В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нева е на път да осъществи пъкления си план, използвайки гласа на Орхун, за да завлече Хира в смъртоносния си капан. Кенан се оказва притиснат до стената от изискванията на Афифе, а признанието му към Нуршах заплашва да превърне общото им бъдеще в пепел.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 263 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Нева примамва Хира в опасна капан. Хира вярва, че отива на среща със съпруга си, но стига до изоставена сграда. Преди да влезе, Орхун, който е разбрал, че тя се насочва към капан, ѝ се обажда и я предупреждава да се скрие.
Орхун се втурва след Хира, но в сградата намира ранената Перихан. Когато някой стреля по него, Орхун взема оръжието, с което е била простреляна Перихан, и се впуска след нападателя. Точно тогава се появява полицията и намира Орхун с оръжието в ръка.
Хира, която се е скрила навън, влиза уплашена в сградата, а Орхун се успокоява, като вижда, че е невредима. Перихан е откарана в болницата, но Орхун е задържан от полицията като основен заподозрян.
Всъщност Нева е планирала Хира да бъде обвинена за прострелването на Перихан, но в крайна сметка Орхун е този, който попада в капана ѝ.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Колата на Орхун спира рязко на ъгъла. Орхун чака зад волана, докато погледът му нервно следи движението наоколо. Пред него Салих разпитва минувачите за посоката. След минута той се връща и се навежда към прозореца на автомобила.
– Съжалявам, господине. Пътят е затворен, налага се да заобиколим през горния блок – казва Салих, а Орхун кимва сдържано.
– Дай ми телефона си. Моят още няма сигнал, а трябва да се чуя с Хира – нарежда Орхун.
Салих бързо изважда апарата и го подава. Пръстите на Орхун набират познатия номер.
В същото време Хира е в такси, блокирано в тясна градска уличка. Тя отваря прозореца, опитвайки се да си поеме въздух, докато телефонът в ръката ѝ не спира да звъни. Хира поглежда към шофьора с нескрита тревога.
– Кога мислите, че ще се разчисти това задръстване? – пита тя.
– Не знам, госпожо. Всичко е напълно блокирано – отговаря мъжът, без дори да се обърне.
Хира долепва телефона до ухото си, убедена, че от другата страна е Орхун.
– Изглежда ще чакаме още, Орхун. Ако искаш, ще затворя и ще ти се обадя по-късно – предлага тя.
В хотелската стая Нева пребледнява. Сърцето ѝ препуска, докато се опитва да запази самообладание.
– Не! Не затваряй, моля те. Не е ли по-добре така? Поне говориш с мен, вместо да скучаеш в трафика – казва тя.
– Освен това... чувам гласа ти, докато те чакам – добавя Нева, имитирайки мъжкия тембър на Орхун.
– Добре, казах го само за да не ти е скучно – отвръща Хира и се усмихва леко.
Внезапно обаче на екрана на телефона ѝ се появява второ повикване. Хира отдръпва апарата от ухото си и го поглежда съсредоточено.
– Някой ме търси. Непознат номер е. Нека видя кой е, ще ти се обадя след малко – казва тя, а Нева буквално престава да диша от ужас.
– Не! Не затваряй! – изкрещява тя, но веднага се поправя, за да звучи като Орхун: – Изчакай.
Хира се стряска от острия тон.
– Добре, няма да затварям. Всичко наред ли е? Не се е случило нищо лошо, нали? – пита тя, а гласът ѝ трепери от напрежение.
Нева си поема дълбоко дъх и се опитва да овладее гласа си.
– Пътуваш към мен, идваш при мен. Възможно ли е да се е случило нещо лошо? – казва Нева, а Хира се отпуска, усмихвайки се облекчено.
– Просто съм нетърпелив... – отвръща гласът на „Орхун“.
Нева гледа към телефона с хитра и студена усмивка. В ума ѝ ехтят думите: „Хайде, пустинна мишко! Ела и влез право в капана ми.“
Камерата се фокусира върху лицето на Хира, озарено от вълнението на предстоящата среща, без тя да подозира каква тъмна мрежа се плете около нея.
Орхун и Салих пристигат пред къщата, в която според следите се укрива Перихан. Хората им потвърждават, че мястото е наблюдавано внимателно и никой не е влизал или излизал. Докато чака полицията да се намеси, Орхун безуспешно се опитва да се свърже с Хира, а тревогата му расте с всяка изминала секунда.
Той е шокиран, когато разбира от Муса, че Хира е тръгнала с такси, изпратено уж от него. В този миг парчетата от пъзела се нареждат и Орхун разбира, че Хира е попаднала в капан. Орхун е ужасен, защото знае, че всяка изгубена минута може да го отдалечава от нея завинаги.
В същото това време таксито, в което е Хира рязко отбива встрани от пътя, а двигателят изхърква за последно и утихва. Хира, все още с телефона до ухото, гледа с недоумение към шофьора, който слиза и започва да човърка под предния капак. Тя се поглежда към него и с леко притеснение в гласа обяснява на човека от другата страна на линията: – Ох, колата се развали. Шофьорът отваря капака, за да види какво става.
В хотелската стая Нева стиска телефона, а вените на слепоочията ѝ изпъкват от ярост. Тя едва сдържа нервите си и изсъсква: – Защо спря точно сега?!
Хира не долавя отровата в гласа ѝ и продължава да вярва, че говори с Орхун: – Изглежда ще чакаме. Може би е по-добре да изляза и да спра друго такси на пътя. Прати ми локация, ще дойда при теб.
Паниката в очите на Нева прераства в истински ужас от мисълта, че планът ѝ може да се провали. Тя се навежда над апарата и изкрещява, опитвайки се да подражава на Орхун: – Не, не! В никакъв случай не излизай от таксито!
Хира повдига вежди, изненадана от рязката реакция: – Но не е ясно колко време ще отнеме ремонта. Ще изгубим много време така... – Тя за кратко се колебае, преди да добави: – Мисля, че е по-добре да затворя. Ще ти се обадя отново, когато потегля.
Нева не може да си позволи това. Тя не спира да бълва заповеди, превръщайки се в истински кукловод: – Не, не затваряй! Ако затвориш, ще се притеснявам за теб... Нека продължим да говорим.
Орхун е като опъната струна. Гневът в него бушува, докато нервно притиска телефона към ухото си. Очите му са вперени в празното пространство, а пръстите му не спират да барабанят по волана.
– Вдигни... Хайде, вдигни! – повтаря той през зъби.
Линията остава глуха. Орхун не издържа, мята телефона на седалката и скача в колата. В този момент Салих приключва своя разговор и забързано се приближава.
– Уведомих полицията, господин Орхун. В момента издирвам регистрационния номер на таксито, с което се е качила госпожа Хира. Ще ви го пратя веднага щом го имам – докладва Салих.
Орхун го поглежда с леден поглед, в който няма място за колебание.
– Ти се погрижи тук. Искам да разбереш дали госпожа Перихан наистина е в онази къща, или не – нарежда той.
– Разбрано, господине – отвръща Салих, а Орхун настъпва газта и колата излита с писък на гумите.
На пътя таксиметровият шофьор още се бори с капака на колата. Хира седи вътре, притиснала апарата до ухото си. Тя поглежда екрана, на който се изписва ново повикване от непознат номер, и леко се намръщва.
– Помниш ли, че ти казах за онзи непознат номер? Пак ме търсят, не спират – казва тя в слушалката.
– Може да е нещо важно... Нека отговоря – предлага тя, но гласът на Нева от другата страна моментално прекъсва ентусиазма ѝ.
– Няма нужда. Сигурно е от банка или някоя досадна реклама. Знаеш колко са досадни. Ако беше нещо сериозно, щяха да потърсят и мен – лъже Нева, опитвайки се да овладее гласа си.
За да отклони вниманието на Хира от реалния Орхун, тя бързо сменя темата:
– Заради този трафик и повредата... сигурно изненадата ми вече не е същата, нали?
Хира се усмихва, а в очите ѝ искри любопитство:
– В никакъв случай. Даже съм много любопитна. – Тя вади карта от чантата си, разгръща я и добавя: – Всъщност, имам предположение.
Нева се подсмихва доволно, че е успяла да я залъже:
– Така ли? Какво е предположението ти?
– На историческо място ли ще ходим? – пита Хира.
– Не, не е това – отвръща гласът на „Орхун“.
– Тогава някъде край морето?
– Не, не е и това – отвръща Нева, докато в главата ѝ нахлуват ревностни мисли.
Хира прибира картата и се засмива:
– Ами... гора! Отиваме в гората да правим онова, което правихме преди ли? Ако е така, облеклото ми изобщо не е подходящо. Иска ми се да ми беше дал поне мъничък намек...
В хотелската стая Нева пребледнява от гняв. В ума ѝ ехти само една мисъл: „Какво са правили там? Какво е това, за което говори?“. Нервите ѝ не издържат и тя избързва с отговора, без да помисли:
– Не се притеснявай, няма да ходим на пикник.
Хира застива. Погледът ѝ става остър, а челото ѝ се сбръчква от подозрение.
– Пикник? За какъв пикник говориш?
Нева се парализира. Усеща как капанът, който сама е заложила, започва да се затваря около нея.
Нева едва успява да прикрие опасния си гаф и с престорен смях отклонява подозренията на Хира. Хира се успокоява и продължава разговора, без да подозира, че е попаднала в клопка. Докато таксито отново потегля. Нева, вече в еуфория от успеха си, звучи почти отровно: – Кажи на таксиметровия шофьор да лети, ако се налага! На ръба на търпението съм!
Хира се смее невинно, без да подозира нищо, докато таксито потегля. Нева затваря телефона, а по лицето ѝ се разстила хитра, доволна усмивка.
В същото време Орхун е на ръба на отчаянието. Всеки негов опит да се свърже с Хира удря на камък, а тревогата в гърдите му се превръща в ярост. Когато хората му успяват да установят посоката на таксито и изпращат локацията, Орхун не губи нито секунда. Той натиска газта и се впуска в безмилостна надпревара с времето, без да знае дали ще стигне навреме, за да спаси любимата си от капана, който вече се затваря около нея.
Таксито спира рязко пред масивен, запуснат склад в покрайнините. Хира слиза, притиснала телефона към ухото си, и оглежда напрегнато пустеещия район.
– Стигнах там, където ми каза... – казва тя, а гласът ѝ е изпълнен с несигурност. – Тук е толкова пусто...
В хотелската си стая Нева се усмихва доволна от планирания капан.
– Не се притеснявай – отвръща тя, имитирайки гласа на Орхун.
Хира върви към входа на сградата.
– Складът отпред, нали? – пита тя.
– Чакам те там – отвръща гласът от слушалката.
– Виждам го, да. Добре, влизам – казва Хира.
Таксито потегля, оставяйки я сама сред тишината. Тя затваря телефона и недоумяващо поклаща глава: – Защо ме повика тук? Каква изненада може да подготви на такова място?
В същото време Орхун е в колата си, блокиран в трафика. Той набира Хира отново и отново, а гневът му расте с всяка секунда.
– Вдигни! Вдигни де! – изригва той.
Хира е вече пред входа на склада, когато телефонът ѝ отново звъни. Тя го изважда от чантата си и поглежда екрана.
– Пак същият номер... – прошепва тя, колебаейки се дали да отговори.
Орхун е на ръба на нервна криза: – Вдигни, Хира! Вдигни!
След кратко колебание Хира приема обаждането.
– Да? – казва тя плахо.
– Ало! Чуваш ли ме? – гласът на Орхун звучи разтревожено. – Къде си?
Хира се стряска: – Къде съм ли? Дойдох тук, където ми каза! Тъкмо влизам в сградата.
– Не! Не влизай там! – крещи Орхун. – Нагласили са ти капан!
Хира е объркана: – Какъв капан? Ти ми каза да дойда и да вляза!
– Слушай ме! Човекът, с когото си говорила досега, не съм бил аз! Махай се оттам веднага и си намери безопасно място! Място, където има хора! – нарежда той.
Хира се оглежда уплашено, а сърцето ѝ започва да бие лудо.
– Но ти ме повика... Виждам твоя номер, чувам твоя глас... Ти ли си?
– Телефонът ми не работи, вероятно са го хакнали. Звъня ти от телефона на Салих. Трябва да ми повярваш! – настоява Орхун.
Хира е на ръба на сълзите: – Но... как? Кой е истинският? Кой си ти?
Орхун търси начин да я убеди, нещо, което само те двамата знаят.
– Слушай... нямаме време. Помниш ли съня? Нарът... Само ние двамата знаем това. След това планирахме да посетим Истанбул, хванати за ръце. Не бях аз на телефона, Хира! Махай се оттам, веднага!
Хира пребледнява от ужас: – Боже мой... ти си! Но тогава с кого съм говорила досега? Кой ме доведе тук? Какво иска от мен?
Орхун превключва на по-висока предавка, докато говори напрегнато:
– Къде си точно? Идвам веднага. Добре, разбрах, много съм близо. Като затвориш, прати ми локацията си веднага. Не влизай в склада! Чуваш ли ме? Махай се оттам!
Хира кима трескаво: – Намери си безопасно и оживено място!
– Ела бързо, моля те! Моля те, ела, толкова се страхувам! – проплаква тя.
В този миг екранът се изпълва с оглушителен гръм – изстрел разрязва тишината. Хира подскача от уплаха и изпуска телефона.
Орхун чува изстрела през слушалката. Зениците му се разширяват, а ужасът го сковава за частица от секундата.
– Хира! Хира! – крещи той, но от другата страна отговаря само тишина.
Хира се втурва да бяга, а Орхун настъпва газта до дупка, летейки към нея с единствената мисъл да я спаси.
Колата на Орхун спира с писък на гумите точно пред склада. Той изскача, без дори да изгаси двигателя, и очите му обхождат пустеещото пространство с болезнена острота.
– Къде си?! – изкрещява той, но отговор няма.
Тишината е оглушителна. Орхун хуква към входа, но погледът му се приковава в нещо на земята. Той спира рязко, сведе се и вдига телефона на Хира. Ръцете му треперят, а лицето му се изкривява от гняв и ужас.
– Нали ти казах да не влизаш... – промълвява той, сякаш се кара на нея, за да пропъди лошите предчувствия.
Той ритва вратата и тя се отваря с тежък стон. Орхун нахлува вътре, готов за всичко.
– Хира! – гласът му ехти в огромното хале.
Хира я няма. Но погледът на Орхун се впива в стола в средата на помещението. Перихан е там, простреляна, отпуснала глава в безпомощност. До краката ѝ лежи пистолет. Орхун е в шок, но инстинктите му надделяват. Той се спуска към нея и напипва пулса ѝ.
– Жива си – казва той, сякаш отбелязва факт от жизненоважно значение.
Без да губи време, той изважда кърпичка от джоба си и я притиска силно към раната, за да спре кръвотечението. Веднага след това набира спешна помощ.
– Обаждам се за линейка... – започва той, но в този момент забелязва сянка зад една от колоните.
Орхун изправя гръб: – Ти!
Ертан излиза от прикритието си и хуква към задния изход. Орхун се втурва след него като разярен звяр.
– Спри! – командва той.
Ертан спира за миг, изважда пистолет и стреля. Орхун се скрива зад дебела стена, докато куршумите свистят около него. Ертан се възползва от забавянето, отваря вратата и изчезва в небитието. Орхун грабва пистолета от пода и стреля към отворената врата, но е твърде късно. Ертан се е изпарил.
Орхун се връща при Перихан, която продължава да губи жизнени сили.
– По дяволите! – изригва той.
Той отново проверява пулса ѝ, когато внезапно в склада нахлуват въоръжени полицаи.
– Пусни оръжието! Не мърдай! Горе ръцете! – заповядва единият от тях.
Орхун вдига ръце, но държи пистолета в едната. Ситуацията е критична. Той осъзнава, че времето му изтича, а Хира все още е в неизвестност.
– Пусни оръжието! Остави го! – повтаря полицаят.
Орхун кима с разбиране – няма смисъл да спори. Бавно, с премерени движения, той поставя пистолета на земята и го избутва с крак към тях. След това отново вдига ръце. Един от полицаите веднага се заема с Перихан.
– Аз съм Орхун Демирханлъ. Нямам нищо общо с това – казва той твърдо.
Докато другият полицай прибира доказателството в плик, Орхун бърза да обясни:
– Когато влязох, тя вече беше простреляна. Оръжието беше до нея. Беше жива, когато я проверих. Човекът, който я е прострелял, беше тук. Избяга, когато ме видя. Стреля по мен, затова взех пистолета, за да се защитя.
Полицаят говори по радиостанцията:
– 4725, изпратете линейка незабавно. Има ранена. Уведомете разследващия екип.
Вторият полицай се навежда над жената: – Пулсът е твърде слаб. Остави оръжието, донеси комплекта за първа помощ, бързо!
Орхун посочва Перихан: – Използвах кърпичката си, за да спра кръвотечението. Моя е.
– Защо си тук? – пита полицаят, гледайки го с подозрение.
– Дойдох да намеря жена си. Примамиха я тук с капан. Най-после успях да се свържа с нея по телефона. Чух изстрел, докато говорехме, помислих, че са я простреляли. Когато влязох, госпожа Перихан вече беше в това състояние.
Орхун се обръща към полицая с трескав поглед:
– Вижте, не знам къде е жена ми. Може да ѝ се е случило нещо лошо. Трябва да я намерим веднага!
„Къде си, Хира...“ – ехти вътрешният глас на Орхун, а лицето му е маска на непоносима тревога.
В склада полицаите развързват ръцете и краката на Перихан и я полагат на земята. Един от служителите започва да оказва първа помощ, докато отдалеч се чува воят на приближаващата линейка. Орхун стои до другия полицай, лицето му е пребледняло от притеснение.
– Вижте, офицер, трябва да открия жена си! Последният път, когато разговарях с нея, тя беше пред тази сграда. Казах ѝ да не влиза, сигурно е някъде наоколо, трябва да я намерим! – казва той с напрегнат тон.
Полицаят го гледа студено: – Подкрепленията са на път. Когато пристигнат, ще направят подробен оглед.
Орхун издиша тежко, с мъка поема въздух: – Моля ви, нямаме време! Трябва да побързаме.
– Ще чакаме – отсича полицаят, а в този момент в склада нахлуват лекарите с носилка и се спускат към Перихан.
Орхун отчаяно посяга към телефона си, за да се обади, но полицаят го спира с остра заповед: – В момента сте заподозрян. Не можете да използвате телефона си. Качвайте се в колата, отиваме в участъка.
– Никъде няма да ходя, докато не открия жена си! Обясних ви ситуацията. Тя е някъде навън, трябва да я потърсим! – избухва Орхун.
Тъкмо когато думите му заглъхват, в склада плахо влиза Хира. От позицията на Орхун и полицията тя първоначално не вижда Перихан.
– Орхун! – извиква тя.
– Хира! – Орхун се втурва към нея и двамата се прегръщат силно.
– Добре си... Слава на Бога. Слава на Бога – прошепва Орхун, обгърнал лицето ѝ с длани.
Те се отдръпват един от друг. Хира гледа към него с очи, пълни със страх и сълзи.
– Къде беше? – пита той.
В този момент споменът връща Хира назад. Виждаме как тя тича уплашено, притиснала телефона към ухото си: – Моля те, ела по-бързо, толкова се страхувам!
Внезапен изстрел оглася мястото. Хира подскача от ужас, телефонът пада от ръката ѝ. Тя побягва към гората. Гласът ѝ зад кадър допълва разказа:
– Изпаднах в паника, когато чух изстрела! Тогава телефонът падна от ръката ми! Бягах с всички сили. След това се скрих. Чаках ти да дойдеш.
Според думите ѝ виждаме как тя се крие сред дърветата, докато накрая чува звука на линейка. Ослушва се, поглежда наоколо и тръгва обратно.
В склада Хира продължава с пресеклив глас:
– Когато чух линейката, разбрах, че нещо се случва. Върнах се. Видях полицейската кола и влязох вътре. Всичко беше толкова ужасно... Още не мога да разбера.
Орхун прегръща плачещата Хира. В този момент тя забелязва безжизнената, ранена Перихан.
– Госпожа Перихан... Това госпожа Перихан ли е? Изстрел... Госпожа Перихан ли е простреляната? – пита Хира с треперещи устни.
Орхун леко кима. Хира е в шок:
– Боже мой! Кой го е направил? Как се случи това? През какво преминаваме?
– Успокой се. Ще разберем. Не се притеснявай, ще разберем – казва Орхун, докато тя започва да трепери от паника.
Той я притиска отново към себе си, опитвайки се да я предпази от кошмара, който ги е обгърнал.
