„Плен“, с.2, еп.252: Дългоочакваната сватба – Хира и Орхун се женят!

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун подготвя изненада за Хира, която може да промени всичко. Нева се заканва, че няма да позволи на Хира и Орхун да се оженят… Перихан бяга – животът на Хира е в опасност. Кенан прави неочакван ход, който шокира Афифе, а след това предлага брак на Нуршах по необичаен начин.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 252 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

След пожара, който обърка плановете им, Орхун подготвя за Хира специална изненада – скромна церемония, точно такава, каквато тя си е пожелала.

След като двамата си разменят обетите, те танцуват първия си танц като съпруг и съпруга, поглеждайки се с любов и шепнейки си нежни думи. След церемонията остават на плажа, за да се насладят на момента, а Орхун разкрива на Хира, че ще заминат на меден месец още същата нощ.

Те изпращат видеосъобщение на гостите, за да им съобщят, че вече са семейство. По този начин и техните близки научават новината едновременно с всички останали. Как ще реагират на нея Афифе и Зелиха?“

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

Действието продължава от предния епизод. Орхун и Хира вървят по бетонната алея, а търпението на Хира вече е на изчерпване. Тя едва сдържа вълнението си, докато светът около нея остава скрит зад превръзката на очите ѝ.

– Достатъчно. Позволи ми да отворя очите си, много съм любопитна.

Орхун я държи здраво и не отстъпва: – Не, потърпи още малко.

Вятърът гали лицето на Хира, а тя вдишва дълбоко свежия въздух. – Вятърът е много приятен – отбелязва тя. Орхун се усмихва едва забележимо: – Има и още.

Бетонът под краката им свършва и пред тях се разстила път, осеян с малки камъчета. Орхун забавя ход и я предупреждава: – Сега върви малко по-бавно, обещаваш ли?

Хира кима и пристъпва предпазливо, но за миг спира. – Това камъчета ли са?

– Позна! – отвръща той. Докато двамата вървят по неравния терен, Хира се обляга изцяло на него, оставила се в ръцете му. Гласът на Орхун става по-дълбок и сериозен: – Нашето пътуване с теб започна трудно. Минахме през болезнени пътища, точно като тези камъни.

В този момент някъде от далечината започва да се чува нежният звук на цигулка. Хира застива на място, опитвайки се да се ориентира: – Цигулка... Това цигулка ли е? Къде... къде сме?

– Почакай... още не – спира я той. Продължават напред, докато камъчетата изчезват. Хира усеща как стъпалата ѝ потъват в нещо меко и топло. Тя забавя крачка, осъзнавайки промяната: – Това е пясък... На брега сме.

– На брега сме – потвърждава Орхун. – С времето камъните се удрят един в друг, рушат се и стават на прах. Така и ние се опознахме и се променихме един друг. А заедно с нас се промени и пътят ни.

Те продължават напред, а под стъпките на Хира започват да се появяват листенца от бели рози. Между тях са разпръснати и цели цветове с почистени дръжки. Щом усеща мекотата им, тя се изненадва: – Тези неща... Какви са тези неща?

Орхун спира и я поглежда с обожание: – Това е пътят ни оттук нататък. Нито една пътека, по която вървиш, вече няма да те нарани! Защото сега имаш мен!

Хира се навежда и вдима едно от листенцата под краката си. Вдъхва аромата му и на лицето ѝ изгрява сияйна усмивка: – Роза е.

Тя не може да скрие вълнението си и започва да настоява: – Къде сме? Кажи ми, моля те!

Орхун пристъпва съвсем близо до Хира. Той внимателно развързва превръзката от очите ѝ и в този миг пред нея се разкрива безкрайната морска шир. На малко разстояние се издига изящна арка, украсена с бели цветя, панделки и нежни бели звезди. Пътят до нея е застлан с килим от розови листенца – всичко изглежда толкова приказно, че Хира за миг остава без дъх.

Гонджа и Муса стоят пред арката, усмихнати и развълнувани. Малко по-нататък длъжностното лице, фотографът и цигуларят очакват началото на церемонията.

Гонджа държи в ръцете си нежен венец от цветя, а Муса – сватбен букет от лавандула. Хира, която никога не е очаквала подобна изненада, оглежда всичко с невярващи очи, а сълзите започват да се стичат по лицето ѝ. Тя поглежда към Орхун, едва намирайки думи: – Тези неща... Аз... Нима сме...

Орхун кима бавно, а в погледа му се чете цялата любов на света: – Нашата сватба ще бъде тук, на този плаж. Точно както си го представяше... върху пясъка.

Гонджа се приближава и нежно поставя воала върху главата ѝ. – Благодаря ти – казва Хира през сълзи. Муса подава букета от лавандула: – Това е за теб, сестричке.

Хира взема цветята, а сърцето ѝ е напът да се пръсне от щастие. Муса и Гонджа се оттеглят, оставяйки ги сами. Гласът на Хира трепери, докато поглежда Орхун: – Всичко е толкова магично в този момент...

Времето сякаш спира. Мелодията на цигулката изпълва въздуха с копнеж и надежда. Орхун предлага ръката си на Хира. Тя я поема уверено и двамата започват да вървят бавно към арката. Всеки техен жест е обещание за вечност, а всяко докосване – свещен ритуал.

Всички заемат местата си за церемонията. Виждаме вълнението, изписано върху лицето на Хира, докато длъжностното лице започва своята реч. Гонджа и Муса ги наблюдават с искрено възхищение. Въпросът е зададен първо към Хира, а после и към Орхун. Щом и двамата отговарят с „Да“, брегът се оглася от аплодисменти.

Орхун се обръща към своята съпруга и нежно целува челото ѝ. Погледът му застива в нейния, а музиката става все по-силна, подчертавайки, че това между тях е нещо много повече от любов.

Орхун хваща ръката на Хира, впива поглед в нейния и заявява пред целия свят: – Обичам те, Хира Демирханлъ!

– Обичам те, Орхун Демирханлъ! – отвръща тя.

Под звуците на вълшебната музика спомените нахлуват един след друг, рисувайки историята на тяхната трудна, но непобедима любов. Действието се връща назад, ставаме свидетели отново как Орхун подарява на Хира античния часовник на баща си, а Хира му подарява годежния пръстен, който сама е поръчала. Преминават моментите, в които те хвърлят камъчета в морето, как Хира оправя яката на сакото му или как Орхун поставя пръстена на ръката ѝ, докато са на гърба на коня. Всяка прегръдка, всеки миг, в който тя заспива на гърдите му, сега се слива в едно голямо „завинаги“.

Под влиянието на този магичен момент очите на Орхун и Хира искрят от неподправено щастие. Времето се завръща в нормалното си русло, а звукът на цигулката отново се извисява над плажа. Муса, Гонджа и длъжностното лице вече са се оттеглили, оставяйки младоженците в техния личен рай. Орхун внимателно взема букета на Хира и го оставя настрани, след което хваща ръката ѝ. Двамата правят няколко крачки напред и навлизат в кръг от запалени факли, наподобяващ подиум. Щом цигулката заглъхва, започва тяхната любовна песен и те потъват в първия си сватбен танц.

Докато се движат в прегръдките си, те си спомнят и онзи първи танц, когато Орхун я изведе на вечеря. Днес обаче атмосферата е като в приказка. Погледите им са вперени един в друг, без да трепнат. Орхун я притегля по-близо и казва: – Твоето име вече е добавено към моето. Хира Демирханлъ!

Хира го гледа с вълнение и обич: – Не само името ми, целият ми живот вече е твой.

Те продължават да танцуват в тесен контакт, а движенията им са плавни и синхронни. В съзнанието им изплуват танците от времето на първия им, фалшив брак, но сега всичко е истинско. Орхун говори тихо, с глас, в който се усеща огромна благодарност за нейното присъствие:

– Имаше и други пътища пред нас, други възможности. Но ние избрахме един друг, вървяхме един към друг.

Пред очите им преминава споменът от сватбата на Кенан, където също танцуваха, но тогава сърцата им все още се бореха със съмненията. Сега Хира е напълно завладяна от думите му и от топлината на дъха му:

– Сякаш съм била пътничка от момента, в който съм се родила... винаги пътуваща към теб.

– Всички пътища се събират в теб – отвръща Орхун. – Сърцето ми беше сред пустиня, жадно за любов. Ти стана моя съпруга и тази жажда най-после свърши.

Хира изглежда хипнотизирана от движенията и погледа му. – Отсега нататък всичките ми дни и нощи принадлежат на теб – казва тя, а на лицето на Орхун се появява щастлива усмивка.

– Когато дъхът ми се смесва с твоя, ти ще заспиваш в прегръдките ми. Косата ти, която докосва лицето ми, ще бъде моето най-добро „добро утро“. Ще те обичам още повече с всеки изминал ден, напук на годините копнеж. Още повече... и още повече...

Докато са приковани един в друг, Орхун се приближава до ухото ѝ. Той прошепва нещо, което само тя може да чуе, и лицето на Хира моментално се зачервява от смущение. Тя отклонява поглед, а Орхун се радва на тази нейна невинна реакция. Той продължава с романтичен тон: – Не отклонявай тези очи. Чаках толкова дълго за този момент.

Хира отново обръща смутения си, но изпълнен с любов поглед към него. – На земята няма гледка, толкова красива, колкото твоето лице – продължава той. – Сякаш имаш дял във всичко красиво, което съществува.

Сладко притеснение обзема Хира от думите му и тя го поглежда скромно. Орхун я наблюдава внимателно, сякаш иска да запамети и най-малкия детайл от лицето ѝ. Хира се усмихва плахо: – Колко дълго ще ме гледаш така?

– Завинаги – отсича той. – Ще си отмъстя за всяка минута от всеки ден, в който не си спяла в прегръдките ми. Най-после си тук, в ръцете ми... вече си моя.

Хира му отвръща със същата сладка и смутена усмивка. След това тя обляга глава на рамото му и двамата продължават танца си, изгубени в магията на нощта.

На брега, под осеяното със звезди небе, Хира се е сгушила в прегръдките на Орхун. Тя вдига глава и дълго наблюдава светлините в безкрайния небосвод, а Орхун не отделя поглед от нея, забелязвайки всяко нейно вълнение. Гласът му е дълбок и уверен:

– Всичко се сбъдна.

Хира го поглежда, сякаш се опитва да разбере думите му, а Орхун се усмихва с онази негова харизматична усмивка. В ума му изплува онзи далечен момент, в самото начало, когато я гледаше строго, но и с пламък в очите. Тогава Хира му казваше: – Прекалено хубаво е, за да е истина... А той отвръщаше непоколебимо: – Искам всичко да бъде истинско.

Обратно в настоящето, Хира си спомня тези думи и на лицето ѝ изгрява сияйна усмивка.

– Помня... – отвръща тя.

– Твоите желания се сбъдват – потвърждава той.

Хира отново поглежда към небето и внезапно развълнувана възкликва: – Виж звездите! Точно така изглеждаха и в онази нощ. Помниш ли?

Орхун потвърждава с нежен поглед, а тя продължава с надежда: – Нека нашите звездни нощи никога не свършват...

– Когато те погледна в очите, виждам хиляди звезди – казва той, а гласът му става още по-кадифен. – Но тази нощ е различна. Ако можех, щях да вържа всички нощи за тази и да превърна времето само в настоящия момент.

Орхун я притегля още по-близо до себе си: – Стана ли така, както го искаше?

– Стана дори по-добре, отколкото съм си представяла... отвъд мечтите ми! Повярвай ми! – възкликва тя.

– Аз ще продължавам да сбъдвам мечтите ти – обещава той. – Повярвай и в това.

Хира се усмихва палаво, в очите ѝ заблестяват искри: – Ами ако мечтите ми никога не свършват? Тогава няма ли да се откажеш?

– Мислиш ли, че бих го направил? – пита той с лека усмивка.

Хира поклаща глава в знак на отрицание, а след това добавя сериозно: – Аз също ще се старая да те правя щастлив и да сбъдвам твоите мечти...

Орхун я поглежда с безкрайна благодарност: – Моята единствена мечта беше да бъда с теб. Аз вече живея в своята мечта.

След тези думи Орхун силно притиска Хира до себе си, а тя заравя глава в гърдите му, слушайки ударите на сърцето му, докато морето тихо припява на тяхната любов.

Хира изглежда леко притеснена, докато поглежда към Орхун: – Дали не е малко неудобно, че изпратихме само видео на другите?

Орхун отговаря веднага, без колебание: – Не! Преминахме през твърде много изпитания, постоянно ни се случваше нещо. Всички ще разберат това, не се тревожи...

Той нежно обгръща рамото на Хира и я притегля силно към себе си. Тя се отпуска в прегръдката му и обляга глава на рамото му, потънала в мисли. Орхун нарушава мълчанието с решителен тон: – Ще заминем на меден месец веднага, без да чакаме. Вече си го заслужихме.

Хира вдига глава и впива поглед в неговите очи, в които искри любов и щастие: – Мислех, че си отменил пътуването ни, след като сватбата се провали първия път.

– Не, не съм! – заявява Орхун с усмивка. – Самолетът е готов и ни чака. Първата ни спирка е Франция. Ще обиколим цяла Европа. Ще оставаме където пожелаем и колкото пожелаем. Подготвил съм и малки изненади по пътя, но нека засега си останат тайна...

Хира се усмихва нежно и притиска длан към гърдите му: – Нямаме нужда от нищо такова. Можем просто да стоим на балкона на стаята ни, аз да облегна глава на рамото ти и да гледаме морето, точно както сега. Да вдишваме аромата на гората от най-високата точка на имението.

– Звучи наистина романтично – признава Орхун, докато гали косата ѝ. – Но няма да се откажа от удоволствието да откривам нови места заедно с моята съпруга...

В ателието си Афифе стои пред вратата на балкона, загледана в тъмнината. Тя се опитва да овладее бушуващите в нея чувства, но думите на Кенан, които Шевкет прочете по-рано, продължават да звучат в съзнанието ѝ като болезнено ехо.

– Оставям на теб всичко, което е ценно за теб. Остави на мен това, което е скъпо за мен. Кенан Чевик – гласът на Шевкет сякаш отново прорязва тишината в главата ѝ.

Афифе стиска устни, а лицето ѝ се свива от ярост. – Непокорен наглец! – изрича тя през зъби и се обръща рязко. В този момент телефонът ѝ извибрира от получено съобщение. Тя хвърля бегъл поглед към устройството, но гневът ѝ е твърде голям, за да обърне внимание на някакво си съобщение. Не след дълго на вратата се чука.

– Влез! – отсича Афифе, без да крие раздразнението си.

Икономът влиза плахо в стаята. Афифе го поглежда сурово, сякаш го пита с очи какво търси тук в този час. Шевкет преглъща нервно и проговаря със затихващ глас: – Извинете, че ви безпокоя, госпожо, но... погледнахте ли телефона си?

– Нямам намерение да си играя с телефона! – сопва му се тя, но икономът не отстъпва. – По-добре погледнете...

Афифе най-после взема телефона в ръка. Когато отваря съобщението, тя буквално застива на място. Пред очите ѝ се появява видео от сватбата на Орхун и Хира. – Какво е това? – гласът ѝ трепери от изненада и задаващ се гняв.

Шевкет обяснява притеснено: – Господин Орхун го е изпратил на всички гости. В същото време видеото се разпространява светкавично и в социалните мрежи, госпожо.

Афифе гледа кадрите от сватбената церемония, след които следва обръщение на двамата влюбени към камерата.

Орхун стои до Хира, сияещ от щастие: – Поздрави на всички, които искаха да споделят този радостен ден с нас. За съжаление, заради пожара не успяхме да направим планираната сватба. Но не искахме това да ни спре и сключихме брак с кратка церемония. – Орхун поглежда с безкрайна обич към жената до себе си. – Заминаваме на меден месец с моята съпруга Хира Демирханлъ. Благодарим на всички за добрите пожелания.

Докато думите на Орхун звучат в стаята, икономът наблюдава Афифе с напрежение и тревога, очаквайки всеки момент бурята да избухне. Лицето на Афифе се изкривява в болезнена гримаса, очите ѝ потъмняват от ярост и тя със замах захвърля телефона на пода. Всичките ѝ планове рухнаха под ударите на една любов, която тя така и не успя да пречупи.

Муса и Гонджа току-що са се прибрали и вълнението им е толкова голямо, че веднага споделят с Халисе. На екрана на телефона на Муса се виждат кадри, които сякаш са излезли от приказка.

– Превърти го пак – настоява Халисе, а Гонджа посочва екрана: – Виж само колко е красиво.

Точно в този момент Нева минава покрай кухнята. Тя дочува оживените гласове и нахлува вътре, а лицето ѝ е изкривено от подозрение и гняв. – Пак сте се събрали. За какво говорите така, какво шепнете?

Гонджа и Халисе веднага застиват и се свиват при вида ѝ, но Муса, все още потопен в еуфорията на преживяното, не забелязва опасността. Той се обръща към Нева с ентусиазъм: – Как какво, госпожица Нева! Те най-после се събраха!

Нева присвива очи, а гласът ѝ става студен: – Кой се е събрал, за какво говориш?

– Сестра ми и зет ми се ожениха! Вижте, тук има и видео – Муса гордо протяга телефона си към нея.

Нева остава като поразена от гръм. Шокирана, тя взема телефона, а докато гледа кадрите, в нея се надига буря. Въпреки че се опитва да запази самообладание пред прислугата, яростта и жаждата ѝ за отмъщение се разпалват с всяка изминала секунда на записа.

Муса продължава да реди думите си, без да усеща как напрежението в стаята се реже с нож: – Зет ми изненада сестра ми. Велик е, само вижте как прави човека, когото обича, щастлив.

Докато той разказва разпалено, Нева гледа сватбеното видео, стиснала зъби толкова силно, че челюстта ѝ се опъва. Лицето ѝ помръква, а в очите ѝ пламва опасен огън, докато тя попива щастието на двамата влюбени с безмълвна, вледеняваща злоба.

Кенан и Нуршах седят един до друг и пият кафе, но мислите им са далеч от напитката. Нуршах не може да откъсне поглед от годежния пръстен на ръката си, сякаш още преживява радостта от предложението.

Кенан я наблюдава с усмивка и я закача: – Предполагам, че ще гледаш пръстена по цял ден.

Нуршах се усмихва смутено и свежда глава: – Извинявай.

– Не, не казвам това – Кенан я поглежда нежно. – Просто започнах да се страхувам, че ще гледаш пръстена по цял ден и ще забравиш да погледнеш мен.

– Това не е възможно, но... – започва тя, а двамата се поглеждат щастливо за миг.

Нуршах започва да се притеснява от предстоящото: – Помисли ли каква реч ще произнесеш? И брат ми, и леля Зелиха са трудни характери. Задачата ти е малко сложна...

Кенан я прекъсва уверено: – Нуршах, трудното беше наистина да вземем това решение за брак и ние успяхме. Нищо друго не е трудно. Ще обясня всичко, ще говоря с тях. Не се притеснявай.

Тя го поглежда с надежда, но несигурността все още се чете в очите ѝ: – Всъщност мисля, че брат ми ще разбере. Може би дори го е почувствал... Но не знам за леля Зелиха...

– Леля ми ще разбере – отсича той.

– Дано... – въздъхва отчаяно тя.

В този момент телефонът на Нуршах извибрира от получено съобщение. Кенан повдига вежди: – Господи! Кой пише съобщение по това време?

– Предполагам, че е някоя реклама... – Нуршах взема телефона и веднага се изненадва. – Вълкът в кошарата. Брат ми ми е писал.

Тя отваря съобщението и застива, виждайки първата снимка във видеото. Кенан я наблюдава напрегнато: – Какво има, Нуршах?

– Не разбирам. По-добре ти погледни – казва тя и се приближава до него.

Двамата отварят видеото и започват да го гледат с огромна изненада. Накрая се чува гласът на Орхун: – Поздрави на всички, които искаха да споделят този радостен ден с нас. За съжаление, заради пожара не успяхме да направим сватбата. Но не пожелахме това да ни спре и се оженихме на скромна церемония. – Той поглежда с обожание към Хира до него. – Заминаваме на меден месец с моята съпруга Хира Демирханлъ. Благодарим на всички за добрите пожелания.

Докато те са погълнати от екрана, Зелиха и Нефес влизат в стаята, но влюбените не ги забелязват. Нуршах скача от мястото си, сияеща от радост: – Не мога да повярвам, наистина са се оженили!

– Да – потвърждава Кенан.

В този момент се чува сопнатият глас на Зелиха: – Кой се е оженил?

Нуршах и Кенан се стресват и се опитват да се вземат в ръце. Нуршах бързо завърта пръстена на пръста си, опитвайки се да го скрие от очите им. Нефес се затичва към Кенан с широка усмивка: – Кой се е оженил, лельо Нуршах? Леля Хира ли се е омъжила? Може ли да видя?

Кенан и Нуршах поглеждат към Зелиха, несигурни как да реагират. Тя изглежда нервна и настоятелна: – Защо мълчите, отговорете ми, деца?

Двамата се поглеждат за секунда, думите засядат в гърлата им. Зелиха ги фиксира с подозрение: – Онези двамата, без да ни кажат, са се оженили сами, а?

Лицето ѝ остава застинало в нервно и несигурно изражение, докато напрежението в стаята се засилва.