В предния епизод на турския сериал „Плен“: Притисната от Афифе, Хира прави фатална грешка и подписва предбрачен договор зад гърба на Орхун. Въпреки обещанието си да няма тайни в отношенията им, тя се заплита в мрежа от лъжи, която заплашва да разруши доверието на любимия ѝ. Хира вярва, че така спасява любовта си, но не подозира, че току-що е дала в ръцете на Афифе най-силното оръжие срещу самата себе си.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 247на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Докато Орхун и Хира потъват в мечти за бъдещето и се заричат да остареят на една възглавница, Афифе подготвя своя удар. Ще успее ли Орхун да защити щастието им, или примката, която майка му затяга, ще задуши любовта им завинаги?
Междувременно Перихан води отчаяна битка за живота си, а Нева търси нов съюзник, готов да „играе с огъня“. В дома на Кенан ревността на Нуршах избухва с пълна сила. Ще успее ли появата на „перфектната“ Суна да раздели Нуршах и Кенан?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Орхун и Хира прекарват време в градината на имението. Орхун веднага усеща, че Хира е разсеяна и тревожна. Той се опитва да я предразположи, мислейки, че напрежението идва от предстоящата сватба. Истината обаче е по-жестока – в съзнанието на Хира кънтят думите на Афифе за предбрачния договор и унизителните обвинения, че е с него само заради богатството. Въпреки вътрешната си буря, Хира слага маската на „фалшиво спокойствие“, за да не провокира нов конфликт между майка и син.
– Изгубила си се някъде... Още от снощи не си на себе си. Какво те мъчи?
Хира трепва. Не е очаквала, че вътрешната ѝ буря е толкова видима. Тя се опитва да намери думи, но гърлото ѝ сякаш е свито. Орхун прави крачка към нея, гласът му става по-мек:
– Знаеш, че ако ми кажеш, ще решим всичко. Кажи ми, стресът около сватбата ли е? Нормално е да си нервна в такъв момент...
Хира се засяга от думите му. Не иска той да мисли, че се колебае за общото им бъдеще.
– Вярно е, че се вълнувам, но не се притеснявам за брака ни. Напротив, много съм щастлива.
Орхун обаче не се отказва. Той я фиксира с настоятелен поглед:
– Тогава защо си такава?
В главата на Хира изведнъж нахлува леденият глас на Афифе, който кънти като ехо: „Това, че ще вземеш фамилията ни, няма да промени нищо! Няма да получиш нито цент от наследството... Трудно е да се откажеш от всички тези богатства, нали?“
Орхун чака, търпението му започва да изтича:
– Хайде, слушам те.
Хира го поглежда, готова да излее всичко, да му разкаже за унижението и за капана на майка чу. Но думите на Афифе отново я прекъсват: „Доставя ти удоволствие, когато със сина ми се караме заради теб!“
Хира застива за момент, след което насила извива устни в усмивка. Маската на жертва пада, заменена от фалшиво спокойствие.
– Нямам никакви проблеми. Не се притеснявай за мен. Нека просто се разходим.
Те тръгват отново по алеята. Орхун не настоява повече, макар съмнението вече да е загризало сърцето му.
В същото време Перихан е държана като заложница от Коркут. Тя е вързана и принуждавана от Коркут да пие приспивателни, за да бъде държана в упоена. Перихан обаче показва воля за съпротива, тя изплюва хапчето скрито, демонстрирайки, че не се е предала.
Стаята е потънала в тягостна тишина. Перихан е отпусната в стола, полузаспала, с вързани ръце и крака. Коркут пристъпва към нея с ледено спокойствие, държейки лекарство в ръката си.
– Пак ли приспивателни? – едва промълвява тя, опитвайки се да фокусира погледа си върху него.
– Ще спиш, нямаш избор. – отрязва Коркут.
– Не искам лекарства, не искам! – извиква тя, но гласът ѝ е слаб.
– Не се съпротивлявай. Ще те накарам да го изпиеш, както направих и с другите. – Коркут я притиска грубо. Той я хваща за челюстта и я принуждава да погълне течността. – Сега отвори устата си. Казах ти, отвори я! Преглъщай! Така, браво.
Веднага щом Коркут извърща гръб, Перихан изплюва хапчето, което е успяла да скрие под езика си. Очите ѝ светват от отчаяна решимост.
Перихан лежи неподвижно, преструвайки се на упоена. Тя следи Коркут с крайчеца на окото си, но щом се чува чукане на вратата, веднага затваря очи. В стаята влиза Нева.
– Дадох ѝ лекарството, вече е „аут“. – докладва Коркут.
Нева се приближава до леглото и поглежда Перихан с нескрито презрение.
– Продължавай да ѝ даваш дозите, докато не ти кажа друго. Няма друг начин да спра тази жена. Не искам да ми се пречка.
– Ще го правя, доколкото мога. – кима Коркут.
Нева извърща поглед от Перихан и в очите ѝ пламва опасен огън.
– Не съм тук заради Перихан. Искам да ми намериш един човек.
– Ако има пари, мога да открия всичко и всеки. – отвръща Коркут с усмивка.
– Добре! – гласът на Нева става зловещ. – Трябваше ми точно някой, който обича да си играе с огъня!
Орхун и Хира влизат в кабинета, където тишината на стаята рязко контрастира с напрежението отвън. Той я поглежда загрижено, забелязвайки бледото ѝ лице.
– Седни. Ще кажа в кухнята да донесат нещо топло за пиене. – казва Орхун, насочвайки я към стола.
– Няма нужда, добре съм. – отвръща Хира, опитвайки се да овладее треперенето на ръцете си.
Преди Орхун да успее да възрази, на вратата се чува рязко почукване.
– Влез! – извиква той.
На прага се появява Гонджа, която държи малък списък в ръцете си.
– Пристигна голям пакет, къде да го оставя? – пита тя, поглеждайки плахо към Орхун.
– Остави го в стаята на госпожица Хира. – нарежда Орхун без излишни обяснения.
Гонджа кима и излиза бързо, а Хира се обръща към него, като в очите ѝ се чете недоумение.
– Какъв е този пакет? – пита тя, опитвайки се да разгадае изражението му.
Орхун я поглежда с лека, загадъчна усмивка, в която прозира желанието му да я зарадва.
– И аз не знам... Нека проверим заедно. – подхвърля той закачливо.
Орхун хваща ръката ѝ и я повежда към коридора
Орхун и Хира влизат в стаята ѝ хванати за ръце. Погледите им веднага падат върху леглото, където ги чака огромниен, мистериозен пакет.
– Какво има вътре? – пита Хира, а в гласа ѝ се долавя детско любопитство.
– Ще разберем, когато го отворим. – отговаря Орхун с усмивка.
Той разрязва опаковката и изважда дълга възглавница за двама. Хира ахва от изненада, а лицето ѝ грейнава.
– Тази възглавница е желанието на леля Зелиха. – обяснява Орхун, докато я оправя върху кувертюрата. – За да остареем на една възглавница, както се казва.
Той оставя възглавницата на леглото и я поглежда предизвикателно, с пламък в очите.
– Искаш ли да я изпробваме?
– Разбира се. – отвръща тя, малко смутена от неочаквания жест.
Хира ляга внимателно, потъвайки в мекотата ѝ. Орхун се надвесва над нея, следейки всяка нейна реакция.
– Е, как е? Удобна ли е?
– Много е удобна. – отвръща тя, но сърцето ѝ започва да бие по-силно.
– Все пак и аз трябва да опитам... за да съм напълно сигурен. – подхвърля Орхун и ляга до нея, полагайки глава на същата възглавница.
Когато усеща близостта му, Хира се стряска и прави опит да се изправи, но Орхун улавя ръката ѝ, спирайки я с лекота.
– Чакай малко. Леля каза да остареем на една възглавница... Трябва да я слушаме.
– Но... – започва тя, губейки ума и дума от интимния момент.
– Искаш да кажеш, че още не му е времето, нали? – прекъсва я той, а гласът му става дълбок и сериозен. – Прав си.
Орхун се приближава още малко към нея, без да отделя очи от лицето ѝ.
– Но времето наближава. Толкова е близо вече!
Дишането на Хира се ускорява, а светът около нея изчезва под влюбения поглед на Орхун. В сладката си паника тя се опитва да измисли изход, но изрича първото, което ѝ хрумва:
– Времето дойде.
– Какво каза? – Орхун се изправя рязко, а очите му светват от вълнение. – Каза, че е дошло времето? Правилно ли чух?
– Аз ли? Аз ли казах това? – Хира изпада в пълен шах и започва да заеква, опитвайки се да си върне думите назад. – Е, да... смисъл... вече е късно... време е за... такова...
– За какво? – подпитва я той закачливо, наслаждавайки се на объркването ѝ.
Хира поема дълбоко въздух, сякаш се бори за глътка кислород, и накрая намира спасителния пояс:
– Кафе! Твоето кафе! Време е за кафе.
Орхун избухва в лек смях:
– Кафе, казваш! Май си забравила... вече си изпих кафето!
– Вярно... така е. – предава се тя, чувствайки се напълно безпомощна.
Орхун я хваща нежно за ръката и я притегля обратно към възглавницата. Гласът му става приглушен и топъл:
– Сърцето ти... Туп-туп, туп-туп! Надявам се да бие така всеки път, когато главите ни се докоснат на тази възглавница.
– Не, не бие така! Въобще не е бързо! – панира се Хира и притиска длан към гърдите си, сякаш може да забави лудия им ритъм.
– Значи не мога да накарам сърцето ти да препуска? – Орхун става сериозен, преструвайки се на обиден. – Това наистина ме натъжава.
– Не, не! В никакъв случай! Не исках да кажа това. Сърцето ми ще спре от вълнение... – откъсва се от устните ѝ, преди да успее да се спре.
Тя замълква по средата на изречението. Погледите им се срещат и Хира най-сетне разбира, че той си играе с нея. Очите им се приковават едни в други.
„Какво говоря? Не разбирам как става... Сякаш сърцето и езикът ми вече не са мои. Не мога да се контролирам“ – мисли си тя трескаво.
Докато Орхун наблюдава сладкото ѝ объркване, Хира се опитва да извърне глава, но той не я пуска да избяга от момента.
Двамата все още лежат рамо до рамо на общата възглавница.
– Представям си за това какви ще сме след няколко години. Виждам го пред себе си като на филмова лента. Чувам радостен смях, който отеква във всеки ъгъл на тази къща.
Хира го поглежда със заинтригуван, но объркан поглед:
– Какъв смях?
– Гласчетата на Мехмет Селим и Елиф, които изпълват всичко наоколо с живот.
– Мехмет Селим и Елиф? – повтаря тя стъписано. – Кои са те?
– Близнаците. Нашите близнаци. – Орхун се усмихва широко. – Би ли искала? Едно момиче и едно момче.
– Бих искала... – промълвява тя, а в очите ѝ се появява блясък. – А може ли и двете да са момичета?
– Две момичета, които да приличат на майка си... – съгласява се той.
– А може би ще имат и красив батко, който да прилича на баща си?
– Нямам нищо против. – Орхун я привлича по-близо. – Нямам възражения да бъдем голямо и шумно семейство.
В този момент телефонът на Хира иззвънява рязко, нарушавайки интимния момент. Леля Зелиха е. Хира веднага скача от леглото, а Орхун се изправя след нея с леко недоволство.
– Разбрах... По време на медения месец ще изключа не само моя телефон, но и твоя.
Хира му хвърля срамежлив поглед и вдига:
– Лельо?
– Хира! Красивото ми дете... Как си? – чува се бодрият глас на Зелиха от другата страна.
– Добре съм.
– Браво, разбирам го по гласа ти! Звучиш толкова добре, скъпа. Разбира се, сватбата е съвсем скоро...
Хира среща погледа на Орхун, който я наблюдава с възхищение. Тя бързо извърща очи, сякаш е хваната в пакост.
– Слушай какво ще ти кажа – продължава Зелиха. – Тук имам една много скъпа гостенка, Суна. Тъкмо си говорехме... Щяхме да те направим булка почти без къна геджеси (нощ на къната). Няма да увъртам – нека направим празненството довечера, в тесен кръг.
Хира застива от изненада, а сърцето ѝ започва да бие лудо.
– Нощ на къната? Още тази вечер?
– Точно така! След това, според обичая, ще останеш в къщата на брат си. В деня на сватбата ще излезеш от бащиния дом, „влачейки крака“. Нали знаеш как казват? Булката трябва да се дърпа... Ще се поглезим малко, детето ми.
Хира поглежда въпросително към Орхун. Той се усмихва, забавлявайки се от думите на лелята, и кима одобрително.
– Аз ще те закарам – подхвърля той.
– Чу ли, лельо? – предава тя.
– Чух, чух! Браво на зетя, добър е! Но не закъснявайте много. Хайде, затварям.
Хира сияе от вълнение, лицето ѝ е озарено от щастие:
– Трябва да започна да се приготвям за вечерта!
– Аз ще изляза, за да се подготвиш на спокойствие. – казва Орхун и тръгва към вратата.
– Ами... госпожа Афифе? – спира го Хира, а гласът ѝ помръква. – Трябва първо да съобщим на нея.
Орхун вижда как страхът отново се прокрадва в очите ѝ. Той се приближава и я хваща за раменете.
– Не мисли за тази страна на нещата. Аз ще говоря с нея. Едва ли ще дойде, но...
Хира изглежда замислена, но Орхун бързо сменя тона, за да я разведри:
– Не ме гледай така. Това е твоята вечер. Не искам да виждам тъга. Ще се забавляваш! Няма да изляза оттук, докато не видя усмивката ти.
Хира се усмихва, стоплена от неговата закрила, а Орхун излиза.
Афифе е потънала в работата си пред статива, нанасяйки удари с четката, сякаш наказва платното. Орхун влиза бавно, поддържайки дистанция. Гласът му е равен, лишен от емоция:
– За довечера е планирана скромна нощ на къната в къщата на Нуршах. Редно е да те поканя, но...
Афифе спира рязко и го фиксира с леден поглед. Маската на аристократично величие се затяга върху лицето ѝ.
– Без изобщо да се консултирате с мен, организирате подобно нещо и ме каните в последния момент? – гласът ѝ реже като бръснач. – Няма да дойда!
Орхун дори не трепва. Той е очаквал този отговор и го приема със смразяващо хладнокръвие:
– Точно така и предполагах. Ще кажа, че не се чувстваш добре и затова няма да присъстваш.
Без да чака реакция или поредния изблик на гняв, той се обръща и излиза, оставяйки тежка тишина след себе си. Афифе остава сама, стиснала четката до побеляване на кокалчетата.
– Щях да превърна и тази вечер, и сватбата ти в истински ад... – отвръща тя със злоба, докато очите ѝ светят от стаен яд. – Ах, сине... колко здраво си вързал ръцете ми!
Появата на Суна- новата заплаха за Нуршах
В дома на Кенан настъпва оживление с пристигането на Суна – млада, красива и изключително оправна девойка, стара позната на леля Зелиха. Докато Нуршах се подготвя за работа в съда, тя веднага усеща хладното отношение на лелята. Зелиха не спира да хвали Суна – как правела най-хубавото кафе с мляко, какви вкусни сладки месила и колко е сръчна в зестрата си.
Нуршах кипи от ревност, особено когато Кенан, макар и заровен в работа, признава, че сладките на Суна са „доста добри“. Когато Нуршах се опитва да се представи, леля Зелиха я прекъсва остро: – Тя е просто бизнес партньор на Кенан. Това определение направо вбесява Нуршах, която се чувства пренебрегната и застрашена от „перфектната“ гостенка.
Нуршах извиква Кенан в кухнята, за да му потърси сметка. – Защо мислиш, че Суна е тук? Леля ти не спира да я хвали! – избухва тя. Кенан първоначално е недосетлив, но бързо разбира, че Нуршах умира от ревност. Той започва закачливо да я дразни, наслаждавайки се на нейната „сладка паника“. Накрая Нуршах не издържа и признава: – Да! Ревнувам те! Кенан я успокоява с нежност, уверявайки я, че тя е неговата „партньорка в живота“ и че леля му просто има труден характер, а не лоши намерения.
Леля Зелиха, подкокоросана от Суна, решава, че Хира не може да стане булка без традиционната Нощ на къната. Тя веднага се обажда на Хира и Орхун, които се съгласяват празненството да бъде още същата вечер. Суна поема организацията с професионален замах – списъци с червени воали, свещи, къна и дори специални рамки за селфита. Зелиха е впечатлена и решава да „затегне примката“ около Кенан: – Кенан, сине, ти ще придружиш Суна до пазара. Тя не може да носи всичко това сама.
Нуршах се опитва да се намеси и да тръгне с тях, но леля Зелиха я спира грубо, заставяйки я да остане вкъщи и да чисти за празника. – Ти остани тук, имаме много работа– отсича лелята.
