„Плен“, с.2, еп.249: Нева признава на Орхун, че е влюбена в него...

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Хира преживява своята емоционална вечер на къната, Орхун дава ясен знак на Афифе, че никакви договори и интриги не могат да го разделят с любимата му. Младоженците броят часовете до заветното „да“, но в сенките Нева вече затяга примката на новия си коварен план. Една последна нощ дели влюбените от живота им заедно или от най-голямото им изпитание.

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 249 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

Хира прекарва вълнуващата нощ на къната, заобиколена от близките си в дома на Кенан. Но докато тя грее от щастие, Нева не губи и секунда, правейки нов мрачен план, за да разруши бъдещето на влюбените.

Когато Орхун се прибира сам в имението, Нева предприема дързък и неочакван ход – тя му признава, че е влюбена в него. Тя му казва, че знае, че това е невъзможна любов, но иска той да разбере това от нея преди сватбата. Обяснява му, че поради тази причина няма да присъства на сватбата му и е решила да се изнесе възможно най-скоро, като смята, че вече не могат да живеят под един покрив.

Късно през нощта напрежението достига връхната си точка, когато Нева чука на вратата на спалнята му в отчаян опит да го провокира и да влезе под кожата му. Дали Орхун ще прозре лъжата, или планът на Нева ще успее да хвърли сянка върху най-важния ден в живота му?

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

В къщата на Кенан, жените обикалят в бавен кръг около Хира, докато стаята се оглася от тъжните напеви за къната. Гласът на песента реже тишината: – Ако баща ми имаше кон, щеше да го яхне и да препусне към мен...

Малката Нефес се приближава плахо, повдига червеното було и спира, загледана в лицето на булката. – Леля Хира плаче! – извиква детето.

Гонджа веднага подема с фалшива радост: – Булката плаче! Най-после! – Най-сетне... – добавя Афет с доволно изражение, сякаш тези сълзи са единственото, което е чакала.

Нуршах поглежда към леля Зелиха, която застава пред Хира с паницата с къна. Гласът на старата жена е мек, но в него се долавя тежестта на закона: – Дай ми ръката си, чедо. Отвори дланта си.

Хира обаче не помръдва. Ръцете ѝ са свити в юмруци, сякаш се опитва да стисне в тях и последната капка от своята воля. Халисе се подсмихва: – Булката не отваря ръка! Иска си подаръка!

– Така е – кима Зелиха. – Къде е свекървата, която трябва да сложи златото?

В този момент Нуршах се намесва, за да спаси положението: – Щом свекървата я няма, зълвата е тук! Тя вади малката кесия, която Орхун ѝ даде тайно на прага само преди минути. Пред очите ѝ все още е неговият властен поглед, когато я спря пред вратата: – Нуршах! Вземи това... за къната е.

Зелиха се усмихва на Хира: – Отвори ръката, златото е тук...

Хира бавно, сякаш под чуждо влияние, отпуска пръстите си. Нуршах поставя жълтицата, а Зелиха полага къната върху кожата ѝ. В стаята избухва радост, жените пеят и се смеят, потънали в суетата на празника. Всички изглеждат доволни, но никой не забелязва как Хира стиска златото толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляват.

В имението цари призрачна тишина. Нева седи сама в огромния хол, потънала в мрачни мисли, а в главата ѝ вече се подреждат фигурите на нова, опасна игра. Тишината е прекъсната от рязкото позвъняване на телефона. Щом вижда името на Коркут, тя отговаря веднага, без да губи и секунда.

– Ало? – гласът ѝ е напрегнат и очакващ.

В същото време, в скривалището на Коркут, Перихан стои на заден план като безжизнена кукла, със завързани ръце и празен поглед, сякаш е в безсъзнание. Коркут се усмихва в слушалката, доволен от себе си:

– Ало, намерих човека, който ти трябваше. Идеалният е! На твое разположение е по всяко време... Само му дай кибрит и го гледай как ще изпепели целия град за теб. Е? Къде ще палим? Кажи му да подпали Рим и ще го направи!

Нева се усмихва злокобно.

В дома на Кенан обстановката е съвсем различна. Афет прави снимки за спомен от вечерта на къната, а Джейлан трескаво пише съобщения на телефона си. Докато останалите жени бъбрят весело, Нефес се промъква под булото на Хира.

– Лельо? Много ли обичаш чичо Орхун? – шепне детето с невинно любопитство.

Хира се усмихва топло, а в очите ѝ заблестява истинска нежност. През това време Джейлан праща последното съобщение на Фатих: „Къната приключи“.

Нефес продължава да мечтае под червения воал: – Когато порасна, и на мен ще ми сложат къна!

Изведнъж отвън се разнася гръмкият глас на Фатих:

– Правeте път! Младоженецът идва!

Хира застива, изненадана. Жените стават, засуетяват се: – Ох! Какво става? Хванаха ни! Откъде се взе това момче?

На прага се появяват Орхун, Кенан и Фатих. Жените се смеят, а Хира вижда през тънкото було как Орхун пристъпва уверено към нея. Светът около тях изчезва. Той взема ръката ѝ и я изправя от стола с такова внимание, сякаш държи най-крехкото съкровище. Времето спира.

Орхун повдига булото и целува Хира по челото. Холът избухва в аплодисменти, а лицата им греят от споделено щастие.

Късно вечерта в имението на Демирханлъ. Нева седи в полумрака, все още кроейки плановете си. Изведнъж се появява Афифе. Тя я измерва с леден, пренебрежителен поглед.

– Когато изгасиш лампите, истината не изчезва – отсича тя, а гласът ѝ е като удар с камшик.

Нева се обръща рязко. Афифе продължава да излива отровата си:

– Няма смисъл да го мислиш повече. Сватбата им е утре. Не се възползва от шанса, който ти дадох! Вече е твърде късно!

Нева я гледа с безизразно лице, прикривайки бурята в себе си.

– Очаквах повече от теб – добавя Афифе с разочарование. – Разочарова ме дълбоко.

След като Афифе си тръгва, Нева изсъсква през зъби:

– Още не съм изиграла последната си карта, Афифе Демирханлъ! Нямаш представа на какво съм способна. Аз не се предавам толкова лесно, колкото си мислиш.

Нощта на къната е приключила и шумната глъчка в къщата на Кенан най-после е утихнала. Гостите са си тръгнали, оставяйки след себе си тишина, изпълнена с очакване. Орхун и Хира стоят един срещу друг пред къщата, моментът на раздялата е дошъл, но никой от двамата не намира сили да направи първата крачка. Орхун търси всякакъв повод, за да удължи тези последни минути.

– Добре ли си? – гласът му е нисък и плътен. – Вечерта мина ли така, както си я представяше?

Хира го поглежда с очи, греещи от вълнение: – Беше по-хубаво, отколкото изобщо някога съм си мечтала!

– Радвам се – кима той, а погледът му омеква. Настъпва кратка пауза, в която се чува само учестеното им дишане. Хира свежда глава и прошепва: – Все още не мога да повярвам, че утре е сватбата ни...

Орхун я фиксира с онази негова уверена, леко хладна усмивка, която не търпи възражения: – Повярвай. Всичко е истина.

Той пристъпва още по-близо до нея, скъсявайки дистанцията дотолкова, че тя да усети топлината му. – Как ще прекарам тази нощ далеч от теб? Изобщо не ми се си тръгва...

– Остават само няколко часа – опитва се да го успокои тя, макар гласът ѝ да трепери. – Само още една нощ.

– Дори тази една нощ ми изглежда непосилна сега – признава Орхун, а думите му карат сърцето на Хира да прескочи удар. Тя го поглежда, видимо трогната от признанието му: – И за мен ще бъде трудно.

Изведнъж по лицето на Орхун се изписва дяволито изражение, което рядко си позволява да показва: – Тогава... ще остана тук.

Хира веднага го хваща за ръката, леко стресната от идеята му: – В никакъв случай! Не може!

– Можеш да ме вмъкнеш скришом вкъщи – настоява той с лека насмешка, наслаждавайки се на нейното объркване. – Няма да казваме на никого, нали?

Хира е на ръба на паниката, представяйки си скандала, ако ги разкрият: – Не става! Недей, леля ми ще те чуе! Не говори такива неща.

Орхун се разсмива тихо, решавайки да не я измъчва повече. Той се навежда, поглежда я право в очите с безкрайна обич и нежно целува момичето по бузата.

Орхун влиза в имението, притиснал телефона до ухото си. Крачката му е бърза, а гласът, нисък и делови. – Намерихте ли го? Добре. Ще ти кажа кога да действаш. Той затваря точно когато на стълбите се появява Нева. Тя се спуска към него с тържествуващо изражение, което не успява да скрие напълно. Орхун я поздравява с едва забележимо, хладно кимване.

– Чаках те – казва Нева, спирайки пътя му. – Мен ли? – Орхун повдига вежди в изненада. – Защо? – Знаеш, че онзи ден исках да говорим за нещо важно, но тогава реших, че може да почака... – тя прави пауза, за да придаде тежест на думите си. – Е, сега искам да го обсъдим. Но нека седнем. Да отидем ли в стаята ти?

Орхун веднага заема отбранителна позиция, а гласът му става стоманен: – Да отидем в хола. Така ще е по-добре. Ти върви, аз идвам след малко. Лицето на Нева за миг се изкривява от недоволство, но тя бързо навлича маската на любезност и се подчинява.

В същото време в къщата на Кенан Нуршах прави кафе за нея, Кенан и Хира. – Благодаря ти – усмихва се Хира. – Кафето беше превъзходно. – Наистина ли? – радва се Нуршах. – Чак ми е странно да получавам комплименти. Обикновено само ме критикуват.

– Хайде сега, не те критикувам постоянно – прекъсва я Кенан с лека усмивка. – Нали ти казах, че ястието онзи ден беше страхотно? Похвалих те, нали? – Е, на човек му се иска да го чува по-често... – кокетничи Нуршах. – Добре, разбрах посланието! – вдига ръце Кенан.

Хира наблюдава милото им заяждане с нескрито удоволствие, когато телефонът ѝ извибрира. Тя поглежда екрана и в главата ѝ прозвучава гласът на Орхун:

„Май направих грешка... Трябваше просто да те прегърна и да те отвлека още пред вратата! Всъщност, идвам веднага! Приготвяй се!“

Лицето на Хира моментално пламва в яркочервено. Нуршах я поглежда закачливо: – Не ни обръщай внимание, Хира. Нашите кавги край нямат. Между другото, утре ще е тежък ден за теб, по-добре върви да си починеш.

Хира обаче изобщо не я чува. Тя трескаво започва да пише отговор на Орхун, а в ума ѝ препускат панически мисли: „Не! Недей! Не прави нищо подобно. Моля те!“

Кенан и Нуршах се споглеждат и се усмихват, разбирайки отлично с кого си кореспондира тя. – Чу ли ме изобщо? – пита Нуршах със смях. – А? – Хира я поглежда сепнато. – Казвам, че утре те чака тежък ден. Стаята ти е готова, върви да легнеш.

Преди Хира да стане, идва ново съобщение. Тя го чете под ироничните погледи на двамата:

„Добре, щом желаеш. Но знай, че да чакам до утре е трудно... дори непосилно. Лека нощ.“

Хира набързо написва „Лека нощ“ и най-после оставя телефона, опитвайки се да скрие смущението си. – Какво казваше, Нуршах? – Казах, че ще спиш в моята стая, а аз ще се преместя при Нефес. – А батко? – обръща се Хира към Кенан. – Къде ще спи той? – Не се притеснявай за мен, ще се оправя – отговаря Кенан. – Не е лесно да си брат – подхвърля Нуршах. – Нека се потруди малко.

В хола на имението Нева седи напрегната. Очите ѝ блестят от вълнението на това, което предстои да каже. Когато Орхун влиза, той веднага забелязва странното ѝ състояние. Той сяда срещу нея, поглеждайки я с въпросителен поглед.

– Да? За какво искаше да говорим? – пита той директно.

Нева навежда глава, разигравайки перфектната роля на плахо момиче: – Орхун, повярвай ми, толкова ми е трудно да го кажа... Живея с тази тежест от много дълго време. Наистина е непосилно.

Орхун я наблюдава с любопитство, но и с доза подозрение. Нева продължава: – Понякога хората, които мислим, че познаваме, се оказват съвсем различни. Животът е пълен с изненади... за всички ни. Ти знаеш това най-добре. Аз наскоро се върнах от оня свят. И тази травма отвори съвсем различни врати в съзнанието ми.

– Нещо ново ли си спомни за инцидента? – прекъсва я той.

В ума на Нева изплува болезнен спомен – как крещи на Афифе, обвинявайки я за нападението, и ледения шамар, който получи в отговор. „Само един човек си е позволявал да ме удря“, казва си тя наум. „И той вече не е жив. Ще платиш скъпо за този шамар, Афифе Демирханлъ! Ще ви съсипя всички!“

Тя се връща в реалността и поглежда Орхун право в очите: – Орхун, аз те харесвам много. Знам, че е грешно да го казвам, но вече не мога да контролирам сърцето си. Опитах се, борих се, но не става. Когато те видя, губя ума и дума, ръцете ми треперят. Не мога да се съпротивлявам на това чувство.

Орхун застива, напълно поразен от това неочаквано признание. Преди да успее да реагира, Нева продължава с уж невинен тон: – Знам точно какво ще кажеш. Наясно съм, че това е невъзможна любов. Не очаквам отговор, Орхун. Просто исках да споделя това чувство с теб, преди да се ожениш.

Орхун остава безмълвен, претегляйки думите ѝ. Нева става, изстрелвайки последната стрела: – Тъй като изпитвам толкова силни чувства към теб, ще ни е трудно да живеем под един покрив. Затова ще се изнеса възможно най-скоро. И се надявам да разбереш защо няма да присъствам на сватбата утре. Благодаря ти, че ме изслуша.

Тя излиза от стаята, оставяйки Орхун шокиран от чутото. Щом излиза в коридора, невинната маска пада и по лицето ѝ се изписва подла, триумфираща усмивка.

По-късно Орхун излиза от гардеробната в стаята си, но думите на Нева продължават да кънтят в ушите му: „Орхун, аз те харесвам много...“ Той се разтърсва, сякаш иска да изхвърли тази мръсна мисъл от главата си. Сяда на леглото и поглежда възглавницата, която са купили заедно с Хира. Дори само мисълта за нея му носи покой. Спомня си как поиска целувка от нея... и как малката Нефес ги прекъсна в най-нежния момент.

Той вади телефона си и звъни: – Можеш да тръгваш към адреса за доставката.

Тъкмо изпраща съобщението, когато на вратата на стаята му се чука.

Орхун отваря и вижда Нева. Спокойствието му мигновено се изпарява, заменено от ледено напрежение.

– Какво правиш тук? – гласът му е остър като бръснач.

Нева свежда очи, разигравайки фалшиво смущение: – Не можех да заспя, Орхун. Моля те, нека казаното остане между нас, става ли?

– Разбира се – отрязва той дистанцирано.

Тя посяга да постави ръка на рамото му, но Орхун рязко се дръпва назад. Той е начертал невидима, но непробиваема граница.

– Хира е такава късметлийка, че те има – изрича Нева с престорена горчивина.

– Лека нощ! – прекъсва я той студено.

– Лека но...

Преди тя да довърши, Орхун затръшва вратата под носа ѝ. Нева остава в коридора, побесняла от ярост, и буквално удря челото си в дървото на вратата.

Орхун сяда на леглото и започва да пише на Хира, за да измие вкуса от срещата с Нева.

„Няма да има покой за теб тази нощ. На твое място бих си изключил телефона, за да поспя. Защото нито мога да те изкарам от ума си, нито мога да спра да ти пиша...“

Хира чете и се усмихва:

„Няма проблем. Утре ще спя цяла нощ и ще си наваксам.“

Орхун схваща намека и се засмива:

„Добре, ти спечели! Но това не значи, че няма да мисля за теб до сутринта.“

„И аз за теб! Но това е последната ни нощ разделени.“

„Ще изтрия тази нощ от паметта си, за да не я помня никога.“

„Тъй като винаги ще бъда до теб, ти дори няма да се сетиш за нея.“

Орхун пише последното съобщение: „Отвори вратата!“ Хира застива. – Вратата ли? – промълвява тя в недоумение.

Нов сигнал: „Казах вратата, да. Отвори я!“ Тя излиза от стаята объркана, оглежда се плахо в коридора и отваря леко външната врата. На прага стои куриер.

– Добра вечер, госпожице Хира.

– Благодаря ви...

Той ѝ подава пакет и си тръгва.

Хира затваря тихо и отваря кутията. Вътре са онези ягоди, за които му беше споделила, че обожава. Лицето ѝ грейва в щастлива усмивка.