В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе присъства на годежа на Орхун и привидно се отказва от опитите си да го раздели с любимата му. Церемонията по искането на ръката на Хира протича без проблеми, Афифе спазва традициите и официално иска момичето от семейството ѝ. Но дали това примирие е искрено, или е просто затишие пред буря?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 246 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Афифе Демирханлъ намира жесток начин да удари Хира там, където боли най-много – по нейното достойнство. Тя я притиска да подпише предбрачен договор в пълна тайна, лишавайки я от всякакво наследство. Разкъсвана между обещанието си към Орхун да не крие нищо и желанието да докаже, че не е с него заради парите, Хира се пречупва. Тя поставя подписа си под документа, без да подозира, че това е поредната примка, която Афифе затяга около врата ѝ.
В същото време Нева, чието лице още пари от плесницата на господарката, започва да плете своята паяжина от интриги. Тя е готова на всичко, за да види Афифе съсипана, дори ако трябва да използва най-мрачните ужасните тайни, които знае.
В дома на Кенан малката Нефес неволно подпалва фитила на нов скандал, като споделя на леля Зелиха, че Кенан и Нуршах се обичат. Когато старата жена се изправя пред тях, двамата, парализирани от страх, отричат истината. Зелиха решава да сближи Кенан със Суна, дъщерята на приятелка, която наскоро се е преместила в Истанбул. Младата жена харесва Кенан и е възхитена от тази новина. Дали Нуршах ще успее да запази самообладание, докато гледа как друга жена се настанява в дома и се опитва да открадне сърцето на Кенан?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Нева крачи нервно пред прозореца на дневната. Гневът ѝ е толкова силен, че едва си поема дъх, а зъбите ѝ са стиснати до болка. Тя още чувства парещата следа от плесницата на Афифе. – Ще платиш скъпо за този удар, Афифе Демирханлъ... Много скъпо! – съска тя на себе си, а очите ѝ мятат светкавици. – Време е истината за стрелбата по Муса да излезе наяве. Приготви се... Какво ли ще направиш, когато Орхун разбере, че неговата любима годеница в последния момент се е отказала да се качи в онази кола? И че точно неговата майка е изложила живота ѝ на опасност? Какво ще правиш тогава, Афифе?
В този момент откъм входа се чува гласът на Орхун: – Нева?
Тя потрепва и рязко се обръща. Орхун стои на прага и я наблюдава с подозрение. Вижда, че е разстроена, че в погледа ѝ има нещо прекършено. – Какво има? Нещо случило ли се е? – пита той, правейки крачка към нея.
Нева замълчава за секунда. В главата ѝ препускат хиляди мисли. Дали да каже всичко още сега? Тя поема дълбоко въздух, сякаш е взела окончателно решение. – Всъщност... да. – казва тя, а Орхун наостря внимание, готов да чуе истината, която може да срине света му.
В същото време в стаята на Хира цари привиден мир. Момичето гледа пръстена на ръката си, потънала в мисли, когато вратата се отваря. Афифе влиза с ледено величие. Хира трепва от изненада, че свекърва ѝ е дошла при нея. – Г-жо Афифе... Тъкмо мислех да дойда при вас. Не успях да ви благодаря, че бяхте до нас днес.
Афифе остава на дистанция, погледът ѝ е студен като камък. – Няма нужда. – прекъсва я тя рязко. – Трябваше да дойда и отидох. Не си мисли, че присъствието ми означава, че съм съгласна с този брак.
– Но... – опитва се да вметне Хира, но Афифе вдига ръка. – Стига! Не сме тук, за да обсъждаме това.
Тя протяга ръка и подава документ. Омразата в гласа ѝ е осезаема, всяка дума реже като бръснач. – Вятърът духа в твоя полза, имаш късмет. Изглежда ще успееш да се докопаш до фамилията Демирханлъ. Но това си има цена...
Хира поглежда листа, а в сърцето ѝ се прокрадва познатата болка. Отново разбира, че никога няма да получи благословията на тази жена. – Какво е това? – гласът ѝ леко затреперва.
– Предбрачен договор. – отсича Афифе. – Няма да получиш и троха от богатството на Демирханлъ. По никакъв начин!
Достойнството на Хира е наранено. Тя гледа договора, после вдига очи към жената срещу себе си. – Това... какво означава сега?
– Ясно е какво означава! – Афифе пристъпва по-близо, притискайки я с присъствието си. – Но ако искаш да го чуеш директно, ще ти го кажа. Това, че ще носиш името ни, не променя нищо! Няма да получиш нито цент от наследството на моето семейство.
Хира мълчи, стискайки документа в ръцете си. Обидата изгаря гърлото ѝ. Афифе я наблюдава с насмешка. – Трудно е да се откажеш от всички тези възможности, нали? Изобщо не ме изненадваш.
Хира сбърчва вежди, а маската на покорство за миг изчезва. – Има само едно нещо, което е трудно, г-жо Афифе. И то е да преглътна думите ви. Нима изобщо не ме познавате? Богатство, пари, власт... Нищо от това никога не е имало значение за мен. Знаете го много добре.
– Тогава го подпиши! – заповядва господарката.
Хира оставя договора на масата. Това вбесява Афифе още повече. – Твърдиш, че не те е грижа за парите ни, а не искаш да подпишеш?!
– Няма да подпиша, без да кажа на Орхун. – заявява твърдо Хира.
– Заплашваш ли ме със сина ми? – очите на Афифе помръкват от ярост.
– Не. Просто казвам, че няма да правя нищо зад гърба му.
Афифе се нахвърля върху нея с думи, опитвайки се да я смаже: – Сигурна си, че Орхун ще се противопостави! Даже ще стане по-лошо. Това ще се превърне в поредната криза в този дом. Точно това искаш, нали?
– Г-жо Афифе, моля ви... Думите ви са много обидни, недейтe.
– Харесва ти, когато със сина ми се караме заради теб! Това те прави щастлива! – крещи Афифе, заслепена от злоба.
Хира е стъписана от тези думи. Тя се опитва да овладее гласа си, за да не проличи колко е наранена. – Не. Това не е вярно.
– Ако си толкова сигурна в себе си, тогава го подпиши! – изрича последното си предизвикателство Афифе.
Хира бавно посяга и взима договора обратно, но тя не подозираше, че този подпис ще бъде само началото на една още по-жестока война.
Орхун наблюдава Нева с нарастващо любопитство, което постепенно преминава в подозрение. Атмосферата в дневната е натежала от неизказани думи.
– Слушам те, Нева, какво се е случило? – гласът на Орхун е равен, но властен.
Нева полага неимоверни усилия да потуши гнева си към Афифе. Тя претегля всяка дума в главата си, а очите ѝ нервно обхождат лицето на Орхун. Вътрешната борба е изписана на лицето ѝ – дали да хвърли бомбата сега и да разруши всичко? Мълчанието ѝ става твърде дълго и Орхун губи търпение.
– Казах, че слушам! Кажи ми веднага какво става! – настоява той, а гласът му отиква в тихата стая.
Нева свива юмруци толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляват. – Просто... малко съм разстроена. – казва тя, опитвайки се да звучи убедително.
– За какво?
Тя се колебае още миг, погледът ѝ трепва, но в последния момент се отказва. Планът ѝ изисква по-хитър ход от това просто да се оплаче. – Нещо, с което мога да се справя и сама. – казва тя с изкуствена усмивка. – Може би ще поговорим по-късно.
Орхун усеща, че тя крие нещо важно, но решава да не я притиска повече. Поне не сега. – Добре... както прецениш. – той се обръща и излиза от стаята с тежка стъпка.
Щом остава сама, маската на Нева пада. Лицето ѝ се изкривява от злоба, а гласът ѝ е съскане на змия: – Много скоро ще разберете какъв е проблемът ми. Всички ще разберете! – заканва се тя, а в очите ѝ пламва амбиция, която не предвещава нищо добро за семейство Демирханлъ.
В стаята на Хира напрежението е достигнало точка на кипене. Афифе стои неподвижно, фиксирайки момичето със студено очакване.
– Ако всичко, което искаш, е любовта на Орхун, докажи го! – гласът на господарката е безмилостен. – С твоя подпис всичко ще се нареди. Може би тогава ще ти повярвам!
Хира поглежда договора в ръцете си, а после вдига очи към Афифе. Там вижда само чиста, неподправена омраза. Жената срещу нея няма намерение да отстъпи нито крачка. Притисната в ъгъла и отчаяна да докаже чистотата на намеренията си, Хира взима химикалката. Ръката ѝ леко трепери, докато полага подписа си върху хартията, която я лишава от всичко.
Щом мастилото докосва листа, Афифе грабва документа от ръцете ѝ, сякаш се бои, че Хира ще размисли.
– Това остава между нас двете! – изрича Афифе, а очите ѝ светват от триумф. – Ако Орхун разбере за това, ще бъда напълно сигурна, че чакаш удобен случай да ни скараш. Да видим дали ще успееш да ме измамиш и този път.
Без да остави на Хира възможност за отговор, Афифе напуска стаята с бързи крачки. Хира остава сама, парализирана от тежестта на стореното. Тя току-що сключи сделка с дявола зад гърба на човека, когото обича... но цената за това мълчание тепърва щеше да бъде платена.
Хира крачи неспокойно из стаята си, а тишината на нощта само засилва ударите на сърцето ѝ. Тя гледа към вратата, а после към ръцете си, сякаш още чувства тежестта на писалката.
– Не трябваше да го правя без него... – прошепва тя, спирайки насред стаята. – Сгреших. Орхун трябва да знае. Тя притиска длани към лицето си, борейки се със съвестта си. – Не мога да крия това от него. Обещахме си... казахме си, че няма да има тайни помежду ни.
Хира прави няколко решителни крачки към вратата, готова да изтича при него и да разкаже всичко. Но в този момент гласът на Афифе зазвучава в съзнанието ѝ, студен и заплашителен: „Това остава между нас двете! Ако Орхун разбере, ще бъда сигурна, че чакаш случай да ни скараш...“ Ръката на Хира застива върху дръжката на вратата. Тя е в капан. Знае, че ако проговори, Афифе ще превърне живота им в ад, обвинявайки я в интриги.
В кабинета си Орхун е потънал в работа, но напрежението не го напуска. Телефонът му извибрира на бюрото. Той вдига веднага. – Салих?
– Г-н Орхун, добра вечер. Обаждам се, защото наредихте да ви държа в течение. – чува се гласът на Салих от другата страна.
– Открихте ли къде са? – пита Орхун, изправяйки се на стола си.
– За съжаление, все още не. От г-жа Перихан и Коркут няма и следа.
Орхун избухва, гневът му прелива: – Даваш ли си сметка колко време мина, Салих?! Продължавате да тъпчете на едно място! Има ли някакъв напредък с клиниката?
– Свързах се с човека, който е помогнал на г-жа Перихан да избяга оттам.
Погледът на Орхун помръква от вълнение. Най-после следа! – Накара ли го да говори? Разбра ли кой го е наел?
– Разбрах, г-н Орхун. – отвръща Салих лаконично.
При тези думи Орхун скача от мястото си, а челюстта му се стяга. Истината е само на крачка от него.
В своята стая Нева седи пред огледалото, но не вижда отражението си. Очите ѝ са пълни с отрова. – Нищо не казах на Орхун, но ти ще си платиш, Афифе! – мърмори тя гневно. – Ще бъда твоят кошмар! Ще съжаляваш за онази плесница!
В този момент телефонът ѝ звъни. Когато вижда името на екрана – човека от клиниката – тя пребледнява. – Защо звъниш по това време? – съска тя в слушалката.
– Г-жо Нева... хората на г-н Орхун ме откриха.
Очите на Нева се разширяват от ужас. Светът под краката ѝ започва да се люлее. – Какво казваш? Как е възможно? Говори ли с тях?
– Говорих.
– Каза ли името ми?! – изкрещява тя, макар и шепнешком, а гласът ѝ прекъсва от парализиращ страх. – Каза ли им, че аз те наех?
Коленете на Нева омекват, докато тя чака отговора.
В кабинета си Орхун стиска телефона толкова силно, че кокалчетата му побеляват, очаквайки името, което ще подреди пъзела.
– Кой е?! – изрича той, а гласът му е като удар на камшик.
– Г-жа Перихан! – отговаря Салих без колебание. – Тя е дала пари на човека, за да ѝ осигури стар телефон. После той лично ѝ е съдействал да избяга.
Орхун сбърчва вежди, чувствайки, че нещо му избягва. – Това ли е всичко?!
– Не са общували след бягството ѝ. По време на отвличането на г-жа Хира, човекът е бил на смяна в клиниката. Проверих записите от камерите, вярно е. Не е напускал сградата нито за минута.
Орхун е напрегнат до краен предел. Макар и да има име, следата пак води към задънена улица. – Разбрах! Продължавайте да търсите и побързайте. Времето работи срещу нас! – отсича той и прекъсва връзката, вторачен в тъмнината навън.
В стаята си Нева притиска телефона към ухото си, а гласът ѝ е едва доловим шепот, в който се чете истинска паника.
– Не си споменал името ми... добре. Добре! – тя поема въздух, опитвайки се да овладее треперенето си. – Тогава какво им каза? Какво точно говорихте?
– Казах, че съм получил парите от г-жа Перихан. – отговаря мъжкият глас от другата страна. – Изобщо не се усъмниха.
Нева затваря очи за миг, усещайки как примката около врата ѝ се разхлабва. – Браво на теб. – промълвява тя, а по лицето ѝ се изписва облекчение.
– Не те предадох. – продължава мъжът с по-нагъл тон. – Надявам се, че няма да оставиш тази услуга невъзнаградена. Искам още малко към сумата, която ми даде.
Нева се усмихва хищно. Парите са най-малкият ѝ проблем, щом кожата ѝ е спасена. – Направил си правилното нещо. Не се притеснявай, ще ти се отплатя подобаващо.
Тя затваря телефона, изпълнена с триумф. За пореден път се е измъкнала от капана, прехвърляйки вината върху друг.
Нощта напредва, но сънят не идва за Хира. Тя седи на дивана, загледана в нищото, а мислите ѝ се въртят в омагьосан кръг около договора, който лежи като тежък камък на сърцето ѝ. В този момент вратата се отваря и Орхун влиза. Щом го вижда, тя се изправя рязко, опитвайки се да скрие тревогата си.
– Още ли не си заспала? – пита той, приближавайки се с загрижен поглед.
– Не можах. – признава тя тихо.
Орхун спира пред нея, изучавайки лицето ѝ. – И ти изглеждаш потисната. Някой каза ли ти нещо?
Хира замълчава. Истината е на върха на езика ѝ, тя иска да извика, да му разкаже за жестокото унижение от страна на майка му. – Ами... – започва тя, но в съзнанието ѝ отново изплува леденият глас на Афифе: „Това е между нас! Ако Орхун разбере, ще съм сигурна, че само чакаш повод да ни скараш!“
Думите засядат в гърлото ѝ. Орхун я гледа с нарастващо любопитство. – Кажи ми.
Хира бързо се овладява и насила извиква усмивка на лицето си. – Всъщност... просто исках да кажа, че денят беше много изтощителен, но и прекрасен. Преживях толкова много емоции, че сега се чувствам малко изцедена. Никой нищо не ми е казвал, не се притеснявай.
Орхун се усмихва облекчено и нежно я хваща за раменете. Допирът му я кара да затаи дъх. – Нека тогава си легнем и да си починем. Трябва да съберем сили. Всеки ден до сватбата ни ще бъде изпълнен с вълнения.
Хира кима кротко. – Колко дни остават до сватбата ни? – пита той, а в очите му блести нетърпение.
– Два. – отвръща тя.
– Колко е хубаво да знам, че и ти като мен броиш дните, за да се съберем завинаги. – гласът му става дълбок и топъл. – Нямам търпение за онази първа сутрин, в която ще се събудиш в прегръдките ми.
В този миг Хира забравя за договора, за Афифе и за всички заплахи. Вълнението я връхлита като вълна, а близостта на Орхун я кара да се чувства така, сякаш въздухът в стаята не достига. Той се навежда към нея с безкрайна нежност, погледът му е прикован в нейните устни.
– Лека нощ. – прошепва той съвсем близо до лицето ѝ, преди да се отдръпне бавно.
– Лека нощ. – отвръща тя, едва намирайки гласа си.
Орхун излиза, а Хира остава сама, притиснала ръка към гърдите си, за да успокои лудото биене на сърцето си.
Слънчевите лъчи се прокрадват в кабинета на Орхун, но истинската светлина идва от усмивката на Хира, която влиза с поднос в ръце. Тя се движи с онази сладка невинност, която винаги успява да усмири бурите в душата му.
– Направих кафето ти, както обикновено. – казва тя, оставяйки чашата пред него. – Този път няма сол. Орхун поглежда шоколада, поставен грижливо до чинийката. Хира си е сипала кафе и за себе си, след което сяда срещу него, наблюдавайки го с очакване.
– Сложила си и допълнително шоколад... – отбелязва Орхун, а в ъгълчето на устните му играе едва доловима усмивка.
– След вчерашното солено кафе исках малко да подсладя деня ти. – отвръща тя закачливо.
– А знаеш ли истинското значение на соленото кафе? – пита той, облягайки се назад в стола си.
– Разбрах го. Когато кандидат-женихът изпие соленото кафе без възражения, той обещава, че е готов на всичко за булката си.
Орхун поклаща глава в знак на отрицание. – Не, това са го измислили по-късно. Всъщност, едно време бъдещата булка е слагала сол, ако не харесва момчето. Женихът е трябвало да разбере, че щом кафето е солено, този брак няма да го бъде и е по-добре да си ходи.
Хира се замисля за момент. – Леля Зелиха ми каза нещо подобно...
– Тъй като ти съзнателно добави сол, пое голям риск. – продължава играта Орхун. – Нашето искане можеше да завърши с фиаско.
– Какво искаш да кажеш? – Хира повдига вежди, приемайки предизвикателството. – Нима щеше да станеш и да си тръгнеш само заради едно солено кафе?
Орхун вижда как тя отвръща на играта му и това видимо му доставя удоволствие. – Ако мислех да си тръгна, нямаше да го изпия до дъно, нали?
– Вярвах, че ще го изпиеш, дори да е пресолено. – признава тя тихо. – Нито за миг не помислих, че рискувам. Но сега малко ме обърка.
– Объркана ли? – Орхун я поглежда право в очите. – По-скоро ми изглеждаш като малка пакостница.
– Да кажем, че се опитвам да ти насмогна. – смее се Хира. – Трудно е да се боря с твоя ум, но с времето и аз научих по нещо.
Двамата споделят момент на споделена нежност, докато Орхун отпива от горчивата напитка. След малко той решава да смени посоката на разговора, притискайки я с една по-смела тема. – Трябва да вземем по-голяма трапезна маса за дневната.
– Тази е достатъчно голяма. – отбелязва тя, без да подозира накъде бие той.
– Засега е достатъчна, разбира се. Но аз мисля за бъдещето. С децата няма да се поберем на нея.
Хира застива, а бузите ѝ пламват в алено. Тя свежда глава, смутена от неочакваната посока на разговора. Орхун обаче продължава да мечтае на глас: – Още три... или може би четири места ще ни трябват.
Въпреки притеснението си, Хира за миг си представя тази картина. Усмивката ѝ е объркана, но изпълнена с чиста радост. – Три или четири?
– Мисля, че четири е добра бройка. – настоява Орхун, наслаждавайки се на реакцията ѝ. – Две момчета и две момичета. Детски гласове в цялата къща... голямо семейство. Нищо ли няма да кажеш?
– Детският глас... винаги звучи добре. – промълвява тя и извърща поглед, за да скрие вълнението си. Мечтата за общо бъдеще изглежда толкова близо, че тя почти се страхува да повярва в нея.
В същото време в дневната атмосферата е коренно различна. Афифе седи в креслото си и прелиства списание с ледено спокойствие, когато Нева се приближава към нея. Господарката дори не вдига поглед, знаейки отлично кой стои пред нея. Нева е сложила маската на разкаянието.
– Г-жо Афифе... наистина съжалявам. – започва тя с престорен тъжен глас. – Напълно загубих контрол над себе си. Моля Ви да приемете извиненията ми.
Афифе продължава да прелиства страниците, сякаш Нева не е там. – Страхувах се, че ще загубя Орхун... по-точно, много го ревнувах. Когато вие отидохте там, се почувствах съвсем сама. Повярвайте ми, не знам как се докарах до такова състояние. Знам, че казах неща, които не трябваше, но разбрах грешката си. Никога няма да се повтори.
Афифе най-после вдига поглед, изпълнен с презрение. – Да. Няма да се повтори! – отсича тя, а гласът ѝ е като бръснарско ножче. – Защото споразумението между нас приключи. Ще продължиш да живееш тук като обикновена роднина. Знай си мястото оттук нататък и не се забърквай с мен. Вече си сама.
Афифе оставя списанието, става и излиза от стаята с величието на кралица, без да даде шанс на Нева за нито една дума повече. Нева остава сама, а очите ѝ се пълнят с отровна омраза, докато изпраща гърба на господарката.
– След като унищожа Хира, ще дойде и твоят ред, ти, паметник на арогантността! – съска тя през зъби. – Ще те накарам да си платиш за всяка една дума!
Нефес казва на леля си Зелиха, че Кенан и Нурса се обичат. Зелиха ги пита дали е вярно, но двойката отрича, страхувайки се от реакцията ѝ.
По-късно Кенан и Нуршах докато пият топло мляко в дневната, двамата потъват в спомени за покойната Вуслат. Кенан споделя с тъга, че тя е била истинско копие на леля Зелиха – инатлива, решителна и непокорна. Нуршах се смее на историите му, наричайки леля му „професор по създаване на ад“. Но в мига, в който Нуршах отпуска глава на рамото му, идилията е брутално прекъсната.
Леля Зелиха се появява като гръм от ясно небе. – Какво правите тук по това време? Гледате се така, сякаш кръвта ви кипи! – скастря ги тя, докато двамата седят като заловени в пакост деца. Въпреки обясненията им, че просто пият мляко, тя ги изпраща по стаите им с предупреждението никога повече да не ги вижда така.
Утрото в Истанбул не носи спокойствие за влюбените. Докато Кенан подрежда документи, дочува леля си да кани „някоя си“ Суна на гости. Оказва се, че това е дъщерята на стара съседка от Анкара – младо и красиво момиче, което идва да „целуне ръка“ на старата жена. Докато Кенан и Нуршах започват да работят заедно върху досиетата, наслаждавайки се на всеки общ момент, леля Зелиха ги наблюдава с многозначителен поглед. Суна ще се появи само след няколко часа...
Но дали това е просто гостуване, или леля Зелиха току-що е извадила най-силното си оръжие, за да раздели Нуршах и Кенан веднъж завинаги? Примката започва да се затяга, а Нуршах дори не подозира, че скоро ще трябва да се бори за мястото си в сърцето на Кенан.
