„Плен“, с.2, еп.248: „Тази нощ е последната, която ще прекараме разделени...“

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Сърцето на Хира препуска от вълнение, но примката около врата ѝ вече се затяга. Докато Орхун прави планове за бъдещето, враговете му са по-близо от всякога. Възможно ли е едно щастие да бъде погубено точно когато изглежда най-близо?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 248 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

Войната в имението Демирханлъ навлиза в решителна фаза! Орхун разбира, че Афифе е поискала от Хира да подпише предбрачен договор. Той казва на майка си, че е очаквал подобен ход и че е взел мерки навреме, така че договорът е невалиден. Също така я предупреждава, че каквото и да опита, никога няма да успее да ги раздели.

Хира празнува нощта на къната заедно с близките си в дома на Кенан, а на следващия ден ще напусне мястото като булка.

В същото време Нева не губи време и замисля нов план, за да разруши щастието на младоженците.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

Хира стои пред отворения гардероб, очите ѝ нервно препускат по дрехите. Тя изважда една рокля, оглежда я и с въздишка я връща обратно.

– Какво ще облека сега?... Какво изобщо се носи на такава вечер? – шепне тя на себе си. Ръцете ѝ бързо прехвърлят дрехите, но лицето ѝ става все по-притеснено. – Нищо от това не е подходящо. Кого да попитам?

В същия миг телефонът ѝ иззвънява. На екрана се изписва името на Нуршах. Хира въздъхва с облекчение:

– Точно навреме! Само тя може да ми помогне. – Тя вдига веднага: – Ало?

Нуршах се усмихва топло от другата страна:

– Здравей, Хира! Сигурно вече трепериш от вълнение за довечера, нали?

– О, и още как! – признава Хира. – Тъкмо се опитвам да си избера тоалет. Прерових целия гардероб, но не откривам нищо подходящо.

– Точно затова ти звъня – прекъсва я Нуршах със спокоен тон. – Ние се погрижихме за дрехите.

Хира застива на място, изненадана:

– Какво? Как така?

– Говорих с кака Фериха. Между другото, тя ти праща поздрави. Каза ми: „Не се притеснявай за дрехите, аз поех нещата“.

– Но кога е успяла да ги приготви? – недоумява Хира, докато очите ѝ светват от любопитство.

– Тя винаги намира решение – смее се Нуршах. – Нейна приятелка има магазин за рокли точно за такива поводи. Избрала е два-три модела за теб. Като дойде довечера, ще си избереш която ти хареса. Може да се наложат само малки корекции.

– Благодаря ти! – въздъхва Хира, сякаш огромен товар е паднал от раменете ѝ. – Направо ме спаси.

Хира тъкмо приключва разговора, когато Гонджа влиза, леко запъхтяна, но с грейнало лице: – Извинявай, че те притеснявам. Вещите на господин Орхун ще бъдат преместени тук. С Муса решихме да започваме веднага.

– Какво искаш да кажеш? – паникьосва се Хира, а очите ѝ се разширяват от изненада. – Не е ли твърде рано? Да не е станала някаква грешка? Ние още не сме женени...

Гонджа се засмива на объркването ѝ и махва с ръка: – Не, не, спокойно. Господин Орхун ще се нанесе официално след сватбата, но вещите му трябва да са тук още сега.

Гонджа се приближава и я поглежда с искрящи от вълнение очи: – Много е... романтично, нали?

– Не те разбирам – отвръща Хира, въпреки че сърцето ѝ подсказва точно какво има предвид Гонджа.

– Вашата любов! – възкликва Гонджа, без да крие възхищението си. – Сякаш сте излезли от филмите. Дай Боже всекиму такава любов! И най-вече на мен! – Гонджа се сепва, осъзнавайки, че се е отнесла. – Е, хайде... Отивам при Муса, че ни чака голямо мъкнене.

Хира остава неподвижна в центъра на стаята, проследявайки с объркан поглед Гонджа, която се втурва към стаята на Орхун. Тя все още не може да проумее, че светът ѝ се променя толкова бързо, но един въпрос не спира да пулсира в съзнанието ѝ - готов ли е Орхун да прекрачи прага на сърцето ѝ така, както вещите му прекрачват прага на стаята ѝ?

След малко Гонджа и Муса влизат в стаята на Хира, натоварени с вещите на Орхун Гонджа внимателно подрежда парфюма, книгата и кутията с часовници върху нощното шкафче. До тях поставя и рамка със снимка – Хира и Орхун, запечатали един щастлив миг. Прислужницата се усмихва и посочва снимката:

– Беше точно до леглото му.

По лицето на Хира се изписва едва доловима, но сияйна усмивка. Муса се приближава към тях, избърсвайки чело:

– Готово, сестричке. Това е всичко. Има още няколко неща, но зетят каза да не ги пипаме.

– И без това не беше спешно – отвръща Хира, опитвайки се да овладее вълнението си.

– Глупости! Как да не е спешно? – възкликва Муса. – Остават само няколко часа до сватбата.

– Муса е прав, госпожо Хира – добавя Гонджа. – Довечера е „вечерта на къната“, а преди да се усетиш, вече ще си омъжена жена.

Хира кимва бавно, сякаш едва сега думите им достигат до съзнанието ѝ:

– Права си... Ще се женя. Наистина се случва.

– Слава на Бог, че поне направихме онази репетиция за къната преди – подкача я Муса с дяволита усмивка. – Помниш ли? „Не им давайте да градят дом на високи хълмове...“ – започва той да тананика традиционната песен.

Тримата избухват в смях, пренесени в спомена за онзи момент.

– Тогава Орхун ни хвана – засмяна казва Хира. – Как бих могла да забравя?

Гонджа поглежда Муса и веднага се сериозва:

– Смяхме се, но сега чичо ми ще ни хване, ако не се върнем на работа. Хайде!

– Ако имаш нужда от нещо или искаш да попиташ за нещо – само кажи на мен или на Гонджа – добавя Муса, преди да излязат.

Хира остава сама. Оглежда стаята, която вече не е само нейна. Вещите на Орхун са се настанили естествено до нейните. Тя не издържа, протяга ръка и взема флакона с парфюма му. Повдига го към лицето си и вдишва дълбоко. Затваря очи, погълната от аромата, който е самото въплъщение на Орхун. В този момент на пълно блаженство, вратата се отваря.

Орхун влиза и застива на прага, виждайки я да вдишва аромата му. Хира отваря очи с широка усмивка, но щом среща неговия поглед, лицето ѝ пламва. Тя панически оставя парфюма обратно, а Орхун наблюдава сладкото ѝ смущение с нескрито удоволствие.

Хира, хваната „на местопрестъплението“, се опитва да се държи така, сякаш нищо не се е случило, но гласът ѝ леко трепери:

– Ами... Муса и Гонджа донесоха нещата ти. Сложиха часовниците ти там. Ето го и парфюма ти...

Орхун се приближава бавно, скъсявайки дистанцията до минимум. Гласът му е нисък и изпълнен с нежност:

– Не познавам по-хубав аромат от този...

Хира усеща как сърцето ѝ ще изскочи. Трябва веднага да смени темата:

– Ами... знаеш, довечера... вечерта на къната! Сега ще... ще се заема с...

Докато Орхун я наблюдава с онази негова загадъчна усмивка, тя буквално побягва към дрешника. Той застава пред вратата:

– Реши ли вече какво ще облечеш?

Отвътре се чува паническият глас на Хира:

– Не, няма да се обличам още!

Чува се звук от нещо съборено.

– Искаш ли да вляза да помогна? – пита Орхун с насмешка.

– Не, не влизай! – извиква тя. – Фериха ще приготви дрехите ми. Тя ще ме облече!

– Ще бъда в кабинета! – казва Орхун, смеейки се под мустак. – Обади се, ако имаш нужда от нещо.

– Добре... – чува се глухият и слаб глас на Хира от дрешника.

Орхун излиза, но и двамата знаят – това е само затишие пред бурята от емоции, която предстои.

Муса влиза в кухнята, където са Халисе и Гонджа и се провиква щастлив: – Хайде, събирайте нещата и приключвайте! Зетят каза да взема госпожа Халисе и Гонджа и да ви закарам да помагате за подготовката на „вечерта на къната“.

Гонджа буквално подскача от радост: – Наистина ли? О, толкова много исках да отида!

– Няма да лъжа – добавя Халисе с облекчена усмивка. – Щеше да ми е много болно, ако бях пропуснала това събитие.

– Трябва да ви оставя там и веднага да отида на пазар – продължава Муса с делови тон. – Господин Орхун не иска нищо да липсва на празника довечера.

Нева, която е подслушвала пред вратата, нахлува в кухнята с ледено изражение. Веждите ѝ са вдигнати високо: – Каква „вечер на къната“? Какви са тези неща?

Гонджа я поглежда сепнато: – Леля Зелиха е организирала всичко.

– И коя е тази леля Зелиха? – гласът на Нева реже като бръснач.

– Лелята на госпожа Хира – обяснява Гонджа. – Поиска да направят къна преди сватбата, така че довечера ще е празненството в къщата на господин Кенан.

Нева смръщва вежди. Муса, забелязвайки реакцията ѝ, помисля, че тя е обидена, защото не е поканена, и се опитва да замаже положението: – Госпожа Хира сигурно би ви пок...

Нева го прекъсва със студен, пренебрежителен поглед, който го кара да замлъкне на мига: – Донесете чая в стаята ми!

Тя се обръща рязко и излиза, оставяйки след себе си тежко мълчание. Гонджа я изпраща с поглед и мърмори под нос: – Тази пък... голямата надувка.

– Пфу, не ѝ обръщай внимание – махва с ръка Халисе.

– Хайде, стягайте се! – подканя ги Муса.

– Стягаме се, стягаме се! – оживява се Гонджа. – Хайде да приключваме. Вземи тези, аз ще сложа другите тук.

Тримата започват да разтребват с трескава скорост, обзети от празничния дух.

Нева изкачва стълбите от втория към третия етаж, а всяка нейна стъпка отеква с гнева, който я разяжда отвътре. Тя трескаво вади телефона си и набира номера на Коркут. Още щом той вдига, тя избухва, без дори да го поздрави:

– Поисках от теб само едно нещо – да намериш човек! Дори това ли не успя да свършиш? Няма ли поне един мъж с качествата, които търся?

Тя спира за миг, за да поеме дъх, а очите ѝ искрят от злоба: – Този човек трябва да бъде намерен преди сватбата, разбираш ли ме? Добре, не губи повече време!

Нева затваря телефона, а погледът ѝ остава фиксиран в пространството – тъмен, изпълнен с омраза и решителност. Тя няма да позволи на Хира да изживее своята приказка.

Телефонът на Орхун вибрира върху бюрото, прекъсвайки тишината в кабинета. Той поглежда екрана – изписано е „Адвокат Халдун“. Лицето му веднага става сериозно. Орхун вдига слушалката:

– Халдун, слушам те.

– Познахте, господин Орхун – отвръща гласът на адвоката от другата страна. – Всичко се случи точно както предвидихте. Госпожа Афифе, чрез своя адвокат, е принудила госпожа Хира да подпише договор, с който тя се отказва от цялото състояние на фамилия Демирханлъ. Сега искат да го задвижат официално.

Орхун се обляга назад, очите му помръкват от сдържан гняв. В гласа му се усеща опасна нотка: – А документите, които ти наредих да подготвиш? Готови ли са?

– Разбира се. Веднага изпълнихме инструкциите ви.

– Добре – отсича Орхун и затваря телефона.

Той става рязко от стола си. В движенията му има буря, която само чака повод да избухне. Орхун тръгва към вратата, решен да сложи край на тези интриги веднъж завинаги.

Афифе стои пред масата си, съсредоточена върху рисуването на порцеланова ваза. Тя нанася фини щрихи, когато вратата се отваря с трясък. Ръката ѝ трепва, четката се плъзва по гладката повърхност и оставя грозна ивица. Афифе вдига глава, а в очите ѝ пламва ярост.

– Така ли се влиза в стаята ми? – сопва се тя. – Съсипа вазата ми!

Орхун стои пред нея, непоклатим като скала. Гласът му е леден, но всяка дума тежи: – Тя ли е единственото нещо, което съсипа?

– Какво искаш да кажеш? – Афифе оставя четката и го претегля с поглед.

– Искаше ми се поне веднъж да ме изненадаш приятно – започва той, приближавайки се към нея. – Особено сега, когато предприемам най-важната стъпка в живота си. Но не, мамо... ти пак го направи.

Афифе свива устни в тънка линия: – Преди говореше по-ясно. Не те разбирам.

– Накарала си Хира да подпише таен договор.

– Ах, това ли... – Афифе махва пренебрежително с ръка. – Просто се опитвам да защитя богатството на семейството. Щом твоята годеница те обича толкова много, ще трябва да направи някои жертви. Ние сме Демирханлъ. Тя нямаше нищо, когато дойде тук, и няма да има нищо, ако един ден се разделите. Какво по-естествено от това?

Орхун се засмива горчиво, но в очите му няма радост: – Ти все още си вярваш, че можеш да ни разделиш, нали? Вече кроиш сценарии за развода ни.

Афифе не отговаря, само прави лек жест с глава, сякаш казва: „Ще видим“.

– Предвидих, че ще направиш точно това – продължава Орхун, заковавайки я на място.

– И какво от това? – повдига вежди тя.

– Взех мерки. Твоят адвокат вероятно ще ти се обади скоро, за да потвърди – договорът, който си дала на Хира, няма никаква юридическа стойност. Това е просто един безполезен лист хартия. Скоро ще разбереш подробностите.

Афифе застива, лицето ѝ пребледнява от изненада и безсилна ярост. Орхун я поглежда с тежък поглед за последен път:

– И още нещо... набий си го в главата! Каквото и да правиш, Хира ще стане моя съпруга! Няма сила на този свят, която да ме накара да я напусна!

Орхун излиза от стаята, затваряйки вратата след себе си. Афифе остава сама, дишането ѝ е учестено. В пристъп на неконтролируем гняв, тя замахва и блъсва вазата от масата. Порцеланът се разбива на хиляди парчета на пода – точно както и нейните планове.

Орхун стои пред прага на къщата на Кенан, държейки подноса с баклава, но ръката му не посяга към звънеца. Той претегля Хира с дълбок, разтърсващ поглед и гласът му пада до шепот, предназначен само за нея:

– Тази нощ е последната, която ще прекараме разделени...

Хира не намира думи. Гърлото ѝ е свито от вълнение, затова само кимва едва забележимо.

– За мен довечера няма да има сън – продължава Орхун, пристъпвайки по-близо. – Едва ще издържа до сутринта. Не знам как ще понеса това чакане. Има само един начин да превъзмогна това изпитание...

– Какъв е той? – пита Хира, затаила дъх.

Времето сякаш спира. Орхун бавно навежда лицето си, поднасяйки бузата си съвсем близо до устните ѝ.

– Може би ще ми дадеш един малък подарък, който да ми вдъхне сили за тази нощ...

Точно в момента, в който Хира се престрашава и тръгва да го целуне, вратата се отваря рязко. Малката Нефес изскача на прага:

– Лельо!

Хира се отдръпва светкавично и прегръща детето, сякаш е намерила спасителен пояс. Орхун я поглежда с дяволита усмивка, наслаждавайки се на нейното смущение. В същия миг се появява и Нуршах:

– Кой е, Нефес? – пита тя, а щом ги вижда, лицето ѝ се озарява. – О, госпожа невестата, добре дошла!

– Благодаря ти – отвръща Хира, опитвайки се да си възвърне самообладанието.

– Хайде, влизай веднага – подканва я Нуршах.

Хира и Нефес изчезват в къщата. Орхун тръгва да ги последва, но Нуршах се изпречва пред него като бариера:

– Господин младоженец! За съжаление, за вас входът е забранен. Не можем да ви приемем.

Тя се кани да затвори вратата под носа му, но Орхун я спира с един-единствен властен жест:

– Нуршах...

Денят бавно прелива в нощ. Светлините на Истанбул се запалват една по една, отразявайки се в тъмните води на Босфора.

В къщата на Кенан „Вечерта на къната“ е в разгара си. Холът е изпълнен със смях, музика и аромат на тамян. Хира е облечена в разкошна традиционна рокля, а главата ѝ е покрита с полупрозрачно червено було. Тя седи неподвижно в центъра, обградена от обичта на близките си.

Гонджа, Халисе, Джейлан, Афет и малката Нефес танцуват весело под звуците на ориенталските ритми. Нуршах не отделя поглед от Хира, а Зелиха наблюдава от ъгъла, бършейки сълзите от очите си – сълзи от радост. Тя тихо разговаря с Фериха, която седи до нея.

– Колко красива булка е само, нали? – шепне Фериха.

– Браво на моето момиче... – отговаря Зелиха. – Нека зли очи не я стигат.

– Амин.

– Роклята ѝ стои прекрасно – добавя лелята. – Сякаш е правена точно за нея. Благодаря ти.

– Съдба... – усмихва се Фериха. – Всеки живее със своя късмет, тази рокля е била писана за нея.

– Ох, красивото ми момиче... дано винаги е такава късметлийка. Нека Бог я пази.

Музиката внезапно се променя. Жизнерадостните ритми отстъпват място на меланхоличната мелодия на ритуала за къната. Нуршах, Афет, Халисе и останалите жени се хващат за ръце и започват да обикалят около Хира, пеейки традиционната народна песен:

„Не им давайте да градят дом на високи хълмове...

Не давайте момичетата в далечни страни...

Нека не презират тази любимка на майка си...“

Под булото Хира се усмихва, но в същия момент по бузите ѝ се стичат сълзи от щастие. Нуршах също е дълбоко трогната, наблюдавайки свещения момент.

„Изминах много дълъг и осеян с изпитания път, Боже мой...“ – мисли си Хира, докато гласовете на жените я обгръщат. – „Но това място, тези хора... Ти ме сметна за достойна за тях. Хиляди благодарности за всичко... за всяко едно нещо.“

Лицето на Хира сияе под червената коприна – тя най-после е намерила своя дом, своя пристан и своята съдба. Но докато музиката изпълваше нощта, в сенките отвън някой наблюдаваше и се готвеше да превърне сватбения марш в реквием, за който никой не беше готов.