В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нуршах и Кенан. Разбирайки, че собствената му майка е съсипала кариерите им, за да ги раздели, гневът му заплашва да изпепели всичко по пътя си.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 234 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун се изправя срещу Афифе заради това което е причинила на Нуршах и Кенан – търпението му е изчерпано и този път прошка няма да има!
Окуражена от подкрепата на Орхун, Нуршах заявява на майка си, че няма да се разведе с Кенан, независимо какво би направила тя.
Хира и Орхун продължават подготовката за сватбата си.
Кенан отива в имението, за да посети сестра си и да обсъди делото с Орхун, когато кола се устремява към него с голяма скорост точно пред къщата. От балкона Хира наблюдава сцената и вика отчаяно, за да го предупреди. Кенан се отървава на косъм.
В същото време Нуршах разбира, че Нефес не е отишла на училище.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Напрежението в имението е достига точката на кипене. Орхун и Хира се прибират след вечерята. Докато изкачват стълбите към покоите си, Орхун върви тежко и гневно, а Хира едва успява да догони ритъма му. Тя го поглежда плахо, опитвайки се да усети докъде се простира яростта му.
– Искаш ли да ти направя кафе? – гласът ѝ трепери леко, търсейки начин да го задържи на място и да разсее бурята.
Орхун обаче дори не я поглежда. Лицето му е като изсечено от камък, а очите му горят от насъбран гняв.
– Не. Ще говоря с майка ми! – отвръща той сухо.
Хира застава пред него, опитвайки се да бъде бариерата между него и поредния скандал, който ще разтърси основите на дома им.
– Сега си твърде ядосан... Не можеш ли да изчакаш до сутринта? – гласът ѝ е изпълнен с молба. – Утре ще говорите спокойно и ще намерите решение.
Орхун застива за секунда, претегляйки думите ѝ, но решителността му е непоколебима. Той я прекъсва, преди тя да е довършила мисълта си.
– Изключено! Още сега, тази вечер, всичко това ще приключи веднъж завинаги!
Той тръгва нагоре по стълбите, оставяйки Хира безсилна в подножието им.
Афифе седи в креслото с ледено величие, разлиствайки списание, сякаш нищо в този свят не може да наруши спокойствието ѝ. Стъпките на Орхун отекват по пода. Той застава пред нея. Афифе бавно вдига очи, усещайки тежката енергия на сина си.
– Предполагам, че имаш да ми казваш нещо? – подхвърля тя с хладен тон. – Слушам те.
– Както винаги... не си стояла със скръстени ръце! – гласът на Орхун е дрезгав от сдържан ярост. – Ти си причината правата на Нуршах и Кенан да бъдат отнети. Първо им пречеше да работят, после им отне клиентите и подля вода на бизнеса им. А сега ги остави на улицата! Вече дори не мога да намеря име за тази злоба. Каква е тази омраза, майко? Какво е това проклета отмъстителност?
Афифе затваря списанието с рязко движение и се изправя.
– Значи Нуршах и мъжът ѝ са ти се оплакали... Не съм изненадана! – на устните ѝ се появява тънка, отровна усмивка. – Не се изненадах и когато разбрах, че Хира и онзи мъж са брат и сестра. От една закваска са. Когато закъсат, пращат теб. Жалка история.
Търпението на Орхун се пръсва на парчета.
– Стига! Не прави нито крачка повече! – прекъсва я той, а пръстите му се свиват в юмруци. – В противен случай аз ще стигна много по-далеч от теб! И повярвай ми, никак няма да ти хареса.
– Какво искаш да кажеш? – Афифе повдига вежди, а погледът ѝ помръква.
– Знаеш отлично какво имам предвид! – изригва той, а гласът му отеква в цялата стая. – Търпението ми се изчерпа! Чуваш ли ме? Достатъчно!
Афифе застива, поразена от тона му. Маската ѝ на недосегаемост се пропуква.
– Опомни се! Забравяш с кого говориш! Аз съм твоя майка!
– Знам много добре с кого говоря, мамо! – отсича Орхун със същата суровост. – Сега отвори очите си и виж истината. Ние не сме твои врагове, ние сме твои деца. Ако не го разбереш, този път ще изпълня обещанието си и ще си тръгна!
Преди тя да успее да изстреля поредната си отрова, Орхун се завърта и излиза. Афифе остава сама, вцепена сред тишината на огромния хол, усещайки за първи път, че губи почва под краката си.
Хира се разхожда неспокойно из стаята, притиснала ръце до гърдите си. Вратата се отваря рязко и Орхун влиза, все още дишащ тежко от сблъсъка.
– Говорихте ли? – пита тя плахо, вглеждайки се в лицето му.
– Говорих... – Орхун издишва шумно. – Да говориш с майка ми в такива моменти е все едно да говориш на стената.
– Искаш да кажеш, че няма да те послуша?
– Едва ли. Но тя ще си научи урока! – погледът му се фиксира в пространството с ледена решителност. – Майка ми ще разбере къде е границата. По единия или по другия начин.
Хира го гледа с надежда, примесена със страх, но не смее да каже нищо повече.
– Сега най-важното е да докажем невинността на Кенан и Нуршах. Върнат ли си правата, те сами ще се справят с останалото.
– Мисля, че ще успеят. Понякога прекалената подкрепа може да нарани гордостта им – отбелязва Хира със смирение.
Орхун кимва, одобрявайки думите ѝ, и се изправя, сякаш отупва прахта от себе си.
– Ние продължаваме с подготовката за сватбата – казва той твърдо. – Всичко ще бъде така, както ние искаме...
Кенан застива в коридора, дочувайки гласа на Нуршах от съседната стая. Той затаява дъх, а думите ѝ отекват в тишината със силата на клетва.
– Чу ме добре, нали, мамо? – гласът на Нуршах е по-твърд от всякога. – Няма да оставя Кенан! Никога!
Лицето на Кенан неочаквано просветва. Една неволна, топла усмивка се появява на устните му – в този момент на несигурност, нейната вярност е единственото, което му дава сили да диша.
Нуршах стиска телефона, очите ѝ искрят от решителност. Тя няма намерение да отстъпва.
– Нямам какво повече да кажа. Затварям! – отсича тя.
В другия край на линията Афифе е изгубила обичайния си контрол. Лицето ѝ е изкривено от гняв.
– Ти даваш ли си сметка какво говориш? – съска тя в слушалката. – Или ще оставиш този мъж, или ще видиш какво ще се случи...
– Нищо няма да се случи, мамо! – прекъсва я Нуршах, без да трепне. Гласът ѝ звучи спокойно, но ледено. – Знаеш ли? С всеки твой опит да ни разделиш, ние ставаме все по-близки. И сега ще бъде същото. Така че, ако искаш, продължавай да опитваш. Говори каквото пожелаеш!
Нуршах затваря телефона, прекъсвайки връзката и оставяйки думите на майка си да увиснат в празното пространство.
Афифе остава с вдигната ръка, вцепена от дързостта на дъщеря си. Тя захвърля апарата настрани, а гърдите ѝ се вдигат тежко от ярост.
– Първо брат ѝ, сега и тя! – промърморва тя през зъби, докато лицето ѝ помръква. – Заклели са се да ме довършат!
Връщаме се в стаята на Хира, където тя е отпуснала глава върху гърдите на Орхун, търсейки закрила. В тишината на стаята все още се чува тежкото му, накъсано дишане – ехо от гнева, който го раздираше преди малко. Тя се сгушва по-силно в него, опитвайки се да укроти бурята в душата му.
– Можеш ли да дишаш малко по-тихо? – казва тя с нежна, закачлива усмивка. – Не мога да чуя сърцето ти.
Ледовете в погледа на Орхун започват да се топят. Той омеква, а напрежението в раменете му изчезва под докосването ѝ.
– О, нима? – прошепва той, а гласът му става дълбок и топъл. – Слушай тогава. Какво казва сърцето ми?
Хира се притиска още по-близо до гърдите му, сякаш наистина се опитва да разгадае ритъма, който бие само за нея.
– Казва, че времето наближава... – изрича тя тайнствено.
– Какво наближава? – Орхун се усмихва доволно, заинтригуван от играта ѝ.
Този път Хира решава да го поводи за носа. Тя повдига поглед към него, а в очите ѝ искри пакостлив пламък.
– Ти как мислиш?
– Не знам... – Орхун я притегля по-близо. – Мисля, че е нещо много важно.
– Да, точно така. Казва нещо изключително важно – кимва тя сериозно.
– И какво е това важно нещо? – пита той, напълно погълнат от момента.
– Казва, че е време за сън! – засмива се тя. – Трябва да поспиш добре, за да си свеж и пълен с енергия сутринта.
Орхун я поглежда с престорено възмущение, сякаш казва: „Хвана ме!“, и поклаща глава.
– Браво! Учиш се много бързо.
– Имам страхотен учител – отвръща Хира, а в погледа ѝ се чете безкрайно възхищение.
Нервността на Орхун е напълно изчезнала, заменена от дълбок и спокоен мир. Той сякаш не иска да пусне този миг да си отиде.
– Изобщо не ми се тръгва точно сега... – признава той тихо. – Но щом е време за сън...
Той нежно целува бузата ѝ, оставяйки гореща следа върху кожата ѝ.
– Лека нощ тогава.
– Лека нощ – отвръща тя, едва откъсвайки очи от неговите.
Двамата остават вперени един в друг за още миг – поглед, изпълнен с обещания и любов, преди той да излезе, оставяйки я да мечтае за деня, в който нищо няма да ги разделя. Гневът отстъпи пред нежността, но тишината в имението беше само притишие пред нова буря.
В имението пристига шивачката, която ще изработи сватбената рокля на Хира. Жената внимателно обхожда тялото на Хира с метъра, като записва всяко число в бележника си. В стаята цари атмосфера на трепетно очакване.
– Много елегантен модел, изключително стилна рисунка – отбелязва жената, докато разглежда скицата. – Прекрасно е.
– Проектирах го така, както го чувствах – отговаря Хира, а очите ѝ блестят от радост.
– Ще ви стои божествено.
– Предпочитам да е изчистено. Надявам се да не е твърде трудно за изработка.
Хира е обзета от сладко вълнение. В този момент телефонът на шивачката извънява.
– Извинете ме, трябва да вдигна... – казва жената и се отдръпва.
Орхун влиза в стаята точно в този момент. Шивачката го забелязва и тъкмо да го поздрави, той ѝ дава знак с ръка да мълчи. С решителна походка той взема метъра и се приближава към Хира в гръб.
– Ако искаш, аз мога да продължа... – гласът му е дълбок и кадифен.
Хира рязко вдига глава и когато среща погледа му в огледалото, лицето ѝ моментално пламва в алено.
– Боя се, че мерките на талията ти са грешни... – казва той със съвсем сериозен тон.
– Не... – заеква тя смутено. – Измериха ги точно.
– Не, не обичам да рискувам – отсича Орхун без да излиза от роля.
С бързо и ловко движение той обвива метъра около талията ѝ и я придърпва силно към себе си. Хира затаява дъх, озовавайки се лице в лице с него.
– Трябва да измерим отново. Талията е най-важната част.
– Н-но... ти дори не погледна – промълвява тя, а сърцето ѝ блъска лудо в гърдите. – Откъде знаеш?
– Няма нужда да гледам... аз знам – прошепва той, фиксирайки устните ѝ. – Да видим дали раменете са наред.
Орхун отмества косата ѝ с властно, мъжествено движение, разкривайки шията ѝ.
– Моля те, стой мирно...
Хира застива, през тялото ѝ преминават сладки тръпки. Той я обръща към себе си, скъсявайки разстоянието до минимум.
– Сега да проверим и врата... – докато наглася метъра, той се навежда съвсем близо до нея. – Не си забравила танца, нали?
Коленете на Хира омекват. Тя едва намира гласа си.
– Не съм забравила...
– Не те чух... – притиска я той, а в очите му гори пламък.
– Не съм го забравила – повтаря тя, преглъщайки трудно.
– Добре... Но все пак ще направим репетиция.
Гонча, която тъкмо се кани да влезе, вижда романтичната сцена, усмихва се и тихо се оттегля, за да не развали магията. Гласът на завърналата се шивачка обаче ги връща в реалността.
– Простете ми! Трябваше да отговоря, но се върнах веднага.
– Можехте да говорите спокойно, нямаше нужда да бързате – казва Орхун, бързо възвръщайки самообладанието си. – Кенан ще дойде скоро заради случая с колегията.
– Не знаех, че ще идва! – оживява се Хира. – Това е чудесно. Ще му приготвя сладкиш.
Орхун я поглежда с безкрайна любов за последно и излиза от стаята.
Действието се пренася в клиниката. Един мъж влиза в стаята и подава телефон на жена, която стои с гръб към вратата. Когато тя се обръща, виждаме Перихан. Лицето ѝ е мрачно, а погледът – изпълнен с отрова.
– Готова ли си? – чува се гласът на Нева от слушалката.
– Готова съм както никога досега – изсъсква Перихан.
Очевидно двете подготвят зловещ план, който заплашва да разруши крехкото щастие в имението.
Хира е излязла на терасата, вперила очи в пътя. Сърцето ѝ трепва, когато съзира познатата фигура на Кенан да наближава. Тя маха възторжено, с чистотата на малко дете, което е открило изгубено съкровище. Кенан също я забелязва и ѝ отвръща с усмивка.
В този миг обаче, една паркирана наблизо кола внезапно потегля. Времето сякаш застива. Музиката натежава, предвещавайки трагедия. Автомобилът набира скорост, насочвайки се право към нищо неподозиращия Кенан. Хира забелязва опасността в последния момент, а викът ѝ раздира тишината:
– Батко, внимавай!
Кенан се сепва от гласа ѝ и инстинктивно отскача назад. В същата секунда колата профучава покрай него, избягвайки удара на косъм, след като шофьорът рязко завърта волана. Хира изтръпва, а след това хуква надолу, сякаш от това зависи животът ѝ.
Хира прелита през хола като ранена птица. Тя дори не забелязва Афифе, която стои в ъгъла и я претегля с леден, непроницаем поглед. Лицето на господарката е като каменна маска – никаква емоция, никакво състрадание. Хира излита през входната врата, търсейки само едно – да се увери, че брат ѝ е жив.
Хира се хвърля в прегръдките на Кенан още преди той да е направил крачка към прага.
– Батко! Добре ли си? Кажи ми, че си добре! – гласът ѝ е задавен от сълзи.
– Добре съм, добре съм, скъпа... – успокоява я той, притискайки я до себе си. – Не се притеснявай, всичко мина.
– Слава на Бога! – издишва тя, докато тялото ѝ още трепери от шока.
Орхун излиза бързо от къщата, привлечен от суматохата. Погледът му е загрижен, но и изпълнен с подозрение към случилото се.
– Какво става? Какво се случи тук?
– Толкова се изплаших... – хлипа Хира. – Колата почти да го прегази!
Докато в имението се възстановяват от шока, в офиса на Кенан напрежението е от друг вид. Джейлан и Фатих са пристигнали, но атмосферата е тежка.
– Снахо, какво ѝ става на малката днес? – пита Фатих, клатейки глава. – Гледа накриво, държи се странно...
– И ние забелязахме – въздиша Нуршах.
– Да не би още да я мъчи тази история с брат ѝ? – добавя Джейлан.
Преди Нуршах да успее да отговори, телефонът ѝ иззвънява. Тя поглежда екрана – учителката на Нефес.
– Да, госпожо Идил? Добре сме... Какво се е случило? – лицето на Нуршах внезапно помръква. – Как така? Нефес не е дошла на училище? Но Фатих и Джейлан я оставиха лично!
Тя се обръща към тях с пребледняло лице.
– Вие оставихте Нефес пред училището, нали?
– Разбира се! – отсича Джейлан, а Фатих кимва объркано.
Нуршах се опитва да запази самообладание пред учителката, предполагайки, че детето може да е отишло при приятелка, но след като затваря, страхът я парализира. Нефес е изчезнала веднага след като е била оставена.
– Джейлан, ти остани тук, в случай че се прибере. Ние с Фатих ще претърсим района – нарежда Нуршах. – И в никакъв случай не казвайте на Кенан! Не искам да го тревожим още повече.
Хира пие вода с треперещи ръце, докато Кенан и Орхун обсъждат случилото се.
– Слава на Бога, Кенан. Как стана това? Не те докосна, нали? – пита Орхун, вперил тежък поглед в него.
– Не, успях да се дръпна. Шофьорът зави в последната секунда, и аз не разбрах как стана. Но съм добре.
– Господ те опази... – промълвява Хира през сълзи. – Трябва да съобщим в полицията!
Орхун обаче бързо насочва разговора към основната цел на срещата.
– Нека седнем. Трябва да изчистим това петно върху името ви. Ето какво разбрахме – Ерикан, човекът, който твърди, че си взел подкуп, е избягал в чужбина. Но открихме помощника му – Исмаил. Той подписа пълни самопризнания.
Кенан преглежда документа, но лицето му остава сериозно.
– Това е важно, Орхун. Исмаил знае всяка негова стъпка. Но за съда това няма да е достатъчно. Трябва ни неоспоримо, материално доказателство.
– Ще го намерим – обещава Орхун с онази ледена решителност, която не търпи възражения.
Хира се усмихва през сълзи, гледайки двамата мъже.
– Радвам се, че те има, Орхун. Скоро пак ще облечеш адвокатската тога, батко. Молитвите ми са с теб.
В този момент Гонча влиза с поднос – чай и сладкишът, който Хира е приготвила с толкова любов специално за брат си. Кенан отчупва парче и за миг изражението му се променя.
– Хира... този сладкиш има абсолютно същия вкус като на сестра ми Вуслат. Сякаш тя го е правила. Ръцете ви имат един и същ почерк. Благодаря ти.
Хира сияе от щастие, но докато в стаята цари миг на семейна идилия, тя не подозира за изчезването на Нефес... нито че катастрофата с Кенан може би не е била просто инцидент, а първият ход в една много по-опасна игра.
