Във сезон 2, еп.21 на турския сериал „Плен“: Орхун разказва цялата истина на Хира. Разкъсван между вината и любовта си, Орхун взима най-тежкото решение – да се разделят с Хира. Междувременно Нефес изчезва.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 22 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун уверява Хира, че ще бъде до нея, каквото и да стане.
Муса и Якуп също говорят с Хира за Орхун, опитвайки се да я уверят, че Орхун е добър човек и че я обича много.
Хира е объркана от факта, че човекът, който ѝ е причинил зло, но в същото време я обича най-много, е един и същ.
Мъжът от нейните спомени не се припокрива с този, когото вижда до себе си. Вътрешният ѝ конфликт е огромен, а объркването ѝ – още по-голямо.
Орхун от своя страна показва, че е мъж със стоманени нерви – не губи самообладание. Въпреки че сълзите на Хира го разкъсват отвътре, той проявява безкрайно търпение и не я притиска. Дава ѝ пространство и време да се успокои и да подреди в съзнанието си онова, което си спомня и чувства.
В същото време Аслъ не може да гледа Хира до Орхун и продължава да настройва Перихан срещу Хира
Междувременно Нуршах моли Явуз да им помогне да намерят Нефес.
Междувременно Кенан отива да види Нефес, но момиченцето е избягало от къщата на Рашид.
Всичко за турския сериал „Плен“
Действието продължава от предния епизод. Орхун и Хира сядат на масата в градината. Орхун подава чаша вода на Хира.
– Пийни малко вода!
Орхун помага на Хира да пие вода. После слага чашата на масата и сяда срещу нея.
– Знаеш ли, че хората не се давят, защото са паднали във водата, а защото не могат да изплуват. Прочетох го някъде.
– Все едно описва мен – казва Хира.
– Приемам, че си паднала във водата. Но никога няма да ти позволя да се удавиш. Искам да си добре – заявява Орхун.
– Ще бъда! – отвръща Хира.
На прозореца на хола се появява Аслъ, която се крие и наблюдава Орхун и Хира. Тя е бясна, че не е успяла да ги раздели.
По-късно, Орхун получава обаждане.
– Слушам, Пънар.
– Здравейте, господин Орхун. Ще публикуваме прес съобщението за госпожа Хира в медиите. Звъня ви, за го прегледате и потвърдите – обяснява асистентката на Орхун
– Добре. Ще го прегледам! – отговаря той.
След разговора Орхун се обръща към Хира:
– Имам нещо малко за довършване. Ако искаш, можеш да си починеш в стаята.
– Мога ли да остана тук още малко? – пита Хира.
Орхун кимва.
По пътя към къщата му личи, че мислите му са за Хира, Орхун се обръща и я поглежда, а след това с неохота влиза в къщата.
Междувременно, в кухнята на имението, кипи работа. Гонджа приготвя лещата, а Халисе бели картофи. Муса слага подправките на масата.
– Като приключим с готвенето, ще седнем да пием кафе – казва Халисе.
Гонча и Муса не реагират. Халисе ги поглежда и двамата. Те са разсеяни и замислени, като че ли нещо ги тревожи.
– А вие какво стоите така, сякаш ви е потънала гемията в Черно море? – пита ги тя.
– Нищо како Халисе! – отвръща Гонджа. – Просто занесох кафе в градината. Г-жа Хира плачеше, седи там, толкова разстроена. Г-н Орхун я утешава. Не знам, толкова ми беше тъжно да ги видя така.
–Тя не може да си спомни, разбира се, че се тревожи за нея – казва Халисе. – Но тя се върна жива и здрава! Разбира се, паметта ѝ ще се върне.
– Ще чакаме. Ще се оправи! – добавя Муса. – Ама като я виждам така… направо ми се къса сърцето. Отивам да я видя!
Муса веднага става и излиза.
– И този горкият отвътре се разпада – казва Халисе, като го изпраща с поглед.
– Отвън изглежда спокоен, но е толкова емоционален – казва Гонджа.
– Да… Нежно сърце, а храбър като лъв… – въздиша Халисе.
Действието се пренася в градината. Хира седи замислена, а Муса се приближава към нея тъжен.
– Как си, сестричке?
Хира веднага се събира и отговаря с усмивка и казва, че е добре. Муса не ѝ вярва и сяда срещу нея.
– О, сестричке! Не ми харесва да те виждам така. Бих искал да мога да поема твоите проблеми. Пожелавам ти да се отпуснеш. Току-що плачеше, почувствах се много зле.
–Понякога всичко ми тежи прекалено много. Не мога да се сдържам.
Хира поглежда Муса и решава да отвори сърцето си.
–Чувствам се като в лабиринт – признава Хира. Когато си мисля, че съм намерила изход, пред мен се издига стена. И когато си мисля, че съм я преодоляла, се появява друга стена...
–Стените могат да бъдат проблем за другите. Ти си толкова силна. Ако само се познаваше. Това, което се опитвам да кажа, е: Ние сме с теб! Орхун е с теб. Той никога не би те оставил този лабиринт?.
–Много ми е трудно, затова той се блъска в тези стени заден с мен – отговаря Хира, а очите ѝ се пълнят със сълзи. –Каза, че ако искам може да се разделим.
Муса става, изненадан.
–Не! Сигурно си разбрала погрешно! Той не би казал такова нещо. Не го е казал. – повтаря Муса. –Не си чула правилно!
–Успокой се! Ти не ме разбра правилно!
–Ако не е така, как е?
Муса сяда отново, опитвайки се да разбере. Хира говори с благодарност за Орхун.
–Той ме попита дали това ще ме накара да се чувствам по-добре. Ще бъде така както аз искам и той ще ме подкрепи – обяснява Хира.
–Ах, зетко, зетко! Какъв мъж! Видях през какво премина, докато те нямаше, видях с тези очи – Муса посочва очите си. –Но сега, когато се върна, той е готов на всичко само ти да си щастлива!
Хира става разсеяна. Очевидно се опитва да сглоби пъзела. Хира отново си спомня моментите, когато видя лицето на Орхун по време на изтезанията в басейна.
–За какво мислиш? – пита Муса.
–За всичко, всички ми изглеждат толкова непознати. Не знам на кого да вярвам.
Муса сякаш е прочел мислите ѝ.
–Слушай ме, сестричке, ако има някой на този свят, на когото можеш да се довериш напълно, то това е Орхун. Повярвай ми. И дори да се разведете, той няма да те остави. Но ти няма да искаш развод! Няма да го напуснеш, нали? – пита загрижен Муса.
Хира не отговаря. Очевидно обмисля това решение. Нерешителна, измъчена.
Муса се прибира, а Хира остава в градината.
Хира седи мълчалива, загледана в далечината, а в мислите ѝ кънтят думите на Муса:
„Слушай ме, сестричке, ако има някой на този свят, на когото можеш да се довериш напълно, то това е Орхун. Повярвай ми. И дори да се разведете, той няма да те остави. Но ти няма да искаш развод! Няма да го напуснеш, нали?“
Докато Хира седи замислена, Орхун излиза от къщата. Веднага след него се появява Аслъ, която се скрива и наблюдава Орхун. След като наблюдава Хира за кратко, Орхун отива при нея.
–Все още си тук, където те оставих? – казва Орхун
Орхун се замисля за малко. После сяда при Хира.
–Да отидем да вземем Али от училище? Али ще се радва да те види. Ще подишаш чист въздух – предлага Орхун.
–Разбира се – съгласява се Хира.
Орхун се усмихва, Хира замислено гледа към земята.
В същото това време Аслъ, която не може да понесе да види Орхун и Хира заедно, решава да действа. Тя отвежда Перихан на верандата с претекст, че иска да подиша чист въздух.
–Прекалено дълго си вътре. Времето е хубаво. Разгледай наоколо, подишай чист въздух. Ще ти се отрази добре – казва Аслъ.
Целта на Аслъ е да натъжи Хира, като я накара да види Перихан.
Муса докарва колата. Орхун и Хира тръгват към колата. Преди да се качи в колата Хира среща погледа на Перихан.
Думите на Перихан отекват в ушите на Хира.
„Убийца! Хира е убийца! Тази убийца уби дъщеря ми! Тя отне живота на Еда! Убийца! Убийца!“
Аслъ се усмихва доволна от ситуацията. Хира се събира и влиза в колата. Орхун също влиза в колата.
–О, сега съжалявам, че те изведох. Дъщеря ви е в гроба, а Хира е тук, в имението... Сигурно ви е много трудно. Но за съжаление, тези срещи са неизбежни – говори ѝ Аслъ и гледа с коварен поглед как Хира и Орхун се отдалечават.
Междувременно, недалеч от имението, зад един ъгъл, папараците дебнат.
– Тръгнаха… Приготви камерата – шепне единият. – Ще направим голям удар с тази история!
Орхун и Хира отиват на брега, откъдето се вижда фара.
– Ще почакаме тук, докато дойде време да вземем Али – казва Орхун. – Седни!
Орхун посочва на Хира близката пейка. Хира се оглежда наоколо. Пейзажът ѝ е странно познат.
– Идвали ли сме тук преди?
– Не… – отвръща Орхун, замислено. – Но ако бяхме идвали, сигурен съм, че щеше да ти хареса… Надявам сега да ти хареса!
– Странно е… че човек търси навсякъде следи от себе си, за да разбере кой е – казва разсеяно Хира. – Понякога се ядосвам, понякога ми е тъжно. После нещо се случва и си казвам, че може би е по-добре да не си спомням.
Орхун разбира, че Хира има предвид лошите дни от миналото.
– Толкова е трудно да живея с празнотата в главата си. – добавя тя.
– Исках да ти осигуря живот, изпълнен с щастие – казва Орхун.
– Знам… – отвръща Хира с увереност.
Орхун въздиша.
– Знаеш след залеза се спуска тъмнината – казва той.
– Точно както тъмнината се е спуснала в мен! – отвръща Хира.
– И точно затова е създаден фарът – казва той, сочейки към близкия фар. – Да осветява тъмнината. Достатъчно е само да следваш тази далечна светлина. Няма нищо страшно!
Хира се колебае.
– А ако фарът не покаже пътя?
– Ще го покаже. Никога не е грешал. Винаги са намирали пътя до пристанището, следвайки фара! Освен това… колкото и да е тъмна нощта – идва утрото. Изгрява слънце. А коя тъмнина може да се справи със светлината на слънцето?
Орхун дава надежда с думите си. Хира изглежда впечатлена. Орхун си поглежда часовника.
– Предполагам, че е време да вземем Али – казва тя.
– Имаме още малко време. – отвръща Орхун.
Хира отвръща погледа си. Забелязва мъж, който продава захарен памук в далечината. Орхун улавя погледа ѝ.
–Помниш ли, ядохме го заедно?
– Захарен памук ли? – пита Хира, изненадана.
Орхун кимва.
– Да. Много ти хареса! Искаш ли?
–Друг път. Може би, ако си спомня, че ми е харесал.
–Тогава ще купя един за Аличо. И той я обожава!
Орхун отива към продавача на захарен памук. Докато Хира го гледа как се отдалечава, папараците, които ги преследват, изведнъж се появяват пред Хира. Хира се стъписва.
– Г-жо Хира, скорошно оздравяване! Имаме няколко въпроса! Всички ви мислехме за мъртва, но вие изведнъж се появихте! Това някаква игра ли беше?
– Кои сте вие? – пита Хира объркано, усещайки как гласът ѝ трепери.
– Взехте си просто дълга почивка ли? Г-н Орхун публикува прессъобщение, но останаха много въпроси без отговор.
– Моля ви, вървете си! Оставете ме! – извиква Хира, отстъпвайки назад.
– Говори се, че сте си тръгнали, защото сте се скарали с г-н Орхун бей, така ли е? Няма ли да кажете нищо? Г-жо Хира, отговорете, моля ви…
Орхун се обръща и виждайки мъжете око Хира, направи побеснява. Тичешком стига до нея и блъска репортера пред Хира.
– Добре ли си?– пита той притеснен, като я хваща за ръката. – Кажи?!
Орхун се обръща ядосан към мъжете.
– Кои сте вие?
След това се обръща към Хира и нежно я пита как е. Хира кима с глава, а Орхун я хваща за ръка. Докато Орхун води Хира към колата, репортерът и операторът ги следват.
– Елате тук. Не можем да ги хванем така – дава нареждания мъжа с микрофона на другия с камерата.
Орхун качва Хира в колата и затваря вратата.
Орхун хваща репортера за яката и той не може да довърши изречението си. Репортерът е уплашен от гнева на Орхун.
– Ако се доближиш още веднъж до съпругата ми… ако я притесниш… няма да искаш да чуеш края на това изречение.
Орхун пуска яката му. Обръща гневния си поглед към оператора.
– Изключи камерата. Тези кадри няма да видят бял свят. Ясно ли се изразих?
И двамата мъже са уплашени. Орхун се качва в колата си и с Хира потеглят.
Хира и Орхун се връщат в имението и излизат от колата. Хира все още е под въздействието на случилото се.
–Това няма да се повтори! – заявява Орхун като застава пред Хира. – Ще говоря с шефовете им.
Хира кима и се хваща за главата.
– Боли ли те главата? –пита притеснен Орху-
– Да… но след малко ще мине! Прибрахме се, а какво ще стане с Аличо?
– Изпратих съобщение на Муса по пътя, не се притеснявай за него. Хайде да се приберем в стаята – да си починеш малко.
Хира поглежда към вратата на къщата. Не иска да влезе.
– Може ли… да остана в градината? По-добре ми е тук!
– Както пожелаеш. Ще ти донеса лекарствата и вода. Ти отиди и седни.
Докато Хира се настанява в градината, Орхун влиза в къщата. Хира масажира слепоочията си. Междувременно майстор Якуп влиза в имението. Когато вижда Хира, отива при нея.
– Добър ден, дъще! – поздравява майстора.
Хира се плаши за миг. Якуп разбира чувствата ѝ.
– Не се плаши, аз съм чичо Якуп – казва той с топъл глас.
Хира се успокоява.
– Орхун много е говорил за вас… но аз… не си спомням. Извинете ме – прошепва Хира.
– Няма за какво да се извиняваш! Знам миличка, затова дойдох да те видя.
Хира прави жест на Якуб да седне. Якуп и Хира седват.
– Слава Богу, не можеш да си представиш колко се зарадвах, когато чух новината… Зарадвах се, но Демирханлъ буквално се върна към живота. Ти се върна и той започна живота наново!
– Той се опитва да ми помогне да си спомня – казва Хира.
– Само това ли? Ако се наложи ще разтърси целия свят, знаеш ли? – обяснява Якуб.
Хира изглежда плаха, но любопитна. Якуп се усмихва с разбиране и се обръща към Хира:
– Ти сега не помниш нищо, дъще… но аз знам. Видях как започна всичко, как се разви, как стигнахте дотук. Свидетел съм на това как един мъж като Орхун Демирханлъ се промени заради теб. Познавам го още от дете. Знаеш ли какъв човек е той?
Хира поклаща глава. Междувременно Орхун се приближава към тях. Думите на Якуп се губят в образа на приближаващия се Орхун.
– Малко избухлив, твърдоглав, горд, сдържан… Така е възпитан. Но отвътре е като градина… като пролет. Малцина са като него. Когато обича – обича с цялото си сърце.
Якуп и Хира виждат, че Орхун идва зад гърба им. Интересът на Хира се засилва.
– Но има нещо много важно в него – продължава майстор Якуб. – Той винаги стои изправен. Той води хората, когато те се колебаят в момент на беда.
– Като фар! – казва Хира.
Орхун разбира какво има предвид и е изненадан и щастлив от думите на Хира. Междувременно Якуп забелязва Орхун.
– О, Демирханлъ? – казва с усмивка майстора.
Хира осъзнава, че Орхун е чул думите ѝ и се срамува.
– Значи сте се срещнали – усмихва се Орхун. – Разказах ти за майстор Якуп – Хира кимва. – Добре дошъл, майсторе! – поздравява го Орхун
– Когато видях Хира, разбира се, че се почувствах добре дошъл, Демирханлъ. Радвам се за теб – отвръща майстора.
Орхун разказва на майстора какво са направили журналистите.
–Изпратих прессъобщение да ги изпреваря, но не стана! – казва Орхун. –Били са пред вратата на имението.
Орхун е нервен, поглежда Хира.
–Изплашиха я! – казва Орхун.
Якуп се усмихва бащински и поглежда Хира.
–Аз също я уплаших – признава майстора.
Хира е смутена обяснява: –Тъй като не можах да те позная... Съжалявам.
–Не се извинявай. Сега очевидно чакаш. Искаш всичко да приключи възможно най-скоро, искаш да си спомниш всичко. Това е изпитание. Ще бъдеш търпелива! Ще прегърнеш търпението като приятел. И ще видиш, ще отмине. После ще си спомняме с усмивка за тези времена!
Хира отговаря на съвета на Якуп с полуусмивка. В същото време Али и Муса се връщат от училище. Али веднага тича към Якуп и му целува ръка.
–Благодаря ти, младежо. Браво, за две седмици, е пораснал! – смее се Якуб.
Али се обръща и прегръща Орхун.
–Вуйчо!
Орхун го прегръща и го пита как е минал деня му.
–Беше добре, днес в училище правихме много забавни неща. Всъщност искам да ги покажа на кака Хира. Кака Хира, ще дойдеш ли с мен?
Хира и Али тръгват към къщата хванати ръка за ръка. Орхун поглежда след Хира, но се опомня, когато чува гласа на Якуп:
–Нека Бог никога повече не ви разделя, Демирханлъ. Светлината в очите ти се върна!
–Но нейните очи не се усмихват както преди – въздиша Орхун. –Дори не си спомня, че някога ми е имала доверие. Трудно е и за мен е много трудно!
–Не с ума, а със сърцето се доверяваме! Сърцето на Хира си е същото! Най-добре припомни някой неща на сърцето ѝ – съветва го майстора.
–Значи казваш, че паметта на сърцето е по-силна! – Орхун сякаш иска да потвърди, че е разбрал правилно посланието на майстора.
Якуп одобрява с поглед. В известен смисъл той насърчава Орхун да си върне доверието на Хира. Орхун разбира посланието.
Действието прескача във вечерта. Хира е в стаята си. Докато гледа снимката с Орхун, която е взела в ръка, думите на Якуп за Орхун продължават да се въртят в главата ѝ.
„Ти се върна и той започна живота наново! Ако се наложи ще разтърси целия свят, знаеш ли? Сега не помниш нищо, но аз знам. Видях как започна всичко, как се разви, как стигнахте дотук“
Хира претегля чувствата си и промърморва:
–Той ми причини най-много болка, а после ме обикна най-много той!
Хира остава притеснена.
В същото това време Афифе говори по телефона, докато минава от трапезарията към кухнята. Шевкет я следва. Афифе затваря телефона.
–Цял ден не спряха да звънят! – казва тя.
–Обаждат се тези, които са прочели прессъобщението, госпожо – отвръща Шевкет.
–Дори не искам да споменавам името ѝ, цял ден съм принудена да се занимавам с тях! - казва гневна Афифе.
Малко по-късно разбираме, че Орхун е приготвил изненада за Хира.
Кенан не вярва на димите на Афет, че Нефес не си е в стаята и нахлува в къщата.
– Нефес, момичето ми, аз съм… Къде си? – крещи Кенан.– Ей, човек, не разбираш ли? Казвам ти, че не е тук! – отвръща Афет, недоволна от натрапника в къщата си.– Тук ли си? – не се отказва Кенан.
Афет се обръща към мъжа си, вече на ръба на търпението.
– Рашит, кажи нещо! Този човек се държи като побъркан, тича насам-натам…
Рашит се изправя и с равен, но груб глас казва:
– Жена ми ти каза, че момичето не е тук. Защо ни тормозиш? Изчезвай оттук!
Кенан обаче не се отказва. Вика още по-силно, отчаян:
– Нефес! Ако се криеш вътре… излез, татко ти е тук. Дойдох, за да те прибера!
Афет се обръща към мъжа си:
– Погледни го! Стои насред стаята ни, а ти мълчиш!– Тоя човек е инат. Какво да направя, султанке? – вдига рамене Рашит.– Според мен не можеш да убедиш никого в нищо… – процежда Афет.– Да му се не види… – изкрещява Рашит и се приближава до Кенан. – Погледни ме! Момичето избяга от теб! А сега правиш театър пред нашата врата!– Къде е Нефес? – настоява Кенан, вече на ръба да избухне.– Не знам! Да не би да си я отвлякъл? – пита Рашит подигравателно.
Кенан го хваща за яката с внезапно движение. Рашит се бори да се отърве от него.
– Какво си направил с дъщеря ми? Къде я затвори! Кажи ми веднага! – пита Кенан.– А какво те засяга дали съм я затворил или не? – отвръща Рашит със студен глас.
Търпението на Кенан се изчерпва.
– Какви са тези глупости!? – избухва Кенан.– Ако искам – ще я заключа! Ако не искам – няма! Това не е твоя работа! – отвръща Рашид.– Ще те убия! Кълна се, ще те убия!!! – изревава Кенан, готов да го удари, но в този момент влиза Нуршах..– Не го прави, спри! – крещи Нуршах и застава между тях. – Успокой се, моля те! Тази разпра няма да помогне на никого. Хайде, да тръгнем да търсим Нефес. Моля те!
Кенан се съгласява с Нуршах и гледайки заплашително Рашит се насочва към изхода с Нуршах.
Афет се обръща към мъжа си гневна:
– Аз няма да мръдна от тук, Рашит? Не мога да търся деца на тази възраст!
Рашит също се съгласява с Афет, но си спомня, че момичето е много важно за него и си мърмори под мустак: – А ако няма момиче, няма и наследство…– Няма момиче – няма наследство… няма момиче – няма нищо…
Рашит също излиза.
Кенан и Нуршах отиват направо в кантората, но Нефес не е там. Кенан се обажда на сестра си и там я няма.
Кенан и Нуршах тръгват да я търсят. Рашит иска да ги последва за момент, но се отказва.
– Добре, добре, намери я и ми я доведе. Не трябва да я търся с тази моя куца крака, нали? – мърмори си Рашид. – Момиче, ти, малка мишчице, щом те намеря, ще ти го върна!
Рашит се връща вкъщи.
Нуршах се обажда на Явуз и му казва, че има една молба към него, но го моли да не казва на майка ѝ и брат ѝ. Явуз се съгласява.
