В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун поставя ултиматум на майка си да спре с атаките срещу Нуршах и Кенан, заявявайки, че търпението му окончателно се е изчерпало. Докато напрежението в имението расте, внезапен инцидент на пътя и изчезването на малката Нефес хвърлят всички в нова, неподозирана опасност.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 235 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Афифе измисля план, за да се отърве от Кенан и Хира.
Докато Кенан отива в имението, за да посети сестра си и да обсъди с Орхун делото, кола се устремява към него с голяма скорост точно пред къщата. От балкона Хира наблюдава сцената и вика отчаяно, за да го предупреди. Инцидентът я разтърсва дълбоко, събуждайки у нея страха да не загуби брат си, когото едва е намерила.
Никой не подозира, че Афифе е тази, която е организирала всичко. Кенан, който се измъква невредим, се изправя срещу Афифе, като ѝ казва, че е мълчал, независимо какво му е сторила, но ако разстрои или стори нещо Хира, тогава ще ѝ покаже другата си страна.
След заминаването на Кенан, Афифе заплашва Хира, давайки ѝ да разбере, че тя стои зад инцидента.
Междувременно Орхун научава, че Перихан е избягала от психиатричната болница и предприема мерки, за да защити Хира.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В имението тишината е тежка, нагнетена от тайни. Кенан излиза от кабинета на Орхун, където се сблъсква лице в лице с Афифе. Първата му мисъл е да я подмине, сякаш е част от мебелите, но нещо в него кипва. Той спира и я заковава с тежък, безмилостен поглед.
– Госпожо Афифе... Вижте, досега мълчах за всичко, което ми причинихте. Търпях и подминавах с лека ръка атаките ви. когато става въпрос за Хира... ако се опитате да ѝ сторите нещо... – Кенан прави крачка напред, скъсявайки дистанцията. – Тогава ще наруша мълчанието си. И ще видите един Кенан, когото не познавате и от когото ще трябва да се страхувате.
Афифе не трепва. Тя извива вежди с ледено величие и го претегля с очи, изпълнени с погнуса. – Ако бях на твое място, не бих свиквал толкова с този дом. Кенан се усмихва многозначително. – Госпожо Афифе, тук живее сестра ми. И докато тя е тук, аз ще правя всичко, което е необходимо.
В този момент Хира излиза от кабинета и усеща искрите между двамата. Афифе се обръща и тръгва към хола. Хира веднага се приближава до брат си, притеснена.
– Каза ли ти нещо лошо? Кенан веднага омеква, виждайки тревогата изписана на лицето ѝ. – Не, не, нищо лошо. Просто поприказвахме на език, който госпожа Афифе разбира. Това е всичко. – Той поглежда часовника си. – Хира, трябва да тръгвам, преди да е станало твърде късно. Имам планини от работа в офиса. – Де да можеше да останеш още малко... – въздъхва тя. – И на мен ми се иска, сестриче, но наистина не мога. – Добре тогава. Щом си зает... Почакай само минута, ще сложа от сладкиша в кутия за Нуршах и Нефес. – Разбира се. А за мен нищо ли няма? – подкача я той с лека усмивка. – И за теб, батко, разбира се! Ей сега ще се върна.
Хира почти подтичва към кухнята, озарена от кратката радост, а Кенан я изпраща с поглед, в който се чете готовност да я защити от целия свят.
Пренасяме се в клиниката, където е затворена Перихан. В коридора на клиниката е тихо, чува се само звукът от колелата на количката за чистене. Една чистачка бута кофата и спира пред врата с надпис „САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ПЕРСОНАЛ“. Когато тя вдига глава, виждаме лицето на Перихан. Планът на Нева е задействан.
Перихан влиза в стаята. Когато вратата се отваря отново, тя вече е сменила престилката с цивилни дрехи, оставени там предварително. Един мъж – пионка на Нева – прави кратък знак с глава от дъното на коридора. – Насам. Побързай!
Лицето на Перихан се изкривява в зловеща гримаса. Погледът ѝ е пълен с отрова. „Този път нямаш шанс. Идвам да ти взема живота, Хира...“ – изрича тя в мислите си, преди да изчезне в сенките на изхода.
В градината на имението цари съвсем друга атмосфера. Орхун и Хира се разхождат бавно, а темата за Кенан все още вълнува сърцето ѝ.
– Толкова се страхувах, че нещо ще се случи с брат ми. Коленете ми омекваха само при мисълта... – признава Хира. Орхун спира и я поглежда с онази увереност, която само той притежава: – Всичко приключи. Брат ти е добре. Вече нищо лошо няма да се случи на никого. – Дано... Част от мен страда, че не можах да срещна сестра си Вуслат, но другата част сияе, защото намерих брат си. Просто ме е страх да не го загубя отново.
Орхун я хваща за ръцете, принуждавайки я да го погледне в очите. – Изхвърли лошите мисли. Наслаждавай се на живота. Сега е времето да си спомним какво сме изгубили, но и да оценим това, което имаме. Хира се усмихва, усещайки топлината му. Но Орхун решава да смени темата с лукав пламък в очите: – Шивачът взе ли всички мерки за роклята? – Разбира се, че ги взе... – отвръща тя малко наивно. – Значи казваш, че всичко е готово? – Да, разбира се. – Хмм, струва ми се, че има нещо гнило. Къде е онзи метър? Дай аз да взема мерките отново! – Орхун тръгва към нея с шеговит поглед.
Хира изпада в лека паника, а ръцете ѝ затреперват. Тя се опитва да се изплъзне, но Орхун я пресича: – Чакай, няма да избягаш! Не и преди да изпием по едно кафе заедно. – Добра идея! – съгласява се тя бързо, но после го поглежда строго. – Не мисли, че не забелязвам как увеличи кафетата напоследък! Мълча си само защото е безкофеиново, иначе...
Орхун хваща ръката ѝ и я поставя точно върху сърцето си – там, където все още носи белега от куршума. – Цялата тази грижа е заради онзи „натрапник“ вътре, знам – прошепва той, визирайки сърцето си. – Не ми пука за кафето. Ако не е то, ще е нещо друго... (Той вдига ръката ѝ и нежно я целува). Важното е да е поднесено от тези ръце.
Хира разцъфва в усмивка, но смутена от силните емоции, почти побягва към къщата.
Хира тъкмо се насочва към кухнята, когато Афифе изниква пред нея като ледена бариера. Жената стои с изправена осанка и ледено величие.
– Знаеш ли, всъщност съм най-щастлива от това, че намери брат си – казва Афифе с глас, в който липсва всякаква топлина. Хира се заковава на място, напълно объркана: – Моля? – Какво, учудена ли си? Смяташ, че госпожа Афифе не би казала такова нещо? – Афифе я претегля с очи, пълни с презрение. – Не ме гледай толкова невярващо, съвсем сериозна съм. Радвам се, че се събрахте. Знаеш ли защо? Хира я гледа невинно, очаквайки отговора като присъда. – Защото досега нямаше къде да отидеш. Нямаше врата, на която да почукаш. Но сега имаш. Къщата на твоя скъп брат... Ако се наложи, можеш да си събереш багажа и да се приютиш при него. Нали? Страхотно убежище... дупка, в която да се скриеш.
– Защо ми говорите така? – гласът на Хира трепери. – Не е ли очевидно? Казвам ти да се махаш оттук! Не замърсявай повече дома ми с присъствието си... Иди и живей в дупката, която заслужаваш. Ти не си достойна за тази къща, нито за фамилията Демирханлъ. Чу ли ме? Тази сватба няма да се състои! Ако не си тръгнеш сама, ще си отговорна за всичко, което ще се случи. – Погледът на Афифе става хищен и заплашителен. – Защото сега вече имаш брат, когото никога няма да искаш да загубиш. Вече не си сама.
– Какво искате да кажете? – ужасът започва да обзема Хира. Афифе се усмихва злобно, а в очите ѝ проблясва омраза: – Чух, че брат ти за малко не е бил блъснат от кола днес. Но е оцелял в последната секунда. Може би ще дойде ден, в който няма да има възможност за последна секунда...
Хира застива, а дъхът ѝ спира. Тя осъзнава, че нападението над Кенан не е било случаен инцидент, а кърваво предупреждение от жената срещу нея.
Хира застива. Думите на Афифе ехтят в коридора като погребален звън.
– Рискувах всичко, за да разкарам теб и брат ти от живота ни! – изрича Афифе със смразяващо спокойствие. Гласът на Хира трепери, докато тя събира смелост да се изправи срещу нея: – Вие ме заплашвате... – Заплахата е само празни думи. Аз ти казвам точно какво ще направя. Или си тръгваш и спасяваш брат си, или... Изборът е твой.
Афифе се обръща с ледено величие, за да си тръгне, но Хира я спира с вик, в който се преплитат болка и ярост: – Стойте далеч от брат ми! Не го докосвайте! – Ако те беше грижа достатъчно за него, вече щеше да си започнала да си стягаш багажа! – Афифе я стрелва с поглед, пълен с чиста омраза. – Слез от гърба на сина ми! Изчезни от живота ни!
Господарката на дома си тръгва, оставяйки Хира в центъра на един кошмар, от който няма събуждане.
В същото време Орхун разбира, че Периха е избягала от клиниката.
В кухнята на имението Хира приготвя кафе, но движенията ѝ са механични. Тя дори не забелязва, че Орхун влиза. В главата ѝ като натрапчива мелодия звучат думите на Афифе за инцидента с Кенан: „Може да дойде ден, в който да няма последна секунда... Ти си отговорна.“
Когато най-сетне го вижда, тя се опитва да изтръгне усмивка от себе си. – Кафето почти е готово. Искаш ли нещо друго? Орхун се приближава, а лицето му е напрегнато. – Ще те помоля за нещо. Не излизай от къщи, освен ако не е крайно наложително. Разбра ли ме? – Защо казваш това? Нещо се е случило, нали? – Хира веднага усеща опасността.
– Перихан е избягала от клиниката. Съобщиха ми току-що. Тя не е добре с главата, в момента е напълно непредсказуема. Ако някога я срещнеш, бягай. Не влизай в контакт с нея! Хира застива. Спомня си онзи зловещ разговор по телефона, когато Перихан ѝ се закани, че ще я унищожи. – Тя ми се обади... – промълвява Хира с пресъхнало гърло. – Обадила ти се е? Това не е нормално. Тя няма достъп до телефон там. Някой ѝ помага.
Орхун веднага звъни на Салих, нареждайки пълно разследване на персонала в болницата. Когато затваря, вижда, че Хира е пребледняла и залита. Той я хваща и ѝ подава чаша вода. – Спокойно, нищо няма да ти се случи. Ще я намерим. Охраната е предупредена, тя не може да припари до тук. Не се страхувай...
Орхун вярва, че страхът на Хира е заради Перихан, но той не подозира, че сърцето ѝ е разкъсано от друга, по-страшна заплаха. Хира отпива от водата, но погледът ѝ остава блуждаещ. Тя знае, че е притисната в ъгъла – от едната страна е лудостта на Перихан, а от другата – леденото обещание на Афифе да погуби брат ѝ.
Нуршах и Фатих претърсват квартала, но не могат да открият Нефес. Притеснена Нуршах се обажда на Кенан.
– Чакай! Спри и се успокой! – гласът на Кенан звучи рязко. – Как да се успокоя, Кенан?! Тя е само едно дете!
– Намерих я. Чуваш ли ме, Нуршах? Казах, че я намерих... Светът на Нуршах сякаш спира. Тя застива на място, а Фатих я гледа с широко отворени очи, опитвайки се да разчете лицето ѝ. – Какво? Намерил си я? Къде?!
– Поеми си дълбоко дъх – нарежда Кенан. Нуршах изпуска въздуха, който е задържала в гърдите си, и едва не се свлича на земята: – Пфу... за малко да умра! Казвай къде е! – Юнус от квартала ми се обади. Видял я съвсем сама в парка. Чака до нея. Каза, че е добре, нищо ѝ няма. Тръгвам към тях.
Нуршах затваря очи, изричайки безмълвна молитва: – Слава на Бога! Слава на Бога! – Какво става? Къде е? – подпитва нетърпеливо Фатих. – Била е в парка през цялото време. Кенан отива да я вземе.
Кенан и Нуршах пристигат едновременно в парка.
– Мила... Принцесо, защо избяга от училище? Кажи на татко какво се е случило, а? – гласът на Кенан е мек и умолителен. – Толкова много ни изплаши, Нефес! – добавя Нуршах, но детето дори не ги поглежда. – Слънчице, няма ли да ни проговориш? – настоява Кенан. – Защо се държиш така, принцесо моя? С какво сме те наранили? – пита Нуршах с насълзени очи.
– Виж, чичо Юнус каза, че си ни ядосана. Така ли е? В този момент Нефес ги стрелва с гневен, пронизващ поглед, който ги кара да застинат. – Точно така! Защото ме излъгахте! Чух ви снощи... Бракът ви е фалшив!
Кенан и Нуршах остават като вкаменени.
Когато се прибират Нуршах и Кенан се опитват да обяснят на детето, че са се оженили, за да останат заедно.
– Виж, миличка... Ако не се бяхме оженили с леля ти Нуршах, нямаше да можем да те вземем от дядо ти – обяснява той, надявайки се детето да разбере тежестта на избора им.
Нуршах се присъединява, а очите ѝ искрят от неизказани сълзи: – Повярвай ни, нямахме избор. Не само ти, всички трябваше да вярват, че бракът ни е истински. Нима мислиш, че сме искали да те мамим? – Направихме го, за да бъдем заедно – добавя Кенан с надежда.
В коридора Фатих и Джейлан стоят като вцепенени. Шокът е изписан на лицата им. – Значи затова са се оженили... – прошепва Джейлан, докато сърцето ѝ прескача удар. – Втрещен съм, Исо... просто не мога да повярвам – отвръща Фатих, едва сдържайки вълнението си.
Вътре Нефес ги поглежда подозрително, малките ѝ юмручета са свити: – Направихте го, за да сме заедно? Кенан потвърждава с поглед, но отговорът на детето е като студен душ: – Това е игра на семейство... А игрите не стават истина. Ние сме семейство само на ужким... Никога няма да сме истински! – Тя се изправя рязко, готова да избяга. – Слънчице, къде отиваш? Нали говорехме? Седни, моля те... – опитва се да я спре Кенан. – Не искам да говоря повече! Искам истинско семейство! Истински родители и истинско братче или сестриче! – извиква Нефес и излиза от стаята, оставяйки Кенан и Нуршах потънали в безпомощност.
