В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун ядосва майка си с дръзкото си поведение! Докато той използва вълшебна приказка, за да изтръгне любовно признание от устата на Хира, Кенан най-после разкрива болезнената истина зад лъжите на Нуршах.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 220 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун притиска Хира към възглавницата, а светът навън престава да съществува. Една целувка по челото, гореща като белег, оставя момичето без дъх, но истинското изпитание тепърва предстои. И на сън, и наяве гласът на Орхун не ѝ дава покой: „Кажи го! Просто го кажи!“
Междувременно едно кратко съобщение на телефона на Нуршах преобръща правилата на играта – Вуслат се завръща и този път е решена да не мълчи! Нуршах вече знае изгарящата тайна... Брат и сестра са само на крачка един от друг, но цената на тази истина може да изпепели всичко по пътя си.
Дали Вуслат наистина ще намери сили да изрече истината, или в последния момент страхът от гнева на Кенан ще я принуди отново да застине в мълчание?
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В имението Демирханлъ Орхун помага на Хира да се настани в леглото, но движенията му не са просто грижовни – те са властни, обсебващи. Той подпира ръце от двете ѝ страни върху възглавницата, затваряйки я в капан от собственото си тяло. Погледът му я претегля, тежък и изпепеляващ.
– Имаше нещо, което трябваше да ми кажеш... – гласът му е нисък, опасен. – Все още чакам. Кога ще го изречеш?
Хира едва си поема дъх, сърцето ѝ блъска в гърдите като затворена птица. – Ами... аз...
Орхун се навежда още по-близо, докато устните им не се оказват на милиметър разстояние. – Не мислиш, че ще те пусна, без да го чуя, нали? Или ще ми кажеш, или...
– Така... насила... – промълвява тя, замаяна от близостта му.
– Насила? – Орхун повдига вежда. – Нима те измъчвам?
– Не... но ме е срам. – Хира извърща очи, бузите ѝ пламтят. – Не ме питай така... Гледаш ме право в очите, сякаш пронизваш сърцето ми...
Орхун застива за миг, вдишвайки аромата ѝ. Устните му почти докосват нейните, но в последния момент той се извива нагоре и оставя гореща целувка върху челото ѝ.
– Добре... Поспи малко. Като се събудиш, ще имаме много за говорене.
– Като какво? – пита тя плахо.
– Мястото за сватбата, поканите... и още нещо. – Той спира за миг, фиксирайки я с онзи свой специфичен, пронизващ поглед. – На крайбрежната улица говорехме за нещо... не довърши, защото ръцете ти бяха измръзнали. Може би ще продължим точно оттам.
Когато Орхун излиза, Хира се отпуска в завивките, притиснала длани към пламтящото си лице. – Боже, как ще го кажа? – шепне тя
Малко по-късно, умората си казва думата и Хира потъва в неспокоен сън. Но и там Орхун отново е над нея. В съня той сяда на ръба на леглото ѝ, притиска я и шепне натрапчиво: „Кажи го... Просто го кажи... Хайде, кажи го!“
Хира се сепва и отваря очи, дишайки тежко. – Беше само сън... – въздиша тя със стон на облекчение. Но вратата се отваря и влиза истинският Орхун.
– Почина ли си? – пита той, забелязвайки объркването ѝ. – Нещо станало ли е? Не изглеждаш добре.
– Нищо няма... Просто сънувах сън. – Тя отклонява поглед, а пред очите ѝ все още изплуват образите от съня – устните му, дъхът му...
Орхун не я притиска повече за съня, а съобщава решенията си: – Говорих с организатора. Сватбата ще бъде в имението „Саим паша“. Всичко върви по план. Те ще се свържат с теб за менюто. Искам ти да решиш.
В този момент Гонча влиза с поднос с топла супа. – Господин Орхун поиска кака Халисе да я приготви специално с костен бульон за теб – казва тя с усмивка и излиза.
Хира посяга към лъжицата, но ръцете ѝ треперят толкова силно, че не може да я задържи. Орхун забелязва това. Той нежно взема салфетката и избърсва капчица от ъгъла на устните ѝ.
– Така е по-добре... – казва той, а гласът му отново става сериозен. – Имахме недовършен разговор...
Хира се задавя със супата в паника. Орхун взема лъжицата от ръката ѝ и започва да я храни, поглеждайки я така, сякаш казва: „Няма къде да избягаш“.
– Нямам търпение да завършим този разговор – добавя той, преди да излезе.
В дома на Кенан напрежението е достигнало точка на кипене. Кенан се приближава до Нуршах, очите му са пълни с разочарование и болка.
– Знам, че си взела парите от Есра – казва той рязко. – Излъга ме, че са от брат ти. Защото знаеше, че ще се вбеся. Толкова ли си умна, Нуршах? Пресметна всичко, за да увеличиш напрежението между нас?
Нуршах поклаща глава, сълзите вече напират в очите ѝ. – Не е така...
– О, да! – прекъсва я той. – Всички тези думи през последните дни... че бракът ни е грешка, че си уморена... Всичко е било част от твоята игра! Не вярвам на нито една дума!
Нуршах избухва в плач, вече няма сили да носи маската на безразличие. – Да, истина е за парите! Но всичко останало... уморена съм, Кенан! Изтощена съм от тези трудности! Не мога повече да живея така!
Кенан я хваща нежно за ръката и я придърпва към себе си. – Погледни ме в очите и го кажи отново. Без да отклоняваш поглед!
Тя мълчи, хлипайки на гърдите му. Лъжата се разпада. – Направих го заради теб... – признава тя накрая. – Нито ти, нито Нефес заслужавате такъв живот. Мислех, че ако си тръгна, всичко ще се оправи...
– Нуршах, не си отговорна за нищо – казва той и я прегръща силно. – Само остани с мен. Не пускай ръката ми. Ти си моето най-ценно съкровище.
Малко по-късно в стаята нахлуват Фатих, Джейлан и малката Нефес. Детето гледа родителите си с невинно любопитство. – Пак ли репетирате за пиесата? – пита тя.
Кенан се усмихва през болката. – Да, принцесо. Но знаеш ли какво? Решихме да отменим представлението. Вече няма да има викове.
Той съобщава и добрата новина – леля Вуслат се връща. Нефес започва да скача от радост, а Нуршах в този момент получава съобщение.
Едно известие. Едно име на екрана: Вуслат.
Нуршах поглежда дисплея и за миг дъхът ѝ спира. Думите в съобщението се врязват в съзнанието ѝ като острие:
„Исках да ти благодаря, че запази моята голяма тайна. Веднага щом пристигна, ще разкажа всичко на Кенан.“
В този миг времето за Нуршах застива. Пред очите ѝ изплува онзи миг в къщата на Вуслат... Снимката. Малкото момиче с невинните очи. Лицето на Хира, което я гледа от измачканата хартия на миналото.
– Хира... Това е снимка на Хира като дете! – собственият ѝ глас отеква в главата ѝ, припомняйки ѝ ужаса от разкритието.
Тя си спомня как Вуслат трепереше, как я молеше със застинал от страх поглед: „Обещай ми, че няма да кажеш нито дума на Кенан! Ако той разбере, че съм крила такава истина от него... никога повече няма да ме погледне!“
Сега всичко се променя. Нуршах вдига очи към Кенан, който стои само на крачка от нея, без да подозира, че целият му свят е напът да се преобърне. Тя го гледа с една нова, странна светлина в погледа – смесица от облекчение и страх.
– Може би в завръщането на сестра ти има нещо добро... – казваа тя, а гласът ѝ звучи почти като пророчество.
Нуршах знае истината, която ще промени всичко. Истината, че Хира... е неговата изгубена сестра.
