„Плен“, с.2, еп.262: На крачка от трагедията - какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе ясно дава да се разбере, че няма да позволи на Хира да прави никакви промени в имението, дори да постави орхидея в хола. Щом разбира това, Орхун подготвя изненада за Хира, която вбесява Афифе. В същото време Нева нарежда на наемния убиец да действа.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 262 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

В новия епизод на сагата напрежението в имението Демирханлъ достига връхната си точка. Докато Кенан и Нуршах се опитват да намерят път към щастието, тайните им заплашват да разрушат всичко, което са изградили. Орхун дава благословията си, вярвайки, че най-после в семейството ще настъпи спокойствие, но съдбата е подготвила съвсем друг развой.

Зелиха пристига в имението и разкрива пред Афифе истината за фиктивния брак на Нуршах и Кенан. Новината пада като тежък удар върху гордостта на Афифе и разпалва буря, която може да разруши всичко.

Докато имението е разтърсено от скандала, в сенките дебне още по-голяма опасност. Ертан, наетият убиец от Нева, е съвсем близо до това да изпълни задачата си, но на пътя му неочаквано застава името на Орхун Демирханлъ.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

Орхун и Хира седят на пейката край морето, а в ръцете си държат чаши с чай. Вятърът развява косите им, а погледите им са вперени в морската шир. Хира отмества поглед и поглежда към него с нескрито притеснение: – Какво ще стане, ако телефонът ти не спре да звъни отново? Искахме да си починем в градината, но така и не те оставиха на мира.

Орхун отпива от чая и отвръща с тон, който не търпи възражение: – Мисля, че известно време няма да звъни. Компанията, с която преговаряхме, вече преговоря с друг партньор. Все пак им дадохме ясно да се разбере, че да не ме търсят повече...

В този момент телефонът в джоба му отново звъни настойчиво. Орхун се засмива горчиво, докато изважда телефона: – Браво! Точно на думата. Сега ще го изключа.

Той поглежда екрана, за да го загаси, но се спира. Името на Кенан свети на дисплея. Орхун поема дълбоко дъх, поглежда Хира и кима: – Брат ти е. Ще вдигна.

Хира се усмихва окуражаващо. Орхун допира телефона до ухото си: – Кенан?

Гласът на Кенан от другата страна звучи необичайно сериозно: – Здравей, Орхун. Извинявай, че те безпокоя. Трябва да се видим възможно най-скоро. Имаме важен въпрос за обсъждане.

Орхун усеща напрежението в тона му и тялото му се изпъва: – Какво се е случило?

Кенан прекъсва за миг, поглеждайки към Нуршах, която стои до него със затаен дъх: – Е... имам предвид... Нуршах...

Орхун вдига вежда: – Нуршах?

Хира усеща промяната в атмосферата и лицето ѝ става сериозно. Тя гледа към Орхун, сякаш пита без думи какво става. Орхун поглежда към нея, преди да насочи вниманието си изцяло към телефона: – Нуршах с теб ли е?

– С мен е – отговаря Кенан.

– Можеш ли да включиш високоговорителя? – нарежда Орхун.

Кенан натиска бутона и поглежда Нуршах. Погледите им се срещат за миг, пълни с несигурност.

– Мога да предположа защо се обаждаш – започва Орхун със спокоен, но авторитетен глас. – Знам, че между вас двамата има нещо.

Хира го слуша изненадано, а Кенан и Нуршах застиват, неспособни да повярват на чутото.

– Разбирам също, че ти е трудно да говориш, така че няма нужда да казваш нищо – продължава Орхун. – Очевидно е, че съществува емоционална връзка между вас. Виждам го в очите ви.

Орхун хваща ръката на Хира и я поглежда в очите, докато думите му текат като споделена истина: – Защото любовта е такова нещо, че колкото и човек да я крие, колкото и да мълчи, колкото и да не я показва... очите издават всичко.

Кенан и Нуршах се споглеждат и се отпускат. Орхун продължава, сякаш чете мислите им: – Мисля, че се питате дали имате моето съгласие или не. За мен няма нищо по-важно от това сестра ми да бъде щастлива. Имате моето съгласие.

Той чака за момент, но отсреща се чува само тишина. Орхун поема инициативата: – Вярвам ти, Кенан. Знаеш колко много означава Нуршах за мен. Поверих я на теб. Оказа се, че съм бил прав. Имам само едно нещо да кажа след този момент. Пожелавам ви щастие.

Нуршах и Кенан се усмихват широко, сякаш камък пада от плещите им.

– Имате ли план? – пита Орхун.

Кенан отговаря с облекчение: – Е, мислехме за сватбена вечеря. Но честно казано, не сме мислили много за останалото на този етап.

– Добре сте го измислили – отвръща Орхун. – Кажете ми, ако изникне нещо. Хира е с мен, имате ли нещо да ѝ кажете? Тя също много се радва.

Кенан се усмихва топло: – Ние я обичаме много. Орхун, съжалявам, но не мога да говоря повече. Не знам какво да кажа или как да го изразя с думи. Както се досещаш, бяхме малко нервни... Довиждане.

– Добре, ще се видим – отговаря Орхун.

Линията прекъсва. Кенан и Нуршах се гледат за миг, след което Кенан я притегля към себе си и я прегръща силно.

Сцената се връща на морския бряг. Орхун се обръща към Хира, а в очите му грее нежност, която рядко показва.

– Предстои ни още една сватба – казва той с лека усмивка.

Хира се усмихва искрено, а лицето ѝ светва от радост: – Толкова се радвам. Двамата си подхождат толкова много...

– Сам виждаш колко са щастливи, когато са заедно. Щастлив съм заради Нуршах – добавя Орхун, докато погледът му се губи в далечината.

В същия момент в далечината се задава автомобил. Ертан – наетият от Нева убиец – спира колата си на скрито място и наблюдава двойката през прозореца. Докато Хира, безгрижна и щастлива, се шегува с Орхун, тя не подозира, че се намира под прицел.

– Как става това? – пита тя с хитринка в гласа. – Ние с Нуршах ставаме етърви ли?

Орхун я поглежда с топла увереност: – Да, изглежда така.

Ертан изважда пистолета си и насочва цевта директно към Хира. Тя обаче, необезпокоявана от нищо, се раздвижва на пейката: – Ще ти сипя още малко чай.

Точно в момента, в който Хира се навежда, Ертан забавя пръста си върху спусъка. Той се взира през предното стъкло и вижда лицето на мъжа до нея. Убиецът застива.

– Но... нима това не е Орхун Демирханлъ? – промълвява той на себе си, объркан.

Ертан сваля оръжието, недоумявайки. Вади телефона си и бързо изписва името на Орхун в търсачката. Снимките, които се появяват, потвърждават опасенията му.

– Той е! Единствен по рода си! Мисля, че тя е съпругата му – отсича той, докато в съзнанието му се оформя опасен план.

В този миг погледът на Орхун се насочва право към автомобила, сякаш усеща невидимата заплаха. Ертан веднага дава газ и потегля с мръсна газ, опитвайки се да се изгуби в трафика, преди Орхун да го разпознае напълно.

Орхун проследява колата с поглед, докато тя изчезва зад завоя. Напрежението в тялото му се променя, но той веднага се овладява.

– Случи ли се нещо? – пита Хира, усещайки промяната в настроението му.

Орхун поклаща глава, опитвайки се да изглежда спокоен: – Нищо.

Вътрешно той е неспокоен, но не иска да тревожи Хира.

– Хайде да влизаме ли? Стана малко хладно. Не искам да настинеш – казва той с грижовен тон.

– Както кажеш. Ще взема нещата – отвръща тя и започва да събира чашите, без да подозира колко близо е била до смъртта.

Двамата пристъпват прага на имението. Въздухът вътре е по-тих, по-уютен, далеч от морския бриз. Хира се обръща към Орхун, лицето ѝ сияе: – Нека излизаме така по-често, става ли? Толкова обичам Босфора...

Орхун спира и я поглежда с онзи интензивен, топъл поглед, който кара сърцето ѝ да прескочи удар: – Ти гледай Босфора, а аз ще гледам теб.

Хира се усмихва, смутена от директността му, но в този момент телефонът ѝ прекъсва тишината. Тя поглежда дисплея: – Леля ми е.

Тя вдига веднага: – Да, лельо?

От другата страна гласът на Зелиха изпълва пространството: – Мило дете, как си? Ти дори не се обаждаш да попиташ как е леля ти.

Хира докосва ръката на Орхун, докато обяснява: – Каквото и да кажеш, права си, много съжалявам. С цялата тази суматоха около сватбата, съвсем изпуснах нещата. Как си ти?

– Добре съм, чедо – отвръща Зелиха. – Имам намерение да дойда натам. Свободни ли сте днес?

Хира повдига вежди, изненадана от новината, но поглежда към Орхун, който кима утвърдително: – Разбира се, ще ви чакаме. Искаш ли да пратя кола да ви вземе?

– Няма нужда, момиче. Синът на най-добрата ми приятелка ще ни докара. О, и Нефес иска да дойде с нас.

Хира се усмихва искрено: – Чудесно ще бъде, нека дойде, разбира се!

– Добре тогава, детето ми. Като дойдем, ще се видим и ще се нарадваме една на друга. Бог да ви пази.

– Довиждане – казва Хира и затваря. Тя се обръща към Орхун: – Леля ми иска да дойде на гости.

Орхун кима с разбиране: – Нека дойде, разбира се. Добре е дошла.

Хира вече мисли за организацията: – Тогава веднага започвам с приготовленията, без да губим време.

– Добре – съгласява се Орхун. – Ако имаш нужда от нещо, ще бъда в кабинета си.

Тя кима, а той се оттегля с тежка, уверена стъпка.

В кабинета Орхун влиза и веднага посяга към телефона си. Той избира номера на Салих.

– Да, господин Орхун? – отговаря гласът отсреща.

Орхун застава пред прозореца, а челото му се сбръчква: – Салих, преди малко пред дома ни беше спряла кола. Човекът вътре ни наблюдаваше. Когато видя, че го забелязах, веднага вдигна стъклото и потегли бързо.

– Доколкото разбирам, имате съмнения... – отбелязва Салих.

– Може би се съмнявам излишно, но провери все пак. Запомних регистрационния номер, сега ще ти го пратя. Разследвай основно.

– Слушам, господин Орхун – казва Салих.

Орхун затваря телефона и вперен поглед в една точка, остава замислен. Сянката на притеснението се прокрадва в очите му, а тишината в кабинета става натегната.

В стаята на Нева светлината е приглушена, но напрежението е осезаемо. Тя крачи нервно напред-назад, притиснала телефона към ухото си, а лицето ѝ е изкривено от гняв.

– Мисли за парите! Какво те интересува кой точно е човекът, когото трябва да премахнеш? – изригва тя, без да се съобразява с опасността.

Гласът на Ертан от другата страна звучи остро и изпълнено със страх: – Луда ли си? Знаеш ли изобщо какво говориш? Знам кой е Орхун Демирханлъ! Да посегнеш на жена му е съвсем различно нещо! Аз се отказвам!

Нева стиска зъби, опитвайки се да наложи волята си: – Имаме договорка. Парите вече са у теб...

Ертан я прекъсва гневно: – Няма никаква договорка! Ако свърша тази работа, човек като Орхун Демирханлъ ще ме намери, дори да се скрия под земята. Нямам никакво намерение да гния в затвора заради теб. Нева изкрещява, губейки самообладание: – Платих ти цяло състояние за тази задача! Ще правиш точно това, което ти кажа! Отговорът на Ертан е студен, като лед: – Брой тези пари за награда, че още не съм те убил!

Нева застива на място, тялото ѝ потреперва от заплахата в тона му. Ертан продължава, гласът му ехти с ярост: – В каква каша се опита да ме вкараш! Искаш да съсипеш живота ми ли?

Тя се опитва да си върне контрола, гласът ѝ пресича въздуха: – Щом няма да си вършиш работата, ще ми върнеш всички пари, които ти дадох!

Ертан се засмива горчиво: – Или нека направим така: първо ще поговоря с Орхун Демирханлъ, а после ще ти върна парите. Какво ще кажеш? Избирай сама.

Ертан прекъсва разговора, без да чака отговор. Нева остава сама в стаята, вторачена в екрана на телефона си, докато гневът започва да я задушава. Тя се изправя, обзета от безсилна ярост, осъзнавайки, че планът ѝ е на път да се превърне в неин собствен капан.

Коридорът на втория етаж в имението е облян в следобедна светлина, която обаче не успява да смекчи напрежението, което витае във въздуха. Хира излиза от кухнята, когато се сблъсква със Шевкет. Афифе, неподвижна като статуя, стои в дневната и се взира през прозореца.

– Имате ли нужда от нещо? – пита икономът, гласът му е предпазлив.

Афифе чува присъствието на Хира, завърта се рязко и я пронизва с поглед.

– Не, благодаря. Днес леля ми идва на гости. Помолих за няколко почерпки, Халисе ще се заеме – отвръща Хира, запазвайки спокойствие.

Афифе пристъпва към тях, стъпките ѝ ехтят по пода, а лицето ѝ е изкривено от раздразнение.

– Тя не може! Има друга работа днес! – отсича Афифе и се обръща към иконома. – Кажи на Халисе и Гонджа да слязат в мазето. Искам да изчистят всеки ъгъл!

– Слушам, госпожо – отговаря Шевкет и под натиска на нейната воля се отправя към кухнята.

Афифе се вторачва в Хира, погледът ѝ е тежък и неодобряващ. Тя се насочва към ателието си с демонстративна увереност. Хира поема дълбоко дъх и я последва.

В ателието Афифе веднага посяга към незавършена керамична творба, опитвайки се да прикрие раздразнението си с работа. На вратата се чува почукване.

– Влез! – извиква Афифе.

Хира влиза, тялото ѝ е изправено, а в изражението ѝ няма и следа от страх.

– Какво има? – пита Афифе, без дори да вдигне поглед от глината.

Хира застава пред нея, с уважение, но и с желязна решителност в гласа: – Намерението ми не е да нарушавам порядъка в дома или да прекъсвам нечия работа. Но от вас научих, че гостите в дома на Демирханлъ трябва да бъдат посрещнати по най-добрия начин.

Афифе спира работата си и я поглежда с леден поглед.

Хира продължава: – Ако вие сте стопанката на този дом, то без значение кой идва, гостът тук е първо ваш гост. Затова ще се погрижа за подготовката за леля ми сама. Както подобава на фамилията Демирханлъ! Помислих си, че бихте искали да знаете.

Афифе остава вцепенена от неочакваната твърдост на Хира, докато момичето стои пред нея, непоклатимо и решително.

В имението пристига Зелиха пристъпва уверено, водена за ръка от малката Нефес, а Хира и Орхун ги посрещат с усмивки.

– Лельо, добре дошла! – казва Хира, като протегнала ръце, за да ги посрещне. – Благодаря ти, детето ми – отвръща Зелиха, оглеждайки с интерес пространството.

След като се настаняват в хола, Орхун се извинява с лек поклон: – Извинете ме. Имам няколко задачи за довършване. Ще се присъединя към вас веднага щом приключа с работата си.

Зелиха се усмихва широко: – Гледай си работата, зетко. Всичко е наред.

Орхун кима и се оттегля, а Нефес се дръпва от Хира с любопитство: – Лельо, може ли да разгледам наоколо?

Хира гали косата ѝ: – Разбира се, както желаеш.

Докато Нефес започва да обикаля стаята, Зелиха се настанява на дивана и внимателно наблюдава обстановката.

– Госпожа Афифе не е ли тук? Или не е чула, че идвам? – пита тя с леко повдигната вежда.

Хира се смущава, гласът ѝ леко потреперва: – В стаята си е. Рисува керамика.

Зелиха се обляга назад, тонът ѝ става сериозен: – Е, накарай я да направи половин час почивка от боите си. Кажи ѝ, че леля ти е тук и има нещо важно за разговор.

Хира се притеснява от напрежението в думите ѝ: – За какво искаш да говориш, лельо?

Зелиха придобива мистериозно изражение: – Иди я повикай.

Хира поема дъх и става. Няма друг избор, освен да се изправи пред Афифе.

В ателието Афифе е напълно погълната от керамиката си. Четката ѝ се движи прецизно по повърхността на съда. Чува се почукване.

– Влез! – извиква Афифе, без да вдига глава.

Хира пристъпва плахо в стаята. Афифе вдига поглед, отправя ѝ недоволен поглед и се връща към работата си. Хира се приближава до масата.

– Мислех, че знаеш, че не искам да ме прекъсват, докато работя – отсича Афифе.

Хира се държи сдържано: – Знам, не искате да ви притесняват, но леля ми дойде. Тя иска да говори с вас за нещо. – За какво? – пита Афифе с досада. – Не ми каза – отвръща Хира.

Афифе продължава да рисува, сякаш Хира не съществува: – Виждаш, че съм заета в момента.

Хира събира кураж, гласът ѝ звучи решително: – Знам, но не знам как да ѝ обясня, че няма да я приемете, когато тя знае, че сте си у дома...

Афифе напрегнато спира четката си, а в стаята настъпва тежка тишина. Хира застива, очаквайки отговора на жената, която държи ключа към спокойствието в имението.

Нефес пристъпва към Зелиха с широка усмивка. Зелиха я поглежда с обич и я пита: – Толкова ли ти хареса тук?

Нефес кима енергично. В този момент Афифе влиза в хола, следвана от Хира. Лицето на Афифе е маска на хладнокръвие, а гласът ѝ звучи остро и надменно: – За какво искаш да говорим?

Дори Нефес усеща напрежението, което изпълва въздуха. Зелиха я поглежда и се усмихва: – Ходете да си поговорите с леля ти.

Хира веднага разбира намерението на леля си и се намесва: – Нека това, което ще си говорим, остане между нас, миличка. Нали така? Хайде, ела в кухнята да ми помогнеш. Става ли?

Хира отвежда Нефес към кухнята, а Афифе сяда до Зелиха с видимо нежелание.

В кухнята Хира подава задачи на момичето: – Нефес, аз ще сервирам баницата, а ти извади приборите за десерта.

Нефес се оглежда с объркване: – Къде са?

– Зад теб. Във второто чекмедже – обяснява Хира.

Нефес се насочва към посоченото място, а Хира я успокоява: – Ще ти сервирам баницата и веднага се връщам, скъпа.

Хира взема подноса с баницата и бърза обратно към хола.

Зелиха вече е започнала разговора. Афифе я слуша с изписано недоволство на лицето: – Като възрастни хора трябваше да се съберем и да поговорим. Затова дойдох. И момчето, и момичето са наши... но мой дълг е да посоча грешките.

Афифе изглежда безразлична, убедена, че става въпрос за Хира и Орхун. В този момент Хира предлага баница на Афифе: – Заповядайте. Афифе дори не я поглежда и демонстративно я игнорира. Зелиха се намесва: – Дай я на мен, дете. Тя взема парче от подноса на Хира. – Да ви е сладко – пожелава Хира.

Зелиха отхапва и по изражението ѝ личи, че е очарована от вкуса: – Кой е приготвил баницата?

– Аз я направих, лельо. Не ти ли хареса? – пита Хира с надежда. – Повече от това... Обожавам я! Сякаш ям баницата на покойната ти майка. Ти си наследила ръцете ѝ.

Афифе хвърля остър поглед към Зелиха. Тя отвръща на погледа ѝ с ирония: – Разбира се, умението на ръцете се предава от майка на дъщеря. Има хора, чиито дъщери дори кафе не могат да направят.

Афифе кипи от гняв вътрешно: – Искаше да говориш с мен. Какъв е проблемът?

– Обичам да казвам нещата право в очите, госпожо Афифе – отвръща Зелиха. – Бракът между моя племенник Кенан и дъщеря ви Нуршах не е истински брак.

Хира е шокирана от думите на леля си, а Афифе се обтяга като струна.

– Ожениха се само за да вземат попечителството над Нефес. Нуршах се съгласи на фиктивен брак, за да може Кенан да спечели делото – продължава Зелиха.

Афифе е пребледняла от изненада и напрежение.

– Виждате ли, тези двамата са намерили вратичка. Но дори и да е грешка, случилото се е факт. Сега наша задача, като по-възрастни, е да ги приемем и да не спорим повече за това. В началото започна като игра, но сърцата им се откриха едно друго. Не трябва да се тревожите. Видях го сама; убедена съм. Ако казвам, че трябва да им простите, то е точно заради това.

Афифе е на ръба на нервен срив. В този момент от кухнята се чува оглушителен звук от счупено стъкло.

– Нефес! – извиква Хира и се втурва към кухнята.

В кухнята подът е осеян с остри стъклени отломки, които блестят под светлината на лампите. Малката Нефес стои неподвижно, гледайки надолу с изплашено и виновно изражение, когато Хира нахлува в помещението.

– Нефес? Добре ли си, миличка? – Хира веднага се спуска към нея, хваща ръцете ѝ и внимателно ги оглежда.

Нефес преглъща трудно, гласът ѝ трепери: – Отворих шкафа, за да взема чаша за чай. Изплъзна ми се точно когато я вземах, счупих я без да искам. Съжалявам.

Хира се навежда до нивото на очите ѝ и гали нежно лицето ѝ: – Нищо не е станало, не се притеснявай. Сега ще го почистим. Важното е, че на теб ти няма нищо, нали?

Тя внимателно преглежда дланите и ръцете на детето, за да се увери, че няма наранявания.

В хола атмосферата е наелектризирана. Афифе е изтръпнала, слушайки всяка дума на Зелиха, която продължава без да се смущава:

– Кенан получи съгласието на Орхун. Искат да празнуват, както повелява традицията. Ще бъде добре да приемете тази покана. Все пак вие сте майка на момичето...

Афифе повтаря думите ѝ, а изражението ѝ е ледено, почти нечовешко: – Майка на момичето...

Тя се опитва да преглътне шока от чутото, докато думите на Зелиха тежат като камък в стаята. Афифе се взира в пространството, а целият свят около нея сякаш се разпада под тежестта на истината. Сцената приключва, оставяйки Афифе сама с мислите ѝ и горчивия вкус на разкритието.

Хира е наведена над пода, с протегната ръка към острите стъклени парчета, когато телефонът в джоба ѝ иззвънява. Тя бързо го изважда и го долепя до ухото си.

– Батко? – гласът ѝ е напрегнат.

От другата страна гласът на Кенан звучи някак очакващо: – Хира, мила, как си? Леля ми там ли е?

Хира хвърля бърз поглед към кухнята, сякаш се уверява, че никой не я подслушва: – Да, тук е.

Кенан се обръща към Нуршах с изражение, което казва „знаех си“, а Нуршах пребледнява още повече.

– Дошла е да говори с госпожа Афифе за нас, нали? – пита Кенан право в целта.

Хира се колебае, гласът ѝ става едва доловим: – Да, така стана. Дори...

Тя замълчава. Думите сякаш засядат в гърлото ѝ.

– Дори какво? Какво е казала? – настоява Кенан. – Разказа ѝ защо се оженихте в началото... – признава Хира.

Нефес стои до нея и втренчено слуша. Лицето на детето се сбръчква от объркване и неразбиране. Кенан, от своя страна, прекарва ръка през лицето си, осъзнавайки мащаба на катастрофата: – Хира, тръгваме веднага! Госпожа Афифе не трябваше да научава тези неща от леля ми, ние трябваше да ѝ ги кажем!

Хира бързо го прекъсва: – Батко... не мисля, че е добра идея да идваш точно сега. Тя е много изнервена и раздразнителна. Оставете я да се успокои, да дойде на себе си, тогава говорете. Така ще бъде по-добре.

Кенан въздъхва тежко: – Добре, мила. Права си. Довиждане.

– Довиждане – казва Хира и прекъсва връзката.

Кенан пуска телефона и се взира в пространството: – О, Господи! Леля ми е казала всичко на госпожа Афифе, че сме се оженили фиктивно, защо сме го направили... всичко! Нуршах, вярваш ли го?

Нуршах се олюлява, очите ѝ са широко отворени от ужас: – Сериозно ли говориш?

– Напълно сериозно. Ех, лельо, наистина... какво да направя сега? – Кенан е в безизходица, докато Нуршах се тресе от нервност.

В кухнята Хира се опитва да предпази Нефес, която все още стои сред отломките: – Не, не пипай нищо. Аз ще оправя.

– Моя е вината – промълвява детето с поглед в земята.

Хира я обгръща с грижовен жест: – Не е твоя. Беше инцидент! Случва се... всичко е наред, не се натъжавай.

Тя се изправя, подреждайки мислите си: – Нека само стъклото се чупи. Наистина изобщо не ме е грижа за него.

Нефес внезапно вдига глава и изражението ѝ се променя – от виновно става смъртно уплашено. Хира проследява погледа ѝ и застива. На прага на кухнята, обгърната от собствената си ледена аура, стои Афифе. Хира инстинктивно прави крачка пред Нефес, заставайки защитно пред нея.

– Вие ли ще решавате кое е важно в този дом и кое не? – отсича Афифе.

Хира мълчи. В кухнята настъпва тежка, задушаваща тишина, в която всяко вдишване се усеща като предизвикателство.

В този момент Зелиха пристъпва вътре, сякаш нищо не се е случило. – Е, така и не разбрах тази жена. – Хира сменя тежестта на тялото си, притеснена: – Иска ми се да не ѝ бяхте казвали, лельо. – Зелиха рязко я прекъсва: – Да не си посмяла да ми казваш какво да правя! Направих това, което е необходимо. Като най-възрастни в семействата, наш дълг е да намерим среден път. – Хира преглъща тежко, без да намира думи за отговор. – Само аз говорих, само аз... Тя нито веднъж не отвори уста да каже и дума. Дори да си ядосана, поне го кажи, изкарай го навън... Не, дори това не направи. Както и да е, да си ходим. Всеки у дома си, хайде, момиче. – Хира поглежда към Нефес с тъга: – Довиждане, миличка. – Нефес я прегръща силно.

В офиса Кенан и Нуршах са нервни, погълнати от ситуацията. – Майка ми научи последното нещо, което трябваше! И то от човека, от когото най-малко исках да го чуе! Срещнали са се с леля Зелиха... Това филм на ужасите ли е или истински кошмар? – Нуршах не спира да се движи, а Кенан я гледа с тревога: – Нуршах, единственото, което знам, е че това хич не е на добре. Леля ми никога не знае какво да не казва. Кой знае какво е наговорила на госпожа Афифе.

В коридора на имението Афифе стои сама, вперила поглед в изхода, откъдето са излезли неканените гости. Гневът ѝ кипи, а всяка нейна дума е пропита с отрова. – С кого ме караш да се сблъсквам, Нуршах! Какъв срам! Хора, които не бих погледнала дори през рамо, идват тук, в моя дом, за да ми дават съвети! – Афифе продължава да върви, а гласът ѝ ехти по коридорите, носейки със себе си бурята, която предстои.

В кабинета Орхун е потънал в документите си, когато на вратата се чува леко почукване. Хира влиза, а по лицето ѝ е изписана тежка тревога.

– Леля ти и Нефес ли си тръгнаха? – пита той, без да вдига глава от бюрото.

Хира само кима.

– О, Господи... Потънах в работа и дори не успях да се сбогувам с тях – казва Орхун и се изправя. – Предадоха ти поздрави. Не искаха да те безпокоят, иначе щяха да дойдат при теб – обяснява тя с несигурен глас.

Орхун я наблюдава внимателно, усещайки промяната в излъчването ѝ. Той пристъпва към нея : – Нещо се е случило. Кажи ми.

– Откъде разбра? – пита тя, изненадана. – Познавам те достатъчно. И един твой поглед ми стига, за да разбера, че нещата не са наред.

Хира се усмихва леко, търсейки опора в него: – Леля ми разговаря с майка ти... – тя спира за миг, сякаш събира сили. – Тя ѝ каза, че бракът между брат ми и Нуршах не е истински. Разказа ѝ всичко – че брат ми се е оженил по документи само за да вземе попечителството над Нефес, а Нуршах се е съгласила да му помогне. Разказа ѝ всичко без заобиколки.

Орхун остава безмълвен, тежестта на думите ѝ изпълва стаята. Хира се чувства гузна : – Аз... дори не помислих, че тя е способна на нещо подобно.

– Как би могла да знаеш? – Орхун я поглежда с увереност, за да я успокои. – Аз ще отида да поговоря с майка ми.

Хира кима, а той се отправя към вратата, готов да се изправи срещу поредната семейна буря.