В предния епизод на турския сериал „Плен“: Една бяла панделка, десетки свещи и тайна, която Хира пази само за Орхун… Първата брачна нощ на двамата ще ги отведе до момент, който завинаги ще промени връзката им. Но дали съдбата ще им позволи да се насладят на щастието си?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 259 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
След всички изпитания Орхун и Хира най-после се наслаждават на първите си мигове като истинско семейство. Любовта им става все по-силна, а домът се изпълва с романтика, мечти и надежди за общото им бъдеще. Една спокойна сутрин, споделена закуска и дори обикновен битов проблем се превръщат в специални моменти за двамата влюбени.
Докато Орхун обсипва Хира с внимание и нежност, тя постепенно започва да вярва, че щастието им е реално и че най-накрая са оставили болката зад гърба си. Двамата мечтаят за пътешествия, за бъдещето си и дори за децата, които един ден могат да имат.
Но не всички приемат тази любов. Афифе остава непреклонна и отказва да повярва, че бракът на Орхун и Хира ще продължи. В същото време изпълнена с омраза, Нева прави следващата си стъпка и се свързва с човек, който може да промени живота на Орхун и Хира завинаги.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Денят в Истанбул започва с обичайния забързан ритъм, но зад стените на величественото имение времето сякаш е спряло, за да отстъпи място на едно дълго чакано щастие.
Слънчевите лъчи едва пробиват през завесите в стаята на Хира. Тя се събужда бавно, усещайки топлината на мъжа до себе си. Главата ѝ все още почива върху широките гърди на Орхун. Хира отваря очи и затаява дъх, докато изучава всяка черта от лицето му. С плахо движение тя повдига ръка и докосва бузата му, сякаш се страхува, че магията може да се разпадне.
– Не е сън... – шепне тя едва чуто, а на устните ѝ изгрява сладка усмивка. – Ние сме истински...
В този момент Орхун отваря очи. Погледът му веднага среща нейния – топъл, дълбок и пълен с обожание. Той се усмихва леко, без да сваля очи от нея.
– Добро утро, съпруго моя. – Хира се зачервява леко, но очите ѝ искрят от щастие. – – Добро утро. – Орхун я поглежда с престорено очакване и повдига вежди. – Добро утро, какво? – Хира се засмива тихо, пленена от настоятелния му поглед. – Добро утро, съпруже мой!
Орхун изглежда напълно удовлетворен от отговора. Той я привлича още по-близо до себе си.
– Това утро сигурно е най-красивото утро на света... – Спах в прегръдките ти, събудих се в очите ти... – отвръща Хира, докато го гледа с чисто обожание. – Мисля, че наистина е най-хубавото утро на света...
Орхун не издържа на тази сладост и нежно целува върха на носа ѝ.
– Снощи сънувах прекрасен сън – споделя той, а в гласа му се долавя момчешко вълнение. – Тогава не ми го разказвай... – прекъсва го тя с усмивка и закрива леко устата му с ръка. – Казват, че когато разкажеш съня си, става обратното. Нека си остане вълшебен и чист. – Но аз трябва да ти го разкажа... – настоява Орхун.
Хира веднага усеща играта му. Тя започва да си играе с яката на пижамата му, като го поглежда кокетно.
– Тогава го разкажи на водата... Нека тя го отнесе. – Не мога да позволя на водата да го отнеме – отвръща нежно Орхун, след което я прегръща силно с двете си ръце и я притиска до сърцето си. – Седяхме с теб под един цъфнал нар. Ядяхме нар заедно. Вкусът му... вкусът му беше съвсем различен, неописуем. Оказа се, че седим под омагьосано дърво. Който веднъж откъсне от него и вкуси, след това всеки път, когато яде, сякаш опитва за първи път...
Хира веднага разбира скрития смисъл на думите му и сърцето ѝ забива лудо.
– Много е красиво... Наистина е трябвало да го разкажеш. Но само аз трябваше да го чуя.
Орхун улавя лицето ѝ в шепите си. Погледът му става сериозен, изпълнен с дълбока и неподправена обич.
– Ти си едновременно и мой сън, и моя реалност...
Двамата застиват, потънали в очите на другия. Времето сякаш спира, а напрежението от щастие във въздуха е почти осезаемо. Накрая Хира нарушава тишината с мек, леко смутен глас:
– Време е за кафето ти, отивам да го приготвя.
Тя прави опит да се измъкне от прегръдката му и да стане от леглото, но Орхун бързо я улавя за китката и с едно рязко, но нежно движение я издърпва обратно върху завивките.
– Ще пием кафе по-късно. Сега имам други неща наум...
Хира посреща думите му с щастлива, сияйна усмивка и се оставя в прегръдките му.
Малко по-късно в кухнята на имението цари суматоха. Хира е заета около печката, подготвяйки закуската. Тя е толкова погълната от мислите си, че дори не чува стъпките на Орхун, който влиза тихо. Той спира на прага, скръства ръце пред гърдите си и за секунда просто наблюдава нейното весело и спокойно изражение. Накрая пристъпва напред, приближава се в гръб и нежно обвива ръце около талията ѝ. Хира за миг застива от изненада, но веднага след това се отпуска назад в сигурните му обятия.
– Добро утро, съпруго моя... – прошепва той до ухото ѝ.
Хира извърта леко глава към него, усмихвайки се лукаво.
– Мислех, че вече си казахме „добро утро“... – Върху грешното място се фокусираш – отвръща Орхун с топла усмивка, без да я пуска. – Трябва да чуеш края на изречението. Добро утро, съпруго моя... Благодаря ти, съпруго моя... Колко си красива днес, съпруго моя...
Хира притиска ръцете му до себе си, трогната от думите му. Орхун я завърта нежно, така че сега двамата са застанали лице в лице. Той поглежда към отрупаната маса.
– Какво има за закуска? – Ще закусваш ли с мен? – пита тя изненадано, като повдига вежди. – Днес не може просто да започнем деня с кафе – отвръща категорично той. – Денят е специален и трябва да му отдадем дължимото. Нали така? – Така е... – съгласява се Хира. Тя отчупва малко парче от току-що изпечената баница и го поднася към устните му. – Опитай, за да видиш дали ще ти хареса.
Орхун отхапва, сдъвква бавно и кима одобрително с глава.
– Страхотно е. Какво има вътре?– Спанак – отговаря тя с гордост. – Превъзходно. Има още, нали? – Имам колкото поискаш – засмива се Хира, щастлива от реакцията му. – Къде да сложа масата? В трапезарията или в градината? Времето изглежда прекрасно навън. Вие какво ще кажете?
Орхун я поглежда с особен блясък в очите, а по устните му пълзи загадъчна усмивка.
– Аз... имам друга идея.
Хира го поглежда с любопитство и очакване, опитвайки се да отгатне какво е намислил.
В кафенето на благотворителната асоциация цари привидна тишина, но напрежението между двете жени на масата е почти осезаемо. Афифе и Нур седят една срещу друга, хванали елегантните си порцеланови чаши, но мислите им са далеч от ароматното кафе.
Нур оставя чашата си и поглежда приятелката си с топла усмивка: – Афифе, сватбената церемония на Орхун и Хира беше наистина прекрасна. Всичко беше толкова стилно, толкова изящно... Нека Господ ги събере и в двата свята! Дано бъдат заедно дълги години. Изглеждат невероятно един до друг.
Афифе дори не трепва. Тя отпива бавно от кафето си, като избягва погледа на приятелката си, а лицето ѝ остава хладно като мрамор. Нур въздъхва, виждайки тази непоклатимост, и се накланя леко напред:
– Афифе, разбирам те много добре. Ти не одобряваш тази връзка от самото начало. Прието. Но дори да не приемаш поздравления за сватбата им... Честно казано, това не ми се струва правилно.
Афифе оставя чашата с отчетливо чукане по чинийката, а очите ѝ искрят от сдържан гняв:
– Те изобщо не си подхождат. И за миг не вярвам, че този брак ще продължи толкова дълго, колкото казваш. Защото познавам сина си и знам, че един ден той ще се откаже от грешката си.
Нур я поглежда с отчаяние, но не се отказва:
– Афифе, скъпа, познавам те от трийсет години и вярвам безрезервно в здравия ти разум. Но мисля, че този път не си права, грешиш. Между Орхун и Хира има много специална, съвсем различна връзка. Това е истинска любов.
Афифе устните ѝ се свиват в тънка линия. Тя умишлено пренебрегва думите ѝ и отпива нова глътка с демонстративно спокойствие, оставяйки Нур да я наблюдава безпомощно.
В същото време в имението атмосферата е коренно различна. Орхун и Хира са се настанили около малката маса в стаята си, потънали в своя собствен, споделен свят.
Хира грее от щастие, докато подрежда чиниите: – Първата ни съвместна закуска след сватбата...
Орхун я наблюдава с мека, влюбена усмивка, облегнат назад на стола си: – Изобщо не ми се излиза от тази стая. Толкова ми е добре тук, със себе си.
Хира се засмива тихо, взема едно парче хляб, намазва го с масло и голям слой сладко, след което го поставя в чинията му с кокетно движение: – Така ли...
Орхун не посяга към чинията, а просто я гледа с предизвикателен блясък в очите. Хира повдига вежди, изненадана от пасивността му: – Няма ли да ядеш?
Орхун се накланя леко напред, без да отделя очи от устните ѝ:
– Напротив, нямам търпение да опитам...
Хира усеща намека, изчервява се леко и сама поднася филията към устата му. Орхун отхапва, без да спира да я фиксира с поглед. След това взема едно парче краставица от чинията, усмихвайки се лукаво:
– А сега, една краставица от младоженеца за булката... – Той внимателно поднася парчето към устните ѝ и я изчаква да отхапе.
Хира сдъвква и го поглежда с престорено сериозно изражение:
– Тази форма на закусване може да ми стане навик, да знаеш. Може би трябва да преосмислиш навика си да прескачаш закуската?
Орхун се засмива тихо, докато тя му подава следващото парче хляб:
– Ако продължава така, ще трябва да го променя. Особено ако ме храниш така всеки път...
Хира поклаща глава с експертен тон:
– Ще те храня, разбира се... Нали знаеш, че метаболизмът ни не се събужда, ако не хапнем нищо в нормалното време за закуска?
Орхун повдига вежда, усещайки вълшебната ѝ тактика:
– Имам усещането, че тази информация току-що беше измислена, за да промени навиците ми.
Хира избухва в тих, звънлив смях. Изведнъж изражението на Орхун омеква, той става сериозен и улавя ръката ѝ през масата. Гласът му става по-дълбок:
– Преминахме през толкова много неща... Но от днес ти вече си моя съпруга.
Хира свежда за миг глава, а после го поглежда с вълнение:
– Значи не съм единствената, която все още не може да повярва на всичко, което преживяхме...
За миг между тях настъпва тишина, изпълнена с неизказани емоции. Орхун пръв прекъсва мълчанието, опитвайки се да върне лекия тон: – Какво искаш да правим след закуска?
Хира се замисля за секунда, свивайки рамене: – Не знам.
Орхун оглежда празната стая :
– Малко е странно, че няма никого вкъщи, нали? – Хира кима с усмивка, а той допълва: – Но на мен ми се отрази много добре.
Хира
плесва леко с ръце, вдъхновена от една идея:
– Искаш ли да слушаме музика след закуска? Малко по-силно. Тъй като няма никого вкъщи, няма да пречим на никого.
Орхун се обляга назад, одобрявайки идеята с усмивка: – Разбира се. Можем да вдигаме колкото си искаме шум. Нека се насладим на тези дни. След време ще трябва да пазим тишина. Хира го поглежда естествено: – Е, разбира се, няма да можем да правим такива неща, когато всички се приберат вкъщи. Орхун се усмихва загадъчно, а погледът му става по-топъл и обещаващ: – Не говоря за това.
Хира го поглежда объркано, не разбирайки намека му. Орхун рязко издърпва нейния стол по-близо до своя, скъсявайки разстоянието между тях до минимум: – Имам предвид децата ни... Няма да ни е толкова удобно, когато се родят децата ни.
Сърцето на Хира забива лудо от вълнение, а бузите ѝ пламват. Орхун се накланя напред, готов да я целуне, но точно в този момент откъм банята се чува силен, необичаен шум от течаща вода. Хира трепва и се извърта рязко настрани: – Какво става? Това звучи като вода?
Орхун застива за секунда, леко разочарован от прекъсването, но се вслушва: – Да... Идва от банята.
Хира скача бързо от стола, обзета от безпокойство: – Чакай да проверя.
Тя тръгва с бързи стъпки към банята, а Орхун веднага се изправя и тръгва след нея.
Хира влиза първа в банята и бързо стъпва във ваната. Водата шурти на силни струи от повредения кран на душа, а на пода вече започва да се събира малка локва. Тя се накланя напред и започва отчаяно да върти ръкохватката, опитвайки се да спре теча, но уредът сякаш е блокирал. В същия момент на прага се появява Орхун, който я наблюдава с повдигнати вежди: – Отворен ли е?
Хира напъва крана с две ръце, но той не помръдва нито на милиметър. Тя вдига безпомощен поглед към него: – Не, затворен е докрай...
– Чакай малко. Дай да погледна – казва Орхун и без да се замисля, също влиза във ваната, за да огледа повредата отблизо.
Хира се отдръпва леко встрани, докато той хваща металната тръба: – Мисля, че се е счупил.
– Да, така изглежда – кима съгласно Орхун, докато оглежда течащия кран.
Хира избърсва няколко капки вода от лицето си и въздъхва: – Ех, ако Муса беше тук, щеше да го поправи за броени минути.
При споменаването на прислужника Орхун веднага се извърта към нея. Изражението му става престорено обидено, а погледът му искри от мъжка гордост:
– Изглежда все още не познаваш съпруга си добре. Може ли да ми донесеш кутията с инструменти, моля?
Хира се усмихва под мустак, усещайки ревността в гласа му:
– Веднага я донасям. – Тя излиза бързо от банята.
След малко Орхун вече е запретнал ръкави и е започнал ремонта. Той държи здраво металния кран с една ръка, докато с другата бърка в донесената чанта: – Може ли да ми подадеш тръбния ключ от чантата?
Хира свежда глава над инструментите, разглежда ги объркано, но вдига едно напълно различно пособие: – Не знам кое точно е тръбен ключ... Това ли е?
Орхун поглежда към ръката ѝ и се засмива тихо: – Не, това са клещи. Елате тогава ти и задръжте тръбата, аз ще се оправя с другото.
– Добре – съгласява се Хира и отново влиза във ваната, като застава плътно до него.
Орхун намества ключа върху гайката и я предупреждава с по-сериозен тон: – Дръжте здраво и внимавай да не се намокрите! Не можах да намеря главния спирателен кран и затова водата все още тече под налягане.
Хира веднага хваща тръбата, опитвайки се да изпълни нареждането. Металът обаче е твърде хлъзгав, ръката ѝ се изплъзва и силна струя вода я плисва право в лицето. Тя изпищява тихо, а Орхун веднага се спуска напред, за да я подпре, но в суматохата водата облива и него.
Хира избърсва очите си с ръка, докато мократа ѝ коса е полепнала по бузите: – Цялата станах вир-вода!
Орхун я поглежда с лукава усмивка, докато от собственото му яке капят капки: – А аз мислех, че си способна и сръчна, но май...
Хира отваря широко очи от престорено възмущение: – Значи казваш, че съм неспособна, така ли?
– Изкривяваш думите ми, изобщо не съм казвал такова нещо – защитава се той, но искрите в очите му го издават.
– Точно това каза! – смее се тя. – Но след като съпругата ти е тромава, ще трябва да си понесеш последствията! – С тези думи Хира загребва вода с шепа и го плисва силно по лицето. – Охх! Ето, вижте, моята неспособност пак се прояви!
Орхун избърсва лицето си, а по устните му пълзи закачлива усмивка: – Всъщност, мисля, че все още не си се намокрила достатъчно.
Той насочва отворения край на душа право към нея и я напръсква. Двамата започват да се смеят и да се плискат с вода като деца, забравяйки за секунда за повредата. Изведнъж обаче играта спира. Орхун улавя мокрите ѝ бузи в дланите си, погледът му омеква и става изключително дълбок. Той се навежда и оставя топла, бавна целувка по шията ѝ.
Хира застива на място, усещайки как сърцето ѝ спира, а после забива лудо от вълнение. Те остават така за момент, вперели очи един в друг, а помежду им прехвърчат романтични искри. Накрая Орхун се отдръпва леко, опитвайки се да си върне сериозния тон, въпреки че гласът му трепери: – Ако вече сме се налудували, нека все пак да поправя този кран. Но да знаеш – ако продължаваш да ме гледаш от толкова близо, няма да мога да свърша никаква работа.
Хира усеща сладкия му намек и бузите ѝ пламват още по-силно.
– Все пак не трябва да прекарваме целия ден тук, нали? – допълва Орхун с усмивка. – Имам още много задачи за вършене.
– Добре – отвръща тя с мек глас и прави крачка назад.
Орхун се обръща обратно към стената и започва да върти инструмента, а Хира остава да стои до него, наблюдавайки го с влюбена и сияйна усмивка.
Хира стои пред огледалото и спокойно разресва мократа си коса. В този момент вратата на банята се отваря и Орхун влиза, вече преоблечен. Хира го поглежда през огледалото и се усмихва: – Готов ли си?
Орхун само кима с топъл, одобрителен поглед. Хира посяга към кърпата на леглото, за да подсуши косата си, но той се оказва по-бърз. Взема меката тъкан от ръцете ѝ, застава зад гърба ѝ и нежно започва сам да попива капките от дългата ѝ коса. Хира затаява дъх от изненада, но веднага се отпуска под грижовните му ръце. Очите ѝ искрят от закачливост, докато го наблюдава в огледалото: – Ех, защо не те снимах, за да пратя снимката на вестниците... Голямо заглавие щеше да стане: „Императорът Орхун Демирханлъ влезе в бизнеса с водопроводни услуги...“
Орхун спира за секунда, накланя глава и я поглежда с лукава усмивка: – Е, ако си намеря способна и сръчна съдружничка, защо пък не?
Хира повдига вежди и се засмива тихо: – О, нима? Сръчна съдружничка, казваш? Тогава да вземем да пуснем една обява във вестника...
Орхун оставя кърпата настрани, улавя я нежно за раменете и я завърта бавно към себе си. Пристъпва една крачка по-близо, докато разстоянието между тях изчезне, а гласът му става дълбок и вълнуващ: – Ами ако вече съм я намерил? Търсех някой, който е наясно с програмите на любовта... Някой, който само с един поглед към съпруга си може да накара сърцето му да затрепери до края на живота му. Някой, който да го кара да забрави за целия свят, когато е до него... И мисля, че вече намерих точно това, което търсех...
Двамата потъват в дълбок, романтичен поглед, а въздухът около тях натежава от неизказани признания. Точно в този момент обаче по стаята отеква рязко и настоятелно почукване на вратата. Магията се разпада. Хира трепва и поглежда към входа, леко изненадана: – Очакваш ли някого?
Орхун се намръщва леко, недоволен от поредното прекъсване: – Не.
Хира заглажда косата си с ръка, а вълнението ѝ се заменя с леко притеснение: – Сигурно госпожа Афифе и останалите са се прибрали.
Орхун я поглежда подканващо и кима към вратата: – Отиди да отвориш, ако искаш. Майка ми със сигурност ще държи точно снаха ѝ да я посрещне.
Хира се усмихва, кима съгласно с глава и бързо тръгва към вратата, за да посрещне неочакваните гости.
Орхун чака нетърпеливо в спалнята, когато вратата се отваря и Хира влиза, носейки в ръце нежна, изящна орхидея и кутия с шоколадови бонбони във формата на сърца – същата, каквато наскоро беше оставила до сутрешното му кафе. На лицето ѝ грее грешна усмивка, докато пристъпва към него.
– Едва ли са много хората, които намират цветя, докато чакат да посрещнат свекърва си на вратата... – смее се тя, спирайки пред него. – Изглежда съм попаднала в много сладък капан...
Орхун я измерва с топъл, дълбок поглед и я приближава бавно, без да сваля очи от нея.
– Оттук нататък много често ще се сблъскваш с подобни капани.
Хира притиска кутията с бонбони до гърдите си, а очите ѝ искрят от щастие.
– С удоволствие ще падам в тези капани... Цветята и шоколадът са прекрасни. Благодаря ти.
Тя оставя нещата на масата, а Орхун пристъпва още една крачка напред, заглеждайки се в белите венчелистчета на растението. Гласът му става нисък и изпълнен с искрено възхищение.
– Орхидеите приличат на теб... Благородство, изящество и невинност...
Бузите на Хира пламват от вълнение, а сърцето ѝ забива лудо от вълшебните му думи. Опитвайки се да скрие смущението си, тя забелязва малка хартийка, пъхната между листата.
– Има и картичка вътре – отбелязва тя и бързо я издърпва, за да я прочете. – Сложили са инструкции за отглеждане. Не трябва да се излага на директна слънчева светлина, но задължително има нужда от светлина. Място зад пердето би било най-подходящо... Да видим къде можем да я сложим.
Хира започва да оглежда стаята с критичен поглед, търсейки идеалното място за новия си подарък. Мести саксията в единия край на масата, подрежда я внимателно, но веднага се намръщва със съмнение.
– Не знам дали това място е хубаво... – колебае се тя, след което бързо променя решението си. Взема цветето и го премества върху тоалетката, като го завърта към огледалото. – Не, и тук не е подходящо.
Изражението ѝ отново става недоволно. Тя пак вдига орхидеята в ръце, обръща се към съпруга си и го поглежда с очакване.
– Мисля, че холът е най-подходящото място за нея. Какво ще кажеш?
Орхун се обляга на близката мебел, скръства ръце пред гърдите си и продължава да наблюдава нейната мила нерешителност с широка, истински щастлива усмивка.
Хира и Орхун влизат в просторния хол на имението. Младата жена държи нежната орхидея в ръце и започва трескаво да оглежда помещението, опитвайки се да намери идеалното кътче за нея. Орхун спира до вратата, кръстосва ръце пред гърдите си и я наблюдава с топла, бавна усмивка. Хира приближава до една малка масичка, оставя саксията, отстъпва две крачки назад, за да прецени отстрани, но веднага поклаща глава в знак на несъгласие. Премества я върху комода до прозореца, оправя едно от листенцата и се обръща към съпруга си с очакване.
– Не, и тук не става... – замисля се тя за миг, след което я премества на ниската маса в центъра. – Мисля, че тук е добре. Ти какво ще кажеш? Става ли?
Орхун пристъпва по-близо до нея, оглежда цветето и кима одобрително: – Мисля, че ще си хареса мястото. А какво ще кажеш сега да изпием по едно кафе с тези хубави шоколадови бонбони?
Хира грее от щастие, докато го слуша: – Разбира се. Само да вдигна масата от закуската и веднага ще направя кафето.
Орхун обаче я хваща нежно за ръката и я спира, предлагайки различен план с блясък в очите: – Нека да направим така... Ти вдигни масата от закуската, а кафетата са от мен. Да свършим бързо работата, за да си осигурим малко време за нас.
Хира го поглежда с кокетна усмивка и кима весело в знак на съгласие: – Сделка!
Орхун се усмихва широко, напълно доволен от отговора. Хира оправя за последен път саксията с орхидеята, за да се увери, че стои перфектно, след което двамата рамо до рамо напускат хола, споделяйки си спокоен и влюбен поглед.
В луксозната, но студена хотелска стая Нева крачи нервно от единия ъгъл до другия. Лицето ѝ е изкривено от ярост, а юмруците ѝ са стиснати до побеляване. Тя спира пред прозореца и изрича с глас, преливащ от злоба: – Оженихте се, но никога няма да бъдете щастливи! Щастието е забранено и за двама ви. Аз лично ще ви го забраня!
В този момент телефонът ѝ иззвънява остро. Нева грабва апарата от масата и веднага отговаря, без дори да поздравя: – Ало?
От другата страна се чува тежкият, хладнокръвен глас на Коркут: – Намерих наемния убиец, когото търсеше. Тази вечер ще ви срещна. – На устните на Нева изгрява зловеща, тържествуваща усмивка, а очите ѝ светват с опасен блясък. Сега вече нищо не може да я спре.
В същото време в дрешника на имението цари съвсем различна, изпълнена с нежност атмосфера. Орхун стои пред огледалото и тъкмо облича чистата си риза, когато Хира влиза тихо в стаята. Щом я забелязва, той изведнъж спира, притиска силно ръка към гърдите си и изпъшква тежко: – Ох...
Хира изпада в моментална паника, очите ѝ се разширяват от уплаха и тя бързо пристъпва към него, улавяйки го за рамото:
– Добре ли си, какво стана? Да извикам ли бърза помощ, да отидем ли на лекар?
Орхун я поглежда изпод вежди, опитвайки се да задържи сериозно изражение, въпреки че в очите му прехвърчат искри:
– Не, няма нужда, добре съм... Просто изведнъж почувствах някаква отпадналост, нямам сили. Може ли да ми закопчаеш ризата?
Хира го поглежда подозрително, но бързо вдига ръце към яката му:
– Добре... – Докато пръстите ѝ докосват първото копче обаче, тя забелязва тънката усмивка, която той едва сдържа. Младата жена веднага разбира, че съпругът ѝ просто си играе с нея. Тя се приближава още по-плътно до него, усмихва се лъчезарно и продължава да закопчава дрехата, без да бърза.
Орхун я наблюдава от толкова близо, че усеща топлия ѝ дъх:
– Знаеш ли историята за Аслъ и Керем?
Хира повдига леко брадичка, концентрирана върху копчетата:
– Знам за Лейла и Меджнун, но не познавам историята на Керем и Аслъ.
Орхун повдига ръка и нежно отмята един кичур коса от лицето ѝ:
– Те са двама влюбени, които се събраха след стотици трудности и препятствия.
Хира спира за секунда и го поглежда право в очите с мека усмивка:
– Точно като нас...
Орхун повдига вежда, спирайки ръката ѝ:
– Мисля, че не трябва да изпреварваш събитията, преди да си чула края.
Хира кима леко с глава в знак на съгласие и продължава надолу по ризата му. Орхун започва да разказва, а гласът му става нисък и тайнствен:
– Бащата на Аслъ им устроил капан още в първата им брачна нощ, защото изобщо не смятал Керем за достоен за дъщеря си.
Хира спира и го поглежда с искрено съчувствие:
– Колко жестоко... Какво е направил?
Орхун се накланя още по-близо до нея: – Направил лоша магия. В първата им нощ, когато Керем се опитал да разкопчае ризата на Аслъ, копчетата се закопчавали сами веднага щом той ги отворел. Керем въздъхнал толкова тежко и болезнено от отчаяние, че от гърдите му излязъл истински огън. И двамата влюбени изгорели в този пламък.
В този момент Хира закопчава и последното копче на ризата му. Тя заглажда плата с длани и го поглежда с леко съмнение:
– Мислиш ли, че тази история е истинска?
Орхун изведнъж улавя тънката ѝ талия, придърпва я рязко до себе си и я прегръща силно, затваряйки я в обятията си. Той заравя лице в косата ѝ и казва с глас, който вибрира от дълбока емоция:
– За тяхната история не знам... Но знам една друга история, която е напълно истинска – историята на Хира и Орхун... За разлика от тях обаче, ние успяхме! Преминахме през всичко. И ако оттук нататък нещо ни изпепели, това ще бъде единствено огънят на нашата обич...
Хира остава застинала в прегръдките му, силно впечатлена и развълнувана от думите му, а очите ѝ блестят от сълзи на щастие. Споделеният им влюбен поглед обещава, че нищо на този свят вече не може да ги раздели.
