В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун и Хира най-после се наслаждават на мигове на истинско щастие, без да подозират, че опасността вече е съвсем близо до тях. Перихан открива стаята на Хира и стиска пистолета в чантата си, готова да сложи край на всичко.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 257 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Перихан дебне пред стаята на Хира с пистолет в чантата си и болна жажда за отмъщение, готова най-после да сложи край на живота ѝ. Но точно когато смята, че жертвата ѝ е в капан, съдбата обръща играта и Коркут я изненадва в последния момент.
Докато Перихан губи съзнание в ръцете му, Хира е отведена в тайнствена зала, където я очаква съвсем различна изненада.
Орхун изпълнява сърцето ѝ с щастие чрез романтични жестове, които карат Хира да повярва, че приказките наистина съществуват. Но докато двамата се наслаждават на първите мигове от брачния си живот, в сенките Нева подготвя нов, още по-опасен план срещу Хира.
Решена да унищожи „пустинната мишка“ на всяка цена, тя търси професионален убиец, който да довърши започнатото. А любовта на Орхун и Хира отново се оказва на ръба между щастието и смъртта…
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Перихан стои в болничния коридор и чака удобен момент. Когато медицинската сестра се отдалечава и изчезва зад ъгъла, жената поглежда към стаята на Хира с болна усмивка. Тя отново проверява пистолета в чантата си и прошепва със зловещ тон:
– Толкова дълго чаках този момент... Скоро ще изчезнеш от живота ни завинаги, пустинна мишко!
Лицето на Перихан се деформира от омраза. Тя тръгва към вратата и бавно посяга към дръжката.
В същото време Хира сияе от щастие в стаята си. Тя внимателно оставя брачното свидетелство на нощното шкафче, сякаш е най-ценното нещо на света. Вратата на стаята ѝ започва да се отваря бавно. Действието е напрегнато, да видим Перихан, но когато вратата се отваря докрай, пред нея се появява медицинската сестра. Хира се изправя любопитно, докато жената я гледа със сериозно изражение.
– Възникна важна ситуация. Бихте ли дошли с мен? – казва медицинската сестра със строг тон. Хира се притеснява: – Какво се е случило? Съпругът ми ще си дойде скоро, не можем ли да го изчакаме? – За съжаление нямаме време! – отвръща сестрата и бързо излиза. Хира тръгва веднага след нея.
Секунди по-късно Перихан влиза в стаята, но застива разочарована, леглото е празно. Тя прави няколко крачки навътре, опитвайки се да разбере къде е жертвата ѝ. В този момент Коркут, който се крие зад вратата, я затваря рязко. Перихан се обръща с ужас в очите:
– Ти?! – Да, аз съм – отговаря той хладно.
Перихан прави опит да избяга, но Коркут я хваща светкавично. Той притиска напоена с етер кърпа към носа ѝ и я държи здраво, докато жената не губи съзнание в ръцете му.
В коридора Хира едва успява да следва бързата крачка на медицинската сестра. Тя е обзета от паника:
– Няма ли да ми кажете нищо? Съпругът ми... нещо със съпруга ми ли се е случило?
Сестрата спира пред една стая в дъното на коридора и посочва към вратата:
– Тук е.
Хира не разбира защо са там, но с разтреперани ръце отваря вратата и влиза вътре.
Какво според вас ще открие Хира в тайнствената стая?
Хира плахо отваря вратата и влиза в стаята, но остава изненадана. Оказва се, че това не е болнична стая, а зала за срещи. Тя оглежда празните столове и масите, без да разбира какво се случва.
– Защо ме доведоха тук? – пита се тя объркано, докато сърцето ѝ все още препуска от безпокойство.
В този момент на прага се появява Орхун. Лицето му е озарено от мека усмивка, а присъствието му веднага внася спокойствие. Хира издишва облекчено и бързо отива към него.
– Слава на Бога, добре си! – възкликва тя, докато го поглежда с надежда. – Защо сме тук? Какво става?
Орхун не казва нищо, само се приближава до нея и включва проектора на стената. В залата става тихо, а върху екрана изгряват лицата на техните близки. Виждате Нуршах, Кенан, малката Нефес и Зелиха, които са записали специално видео съобщение. Гласът на Кенан изпълва стаята:
– Скъпа моя сестричке... Вече си омъжена жена, бъди много щастлива! Пожелавам ви безброй прекрасни дни заедно. Обичам те много!
Нуршах се усмихва широко от екрана:
– Толкова си отивате с брат ми! Прекрасна двойка сте.
Малката Нефес маха с ръчичка и весело се намесва:
– Обичам ви и двамата! Но леля си я обичам малко повече!
Зелиха също се включва с благословия:
– Не отложихте сватбата въпреки всичко и не мога да ви се нарадвам. Браво, зетко! Гордея се с вас!
Картината се сменя и виждате Муса, Гонца и Халисе, които в един глас изричат:
– Желаем ви безкрайно щастие!
Хира застива на място, а очите ѝ се пълнят със сълзи от вълнение. Тя бавно се обръща към Орхун, неспособна да скрие радостта си.
– Аз... не знам какво да кажа. Ти... – тя си поема дъх, опитвайки се да намери думите. – Всичко това е като във филмите. Наистина, като в истински филм!
Орхун хваща ръцете ѝ в своите и я поглежда дълбоко в очите, сякаш иска да запечата този момент завинаги.
– Това не е филм, Хира. Това е реалността. И ние с теб сме точно тук, в този живот, заедно.
Хира се усмихва през сълзи и го прегръща силно, намирайки в обятията му сигурността, за която винаги е мечтала.
Междувременно в другия край на болницата се разиграва съвсем различна сцена. Коркут действа хладнокръвно и бързо. Той поставя изпадналата в безсъзнание Перихан в инвалидна количка. Внимателно оправя краката ѝ, за да не изглежда подозрително, след което покрива скута ѝ с чаршаф, който взима от близкото легло. Накрая нахлупва шапката ѝ ниско над очите, за да скрие лицето ѝ.
Без да губи нито секунда, той избутва количката от стаята. Излизат в коридора и се движат покрай стените, докато накрая не изчезват зад ъгъла, оставяйки след себе си само тишина.
Дали плановете на Коркут ще останат неразкрити?
Хира и Орхун се разхождат по плажа, хванати за ръце. Шумът на вълните и прохладният нощен бриз създават усещане за безвремие. Изведнъж Орхун спира рязко. Хира го поглежда с любопитство и леко недоумение:
– Какво стана? Защо спря?
Орхун не отговаря с думи, а само посочва с поглед към пясъка, където се вижда заровено дебело въже. Хира се навежда и го хваща, докато на лицето ѝ изгрява грейнала усмивка:
– Не мога да повярвам... Изглежда си твърдо решен да ме накараш да изживея филма, който гледахме снощи, сцена по сцена.
Орхун кимва с лека, загадъчна усмивка, сякаш признава вината си:
– Хайде, дръпни го.
Хира го поглежда развълнувано, а очите ѝ искрят в тъмнината:
– Значи е нова изненада...
Тя започва нетърпеливо да дърпа въжето, следвайки го по пясъка. Стигат до място, където то се съпротивлява. Хира усеща, че в края му е завързано нещо тежко, скрито дълбоко под повърхността.
– Какво има накрая? – пита тя, докато сърцето ѝ започва да бие по-бързо.
Орхун продължава да мълчи и само я наблюдава с обожание. Хира кляка и започва внимателно да разрива пясъка с ръце, докато не се появяват контурите на малко дървено ковчеже.
– Ковчеже! – възкликва тя.
– Нека видим какво има вътре – подтиква я Орхун.
Хира отваря капака на малката ракла. Вътре, сред меко легло от червени рози, блести медальон във формата на сърце. Тя го взима внимателно, сякаш е от най-тънко стъкло.
– Знаеш ли какво е това? – пита я тихичко той. Тя го поглежда въпросително, а Орхун добавя с дълбок глас: – Това са ударите на сърцата и на двама ни.
Хира премигва объркано:
– Какво искаш да кажеш?
– Отвори го и погледни.
Тя отваря капака на сърцето. Вътре, на мястото, където обикновено се слага снимка, са гравирани фини зигзагообразни линии.
– Какви са тези линии?
– Не си губих времето в болницата – обяснява Орхун, докато пристъпва крачка по-близо до нея. – Направих
Хира поглежда бижуто, искрено впечатлена и трогната. Орхун вижда вълнението в очите ѝ и това го изпълва със задоволство. Погледите им се срещат и за миг всичко наоколо изчезва. Той хваща ръката ѝ и внимателно я изправя.
– Тези сърдечни ритми вече са смесени, те са едно цяло. Точно както сме аз и ти – казва той и застава зад нея, за да сложи огърлицата на шията ѝ.
Хира потреперва от нежното докосване на ръцете му. Когато той се отдръпва, тя се обръща и го поглежда с насълзени от щастие очи:
– Обичам те, Орхун Демирханлъ! Обичам те толкова много!
Орхун я привлича към себе си и прошепва:
– Обичам те, Хира Демирханлъ! Повече от всичко на света, повече от всеки друг!
Двамата допират челата си, затварят очи и се оставят на спокойствието на нощта, слели сърцата си в едно.
Орхун завърта ключа и отваря тежката входна врата на имението. Хира пристъпва плахо вътре и се оглежда, очаквайки да чуе гласовете на семейството. Тишината обаче изпълва целия коридор.
– Няма никого... – казва тя с лека изненада. – Предишния път всички ни чакаха на прага. Мислех, че и сега ще е така. Сигурно имат някаква работа.
Орхун я наблюдава със спокоен поглед, но в очите му блести пламък. Той хваща ръката ѝ, преплита пръстите си с нейните и я притегля по-близо до себе си.
– Няма никого... – повтаря той бавно, впивайки поглед в нейния.
Хира усеща как сърцето ѝ ускорява ритъма си. – Какво искаш да кажеш?
– Исках да останем сами – признава той с нисък глас. – Изпратих всички в чифлика.
Очите на Хира се разширяват от изненада. – Всички ли?
– Тъй като не можахме да заминем на меден месец, реших да създам подходяща обстановка тук, при сегашните условия.
При тези думи, намекващи за първата им брачна нощ, Хира се сепва от вълнение. Тя инстинктивно прави опит да се измъкне, търсейки извинение да отложи момента:
– Може би още не са тръгнали... Ще отида да проверя.
Орхун обаче нежно я спира, препречвайки пътя ѝ.
– Тръгнаха.
Хира се опитва да осмисли ситуацията, гласът ѝ леко трепери:
– Тръгнали са... Значи всички са си заминали.
– Само ти и аз... – шепне Орхун, докато вдига ръката ѝ и оставя гореща целувка по кожата ѝ. – Сами сме.
Хира свежда поглед, неспособна да издържи на интензивния му поглед. Орхун се усмихва, забелязвайки нейната плахост и вълнение. Хванати за ръце, те се насочват към стълбите и се качват към етажа.
Стигат пред вратата на стаята. Орхун я отваря и прави жест на Хира да влезе първа. Тя застава за миг на прага, поемайки си дълбоко въздух. Той отново подава ръка на съпругата си и двамата влизат вътре. Вратата се затваря тихо след тях, оставяйки останалия свят навън.
Смятате ли, че Хира най-накрая ще намери спокойствие в прегръдките на Орхун?
В стаята на Хира цари тишина, която вибрира от напрежение. Орхун бавно съблича сакото си, а Хира се опитва да отклони погледа си от огледалото, но сякаш някаква невидима сила я кара да следи всяко негово движение. Той ѝ подава дрехата си. Тя поема сакото с леко разтреперени ръце и застава зад него, забила поглед в земята, за да скрие вълнението си.
Орхун се обръща към нея, а гласът му е плътен и сериозен: – Вече сме женени... И тази вечер ще бъде първата ни нощ в тази стая.
Той прави крачка към нея, а Хира, обзета от внезапна паника, веднага се отдалечава под предлог, че трябва да закачи сакото. Коленете ѝ омекват от притеснение и тя едва се държи на краката си. В опита си да бъде бърза, сакото се изплъзва от ръцете ѝ и пада на земята. Тя го вдига светкавично, закачва го и когато се обръща, се оказва очи в очи с Орхун. Преди да успее да реагира, той подпира ръка на стената, затваряйки пътя ѝ, и я притиска нежно към нея.
– Разбира се, не планирахме нещата така – казва той, докато я наблюдава внимателно. – Всъщност сега трябваше да сме на меден месец.
Хира кимва припряно, неспособна да откъсне поглед от него. Медальонът на шията ѝ се е преобърнал наопаки. Орхун посяга, оправя го внимателно и след това доближава устните си съвсем близо до ухото ѝ. Той поставя дланта си върху медальона и започва да имитира ритъма на сърцето им: – Туп-туп... туп-туп... туп-туп...
След това той се отдръпва съвсем малко, колкото да потъне в очите ѝ. Хира, чието дишане е станало учестено, едва успява да промълви: – Ами... аз трябва да се погрижа за куфарите...
Тя се опитва да се измъкне със сладко вълнение, но Орхун не я пуска. – Ние имаме потенциала да направим всичко по всяко време. Дали ще тръгваме, дали ще оставаме, какво ще правим? – пита той загадъчно.
Хира го гледа объркано и развълнувано, без да разбира накъде води този разговор: – Моля?
– Точно затова не са разопаковали куфарите – усмихва се той и добавя: – Остави това на мен.
Орхун се насочва към багажа, а Хира издишва дълбоко, опитвайки се да успокои препускащото си сърце, и оправя косата си с бързо движение. Той взима единия куфар, слага го на леглото и го отваря. Най-отгоре се вижда малка кутия. И двамата посягат към нея едновременно, но Хира е по-бърза и я грабва.
– Каза, че ще ми покажеш какво има вътре на медения ни месец – припомня ѝ Орхун с усмивка. – Предполагам, че вече можеш да я отвориш.
– Още не – отсича тя и бързо прибира кутията в чекмеджето на нощното шкафче.
Орхун отново се приближава до нея и улавя ръцете ѝ в своите: – Ако не сега, тогава кога?
Хира застива на място, а думите засядат на гърлото ѝ.
– Ами... аз... – Тя не знае какво да отговори. Орхун усеща нейното притеснение и решава да не я притиска повече, затова рязко сменя темата: – Струва ми се, че огладнях.
– А аз... аз съм жадна. Ще пия малко вода сега – казва тя и бързо посяга към чашата на масата, изпивайки съдържанието ѝ на един дъх.
Орхун я наблюдава с нескрита симпатия:
– Щом си утолила жаждата, хайде да отидем в кухнята и да приготвим нещо за хапване.
Хира се усмихва облекчено и кимва. Орхун хваща ръката ѝ и двамата заедно напускат стаята.
В кухнята на имението цари уютна, но наелектризирана тишина. Хира приготвя препечени филийки, докато Орхун не отделя поглед от нея, следейки всяко нейно движение с мека усмивка.
– Обожавам тези бягства с теб – признава той, а гласът му звучи топло и искрено. – Мисля, че никога през целия си живот няма да ми омръзне.
Хира се усмихва, без да вдига очи от работата си: – На мен също!
След кратко мълчание тя се обръща към него, държейки бурканчето с подправки: – Както обикновено, с малко мащерка, нали?
Орхун кимва. Докато Хира подрежда филийките, тя неволно посяга към врата си, за да оправи яката си.
– Спри, не мърдай – казва внезапно Орхун.
Хира не разбира какво става и застива на място. Той се приближава бавно зад гърба ѝ, а тя отново усеща онова познато вълнение, което я кара да затаи дъх. Орхун нежно премества косата ѝ напред, разкривайки шията ѝ, и започва леко да масажира мястото. Хира потръпва от неочаквания допир.
– Мястото, където е била яката, има нужда от малко масаж... – прошепва той съвсем близо до ухото ѝ. Изведнъж той се навежда и оставя нежна целувка по врата ѝ. – Но това е по-добро от всякакви масажи.
Хира се обръща рязко към него, а сърцето ѝ прескача удар. Орхун взима щипка мащерка директно от бурканчето, което тя все още държи.
– Да, мисля, че говорехме за малко мащерка... – казва той, като не отделя поглед от нейния, и бавно поръсва филийките.
Хира веднага се опитва да намери повод, за да се измъкне от прекалената близост: – Ще проверя в хладилника дали има нещо за пиене.
Тя отваря вратата на хладилника и се взира в него, опитвайки се да събере мислите си.
„Знам... Нощта е съвсем близо“ , мисли си тя, а бузите ѝ пламват.
Орхун също я наблюдава, а в главата му отекват само думите:
„Тик-так... тик-так... времето тече...“
Малко по-късно двамата са седнали един до друг на балкона на втория етаж. Хапват своите филийки, загледани в безкрайната синя шир на морето. Хира изглежда отнесена, вперила поглед някъде далеч в хоризонта.
– Хубаво ли е? – прекъсва мълчанието Орхун. Хира се сепва: – Кое да е хубаво? – Лодката, която гледаш. – О, не я гледах... Просто се замислих. Отплеснах се. – И за какво мислеше?
Хира
се обръща към него с нежен поглед:
– За теб... За вълшебствата, които ми подари... За това, че приказките наистина могат да бъдат реалност.
Орхун улавя погледа ѝ и гласът му става сериозен, но обещаващ:
– Запази тази мисъл! Още нищо не си видяла . Нашата приказка тепърва започва. Ще има дни, за които ще ни се иска да не свършват... и нощи, в които няма да искаме утрото да идва.
Вълнението отново обзема Хира и тя бързо става от стола:
– Ще донеса малко вода. Искаш ли нещо?
Орхун усеща как тя се опитва да прикрие смущението си и казва: – Не знам. Може би плодове.
– Никакви плодове! – възразява тя веднага.
Орхун повдига вежди, изненадан от отривистата ѝ реакция: – Защо така?
– Не е добре след филийките. Ще ги изядем по-късно.
В този момент телефонът на Орхун иззвънява. Той поглежда екрана: – Салих е.
– Добре, говори с него, аз и без това имам малко работа – казва Хира и бързо влиза вътре.
Орхун приема повикването: – Да.
– Открихме фирмата, от която Перихан е наела колата, с която ви удари – съобщава гласът на Салих от другата страна. – Ще ни уведомят, ако се свърже отново с тях. Междувременно продължаваме да преглеждаме записите от камерите.
– Добре – отговаря кратко Орхун и затваря телефона, а изражението му става съсредоточено.
Перихан седи на стол със завързани ръце и залепена уста, а в очите ѝ се чете смесица от ярост и безпомощност. Нева и Коркут стоят пред нея, като напрежението в стаята е почти осезаемо. Изведнъж Нева избухва и забива звучна плесница на Перихан, хваща лицето ѝ грубо и крещи в лицето ѝ:
– Глупава жена! Глупава жена! Провали всичко! Съсипа всичко, което градихме!
Перихан се опитва да се съпротивлява, но през лепенката на устата ѝ се чува само неясно мучене. Нева обаче не спира, гласът ѝ трепери от гняв:
– Всичко е заради твоята амбиция! Погледни в какво състояние сме заради теб! Онзи ден... още тогава... Ако беше убила Хира веднага, вместо да се опитваш да я караш да страда повече, днес нищо от това нямаше да се случи. Идиотка!
Перихан прави отчаян опит да се освободи от въжетата, но Нева я удря отново и я сграбчва силно за косата, принуждавайки я да я гледа в очите:
– Млъкни! Глупачка такава! Какво си мислеше? Че след цялата ти глупост ще те пусна при Хира ли?
– Пусни ме! – опитва се да извика Перихан през лепенката, но Нева я прекъсва със замах:
– Млъкни! Млъкни! Веднага щом стъпеше там, хората на Орхун щяха да те обградят. Не го ли разбра? Толкова ли си тъпа?
Перихан продължава да се бори, но Нева притиска лицето ѝ още по-силно, докато кожата ѝ побелява:
– Перихан! Виж какво направи, умори ме! Толкова ме изтощи, че не мога да позволя повече грешки. Не мога!
След поредната плесница, Нева я оставя да се свие на стола и се обръща към Коркут, избутвайки го настрани от пленницата:
– Ела с мен! Веднага! Трябва ми някой, който да довърши това, което тази неспособна жена остави недовършено . Трябва ми човек, който да приключи с всичко веднъж завинаги.
Коркут я поглежда пресметливо и кимва:
– Тогава ви трябва професионалист. Платен убиец, който не поема излишни рискове. Мога да намеря такъв човек, но ще ви кажа едно – ще ви струва доста пари.
Очите на Нева се изпълват с отмъстително пламъче, а лицето ѝ се изкривява в жестока гримаса:
– Трябва ми някой, който да ликвидира онази пустинна мишка Хира. Готова съм да изхарча цялото си състояние за това! Просто искам да умре!
Коркут се усмихва студено, доволен от чутото:
– Добре, ще го уредим.
Нева остава загледана в нищото, погълната от жаждата си за мъст, докато Перихан продължава да се бори безпомощно със занданите си.
Дали Нева ще успее да доведе зловещия си план докрай, или Орхун ще намери начин да защити любимата си?
