„Плен“, с.2, еп.238: Хира успява да се обади на Орхун – какво ще се случи…

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нур кани Хира в благотворителната фондация, което не се харесва на Афифе. По пътя Хира е отвлечена от Перихан! Дали ще я намери Орхун?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 238 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

Разбирайки, че Хира е изчезнала, Орхун веднага започва да разследва и открива, че Перихан е тази, която я е отвлякла.

В един момент Хира успява да се обади на Орхун, но не знае къде се намира.

Афифе разбира, че Нева е свързана с отвличането на Хира. Дали ще каже на сина си?

Щастието на Кенан и Нуршах е поставено на изпитание от един неочакван гост и поредица от комични, но напрегнати ситуации.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

На улицата пред сградата на асоциацията напрежението е осезаемо. Орхун изскача от колата, очите му трескаво обикалят наоколо, а лицето му е изкривено от нарастваща тревога. Афифе стои неподвижно, с ледено изражение, и му подава гривната на Хира – единствената следа, останала от нея. Орхун стиска бижуто в юмрук и отново набира номера ѝ, но отсреща цари само тишина.

– Къде е изчезнала? – гласът на Орхун трепери от едва сдържан гняв.

Афифе го поглежда хладно, без нито един мускул на лицето ѝ да трепне. – Вече звъняхме. Не отговаря.

Орхун застива и впива в майка си тежък, изпитателен поглед. В ума му вече се прокрадва най-страшното подозрение. – Как се случи това? – пита той, като всяка дума излиза като обвинение. – Нищо ли не забелязахте?

Афифе усеща насочения към нея пръст и гласът ѝ става още по-остър. – Не знам какво си въобразяваш, но каквото и да е станало, аз нямам нищо общо с това.

Орхун обаче не трепва. Той знае на какво е способна жената пред него. – Не мога да бъда толкова сигурен... – просъсква той, приближавайки се към нея. – Нали допреди малко заплашваше Хира с брат ѝ? Миналото ти не е никак чисто, майко!

В този момент Нур се приближава към тях, цялата разтреперена. Тя поглежда Орхун с надежда: – Има ли някаква новина?

Орхун само поклаща глава – кратък, отчаян жест. Нур свежда очи, а гласът ѝ се пречупва от вина. – Аз настоявах толкова много... Всичко това се случи на Хира, защото исках тя да дойде. Всичко е заради мен...

Орхун я прекъсва, опитвайки се да овладее хаоса в главата си. – Няма нищо общо с вас. Не се обвинявайте.

– Тогава ще продължа да звъня – казва Нур и отново вдига телефона си.

Орхун кимва механично. Ръката му вече набира друг номер. Той няма да чака милост от съдбата. – Салих... – проговаря той в слушалката, а гласът му звучи като на човек, готов на всичко. – Уведоми полицията незабавно! Обясни им ситуацията, кажи им, че е изчезнала. Сформирай издирвателен екип веднага. Не стой със скръстени ръце, докато те я търсят!

Изведнъж някъде наблизо се чува позната мелодия. Орхун застива, слухът му се изостря. Той се обръща рязко към Нур: – Госпожо Нур, продължавайте да звъните!

– Добре! – отвръща тя, докато пръстите ѝ треперят върху екрана. Афифе следи всяко движение на сина си с ледено изражение.

– Ще ти се обадя пак, Салих! – отвръща Орхун и затваря. Той се втурва към звука, претърсва храстите и накрая вдига от земята телефона на Хира.

– Това е нейният телефон... – отвръща той, а гласът му е пълен с нарастваща мъка. – Къде си?

В същото време, в запуснат склад далеч от града, Перихан бута Хира навътре с настървение. Лицето ѝ е деформирано от злоба. – Там! Отивай! Казах ти да вървиш! Движи се, не ме карай да повтарям!

Хира се опитва да запази самообладание, макар гласът ѝ да трепери: – Госпожо Перихан, недейте... Вижте, накрая само вие ще загазите.

– Казах ти да млъкнеш! Млъкни! – крещи Перихан, губейки контрол.

Коркут я наблюдава с нетърпение и подклажда огъня: – Хайде де, нали това чакаше? Довърши я най-после!

Перихан бърка в чантата си и изважда пистолета, който Нева ѝ даде. Изхвърля чантата настрани – тя пада зад някакви вехтории, скрита от погледите. Хира отстъпва назад, притисната до стената. – Госпожо Перихан, моля ви... – откъсва се от устните ѝ.

Перихан вдига оръжието и го насочва право в лицето на Хира. Музиката става тежка, пулсираща. Хира затваря очи, цялата разтреперена, чакайки фаталния изстрел.

Обратно на улицата, Орхун отново набира Салих. Гласът му е като настървен: – Салих, провери всички охранителни камери в района една по една! Гледай регистрационните номера на всяка преминаваща кола. Може някой да има видеорегистратор. Трябва да открием нещо. Побързай!

Той затваря телефона и поглежда към далечината, сякаш Хира може да го чуе. – Дръж се... ще те открия. – Орхун се втурва към колата си и потегля с писък на гуми, оставяйки Афифе да гледа след него с непроницаем поглед.

В склада Хира стиска очи, подготвена за края. Изведнъж отекват оглушителни изстрели. – Ох! – изпъшква тя, потъвайки в ужас.

Но куршумите не попадат в нея. Перихан стреля в тавана, а лицето ѝ е обляно в луда радост. Коркут я поглежда със свити вежди: – Какво си мислиш, че правиш? Застреляй я!

– Не, няма такова нещо! – смее се зловещо Перихан. – Тя не заслужава да отиде на оня свят с един обикновен куршум. Ще я накарам да страда повече, отколкото ако умре!

– Виж какво, не ставай смешна – прекъсва я Коркут. – Довърши я, както се разбрахме...

– Развалям сделката! – крещи Перихан с нечовешки глас. – Това е моето отмъщение! Ще бъде така, както аз пожелая! Никой да не ми се меси!

Тя се обръща към Хира с поглед, преливащ от омраза: – Чаках този момент толкова дълго... Добре дошла в ада, пустинна мишке!

Хира гледа с пълни с ужас очи, докато Перихан оглежда склада. Погледът ѝ се спира на една макара на тавана. Тя се усмихва хищно и се приближава до Коркут, шепнейки му: – Намери ми въже веднага. Искам да е здраво.

– Какво въже? Какво ще правиш?

– Трябва ми... – отсича тя. Докато Коркут излиза, Перихан се приближава бавно към Хира с вледеняващо изражение.

В имението Нева крачи нервно из стаята си, стиснала телефона така, сякаш от него зависи животът ѝ. Когато екранът най-после светва с името на Коркут, тя вдига веднага.

– Ало! Приключи ли Перихан със задачата? – гласът ѝ трепери от нетърпение и скрита жестокост.

Коркут излиза бързо навън, а в слушалката се чува напрегнатото му дишане: – Не, за съжаление.

Лицето на Нева помръква, а в очите ѝ се чете паника. – Защо? Нещо ли се случи?

– Жената не спазва уговорката – отсича Коркут. – Сега поиска въже от мен. Отивам да го взема.

Нева спира рязко посред стаята, напълно объркана: – Въже ли? За какво ѝ е въже?

Тя слуша обясненията му за момент и очите ѝ се разширяват от ужас. Планът им се превръща в нещо неконтролируемо.

– Виж какво, трябва да ме свържеш с тази жена, преди да е направила някоя глупост! Побързай! – изкрещява тя в слушалката.

– Добре. Ще ти звънна веднага щом се върна в склада – отвръща Коркут и затваря.

– Чакам! – сопва се Нева и тръшва телефона. – Глупачка! Пълна идиотка!

Тя започва отново да обикаля стаята като звяр в клетка. Нева усеща, че ситуацията се изплъзва от ръцете ѝ, а лудостта на Перихан заплашва да провали всичко.

Навън Истанбул потъва в синкавия сумрак на вечерта.

В хола на имението цари тежка, задушаваща тишина. Афифе, Нур и Нева седят като на тръни, докато напрежението вибрира във въздуха. Нева, с перфектно изиграна загриженост, нарушава мълчанието:

– Искрено съм натъжена. Дано я открият скоро. – Дано! – отвръща Нур, чийто глас едва се чува от тревога. – Наистина не разбирам как хората са способни на такива неща... – добавя Нева, докато Афифе я наблюдава мълчаливо, претегляйки всяка нейна дума.

В този момент Салих влиза забързано с лаптоп в ръка. Орхун го пресреща веднага, очите му горят от нетърпение: – Записите от камерите? – Да, г-н Орхун. Успяхме да свалим много кадри.

Салих поставя лаптопа на масата и го отваря. Орхун се навежда напред, вторачен в екрана. Вижда се как Хира говори по телефона, когато към нея се приближава кола. За миг се мярва дулото на пистолет, а след това и лицето на жената зад волана. Орхун удря силно по масата, карайки всички да трепнат.

– Проклятие! Точно както предполагах! – Кое е според предчувствията ти? – пита Афифе, изправяйки се. – Перихан! Тя я е отвлякла! Вижда се ясно как Хира се качва в колата под заплаха.

Орхун се обръща към майка си, а погледът му е изпълнен с обвинение: – Знаеше, че Перихан е избягала от клиниката! Как можа съзнателно да оставиш Хира сама? Не помисли ли поне за миг, че може да се случи нещо? – Орхун, успокой се, моля те! – опитва се да наложи волята си Афифе. – Говорим за жена, която е загубила разсъдъка си! – избухва той. – Тя е способна на всичко във всеки един момент, а ти ми казваш да се успоя!

Афифе прехапва устни, видимо засегната от това, че синът ѝ я обвинява пред Нур. Нева дискретно се измъква и тръгва към стаята си, докато бурята в хола продължава да бушува.

В северните гори на Истанбул, Коркут паркира колата пред стария склад. Той излиза и се насочва към багажника, откъдето изважда дебелото въже, което е купил.

Вътре в склада Перихан стои над Хира, сякаш е хищник, който си играе с плячката си. – Какво, страх ли те е от това, което ще ти причиня? Казваш си „дръпни спусъка и ме спаси“, нали?

Хира събира сили и се опитва да докосне и малкото останала съвест у жената пред нея: – Не можеш да го направиш... – И защо да не мога? – Защото в момента не мислиш трезво! Ти не си такъв човек. Не можеш да отнемеш живот, гледайки жертвата си в очите.

Перихан избухва в безумен смях, а изражението ѝ е напълно неконтролируемо: – О, скъпа... грешиш. Много грешиш. Нямаш представа какво съм ти подготвила!

В този момент Коркут влиза, носейки голяма чанта. – Излез навън. Трябва да говорим.

Перихан кимва и двамата излизат, оставяйки Хира сама. Тя веднага започва да дърпа въжетата на ръцете си, но те са прекалено стегнати. Очите ѝ трескаво обикалят помещението, търсейки нещо – какъвто и да е предмет, който да ѝ помогне.

В имението Нева е на ръба на нервна криза, докато в слушалката ехти гласът на Перихан. Двете жени са в два различни свята – едната в лукса на стаята си, а другата пред стария склад, изгубила всякаква връзка с реалността.

– Казвам ти, че няма да приключа с Хира веднага! – настоява Перихан, а в очите ѝ се чете истинско безумие.

Нева притиска телефона към ухото си, сякаш иска да изкрещи: – Виж какво, Орхун вече информира полицията! Започнаха да те издирват. Казвам ти, че нямаме никакво време, какво не разбираш?

Перихан обаче изглежда напълно откъсната от света. Тя махва пренебрежително с ръка: – Мислиш ли, че ме интересува какво говориш! Онази пустинна мишка ще изпита болката до костите си! Това е положението!

– Казвам ти, че те видяха на записите от камерите! – почти пищи Нева. – Разбери го най-после, обръчът се затяга!

– Това, че са ме видели, не значи, че ще ме намерят! – смее се зловещо Перихан. – Няма как да разберат къде е Хира!

Вътре в склада Хира се бори със сълзите и с въжетата, които се впиват в китките ѝ. – Господи, моля Те, помогни ми! – шепне тя, оглеждайки се трескаво.

Изведнъж погледът ѝ попада върху чантата на Перихан, захвърлена в ъгъла. Хира се примъква с мъка и започва да изсипва съдържанието ѝ. В този момент вратата на склада се отваря с трясък. Хира застива в ужас, сърцето ѝ ще изскочи. За щастие, това е само вятърът – Коркут се появява за секунда и затваря вратата плътно.

Хира издишва тежко. Сред вещите на пода тя вижда стар модел телефон. Грабна го с разтреперани ръце и се свива в най-тъмния ъгъл. Екранът премигва, батерията е почти на нула.

– Включи се! Включи се, моля те... – нарежда тя, докато пръстите ѝ се борят с бутоните. – Хайде... трябва да му се обадя. Само за минута ми трябва... Хайде, работи!

Хира започва да набира номера на Орхун, но точно преди да натисне бутона за повикване, екранът отново угасва. Тя е на косъм от спасението, но техниката я предава в най-съдбоносния момент.

В хола на имението Орхун претърсва всичко, очите му горят от нетърпение да открие и най-малката следа. Изведнъж телефонът му извибрира – непознат номер. Той грабва апарата, сякаш е спасителен пояс.

– Да? – гласът му е пресипнал от напрежение.

– Ало? Ало, Орхун, чуваш ли ме?... – Гласът на Хира звучи слабо, далечно, но за Орхун това е най-важният звук на света.

– Хира! Къде си? Знам, че Перихан те е отвлякла. Опиши ми веднага къде се намираш!

Нур и Афифе застиват, приковани от разговора. Афифе следи сина си с леден поглед, в който се чете не само тревога, но и гняв.

– В един склад съм, но не знам къде точно... – отвръща Хира, а гласът ѝ трепери от ужас.

– Не видя ли нищо, докато те караха натам? Опитай се да го опишеш!

– Няма нищо... нищо, което да ми е познато.

– Телефонът, от който ми звъниш... не можеш ли да ми пратиш локация? – Орхун вече е готов да хукне.

– Не, това е стар модел... Не мога да пратя нищо. Едва успях да се свържа, телефонът е полусчупен.

– Добре, слушай ме внимателно сега... – Орхун бързо излиза от стаята, продължавайки разговора.

Афифе изпраща сина си с изопнато лице. Тя се обръща към Нур с фалшива учтивост: – Извини ме, мила Нур, ще се върна след малко. – Тя напуска хола, а маската ѝ на спокойствие се пропуква.

В стаята си Нева е на ръба на истерията. Тя отново е на телефона с Перихан, опитвайки се да вкара разум в една напълно помрачена глава.

– Перихан, виж, нали имахме сделка? Ти убиваш Хира, а Коркут те извежда зад граница, преди да открият трупа. Помниш ли това?

– Какво значение има дали помня, или не... – прекъсва я уморено Перихан.

– Има голямо значение! Всяка секунда, в която не довършваш Хира, планът ни е в опасност! Орхун вече знае всичко. Въпрос на време е да те намери!

Перихан просто затваря телефона. Нева гледа екрана и крещи в празната стая: – Търсят те навсякъде! Въпрос на време е да те хванат! Идиотка такава!

Вратата на стаята се отваря рязко. Нева се обръща и пребледнява. Афифе влиза, фиксирайки я с вледеняващ поглед. – Казах ти да не правиш нищо, без да ми кажеш пак! – гласът на господарката реже като бръснач. Нева застива, мислейки, че всичко е свършило.

Пред склада Перихан гледа Коркут, който стои настрани, погълнат от страх. – Трябва да направя нещо – казва тя със странно спокойствие. – Не мога сама. Ще ми помогнеш, а след това си свободен.

Коркут тръсва глава: – Оправяй се сама! Аз бях дотук!

В следващата секунда Перихан вдига пистолета и го насочва право към него. – Глупак! Мислиш ли, че просто ще те оставя да си тръгнеш?

Коркут се обръща и вижда дулото, насочено към гърдите му. Планът за бягство се превръщаше в кървава игра, а примката около Хира се затягаше с всяка изминала секунда.

Какво се случва с Нуршах и Кенан?

След края на кошмарните дни, Кенан и Нуршах най-сетне са сами и готови за ново начало. В момент на силна близост, Кенан хваща ръцете на Нуршах и се подготвя да направи решаващата крачка – предложение за истински брак. Точно когато съдбоносните думи са на върха на езика му, на вратата се чука настоятелно. На прага стои леля Зелиха – авторитетната фигура в семейството, която идва със своя куфар и остър език, за да подкрепи племенника си.

Пристигането на Зелиха веднага превръща живота на Нуршах в изпитание. Лелята е жена от старата школа и веднага започва да „претегля“ бъдещата снаха според домакинските ѝ умения.

Зелиха иска турско кафе с мляко. Паникьосаната Нуршах тайно търси рецепта в интернет, но резултатът е плачевен – напитката е твърде мазна и безвкусна.

Докато подслушва разговор между Кенан и малката Нефес за предстоящото предложение, Нуршах от нерви изпуска стъклен буркан. Звукът от пръсващото се стъкло отиква в целия коридор.

Зелиха не крие разочарованието си: „Тя дори едно кафе не може да направи, а сега и буркани чупи... Само да не подпали къщата!“

Докато Кенан гори от нетърпение да чуе заветното „Да“, Нуршах е погълната от паника. В откровен телефонен разговор с приятелката си Есра, тя признава: – Чувствам се щастлива с Кенан, но не съм готова за истински брак и деца. Не искам да му кажа „не“, но ужасно се страхувам да кажа „да“.

Нуршах си мисли, че споделя тайните си с приятелката си, без да я чува никой, но тя не подозира, че Кенан е в коридора и чу всяка нейна дума. Надеждите му за щастливо бъдеще с Нуршах се сриват само за секунда, оставяйки го пред най-трудния избор в живота му.