В предния епизод на турския сериал „Плен“: Хира разказва на Орхун за заплахите на майка му. Решен да сложи край на тази ситуация, Орхун взема радикалното решение да се откаже от фамилното си име и богатството си и казва на Афифе, че ще вземе жена си и ще си построят прост и спокоен живот, далеч от нея.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 237 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Нур кани Хира в благотворителната фондация, което не се харесва на Афифе. Трите тръгват пеша към фондацията.
Междувременно Нева, която помогна на Перихан да излезе от психиатричната болница, я уведомява веднага, когато Хира напуска имението.
По пътя Перихан се обажда на Хира. Младата жена изостава, за да отговори, и в този момент Перихан, която се намира в кола наблизо, я отвлича.
След известно време Афифе и Нур осъзнават, че Хира е изчезнала, но вече е твърде късно.
Хира оставя следи, за да може Орхун да я намери.
Междувременно, благодарение на Орхун, Кенан и Нуршах връщат адвокатските си права.
Кенан иска да предложи на Нурсах да се оженят наистина, но не намира подходящия момент.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Орхун излиза от кабинета си с папка документи в ръка и се засича с иконома в коридора. Лицето му е мрачно, а гласът му издава скрито безпокойство.
– Как е майка ми? – пита той, спирайки иконома.
Шевкет свежда глава с притеснение: – Дадох ѝ лекарствата, господин Орхун. Сякаш е малко по-добре, но кръвното ѝ все още е високо.
Орхун го поглежда изпитателно: – Къде е тя в момента?
Хира се появява в далечния край на коридора и застива, дочувайки края на разговора. Тя следи всяка негова реакция с притаен дъх.
– Почива в хола, сър – отговаря Шевкет.
– Не я изпускай от очи – нарежда строго Орхун. – Ако нещо се случи, веднага викай доктора.
– Разбира се, сър – кимва икономът и се оттегля бързо.
Хира пристъпва към съпруга си, а в погледа ѝ се чете искрена загриженост. – Как е майка ти?
Орхун я измерва с хладен, дистанциран поглед: – Добре е. Взех документите и излизам.
Хира въздъхва тежко, сякаш събира смелост да му се противопостави. – Иска ми се да не беше правил всичко това...
Орхун спира на място и я прекъсва със стоманен тон: – Какво се бяхме разбрали?
Хира мигновено свежда глава – този поглед не търпи възражения.
Орхун тръгва към колата, а Хира го изпраща до прага. Хладният утринен полъх раздвижва косите ѝ, а той спира и я поглежда с неочаквана нежност.
– Хладно е, ще настинеш. Влизай вътре – казва той, докато оправя яката си.
Хира се усмихва леко, притеснена повече за него: – Добре, но и ти внимавай да не изстинеш.
Орхун се засмева тихо, а погледът му омеква: – Няма, не се притеснявай за мен.
В същото време на балкона на втория етаж се появява Афифе. Тя се надвесва над парапета, а лицето ѝ се изкривява от чиста омраза, докато наблюдава идилията в двора. Очите ѝ горят, фиксирани върху „онова момиче“.
Орхун прави крачка към колата, но се обръща: – Ще ти се обадя след срещата. Ще мина да те взема и ще отидем заедно да изберем цветята за сватбата. А за вечерта съм направил резервация. Ще вечеряме само двамата, нали?
– Добре – потвърждава Хира с грейнало лице. – Лек ден ти пожелавам.
Орхун я поглежда внимателно, сякаш не му се иска да тръгва. Гласът му става сериозен, почти шепнещ: – Ако срещата не беше толкова важна, изобщо нямаше да тръгна. Пази се от майка ми! Не ѝ позволявай да те тормози. Звънни ми веднага, ако нещо се случи.
– Спокойно, ще се оправя – кимва уверено Хира.
Орхун се качва в колата и потегля, а в ушите на Афифе, която е чула всичко от балкона, започват да звучат думите му: „Реших! Ще взема фамилията на баща си. Ще взема съпругата си и ще изградя прост и спокоен живот...“
Старата господарка се отдръпва рязко, сякаш ударена от гръм. Светът ѝ се преобръща, а стъпките ѝ стават несигурни. Докато минава през хола, икономът забелязва, че тя едва се държи на краката си и веднага се втурва към нея.
– Госпожо! Не изглеждате добре. Да се обадя ли на лекаря? – пита той със загриженост.
– Няма нужда! – срязва го тя, опитвайки се да си върне самообладанието. – Отивам в ателието си.
Шевкет я гледа със съмнение: – Няма ли да е по-добре да си починете?
Афифе го изпепелява с поглед, а маската на властна господарка отново се затяга върху лицето ѝ: – Гледай си работата!
– Както желаете, госпожо – отстъпва икономът с наведена глава.
Той остава в центъра на залата, проследявайки с тревога отдалечаващата се фигура.
В ателието цари тежка тишина, прекъсвана само от звука на наливащия се чай. Шевкет внимателно подава чашата на Афифе, която седи пред статива си. Тя посяга към четката с каменно изражение, решена да покаже, че все още владее положението, но ръката ѝ предава волята ѝ и започва да трепери неконтролируемо. С яростен жест тя захвърля четката на пода.
– Да донеса ли хапчето за под езика, госпожо? – пита загрижено икономът.
Афифе само повдига брадичка, отказвайки с ледено достойнство. В този момент на вратата се чука настоятелно. Шевкет отваря, а отпред стои притеснената Гонджа.
– Не ти ли казах да не безпокоиш господарката? – сопва се икономът.
– Госпожа Нур е тук – обяснява забързано прислужницата. – Настоява да види госпожа Афифе.
Шевкет махва с ръка, опитвайки се да я отпрати: – Кажи ѝ, че господарката не е разположена и не приема никого!
– Спри! – гласът на Афифе разсича стаята като камшик.
– Госпожо... – опитва се да възрази Шевкет.
Афифе поглежда Гонджа с властен поглед: – Покани я вътре. Кажи ѝ, че след малко ще сляза.
– Слушам – отговаря момичето и изчезва.
Икономът не крие тревогата си, виждайки колко пребледняла е господарката му. – Госпожо, не биваше да се преуморявате толкова. Поне...
Той млъква внезапно, пресечен от смразяващия поглед на Афифе. Тя се изправя бавно, събирайки и последната си капка сила, за да посрещне неочакваната гостенка.
Нур чака в хола, когато Афифе се появява, придружена от иконома. Старата господарка полага неимоверни усилия да изправи гръб и да скрие слабостта си пред гостенката.
– Добре дошла. Извинявай, че те накарах да чакаш – казва Афифе с принудена усмивка.
– О, моля ти се, няма нищо – отвръща Нур, докато сяда срещу нея. Тя я оглежда внимателно и добавя: – Афифе, добре ли си? Изглеждаш ми малко бледа.
– Добре съм... – отсича сухо Афифе.
– Сигурна ли си? Да не се е случило нещо тревожно?
Афифе умело избягва въпроса: – Просто лека отпадналост. От напрежението е... Ще ми мине, като си почина.
Нур кимва разбиращо, но веднага преминава на основната тема: – Хира вкъщи ли е?
При споменаването на името Афифе видимо се напряга.
– Скоро заминавам за Париж – продължава Нур. – Преди да тръгна, искам да поговоря с Хира. Ако е възможно, разбира се.
– Веднага ще предам на госпожица Хира – намесва се Шевкет и тръгва към стълбите, но Афифе го спира с властен жест.
– Ти се погрижи за почерпката! Аз лично ще ѝ предам – заявява тя.
Икономът и Нур се поглеждат изненадани. Афифе само се усмихва загадъчно, но в очите ѝ няма никаква топлота.
В стаята си Хира гледа замислено през прозореца. В главата ѝ все още звучат думите на Орхун за фамилията и затвора на неговата майка. Тя се обръща рязко и застива – пред нея, като призрак, стои Афифе.
– Синът ми се отдалечава от мен стъпка по стъпка – започва Афифе с глас, преливащ от омраза. – Стигна дотам да се откаже от фамилията си. И всичко това е заради теб!
– Госпожо Афифе, вижте, аз никога не бих... – опитва се да се защити Хира, но е прекъсната веднага.
– Обвила си ни като отровен бръшлян! – изсъсква Афифе. – Взе ми къщата, взе ми сина. Можеш да се гордееш – накрая станахме врагове със собственото ми дете.
– Никой не ви е враг, госпожо Афифе... – промълвява Хира.
– О, нима? Как мислиш, кой вкарва тези идеи в главата му? Ти си! Тази маска на невинност... това наивно поведение... Знаех си, че така ще стане. Но запомни добре... – Афифе пристъпва заплашително напред: – Твоето време и това на брат ти изтича. Когато моментът дойде, ще се отърва и от двама ви. Не свиквай с този живот!
Хира застива, парализирана от ледения тон.
– Сега се приведи в ред и слизай долу – нарежда Афифе, възвръщайки самообладанието си.
– Моля? Не разбрах... – обърква се момичето.
– Госпожа Нур е тук. Иска да те види. Внимавай как седиш, как ставаш и как говориш! Доколкото изобщо ти е възможно!
Афифе излиза, оставяйки Хира разтреперена. Тя усеща, че примката около нея се затяга, а отмъщението на старата господарка тепърва започва.
В хола тегне напрегнато мълчание. Нур поглежда часовника си, докато Афифе едва прикрива нервността си, барабанейки с пръсти по креслото.
– Още я няма. Да не би да дойдох в неподходящ момент? – пита Нур, повдигайки вежди.
Тъкмо когато Афифе се кани да измисли оправдание, Хира влиза в стаята. Тя е бледа, но се опитва да запази самообладание след поредния сблъсък със свекърва си.
– Добре дошли, госпожо Нур. Как сте? – гласът на Хира е тих и вежлив.
– Добре съм. А ти как си? – Нур я фиксира с топъл, изпитателен поглед.
– Благодаря, добре съм. Много се радвам, че дойдохте – отвръща Хира и сяда, усещайки върху себе си тежкия, обвинителен поглед на Афифе.
– Скоро заминавам за Париж – обяснява Нур. – Ще посетя изложбата на мадам Жулиет. Помислих си, че може да искаш да ѝ предадеш нещо, затова реших да мина и да те попитам лично.
– Много мило от ваша страна, благодаря ви. Ще се радвам да ѝ предадете поздравите ми. Надявам се пътуването ви да бъде прекрасно.
Афифе следи разговора със стиснати устни. Нур обаче оставя любезностите настрана: – А сега, да преминем към основната причина за посещението ми.
– Слушам ви – обръща се Хира към нея, докато Афифе застава нащрек.
– Днес имаме събрание в асоциацията. Ще обсъждаме концепцията за следващата изложба и трябва да вземем важни решения.
В този момент в хола влиза Нева, но Нур продължава, обръщайки се директно към Хира:
– Тъй като ти си запозната с изкуството и ни подкрепи толкова много, искам да дойдеш с мен. Нали така, Афифе?
Афифе само кимва едва забележимо, сякаш е глътнала острие. Хира се колебае за миг, но Нур не ѝ оставя избор:
– Няма нужда от мислене! Няма да си тръгна без теб. Другите дами в асоциацията ще бъдат очаровани да те видят отново. Всички те обикнаха, затова тръгваме заедно.
Нева пристъпва напред с фалшива, медена усмивка: – Добре дошли, госпожо Нур. Извинете, че подслушах, но каните Хира в асоциацията? Тя не си пада по социалните среди. Предпочита по-обикновените неща...
Нур я прекъсва със спокоен, но категоричен тон: – Точно така... Хира е изключително естествена и уверена в себе си. Не можем да забравим приноса ѝ към предишната изложба. – Тя се обръща към Афифе: – Нали, Афифе? (Старата господарка неохотно потвърждава). През асоциацията минаха много хора. Но докато всеки гледаше собствения си интерес, само Хира работеше за общото благо.
Нева буквално пребледнява от тези похвали, а лицето ѝ помръква от злоба.
– Очаквам да кажеш „да“ – настоява Нур.
– Разбира се. С удоволствие ще дойда с вас – казва Хира, събирайки смелост.
– Точно това исках да чуя! – радва се Нур.
– Отивам да се приготвя – усмихва се Хира и излиза от стаята.
Афифе и Нева остават като вцепенени от яд. Нур подхвърля небрежно към Нева: – Нева, ти искаш ли да дойдеш с нас?
– Предпочитам да си гледам задачите – отсича Нева, едва сдържайки раздразнението си.
– Е, имаш право – съгласява се Нур.
Афифе и Нева се споглеждат, а в очите им се чете само едно – планът им започва да се пропуква, а влиянието на Хира расте с всяка изминала минута.
Хира се подготвя пред огледалото, но пръстите ѝ треперят – не иска да направи и крачка, без да уведоми Орхун. Тя набира номера му, а той вдига още на първото позвъняване, сякаш е чакал само нея.
– Тъкмо влизам в среща, хвана ме в последния момент – казва Орхун, но гласът му мигновено става тревожен. – Какво се е случило? Има ли нещо?
– Нищо лошо, спокойно. Госпожа Нур е тук. Организират изложба и ме покани в асоциацията, за да чуе мнението ми. Майка ти не е очарована, разбира се... но не можах да откажа на Нур.
Орхун въздъхва, а тонът му омеква: – Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, иди. Щом Нур е там, майка ми няма да посмее да направи нищо. (той замълчава за миг) Но внимавай! Знаеш, че госпожа Перихан все още е в неизвестност... От имението до колата, от колата до сградата... В никакъв случай не оставай сама!
– Не се притеснявай. Шофьорът ще е с нас, а и госпожа Афифе и Нур ще са до мен. Ще бъда много внимателна.
– Тогава ще те взема от асоциацията след срещата. Ще изберем цветята за сватбата и ще вечеряме заедно.
– Добре, дотогава – казва Хира и тъкмо да затвори, гласът на Орхун я спира.
– Чакай малко. Има още нещо важно... Вече ми липсваш. Броя минутите до момента, в който ще се видим отново.
На лицето на Хира изгрява усмивка: – И ти на мен, но майка ти ме чака. Трябва да тръгвам.
Орхун обаче не я пуска, в гласа му се прокрадва закачлива нотка: – Времето наближава, нали знаеш?
Хира се изчервява, обзета от сладка плахост: – Да, знам. Приближава моментът, в който ще си кажем „да“.
– Ние вече си го казахме – отсича Орхун с удовлетворение. – Останалото е просто формалност. Обичам те.
Хира остава безмълвна от щастие. Орхун слуша тишината от другата страна и я подкача: – И? Нищо ли няма да кажеш? Или пак ще ме караш да чакам с дни?
– Не знам... може би – отвръща тя кокетно.
– Така ли? Не знаеш... А знаеш ли колко си привлекателна в момента?
Хира е на седмото небе. Орхун поглежда часовника си: – Сега трябва да се връщам към работата. Внимавай, чуваш ли? Ще те взема по-късно. Довиждане.
– Чакай! – прекъсва го тя бързо. – Има нещо, което трябва да кажа.
– Слушам те, чакам – усмихва се Орхун.
Хира затваря очи, събирайки смелост: – Обичам те.
– Май нещо не чух добре, връзката прекъсна... – дразни я той флиртаджийски.
– Обичам те! – повтаря тя по-емоционално.
– И аз теб! – отвръща той в отлично настроение. Всички тревоги на Хира се изпаряват, сякаш никога не са съществували.
Докато любовта владее сърцата им, в сенките се крои пъклен план. Нева излиза от хола с телефон в ръка и трескаво пише съобщение на Коркут: „Хира излиза, отиват в асоциацията...“
В затънтения склад Коркут чете съобщението на Перихан. Лицето на жената се изкривява в зловеща гримаса.
– Твоето момиче излиза навън... – подхвърля Коркут.
– Най-после... – изсъсква Перихан, а очите ѝ пламват със смразяващ огън. – Сега вече си моя, пустинно мишко!
Трите жени – Афифе, Нур и Хира навлизат в тясната уличка към сградата на асоциацията. Нур вдишва дълбоко, доволна от решението им.
– Добре направихме, че слязохме от колата. Иначе щеше да ни отнеме цяла вечност в този трафик за две крачки разстояние – казва Нур.
Афифе само кимва пренебрежително: – Най-мразя да стоя затворена в кола сред задръстване...
Тъкмо когато Нур се съгласява, телефонът на Хира извънънява. Тя поглежда екрана – непознат номер. Афифе и Нур продължават напред, потънали в разговор, без да подозират нищо.
– Ало? – казва Хира, докато се отдръпва леко встрани.
В слушалката отеква леденият, заплашителен глас на Перихан: – Слушай ме внимателно и си затваряй устата! Погледни отсреща. Онази кола чака теб. Ако не се качиш веднага, Афифе ще умре.
Хира изпада в паника. Очите ѝ трескаво търсят опасността и се спират на черния автомобил. Вътре Коркут е насочил пистолет директно към гърба на Афифе. Хира посяга да извика, да предупреди свекърва си, но Перихан я пресича:
– Недей! Глупаво момиче, и не помисляй! Само да гъкнеш и ще стреляме. Гледам те право в очите. Разбра ли, пустинна мишко? Животът на Афифе е в твоите ръце.
– Госпожо Перихан, моля ви, недейте... – проплаква Хира със задавен глас.
– Млъкни! Качвай се веднага, или Афифе ще отнесе куршума. Хайде, побързай, преди да е стигнала до вратата. Иначе...
Хира е в безизходица. Знае, че ако се качи, отива към сигурна смърт, но ако не го направи – Афифе ще бъде убита пред очите ѝ. Тя поглежда към нищо неподозиращите жени пред себе си.
– Решавай бързо! Нямаш време! – крещи Перихан в ухото ѝ. – Броя до три! Едно... две...
– Чакайте! Добре, идвам! – предава се Хира. – Само не стреляйте, моля ви!
Докато пристъпва към автомобила, Хира успява дискретно да разкопчае гривната си и да я пусне на земята, надявайки се на чудо. Перихан отваря вратата с хищна усмивка: – Хайде, пустинна мишко! Влизай.
В колата Хира се опитва да запази самообладание, въпреки че сърцето ѝ ще изскочи: – Госпожо Перихан, правите голяма грешка. Разберете, в момента, в който Орхун разбере...
– Млъкни! – отсича Перихан и изтръгва телефона от ръката ѝ. – Това повече няма да ти трябва.
Тя сваля прозореца и изхвърля устройството на пътя. – Тръгвай! – нарежда тя на Коркут.
Колата изчезва зад ъгъла точно когато Нур и Афифе стигат до входа. Нур се обръща и сепнато установява, че са сами.
– Къде е Хира? Беше точно зад нас.
Афифе също оглежда улицата, но от момичето няма и следа. Нур веднага набира номера ѝ. Телефонът звъни някъде наблизо, захвърлен в прахта, но никой не вдига.
– Звъни, но не отговаря – казва притеснено Нур.
– Къде пък се изпари тази? – сопва се Афифе, но в гласа ѝ вече се долавя тревога.
Двете се връщат назад по пътя си. Нур търси с поглед, а Афифе забелязва нещо лъскаво на паважа. Тя се навежда и вдига познат предмет.
– Гривната на Хира... Изпуснала я е тук.
Нур поема бижуто и го разглежда внимателно. Лицето ѝ пребледнява: – Закопчалката е затворена, Афифе. Ако беше паднала сама, щеше да е отворена. Тук има нещо гнило. Хира изчезва, а гривната ѝ е оставена на пътя... Нещо лошо се случва.
Афифе застива, а в очите ѝ за първи път се чете истински страх.
– Да се обадим ли на Орхун? – пита Нур с разтреперан глас.
Афифе мълчи, стиснала здраво гривната, докато осъзнава, че войната, която сама започна, току-що е взела първата си жертва... но дали Хира ще се върне жива, за да разкаже истината?
Кенан, всичко започва с един случаен разговор, който преобръща света на Нуршах. Докато е в кухнята, тя дочува думите на Кенан към малката Нефес – той обещава на детето, че бракът им ще стане истински и скоро ще има предложение за сватба. Нуршах е разтърсена. „Дали го каза само за да успокои детето, или наистина ще ми предложи?“ – пита се тя, докато сърцето ѝ лудо препуска. Когато Кенан я заварва вцепенена, тя измисля нелепо оправдание с приятелката си Есра, за да избяга от погледа му.
Останала сама, Нуршах излива душата си пред Есра по телефона. Тя признава, че обича Кенан повече от всичко, но се страхува от реалността. Гледайки семейните снимки и рисунките на Нефес, тя си задава болезнения въпрос: „Ще мога ли да бъда истинска майка за това дете и истинска съпруга за Кенан?“ Въпреки страха, мисълта за истинско семейство я кара да грее от вълнение.
Междувременно Кенан отвежда Нефес на училище. Малката принцеса му дава диво цвете с важна заръка: „Дай го на леля Нуршах и ѝ предложи, преди цветето да е увехнало!“. Кенан е объркан – той копнее за този момент, но се бои от отговора на Нуршах. По-късно, по пътя към офиса, той среща Якуп, който му дава най-важния съвет: „Слушай сърцето си, то никога няма да те подведе.“
В новия офис Кенан споделя с Фатих за решението си. Фатих веднага се впуска в организиране на грандиозно предложение с музика и фойерверки, но Кенан го спира. Той иска нещо просто, истинско и специално. Фатих и Джейлан тактично напускат офиса, оставяйки двамата влюбени насаме, за да може Кенан най-после да събере смелост.
Тъкмо когато Кенан хваща ръцете на Нуршах и се подготвя за важното признание, телефонът извънънява. Обажда се прокурор Ноян с новина, която променя всичко: признанията на Исмаил са изчистили имената им! Кенан и Нуршах отново могат да практикуват право.
