„Плен“, с.2, еп.258: Какво ще се случи в първата брачна нощ на Орхун и Хира?

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун прави всичко възможно, за да превърне първата брачна нощ на Хира в истинска приказка. Останали напълно сами в имението, двамата най-после се отдават на любовта си, докато Нева подготвя нов, още по-опасен план срещу Хира.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 258 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

В имението на Демирханлъ любовта най-после побеждава. Хира се опитва да овладее вълнението си преди първата брачна нощ с Орхун, а той я обсипва с търпение, нежност и обич, за които тя дълго е мечтала. Но когато мистериозна бяла панделка отвежда Орхун до стая, осветена със свещи, Хира му разкрива специална традиция, която превръща вечерта им в незабравим символ на тяхното ново начало.

Докато Орхун и Хира се отдават на щастието си, Нуршах преминава през истински кошмар в дома на Кенан. Униженията на Зелиха, изгорелите сарми и поредицата от провали я пречупват напълно, но Кенан отказва да я остави да се предаде. А грижата и тревогата му към Нуршах започват да издават чувства, които вече не могат да останат скрити.

Но докато в имението една любов разцъфва с пълна сила, в сенките Нева продължава да крои новия си опасен план… и щастието на Хира може да се окаже по-крехко, отколкото тя подозира.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

Хира не намира място в стаята от вълнение. Тя върви напред-назад, поглежда брачната си халка и нежно я гали с пръсти, докато на лицето ѝ грее щастлива усмивка.

– Толкова съм щастлива... Слава на Бога! – шепне тя на себе си.

Ръката ѝ бавно се премества към колието на врата ѝ, а в съзнанието ѝ веднага изплуват думите на Орхун, които я карат да потрепери от удоволствие.

„Вече сме женени... И тази вечер ще бъде първата ни нощ в тази стая. Не го бяхме планирали така. Всъщност трябваше да сме на меден месец...“

Хира тихо повтаря думите му, сякаш иска да се увери, че всичко това е реалност:

– Тази вечер е първата ни нощ като съпруг и съпруга...

Тя усеща как сърцето ѝ ще изскочи от гърдите и прави опит да овладее вълнението си, като притиска длани към бузите си.

– Защо се вълнуваш толкова? Той е твой съпруг. Най-близкият ти човек в този живот. Твоят живот, твоето всичко...

Хира се обръща към огледалото, оправя косата си с треперещи ръце и поема дълбоко въздух, но вълнението се оказва по-силно от нея.

– Не... Не мога да се успокоя! Какво ще правя? – Тя се замисля за секунда, а на лицето ѝ светва идея. – Разбира се! Нуршах! Ще бъде добре да поговоря с нея.

Тя бързо взима телефона си от нощното шкафче, но точно преди да набере номера, застива и рязко се отказва.

– Не, не... Какво ще кажа на Нуршах? В никакъв случай!

Тя връща телефона обратно на мястото му, отново се вглежда в отражението си и започва строго да напътства самата себе си:

– Ти си най-щастливият човек на света, Хира Демирханлъ! Омъжи се за мъжа, когото обичаш. Така че се успокой!

Хира отново поглажда косата си, а пръстите ѝ пак се докосват до колието. Усеща, че напрежението не преминава и има нужда от глътка свеж въздух.

– По-добре да взема един душ. Това ще ми помогне да се отпусна.

Тя взима телефона си от нощното шкафче и с бързи стъпки се насочва към банята.

Хира влиза в стаята, облечена в халат и току-що излязла от банята, като тихо си тананика нежна мелодия. Тя вдига глава и изведнъж погледите им с Орхун се засичат. Хира застива на място, напълно изненадана.

– Ти... Аз... Не знаех, че си тук – едва изрича тя, докато вълнението започва да я завладява.

Орхун прави бавна стъпка към нея, без да отклонява поглед. Хира трепери, а когато той се изправя точно пред нея, тя плахо повдига очи. Орхун посяга, взема кърпата от мократа ѝ коса и я прехвърля на гърба ѝ, като хваща двата ѝ края с ръце. Докато я гледа право в очите, коленете на Хира буквално се разтреперват. Орхун се приближава още повече и гласът му звучи почти като шепот:

– Хира Демирханлъ!

Тя не намира сили да отвърне. Орхун продължава, сякаш иска да прочете всяка нейна мисъл:

– Ако знаеше, че съм тук, нямаше ли да влезеш?

Хира остава безмълвна, а той настоява:

– Избягваш ли ме?
– Да те избягвам? Не, скъпи, не те избягвам... Защо да те избягвам? – опитва се тя да прикрие смущението си, но гласът ѝ я издава.
– Добре тогава – отвръща той с лека усмивка.

Орхун леко дръпва кърпата, която е сложил на гърба ѝ. Хира се отпуска за миг и прави крачка назад, но бързо осъзнава, че няма къде да отиде. Когато Орхун прави нова стъпка към нея, тя се прилепя плътно до стената. Без да сваля поглед от нея, той започва нежно да подсушава косата ѝ с кърпата.

– Чакахме този момент толкова дълго... – изрича той с дълбок глас.

Орхун оставя кърпата настрани, а Хира стои като вцепенена. В момента, в който той се навежда да я целуне, тя отскача встрани, обзета от внезапен прилив на притеснение.

– Е... – започва тя, без да знае как да продължи. Орхун спира и я поглежда въпросително: – Какво?

Хира се обърква и не намира думи. Орхун я поглежда с пълно разбиране и нежност:

– Ще чакам, няма да се оплаквам. Ти си с мен, ти си моя съпруга... Оттук нататък всички моменти, всички дни и всички нощи са наши.

Хира само кимва с глава, а Орхун я поглежда, сякаш за да потвърди, че всичко е наред.

– Онази мистериозна кутия... кога ще дойде нейният ред? Любопитен съм – казва той, а коленете на Хира отново омекват от вълнение.

– Ще се преоблека и ще дойда! – изстрелва тя и бързо се насочва към дрешника, докато Орхун гледа след нея с доволна усмивка.

Хира вече се е преоблякла и стои пред огледалото, за да среше косата си. Сърцето ѝ все още бие лудо, ръката ѝ неволно се вдига към гърдите, а тя поема дълбоко въздух, опитвайки се да овладее бушуващите в нея емоции. Погледът ѝ се премества към голямото легло и в съзнанието ѝ веднага отекват нежните думи, които Орхун изрече преди малко: „Ще чакам, няма да се оплаквам. Ти си с мен, ти си моя съпруга... Оттук нататък всички моменти, всички дни, всички нощи са наши.“

В този миг цялото напрежение и целият страх, които досега са я притискали, изведнъж изчезват, отстъпвайки място на една чиста и споделена обич.

Пред очите ѝ изплуват красивите спомени от сватбения им ден на самия морски бряг.

Хира издишва облекчено и на лицето ѝ изгрява сияйна усмивка. Тя започва тихо да повтаря думите му, сякаш иска да свикне с новата си роля: – Вече сме женени... Ние сме съпруг и съпруга... Женени сме.

С всяко следващо повтаряне тези думи ѝ харесват все повече и повече. Тя се изправя гордо пред огледалото, вглежда се в отражението си и казва уверено:

– Чакахме този момент толкова дълго... Тази вечер е нашата нощ!

Тя посяга към тоалетната масичка, взема парфюма си и нежно напръсква шията си. Цялото безпокойство от първата брачна нощ се стопява напълно. Хира вече е готова за тази специална вечер, готова е да стъпи смело в новия си живот като истинска съпруга на Орхун.

В същото време вие се пренасяте в работния кабинет на имението, където Орхун седи зад бюрото си. На лицето му е изписана лека, замечтана усмивка. Мислите му са изцяло погълнати от Хира, той проявява пълно разбиране към притесненията ѝ и търпеливо я чака да се почувства напълно готова за голямата стъпка.

За да прогони нетърпението си, той протяга ръка и обръща пясъчния часовник на масата, след което леко докосва балансиращите метални топчета на бюрото, които започват ритмично да се удрят едно в друго.

Времето минава Орхун седи зад бюрото си, потънал в документи. Тишината се прекъсва от краткия звуков сигнал на телефона му. Той поглежда екрана – съобщението е от Хира. В ума му прозвучава нейният глас: „Ключовете на тези, които чакат търпеливо, са скрити в една кутия...“

Лицето на Орхун моментално се озарява от мека усмивка. Той оставя документите и казва тихичко:

– Продава ми това, което сама научи от мен...

Орхун се изправя от стола и тъкмо отваря вратата, за да излезе в коридора, когато кракът му почти докосва нещо на пода. Той навежда глава и вижда дълга бяла панделка, която лежи точно пред прага. Усмивката му става още по-широка. – Значи този път е твой ред...

Той се навежда, взима началото на панделката в ръка и започва бавно да я следва, като я навива около пръстите си. Копринената нишка го води по коридора на втория етаж и го отвежда право пред стълбите.

Бялата панделка продължава да се вие по пода и спира точно пред прага на спалнята на Хира. Орхун пристъпва тихо в стаята и застива на място. Цялото пространство е осветено единствено от меката, трепкаща светлина на десетки свещи. В средата на стаята стои Хира, облечена в дълга бяла нощница. Изражението ѝ е сигурно и спокойно, а на лицето ѝ грее нежна усмивка. Тя изглежда толкова красива, че Орхун за секунда остава без дъх. Другият край на панделката е завързан за ключалката на малка кутия, поставена в центъра на голямото легло. Без да сваля поглед от очите на съпругата си, той прави няколко бавни стъпки към нея. Хира посочва с ръка към леглото:

– Ето го ключът.

Орхун се приближава до леглото и бавно отваря капака на кутията. Вътре има голям, зрял нар. Той повдига вежди и я поглежда въпросително, а Хира пристъпва по-близо до него: – Това е традиция, която научих в Еритрея. Трябва да го разчупиш с ръцете си. А след това ще се храним един друг, зрънце по зрънце.

Орхун я гледа заинтригуван, без да пуска плода: – И какво означава това?

Хира обяснява с топъл и увличащ глас: – Нарът означава единство в многообразието. Той е символът на съюза между съпрузите. Зрънцата на нара символизират богатството и изобилието, които се разпръскват наоколо от едно цяло. Означава да ставаме повече.

Орхун я наблюдава с дълбоко задоволство и повтаря думите ѝ, сякаш тества вкуса им: – Да ставаме повече, така ли?

Хира кимва уверено, а очите ѝ блестят на светлината на свещите: – Когато сме двама, ставаме едно, а след това се размножаваме. Ще бъдем едновременно и едно цяло, и много...

Орхун я поглежда с безкрайно възхищение. Той вдига нара и с едно единствено, силно движение го разчупва на две половини. Двамата се заглеждат един в друг и започват бавно да се хранят със сочните зрънца. Орхун нежно докосва устните на Хира с едно зрънце нар, а те се обагрят в яркочервения сок на плода. Двамата остават така за няколко секунди, усещайки близостта си. Орхун не издържа повече на напрежението, пуска нара от ръцете си и го хвърля на пода .

Той обхваща силно Хира през талията, привлича я рязко към себе си и я вдига на ръце. Камерата бавно се спуска надолу и показва разпилените по пода рубинени зрънца нар.

Нощта над Истанбул бързо преминава и утринните лъчи отново озаряват града, носейки началото на един нов ден и нов живот за двамата влюбени.

Какво се случва с Нуршах и Кенан?

Нуршах се връща на улицата, където е оставила покупките, но торбите ги няма. Паниката я връхлита, а очите ѝ се пълнят със сълзи. Точно когато отчаянието я пречупва, Кенан се появява с торбите в ръце. Той я смъмря, че е рискувала живота си заради откраднатата чанта, но зад гнева му прозира нещо много по-дълбоко – страхът да не я загуби. Нуршах за първи път усеща колко силно Кенан се тревожи за нея… и сърцето ѝ трепва.

У дома обаче ги чака нова буря. Зелиха посреща Нуршах със забележки и я унижава заради неспособността ѝ да се справи с домакинството. Кенан се опитва да я защити, но леля му безмилостно продължава своя „изпит“ за бъдещата булка. Малко по-късно Кенан разкрива истината, според него Зелиха изобщо не е канила гости, а нарочно подлага Нуршах на изпитание, за да види дали е достойна за този дом. И примката около младото момиче започва да се затяга още повече.

Докато Нуршах отчаяно се опитва да приготви сармите за рождения ден на приятелката на Нефес, неприятностите се сипят една след друга. Роклята на Нефес се цапа с мастило, водата спира, клиентите я търсят по телефона, а Зелиха настоява точно в този момент за кафе. Притисната от всички страни, Нуршах се опитва да угоди на всеки, но хаосът я поглъща. Опитът ѝ да почисти роклята завършва с катастрофа, а сармите изгарят на котлона. И точно тогава погледът на Зелиха я пронизва като нож още едно доказателство, че „не става“ за тази къща.

На следващата сутрин Нуршах е напълно сломена. Скрива се под завивките и признава пред Кенан, че се отказва. Но той не ѝ позволява да рухне. С топъл и спокоен глас ѝ напомня, че не трябва да живее според суровите критерии на Зелиха. Думите му връщат искрата в очите ѝ. Нуршах отново се изправя на крака, готова за битка… а Кенан я гледа с влюбен поглед, който вече не може да скрие чувствата си.