„Плен“, с.2, еп.211: „Любов в имението... Орхун и Нева Демирханлъ...“

В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нева затяга примката около Орхун с измислен проблем във фабриката в Бурса. Докато стяга багажа си за „бизнес“ пътуването, тя се уверява, че Хира ще види нещо, което ще разкъса сърцето ѝ – предизвикателна нощница, скрита сред вещите ѝ. Дали вярата на Хира в Орхун ще се окаже по-силна от съмнението, което Нева пося в душата ѝ?

НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 211 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.

По пътя за Бурса Нева казва на Орхун, че един приятел има красив хотел близо до града и предлага да отидат там, но той ясно дава да се разбере, че това никога няма да се случи.

Когато пристигат в Бурса, се настаняват в хотел, а през нощта Нева чука на вратата му и скача в прегръдките му, плачейки и твърдейки, че е имала кошмар и се страхува да остане сама. Орхун не се поддава на нейния трик и предлага да останат и двамата в лобито.

На сутринта, веднага след като приключва работата си в Бурса, Орхун се връща у дома, знаейки, че Хира го чака с нетърпение. Нева казва, че са прекарали чудесно, само за да разстрои Хира.

Семейство Демирхани е шокирано, когато в пресата се появява новина за предполагаема връзка между Орхун и Нева, придружена от снимка на двамата, направена късно през нощта във фоайето на хотела в Бурса.

Всичко за турския сериал „Плен“

⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇

Орхун държи куфара, който Хира внимателно е подготвила за него, и се подготвя да замине с Нева за Бурса. Хира стои пред него, сякаш се опитва да запечата образа му в съзнанието си, преди раздялата да стане факт.

– Пази се... – гласът на Хира трепери от едва доловима тревога. – Проверих прогнозата, в Бурса ще бъде много студено. Не забравяй шала си, носи го постоянно.

Орхун пристъпва по-близо, погледът му омеква, докато поглежда лицето ѝ. – Не се притеснявай, ще го нося. Все пак твоите ръце са го докосвали... Твоят аромат е по него.

Двамата потъват в споделен, влюбен поглед, но идилията е грубо прекъсната. Гласът на Нева отекна по стълбите като остър бръснач, разсичайки тишината.

– Хайде! Всички на борда за Бурса!

Нева се спуска по стълбите с предизвикателна енергия. Хира я оглежда и сърцето ѝ се свива – съперницата ѝ е прекалено елегантна, облечена така, сякаш отива на празник, а не на делово пътуване. Зад нея Муса едва носи тежкия ѝ куфар.

– Най-после тръгваме! – доволна е Нева. – Орхун, не знам защо, но този път съм наистина щастлива. Ще се забавляваме много!

Орхун отговаря сухо, без да сваля дистанцията: – Хубаво е човек да се забавлява, докато работи.

Хира усеща как в гърдите ѝ се надига безпокойство, но се опитва да не показва нищо. Нева обаче не спира да налива масло в огъня. – О, да, аз обожавам работата си! – Тя се обръща към прислужника с властен жест. – Муса, занеси куфара ми в колата.

– Дай и твоя, зетко, аз ще го взема – предлага Муса и тръгва след Нева.

Погледът на Хира се приковава в багажа на Нева. В съзнанието ѝ изплува разговорът, който случайно дочу по-рано. Сякаш пред очите ѝ отново изниква образът на Нева, която подава една копринена дреха на Гонджа: „Вземи тази нощница и я сложи в куфара. Когато напускаш града, трябва да носиш всякакви дрехи, Гонджа. Никога не знаеш какво може да се случи...“

Нева усеща напрежението и поглежда Хира право в очите, а ъгълчетата на устните ѝ се извиват в ехидна усмивка. – Да видим какво приключение ни очаква този път. Предишния път преминахме като буря, нали, Орхун?

Орхун оставя думите ѝ да увиснат във въздуха без отговор. Той се навежда и нежно целува Хира, сякаш иска да ѝ вдъхне сила. – Ще приключа с работата възможно най-бързо и се връщам, ще ти се обадя веднага щом пристигна.

– Лек път... – отвръща Хира, докато очите ѝ преливат от тъга.

Нева не издържа на тази сцена и се врязва между тях, за да ги раздели физически. – Хайде, няма ли да потегляме вече? Храната в хотела е превъзходна, Орхун. Искам да сме там, преди ресторантът да е затворил.

Виждайки, че Орхун се колебае да тръгне, Нева нервно тръгва към изхода, а погледът ѝ е пълен с раздразнение. Орхун хвърля последен поглед към Хира и тръгва след Нева.

Хира остава сама на прага, загледана в отдалечаващите се светлини на колата, без да подозира, че този път капанът на Нева е заложен твърде професионално, за да бъде избегнат.

Истанбул потъва в светлините на нощта, докато черният автомобил си проправя път през трафика. Вътре тишината е напрегната, прекъсвана само от равномерния шум на двигателя. Орхун спира на червен светофар, вперил безизразен поглед в пътя. Нева, седнала до него, едва прикрива триумфа си – най-после е сама с него, далеч от имението и Хира.

Тя оправя косата си с премерен жест и нарушава мълчанието: – Продължават да бавят доставката на машините. Да видим как ще реагират сега, когато видят самия Орхун Демирханлъ пред себе си.

Орхун само кима едва забележимо, без да откъсва очи от светофара. Дистанцията на Орхун е осезаема, но Нева не се отказва.

– Между другото, Орхун... – тя снижава гласа си, опитвайки се да придаде на разговора по-интимен тон. – Мой приятел има великолепен хотел в Улудаг. Не съм го виждала от векове. Ако ни остане време, защо не отскочим заедно?

Орхун отговаря веднага, гласът му е хладен като бръснарско ножче: – Аз ще приключа с ангажиментите си и се връщам веднага. Но ти можеш да се отбиеш, ако желаеш. Ще ти наемем кола.

Ударът попада в целта. Лицето на Нева помръква за секунда, разочарованието а опарва, но тя бързо слагаа маската на разбиране. – О, не, не мога да отида сама така. И без това вече сме с единия крак в Бурса... Ще направим план за следващия път и ще отидем заедно.

– Това е изключено! – отсича Орхун с тон, който не търпи възражения.

Той изрича думите толкова рязко и ясно, че Нева застива, а следващата реплика замира на устните ѝ. В този момент телефонът му извибрира.

– Салих? – вдига Орхун.

– Добър вечер, господин Орхун. Изпратих ви имейл, бихте ли го погледнали? – чува се гласът на Салих от отсрещната страна.

– Да видим... – Орхун включва на високоговорител, за да провери пощата си, докато Салих продължава да докладва: – Успяхме да дешифрираме номера на колата на нападателя. Точно както предположихте – регистрационната табела е фалшива!

– Никаква изненада тук – гласът на Орхун е тежък. – А къщата от имейла?

– Разбрахме, че колата на нападателя често е била паркирана пред този имот. Опитваме се да се доберем до записите от охранителните камери наоколо. Ще видим кой е влизал и излизал през последния месец.

– Разбрах. Дръж ме в течение – Орхун затваря телефона.

В колата става задушно. Нева усеща как примката около нея започва да се затяга. Орхун е опасно близо до истината и тя едва овладява треперенето на ръцете си.

– Въпрос на време е да открием кой е Мехмет Каялъ – човекът, поръчал стрелбата – казва Орхун, сякаш на себе си.

– Не съм се и съмнявала, че ще успееш – отвръща Нева с пресъхнало гърло. – Знаех, че няма да се откажеш...

В съзнанието ѝ нахлува споменът от сблъсъка ѝ с Афифе. Вижда себе си как се изправя срещу господарката на конака с пламнали очи: „Вие го направихте! Вие стоите зад нападението срещу мен! Човекът, до когото Орхун казва, че е стигнал – Мехмет Каялъ... такъв човек никога не е съществувал! Вие сте единствената, която знае това име, освен Орхун!“

Нева се връща в реалността, а погледът ѝ се стрелка нервно към Орхун. Тя знае, че ако истината изплува, пътят ѝ към него ще бъде отрязан завинаги, но играта е прекалено опасна, за да се откаже сега.

В кухнята цари оживление, нетипично за този час. Хира си налива чаша вода, опитвайки се да успокои мислите си, докато Гонджа трескаво подготвя подноса за чая. Ръцете на момичето треперят, а движенията ѝ са резки и прибързани.

– Спопорна работа, Гонджа – казва Хира, опитвайки се да вдъхне малко спокойствие в напрегнатата атмосфера.

– Благодаря ти – отвръща тя, без да вдига поглед от чашите.

– Как е чичото на Халисе? – интересува се Хира.

– По-добре е. Тя съвсем е забравила за себе си, само за работата тук пита. Изпуснах се, че ще идва гостенка на госпожа Афифе, и тя веднага съжали, че си е взела почивен ден. Сега сигурно и чичо ми съжалява, че я е пуснал.

Хира кима съчувствено: – Но когато става въпрос за болест, няма какво да се направи.

Гонджа подрежда чинийките със скоростта на подгонена сърна. – Така е, но нали знаеш... Важните гости на госпожа Афифе са тук. Госпожа Нур. Когато тя е наоколо, всичко трябва да е съвършено. Кълна се, от притеснение нищо не мога да свърша както трябва!

– Срещнах госпожа Нур в асоциацията – спомня си Хира. – Мисля, че си се паникьосала излишно. Имаш ли нужда от помощ?

– Не, не, ще се справя, благодаря ти – отговаря Гонджа и посяга към чайника с вряла вода.

В бързината ръката ѝ трепва и горещата течност се излива директно върху кожата ѝ. Остър писък раздира тишината в кухнята.

– Ох! – Гонджа се свива от болка, изпускайки лъжичката.

Хира реагира мигновено. Тя хваща ръката на момичето и я дърпа към мивката, пускайки ледената струя: – Ела бързо, сложи ръката си под водата!

Докато Гонджа стене тихо, Хира действа с прецизността на човек, свикнал да се грижи за другите. Тя изважда яйце от хладилника, счупва го с едно бързо движение и отделя белтъка в малка купичка.

– Потопи пръстите си тук, вътре в белтъка – нарежда тя.

Гонджа се подчинява, а лицето ѝ постепенно се отпуска. – Благодаря ти... много ти благодаря.

– Няма защо. Белтъкът веднага ще издърпа болката и няма да позволи да излязат мехури.

– Наистина ми олекна – въздъхва Гонджа, но веднага след това очите ѝ се разширяват от ужас. – Но трябва да се връщам! Госпожа Афифе чака чая. Ако не го занеса веднага, тя ще се вбеси, а чичо ми... той ще ме убие!

Гонджа прави опит да извади ръката си от купата, но лицето ѝ се сгърчва в болезнена гримаса при най-малкото движение.

– Чакай – спира я Хира с твърд глас. – Аз ще занеса чая.

– Не, не може! Чичо ми ще ме съсипе! Недей!

– Успокой се – Хира я хваща за раменете, фиксирайки я с уверен поглед. – Аз поемам отговорността. Ако се наложи обяснение, аз ще го дам. Погрижи се за ръката си.

Хира вдига тежкия сребърен поднос и излиза от кухнята с гордо вдигната глава. Тя знае, че влиза в леговището на лъва, но не подозира, че едно обикновено поднасяне на чай ще се превърне в арена на нов сблъсък с ледената Афифе Демирханлъ.

Афифе и Нур седят една срещу друга в хола.

– Трябва скоро да организираме среща за новите проекти на асоциацията – казва Афифе, претегляйки думите си с обичайната строгост.

– Да, след успеха на последното събрание определено имаме нужда от нови, много добри идеи – съгласява се Нур.

В този момент Афифе забелязва Хира, която влиза в стаята с поднос в ръце. Очите на господарката се разширяват от изненада, която бързо прераства в едва сдържан гняв. Нур усеща промяната в погледа ѝ и също се обръща.

– Добре дошли, госпожо Нур – казва Хира с уверена усмивка.

Нур отвръща с топло кимване: – Благодаря ти.

– Гонджа изгори ръката си, затова аз донесох чая ви – обяснява Хира, докато оставя чашите с премерени движения. – А и исках да ви видя лично.

Докато Хира сервира, Афифе я фиксира с почти убиствен поглед. Всеки жест на Хира е като предизвикателство към нейното господство. Нур обаче изглежда искрено зарадвана от присъствието ѝ.

– Е, как си? – пита гостенката с интерес.

– Добре съм, благодаря ви. Виждам, че и вие сте в отлично здраве.

– Благодаря. Е, предполагам, че упоритата работа ми се отразява добре – усмихва се Нур. – А как е госпожа Жулиет? Поддържате ли връзка с нея?

– Пишем си от време на време – отговаря Хира. – Каза, че се подготвя за нова изложба и буквално не излиза от ателието си.

– Невъзможно е да забравим какво направи тя за нас – казва Нур, а гласът ѝ става по-сериозен. – И разбира се, никога няма да забравим как ти ни помогна.

– Радвам се, че успях да дам своя принос – скромно навежда глава Хира.

– Разбира се, че помогна! – възкликва Нур. – Благодарение на теб събитието беше спасено. Скъпа Хира, скоро заминавам за Париж. Ако се свържеш с нея, кажи ѝ. Може би ще намери време да изпием по кафе. Ще ме държиш в течение, нали?

– Ще я попитам от ваше име – обещава Хира.

– Много ти благодаря. Наистина.

Хира усеща как напрежението от страната на Афифе нараства с всяка изминала секунда. Огненият поглед на Афифе е ясен сигнал – време е да напусне стаята.

– Да ви е сладко – пожелава Хира, запазвайки самообладание.

– Мерси – отвръща Нур с усмивка.

Хира излиза от всекидневната, оставяйки след себе си натежала тишина. Афифе гледа след нея с очи, в които искри ярост. Тя не може да преглътне факта, че „онова момиче“ печели симпатиите на най-влиятелните ѝ приятелки, но знае, че пред гостите трябва да запази маската си на величие... макар отвътре да изгаря от желание да сложи Хира на мястото ѝ.

Гонджа все още държи ръката си в купичката с белтък, а погледът ѝ е прикован в прага на вратата, очаквайки бурята.

– Много ти благодаря, г-це Хира. Толкова се боя, че чичо ми ще вдигне скандал...

Хира докосва рамото ѝ, опитвайки се да я успокои: – Казах, че си се изгорила. Всичко е наред, не се притеснявай.

– Дано не стане проблем... – казва момичето, но думите ѝ замират в гърлото.

В този момент Афифе нахлува в кухнята. Очите ѝ мятат мълнии, а присъствието ѝ сякаш смалява пространството. Тя спира пред тях, дишайки тежко от сдържан гняв.

– Изчезвай! – изсъсква тя към Гонджа.

Прислужничката кимва покорно, грабва купичката и буквално избягва от кухнята, оставяйки Хира сама срещу ледената господарка. Афифе пристъпва напред, претегляйки Хира с унищожителен поглед.

– Някои неща никога не се променят, нали?! – гласът на Афифе е нисък, наситен с отрова. – Не можеш да спреш да се държиш като слугиня! Не бих очаквала нищо повече от една бивша робиня... Но няма да ти позволя да ме унижаваш пред приятелката ми!

Хира поема дъх, опитвайки се да запази достойнството си: – Просто поднесох чая.

– Ти дори го смяташ за нещо нормално! – Афифе извива устни в презрителна усмивка. – Обноските не са нещо, което се учи впоследствие. Дори да е изгорила ръката си, ти не си способна да разбереш, че Гонджа трябваше да донесе тези чайове. Защото ти не си по-различна от тях!

Хира застива под ударите на думите ѝ, но не свежда глава. Тя вярва, че е постъпила правилно, и това ѝ дава сили да издържи тежкия поглед на свекърва си. Но Афифе още не е приключила. Тя пристъпва още една крачка, забивайки последното острие:

– Правилата се учат в семейството. Но какво може да се очаква от някой, който не знае какво е семейство... който не е получил майчино възпитание!

Афифе се обръща рязко и излиза, оставяйки след себе си тежка, задушаваща тишина. Хира остава сама, а последните думи на Афифе кънтят в съзнанието ѝ като присъда. Маската на самообладание бавно се пропуква, а сърцето ѝ се свива от болката, която само една неизлекувана рана от миналото може да причини.

Афифе току-що е излязла от кухнята, все още разтреперена от ярост, когато телефонът в ръката ѝ извибрира настоятелно. На екрана свети името на Нева. Тя вдига веднага, усещайки, че спокойствието е последното нещо, което я очаква.

– Да, Нева? – гласът на Афифе е сух и нетърпелив.

– Госпожо Афифе! Случи се нещо много важно! – Гласът на Нева идва от другия край на линията, задавен от паника.

Нева крачи нервно из хотелската си стая в Бурса, стискайки телефона така, сякаш от него зависи животът ѝ. Очите ѝ се стрелкат към вратата, за да се увери, че е сама.

– Шефът на охраната, Салих, се обади на Орхун! Говореше за някаква къща... Колата на нападателя е била засичана често точно пред нея. Сега ще преглеждат всички записи от охранителните камери в района. Ще разберат кой е влизал и излизал оттам през последния месец!

Нева продължава да реди думите си една след друга, задъхана от ужас, че примката около тях се затяга с всяка изминала секунда.

Камерата се фокусира върху лицето на Афифе. Тя застива насред коридора, а чертите ѝ се вдървяват. Погледът ѝ помръква, докато осъзнава, че истината, която толкова старателно е крила, е напът да излезе на повърхността по най-опасния начин.

Афифе не казва и дума, но в погледа ѝ се чете смъртоносно напрежение – тя знае, че ако Орхун види тези записи, нищо вече няма да бъде същото...

Хира седи на ръба на леглото, сломена и неподвижна. Погледът ѝ е прикован в пода, но очите ѝ не виждат нищо – те са пълни със сълзи, които се стичат като безкрайни нишки по бузите ѝ. Тишината в стаята е измамна, защото в главата ѝ все още кънтят жестоките думи на Афифе, раздирайки душата ѝ.

– Някои неща никога не се променят, нали?! Не можеш да спреш да се държиш като слугиня! – Гласът на Афифе в спомените ѝ е по-остър от нож.

СПОМЕН „Не бих очаквала нищо повече от една бивша робиня! Но няма да ти позволя да ме унижаваш пред приятелката ми!“ – Просто поднесох чая – опитва се да се защити Хира в мислите си. „Ти дори го смяташ за нещо нормално! Правилата се учат в семейството. Но какво може да се очаква от някой, който не знае какво е семейство... който не е получил майчино възпитание!“ / КРАЙ НА СПОМЕНА

Хира трепва и се сепва от внезапния звук на телефона си. На екрана свети името на Орхун. Тя бързо преглъща риданията си, поема дълбоко дъх и се опитва да овладее гласа си, преди да вдигне.

– Ало...

Орхун вече се е настанил в стаята си в Бурса. Той е свалил сакото си, но мислите му са останали в имението.

– В Бурса съм, настаних се в стаята. Реших да ти се обадя...

– Как мина пътят? Уморен ли си? – пита Хира, опитвайки се да звучи естествено, но гласът ѝ трепери.

– Цялата ми умора изчезва, когато чуя гласа ти – отвръща Орхун, но веднага усеща, че нещо не е наред. Интуицията му подсказва, че зад нейното „добре съм“ се крие болка. – Добре ли си?

– Добре съм...

– Гласът ти изобщо не казва това – прекъсва я той, а погледът му помръква от загриженост. – Звучиш тъжно. Мисля, че знам защо... – Орхун спира за миг, вярвайки, че е намерил причината. – Такава си, защото дойдох в Бурса.

Хира избърсва сълзите от очите си и се опитва да изтръгне усмивка през болката. – Да...

– Тогава не се притеснявай толкова – успокоява я той. – Ще приключа работата си рано сутринта и до обяд ще си бъда у дома. На мен също не ми харесва да сме разделени.

– Знам – отвръща тя.

Хира бърза да затвори, защото усеща, че всеки момент може да избухне в плач и Орхун ще разбере, че причината за мъката ѝ е съвсем друга. – Тогава... лягай да спиш. Утре трябва да станеш рано. Лека нощ.

Орхун замълчава. Той усеща, че има още нещо, нещо недоизказано, но решава да не я притиска повече. – Лека нощ.

Те затварят телефоните си, но Орхун не намира покой. Той не може да остави нещата така. Сяда на леглото и започва да пише съобщение.

В стаята си Хира се отпуска и избухва в тихи ридания. В този момент телефонът ѝ извибрира. Тя отваря съобщението с разтреперени ръце. Чуваме думите на Орхун:

„Нека красивото ти лице се усмихне... Чувствам болката ти, но и щастието в сърцето ти. Където и да съм, ти винаги си в сърцето ми.“

Любовта в думите на Орхун обгръща Хира като топла прегръдка. През сълзите на нейното тъжно лице бавно се прокрадва една невинна и чиста усмивка. Тя знае, че докато той я обича така, може да понесе всяка отрова на Афифе... но не подозираше, че утрешният ден в Бурса ще постави на изпитание не само любовта им, но и самия им живот.

Орхун е легнал, но сънят не идва. Мислите му са насочени към Хира и необяснимата тъга в гласа ѝ. Тъкмо когато затваря очи, настойчиво почукване на вратата раздира тишината. Орхун се изправя рязко, оправя ризата си и отваря.

Пред него стои Нева. Лицето ѝ е подпухнало, по бузите ѝ се стичат сълзи, а в очите ѝ се чете паника.

– Какво се е случило? – пита Орхун, изненадан от среднощното посещение.

– Орхун... Орхун, сънувах ужасен кошмар! – изхлипва тя и преди той да успее да реагира, тя се хвърля в обятията му, вкопчвайки се в него.

Орхун застива за секунда, изненадан от неочаквания физически контакт. Ръцете му стоят неподвижно отстрани, докато тя продължава да ридае в гърдите му.

– Пак стреляха по колата ми... Но този път, Орхун, аз... Имаше кръв навсякъде! Беше толкова истинско!

Орхун веднага се окопитва. С рязко и твърдо движение той се отдръпва от нея, поставяйки невидима, но ледена граница помежду им.

– Почакай малко. Успокой се – гласът му е строг. – Това е било само сън. Нищо повече.

– Толкова съжалявам, Орхун! – Нева трие очите си, гласът ѝ трепери театрално. – Безпокоя те в този час, но... Орхун, толкова ме е страх. Не мога да остана сама в онази стая.

Орхун я поглежда. Той не е човек, който ще остави някого в беда, но и не е човек, който ще позволи на Нева да прекрачи границите на благоприличието.

– Добре – казва той студено. – Тогава да слезем долу в лобито, ще поседим там малко.

Нева поглежда към копринения си халат, сякаш едва сега осъзнава в какво състояние е. – Но... облеклото ми не е подходящо за там. Не можем ли просто да поседнем тук, в твоята стая?

Тя прави лека крачка напред, опитвайки се да влезе вътре, но Орхун застава пред нея като непревземаема бариера. Погледът му е безкомпромисен.

– Тогава се преоблечи. Ще бъде по-добре да сме в лобито.

Разочарованието прорязва лицето на Нева – планът ѝ да влезе в личното му пространство се проваля пред очите ѝ. Тя стисва зъби, за да прикрие яда си, и кима принудено.

– Добре... Ще се преоблека и идвам.

Нева се обръща и тръгва към своята стая с нервна крачка. Орхун не губи и секунда – той грабва телефона си и излиза в коридора, решен да не остава и миг повече в това двусмислено положение.

Той не подозираше, че Нева няма да се откаже толкова лесно, а кошмарът, който тя описа, е само началото на една много по-реална и опасна игра.

Денят в имението започва със същото тягостно напрежение. Хира е във всекидневната, отново приведена над купищата документи, с които Афифе я затрупа – поредният опит на господарката да я държи в подчинение. В този момент телефонът ѝ извибрира. Когато вижда името на Орхун на екрана, измъченото ѝ лице мигновено се озарява, сякаш слънчев лъч е пробил гъстата мъгла. Тя вдига веднага.

– Добро утро – казва Хира, а в гласа ѝ се долавя неподправена нежност.

Орхун и Нева са в колата, спрели на червен светофар сред суматохата на Бурса.

– Добро утро. Сега ли се събуди? – пита Орхун, чийто глас звучи далеч по-меко, отколкото в разговорите му с всеки друг.

– Не, станах рано. Но не исках да те безпокоя, знам, че имаш много работа.

– А аз не ти звъннах, защото мислех, че още спиш.

Нева, седнала до него, не чува думите на Хира, но усеща аромата на любов във въздуха. Тя фиксира пътя пред себе си с каменно изражение, а вената на челото ѝ пулсира от едва сдържана ярост.

– Вече сме на път. Връщаме се – продължава Орхун. – Приключихме всичко по-рано от очакваното.

– Пак спази обещанието си... – отвръща Хира с облекчение.

Орхун се усмихва по онзи негов типичен, хладен, но чаровен начин. – Имах една молба в замяна. Какво стана с нея?

Хира се усмихва, разбирайки веднага за какво говори – съобщението му от снощи. – Сигурна съм, че го усещаш. Дори не е нужно да питаш.

– Прав си, но това беше подвеждащ въпрос – казва Орхун с нотка на триумф в гласа. – Сега вече съм сигурен.

– Усмихвам се, не се притеснявай – уверява го тя. – Толкова се радвам, че се връщаш бързо. Сега ще броя часовете до пристигането ти.

– Знаеш къде се намираш винаги и навсякъде, нали?

Ръката на Хира инстинктивно се вдига и докосва сърцето ѝ. – Да... Ти си на същото място при мен.

Орхун е видимо доволен от отговора. Той игнорира напълно присъствието на Нева, която изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне от обида и гняв.

– Има ли нещо, което искаш да ти донеса от Бурса? Мога да взема нещо по пътя.

– Не мисля, че трябва да губиш време в обикаляне – отвръща Хира с копнеж. – Просто си ела.

Лицето на Нева е преляло от горчивина и ненавист, докато наблюдава как Орхун говори с такъв интерес и топлота на жената, която тя толкова силно иска да заличи от живота му.

Хира слиза по стълбите към входа, с лице, помрачено от тежки мисли. Тъкмо посяга към дръжката на външната врата, за да потърси спасение на чист въздух, когато тя се отваря. На прага стоят Орхун и Нева. Погледът на Орхун веднага се озарява, щом я вижда.

– Щом ме чакат още на вратата, значи наистина съм липсвал много – казва той, а в гласа му се долавя рядка за него нежност.

Хира се усмихва, а в очите ѝ се чете мълчаливо съгласие с неговите думи. – Помислих си да подишам малко въздух в градината, докато те чакам. Добре дошъл.

– Добре заварила – отговаря той, без да сваля поглед от нея.

Хира се обръща към Нева с вежлива дистанция: – Добре дошла и на теб.

Нева само кимва хладно и веднага се опитва да превземе територията. – Беше кратко, но изключително приятно пътуване. Наистина с нетърпение очаквам следващото!

Хира усеща, че Нева изрича това нарочно, за да посее семето на съмнението. Поглежда я с въпросителни очи, опитвайки се да разчете скритото зад думите ѝ.

– Да работиш с Орхун е истински лукс – продължава Нева, сякаш Хира е просто декор. – Никой не може да се изпречи на пътя му.

– Радвам се, че си успял да се справиш с всичко – казва Хира на Орхун, игнорирайки провокацията.

– Не беше нищо особено. Няма нужда да го превръщаме в голямо събитие – отвръща Орхун, охлаждайки ентусиазма на Нева.

Но тя не се отказва лесно. Пристъпва по-близо до него, опитвайки се да привлече вниманието му: – Орхун, ще се качим ли в кабинета ти след минута, за да погледнем пак този файл? Искам отново да прочета точно под какво се подписахме.

– Аз знам отлично под какво съм се подписал – прекъсва я той сухо и се обръща към Хира. – Ще се разходим ли?

Хира го поглежда със загриженост: – Но ти сигурно си уморен... Защо не си починаш малко и не го направим по-късно, а?

Орхун пристъпва към нея и я поглежда с онзи тежък, но изпълнен с обич поглед, който само тя познава. – Да, уморен съм. И ще се отърва от умората си именно с теб. Освен това си права – имам важни неща за вършене, и най-важното от тях е да се разходя с теб.

Преди Нева да успее да каже и дума, Орхун хваща ръката на Хира. Те излизат от къщата под хищния и амбициозен поглед на Нева, която остава да стърчи в коридора, позеленяла от злоба.

Само с едно докосване Орхун успя да излекува изтерзаната душа на Хира, но тя знаеше, че мирът в този дом е само илюзия... докато Нева крои следващия си ход в сенките.

Афифе и Нева са в салона, но атмосферата е наелектризирана от недоволство. Нева не може да намери място от ярост – гледката на Орхун, който пренебрегна нея, за да се посвети на Хира, я изгаря отвътре.

– Как мина срещата в Бурса? Разкажи ми – нарежда Афифе, претегляйки всяка дума.

– Няма нищо за разказване, госпожо Афифе... – Нева подхвърля чантата си на дивана, устните ѝ треперят от обида. – Той ме извика по тъмно, събуди ме посред нощ. Свършихме всичко на такава скорост, сякаш го гонеше пожар. А после веднага потеглихме обратно.

– Не можа ли да измислиш нещо, с което да го забавиш? – Афифе повдига вежди в студен укор.

– Опитах, предложих му, но той изобщо не прие! И щом се прибрахме, веднага отиде на разходка с Хира. Госпожо Афифе, той дори не ме забелязва!

– Не си очаквала да е толкова лесно, нали? – Афифе я фиксира с леден поглед. – За всяко нещо си има време! Бъди търпелива.

Нева кимва принудено, но в този момент Шевкет влиза в стаята с напрегнато изражение.

– Госпожо... Има нещо, което трябва да видите.

Той подава телефона си на Афифе. Докато чете, чертите на господарката се втвърдяват, а погледът ѝ става тревожен. Тя бавно вдига очи към Нева, която стои в недоумение, без да подозира, че бурята вече е започнала.

Орхун и Хира се разхождат хванати за ръце, обгърнати от спокойствието на градината. Орхун нарушава тишината, а гласът му е пълен с неочакван копнеж.

– Май сериозно ще обмисля идеята за онази магическа кутия. Не мога да издържа далеч от теб и за секунда. Трябва да си винаги с мен.

Хира се усмихва сладко, а очите ѝ искрят: – Не трябва ли да мечтаем за неща, които са реални?

– А кой казва, че това не може да бъде истина?

Хира спира за момент, а в главата ѝ се ражда красива мисъл. – Всъщност си прав. Може да бъде реално... дори вече е така. Ти имаш своята магическа кутия. Точно тук.

Тя нежно поставя ръката си върху сърцето на Орхун. Докато той я гледа с любов, тя поставя другата си ръка върху своето сърце. – Моята също е тук. И ти винаги си в нея.

Мигът на споделена страст е грубо прекъснат от звъненето на телефона. Орхун не иска да разваля магията, но името на екрана го принуждава да вдигне.

– Салих е... (на телефона) Има ли нещо ново около нападението, Салих?

– Господин Орхун, добър ден. Всъщност се обаждам заради новините в пресата. Исках да попитам дали има нещо, което искате да предприема?

Орхун сбръчква вежди, недоумявайки: – Какви новини?

– Пращам ви ги като съобщение. Погледнете ги и ми се обадете.

– Добре – Орхун затваря, а Хира го гледа с притаен дъх. – Какво става?

– Салих казва, че в пресата са излезли някакви новини. Сега ще ги изпрати.

Телефонът извибрира. Орхун и Хира се надвесват над екрана и светът им за секунда спира. Заглавието крещи от екрана: „Любов разцъфтява в имението Демирханлъ!“. Текстът твърди, че Орхун и Нева са имали интимна афера в хотел в Бурса.

Хира прочита заглавието на глас, а гласът ѝ прекъсва от шок: – „Любов в имението... Орхун и Нева Демирханлъ...“

Под заглавието има снимка – Нева е притисната до Орхун в лобито на хотела, а позата им изглежда повече от двусмислена. Хира застива, сякаш е ударена от гръм. Докато Орхун я гледа с пълна изненада, опитвайки се да проумее откъде е дошъл този удар, погледът на Хира помръква от ужас.

Доверието, което двамата градиха толкова дълго, бе разбито от един-единствен кадър, а капанът на Нева и Афифе се затвори с оглушителен гръм, оставяйки съдбата на Хира в конака да виси на косъм...

Нощта за Кенан и Нуршах се превръща в изпитание. Нефес гори от температура. Термометърът изписва 40 градуса и паниката обзема и двамата възрастни. Кенан, въпреки болката в ръката си, вдига дъщеря си и я носи към банята за спешен душ със студена вода. Нуршах действа бързо и съсредоточено, но страхът личи в очите ѝ.

След банята температурата временно спада. Двамата остават до леглото ѝ, без да мигнат. Кенан споделя, че е чул как Нефес се е молила – искала да отиде на следващата училищна екскурзия и тайно е променяла желанията си, за да не ги натъжи. Болката от невъзможността да ѝ осигурят дори тези малки радости ги разкъсва. Кенан обещава, че ще направи всичко за дъщеря си, дори с цената на здравето си.

Нефес се събужда, усмихва се с усилие, но пристъпите на кашлица се засилват. Нуршах приготвя липов чай с мед. Докато чаят къкри, тя си спомня детството – как самата тя е боледувала и е копнеела за майчина близост, но е получавала строгост вместо нежност. Споменът я разтърсва, но и я прави още по-решена да бъде до Нефес така, както някога ѝ е липсвало.

Нощта ги заварва тримата в едно легло – Нефес по средата, а двамата възрастни от двете ѝ страни като жива защита. За миг изглежда, че кризата е овладяна.

С изгрева обаче температурата отново се покачва – 39.5. Нефес започва да бълнува. Кенан този път не се колебае – решава да я заведат в болница. Въпреки травмираната си ръка, отново я поема в обятията си. Нуршах взема документите и портфейла. Двамата излизат забързано.

Фатих и Джейлян стават свидетели на напрегнатото им тръгване. Искат да помогнат, но Кенан отказва. Остават в офиса разтревожени. Опитват да се свържат с Нуршах, но тя не отговаря. Тревогата им нараства с всяка изминала минута.

Пред държавната болница се оказва, че има огромна опашка. Кенан губи търпение – детето буквално гори, а времето тече. Нуршах предлага да отидат в частна клиника. Решението е взето мигновено.

В частната болница ги посрещат на регистратурата. Искат личната карта на детето. Искат и информация за здравна застраховка. Нямат такава. Следващият въпрос е още по-тежък – как ще платят?

Кенан и Нуршах се споглеждат. До този момент са мислели само за температурата. Сега ги застига другата реалност – цената на лечението. И в този миг става ясно, че битката им няма да бъде само срещу болестта, а и срещу безмилостната сметка, която ги очаква.