В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун изненадва Хира със сватбата, за която тя винаги е мечтала, далеч от суетата и интригите. Докато двамата се подготвят за своя меден месец, едно видеосъобщение ще преобърне спокойствието на Афифе и Зелиха.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 253 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
След церемонията Орхун и Хира остават на плажа, за да се насладят на момента, а Хира поднася изненада на Орхун.
Любовта на Орхун и Хира най-после побеждава всички пречки, и двамата прекрачват прага на имението като истинско семейство. Докато Хира се опитва да свикне с новия си живот като госпожа Демирханлъ, Орхун е решен да остави всички беди зад гърба им и да започнат начисто.
Но в имението бурите далеч не са утихнали...
Афифе не може да приеме унижението от тайната сватба, а Нева бавно губи контрол над събитията. Перихан е изчезнала и вече е готова на всичко, за да си отмъсти. Омразата се превръща в опасна игра, в която никой не е в безопасност.
Орхун и Хира тръгват към мечтания си меден месец във Франция, двамата вярват, че най-сетне ги очаква приказен живот... Но съдбата има други планове. На път за летището Хира и Орхун катастрофират.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Орхун и Хира седят прегърнати на брега на морето. Въздухът между тях е топъл от любов и от онова рядко спокойствие, което двама души намират едва след безброй бури.
Изведнъж Хира се сепва, сякаш внезапен спомен е пронизал съзнанието ѝ. Тя бързо се изправя, а Орхун я поглежда объркано, опитвайки се да разбере какво е нарушило спокойствието им.
– Какво стана? – пита той с недоумение.
Хира го поглежда развълнувано: – Забравихме нещо много важно!
Орхун повдига вежди, готов веднага да действа: – Не разбирам... какво сме забравили? Кажи ми и веднага ще го уредя. По устните на Хира се прокрадва нежна усмивка. – Не е това... Тази изненада... направо ме остави без дъх. Лицето на Орхун омеква от самодоволно удоволствие. В очите му проблясва онази мъжка увереност, която Хира толкова добре познава. – Спомням си, че и преди съм те оставял без дъх... – подхвърля той с лека усмивка.
Хира поклаща глава, а погледът ѝ се изпълва с вълнение. – Не... Този път беше различно. Не мога дори да опиша какво почувствах.
Орхун я поглежда с поглед, изпълнен с нежност: – Описанието на твоите емоции са звездите, които блестят в очите ти. Няма нужда да казваш нищо, аз виждам всичко.
Хира се отдръпва леко, като на лицето ѝ се изписва малка, тайнствена усмивка: – Искам и аз да ти дам нещо... Малка изненада. Може да не е толкова впечатляваща като твоите, но има нещо, което не искам да пропуснем... Ще седнеш ли? И си затвори очите.
Орхун се подчинява и затваря очи, докато по лицето му се чете нетърпение: – Започвам да се вълнувам... И да се чудя какво си намислила.
– Ще почакаш малко... – прошепва тя, докато се отдалечава тихичко. – Но не отваряй очите си, обещаваш ли?
– Няма да ги отварям, добре, но побързай – подканя я той с усмивка.
Хира взема телефона си и започва да търси нещо в него. Когато натиска последния бутон, над плажа прозвучава позната, ритмична черкезка музика. Усмивката върху лицето на Орхун става още по-широка.
– Май се досещам каква е изненадата – казва той, без да поглежда.
Хира се приближава до него, помага му да се изправи и заема поза за танц.
– Вече можеш да отвориш очите си – казва тя тихо.
Когато Орхун вдига клепачи и я вижда пред себе си, той буквално застива от възхищение. Хира стои там, сияеща, готова да започне танца, който свързва душите им.
– Репетирахме този момент... – казва тихо тя. – Дори мечтаехме за него. Не биваше да го оставим.
Орхун я гледа с обожание, сякаш вижда пред себе си самото съвършенство: – Ти си най-красивата черкезка невеста, която някога съм виждал.
Хира му се усмихва щастливо и прави първата стъпка. Тя започва да се върти около него в грациозен танц, потапяйки се напълно в ритъма, докато Орхун не отделя поглед от нея, изпълнен с любов и гордост.
Нева влиза в стаята си, заслепена от ярост. Затваря вратата с трясък и започва да разхвърля всичко около себе си. Грабва една възглавница и я запраща с цяла сила в стената, докато гневно нарежда:
– Проклятие! Проклятие! – Нева крещи, губейки самообладание. – Ожениха се! Не можах да направя нищо... Нищо! Те се ожениха, а сега отиват и на меден месец! Ще полудея! Ще полудея!
В този момент телефонът ѝ започва да звъни някъде сред хаоса, който е създала. Тя започва трескаво да рови из разпилените вещи.
– Ох... Проклятие! Къде е? Къде е?!
Вижда, че я търси Коркут. Грабва слушалката и изкрещява: – Какво? Какво искаш?!
Коркут звучи напрегнато от другата страна на линията: – Перихан избяга.
Нева застива на място, очите ѝ се разширяват от шок: – Какво? Какво говориш? Как е избягала? Нали я упои? Как я остави да си тръгне?! Как?!
– Не ми крещи! – прекъсва я Коркут. – Просто избяга. Взе и пистолета със себе си.
Нева е напът напълно да изгуби контрол. Лицето ѝ почервенява от ярост: – Идиот! Дадох ти повече пари, отколкото си виждал през целия си живот! Трябваше само да я държиш упоена. Дори това не можа да направиш! Некадърник!
– Направих всичко, което можах – опитва се да се оправдае той.
– Млъкни и ме слушай! – отсича Нева, докато ръцете ѝ треперят. – Ще я намериш веднага! Намери я, преди да е направила някоя глупост!
– Добре – отговаря кратко Коркут и затваря.
Нева захвърля телефона на леглото, дишайки тежко. Злобата в погледа ѝ е плашеща.
– Идиот! Проклета да си, Перихан! Проклета да си!
Тя бързо намира номера на Перихан в списъка и набира, притискайки апарата към ухото си с всичка сила.
– Вдигни де... Вдигни! Вдигни тоя телефон! – повтаря тя през зъби, докато чака сигналът „свободно“ да бъде прекъснат.
Тъкмо когато Нева се кани да прекъсне връзката, от другата страна се чува гласът на Перихан. Звучи странно, сякаш идва от друго измерение. – Какво? – промърморва тя студено.
Нева застива за миг, след което думите изригват от нея: – Какво се опитваш да направиш, Перихан? Кажи ми!
Сцената се пренася при Перихан, която стои на тъмна, пуста улица. Тишината около нея е зловеща, а погледът ѝ, напълно празен. Тя слуша, но мълчи, докато Нева продължава да крещи в слушалката: – Перихан? Отговори ми, де! Защо избяга? Виж какво, сама нищо не можеш да постигнеш. Послушай ме!
Ъгълчетата на устните на Перихан потрепват в лека, плашеща усмивка: – Ще видиш какво мога! Този път наистина ще си отмъстя. Нищо няма да ме спре.
Нева се опитва да смени тактиката, надявайки се, че новините ще пречупят събеседницата ѝ: – Орхун и Хира се ожениха, заминават на меден месец. Закъсня, Перихан. Всичко свърши.
Лицето на Перихан се сбръчква за секунда, когато чува за сватбата, но тя не избухва. Напротив, гласът ѝ става още по-тих и заплашителен: – Не съм закъсняла за нищо. Тепърва започвам.
Нева усеща, че губи контрол, и гласът ѝ омеква, опитвайки се да звучи разумно: – Виж, правиш огромна грешка. Търсят те навсякъде. Въпрос на време е да те заловят. Не разбираш ли, че си в капан?
– Не ме интересува! – отвръща Перихан, без да трепне.
Нева става все по-отчаяна, докато притиска телефона към ухото си: – Кажи ми къде си и ще изпратя хора да те вземат. Върни се при Коркут. Веднага ще те пратя в чужбина. Не ти казвам да забравиш за отмъщението, просто изчакай подходящия момент. Не ни създавай проблеми, чуваш ли ме? Перихан! Ало!
В отговор се чува само глухото „ту-ту-ту“. Перихан вече е прекъснала разговора. Нева поглежда екрана на телефона си, сякаш не вярва на очите си: – Психопатката затвори!
Пред имението цари тишина, нарушавана само от шума на нощния вятър. Орхун и Хира спират пред голямата входна врата, а лицата им са озарени от меката светлина на лампите. Орхун спира и застава срещу нея, като я поглежда с дълбок и сериозен пламък в очите.
– За първи път прекрачваш този праг с моята фамилия – казва той, а гласът му звучи по-плътно от обикновено. – Като господарка на дома ми, като моя истинска съпруга. Добре дошла у дома, Хира Демирханлъ.
Очите на Хира се пълнят със сълзи, които заблестяват по лицето ѝ. Орхун протяга ръка към нея. Тя се колебае за секунда, сякаш се бои да не развали момента, но после поставя дланта си в неговата.
– Все още не мога да повярвам... – гласът ѝ леко трепери. – Наистина ли сме семейство? Вече сме съпруг и съпруга. Страхувам се, че някой ще дойде и ще ме събуди от този сън.
Орхун я притегля по-близо до себе си, без да пуска ръката ѝ.
– Тогава ми позволете да го кажа още веднъж – добре дошла у дома, моя съпруго, моя спътнице, мое всичко. Ти ще пуснеш корени в тази къща. Днес сме двама... после ще станем трима, а след това четирима. Хайде... влез.
Хира поглежда Орхун с обожание и прави решителна крачка напред. Изведнъж обаче тя осъзнава, че е тръгнала с левия крак. Застива на място и бързо се дръпва назад с енергично, почти детско движение. На лицето ѝ изгрява усмивка, докато се опитва да поправи грешката си.
Орхун повдига вежди, леко объркан от внезапното ѝ дърпане: – Какво има?
– Трябва да се влезе с десния крак... – казва тя срамежливо. – Затова се върнах.
Орхун я наблюдава с възхищение, кимва одобрително и едва забележимо се усмихва на нейната суеверност. Хира внимателно повдига десния си крак и този път уверено прекрачва прага. Двамата влизат в къщата, а тежката врата се затваря зад гърба им, оставяйки външния свят далеч назад.
Орхун и Хира влизат в стаята си за първи път като съпруг и съпруга. Вратата бавно се затваря зад тях, а погледът на Орхун не се откъсва нито за миг от нея.
Въздухът сякаш натежава от чувства, които не се нуждаят от думи.
– Всички беди и злини ще останат зад тази врата... – прошепва Орхун, приближавайки се към нея. – Тук сме само ти и аз.
Сърцето на Хира започва да бие лудо. Тя се вълнува от всяка негова крачка, но не свежда очи.
Орхун внимателно прокарва ръка през косите ѝ, а погледът му е изпълнен с онази а обич, която кара света около тях да изчезне.
– Представях си този момент безброй пъти...
Всяко негово докосване кара Хира да тръпне. Пулсът ѝ се ускорява, когато Орхун се накланя и притиска устни към шията ѝ. Тя затваря очи, губейки се в усещането, и неволно се отпуска към него. Очите ѝ бавно се затварят.
– Оттук нататък ще заспивам и ще се събуждам с аромата ти... – прошепва Орхун дрезгаво.
Хира остава без дъх, но миг по-късно Орхун рязко се отдръпва, сякаш се опитва да овладее собствените си чувства.
– Искам възможно най-скоро да тръгнем за медения си месец. Приготви се!
Хира веднага кимва развълнувано. – Добре... Отивам да приготвя багажа ни.
– А аз през това време ще отида да поговоря с майка си – добавя Орхун, подготвяйки се за неизбежния сблъсък с Афифе.
Хира прави крачка към него: – Ще дойда с теб.
– Няма нужда – прекъсва я той решително, но меко. – Нека първо аз поговоря с нея, после ще видим.
– Добре... – съгласява се тя, макар и с леко притеснение.
– Побързай с багажа – подтиква я той с усмивка и излиза от стаята. Хира остава сама сред щастието, което прелива от сърцето ѝ. С треперещи от вълнение ръце тя започва да вади куфарите, без да подозира.
Орхун се качва по стълбите с тежък, замислен поглед, но точно когато тръгва към коридора на майка си, тишината е прорязана от ледения глас на Афифе.
– Орхун...
Той застива за миг. Ясно е, Афифе не спи. Чака го. Орхун слиза в хола с напрегнато лице и среща пронизващия поглед на майка си.
– Най-после намери смелост да се изправиш пред мен! – изсъсква Афифе.
– Нямам проблем да застана срещу теб, мамо. – отвръща спокойно той. – Току-що се прибрах с жена си и дойдох при теб.
Афифе рязко скача от мястото си. – Казваш „жена ми“ без капка срам! Къде бяха традициите на това семейство?! Сватба пред прислугата ли наричаш достоен брак?!
Но Орхун остава непоклатим. – Така е трябвало да стане.
– Орхун! Ще ме побъркаш! – крещи Афифе, а лицето ѝ се зачервява от безсилие.
– Не съм дошъл тук, за да обсъждам това с теб. – Орхун прави крачка към нея, гласът му става по-твърд. – От днес започва нов период в живота ни. Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-добре ще бъде за всички. Не искам повече напрежение.
Афифе го гледа с наранена гордост. – Откакто онова момиче влезе в живота ни, ти наруши всички правила на това семейство!
– Скоро заминаваме на меден месец. – прекъсва я той, без да се влияе от упреците ѝ. – Преди да тръгнем, Хира ще иска да дойде, да ти целуне ръка и да се сбогува с теб.
Афифе поглежда сина си с истинско изумление от ясната му и категорична позиция.
Орхун продължава, забивайки последната точка в разговора: – Сега сме истинско семейство и ти си най-възрастната в него. Трябва да се държиш като Афифе Демирханлъ. Досега се случиха много неща, които искаме да забравим. Искам да вярвам, че оттук нататък нито едно от тях няма да се повтори.
След тези думи Орхун си тръгва, а Афифе остава сама с гнева, който бавно я задушава.
В същото време Хира трескаво подрежда дрехите в куфара си. Очите ѝ сияят от вълнение. Хира поставя една кутията внимателно в куфара.
Точно тогава Орхун влиза в стаята.
– Готови ли сме? Искам да тръгнем възможно най-скоро.
– Почти приключих... – казва Хира, като се заема с неговите неща. – Сега ще оправя и твоя куфар.
– Моят вече е готов – спира я той. – Не съм пипал твоя, за да подредиш всичко както искаш..
Орхун се приближава до нея и забелязва мистериозната кутия, скрита сред дрехите: – Каква е тази кутия?
Хира го поглежда палаво: – Изненада за теб! Но не сега. Ще ти я дам във Франция.
– Добре... – Орхун повдига вежди. – Макар че съм любопитен, няма да настоявам. Тогава да тръгваме, ако си готова.
Хира се колебае за момент, погледът ѝ става сериозен: – Може ли първо да видим госпожа Афифе? Вече се оженихме по начин, който тя не искаше... Бих искала да ѝ целуна ръка за довиждане.
Орхун я поглежда, оценявайки добротата ѝ, и просто кимва: – Хайде тогава.
Хира хваща ръката му, преплитайки пръсти с неговите, и двамата излизат заедно, готови да се изправят пред последната буря преди бягството си.
Афифе седи в хола като ледена кралица, а въздухът около нея трепири от неизказан гняв. Орхун и Хира застават пред нея мълчаливо.
В този миг в съзнанието на Хира отекват думите, които Афифе някога ѝ хвърли право в лицето: „Колкото и да се опитваш, никога няма да бъдеш истинска Демирханлъ... Мнението ми за теб никога няма да се промени!“ После си спомня и яростния спор между майка и син. „Докато съм жива, няма да позволя да се ожениш за това момиче!“ Спомените пронизват сърцето ѝ, но Хира не показва болката си.
Орхун хвърля предупредителен поглед към майка си. Хира пристъпва напред, за да ѝ целуне ръка. Афифе протяга ръката си с видимо нежелание. Хира я целува с уважение, въпреки всичко.
– Тръгваме. Довиждане. – казва Орхун спокойно.
Афифе не отговаря. Настъпва ледена тишина. Хира поглежда несигурно към Орхун, а той леко кимва, сякаш ѝ казва да си вървят. Младата жена свежда глава към Афифе за последен поздрав и двамата излизат.
В същото време Нева слиза по стълбите, притискайки слепоочията си.
–Главата ще ми се пръсне! Какво друго можеше да се очаква след толкова стрес!
Тъкмо стъпва на последното стъпало и се изправя лице в лице с Орхун и Хира. Нева видимо се напряга, а в очите на Хира се чете безпокойство. Нева успява да се овладее и казва с половин уста, едва прикривайки злобата си: – Оженихте се. Честито.
Орхун и Хира отвръщат само с кратко кимване.
– Лека нощ. – казва Орхун хладно.
Двамата продължават надолу по стълбите, а Нева застива на място, стиснала юмруци. Тя проследява гърбовете им с поглед, изпълнен със злоба и амбиция, които предвещават нова буря в имението.
Колата на Орхун спира на червен светофар. Той държи волана с една ръка, а с другата е преплел пръсти в тези на Хира. Вие виждате как двамата се гледат с очи, пълни с неподправено щастие, сякаш целият свят е изчезнал.
Орхун я поглежда с топла усмивка: – След няколко часа ще бъдем във Франция. Вълнуваш ли се? Хира кима, а в гласа ѝ се долавя трепет: – Много... Орхун поднася ръката ѝ към устните си и я целува нежно. Хира не сваля поглед от него: – И коя ще бъде първата ни спирка?
– Първо отиваме в Лион – отговаря той, докато мислено вече чертае маршрута им. – Ще започнем с разходка край река Сона.
Хира оживено започва да реди планове, а очите ѝ искрят: – Там има прекрасни места за закуска, задължително трябва да ги посетим. Има и къде да наемем велосипеди. И, разбира се, не трябва да пропускаме стария квартал на Лион.
Орхун я прекъсва с мек, но многозначителен тон: – Първо ще слезем от самолета и ще отидем в хотела. Когато се събудим сутринта, ако изобщо решим да излезем от стаята, ще отидем навсякъде, където кажеш.
Бузите на Хира пламват от намека му. Тя смутено свежда глава и за миг застива, опитвайки се да скрие вълнението си. Орхун обаче не я оставя да избяга: – Не извъртай поглед. Гледай само в мен, винаги.
Хира вдига очи към него, а той продължава, сякаш полага клетва: – В живота ни се отвори нова страница. Нека ѝ се насладим, без да мислим за нищо друго.
– Вече не мога да мисля за нищо друго – признава тя с облекчение. – Толкова съм щастлива... Приказката, която написа за мен, продължава.
– Остатъкът от дните ни винаги ще бъде като приказка. Обещавам ти – заявява твърдо Орхун.
В този момент светофарът светва зелено. Орхун потегля, но точно в този момент срещу тях връхлита друг автомобил. Орхун натиска спирачките докрай, а с бърз рефлекс протяга ръка, за да предпази Хира.
Очите на Хира се разширяват от ужас. Следва оглушителен трясък. И светът потъва в мрак...
