В предния епизод на турския сериал „Плен": В имението Демирханлъ напрежението достига точка на кипене, след като Афифе напада Хира с поредната порция ненавист. За първи път обаче Хира излиза от ролята на жертва и се изправя смело срещу Афифе, за да защити честта на семейството си.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 233 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
В имението Демирханлъ спокойствието е само измама. Докато Хира и Кенан се радват на първите си мигове като брат и сестра, Орхун научава горчивата истина за подлия удар на Афифе срещу Нуршах и Кенан. Разбирайки, че собствената му майка е съсипала кариерите им, за да ги раздели, гневът му заплашва да изпепели всичко по пътя си.
В същото време Нева плете опасен съюз с Перихан, подготвяйки капан, от който Хира може и да не излезе жива. Сватбата наближава, но цената на щастието в този дом винаги се плаща с кръв и сълзи.
Дали любовта на Орхун ще бъде достатъчен щит срещу обединеното зло, което дебне в тъмното?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Хира е заспала в стаята си, унесена над френска книга. Спокойствието ѝ обаче е прекъснато от кошмар, който нарушава съня ѝ. Перихан влиза тихо, а в ръката ѝ блести нож. Тя се навежда над нея с безумен пламък в очите.
– Мислеше ли, че ще се отървеш от мен толкова лесно, пустинна мишко? – гласът на Перихан е леден, пропит с чиста омраза.
Хира отваря очи, парализирана от ужас. Преди да успее да извика, Перихан вдига ножа и започва да нанася удар след удар с налудничаво настървение. Очите на Хира угасват, а Перихан избухва в истеричен, вледеняващ кръвта смях.
– Умри! Умри!
Гласът ѝ ехти, докато тя се тресе в конвулсии от задоволство... но това е само кошмар.
В същото време Перихан седи в стаята си в клиниката, запазила същото изражение на лицето. Пред нея стои Нева, която наблюдава с интерес как жената срещу нея губи разсъдъка си. Перихан повтаря механично, сякаш още държи ножа:
– Забивам го и го вадя! Забивам го и го вадя! Не мога да спра... – тя се усмихва блажено, което прави гледката още по-зловеща. – Откакто онзи пустинна мишка се появи в живота ни, не съм видяла добър ден! Заради нея синът ми влезе в затвора. Изкара дъщеря ми извън нерви, докато тя не си отиде от този свят... А после загубих и сина си, без дори да видя лицето му за последно! А тя? Тя продължава да живее, сякаш нищо не се е случило!
Нева вижда златна възможност да налее още масло в огъня. Тя се навежда напред, преструвайки се на загрижена:
– Перихан, ти явно не знаеш най-новото... Тя намери и брат си.
Перихан застива. Очите ѝ се разширяват, а погледът ѝ става направо плашещ.
– Какво? Как така?
– Съпругът на Нуршах... Кенан. Оказа се, че той е истинският брат на Хира. Направиха тестове, доказа се.
Гневът на Перихан избухва като вулкан. Тя започва да трепери, стискайки юмруци:
– Аз загубих семейството си, загубих всичко! А тя намери своето? Това ли е справедливостта? Това ли?!
Нева ликува вътрешно, виждайки как омразата на Перихан достига точка на кипене.
– Ще превърна живота ѝ в ад! – заканва се Перихан, фиксирайки Нева с безумен поглед. – Няма да ѝ позволя да диша! Докато съм жива, ще направя всичко по силите си, за да я унищожа! Всичко!
Тя се приближава до лицето на Нева, а гласът ѝ пада до застрашителен шепот:
– Сънят, който сънувам всяка нощ... един ден ще стане реалност!
Музиката се засилва, подчертавайки триумфа в очите на Нева, докато тя наблюдава как Перихан окончателно се превръща в оръжие за убиване. Но дали Нева си дава сметка, че когато пуснеш чудовището от веригата, никой не е в безопасност?
В имението на Демирханлъ подготовката за вечерта е в разгара си. Хира стои пред огледалото, облечена елегантно за срещата с Кенан и Нуршах. Перлените обеци вече блестят на ушите ѝ, но тя се бори с тънката верижка на колието, което трябва да завърши визията ѝ. Ръцете ѝ леко треперят от вълнение. В този момент вратата се отваря и Орхун влиза в стаята.
– Не мога да закопча колието... – споделя тя, поглеждайки го през отражението в огледалото.
Орхун пристъпва бавно към нея, скъсявайки дистанцията. Гласът му е плътен и спокоен:
– Искаш ли да ти помогна?
Хира се поколебава за миг, после му подава бижуто. Той внимателно минава зад гърба ѝ. Допирът на пръстите му до кожата ѝ я кара да затаи дъх. Докато закопчава колието, Орхун се навежда съвсем близо до нея.
– Знаеш, че времето наближава, нали?
Този път Хира не свежда поглед, а отговаря с усмивка, макар и плаха:
– Да... Вечерята, казваш... почти е време. Толкова съм развълнувана да видя брат си.
Орхун я поглежда с онзи негов дълбок поглед, който сякаш чете мислите ѝ.
– Нямах предвид това.
Хира започва да заеква, изгубила самообладание:
– З-за какво говориш тогава?
Орхун се навежда и прошепва нещо в ухото ѝ. Думите му остават скрити за околните, но ефектът върху Хира е мигновен. Лицето ѝ пламва в алено от притеснение.
– Така че времето наближава – повтаря той с лека, загадъчна усмивка.
– Сватбената рокля... – успява само да промълви тя, докато в главата ѝ все още ехти неговият шепот.
– Мисля, че трябва да спреш да се тревожиш за дребните детайли – казва той авторитетно, но нежно.
– Щ-ще взема решение възможно най-скоро – гласът ѝ трепери, а мислите ѝ са напълно объркани.
– Тръгваме ли? – Орхун предлага ръката си.
Хира кима мълчаливо, хваща го под ръка и двамата напускат стаята, оставяйки напрежението да витае във въздуха.
Светлините на нощен Истанбул прелитат покрай прозорците на автомобила, докато градът потъва в блясъка на вечерта.
В ресторанта атмосферата е коренно различна – топла и изпълнена с надежда. Хира и Кенан седят един до друг, а срещу тях са Орхун и Нуршах. Кенан не отделя очи от сестра си, забелязвайки перлените обеци.
– Тези обеци ти стоят страхотно.
– Благодаря ти – отвръща Хира с нежност.
Кенан се обляга назад, очите му блестят от вълнение:
– Все още ми се струва толкова странно, знаеш ли?
– Кое е странно?
– Ами... едва сега те опознавам, а в същото време имам чувството, че те познавам от години. Наистина е невероятно.
– Странно е, да. И аз изпитвам същото – съгласява се тя, докато Орхун и Нуршах ги наблюдават с видима наслада.
Лицето на Кенан за миг помръква от съжаление:
– Ех, Хира... Иска ми се да можехме да върнем времето, през което бяхме разделени. Когато мисля за това, направо ме боли.
– И аз бих искала. Но за щастие най-накрая се намерихме... Животът ми можеше да мине, без изобщо да се срещнем, без да знам, че имам брат.
В потайните коридори на клиниката, далеч от любопитни очи, Нева се е свила в един от ъглите. Тя не е тук на посещение, а за сделка. С ловко движение тя подава пачка пари на един от служителите, който ги прибира мълчаливо.
– Ако остана доволна, ще преведа двойно по-голяма сума по сметката ти – гласът на Нева е студен и пресметлив. – Затова си върши работата както трябва.
Мъжът кимва със служебна сериозност, но в погледа му се чете алчност:
– Не се притеснявайте. Можете да сте сигурна, че ще направя всичко, което поискате.
Планът на Нева вече е в ход, а мрежата около нищо неподозиращата Хира започва да се плете.
В ресторанта обаче времето сякаш е спряло. Четиримата се наслаждават на спокойната вечеря, когато телефонът на Орхун извибрира на масата. Той поглежда екрана и физиономията му става сериозна.
– От агенцията за събития е, търсят ме за сватбата. Трябва да вдигна – казва той и приема повикването. – Да, господин Халук... – Орхун слуша внимателно отсрещната страна за момент. – Разбирам, но ситуацията е такава... Решихме да отложим сватбата. (пауза) Да... Приблизително... Сега съм на вечеря. Нека ви се обадя утре, за да поговорим. Добре, дочуване.
Когато затваря телефона, той насочва погледа си към Хира, сякаш търси потвърждение в нейните очи.
– Както говорихме. Празненството отново ще бъде в имението на Саим паша.
Нуршах оставя приборите, изненадана от чутото:
– Батко, защо отложихте сватбата?
Орхун първоначално се опитва да избегне темата, видимо не желаейки да разваля настроението.
– Така преценихме за добре.
– Но защо, не разбирам? – настоява Нуршах, объркана от внезапната промяна.
Орхун се размърдва на стола си, видимо притеснен да напомня за скръбта им:
– Помислихме, че не е редно да вдигаме сватба, докато болката по госпожа Вуслат е още толкова прясна.
Кенан се намесва веднага, гласът му е топъл, но категоричен:
– Орхун, моля те... няма нужда от това.
– Хира също искаше да я отложим. Това е общото ни решение – пояснява Орхун.
Кенан се обръща към сестра си, хващайки я нежно за ръка:
– Хира, сестра ми би искала най-много от всичко да те види щастлива. Затова те моля да преосмислите това решение.
– Мислихме много, батко – отговаря Хира с леко разтреперан глас. – Това е правилното решение.
– Тогава ми позволи да ти кажа нещо – прекъсва я Кенан с лека усмивка. – На тази маса няма човек, който да познава сестра ми по-добре от мен. Ако тя беше тук, първа щеше да ви накара да промените решението си. Всъщност, тя щеше да възрази най-силно. Защото тя искаше само едно – твоето щастие. Аз също го искам. И затова ви моля.
Хира замълчава за миг, трогната от думите му, и бавно се обръща към Орхун. В погледа им се чете безмълвно съгласие.
– Добре... Щом казваш – отстъпва Орхун. – Ще се обадя и ще кажа, че датата остава същата. Организацията е почти готова.
Кенан се усмихва доволно, а Нуршах казва:
– И двамата заслужавате толкова много да бъдете щастливи!
Очите на Орхун и Хира се срещат в дълъг, многозначителен поглед, в който се чете обещание за бъдещето, но те все още не подозират, че някой вече е платил цената, за да превърне белия цвят на сватбата в кървавочервен.
В дома на Рашит Афет върви нервно из хола, а лицето ѝ е изкривено от безпокойство. Тя притиска ръце към слепоочията си, сякаш се опитва да прогони лошите мисли.
– Ах, Афет, ах... Ето докъде я докара, като се доверяваш на плановете на Рашит! – вайка се тя под носа си. – Какво ще кажа на Кенан сега? Резил, пълен резил! Пфу!
Тя спира за миг, колебайки се, но после решително грабва телефона.
– Нямам друг избор... Какво да се прави, ще му звънна.
В ресторанта вечерята продължава в приятна обстановка, докато телефонът на Кенан не иззвънява рязко. Той поглежда екрана, а веждите му се сбърчват. Нуршах веднага усеща промяната в настроението му.
– Какво се е случило по това време? – пита тя с тревога.
– Сега ще разберем – отсича Кенан, след което се обръща към Орхун и Хира. – Извинете ме за момент.
Той става от масата и се отдалечава, за да приеме повикването. Афет обяснява на Кекнан в какво се е забъркал Рашид и го моли за помощ. Кенан ѝ дава съвет какво може да направят и затваря телефона с досада и се връща при останалите.
– Простете ме – казва той, сядайки на мястото си.
– Има ли проблем? – пита веднага Нуршах.
– Не, всичко е наред. Афет се обади, пак са се забъркали в хиляди каши, но това няма значение. Моля ви, нека продължим вечерята си.
Нуршах кимва с облекчение и очите ѝ светват:
– Мисля, че трябва да правим това по-често, не мислите ли?
– И аз мисля така – съгласява се Орхун, поглеждайки нежно към Хира.
– Тъй като сме всички заедно... нека си направим снимка! – Нуршах маха на един от сервитьорите. – Извинете, бихте ли ни снимали?
Тя подава телефона си, а четиримата се усмихват пред обектива. Сервитьорът им връща устройството след миг.
– Благодаря! Да видим... – Нуршах показва снимката на Орхун. – Не изглеждаме ли прекрасно, батко?
– Да, много хубав кадър.
Нуршах се обръща към Кенан и Хира, ентусиазирана:
– А сега искам да снимам само брата и сестрата!
Кенан се приближава до Хира, а тя леко се притеснява:
– Как да застана?
– Ела малко по-близо – напътства я Нуршах.
– Така добре ли е? – гласът на Хира трепти от вълнение. – За първи път се снимам с брат си. Затова се притеснявам...
– И аз съм много развълнуван – признава Кенан, обгръщайки я през раменете.
– Справяте се чудесно! Готово! – Нуршах запечатва момента.
На снимката двамата изглеждат като истинско семейство, намерило пристан след бурята. Но докато те се радват на този миг на близост, в сенките на клиниката Перихан се подготвя да превърне тези семейни спомени в пепел, а планът на Нева вече е влязъл в своята най-жестока фаза. Снимката е красива, но дали няма да се окаже последната им така, преди всичко да се срине?
Пред портите на имението Нева спира, за да вдигне телефона си. На лицето ѝ се изписва онази позната, зловеща усмивка, която не вещае нищо добро.
– Ало, Перихан? – гласът ѝ е меден, но студен.
В клиниката Перихан гледа в една точка с безумен пламък в очите. – Благодаря ти много за помощта, Нева.
– Дори не го споменавай. Разбира се, че ще ти помогна. В края на краищата, врагът ни е общ. Ще я съсипем заедно. Чакай обаждането ми.
Нева затваря с тържествуващо изражение. В същото време Перихан връща телефона на пазача, на когото Нева плати по-рано. Щом мъжът излиза, тя изсъсква през зъби:
– Ще си платиш за всичко, пустинен плъх...
Двете жени вече са в съюз, а примката около врата на Хира започва да се затяга.
В ресторанта вечерята е към края си. Докато сервират десертите, Орхун решава да повдигне важния въпрос.
– Предложението ми да станете мои адвокати все още е в сила – казва той, гледайки Кенан и Нуршах. – Ако искате да поемате и външни случаи, няма да възразя. Бих искал да видя и двамата в компанията.
Хира грее от щастие, но забелязва как Нуршах свежда глава. – Ами... добре сме и така. Справяме се – промълвява тя.
Орхун веднага усеща фалша в гласа ѝ. Погледът му става остър. – Какво означава „справяме се“? Има ли някакъв проблем?
Кенан се опитва да заглади нещата: – Орхун, благодарим ти много, но в момента не обмисляме това предложение.
– Нуршах... – Орхун поглежда сестра си с тежък поглед. – Има ли нещо, което не знам?
Нуршах поглежда към Кенан. Той ѝ подава безмълвен знак да мълчи, но Орхун губи търпение: – Нуршах, попитах те нещо! Отговори ми!
– Ние... – започва тя със затреперил глас. – Вече не можем да бъдем адвокати. Отнеха ни правата.
Орхун застива. Хира ахва от изненада, притискайки ръка към устата си. – Но защо? Как се случи това?
– Просто се случи – опитва се да прекъсне темата Кенан. – Не е голяма работа, моля ви, нека не разваляме вечерта.
– За мен е голяма работа! – избухва Орхун. – Говори!
Кенан вижда, че няма изход и въздъхва тежко: – Наш клиент подаде жалба срещу нас. Обвини ни, че нарочно сме загубили делото срещу пари... Разбира се, няма нищо вярно. Но в една наша неизползвана сметка бяха преведени много пари от неизвестен източник. Изглеждаше така, сякаш сме взели подкуп. Говорихме, опитахме се да докажем истината, но без успех.
– Кой е този човек? Какво иска? Чия марионетка е? – Орхун вече едва сдържа гнева си.
– Всъщност няма значение, той е само инструмент – казва Нуршах със задавен глас.
– На кого е инструмент?! – настоява Орхун, чиито вени на врата вече са изпъкнали.
– На една жена, която ми е много ядосана... – отвръща тя през сълзи.
В съзнанието на Орхун нахлува спомен като светкавица. Той вижда лицето на майка си, Афифе, в деня, в който разбра за сватбата им. Чува гласа ѝ: „Никога няма да простя на Нуршах, че се омъжи без моето одобрение! Никога!“
Маската на спокойствието пада. Орхун изрича името с леден тон: – Майка ми...
Нуршах само кимва. Хира е съкрушена от чутото. – Тя беше много ядосана – продължава Нуршах. – Притискаше ни да се разделим. Когато видя, че няма да стане, започна да ни заплашва. Първо ни взе делата, а после ни отне и професията.
Лицето на Орхун е застинало в маска от ярост. Той мълчи, но в очите му се чете, че бурята, която предстои да се разрази в имението Демирханлъ, ще изпепели всичко по пътя си, а Афифе скоро ще разбере, че е преминала границата, от която няма връщане назад.
В дневната на имението цари тежка, потискаща тишина. Шевкет влиза със сребърен поднос, върху който са подредени лекарствата на господарката.
– Хапчето за под езика, госпожо. Приготвих ви и специален билков чай, за да заспите по-спокойно. Желаете ли още нещо? – пита той с премерен тон.
Афифе едва го поглежда, лицето ѝ е като издялано от камък. – Не. Можеш да си вървиш.
Щом прислужникът излиза, Нева се появява от сенките и се настанява на дивана до Афифе с престорена лекота. – Излязох малко на чист въздух. Подейства ми чудесно, госпожо Афифе. Препоръчвам го и на вас.
Афифе отпива глътка от чая, а погледът ѝ става пронизващ: – За съжаление, изненадите в този дом не ми позволяват подобен лукс.
Нева усеща накъде бие разговорът и веднага заема позиция: – Напълно сте права за изненадите. Още не мога да повярвам, че Кенан и Хира са брат и сестра. Нечувано е!
– Би било лъжа, ако кажа, че аз не съм изненадана – отвръща Афифе, а гласът ѝ е студен като лед.
– Разбирам ви толкова добре... – подхвърля Нева, подклаждайки огъня. – Обградиха ни като бръшлян. Тъкмо се опитвахме да се отървем от едната, и ето че се появи и другият.
Афифе оставя чашата с рязко движение, което издава спотаения ѝ гняв: – В цялата ситуация има само едно хубаво нещо. Оттук нататък няма да ми се налага да водя войни на няколко фронта. Сега имам само една мишена.
– Да, така е. Много сте права – съгласява се Нева с кротка усмивка.
– Нуршах вече вдигна бялото знаме. Скоро ще напусне онзи мъж и ще се върне там, където ѝ е мястото. Сега само Хира е на прицел.
В съзнанието на Афифе нахлува споменът за последния им сблъсък, когато Хира за първи път дръзна да се изправи срещу нея с вдигната глава. „Внимавайте с думите си, госпожо Афифе! Достойнството не е ваш монопол! Свикнахте да ми казвате тежки думи и аз ги преглъщах. Е, вече не. Никога няма да ви позволя да говорите така за семейството ми и за брат ми!“
Афифе стиска устни, а в очите ѝ проблясва опасна решимост. – Знам, че ще ми бъде малко трудно. Но накрая аз ще спечеля.
Нева се изправя, кимайки одобрително. – Сега ще ви помоля за разрешение да се оттегля, госпожо Афифе.
Тя тръгва към стаята си, но щом гърбът ѝ се извърта към господарката, маската на вярност пада. По лицето на Нева се изписва подла, тържествуваща гримаса. „Може би аз мога да помогна малко в тази битка...“ – мисли си тя, докато се отдалечава.
Афифе остава сама в полумрака, загледана в нищото. Тя не подозира, че докато крои планове как да пречупи Хира, в собствения ѝ дом вече се плете заговор, който може да унищожи всичко, което е градила с години.
