В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе измисля план, за да се отърве от Кенан и Хира. След заминаването на Кенан, Афифе заплашва Хира, давайки ѝ да разбере, че тя стои зад инцидента с брат ѝ пред имението.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 236 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун вижда, че Хира е много разстроена и притеснена, и настоява тя да му разкаже какво се е случило. Изненадващо, Хира му разказва за заплахите на майка му.
Решен да сложи край на тази ситуация, Орхун взема радикалното решение да се откаже от фамилното си име и богатството си и казва на Афифе, че ще вземе жена си и ще си построят прост и спокоен живот, далеч от нея.
Междувременно Нефес открива, че бракът между Кенан и Нуршах е само фасада и се натъжава, защото иска те да бъдат истинско семейство. Въпреки това тя се радва, когато чува думите на Кенан, който ѝ казва, че един ден може би наистина ще се оженят.
Нуршах чува разговора им и се чуди дали Кенан е казал тези неща само за да успокои Нефес, или наистина мисли да ѝ предложи брак.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Хира стои на балкона, загледана в далечината. Тя е напълно сама, потънала в молитвите си, без да подозира, че долу я дебне опасност.
– Боже... Моля те, пази брат ми – шепне тя, а в очите ѝ се чете искрена болка. – Пази го от всяко зло. Нека бъдем заедно...
Лицето ѝ е измъчено, изпълнено с лоши предчувствия, които сякаш витаят във въздуха около нея.
Перихан стои скрита и наблюдава Хира с поглед, преливащ от неконтролируема злоба. Тя прилича на хищник, който чака удобния момент да нападне.
– Пустинна мишко... Това са последните ти дни – процежда през зъби тя, а лицето ѝ се изкривява в грозна гримаса. – Този път няма да ми избягаш. Аз ще бъда твоята смърт! Собственоръчно ще ти отнема живота! Ти съсипа всичко, ти ми отне децата! Ще си платиш за всяка сълза!
Перихан изважда стар телефон с копчета и треперещите ѝ от ярост пръсти набират номер. Камерата се премества към Хира на балкона, но нейният телефон мълчи.
Действието се пренася в хола на имението. Нева застива, когато телефонът ѝ иззвънява. Виждайки името на Перихан, тя пребледнява и поглежда към Хира, която е все още на балкона.
– Какво правиш тук? – изсъсква Нева в слушалката. – Веднага се махай! Перихан отсича със студен тон: – Нямам време. Чакам те на плажа. Донеси ми нещата.
Нева губи самообладание, гласът ѝ трепери от напрежение: – Не бъди глупава, охраната е навсякъде! Ще те хванат. Ще ти донеса всичко утре сутрин, но изчезвай веднага! – Намери ми и свестен телефон – настоява Перихан. – Този е боклук. – Ако вземеш нов, ще те локализират веднага! – прекъсва я Нева, стискайки зъби. – Затова ти взех стар модел. Отивай в скривалището и чакай до утре!
Нева затваря и проверява дали Хира е чула нещо. Отвън, Перихан хвърля последен поглед, преливащ от омраза към момичето на балкона.
Хира се гледа в огледалото, но едва разпознава собственото си отражение. Лицето ѝ е пребледняло. Тя пуска водата и трескаво мие ръцете и лицето си, сякаш се опитва да отмие тежестта на деня. Накрая се обляга на плота, едва задържайки се на краката си. В ушите ѝ все още кънтят безпощадните думи на Афифе:
– Заплахата не е нищо друго освен празни приказки. Аз ти казвам какво ще направя. Или си тръгваш и защитаваш брат си, или... Изборът е твой.
Орхун влиза тихо, търсейки я с притеснен поглед. – Добре ли си?
Хира застива за миг, сепната от гласа му. Той се приближава и я поглежда с безкрайна нежност: – Знам, че си разстроена заради ситуацията с госпожа Перихан. Правя всичко по силите си, за да я държа далеч от теб. Не се страхувай. Дори не мисли за това. Скоро ще я открия.
Хира мълчи. Иска ѝ се да изкрещи, че не се бои за себе си, а за Кенан, но думите на Афифе стоят като бариера между нея и истината.
– Недей така – продължава Орхун, привличайки я към себе си. – Не натоварвай красивия си ум с такива мисли. Твоето спокойствие е по-важно за мен от всичко на света.
Хира не издържа и заравя глава в гърдите му, търсейки закрила от бурята, която се развихря в живота им.
Денят си отива, отстъпвайки място на тежката и мрачна истанбулска нощ.
Хира сънува... Тя излиза забързано от имението, говорейки по телефона с Орхун. Лицето ѝ е озарено от неочаквана радост.
– Когато брат ми се обади, тръгнах веднага – казва тя в слушалката. – Сега ще дойде да ме вземе. Гласът му звучеше малко странно. – Защо? Случило ли се е нещо? – чува се разтревоженият глас на Орхун. – Не знам. Стори ми се раздразнен. Ще изпием по едно кафе и се връщам. Няма да закъснея, не се притеснявай. – Добре, не бързай, всичко е наред. Обади се, ако имаш нужда от нещо. – Разбира се.
Хира затваря телефона. Тя грее, когато вижда Кенан от другата страна на пътя. Маха му с усмивка, щастлива от срещата. Кенан прави крачка, за да пресече улицата. В същия миг отстрани изскача кола, връхлитаща с бясна скорост. Хира застива, очите ѝ се разширяват от ужас.
– Батко! – изкрещява тя.
Но този път няма кой да спре времето. Колата удря Кенан с тъп, смразяващ звук. Хира остава като вцепенена за секунда, преди да се втурне към неподвижното му тяло.
– Батко! Батко! Добре ли си? Събуди се! Батко! – Писъкът ѝ раздира тишината на нощта.
Хира скача в леглото, обляна в студена пот. Сърцето ѝ бие лудо в гърдите. – Батко... – прошепва тя, опитвайки се да си поеme дъх.
Орхун, който е наблизо, чува вика и влиза веднага. – Кошмар ли сънува? Хира само кима, все още треперейки. Орхун я привлича в обятията си, опитвайки се да прогони демоните от съня ѝ.
– Не се страхувай. Госпожа Перихан не може да ти навреди. Няма да я допусна близо до теб. Хира не издържа повече. Тя вдига глава и го поглежда в очите: – Не се страхувам от Перихан.
– Тогава от какво? – изненадва се Орхун. – Има ли друг проблем? – Бягството на Перихан ме тревожи, но... истинският ми страх е друг. Съвсем друг – гласът ѝ трепери. – Кажи ми какво е?
– Брат ми... – признава тя със сълзи на очи. – Страхувам се, че нещо ще му се случи. – Защо изведнъж нещо трябва да се случи на Кенан? – Орхун се мръщи, подозрението се чете в погледа му. – Майка ми ли каза нещо?
Хира извърта поглед, не искайки да разпалва война, но мълчанието ѝ е достатъчно потвърждение. – Хира, майка ми ли те заплаши? – настоява той. Тя кима едва забележимо. – Знам, че не ме обича и не ме приема. Вече се примирих с това. Но... толкова ме боли, когато ме заплашва с единствения роднина, който ми остана.
– Какво точно ти каза? – гласът на Орхун става леден. – Няма значение, наистина... Просто го каза, сигурно иска само да ме сплаши. Тя не би го направила. А може и аз да не съм разбрала!
– Разбрах точно това, което трябваше – отсича Орхун, а очите му помръкват от гняв. – Този път е заложила живота на брат ти. Той се изправя рязко, сякаш е готов за битка. – Афифе Демирханлъ е извън контрол! Нека каже на мен какъв е проблемът ѝ!
Орхун тръгва към вратата, но Хира пресича пътя му, спирайки го като жива бариера. – Спри! Не отивай с тази ярост! Освен това е късно, тя си почива. – Майка ми прекрачи всякакви граници! – вика той. – Не може тя да почива, докато тормози всички останали. Ще си плати за това, което ти причини! – Но не така... Успокой се! – Не съм в състояние да се успокоя. Ще направя каквото е необходимо.
Орхун изважда телефона си с рязко движение. – На кого звъниш? – пита тя, изплашена. – Чакай тук.
Той излиза от стаята, говорейки по телефона с властен тон: – Салих, слушай ме внимателно...
Хира върви нервно из стаята. Когато Орхун влиза, тя веднага се втурва към него.
– Говори ли с майка си? Сигурно е много ядосана – гласът ѝ трепери от безпокойство. – Успокой се, ще говоря с нея утре – казва Орхун с равен, непоколебим тон. Той хваща ръката ѝ и нежно я принуждава да седне на ръба на леглото. – Майка ми не може да говори така. Тя няма право да заплашва никого с живота на близките му. Афифе Демирханлъ може и да е силна жена, но светът не се върти само около нейните желания.
Хира го гледа с благодарност, но страхът не я напуска. – Батко... Вече си имам брат. Разбираш колко е ценно това за мен, нали? – Разбирам, повярвай ми. И никога няма да позволя нещо да се случи с Кенан. Ще защитя и теб, и него. Дори ако трябва да те защитавам от собствената си майка...
Хира кима едва забележимо. Орхун я поглежда нежно: – А сега се опитай да поспиш малко. – Не... ще постоя будна още малко. Страх ме е да не сънувам същия кошмар. – Кажи ми какво видя? – Лошите сънища не се разказват – промълвява тя. – Не искам да предизвиквам съдбата.
Орхун я привлича към себе си, обгръщайки я с ръце. – Може би тук ще намериш покой. Знаеш, че моето рамо винаги е на твое разположение. – Знам – Хира се усмихва горчиво и затваря очи. – Това е най-сигурното пристанище на света... Мястото, където се чувствам спокойна. В такива моменти си спомням, че съм жива. Толкова се радвам, че те има...
Нощта се разсейва, отстъпвайки място на нов ден.
Орхун излиза от кабинета си с папка в ръка. Той се насочва към ателието на майка си с решителността на човек, който е изгорил всички мостове зад себе си.
Влиза в стаята без да чука. Афифе чете книга, но щом го вижда, веднага усеща напрежението, което той излъчва. – Какво става, Орхун? – пита тя, затваряйки книгата с престорено спокойствие.
Орхун диша тежко през носа, сякаш се опитва да сдържи гнева си. – Знаеш ли какво си мисля, мамо? Ти прекара целия си живот, опитвайки се да ни „защитаваш“. – Разбира се, това е майчинският ми дълг – отговаря тя гордо.
– Да започнем ли с Нихан? – гласът на Орхун реже като бръснач. – Какво направи, за да я защитиш? Отне ѝ сина! Ами Нуршах? За да я защитиш, ѝ отне професията. Нещо повече – ти отне баща ни, уж за да ни предпазиш!
Афифе се изправя рязко, засегната от думите му: – Това са неща, за които сме говорили хиляди пъти. Какъв е смисълът да го правим пак? – Любопитен съм за нещо друго – прекъсва я той. – Всичко това е било за децата ти... А заплахата към Кенан? И това ли е, за да защитиш децата си?
Афифе веднага разбира, че Хира е проговорила. Маската ѝ на величие трепва за секунда. – Щеше да ме изненада, ако не беше дотичала веднага при теб! – казва тя, възвръщайки ледения си тон. – Направих каквото трябваше. Имам отговорности. Това име е наследство! Аз пазя не само децата си, но и честта на фамилията!
– Точно за това исках да говорим! – изкрещява Орхун и хвърля папката на бюрото ѝ. – Повече не ме защитавай. Защото се отказвам от фамилията Демирханлъ!
Афифе застива, сякаш е ударена от гръм. Очите ѝ се впиват в папката. – Отказвам се от фамилията и от наследството! Скоро имаме дело в съда.
– Какво означава това? – гласът на Афифе заглъхва. – Чуваш ли се какво говориш? Такова нещо е невъзможно! – Възможно е... Отказвам се. Напускам. Не го искам. Очевидно е, че тази фамилия не носи мир, тя е като проклятие... Взех решение. Ще приема фамилията на баща си.
Афифе се отпуска на стола, сякаш са ѝ нанесли физически удар. – Ще взема жена си и ще изградя прост и спокоен живот – продължава Орхун, докато се насочва към изхода. – Предупреждавах те многократно. Твоето безразсъдно поведение доведе дотук.
Той излиза, оставяйки Афифе в пълно вцепенение. В коридора той среща иконома Шевкет и подхвърля сухо: – Наглеждай госпожа Афифе.
Шевкет влиза притеснен в ателието и намира господарката си срината на дивана. – Госпожо... – той веднага посяга към апарата за кръвно. – Нека проверим кръвното ви. – Няма нужда! – промълвява Афифе, а лицето ѝ е пепеляво. – Дай ми хапчетата.
Тя гледа в една точка, докато осъзнава, че в опитите си да контролира всичко, е загубила най-ценното – своя син.
Перихан върви нервно напред-назад сред прашните стени на склада, заприличала на притиснат в ъгъла звяр. Когато Нева и Коркут най-после влизат, тя се втурва към тях с безумен поглед. – Къде бяхте? Отне ви цяла вечност! – процежда тя. Нева я прекъсва хладно и ѝ подава чанта: – Всичко, което поиска, е вътре.
Перихан отваря чантата и очите ѝ светват при вида на пачките пари и пистолета.
Нева усеща ледени тръпки и се опитва да наложи контрол: – Няма да правиш нищо без мое знание! Ще чакаш знак от мен.
– Разбрахме се, стига! – сопва се Перихан, докато гали оръжието. В ума ѝ вече е само една мисъл: – Смъртта ти ще дойде от моите ръце, пустинна мишко...
Хира обикаля неспокойно из стаята. В главата ѝ препускат спомени от снощи – гневната реакция на Орхун, когато научи за заплахата на Афифе. „Не трябваше ли да му казвам? Но как можех да мълча? Защо винаги се оказвам между два огъня?“ – мисли си тя.
Телефонът ѝ иззвънява. Непознат номер. – Не, няма да вдигна – казва тя, но апаратът звъни упорито. Накрая тя натиска бутона. – Мразя те! Ще си платиш! – чува се гласът на Перихан, преливащ от злоба. – Ще ти отнема живота, чуваш ли? Лично аз ще те убия!
Хира затваря телефона веднага, треперейки. В този момент влиза Орхун. Тя веднага се опитва да скрие паниката си, но забелязва, че той изглежда различно. – Какво става? Случило ли се е нещо? – пита тя. Орхун се приближава и хваща ръцете ѝ. – Отказах се. – Не разбирам... – Отказах се от фамилията Демирханлъ... Току-що го казах на майка ми.
Хира застива. – Защо направи такова нещо? Какво ще реши скъсването на връзките със семейството ти? – Приключих с нея! – отсича Орхун. – Тя заплашва теб и Кенан. Вече не се спира пред нищо в името на своята „червена линия“.
– Червената линия? – Семейството... корените... наследството... Нейното най-ценно притежание – обяснява Орхун с горчивина. – Докато носим същата фамилия, тя ще се чувства в правото си да затваря мен и Нуршах в този затвор. Името ни се превърна в опасно оръжие в ръцете ѝ. Но оттук нататък това няма да остане без последствия. Трябва да оставя името Демирханлъ, за да ѝ отнема това оръжие! В противен случай тя никога няма да спре да ни съсипва.
– Но тя е твоя майка! – казва тъжно Хира. – Това решение е твърде тежко. Не искам никой да страда... Особено ти. Не прави неща, които са необратими. Майката е незаменима.
Орхун я поглежда с възхищение, поразен от нейната доброта дори в такъв момент. – Трябва да тръгвам. Имам среща. Но първо ще взема някои документи от стаята. – Майка ти сигурно е съсипана... Посети я, преди да излезеш, ако искаш.
Орхун я целува нежно по челото. – Не се тревожи за тези неща повече! Той излиза, а Хира остава да гледа след него с нарастваща тревога.
Кенан държи ръцете на Нефес, опитвайки се да върне доверието ѝ. – Наистина ли няма да се разделите с леля Нуршах? – пита детето с надежда. Кенан преглъща и гласът му става дълбок: – Бракът ни започна на хартия, миличка... Но вярвам, че един ден ще стане съвсем истински.
Нуршах, която тъкмо излиза от кухнята, застива зад ъгъла. Сърцето ѝ спира, докато слуша признанието му. – Тогава ще сме истинско семейство и ще си имам братче! – радва се Нефес. – Ще предложиш ли на леля Нуршах? Кенан се усмихва нежно: – Трябва да изчакаме правилния момент, принцесо. Остави това на баща си.
Нуршах се връща бързо в кухнята, притиснала ръка към гърдите си.
