към нея, гласът ѝ е студен и властен: – Ти знаеше много по-рано.
