В предния епизод на турския сериал „Плен“: ДНК тестът е готов и истината излиза наяве: Кенан и Хира са брат и сестра! Как ще понесе Хира новината, че не е сираче, и каква ще бъде първата ѝ реакция, когато разбере, че е намерила брат, но е изгубила сестра си Вуслат завинаги?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 229 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Един резултат от ДНК тест взривява досегашния свят на Кенан и Хира, превръщайки ги от непознати в най-близки същества.
Докато Кенан губи почва под краката си от вълнение и брои секундите до първата прегръдка, Хира се чувства като в сън, притискайки до сърцето си единствения спомен от своето минало. Но в имението Демирханлъ щастието винаги е преследвано от сянка – Афифе вече усеща, че синът ѝ крие нещо от нея. Докато Орхун се опитва да защити любимата си, неговата майка затяга примката на своите подозрения.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В парка слънцето сякаш свети по-силно, но за Кенан светът е спрял. Той поема бутилката с вода от Нуршах с треперещи ръце, отпива глътка и я поглежда със замаяни от щастие очи.
Кенан едва си поема дъх: – Нуршах, ако това не е чудо, тогава не знам какво е... Сестра ми, която мислех за мъртва, е жива! И аз вече знам коя е тя. Най-после ще се срещнем, Нуршах... след толкова години!
Нуршах се усмихва топло, очите ѝ искрят от искрена радост: – Да, Кенан! Толкова съм щастлива за двама ви... Не мога да повярвам, че това се случва.
Кенан кимва, но погледът му става отнесен, сякаш е някъде далеч: – Краката ми не докосват земята. Дори не мога да намеря думи, за да опиша какво изпитвам в момента. Празнота ли е... не, не е това. Вярвай ми, изгубен съм, не знам какво да правя откъде да започна.
Усмивката му бавно изгасва и на нейно място се настанява тежка меланхолия. Гласът му става по-тих, пречупен от тъга: – Иска ми се сестра ми Вуслат да можеше да види тези дни... Тя я търси толкова дълго, обвиняваше се за всичко. А се оказа, че тя е била пред очите ни през цялото време, а ние сме били слепи.
Той поема дълбоко въздух, опитвайки се да овладее буцата в гърлото си: – Знаеш ли? Моята Вуслат помогна на Хира още при първата им среща. Сигурно е вярно това, което казват, че кръвта вода не става... Да ми се беше искало само веднъж да прегърне Хира, преди да си отиде... Само веднъж.
Нуршах усеща болката му, пресяга се и нежно поставя ръката си върху неговата, опитвайки се да му вдъхне сила: – Сестра ти знаеше коя е тя, Кенан. Не го казвам просто за да те утеша. Когато видя онази снимка... когато казах, че малкото момиченце е Хира, видях как очите ѝ грейнаха. Тя разбра.
Кенан обръща поглед към нея, в очите му се чете мъчителна надежда.
Нуршах продължава, гласът ѝ е мек и уверен: – Тя те гледа отнякъде, Кенан. Тя ще види как се срещате и ще намери покой.
Орхун и Хира седят в беседката. Въздухът е тежък от неизречени думи. Орхун нарушава мълчанието, приковавайки я с изпитателен, но загрижен поглед. – Не мълчи. Кажи ми какво чувстваш в действителност. Хира забива поглед в ръцете си, сякаш търси опора в тях: – Чувствам се така... сякаш под краката ми поникнаха корени, които отчаяно търсят къде да се хванат... Орхун леко се усмихва. Вижда, че ледовете в душата ѝ започват да се топят и тя най-после се съвзема. – Мисля си за всичко, което се случи... – продължава Хира, а гласът ѝ трепери от недоумение. – Не можех да проумея как леля Саадет е могла да направи това. Как е възможно някой да бъде толкова жестока към собствения си брат... към племенницата си? Аз не бях нищо за нея, затова тя сееше зло. Орхун поклаща глава, прекъсвайки мислите ѝ с ледено спокойствие: – Госпожа Саадет е с лошо сърце, Хира. Каквато и да беше ситуацията, тя нямаше да се промени. Тя дори не знаеше, че си осиновена. Ако знаеше, щеше да използва това срещу теб още от самото начало. Хира го поглежда, признавайки мълчаливо правотата му. – Майка ти и баща ти те обичаха безкрайно – добавя Орхун, а тонът му омеква. – Отгледали са те с много нежност. Крили са истината за произхода ти, само защото не са искали никой да те нарани. Поне аз така го разбирам. – Нямам нито един лош спомен с тях... – очите на Хира се насълзяват. – Спомням си само колко бях обичана. Тя застива за момент, а сянка на безпокойство преминава през лицето ѝ. Орхун веднага улавя промяната: – Какво те мъчи? Кажи го... – Той... – Хира преглъща трудно. – Той знае ли? – Кой? Кенан ли? – Орхун чака потвърждение и когато тя кимва, отговаря: – Знае, да. Хира започва нервно да мачка края на шала си: – И какво каза? Как го прие? Може би... може би не иска да го приеме? – В началото беше изненадан, но после се зарадва истински. Сигурен съм, че в момента е също толкова развълнуван, колкото и ти. Хира го гледа невярващо: – Но как... нима вече знае резултата от ДНК теста? – Салих информира Нуршах за резултатите. Тя веднага е казала на Кенан. Сигурно е на седмото небе от щастие. Хира потъва в мислите си, а на лицето ѝ се изписва смесица от объркване и плаха радост.
Действието се пренася ту в парка при Кенан, ту в беседката при Хира. Кенан е разтърсен, очите му са пълни със сълзи, които едва сдържа.
– Когато отидох да видя Хира, почувствах, че тя е моя сестра – изповядва се Кенан пред Нуршах, поставяйки ръка на сърцето си. – Виж, не знам как стана, но ето тук... усетих го. Беше толкова силно. Търсех някакъв жест, някакъв познат поглед в лицето ѝ... Но нямаше нужда, разбираш ли? Защото сърцето ми вече знаеше. Хира е моя сестра... моя кръв!
Обратно в градината. Хира слуша Орхун с разтуптяно сърце.
– Защо мислиш, че дойде онзи ден? – пита я Орхун с усмивка. – Не можа да дочака резултатите, искаше просто да те види. Едва се сдържаше да не те прегърне и да не извика „Сестричке...“.
На лицето на Хира изгрява едва доловима усмивка: – Дошъл е заради мен... не е могъл да чака...
(Ретроспекция: Погледът на Кенан – любопитен, търсещ, изпълнен с неизказана обич) – Добре ли си? – пита Хира в спомена си. – Добре съм. Просто минавах оттук... – отвръща Кенан, прикривайки вълнението си.
В парка Кенан се обръща към Нуршах с внезапна тревога: – Мислиш ли, че Хира вече е разбрала? Как ли се чувства? Дали е развълнувана?
– Предполагам, че брат ми вече ѝ е казал – отговаря Нуршах. – Има само един начин да разберем – да му се обадя. Ако искаш, ще му звънна сега.
– Да, разбира се! Искам... много искам да знам – съгласява се Кенан.
В същото време в имението Орхун гледа Хира с безкрайна нежност.
– Чудя се какво е казал първо, когато е научил? – шепне Хира. – Дали наистина е щастлив?
– Дай да се обадим на Нуршах и да попитаме – предлага Орхун и посяга към телефона си.
– Да, направи го... – съгласява се тя.
В парка Нуршах вече поднася телефона към ухото си, но Кенан рязко я спира, хващайки ръката ѝ.
– Какво има? – изненадва се тя.
Кенан поклаща глава, сякаш се отдръпва от ръба на пропаст: – Промених си мнението. Нека не се обаждаме, Нуршах. Тя научи нещо огромно... в момента главата ѝ сигурно е хаос. Не искам да я притискам. Не искам да я карам да се чувства неудобно.
В имението Орхун вече набира номера, но в този момент Хира изпада в паника и го спира: – Промених си мнението, не звъни! Нека мине малко време... Аз... аз дори не знам какво да му кажа сега. Толкова съм развълнувана. Нека се успокоя малко и тогава ще се чуем... става ли?
Орхун се усмихва на нейното притеснение, виждайки колко много означава тази връзка за нея.
Докато слънцето бавно потъва над Босфора, в душите на героите се разразява истинска буря от чувства. В дома си Кенан е като затворен в клетка – вълнението му е толкова силно, че всяка минута му се струва като вечност. Пред Нуршах той признава, че все още не може да повярва на чудото: Хира, малката му сестричка, която е смятал за изгубена завинаги, е жива и е съвсем близо. Но радостта му е примесена с горчивина, спомняйки си за покойната Вуслат, която така и не дочака този миг.
В същото време в имението Хира се чувства като в сън. Тя едва намира сили да изкачи стълбите, замаяна от разкритието за произхода си. Орхун, виждайки нейното объркване, я призовава само към едно – да не спира да се усмихва. Но идилията е бързо прекършена от появата на Афифе.
Ледената господарка на фамилията Демирханлъ подлага сина си на разпит за сватбените подготовки, поглеждайки Хира с подозрителен поглед. Орхун избира да запази мълчание за голямата новина, за да защити любимата си, но в очите на Афифе вече се чете, че тя няма да спре, докато не разбере каква тайна се крие зад гърба ѝ.
Действието прескача Шевкет влиза тихо в хола, прекъсвайки мислите на Афифе: – Госпожо, имате ли нужда от нещо?
Афифе дори не го поглежда, гласът ѝ е рязък: – Нищо не искам.
Тя замълчава за момент, претегляйки ситуацията, след което добавя: – Шевкет, има нещо, което не разбирам в поведението на Орхун и робинята до него. Уж трябва да се готвят за сватба, а дневният им ред е съвсем друг. Преди малко ги срещнах, попитах ги за подготовките, а Орхун просто ме отпрати.
Шевкет свежда глава: – Госпожо, освен поканите, не забелязвам никакви други признаци на подготовка за тържество.
Афифе го поглежда с изпитателен поглед: – Нещо друго да ти е направило впечатление?
– Точно това, което казахте, госпожо – отговаря Шевкет. – Особено господин Орхун... от няколко дни е в необичайна суматоха. Станах свидетел на честите му срещи с господин Салих.
Афифе присвива очи, мислите ѝ препускат: – Очевидно няма да организира сватбата със Салих... (Тя поглежда Шевкет остро): – Направи проучване, без Орхун да забележи. Разбери какво се случва в действителност.
– Веднага, госпожо.
В кабинета Орхун и Хира пият кафето, което тя е приготвила с толкова усилия. – Не знам как го направих, какво сложих... – признава Хира плахо. – Добре ли е на вкус? – Както винаги – превъзходно. Благодаря ти – Орхун я поглежда с обожание.
Телефонът му иззвънява. – Нуршах е. (Вдига телефона): – Ало, Нуршах? Хира затихва, сърцето ѝ започва да бие лудо, щом чува името. – Ало, батко, как сте? – чува се гласът на Нуршах. – Добре сме. Има малко вълнение, очевидно. При вас как е?
Кенан (шепне на Нуршах): – Пусни го на високоговорител! Нуршах изпълнява молбата му: – Ами, при нас ситуацията не е по-различна. Кога можете да дойдете? Казвам да изпием по едно кафе заедно. Орхун поглежда Хира, търсейки съгласие в очите ѝ: – Кога ще дойдем ли? Хира развълнувано кимва енергично.
– Ще бъдем при вас след час-два – отсича Орхун. Кенан веднага започва отново да крачи из стаята, сякаш е на старт на състезание. – Добре тогава, ще се видим – казва Нуршах. – До скоро – затваря Орхун.
Докато двамата приключват разговора, Хира остава загледана в пространството, а в главата ѝ ехти само една мисъл: – Имам брат... Моят брат ме чака...
В същото време Кенан не издържа на вълнението от предстоящата среща с Хира, решава да излезе, за да се поразходи. Кенан застива за точно пет секунди, след което рязко става отново: – Не, няма да стане така. Отивам да се разходя малко.
– Не ставай смешен, Кенан! Те ще са тук всеки момент! – възкликва Нуршах.
– Не, не, отивам да повървя малко, ще се върна веднага. До после! – подхвърля той и изчезва през вратата. Кенан изскача от къщата толкова бързо, че дори не забелязва, че е оставил телефона си на масата.
Вече е вечер. Нуршах е подредила масата с голямо старание. Тя поглежда часовника си и започва нервно да потупва по циферблата: – Ох, Кенан! Още те няма... Брат ми и Хира ще бъдат тук всеки момент. И си оставил телефона си тук... как да те намеря?
В този момент на вратата се чува рязко почукване. – О, ето го! – възкликва тя с облекчение и хуква да отвори. Нуршах отваря широко вратата, но пред нея не е Кенан, а Орхун и Хира.
– Добре дошла, Хира! – Нуршах буквално я обгръща с радостта си. – Толкова съм щастлива за теб! С Кенан не спираме да благодарим на съдбата за това чудо.
Хира е видимо развълнувана, едва намира думи: – Щом вие се чувствате така, помисли за мен! Наистина не знам какво да правя или какво да кажа... Сърцето ми ще изскочи.
– Знам, знам – усмихва се Нуршах. – Не стойте на прага, моля ви, влизайте вътре.
Хира пристъпва плахо през прага. Очите ѝ веднага започват да търсят Кенан – нито на вратата, нито зад гърба на Нуршах се вижда следа от него. Тя застива за миг, а усмивката ѝ леко помръква от объркване. Всичко е готово за голямата среща, но главният герой липсва.
