В предния епизод на турския сериал „Плен“: Развълнуван, Кенан не издържа на напрежението и се среща с Хира, решен да ѝ каже истината, преди да е готов ДНК тестът. Докато Орхун бърза да предотврати бурята, Нева се вмъква в кабинета му, за да заличи следите от престъпните си схеми, преди да е станало твърде късно.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 229 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Нева и този път успя да отърве кожата си и да не бъде хваната на местопрестъплението. Кенан, Орхун и Нуршах с вълнение очакват резултата от ДНК теста. Когато най-накрая той е готов, адвокатът на семейството уведомява Орхун и Нуршах.
Нуршах казва на Кенан, че резултатът е положителен – той и Хира са брат и сестра. Кенан е преизпълнен с щастие. В същото време Орхун разкрива истината на Хира, като ѝ обяснява как са стигнали до това откритие. Хира е шокирана от новината…
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Орхун стои до бюрото, нервно прехвърляйки папки. Лицето му е сериозно, а Нева, която е била на косъм от разкриване, вече не е в стаята. Орхун мърмори под нос: – Къде е това досие? Той отваря друго чекмедже, без да подозира, че Нева е само на метри от него.
Нева е притисната до стената на балкона, едва диша. Тя наблюдава Орхун през стъклото, а очите ѝ се разширяват от ужас – екранът на лаптопа е останал отворен на страницата, която никой не трябва да вижда. Тя притиска длани към устата си: – Не... само да не разбере! Орхун не трябва да вижда нищо! Как можах да забравя?
В този момент Орхун сяда точно пред отворения лаптоп. Погледът му се спира върху светещия монитор. Той се намръщва, озадачен: – Аз ли съм го оставил включен? Прекарва ръка по лицето си, но без да задълбава, затваря прозорците и започва да пише.
На балкона Нева изпуска трепереща въздишка: – Ох! Измъкнах се на косъм... Тя се измъква тихомълком към ателието на Афифе. Отваря вратата с изключителна предпазливост, оглеждайки се като подгонен звяр. Когато се уверява, че коридорът е пуст, тя потъва в тишината на къщата, оставяйки престъплението си скрито... за момента.
Орхун е потънал в работа, пръстите му се движат бързо по клавиатурата. Лицето му е сериозно, а в погледа му се чете нетърпение. Орхун мърмори под нос, без да сваля очи от екрана: – Излязоха ли вече тези ДНК резултати?
Тишината в кабинета е прекъсната от рязко почукване на вратата. Орхун дори не вдига глава: – Влез. Вратата се отваря и Нева пристъпва плавно вътре. Гласът ѝ е мек, престорено загрижен: – Орхун... Прекъсвам те, знам, че си затрупан, но изникна нещо много важно.
Орхун спира работа и я поглежда въпросително, подтиквайки я да продължи. Нева свива рамене и придава на лицето си маска на дълбока скръб: – Най-добрата ми приятелка е претърпяла инцидент. Трябва спешно да замина за Лондон. Иначе няма да мога да спя спокойно. Знам, че имаме много работа тук, но ще движа всичко от разстояние.
Орхун свива устни, преценявайки я с хладен поглед: – Дано се оправи бързо. – Той прави кратка пауза, в която напрежението се усеща във въздуха. – Не знаех, че имаш някой толкова близък в Лондон, заради когото би заминала така внезапно.
Нева веднага го прекъсва, опитвайки се да заличи подозрението: – Не е ли нормално да не знаеш, Орхун? Ние не се познаваме чак толкова добре. Орхун кима бавно, макар в очите му да проблясва недоверие: – Права си. Дано се възстанови бързо. Не се притеснявай за задачите тук. Аз ще поема нещата, а ако изскочи нещо спешно, ще те потърсим.
По устните на Нева изпълзява хитра, доволна усмивка. Тя е получила това, което иска – свободен път. – Благодаря ти за разбирането, Орхун. Довиждане.
Тя излиза от стаята, а Орхун веднага се връща към монитора, сякаш разговорът е бил просто досадно прекъсване.
Хира върви към кабинета на Орхун, когато вратата се отваря и Нева излиза. Двете се засичат за миг. Хира успява да улови хищната усмивка на Нева, преди тя да я прикрие и да подмине с високо вдигната глава. Хира спира за секунда, проследявайки я с поглед, изпълнен със съмнение.
Хира чука и влиза в кабинета, носейки ароматно кафе. Орхун я посреща с едва забележима, но топла усмивка. – Лека работа – казва тя тихо. – Благодаря ти – отвръща той, поемайки чашата си.
Хира сяда срещу него, но мислите ѝ са другаде. Орхун отпива глътка и я поглежда: – Нева беше тук, сигурно сте се разминали отвън. Хира само кимва мълчаливо. – Нейна близка приятелка е пострадала, заминава за Лондон, за да я види. Мина само да ме предупреди.
В този момент Хира си спомня думите на Муса: „Нева нападна Гонджа без никаква причина... Паникьосала се е, защото си е помислила, че Гонджа е чула нещо...“
Хира се сеща за онази изкривена от злоба и триумф усмивка, с която Нева я подмина в коридора само преди минута. Орхун забелязва, че тя е замислена с чаша в ръка. – Случило ли се е нещо? – пита той с изпитателен поглед. – Не... нищо – бързо отвръща Хира, но гласът ѝ трепва.
Орхун не настоява, но самият той изглежда отнесен. Погледът му помръква за миг. Хира усеща промяната в него: – Ти добре ли си? Сякаш мислите ти са другаде...
Орхун махва с ръка, опитвайки се да прогони тежките мисли за ДНК теста: – Просто се наслаждавам на спокойствието... Пием кафе заедно... Това е едно от любимите ми моменти от деня.
Хира се усмихва смутено, но тревогата не я напуска. – Ти продължавай с работата си, аз ще поуча малко френски.
Орхун кима и отново включва компютъра, докато Хира посяга към учебника си на края на бюрото. – Мислех, че съм приключил, но изскочиха още няколко неща... – добавя той, без да я гледа.
Настава тишина. И двамата се преструват на заети, но нито един не успява да се съсредоточи. Докато Хира се опитва да подреди пъзела около игрите на Нева, Орхун очаква истината, която може да преобърне живота им.
Хира гледа буквите в учебника, но вижда само лицето на Нева. „Нева крои нещо... Ако кажа на Орхун, дали няма да я обвиня несправедливо? Какво да направя?“
Орхун и Хира са допили кафето си, но чашите стоят празни на бюрото, сякаш никой не иска да наруши крехкото мълчание. Хира не сваля очи от него. Тя го познава твърде добре – вижда как вената на слепоочието му пулсира, как погледът му се губи в нищото.
Хира го прекъсва, гласът ѝ е тих, но пронизващ: – Кога ще ми кажеш?
Орхун застива за секунда, сякаш е хванат в крачка. Лицето му остава безизразно, но в очите му преминава сянка. Той веднага се овладява и повдига вежда: – За какво говориш?
Хира свива леко рамене, усмивката ѝ е тъжна: – Значи това, за което мислиш толкова усилено... не се отнася за мен.
Орхун усеща, че тя е напипала пулса на тревогата му. Той се накланя напред, гласът му става дълбок и кадифен, опитвайки се да отклони вниманието ѝ: – Ти винаги си в ума ми, Хира. Няма момент, в който да не мисля за теб. Не го изричам постоянно само за да не ти досадя.
Хира се усмихва. Тя знае, че той използва чара си като щит. – Хитро... Отговори много добре. Обикновено след такива думи трябваше веднага да сваля гарда, но... Ако те познавам поне малко, знам, че има нещо друго. Нещо те измъчва. Няма ли да ми кажеш?
В този момент телефонът на Орхун иззвънява рязко, раздирайки напрегнатата тишина. Орхун буквално се стрелва към апарата – сърцето му прескача удар, мислейки, че това са резултатите от ДНК теста.
Той вдига веднага, без да отклонява поглед от Хира: – Трябва да вдигна, извинявай. – Натиска бутона и гласът му става сух, почти официален. – Да, слушам.
Действието прескача в къщата на Кенан. Телефонът на Нуршах звъни. Тя рязко посяга към апарата, щом вижда името на екрана. Гласът ѝ трепери: – Господин Салих!
Гласът на Салих от другата страна е делови, но носи тежестта на съдбоносна вест: – Здравейте, госпожице Нуршах. Опитах да се свържа с господин Орхун, но линията му беше заета. Знам, че чакате новини за ДНК теста, затова реших да звънна на вас.
Нуршах застива, дъхът ѝ спира, а лицето ѝ пребледнява от напрежение: – Излязоха ли? Резултатите тук ли са?
Действието се връща в кабинета на Орхун. Орхун все още е на телефона, приключвайки разговор с холдинга. Гласът му е сух и контролиран: – Добре. Както се разбрахме. Направете необходимото.
Той затваря, но Хира не го оставя. Тя го гледа право в очите, упорита в желанието си да разкъса булото на тайната: – Все още не си ми казал какво те измъчва... – Не е важно – опитва се да отклони темата той. – Просто поредните бизнес дела.
Хира поклаща глава, усмивката ѝ изчезва: – Не, сигурна съм... има нещо друго. Усещам го.
Тъкмо когато Орхун отваря уста, за да измисли поредното оправдание, телефонът му иззвънява отново. Той поглежда екрана – Салих. Той кимва към Хира: – Трябва да отговоря и на това. Салих е. – Той приема повикването веднага. – Да... Слушам те.
Гласът на Салих е ясен и безапелационен: – Господин Орхун, резултатите от ДНК теста са готови. Госпожа Хира и Кенан Чевик са брат и сестра.
Орхун застива на място, сякаш ударен от гръм. Светът около него за миг спира да се върти, но лицето му остава като каменна маска. – Добре. Благодаря ти.
Той затваря телефона бавно, без да пророни нито дума повече. Хира го наблюдава под напрежение, опитвайки се да разчете безизразното му изражение: – Лоши новини ли са?
Орхун се изправя бавно и пристъпва към нея. Той е като сянка, надвиснала над съдбата ѝ. Поклаща глава едва забележимо: – Не точно... Може би просто малко закъсняла новина. Новина, която е чакала твърде дълго...
Любопитството на Хира вече е смесено със страх: – За какво говориш? – Кенан има сестра – казва Орхун, поглеждайки я с тежък, изпепеляващ поглед.
Хира въздъхва, мислейки, че става дума за миналото: – Да, казаха ми. Доколкото помня, тя е починала при раждането... нали така?
Орхун отрича с глава, а гласът му става почти шепот: – Не е било така.
Очите на Хира се разширяват от изумление. Тя прави крачка към него, невярваща на ушите си: – Какво искаш да кажеш? Не е мъртва ли? Жива ли е? Намерили ли са я? – Тя се опитва да се зарадва, без да подозира истината. – Нима се появи сега, след като разбра за смъртта на сестра си Вуслат? Как се случи?
Орхун започва разказа си, гласът му е равен, но изпълнен с напрежение: – Нуршах видяла снимка в къщата на Вуслат. В момента, в който я видяла, сякаш мълния ударила съзнанието ѝ. „Виждала съм тази снимка някъде, но къде?“ – мислела си тя. И тогава подредила парчетата от пъзела.
Хира слуша, затаила дъх, устните ѝ леко потреперват: – Каква връзка? – Момичето от снимката... Нуршах разбрала, че тя е сестрата на Кенан и госпожа Вуслат. Разбрала го, но... – Орхун прави кратка пауза, за да поеме въздух – трябваше ни ДНК тест, за да сме абсолютно сигурни.
Хира поклаща глава, объркана: – Наистина ли? Не е за вярване... А резултатът? – Да, не е за вярване – потвърждава Орхун с тежък глас. – Малкото момиче от онази снимка е тяхната изгубена сестра...
Хира притиска ръце към гърдите си, очите ѝ се пълнят със сълзи: – Това е истинско чудо. Точно когато Кенан изгуби едната си сестра, той намира малката си сестричка? Прекрасно е! Колко ли е щастливо момичето, че е открило брат си...
Орхун я поглежда с поглед, който я пронизва до дъното на душата: – Тя още не знае. Но скоро ще разбере.
Усмивката на Хира бавно застива и започва да избледнява. Тя прави несъзнателна крачка назад, сякаш се опитва да избяга от нещо невидимо. Сърцето ѝ започва да препуска лудо, а времето сякаш забавя своя ход.
– Ти си това момиче, Хира! – изрича Орхун, а думите му падат като тежки окови. – Ти си сестрата на Кенан.
Хира го гледа вцепенена, умът ѝ отказва да приеме чутото. – И аз трудно повярвах, точно като теб – продължава Орхун, приближавайки се крачка по крачка. – Направих ДНК теста, за да няма съмнение. Затова ходихме в болницата, затова ти взеха кръв...
Хира сякаш спира да чува думите му. Погледът ѝ е прикован в неговия, а в ушите ѝ започва да кънти силен шум. – Историята е дълга, но трябва да знаеш истината. Когато майка ти починала при раждането, баща ти останал сам с три малки деца. Бил е много болен. Тогава те е дал за осиновяване на семейство, на което е имал пълно доверие... на хората, които ти смяташе за свои родители. Когато Вуслат пораснала, започнала да търси сестра си... Кенан мислеше, че тя е мъртва... Но когато Нуршах видя снимката, всичко се изясни.
Думите на Орхун ехтят в главата ѝ като безкрайно ехо: „Ти си това момиче... Сестра на Кенан... Не си сираче...“
Лицето на Хира се изкривява от болка, тя притиска главата си с ръце. Шумът в ушите ѝ става непоносим. – Добре ли си? Кажи нещо! Чуваш ли ме? – гласът на Орхун пробива пелената на шока.
Хира поглежда нагоре, гласът ѝ е едва доловим: – Аз... аз... имам брат? Голям брат?
Кенан гледа Нуршах с изгарящо нетърпение. – Резултатите са готови – казва тя тихо. – Хира е твоя сестра.
Кенан залита, сякаш е получил физически удар. Краката му омекват и той буквално се свлича на пейката. – Хира... – отронва той, борейки се за въздух. – Кенан, добре ли си? – Нуршах сяда веднага до него, притеснена.
Кенан избухва в нервен, щастлив смях, докато сълзите започват да се стичат по лицето му: – Сестра ми... мислех я за мъртва, а тя е жива! Хира е моя кръв... била е пред очите ни през цялото време. Можеш ли да повярваш?
Нуршах кима през сълзи, а Кенан вдига поглед към небето: – Благодаря Ти, Боже! Сега вече няма съмнение. Тя е моя сестра. Той се изправя рязко, започвайки да крачи напред-назад, изгубил контрол над емоциите си.
– Кенан? Трябва да се успокоиш. – Как да се успокоя, Нуршах? Сестра ми е жива! Нуршах го принуждава да седне отново. Кенан само кимва, вперил поглед в нищото с невярваща, но сияйна усмивка.
Хира е парализирана от шока, изгубена в пространствато. – Добре ли си? – Орхун се навежда над нея. Тя не отговаря. Очите ѝ са пълни със сълзи.
– Пий малко вода. – Той ѝ подава чаша, но ръцете на Хира треперят толкова силно, че стъклото се изплъзва и пада на пода. Звънът на счупеното стъкло сякаш я събужда.
– Чуваш ли ме? Искаш ли лекар? – Хира го поглежда, но в очите ѝ има буря. Без дума, тя внезапно се изправя и излиза от стаята. Орхун тръгва след нея, изпълнен с тревога.
Хира върви с несигурни стъпки, подпирайки се на стената. Спира за миг, затваряйки очи, после продължава към стълбите. Орхун я следва като невидима сянка. Тя започва да слиза, спирайки на всяко стъпало, сякаш за първи път вижда този живот.
Стига до средата на градината и спира. Сълзите потичат неудържимо. Орхун се приближава: – Трябва да спреш... успокой се. Хира вдига мокрото си лице: – Сигурен ли си? Наистина ли си сигурен?
Орхун кима с непоклатима увереност: – Сигурен съм. Резултатът е окончателен. Няма съмнение. Тя започва да хлипа още по-силно. Орхун нежно избърсва сълзите ѝ: – Ти страдаше, защото мислеше, че си сама. Родителите ти ги няма, но ти имаш брат. Не си сирак, Хира. Имаш семейство.
Изведнъж едно име прорязва съзнанието ѝ. Хира застива: – Кака Вуслат? О, кака... Орхун свежда глава: – Толкова съжалявам...
– Сестра ми... моята сестра... – ридае Хира, осъзнавайки, че е намерила и изгубила едновременно. Тя се хвърля в прегръдките на Орхун, притискайки се към него като към единствената твърда земя под краката ѝ.
