В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Орхун води отчаяна битка с времето, за да намери Хира, тя е подложена на нечовешки мъчения от Перихан. Дали Орхун ще я намери навреме, преди сърцето на Хира да спре завинаги?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 240 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Докато Хира се бори за последна глътка въздух, затворена във водния капан от Перихан, Орхун води луда надпревара с времето. Един далечен звук от молитва се превръща в единствената му следа в мрака.
В същото време в дома на Кенан една дълго пазена тайна излиза наяве. Леля Зелиха научава истината, детето, което са смятали за мъртво е живо. Радостта от откритието обаче е помрачена от смъртоносна опасност. Докато семейството се подготвя за среща, в болничните коридори Орхун дава обет за кърваво възмездие.
Примката се затяга, а враговете са по-близо, отколкото някой предполага. Не пропускайте разтърсващата развръзка!
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В изоставения склад въздухът е тежък. Хира е в полусъзнание, тялото ѝ е отпуснато, но духът ѝ броди далеч оттук. В треската си тя вижда само него, своя пристан.
– Знам, че ще дойдеш... – шепне тя едва чуто. – Ще мe намериш. Ти винаги ме намираш...
Главата ѝ се отпуска настрани, сякаш търси сигурното рамо на Орхун. Очите ѝ са затворени, а спомените я пренасят на морския бряг, където слънцето гали лицата им. Морето е притихнало, сякаш и природата затаява дъх пред тяхната любов.
Хира гледа към безкрайната синева и се усмихва: – Колко е красиво... Сякаш времето е спряло. Когато съм с теб, сърцето ми се изпълва с мир. Но... понякога много ме е страх. Страх ме е от бурята, която може да избухне внезапно.
Орхун я поглежда с онзи поглед, който само пред нея омеква. – Нека е вятър, нека е ураган... Нищо не може да застане между нас. Никой не може да разруши спокойствието ни.
Лошото предчувствие обаче не напуска Хира. Тя го гледа с разтревожени очи: – Ами ако ни разделят? Ако ни издухат далеч един от друг?
Орхун я притегля силно към себе си, обгръщайки я в прегръдка, която обещава вечност. – Ще те намеря, където и да си... Нали се открихме дори в най-мрачните дни? Няма да те пусна. Ще те прегърна отново и няма да позволя на никого да те изтръгне от ръцете ми.
В реалността лека усмивка озарява измъченото лице на Хира. Но идилията е брутално прекъсната. Перихан сграбчва лицето ѝ с груба сила, пръстите ѝ се впиват в кожата на момичето.
– Не смей да припадаш! – съска жената, а очите ѝ светват от злоба. – Няма да избягаш толкова лесно. Няма да се отървеш от болката без мое разрешение!
Хира бавно отваря очи, взирайки се в мъчителката си, но вижда само своя спасител. – Знам, че ще дойдеш... Ще ме намериш – повтаря тя като молитва.
В същото време по калния черен път гумите на автомобила превъртат безнадеждно. Колата е затънала дълбоко в калта. Орхун стиска волана до побеляване, а думите на Хира ехтят в ума му, сякаш тя е до него.
Той изскача от колата, воден от ярост и отчаяние. – Заставай зад волана! – заповядва той на Салих. – Аз ще бутам!
Салих се колебае, виждайки шефа си в това състояние: – Но, господин Орхун...
– Казах ти да сядаш зад волана! – крещи Орхун, а погледът му е способен да разреже стомана.
Докато напъва тежката машина с всички сили, той чува гласа на любимата си: „Ти си моята сила. Ти си като огромен чинар, който ми дава сигурност...“ С последно мощно усилие колата излиза от калния капана. Орхун избърсва потта от челото си, качва се в колата и почти крещи: – Карай, бързо!
В конака Нева е на ръба на нервен срив. Тя се е затворила в банята и трескаво набира номера на Коркут. Когато той най-после вдига, тя избухва: – Къде се губиш? Звъня ти сто пъти! Перихан също не вдига. Какво, по дяволите, правите там?
– Госпожо Нева... – опитва се да я прекъсне Коркут.
– Млъкни и слушай! – крещи тя, а маската ѝ на ледена дама се разпада. – Не знам как, но Орхун разбра, че сте в северните гори. Махайте се оттам веднага!
– Вече се махнах. Не съм там – отговаря гласът от слушалката.
Нева застива на място. – Какво означава това?
– Онази жена е истинска луда! Не слуша никого! – обяснява Коркут с досада. – Удължи работата нарочно. Обсебена е от момичето. Иска да я гледа как страда, иска да я мъчи...
Лицето на Нева се изкривява ужас. – Не! Това не може да се случва! Връщай се веднага и измъкни Перихан. Ще ти дам двойно повече пари. Ако хванат нея, ти влизаш в затвора!
– Не ми се занимава с откачалки! Прави каквото знаеш! – отсича Коркут и е готов да затвори.
– Спри! Не затваряй! – Нева вече трепери, гласът ѝ преминава в хлип. – Ще ти дам тройно! Само я измъкни оттам, преди да е станало твърде късно!
Тя притиска телефона към гърдите си, без да знае дали връзката е прекъсната, но едно е ясно – ако Орхун стигне пръв до склада, за никого няма да има милост.
Нощта е обгърнала пустите складове, а студеният вятър само засилва напрежението. Орхун изскача от колата, очите му претърсват всяка сянка. Той влиза вътре, но се връща само след секунди – лицето му е изсечено от ярост.
– И тук я няма! – изрича той, а гласът му трепери.
Салих го поглежда притенено: – Господин Орхун, мисля, че правим нещо опасно. По-добре е да действаме заедно с полицията.
– Не! – прекъсва го Орхун с леден поглед. – Не мога да стоя със скръстени ръце, докато тя е в опасност. – Прав сте, но... – въздъхва Салих. – Ех, ако госпожица Хира можеше да ни даде поне някаква малка следа.
Изведнъж Орхун застива. В ума му, като светкавица, изплува краткият им разговор по телефона. Спомня си всеки звук.
– Езанът... – промълвява той. – Чух езана, докато говорех с Хира.
(Езан е мюсюлманският призив за молитва)
Салих веднага започва да прелиства картите на телефона си. – Езан? Значи наблизо трябва да има джамия... Не, тук няма нищо талково. Сигурен ли си?
– Да, сигурен съм! – очите на Орхун светват. – Не е задължително да е голяма джамия. Може да е малък молитвен дом.
Салих се взира в екрана трескаво. – Бяхте прав! Има малък молитвен дом в района. Двамата се втурват към колата. Вратите се захлопват, двигателят изригва и гумите зацепват в чакъла.
В склада съзнанието на Хира гасне и светва като догаряща свещ. Тя е на прага на силите си, но Перихан няма намерение да я остави на мира.
– Събуди се! Казах ти да се събудиш! – крещи жената и я разтърсва грубо. – Няма да избягаш от болката в безсъзнание! Чуваш ли ме, пустинна мишке?
Хира едва отваря клепачи, но черни петна танцуват пред очите ѝ и тя отново застива. Перихан тъкмо се засилва да я удари, когато вратата на склада се разтваря с гръм. Коркут нахлува вътре, пребледнял.
– Какво става? Защо си тук? – сопва се Перихан.
– Трябва да бягаме веднага! – крещиа Коркут. – Орхун е намерил мястото, по петите ни е! Приключвай с това и да изчезваме!
Злобата по лицето на Перихан става грозна. – Не! Тя още не е страдала достатъчно.
– Чуваш ли ме? Полицията е след нас, всеки момент ще ни пипнат! – Коркут я хваща за ръката. – Прави каквото ще правиш сега, защото няма да имаш друг шанс!
Перихан спира за миг, очите ѝ се свиват. – Добре, разбрах. Но ще бъде по моя начин. Искам да умре в агония... Отвори очи! Виж какво те чака!
Коркут поглежда към окаяното състояние на Хира и извръща глава. – Стига с тези игрички!
– Не е достатъчно! – крясва Перихан. – Искам да се гърчи до последен дъх! Искам да усети края си! Хайде, събуди се за празненството!
Хира бавно отваря очи и поглежда двамата си мъчители. Перихан се навежда към Коркут и започва да му шепне ужасяващия си план. Смъртната присъда на Хира е подписана, а Орхун е само на няколко завоя разстояние от кървавата развръзка.
В тъмния ъгъл на склада кошмарът на Хира се превръща в реалност. Тя е вързана здраво в стара вана, а тялото ѝ е притиснато така, че всяко движение е невъзможно. Ледената вода започва да се катери по нея, запълвайки бавно пространството.
Перихан наблюдава сцената с болно задоволство. – Как е? Щом усети водата, веднага се събуди, нали? – тя се навежда над нея, а гласът ѝ е пълен с отрова. – Скоро водата ще запълни дробовете ти.
Хира се бори отчаяно, въжетата се впиват в китките ѝ.
– Когато те гледам така, се чувствам толкова добре... – продължава Перихан. – Мога да те гледам вечно.
Коркут, притиснат от времето, я прекъсва: – Да тръгваме. Нямаме време. Тя няма как да излезе оттук.
Перихан се колебае за миг: – Добре. Но сигурен ли си, че няма да оцелее?
– Невъзможно е. Всичко свърши. – отсича Коркут.
Преди да излезе, Перихан хвърля последен, изпълнен с омраза поглед: – Разбери какво е да не можеш да си поемеш дъх! Всяко мое вдишване беше отровено заради теб! Умри!
– Моля ви, не го правете! – проплаква Хира с чист ужас в очите. – Не ме оставяйте тук!
Вратата се захлопва. Хира остава сама. – Боже, помогни ми... Моля те... – шепне тя, докато силите ѝ я напускат и тя бавно потъва под повърхността.
Навън колата на Орхун спира със свистене на гуми. Салих посочва малка сграда в далечината. – Ето го молитвения дом. Полицията ще бъде тук след минути.
Орхун не чака. Той оглежда околните постройки с хищна решителност. – Тук има складове отляво и отдясно. Трябва да са в някой от тях! Салих, поеми тези вдясно, аз отивам към тези отляво! Без да губят и секунда, двамата се втурват в нощта. Орхун тича така, сякаш от това зависи собственият му живот.
В склада водата вече е покрила устата и носа на Хира. Тя вдига глава за последен път, борейки се за глътка въздух, но тялото ѝ отказва да се подчини. Хира потъва напълно. Тишината е абсолютна, прекъсвана само от плисъка на водата.
Изведнъж вратата на склада се разпада под напора на нечовешка сила. Орхун нахлува вътре като ранен звяр. Той вижда ваната и се втурва към нея. С голи ръце разкъсва въжетата и измъква Хира от водния ад.
И двамата са подгизнали, треперещи от студ. Орхун я притиска към гърдите си, гласът му е пресипнал от страх и ужас, че губи жената, която обича.
– Отвори очи! Отвори очи, чуваш ли ме? – крещи той, разтърсвайки я леко. – Хира, аз дойдох! Погледни ме, тук съм! Моля те, отвори очи!
Но Хира остава неподвижна в обятията му, а очите ѝ са плътно затворени...
В смразяващата тишина на склада времето сякаш е спряло. Хира лежи бездиханна в прегръдките на Орхун, а устните ѝ са посивели от смъртоносния студ. Лицето ѝ е бяло като платно и не дава никакъв признак за живот.
Орхун я разтърсва отчаяно, докато сълзите се стичат по лицето му. – Отвори очи! – гласът му е прекършен от болка. – Не ме оставяй! Да не си посмяла да ме оставиш!
Хира не реагира. Тялото ѝ е отпуснато и неподвижно. Орхун притиска лицето си до нейното, сякаш се опитва да ѝ вдъхне от собствения си живот. – Погледни ме! Тук съм... тук съм до теб! Чуй ме, Хира!
В този миг, когато надеждата почти е угаснала, тялото на Хира се разтърсва от слаба кашлица. Тя започва да се бори за всяка глътка въздух. Гърдите ѝ се повдигат мъчително, но тя е тук. Хира се върна.
Орхун я притиска до сърцето си с огромно облекчение. – Спасена си... Добре си. Вече всичко е наред... – шепне той, а гласът му трепери. – Благодаря ти, Боже! Благодаря ти! Той скрива лице в косите ѝ, сякаш още не може да повярва, че я държи. – Не ме остави... Ти не ме остави! Добре си, любов моя. Вече си в безопасност.
Докато той я прегръща нежно, Хира започва да се затопля в обятията му. Тя е жива, но докато Перихан и Коркут са на свобода, кошмарът може да се завърне във всеки един момент.
Нощният Истанбул блести с милиони светлини, но за Орхун градът е просто бойно поле. В коридора на болницата напрежението може да се разреже с нож. Орхун върви нервно напред-назад.
– Мъжът, който е помагал на Перихан, се казва Коркут. – казва Орхун на Салих. – Ще обърнеш всеки камък в този град. Ще намериш този човек, разбра ли ме?
Салих кима притеснено: – Разбрах, господине. А госпожица Хира каза ли нещо друго?
– Още не! Преживяла е огромен кошмар, не искам да я притискам. – Орхун спира и го приковава с поглед. – Ти ще поемеш останалото.
– Хората ми вече работят. Не се притеснявайте, ще ги открием. Търсим навсякъде.
Орхун обаче не е доволен. Гневът му клокочи под повърхността. – Защо все още няма нищо за клиниката? Перихан не може да е избягала оттам сама. Някой ѝ е помогнал! Нямам време за чакане! Намери човека, който причини това на Хира, и ми го доведи веднага! Гледайте записите от камерите отново. Проверете банковите сметки на Перихан!
Салих свежда глава: – Гледахме ги многократно, господине. За съжаление, няма резултат. Сигурен съм, че има съучастник в клиниката, но заподозрените са твърде много.
– Тогава направи повече! – прекъсва го Орхун, а ноздрите му треперят от гняв. – Провери телефоните на всички служители. Никой не помага ей така без нищо. Трябва да са получили нещо в замяна. Провери сметките на персонала. Може да е замесен и някой отвън. Проучи всяка възможност!
В имението Афифе разговаря по телефона, докато Нева и Нур следят всяка нейна дума със затаен дъх. Маската на Нева едва се държи, тя знае, че примката около нея се затяга.
– Какво стана, сине? Много съм притеснена. – казва Афифе в слушалката.
– Намерих Хира. В болницата сме. Лекарите я преглеждат в момента. – гласът на Орхун звучи изтощено, но решително.
– А Перихан?
– Избяга. Но ще я открия. Няма да я оставя на мира, докато не си плати за всичко! – заканва се Орхун и затваря.
Афифе се обръща към жените в хола. Нур е притеснена, но Нева е на ръба на паниката.
– Какво каза Орхун? Намери ли Хира? – пита нетърпеливо Нур. – Намерил я е. В болницата са. Добре е.
Нева преглъща тежко, опитвайки се да скрие страха си: – А Перихан? Намериха ли я? Афифе поклаща глава отрицателно: – Перихан е избягала.
– Това е лошо... – подхвърля Нева, преструвайки се на загрижена. – Дано я открият скоро. – Разбира се! – добавя Нур. – Докато тя е на свобода, животът на всички ни е в опасност.
Нева кима лицемерно, сякаш подкрепя думите ѝ: – Орхун ще я намери много скоро...
Нур се подготвя да си тръгне, успокоена от новините: – Сега мога да се прибера спокойна. Нека Хира си почине, после пак ще я посетя.
Афифе кима сухо.
Орхун все още върви нервно из болничния коридор, когато телефонът на Хира в джоба му извибрира. Той го изважда и се взира в екрана. Известно време се колебае дали да вдигне, но накрая натиска бутона.
– Кенан? – гласът му е пресипнал, опитвайки се да звучи спокойно.
Кенан се изненадва, чувайки мъжки глас: – Добър вечер, Орхун. Как си?
– Добре съм. И вие сте добре, нали?
– Добре сме, слава на Бога. Всичко е наред, но... търсех Хира. Защо вдигаш ти? – в гласа на Кенан се прокрадва леко недоумение.
Орхун преглъща тежко, съчинявайки лъжа в движение, за да спести ужаса на близките ѝ: – Тя легна малко по-рано. Видях, че звъниш, и реших да вдигна. Нещо важно ли има?
Кенан се успокоява: – Нищо особено. Просто искахме да чуем гласа ѝ. Защо е легнала толкова рано? Да не би да е болна?
– Не, не се притеснявай. – Орхун фиксира стената пред себе си с празен поглед. – Просто е малко изтощена. Ще ѝ предам, че си я търсил.
– Добре тогава. Благодаря ти, до скоро.
– Поздрави Нуршах от мен.
Малко по-късно на Орхун разрешават да влезе при Хира.. Тя лежи неподвижна, бледа и изтощена, а по тънката ѝ ръка се стича течността от системата. Орхун се приближава и сяда до леглото, обгръщайки ръката ѝ със своите длани, сякаш иска да ѝ предаде цялата си останала сила.
– Боли ли те? – гласът му е едва доловим, изпълнен с неподправена болка и вина.
Хира бавно отваря очи и го поглежда, а в погледа ѝ все още се чете умората от преживения ужас. Тя отговаря с мъка, гласът ѝ е слаб: – Добре съм, не се тревожи... Брат ми... Той знае ли?
Орхун поклаща глава внимателно: – Не. Тъкмо звънна, за да чуе гласа ти, но му казах, че спиш. Не споменах нищо, за да не го тревожа излишно.
– Добре си направил. – Хира въздъхва с облекчение. – Нека не научава сега.
Орхун посяга и нежно гали косите ѝ, опитвайки се да заличи следите от жестоките ръце на Перихан. – Трябва да си почиваш, за да се възстановиш по-бързо.
Хира потвърждава само с поглед, клепачите ѝ натежават: – Лекарствата... правят ме толкова сънлива.
– Хайде, заспивай. – промълвява той, накланяйки се над нея. – Тук съм, с теб съм. Няма да си тръгна.
Хира бавно затваря очи, усещайки сигурността на неговото присъствие. Но докато тя потъва в съня, Орхун остава буден, а в очите му пламва обещание за възмездие. Той я спаси от водата, но знаеше, че истинската буря тепърва предстои и никой, който е наранил неговата Хира, няма да намери покой.
Какво се случва с Кенан и Нуршах?
Денят започва с романтично напрежение между Кенан и Нуршах. Тя се опитва да го впечатли с домашно приготвена супа, но докато двамата се споглеждат влюбено и обсъждат как да кажат на леля Зелиха за Хира, в кухнята настъпва хаос. Супата изкипява и загаря, а Нуршах изпада в паника – страхува се, че лелята ще я помисли за неспособна домакиня. Зелиха усеща миризмата и не пропуска да подхвърли хаплив коментар, че Нуршах по-скоро ще подпали къщата, отколкото да сготви.
Вечерята преминава под знака на поръчаната храна и „тънките“ подмятания на леля Зелиха. Тя не спира да натъртва колко е важно една жена да е внимателна в кухнята, особено когато в къщата има дете като Нефес. Малката Нефес, без да иска, налива масло в огъня, казвайки, че леля ѝ Нуршах просто „не я бива“ в готвенето. Нуршах е видимо разстроена, но Кенан я успокоява, леля му винаги ще намери кусур. Двамата решават, че няма смисъл да чакат повече и Кенан ще разкрие истината за Хира още същата вечер пред леля си.
Кенан събира смелост и сяда срещу леля си. Започва отдалеч, говорейки за това как семейството им се разраства. Зелиха, в пристъп на радост, веднага решава, че Нуршах е бременна. Тя вече вижда нов живот в къщата на мястото на покойната Вуслат. Разочарованието ѝ е огромно, когато разбира, че не става въпрос за бебе. Тогава Кенан произнася думите, които спират дъха ѝ: „Сестра ни не е мъртва, лельо. Тя е жива.“
Зелиха изпада в състояние на шок. Тя не може да повярва, че малкото момиченце, което са смятали за мъртво при раждането, всъщност е пораснало някъде далеч. Още по-болезнено за нея е да научи, че покойната Вуслат е знаела истината преди смъртта си. Кенан и Нуршах се опитват да я свестят с вода и одеколон, докато тя настоява веднага да види своята племенница.
Кенан показва снимки на Хира на леля си. Зелиха гледа образа на момичето със сълзи на очи, разпознавайки в очите и усмивката ѝ своята покойна сестра. Въпреки че едва стои на краката си от вълнение, тя настоява Кенан да я заведе при Хира незабавно. За да я успокои и да спечели време, Кенан предлага първо да се чуят по телефона. Докато той набира номера на Хира, Зелиха трепери от нетърпение да чуе гласа на изгубеното дете от тяхната кръв.
