В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Хира мечтае за предстоящата сватба, Нева хвърля истинска бомба, признавайки на Орхун, че е влюбена в него. Малко по-късно тя прекрачва всички граници и се опитва да го съблазни в собствената му спалня.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 250 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Сутринта Орхун отива да вземе Хира, която е останала в дома на семейството си след нощта на къната. В същото време Нева нарежда на човека, нает от Коркут, да запали стаята, в която Хира ще се преоблича за сватбата.
Хира и Орхун се отправят към мястото, където ще се състои дългоочакваната сватба. По пътя обаче Орхун получава новината, че на мястото, на което трябва да се състои сватбената церемония, е избухнал пожар. Двамата с Хира са принудени да отменят отново сватбата си.
Нева е бясна, че Хира не е загинала в пожара. Междувременно Нуршах шокира Кенан, като му заявява, че е готова за истински брак.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Действието продължава от предния епизод. Хира влиза в стаята си развълнувана, държейки ягодите, които Орхун ѝ изпрати по куриер. Телефонът в ръката ѝ извибрира – съобщение от Орхун. Тя го отваря, затаила дъх, а в ума ѝ звучи неговият плътен, уверен глас:
– Само поискай...
В имението Орхун е приковал поглед в екрана, чакайки отговора ѝ. Пръстите му докосват стъклото, сякаш докосват нея. Съобщението идва веднага. Той чете думите ѝ, а по устните му се разлива рядка, мека усмивка: „Искам само утрешният ден да дойде колкото се може по-скоро...“.
Преди да успее да остави телефона, пристига ново съобщение. Орхун чете: „Благодаря ти за изненадата. Направи ме толкова щастлива!“. Той започва да пише, а Хира следи всяка буква, която се появява на дисплея ѝ: „Обичам те“ – изписва той.
Тя се усмихва сияйно и веднага отвръща на признанието му. Орхун прочита съобщението: „И аз те обичам толкова много“.
В пълен противовес на идилията между влюбените, в стаята на Нева се прави план, който ще остави дълбоки белези. Тя държи телефона, а лицето ѝ е изкривено от злоба. Разговаря с Коркут, и всеки неин жест издава жажда за отмъщение.
Коркут звучи нетърпелив от другата страна на линията: – Все още не сте ми казали къде ще гори човекът, когото намерих. Чака знак от мен.
Нева го прекъсва с леден тон, а очите ѝ светват от жестокост: – Не къде, Коркут. А кой! Хира! Той ще подпали сватбената стая! Докато Хира е вътре!
Коркут застива за момент, гласът му става несигурен: – Сигурна ли сте в това?
– Никога не съм била по-сигурна – изрича Нева с отровна усмивка, докато се отпуска в креслото си с властно величие. – Онази пустинна мишка най-накрая ще получи това, което заслужава!
Коркут се опитва да вразуми Нева: – Човекът мисли, че просто ще запали мястото. В плана не влизаше вътре да има някой. Той няма такава информация.
– Тогава му кажи! – крещи Нева, губейки търпение.
– Не знам дали ще приеме... – колебае се Коркут.
– Парите, които ще му дам, ще помогнат за убеждаването му. Ще му платя двойно над договореното! – Нева поглежда към тъмнината навън, а маската на благоприличие отдавна е паднала, разкривайки истинското лице на чудовище.
Докато слънцето изгрява над Истанбул, Нуршах потъва в странен сън. Тя вижда Кенан, който я кара да побърза за сватбата им. В съня си тя си мисли, че той е объркал празника с този на брат си и Хира, но Кенан я поглежда сериозно: – Ние се женим днес, Нуршах. Нима забрави? Изражението му внезапно се променя и той задава въпроса, който я преследва: – Ти наистина ли не искаш да се омъжиш за мен? Нуршах се събужда рязко, а в главата ѝ ехти единствено несигурността на собственото ѝ сърце.
Сутринта в дома на Кенан цари празнична суматоха. Хира влиза в хола, облечена в нежна бяла рокля, и изглежда досущ като принцеса от приказките. Нефес не може да откъсне очи от нея, а Кенан я поглежда с безкрайна братска обич.
В същото време в имението Орхун се качва на втория етаж, за да съобщи на майка си, че тръгва, но среща Афифе точно пред ателието ѝ. Шевкет я следва по петите, усещайки напрежението, което се излъчва от всяка нейна стъпка.
Орхун спира и поглежда майка си право в очите, гласът му е категоричен: – Тръгвам. Ще взема Хира и отиваме в имението за тържеството. Афифе не трепва. Лицето ѝ е каменно, лишено от всякаква емоция, която подобава на майка в сватбения ден на сина ѝ. – Ще се видим там – добавя Орхун, опитвайки се да пробие ледената стена.
Афифе не отговаря. Тя изглежда така, сякаш се подготвя не за сватба, а за погребение. Шевкет, който познава отлично всеки нюанс в настроението на господарката, плахо нарушава тишината: – Госпожо, желаете ли да повикам фризьора ви? – Не сега – пресича го тя с глас, който реже като бръснач. – Ще си почина в стаята си.
От балкона на дневната Нева наблюдава как колата на Орхун напуска имението. В очите ѝ гори демоничен огън, а по устните ѝ се разлива хищна усмивка. „Бягай, Орхун... Бързай към своята Хира – шепне тя в ума си. – Отиди да прибереш трупа ѝ. Ще се върнеш в това имение сам, а тя ще бъде само спомен.“
Докато шофира, Орхун не спира да мисли за сигурността. Той набира Салих, а гласът му е суров: – Провери още веднъж мерките за сигурност. Не искам никакви неприятности днес! – нарежда той и прави пауза. –И не спирайте да търсите! Намерете местоположението на Перихан възможно най-скоро. Дори в деня, в който трябва да каже „да“, Орхун Демирханлъ не сваля гарда. Той притиска педала на газта, бързайки към своята любима, без да подозира, че врагът вече е вътре в крепостта му.
Нева влиза в спалнята на Орхун и Хира. Тя се оглежда с погнуса, сякаш самото присъствие на Хира тук е осквернило стаята. Тя вади телефона си и набира номера на наемника, осигурен от Коркут. – Какво става? Къде си? – пита тя, а гласът ѝ трепери от ярост. – Почти пристигнах на мястото – отговаря мъжът от другата страна. Нева притиска телефона към ухото си, погледът ѝ стават нечовешки: – Чудесно. Слушай ме добре. Няма да палиш стаята, докато е празна. Ще го направиш, когато булката е вътре!
Наемникът се колебае, гласът му звучи несигурно през слушалката: – Да, господин Коркут ми каза... Но... може да пострадат и други хора. – Изобщо не ме интересува! – прекъсва го тя, а маската на благоприличие окончателно пада. – Просто направи това, което казвам. Хира трябва да изгори до основи в онази стая! Нищо друго няма значение! – Добре. Скоро ще бъда там. – Действай веднага! – отсича Нева и прекъсва връзката.
Тя се приближава до леглото и рязко дръпва кувертюрата, виждайки двойнатавъзглавница. Гневът ѝ изригва неконтролируемо: – Никога няма да се върнеш тук! Никога! Няма да ти позволя да спиш в това легло с него! Никога! На излизане погледът ѝ попада върху общата снимка на Орхун и Хира. Тя я поглежда с такава ненавист, че ако погледът можеше да убива, хартията би пламнала в ръцете ѝ.
Пред дома на Кенан цари тържествена тишина, прекъсвана само от лекия шум на вятъра, който си играе с белите панделки по огледалата на сватбения автомобил. Орхун стои до колата – непоклатим, властен, но с поглед, прикован в прага на къщата.
Вратата се отваря и Кенан излиза, водейки Хира под ръка. За Орхун времето сякаш спира – той вижда само нея, своята принцеса, която пристъпва плавно към него. Хира сякаш сияе в бялата си рокля, а зад гърба ѝ Нуршах, Зелиха и Нефес я изпращат с погледи, пълни с гордост.
Нуршах, опитвайки се да разведри напрегнатия от емоции момент, възкликва с усмивка: – Хайде де, няма ли да има ръкопляскане за младоженеца и булката?
Съседите и близките започват да ръкопляскат. Нефес дърпа Нуршах за ръкава, любопитна: – Кака Джейлан и батко Фатих няма ли да дойдат? – Идват, миличка, на път са – успокоява я Нуршах.
Орхун пристъпва към Хира, а в гласа му се долавя неподправена нежност: – Миналата нощ без теб беше толкова трудна...
Двамата се поглеждат, изгубени един в друг. Нуршах наблюдава сцената и в съзнанието ѝ нахлуват спомени – моментът, в който Кенан ѝ призна любовта си, и думите на Хира за това как разбираш, че си намерил правилния човек: „Когато сърцето ти бие в синхрон с неговото и очите ти не виждат никой друг...“
Нуршах поема дълбоко въздух, осъзнавайки истината, която досега е крила от себе си. „Не сме ли и ние такива?“ – пита се тя в ума си, докато Кенан я поглежда. Тя бързо извърща глава, за да не издаде вълнението си.
Младоженците се качват в колата. Орхун не бърза да потегли. Той хваща ръката на Хира и я поглежда с такова възхищение, че тя се смущава: – Несправедливо е да си толкова красива... Не мога да откъсна очи от теб.
Далеч от сватбената еуфория, Нева върви край брега на морето. Лицето ѝ е каменно, а в очите ѝ искри демонично задоволство. Тя набира наемника на Коркут: – Стигна ли на мястото? Има ли проблеми?
– Вътре съм – отговаря мъжът със студен, безличен глас. – Младоженецът е затегнал сигурността, но намерих начин да вляза. Засега всичко е чисто. – Добре. Провери ли булчинската стая? – Всичко ще бъде така, както го искате, не се притеснявайте.
Нева затваря телефона с доволна усмивка. Тя вече вижда края на своята съперница.
В хола на къщата Нуршах стои неподвижна, а погледът ѝ е блуждаещ, потънал в спомените, които връхлитат съзнанието ѝ един след друг. Пред очите ѝ изплува денят на тяхното отвличане с Кенан... Онези ужасяващи мигове, когато чу изстрелите и сърцето ѝ спря при мисълта, че е загубила Кенан. Тя вижда себе си – разплакана, викаща името му в паника, докато той не се появи и не я притисна силно до себе си. Спомня си и горчивите лъжи, които изрече, за да го отблъсне и да го спаси от гнева на Афифе. „Не мога да понасям този живот повече!“ – крещеше тя тогава, а душата ѝ кървеше.
Но Кенан не се поддаде. – Не можеш да отидеш никъде! – гласът му беше твърд. – Възхищавам ти се, Нуршах... Наистина си добра. Но не си достатъчно добра, за да измамиш мен!
Тогава тя се пречупи пред него: – Направих всичко за вас. Ти и Нефес не заслужавате такъв живот. Вярвах, че ако си тръгна, всичко ще се оправи... – А той просто я помоли да остане.
Нуршах се сепва от спомените и промълвява под носа си: – Аз вече рискувах всичко за теб... Дори собственото си нещастие.
В този момент Кенан влиза в стаята и я поглежда изненадано: – Сама ли си говориш, Нуршах? Какво има?
Тя бързо се взема в ръце. – Леля ти... Току-що връхлетя тук като ураган.
Кенан повдига вежди, видимо отегчен: – Какво искаш да кажеш? Какво е направила пак?
– Каза, че трябва да приключим с това колкото се може по-скоро, че трябва да се разведем и всеки да поеме по своя път, защото съм заставала на пътя на щастието ти. Изля всичко, което ѝ беше на сърцето – обяснява Нуршах.
Кенан въздъхва тежко: – Ох, лельо! Нуршах, не ѝ обръщай внимание. Знаеш я каква е.
Но Нуршах го поглежда право в очите. Гласът ѝ вече не трепери, той е решителен и изпълнен с желанието, което дълго е потискала: – И без това не съм разстроена. Защото взех решение.
Кенан застива, претегля я с очи и чака следващите ѝ думи с нарастващо любопитство.
– Готова съм за истински брак! – заявява тя.
Лицето на Нуршах се озарява от облекчение, докато Кенан остава напълно шокиран. Той я гледа вцепенен, а думите му засядат в гърлото.
В същото време колата на Орхун се носи по пътя към имението, където трябва да се състои церемонията. Орхун и Хира изглеждат безкрайно щастливи, обгърнати в бялата магия на деня. На един червен светофар той хваща ръката ѝ и я поглежда нежно: – Вълнуваш ли се?
Хира кима, а очите ѝ сияят: – Повече от щастие, отколкото от вълнение. – И аз – отвръща той.
Идилията е прекъсната от звъна на телефона. Обажда се Салих. Орхун пуска на високоговорител, докато шофира: – Салих?
Гласът на Салих от другата страна е напрегнат: – Господин Орхун, току-що пристигнах за финалните проверки. Имам лоши новини.
Орхун и Хира мигновено помръкват, а лицата им се изписват с тревога. – Какво се е случило? – пита остро той.
– За съжаление в имението е избухнал пожар – съобщава Салих. – Как е възможно това? – гласът на Орхун е леден. – Причината още не е ясна. Проверяват всичко.
Орхун стиска волана, докато страхът за близките му го смразява: – Имаше ли хора вътре по време на пожара? – Господи, защити ги... – промълвява Хира, сключила ръце в молитва.
– Имаше хора, но са успели да излязат навреме. Само един от обслужващия персонал е леко ранен, докато е бягал. Превързали са го на място – докладва Салих.
Хира издишва с облекчение: – Слава на Бога!
– Огънят е тръгнал от стаята на булката – продължава Салих. – Стаята е изгоряла до основи. Ако вътре е имало някой, нямаше да оцелее. Истински късмет е, че госпожица Хира не е била там!
Орхун поглежда Хира с очи, пълни с благодарност към съдбата, но и с нарастващ гняв. Салих добавя финалния удар: – Намесили са се веднага, но щетите са огромни. Сватбата няма как да се състои тук.
Настъпва тежка тишина. Двамата се поглеждат, осъзнавайки, че най-красивият им ден е съсипан. – Разбирам – казва Орхун със задавен глас. – Свържи се веднага с организаторите, уведомете гостите, че сватбата се отменя. А след това... разбери как точно е избухнал този пожар.
Той затваря телефона и веднага поглежда към Хира, сякаш иска да се увери, че тя наистина е до него. – Можеше да бъде много по-зле – казва тя тихо. – Важното е, че никой не е пострадал.
– Ами ако ти беше там? – гласът на Орхун трепери от ужас при самата мисъл. – Ако ти се беше случило нещо?
Нева стои на брега на морето, а вятърът си играе с косата ѝ. Тя гледа към безкрайната синева, но в очите ѝ няма спокойствие – само леден, отровен пламък. Устните ѝ се разтягат в зловеща усмивка, докато стиска телефона в ръката си.
– Толкова близо съм до това да се отърва от теб завинаги, ти, нищожно създание... – шепне тя на себе си, а гласът ѝ е изпълнен с ненавист.
Телефонът извибрира рязко. Тя вдига мигновено, без да крие нетърпението си. – Госпожо Нева... – започва мъжът от другата страна. – Спести ми подробностите! – прекъсва го тя, а гласът ѝ трепери от вълнение. – Искам да чуя само едно: че си го направил! Всичко свърши, нали?
Настъпва кратка пауза, която кара Нева да настръхне. Гласът на наемника звучи приглушено и пораженчески: – Свърши и не точно... зависи как го погледнете. Нева поглежда към вълните, а лицето ѝ помръква от гняв: – Какво искаш да кажеш? Не можа ли да запалиш огъня?
– Направих го – оправдава се той, – но започна да става твърде пренаселено! Трябваше да действам по-рано, за да се измъкна, без да ме видят. Булката още не беше пристигнала...
Нева крещи в телефона, губейки всякакъв контрол, а маската на благородна дама пада окончателно: – Некадърник! Провали всичко! Съсипа целия ми план! – Не е точно това, което искахте, но поне сватбата се отложи – опитва се да я успокои мъжът. – На онова място вече не може да се проведе нищо.
Нева затваря телефона рязко, дишайки тежко. Тя не може да понесе мисълта, че Хира е все още жива.
Действието се пренася в ателието на Афифе Демирханлъ, която нарежда на иконома. – Не можем да се доверим на организаторската фирма – заявява тя, а гласът ѝ реже въздуха. – Имаме влиятелни приятели. Обади се на всички един по един, предай им моите поздрави и им кажи, че сватбата се отменя.
– Разбира се, госпожо. Както желаете. – Провери списъка по няколко пъти! Увери се, че никой не е пропуснат! – добавя тя, а очите ѝ искрят от напрежение.
Икономът се колебае, преди да продължи: – Новината за пожара вече е в сайтовете. Хората четат и питат... Разбира се, интересуват се от новата дата на сватбата. – Няма нова дата! – прекъсва го Афифе, а лицето ѝ помръква от ярост. – Ще казваш, че сватбата е отменена! Това е всичко!
Шевкет я поглежда невярващо, сякаш иска да попита дали е сигурна в това крайно решение. – Прави каквото ти казвам! – отсича господарката. – Да, госпожо – отвръща той и излиза бързо. Афифе остава сама, загледана в нищото. – Не е лъжа – отвръща тя на себе си. – В края на краищата, не се знае кога и дали изобщо ще има сватба.
Тя взема телефона си и намира номера на Нева. Пръстът ѝ се забавя над бутона за повикване, а на лицето ѝ се изписва съмнение.
Нева стои край брега, загледана в морето с празен поглед. Телефонът ѝ звъни настоятелно, но тя не реагира, докато звукът не започва да я дразни. Виждайки името на Афифе, тя издишва тежко. – Само това липсваше! – промълвява тя и вдига с нежелание: – Ало.
Афифе не губи време в любезности: – Имало е пожар на мястото на сватбата. Нева веднага влиза в роля, гласът ѝ е студен и безличен: – О, нима? Щом звучите толкова спокойно, вярвам, че никой не е пострадал. Афифе свива устни, убедена, че младата жена стои зад всичко това. – Не знаеше... – казва тя с ирония. – А аз си мислех, че ще си първата, която е разбрала.
Нева усеща накъде бие разговорът и изражението ѝ се променя – маската на безразличие пада. – Грешите! Вече не искам да чувам и най-малкото нещо за брака на Орхун! Искам го далеч от себе си, разбирате ли? – Тя прави кратка пауза, а гласът ѝ става по-остър. – Но познавам някой, който би направил всичко, за да предотврати този брак. Впрочем, вие я познавате, госпожо Афифе. Перихан! Пък и вие самата не горите от желание за тази сватба...
Обвинението вбесява Афифе: – Всеки има граница! Макар винаги да искам най-доброто за сина си, никога не прекрачвам границата! Това е нещо, което ти не разбираш и очевидно никога няма да разбереш!
Нева мълчи, стиснала зъби, а Афифе продължава безмилостно: – И това беше глупав ход! Ясно е като бял ден, че изпепеляването на залата не може да ги раздели... Защо изобщо говоря с теб? Ти загуби. А аз изобщо не харесвам губещите!
Линията прекъсва. Нева остава вцепененa, а яростта се надига в гърдите ѝ. Тя стиска телефона толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляват. – Дали съм загубила или не, ще видиш, когато довърша започнатото! – изсъсква тя между зъбите си, а очите ѝ светват от чиста злоба.
Действието се пренася на мястото, където държат Перихан. Коркут подава лекарство на Перихан, която се преструва на полузамаяна.
– Хайде, отвори устата. Глътни и това. Браво! – казва той, подмятайки таблетките. – Твоето момиче се отърва от изпичане в последния момент. Като котка е – винаги пада на краката си. Перихан кипи отвътре, но тялото ѝ остава отпуснато, симулирайки ефекта на лекарствата.
– Виж се само! Като жив мъртвец си – усмихва се зловещо Коркут. – Огладнях. Отивам да хапна нещо, от теб така или иначе нищо не става.
След като той излиза, Перихан рязко вдига глава. Очите ѝ се отварят, пълни с бистър и ясен гняв. Тя изплюва лекарството зад облегалката на дивана, където вече лежат още няколко таблетки.
– Този път няма да имаш късмет, пустинна мишко, щом те пипна отново! – заканва се тя, а гласът ѝ трепери от омраза. – Ще изтръгна живота ти с голи ръце! Ще го направя! Тя започва трескаво да разхлабва въжетата на китките си, докато в имението всички вярват, че най-лошото е минало, но никой не подозираше, че звярът в стаята току-що се освободи от оковите си.
