В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Орхун и Хира се наслаждават на откраднати моменти на близост в болницата, Афифе най-после подрежда пъзела и разбира за опасния съюз между Нева и Перихан. Но възмездието закъснява, защото Нева преминава границата и казва на Перихан, в коя болница са Орхун и Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 256 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун и Хира прекарват една спокойна и романтична нощ в болничната стая, далеч от интригите и омразата. Докато гледат любовен филм, двамата неусетно започват да говорят за собствената си история, а чувствата помежду им стават още по-силни.
Хира е убедена, че най-после е намерила своето място на спокойствие – в прегръдките на Орхун. На сутринта Орхун ѝ съобщава новината, която тя чака с нетърпение – двамата ще бъдат изписани и ще се приберат у дома. Но докато щастието им изглежда все по-близо, опасността вече дебне зад ъгъла.
Перихан прониква в болницата с пистолет в чантата и започва да издирва стаята на Хира, решена този път да довърши започнатото. В същото време Нева наблюдава всичко отстрани със зловещо удовлетворение, убедена, че краят на Хира наближава. А когато Перихан най-после застава пред вратата на болничната стая и посяга към дръжката, съдбата на Хира увисва на косъм…
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Болничната стая е потънала в меката светлина на нощта, създавайки уютно убежище за Хира и Орхун. Двамата лежат един до друг, споделяйки моменти на спокойствие пред екрана на лаптопа. Гледат филм, докато бавно се наслаждават на десерта си. Хира се усмихва, очите ѝ блестят от вълнението на историята.
– Ох, колко е сладка само... – възкликва тя, очарована от случващото се на екрана. – Каква прекрасна изненада подготви за съпруга си. Той остана толкова изненадан!
Орхун я поглежда с лека, уверена усмивка: – Разбира се, той изобщо не очакваше, че тя вече е уредила всичко с човека с балона.
Хира за миг сякаш съжалява за нещо. – Ех, защо ли го гледахме заедно... Исках и аз да направя нещо подобно за теб. Сега, дори да го направя, вече няма смисъл.
Орхун приковава погледа си в нея, излъчвайки онзи свой характерен чар: – Искаш да кажеш, че ако ме изненадаш, това няма да означава нищо за мен?
– Е, ще ти хареса ли, след като вече си го гледал тук? – пита тя с надежда.
– Разбира се, че ще ми хареса. Просто измисли нещо друго... нещо по-креативно. – Орхун я предизвиква с поглед, а Хира се засмива тихо.
– Добре, щом казваш...
Докато филмът продължава, Орхун внезапно се пресяга и натиска паузата. Хира го поглежда недоумяващо. – Защо го спря?
– Познай какво ще стане сега.
– Откъде да знам? – свива рамене тя.
– Хайде, опитай се да познаеш...
Хира се замисля за момент, прехвърляйки сцената в главата си. – Жената държеше чаша в ръката си... мисля, че предстои романтичен момент. Да не би да я разлее върху него?
Орхун поклаща глава с лека ирония: – Не. Ще ти кажа какво ще последва. Докато тя посяга към своята чаша, той също ще посегне към своята. Ръцете им ще се докоснат.
Хира го изгледа предизвикателно: – Пусни го тогава, да видим.
Орхун пуска филма и точно както е предвидил – ръцете на героите се срещат „случайно“. Той затваря лаптопа с лек жест. – Не ти ли казах? Винаги едни и същи клишета.
– Може и така да е – съгласява се Хира, – но на мен ми се струва много мило. А и нима в истинския живот няма неща, които наричаме клишета?
– Като например?
Хира се въодушевява, обяснявайки с жестове: – Например... жената изпуска нещо свое, няма значение какво. Мъжът го вижда, затичва се след нея и ѝ го връща.
– Чисто клише – отсича той.
– Но такива неща се случват в живота! Нима никога не става така? Когато се случи в действителност, не го наричате клише, понякога дори изглежда романтично. Защо тогава е клише, когато го видиш във филм?
Орхун се замисля, очите му се свиват замислено: – Мисля, че сценаристите трябва да измислят други начини за среща. Например... как героят среща едно момиче в пустинята...
Хира се усмихва, усещайки, че той говори за тяхната собствена история, но решава да продължи играта. – Клише или не, аз обичам романтичните филми, каквото и да казваш. Виж само каква хубава изненада беше организирал онзи мъж – всички изпратиха видео съобщения на жената, за да я поздравят. Беше толкова мило.
– Добре, предавам се – вдига ръце Орхун. – Нищо повече няма да кажа за филма.
Хира грее от щастие и му поднася лъжичка от десерта. – Добре тогава, да се сдобрим.
Орхун хапва, без да отделя поглед от нея. – Много е вкусно... Но не е по-вкусно от теб...
Хира застива за миг, сърцето ѝ ускорява ритъм от думите му. Тя се опитва да се съсредоточи върху екрана, но усеща как неговият настойчив поглед все още е прикован в лицето ѝ. – Но ти изобщо не гледаш?
– Не мога да се концентрирам върху филма – признава той тихо.
– Защо? Заради клишетата ли?
Орхун се приближава леко към нея, гласът му става по-дълбок: – Има твърде много неща, които ме разсейват. Ти например... и пак ти... и също така... ти... само ти...
Хира се усмихва сияйно и потъва в очите му, забравяйки напълно за филма и за света извън тази стая.
В болничната стая цари дълбока тишина, нарушавана само от лекия шум на лаптопа. Нощта е напреднала, десертите вече са изядени, а филмът е към края си. Хира се обляга назад, озарена от светлината на екрана и от емоцията на историята.
– Беше прекрасно... – казва тя със замечтан глас. – Това е най-хубавият любовен филм, който съм гледала напоследък.
Орхун не гледа към екрана. Неговите очи са изцяло насочени към нея, изпълнени с една особена мекота.
– Най-красивият любовен филм, който някога съм виждал, е точно пред мен – отвръща той тихо.
Хира усеща как вълнението я връхлита, а бузите ѝ пламват. Тя се усмихва смутено и се притиска малко по-близо до него.
– Знаеш ли... това място вече не ми прилича на болнична стая – споделя тя и нежно отпуска главата си върху гърдите му. Чувате как гласът ѝ става по-тих и спокоен: – Тук е моята земя на спокойствието. Толкова съм щастлива с теб... Не искам този момент да свършва никога.
Орхун я прегръща по-силно, сякаш иска да я предпази от целия свят.
– Няма да свърши – обещава той и оставя нежна целувка по косата ѝ. После добавя с грижовен тон: – Сега се опитай да поспиш малко.
– Ще бъде един от най-хубавите сънища в живота ми – отвръща Хира и бавно затваря очи, усещайки ритъма на сърцето му.
Нощта над Истанбул бавно се оттегля, за да отстъпи място на новия ден. Градът се пробужда под златните лъчи на слънцето, но докато животът навън набира скорост, в коридорите на болницата се прокрадва опасност.
Перихан влиза в лобито, прикрила лицето си с широка шапка и дълго палто. Тя стиска чантата си така силно, сякаш вътре държи злато. Оглежда се напрегнато, опитвайки се да се слее с тълпата и да не привлича излишно внимание. Качва се на втория етаж и започва да следи табелите с номерата на стаите, търсейки тази на Хира. Телефонът ѝ иззвънява – Нева я търси.
– Ало? – отговаря Перихан, гласът ѝ е напрегнат.
Нева е в стаята си в имението, облегната удобно, но с поглед, в който гори нетърпение.
– Какво стана, отиде ли в болницата?
– Току-що пристигнах – докладва Перихан, докато крачи по коридора. – Скоро ще открия стаята ѝ и ще приключа веднъж завинаги с тази пустинна мишка.
На лицето на Нева се изписва зловещо задоволство. – Браво на теб.
– Благодаря ти за помощта – добавя Перихан със същата ледена усмивка. – Никога няма да забравя тази услуга. – Тя прекъсва разговора, а Нева остава в стаята си, тържествуваща от предстоящото отмъщение.
В същото време в болничната стая утрото започва по съвсем различен начин. Хира, която е заспала в прегръдките на Орхун, бавно отваря очи. Първото нещо, което вижда, е неговият влюбен поглед.
– Добро утро – промълвява тя, още сънена. – Добро утро – отвръща той с топъл глас.
Орхун се навежда към нея за нежна сутрешна целувка, но точно в този момент на вратата се чука. Двамата веднага се отдръпват един от друг и се оправят, заемайки по-официални пози. Влиза медицинската сестра.
– Главният лекар вече е тук – обръща се тя към Орхун. – Помолихте ме да ви информирам веднага щом пристигне.
– Добре. Благодаря ви – кима той, изчаквайки сестрата да излезе, преди отново да се обърне към Хира. – Докъде бяхме стигнали с това „добро утро“...
Хира леко се паникьосва, опитвайки се да смени темата:
– Не... тази част вече я подминахме. Ти търсеше главния лекар...
Орхун се усмихва, виждайки притеснението ѝ. – Добре, щом казваш...
– Между другото, защо го търсеше? – пита тя любопитно.
– Исках да му благодаря за грижите. Днес си тръгваме. Салих вече оправи документите за изписването. – Орхун се изправя, но преди да излезе, я поглежда многозначително. – А разговорът, който току-що започнахме, ще го довършим при първата ни сутрин у дома.
Той излиза, оставяйки Хира сама с вълнението си. Тя затваря очи и в съзнанието ѝ нахлуват спомени от последните им мигове заедно – моментите, в които Орхун ѝ напомняше, че времето наближава.
В главата ѝ ехтят думите му: „Не познавам по-хубав аромат от твоя. Знаеш ли какво прави той с мен? Кара кръвта ми да кипи. Тик-так... Тик-так...“ Тя сякаш отново усеща как е притиснала ухо до гърдите му. „Слушай тогава... какво казва сърцето ми?“ , питаше я той. А тя му отговаряше: „Казва, че времето наближава.“
Хира отваря очи, а на лицето ѝ се изписва сияйна усмивка.
– Значи големият ден най-после дойде – прошепва тя на себе си, а сърцето ѝ бие лудо от щастие.
В това време, в друга част на болницата, опасността придобива реални очертания. Перихан се прокрадва в съседния коридор, пристъпвайки бавно и предпазливо. Тя се оглежда на всяка крачка, докато не забелязва полицай, който се приближава към информацията и започва да говори със служителката. Сърцето ѝ забива лудо. Тя бързо сяда на една от пейките, навежда глава и застива, чакайки униформеният да се оттегли.
Напрежението е осезаемо, когато полицаят тръгва и спира съвсем близо до мястото, където е седнала тя. Перихан за миг помисля, че е разкрита. Тя стиска чантата си, готова на всичко. Полицаят обаче просто изважда телефона си, проверява нещо и продължава по пътя си. Перихан си поема дълбоко въздух, изчаква още няколко секунди и отново тръгва напред, все по-близо до целта си.
Тя се движи бавно, пристъпвайки като хищник, който най-после е открил следата на своята жертва. Тя спира пред една от вратите и очите ѝ се разширяват, когато разпознава номера на стаята.
Перихан свива устни в злобна усмивка и прошепва едва чуто на себе си: – Ето че те открих... Краят ти дойде, пустинна мишко...
Тя посяга към дръжката на вратата, готова да нахлуе вътре и да сложи край на всичко. В този момент обаче от съседната стая излиза медицинска сестра. Перихан мигновено се дръпва встрани, за да не привлече внимание, и се преструва, че търси нещо в чантата си. Пръстите ѝ се докосват до студения метал на пистолета, скрит вътре. Тя стиска оръжието и чака, затаила дъх, докато сестрата не се отдалечи по коридора. Пътят към Хира вече е свободен.
Какво се случва с Кенан и Нуршах?
Докато Истанбул потъва в тишината на нощта, в къщата на Кенан напрежението расте с всяка минута. Нуршах не може да заспи – цялото ѝ тяло боли след тежкия ден, а дори най-обикновеното движение се превръща в изпитание. В този момент телефонът ѝ иззвънява. Кенан също не спи. Между двамата започва тих, почти забранен разговор, който скоро прераства в нещо много по-опасно.
Малко по-късно Кенан влиза тайно в стаята на Нуршах с възглавница в ръка. Тя изпада в паника, ужасена, че леля Зелиха може да ги хване. Но Кенан не отстъпва. С типичната си нежност той подпира уморените ѝ крака с възглавница, завива я и остава до нея. Между двамата се разгаря искрен разговор. Нуршах признава, че не се опитва да спечели одобрението на Зелиха, а да докаже нещо на самата себе си. Думите ѝ впечатляват Кенан, а погледът му към нея става все по-топъл.
Но спокойствието трае кратко. Нефес се събужда след кошмар и започва да търси баща си. В същото време Зелиха излиза в коридора. Капанът почти щраква върху Кенан и Нуршах. За секунди двамата трябва да измислят лъжа, за да не бъдат разкрити. Нуршах поема ситуацията в свои ръце и успява да убеди Зелиха, че Кенан е излязъл по работа посред нощ. Опасността отминава, но напрежението между тях става още по-силно.
След като Нефес отново заспива, Кенан и Нуршах остават насаме. Той не пропуска възможност да я подразни и самодоволно заявява, че наградата за всичките ѝ усилия е... самият той. Нуршах се преструва на възмутена, но усмивката ѝ издава всичко.
На следващата сутрин атмосферата в къщата изглежда спокойна, но под повърхността тлеят нови конфликти. Зелиха съобщава, че вечерта ще посреща гости. Нуршах веднага предлага помощта си, решена да се справи блестящо. Зелиха обаче продължава да я гледа с недоверие и ледена резервираност. Въпреки това Нуршах не се отказва.
Тя се хвърля с пълна сила в подготовката на менюто за вечерта. Кулинарните книги, рецептите и амбицията ѝ превземат цялото ѝ внимание до такава степен, че тя напълно забравя за делото си в съда. В последния момент разбира, че телефонът ѝ е бил на безшумен режим и че Джейлян я е търсила многократно. За щастие делото е отложено заради инцидент със съдията.
Малко след това Орхун се обажда на сестра си. Загадъчният му тон подсказва, че е замислил нещо, а Нуршах обещава да говори с Кенан. Какъв е планът на Орхун, засега остава тайна.
Когато Кенан се прибира, Нуршах гордо му представя огромното меню, което е подготвила за гостите на Зелиха. Кенан е впечатлен от амбицията и упоритостта ѝ, а между двамата отново проблясва онази опасна близост, която все по-трудно могат да скрият.
