В предния епизод на турския сериал „Плен“: Разбирайки, че Хира е изчезнала, Орхун веднага започва да разследва и открива, че Перихан е тази, която я е отвлякла. В един момент Хира успява да се обади на Орхун, но не знае къде се намира. Афифе разбира, че Нева е свързана с отвличането на Хира. Дали ще каже на сина си?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 239 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Напрежението в новия епизод на „Плен“ достига своя връх. Докато Орхун води отчаяна битка с времето, за да намери Хира, тя е подложена на нечовешки мъчения от Перихан. Дали Орхун ще я намери навреме, преди сърцето на Хира да спре завинаги?
В имението Афифе притиска Нева до стената, подозирайки, че тя е мозъкът зад отвличането на Хира.
След като разбира за страховете на Нуршах, Кенан взема трудно решение.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Напрежението в кабинета на имението е достигнало точката на кипене. Орхун стиска телефона така силно, че кокалчетата на ръцете му побеляват. Гласът му е приглушен, но изпълнен с властна тревога, докато дава инструкции на Хира.
– Опитай се да запазиш спокойствие, чуваш ли ме? Правим всичко възможно да те открием.
Той извърта глава към Салих, който трескаво се рови в лаптопа, опитвайки се да засече координатите. Орхун го поглежда гневно: – Има ли сигнал?
Салих поклаща глава, без да отделя поглед от монитора: – Съжалявам... трябва да продължи да говори. Трябва ни още време.
Орхун отново се прилепва към слушалката, гласът му става по-остър: – Накарай Перихан да говори! Това е изключително важно, за да спечелиш време. Децата са слабото ѝ място... Удряй точно там. Играй с емоциите ѝ. Трябва само да я забавиш малко.
Хира, свита в тъмния ъгъл на склада, диша накъсано: – Добре, разбрах... – Изведнъж тялото ѝ застива. Тежки стъпки отекват по бетонния под. – Идват!
– Не затваряй телефона! – заповядва Орхун. – Скрий го, но го остави включен. Трябва да разберем къде си!
Хира поглежда екрана с ужас: – Добре, но батерията може да падне всеки момент...
– Длъжни сме да опитаме, нямаме друг избор! – Орхун се опитва да скрие страха, който раздира гърдите му.
Хира бързо пуска телефона в чантата на Перихан, която лежи наблизо, и заема мястото си на земята. В имението Орхун изключва звука и застава над Салих, сякаш може да изтръгне сигнала с волята си.
В склада вратата се отваря с дразнещо скърцане. Перихан влиза, придружена от Коркут. Тя я претегля с ледено пренебрежение. Хира вдига очи, пълни със сълзи: – Г-жо Перихан, моля ви, не правете това!
Перихан се надвесва над нея с жестока усмивка: – Какво става? Да не би да се уплаши? Разбира се, че ще се страхуваш!
В кабинета Орхун чува гласа на Перихан и челюстта му се стяга. – Не... Не смей да я докосваш! – прошепва той през зъби.
– Тепърва започваме – обявява Перихан и кима на Коркут.
Мъжът изважда дебело, грубо въже. Думите на Перихан карат Орхун да избухне: – Къде са? Намери ли сигнала?
Салих отчайващо поклаща глава: – За съжаление, не.
– Побързай! – крещи Орхун, а гневът му е напът да взриви стаята. – Намери ги веднага!
Страхът в очите на Хира става неистов – тя вижда въжето в ръцете на Коркут и усеща как дъхът ѝ спира. – Г-жо Перихан, какво ще правите с това въже? – гласът ѝ трепери. – Да не би... ще ме обесите ли?
Орхун в кабинета застива като вцепенен, когато осъзнава на какъв ужас е подложена любимата му. А Перихан се наслаждава на момента, очите ѝ светят от злоба: – Правилно позна, скъпа! Ще умреш в неистови мъки!
Хира се опитва да остане силна и да следва плана на Орхун. Тя поглежда Перихан право в очите, опитвайки се да докосне и малкото останало човешко в нея: – Аз не съм направила нищо! Не съм виновна за това, което се случи с децата ви!
Перихан обаче е глуха за думите ѝ. Тя кимва на Коркут, а гласът ѝ реже като бръснач: – Качвай я на масата! Бързо! Върви! Върви, казах!
– Г-жо Перихан, погледнете ме! – отчаяно извиква Хира. – Децата ви направиха грешка и за съжаление изгубиха живота си. Но нима те биха искали да ви видят такава? В края на този път няма нищо друго освен смърт! Моля ви, не се хвърляйте сама в огъня...
За момент Перихан се замисля, маската на ярост леко се пропуква. В имението Орхун е затаил дъх, слушайки всяка дума. Но мигът на колебание преминава бързо. Лицето на Перихан помръква: – Нищо няма да те спаси! Казвай последните си молитви, пустинна мишке! Лягай! Бързо!
Орхун изкрещява към Салих, докато вените на врата му изпъкват: – Намери ги веднага!
В склада Коркут започва да действа. Той прехвърля въжето през макарата и връзва ръцете на Хира зад гърба ѝ. Перихан се надвесва над нея: – Казвай последната си молитва!
Тя натиска бутона и механизмът заскърцва. Въжето се опъва безпощадно, изтегляйки Хира нагоре. Раменете ѝ се разпъват до пръсване, а болезнен стон се откъсва от гърлото ѝ: – Аааа!
– Умри! – крещи Перихан.
Писъците на Хира отекват в кабинета на Орхун, раздирайки душата му. Всяко нейно „Ах!“ се забива като нож в него. – Умри! Умри! – чува се безумният глас на Перихан през телефона.
Орхун стиска зъби толкова силно, че лицето му се сбърчва от гняв. Перихан продължава с извратено удоволствие: – Какво стана? Много ли боли? Така и трябва! Нека те боли... Мен също ме болеше! Когато загубих сина си и дъщеря си, виех като куче!
Орхун е напът да изгуби разсъдъка си от безсилие. – Ще те убия! – крещи Перихан. – Но не бързай, няма да е толкова лесно. Ще почувстваш болката до мозъка на костите си... Точно както аз я почувствах!
Изведнъж връзката прекъсва. Писъците на Хира спират рязко, заменени от зловеща тишина. Орхун не издържа и с яростен жест поваля стола на земята: – Побързай! Побързай!
– Чакам новини, г-н Орхун! Веднага ще се обадя да ги притисна! – оправдава се Салих.
Орхун трескаво набира номера на Хира, но чува само ледения глас на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват...“
– И шофьора на колата ли не открихте? – погледът на Орхун става плашещ.
– За съжаление, и него го няма... – отвръща Салих.
– Намери ги! – изригва Орхун.
Орхун се втурва към стълбите. Пътят му обаче е пресечен – Афифе и Нева се изпречват пред него като жива бариера. Орхун спира рязко, а погледът му е обладан от нетърпение.
– Какво има? – пита той, без да крие, че всяка секунда му е скъпа.
Нева занемява, щом среща ледения му поглед. Афифе запазва каменно изражение, но в съзнанието на Нева изплуват образи отпреди малко...
В стаята си, малко по-рано, Нева се свива под тежкия разпит на Афифе. Властната господарка чака обяснение с вдигната глава.
– Защо направи това, без да ми кажеш? – гласът на Афифе е нисък и заплашителен.
Нева се опитва да събере мислите си, гласът ѝ трепери, но тя бързо слага маската на невинност: – Повярвайте ми, г-жо Афифе, нищо не съм направила! Перихан ми се обади да иска помощ. Опитвах се само да я разубедя! Каква връзка мога да имам аз с отвличането на Хира? Г-жо Афифе, Хира беше с вас, когато изчезна...
Тя посочва с ръка, опитвайки се да прехвърли вината, но гласът ѝ става по-дързък: – Превърнахте ме в обикновен заподозрян... Г-жо Афифе, когато вие ме отвлякохте...
– Знай си мястото! – прекъсва я остро Афифе.
Нева веднага се свива: – Не, не ме разбрахте правилно, не исках да кажа нищо такова. Г-жо Афифе, в крайна сметка това е семеен въпрос. Постоянно проучвам, търся начин Хира да бъде намерена, нали виждате? Нямам нищо общо с това.
Афифе я претегля с очи, в които се чете пълно недоверие: – Перихан не може да организира такова нещо с нейния полупразен ум.
– Може или не може, не знам – отсича Нева, опитвайки се да сложи край на темата. – Знам само, че нямам нищо общо.
Обратно в коридора, Афифе сваля ледената маска и поглежда сина си с майчина загриженост. – При нас всичко е наред, просто се чудехме какво става. Къде отиваш? Намерихте ли нещо?
– Изглежда има следа... – отговаря Орхун, докато Салих проверява нещо на телефона си. – Засякохме сигнал от северните гори.
Нур чува гласовете и се приближава бързо, лицето ѝ е изписано с тревога: – Как ще я откриете в тази огромна местност?
– Ако трябва, ще претърсим всеки сантиметър! – зарича се Орхун с пламък в очите. – Няма да се върна, докато не я открия!
Той тръгва към изхода заедно със Салих. Муса се втурва след тях, очите му са пълни със сълзи: – Зетко, пусни ме и мен! Ще направя всичко, само и само да намеря сестра си...
– Ти остани тук с Шевкет – спира го Орхун и кимва на Салих. – Тръгвай!
Муса остава на място, едва сдържайки плача си. Афифе се обръща към жените: – Да отидем в хола.
Нева следва останалите, но сърцето ѝ прескача от ужас. Орхун вече знаеместоположението, а това означавасамо едно – тайната ѝ е на крачка от това да бъде разкрита.
В тъмния склад времето сякаш е спряло, измервано само от болезнените стонове на Хира. Ръцете ѝ са опънати до краен предел в мъчителната примка, а тялото ѝ едва издържа на напрежението. Перихан наблюдава сцената с извратено удоволствие и натиска бутона на механизма още веднъж, опъвайки въжето докрай.
– Ооооох... Аааах... – задавя се от болка Хира.
Дори Коркут, свикнал на жестокост, не издържа на гледката. Той прави крачка назад, поклащайки глава с отвращение: – Стига! Стига толкова! Това е прекалено. В нашето споразумение нямаше такива психопатски изпълнения. Тръгвам си, дотук бях!
Перихан дори не го поглежда, очите ѝ са приковани в страдащата Хира: – Махай се тогава! Аз имам още работа тук. Нали така, пустинна мишко?
– Прави каквото знаеш! – отсича Коркут и бързо напуска склада.
Хира едва държи очите си отворени, но мисълта ѝ трескаво работи: „Телефонът... телефонът беше включен! Боже, моля те, само Орхун да не е чул писъците ми!“ В ушите ѝ изведнъж отекват думите му, които ѝ дават сили: „Обичам те, Хира Демирханлъ!“
Перихан се приближава до нея, преливаща от омраза: – Виж ти, виж ти! Недей да ми припадаш още. Сега започваме. Това беше само предястието. Чакат ни основното ястие, гарнитурата... и десертът!
Психопатският ѝ смях отеква в празното хале, докато тя подготвя следващия етап от мъчението.
В имението Нева се вмъква в банята и заключва вратата след себе си. Ръцете ѝ треперят, докато набира номера на Коркут. Телефонът дава свободно, но никой не вдига.
– Вдигни тоя проклет телефон! Защо не отговаряш? – съска тя, притиснала апарата до ухото си. – Какво по дяволите прави Перихан?
Отчаяна, тя набира самата Перихан, но чува само ледения глас на оператора: „Телефонът на абоната е изключен...“
Нева удря с юмрук по мивката, разкъсвана от паника: – Пфу! Къде са? Трябва да ги открия преди Орхун и да ги предупредя!
Тя опитва отново и отново да се свърже с Коркут, но тишината от другата страна я влудява. – Къде потъна бе, човек? Проклятие! Проклятие!
Нева се подпира на стената, съзнавайки, че примката се
затяга и около нейния врат. Орхун вече пътува към гората, а тя нямаше как да
спре лавината, която сама бе отприщила.
В хола на имението цари тежка, задушаваща тишина. Нур е видимо притеснена, докато Афифе е потънала в ледено мълчание.
– Не се притеснявай, Орхун със сигурност ще я открие – опитва се да вдъхне надежда Нур.
Лицето на Афифе остава безизразно, но мускулите на челюстта ѝ се стягат. В този момент влиза Нева, чието притеснение изглежда пресилено: – Още няма новини, нали? Дали да не се обадим на Орхун, за да разберем какво става?
– Те тъкмо тръгнаха – прекъсва я Нур. – По-добре да не го безпокоим сега.
Нева кимва привидно в знак на съгласие, но Афифе я претегля с тежък, изпитателен поглед. Властната господарка усеща, че зад думите на Нева се крие нещо много по-тъмно.
В склада Хира е на ръба на силите си, но отказва да се пречупи. Лицето ѝ е обляно в пот, а очите ѝ горят от трескава решимост.
– Ооох! Виж колко е сладко да умираш в мъки! Вкуси от това! – ликува Перихан.
Хира събира сили и поглежда мъчителката си право в очите: – Вашата дъщеря... и вашият син... бяха сърцето ви. Знам го. Разбирам болката ви. Но това, което правите с мен... няма да ги върне. Няма да облекчи страданието ви.
– Ти причини тази болка! – крещи Перихан и грубо хваща главата на Хира, извивайки я със сила. – Къде е моята Еда? Къде е моят Ведат? Тук ли са? Не, нали? И ти ще изчезнеш! И ти ще умреш!
– Не можете... – прошепва Хира. – Не можете да сте толкова зла.
– Мога и още как! Ще видиш какво е никога повече да не видиш човека, когото обичаш!
Думите на Перихан избледняват, докато в съзнанието на Хира нахлуват спомени. Тя „вижда“ как обляга глава на рамото на Орхун. Чува гласа му, топъл и сигурен: „Може би тук ще намериш малко покой. Знаеш, че винаги го пазя за теб.“
– Знам – отговаря му тя в мислите си. – Това е най-сигурното пристанище на света... Мястото, където се чувствам най-спокойна.
На лицето ѝ се появява горчива усмивка. Пред очите ѝ изплува мигът, в който Орхун поставя ръка върху гърдите ѝ и пита: „Това сърце... винаги ли ще бие за мен?“ А тя му отговаря с цялата си душа: „Да. То винаги е било само за теб.“
Зловещият глас на Перихан рязко разкъсва тези видения: – Бедната Хира... Когато приключа с теб, от теб ще остане само купчина месо. Когато Орхун види, че красивото ти лице е станало неузнаваемо, кой знае колко ще страда...
Тя впива пръсти в косата на Хира и я дърпа безмилостно: – Ще се гърчиш от болка, пустинна мишко! Мозъкът ти ще изтръпне от страдание и няма да имаш сили дори да си спомниш за Орхун. Ще ме молиш да те убия... Ще ми се молиш!
Хира започва да губи съзнание. Клепачите ѝ тежат като олово, а фигурата на Перихан пред нея се размива.
– Моята красива Еда... моят ангел беше пред очите му, а Орхун избра теб, сякаш беше омагьосан – съска Перихан. – Толкова ли си красива? С това ли го омая, а? Но скоро от тази красота няма да остане и следа.
Образът на жената изчезва напълно. Изведнъж, сякаш от друг свят, се дочува познат глас: – Хира! – вика я Орхун.
Хира помръдва устни в слаб шепот: – Как... Тя отваря очи и вижда Орхун пред себе си. Образът му става все по-ясен, по-истински. – Ти дойде... – промълвява тя с последна надежда.
Времето сякаш спира. Но изведнъж леденият глас на Перихан разкъсва видението и Орхун изчезва в нищото.
– Защо се усмихваш? Защо се смееш, а? – крещи Перихан, вбесена от спокойствието на жертвата си. – Да не би болката да не ти е достатъчна? Искаш ли още? Веднага ще получиш!
С дива злоба тя опъва въжето до краен предел. Тялото на Хира не издържа на новия пристъп на агония и тя потъва в безсъзнание, докато в склада отекват само побеснелите викове на нейната мъчителка.
Но дали Орхун ще пристигне навреме, преди сърцето на Хира да спре завинаги?
В кухнята на Кенан въздухът трепти от неизказани думи. Нуршах се опитва да се изплъзне, но Кенан я спира, времето за отлагане е изтекло. Когато той изрича думата „брак“, сърцето ѝ спира, но вместо предложение, тя получава удар. Кенан признава, че е наясно с нейните колебания.
Той е разбрал за страховете ѝ, че тя се чувства щастлива с него, но не е готова за истинско семейство и деца. С горчивина, маскирана като благородство, Кенан обявява: „Затварям темата за брака, докато ти не решиш.“ Нуршах остава вцепенена. Вместо очакваното облекчение, тя усеща леден страх, че е издигнала стена между тях и е напът да го загуби.
Мрачното настроение е прекъснато от Фатих и Джейлан, които влизат в дома, сломени от тежката работа в кол центъра. Новините на Кенан обаче взривяват тишината: невинността им е доказана и те се връщат в света на правото! Радостта им е бурна, но Кенан ги предупреждава – леля Зелиха е тук и тя не знае нищо за кошмара, през който са минали. Възрастната жена се запознава с „колегите“, които Вуслат толкова е хвалила, но умората я принуждава да се оттегли за почивка. Кенан остава насаме със снимката на сестра си, измъчван от нов въпрос: Как да разкрие истината за Хира на леля си, без сърцето на жената да спре от шока?
Докато младите адвокати празнуват, Нуршах се опитва да изкупи вината си чрез грижа. Тя решава да приготви вечеря за леля Зелиха. Когато научава, че жената яде само лека храна, Нуршах се заема с мисията на живота си: да направи перфектната супа.
Въпреки опитите на Кенан да я спре и да поръча храна, тя е непреклонна. Трескаво ровейки в интернет за рецепти, Нуршах се впуска в кулинарно предизвикателство, за да скрие объркването си. Кенан я наблюдава с тъжна усмивка – той е готов да чака, но дали Нуршах някога ще спре да бяга от любовта им?
