В предния епизод на турския сериал „Плен“: Нева подменя лекарствата на Афифе, за да принуди Хира да остане затворена в имението и да заеме нейното място до Орхун под светлините на прожекторите. Докато тя демонстрира опасна близост с господаря пред пресата, Хира е подложена на нови унижения от Афифе, без дори да подозира за подлия капан на своята съперница. Ще успее ли Орхун да разбере измамата, преди Нева да е постигнала крайната си цел?
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 210 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Планът на Нева да се омъжи за Орхун е в ход.
Нева убеждава Орхун, че има проблем във фабриката в Бурса и двамата трябва да отидат на място, за да го решат.
Орхун се съгласява да заминат, а Нева се възползва от възможността да провокира Хира, като се уверява, че тя вижда, как тя слага секси нощница в багажа си.
Въпреки че Хира е разтревожена и ревнива, тя се бори със себе си, за да повярва на Орхун, че той няма да я предаде.
Нуршах разбира от Джейлан за доходоносна работа като бавачка с английски език. Въпреки че това е под достойнството ѝ на дама от сой, тя е решена да приеме предложението тайно, за да спаси Кенан и малката Нефес от нищетата.
Кенан разбира за намеренията на Нуршах и ѝ забранява дори да си помисля за такава работа.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Орхун и Хира вървят хванати за ръце в градината. Орхун спира за миг и я поглежда изпитателно, опитвайки се да прочете в очите ѝ всичко, което тя му спестява.
– Как мина денят ти насаме с майка ми? – гласът му е нисък, претегля всяка дума.
Хира се опитва да запази спокойствие, въпреки че споменът за ледения поглед на Афифе още пари кожата ѝ.
– Сутринта бях много притеснена за госпожа Афифе... Но после тя се възстанови, слава на Бога.
Орхун свива вежди, този отговор не го задоволява. Той познава майка си твърде добре.
– Не те питам това. Виждам, че майка ми е добре. Притеснявам се за теб. Как мина твоят ден? Сигурно те е притиснала до стената.
Хира се усмихва леко, опитвайки се да разведри обстановката с доза хумор, макар сърцето ѝ да препуска като бясно.
– Не направи нищо неочаквано... Всъщност, зад острите ѝ думи на моменти дори усещах, че ми има доверие. Представи си, тя поиска от мен да прегледам баланса на асоциацията!
– Не бъди толкова сигурна в нея... – прекъсва я той, а в гласа му се долавя предупреждение.
Хира поставя ръка върху неговата, опитвайки се да усмири бурята в душата му.
– Не се напрягай толкова. Когато реших, че ще я спечеля на моя страна, бях готова на всичко. Нищо вече не може да ме пречупи, нищо не може да развали вкуса на щастието ми.
Орхун я гледа с възхищение, омекнал от нейната доброта.
– Добре... Пак успя да обясниш всичко с такава грация, сякаш нищо не се е случило. Но аз разбрах каквото трябваше. За пореден път овладя ситуацията с твоето невероятно спокойствие.
Хира се изчервява и бързо сменя темата, но в гласа ѝ се прокрадва тънка нишка на ревност, която не успява да скрие.
– А как мина представянето? Гледахме прякото предаване... – Тя замълчава за секунда, преди да добави: – Снимали са те сам с партньорката ти.
Орхун усеща колебанието ѝ и стиска ръката ѝ по-силно. – Беше по протокол... Но исках да се прибера възможно най-скоро.
– Защо? – пита тя, а очите ѝ търсят истината в неговите.
– Защото каквото и да правя без теб, се чувствам непълен. Вече искам да правя всичко заедно с теб. Ако ти си до мен, всичко е наред. Ако те няма, имам чувството, че пропадам в бездна.
Хира не издържа и вълнението ѝ избухва в искрена усмивка.
– Ще повярваш ли? Ако трябваше да опиша как се чувствам, щях да използвам същите думи... – Тя свежда глава, обзета от срам, но продължава: – Нека ти призная нещо. Днес, докато те нямаше, времето просто не минаваше. Молех се да се върнеш по-бързо. Молитвата ми беше чута – ти си тръгна по-рано и дойде при мен.
Двамата остават така – ръка в ръка, вперени един в друг, погълнати от споделената любов.
В същото това време Нева, която току-що се е прибрала, влиза в хола, сияеща от изкуствена любезност. Тя се настанява до Афифе с ловкостта на хищник и поднася телефона си, за да покаже снимките от събитието. Образите на нея и Орхун блестят на екрана – перфектната двойка в очите на обществото.
– Вижте, тук изглеждаме страхотно! – гласът на Нева е меден, докато следи всяка мимика на господарката. – Снимките като цяло са много добри. Между другото, интересът от страна на пресата и гостите беше огромен. Успехът на деня се дължеше изцяло на нашето партньорство.
Афифе поглежда екрана с ледено величие, но в очите ѝ се чете одобрение. – Времето ще свърши останалото. Какво следва сега?
– Трябва отново да отидем до Бурса – отвръща Нева, като внимателно затяга мрежата си. – Тъкмо говорих с мениджъра по пътя. Във фабриката има толкова много работа... Трябва да реорганизираме схемите на управление, наличностите, производството – всичко, за което се сетите.
Афифе я поглежда с пронизващ поглед, усещайки накъде бие младата жена. Нева обаче не трепва.
– Но най-важното е, че фабриката трябва да бъде интегрирана в холдинга. А аз не мога да направя това без Орхун, госпожо Афифе.
Афифе разбира отлично – това бизнес пътуване е внимателно подготвен капан от Нева, за да отдели Орхун от „онази жена“.
– Затова трябва да заминем за Бурса много скоро – продължава Нева с привидна загриженост. – Тъкмо щях да отида и да обясня на Орхун как стоят нещата.
В този момент Орхун влиза в стаята, последван от Хира. Той повдига вежди, изненадан да види партньорката си толкова рано. – Нева! И ти се прибрала рано?
Афифе веднага поема инициативата, хвърляйки топката към Нева с ловкостта на опитен играч.
– Нева, кажи му... Толкова ли е сериозен проблемът в Бурса, че да се тревожиш така? Каква е всъщност истината за ситуацията там?
Орхун и Хира застиват на място, опитвайки се да разчетат скрития смисъл в думите на Афифе, докато Хира усеща как почвата под краката ѝ отново започва да се клати.
Нева започва да реди думите си внимателно, сякаш реди фигури върху шахматна дъска. Тя поглежда Орхун с престорена загриженост, докато Хира стои встрани, притаила дъх.
– Нещата стоят така... – започва Нева, оправяйки сакото си с премерено движение. – Машините, които чакаме за увеличаване на капацитета, не могат да бъдат доставени. Едва успях да уредя среща, но не мисля, че ще ме вземат насериозно, Орхун. Ако ти не дойдеш, доставката ще се забави фатално. Трябва да сме в Бурса утре сутрин.
Хира фиксира Орхун с напрегнат поглед, надявайки се на чудо, но той кима сериозно. Бизнесът за него винаги е бил дълг.
– Добре. Заминаваме утре сутринта.
– Няма ли да е по-добре да тръгнем още довечера? – подхвърля бързо Нева, опитвайки се да скъси времето му с Хира. – Така ще сме отпочинали и ще избегнем трафика сутринта.
Орхун се колебае за миг, погледът му застивя върху Хира, но в крайна сметка отстъпва.
– Така да бъде, тръгваме късно вечерта.
Лицето на Афифе светва в доволна усмивка, докато Хира свежда глава, усещайки как тежест притиска гърдите ѝ. Нева не пропуска шанса да забие жилото си още по-дълбоко:
– Надявам се да приключим бързо. Не искам да те отделям от ангажиментите ти тук... въпреки че това вече е част от работата ти. В края на краищата, сега сме партньори.
Хира слуша, но пред очите ѝ започват да изплуват спомени, които я измъчват като призраци.
СПОМЕН: Тя се вижда как върви към стаята на Орхун и дочува гласа на Афифе, преливащ от студена решителност: – Резултатът е такъв, какъвто аз кажа. Казах на Орхун – след като не иска да се ожени за някоя от нашето ниво, поне да си партнира с човек от своята класа. Оставих документите на бюрото му. – Дали ще ги подпише? – пита Нева с надежда. – Орхун ще постъпи правилно. Поне ще се появява пред обществото с достойна фигура като теб...
Хира си спомня и думите на Афифе пред телевизора, докато гледаха репортажа от събитието: – Ето това е картината, която трябва да бъде! Колко добре изглеждат на екрана. Допълват се... Това е образът, който представя семейството ни достойно. Хора, които говорят на един език, израснали в еднаква среда, с високо образование...
КРАЙ НА СПОМЕНА
Хира се отърсва от мислите си, но тревогата вече е пуснала корени в душата ѝ. Тя вижда в главата си как Нева докосва Орхун на коктейла, как го гледа с онова пламъче в очите.
– Имам задачи за вършене, преди да тръгна на път. Отивам в кабинета – казва Орхун, прекъсвайки тягостната тишина.
– А аз ще се заема с нещата на асоциацията... – казва Хира, опитвайки се да скрие треперещия си глас.
Докато двамата се отдалечават в различни посоки, Нева и Афифе си разменят доволни погледи. Капанът е щракнал точно навреме, а Хира остава сама в голямото имение, изправена срещу съмненията, които започват да я разяждат отвътре. Тя обаче не подозира, че това пътуване до Бурса ще промени всичко... и може би не по начина, по който Нева си представяше.
Докато Афифе и Перихан се наслаждават на кафето си, Хира е приведена над маса, буквално погребана под купчина досиета. Светлината на полилея подчертава умората по лицето ѝ, но тя не спира да прехвърля листовете.
– Браво, Афифе! – подхвърля Перихан, отпивайки малка глътка. – Дяволът заслужава да бъде наказан.
След това тя се обръща към Хира с фалшива загриженост, която капе като отрова от думите ѝ.
– Хира... Тази задача изглежда доста сложна, направо те изтощава. Внимавай много! Не допускай грешки. Знаеш, че госпожа Афифе не търпи пропуски в нещата, на които държи.
Перихан хвърля бърз поглед към Афифе и продължава с насмешка:
– Можеш горе-долу да се сетиш какво ще последва, ако сгрешиш. Бих ти помогнала, за да ти е по-лесно, но... – тя оглежда перфектния си маникюр с пренебрежение – знаеш, че това не е за мен.
Хира се усмихва бледо, без да вдига глава.
– Благодаря ви. Няма нужда от помощ.
Афифе се обръща към Перихан, поглеждайки Хира отвисоко, сякаш е просто мебел в стаята.
– Остави я да се справи с това дребно нещо. Нямаше да ѝ го възложа, ако не се налагаше...
Хира усеща как гърлото ѝ се свива от унижението, но продължава да работи. Перихан се навежда към Афифе и прошепва достатъчно тихо, че само тя да чуе:
– Точно това е работата, с която да ѝ натриеш носа. Нека страда още повече!
Изведнъж Хира спира, погледът ѝ се заковава върху един документ.
– Тук има нещо нередно... – казва тя на себе си. Тя взема листа и се приближава към господарката. – Госпожо Афифе, в този документ има грешка.
– Какво има? Какво пак не разбра? – гласът на Афифе е рязък като камшик.
Хира отговаря кратко и ясно, без да трепне. – Не става въпрос за неразбиране... Датата на този лист е грешна. Не е от тази година, а от миналата. Не би трябвало да е в това досие.
Лицето на Афифе помръква от раздразнение. Налага се да дава обяснения.
– Миналата година имахме същата организация на същото място. Сигурно затова се е смесило. Документът за тази година е в стаята ми. Отиди и го вземи.
– Добре... – отвръща Хира и тръгва към стълбите.
Докато тя излиза от хола, Афифе изпраща гърба ѝ с поглед, изпълнен с чиста омраза.
Орхун е потънал в работа зад масивното си бюро, когато телефонът му извибрира рязко. Той грабва слушалката веднага, сякаш е чакал точно това обаждане.
– Салих... Най-после ще ми кажеш, че си постигнал нещо! Нали?
– Точно така, господин Орхун – дочува се гласът на Салих от другата страна. – Имаме следа за нападението срещу госпожица Нева.
– Казваш ми, че нямаш име ли, Салих?! Това ли е всичко – снимка на колата, в която е бил?
– Да, господин Орхун – прекъсва го гласът на Салих. – За съжаление, заради ъгъла на камерите не успяхме да разчетем регистрационния номер.
– Трябва ми самоличността на този човек! Веднага! – заповядва Орхун, а очите му искрят от ярост.
– Опитваме се да дешифрираме номера. Само тогава ще разберем кой е нападателят.
– Освен ако номерът не е фалшив! – отсича Орхун, удряйки по бюрото. – Този, който е планирал нападението, със сигурност е взел мерки. Резултати, Салих! Искам резултати възможно най-скоро!
Той затваря телефона, а погледът му остава фиксиран в пространството – остър, нетърпелив и опасен.
Хира изкачва стълбите към стаята на Афифе. Пред вратата на Нева тя се засича с Гонджа, която носи дрехи от химическо чистене.
– Госпожо Хира, имате ли нужда от нещо? Веднага ще ви помогна – казва Гонджа, готова да услужи.
– Не, благодаря ти. Трябва само да взема един документ от стаята на госпожа Афифе и се връщам в хола. Гледай си работата – отвръща Хира с мек, но категоричен тон.
Зад затворената врата Нева подслушва всяка дума, а на лицето ѝ се изписва хищна усмивка. Тя изважда от чекмеджето една изящна, съблазнителна нощница и извиква рязко:
– Гонджа!
Прислужницата трепва и прошепва уплашено на Хира:
– Госпожица Нева събира куфара за пътуването, отивам веднага, да не ми се разсърди...
Хира кима, но в този момент погледът ѝ е привлечен от отворената врата. Тя застива на място. Вижда Нева, която държи в ръцете си ефирната нощница и я подхвърля на Гонджа с подчертана небрежност.
– Вземи тази нощница и я сложи в куфара – гласът на Нева се извисява, пресметнат да пробие тишината на коридора и да стигне право до сърцето на Хира.
Гонджа стои смаяна, държейки дантелената дреха, а Хира се чувства така, сякаш някой е изтръгнал въздуха от гърдите ѝ. Нева улавя погледа ѝ в огледалото и се усмихва подло – тя знае, че ударът е попаднал в целта.
Хира остава като закована за земята, борейки се с надигащата се вълна от ревност. Опитва се да си върне самообладанието, докато Нева продължава своя театър, без дори да я поглежда директно.
– Трябва да вземеш всякакви дрехи, когато напускаш града, Гонджа – казва Нева, докато прислужницата сгъва нощницата в куфара. – Човек никога не знае какво може да се случи... Всъщност, сложи и ски панталоните ми.
Хира извръща глава и с последни сили се опитва да запази достойнството си, насочвайки се към стаята на Афифе. Нева изпраща гърба ѝ с триумфална усмивка. Тя беше посяла семето на съмнението.
Хира рови из документите на Афифе, но мислите ѝ са другаде. Думите на Нева ехтят в главата ѝ като натрапчива мелодия.
„Човек никога не знае какво може да се случи...“
Тя намира нужната папка, но ръцете ѝ треперят. „Мислиш глупости, Хира...“ – казва си тя, опитвайки се да прогони образа на Нева и нощницата. Изведнъж в съзнанието ѝ изплува друг спомен – гласът на Орхун, когато я накара да слуша сърцето му.
„Слушай какво казва сърцето ми... Казва, че винаги ще бие за теб. Хира. Хира. Хира.“
Спомня си имената им, запечатани едно в друго, и топлината на прегръдката му. Напрежението в раменете ѝ бавно отпуска.
– Тревожа се без причина – промълвява тя и вдига глава с нова увереност. – Сигурна съм в Орхун. Нищо друго няма значение.
Хира притиска документа до гърдите си и излиза от стаята, готова да се изправи пред Афифе.
Хира е потънала в мислите си, докато подготвя чанта за път на Орхун. Движенията ѝ са разсеяни, сякаш ръцете ѝ вършат едно, а съзнанието ѝ е далеч. Тя дори не забелязва как Орхун влиза в стаята и спира на прага, наблюдавайки я с нежна усмивка. Той се приближава тихо и гласът му я сепва.
– Здравей... – казва той тихо.
Хира се обръща рязко, притискайки една риза до себе си.
– За мен ли е тази чанта? – пита Орхун, кимайки към куфара.
Тя потвърждава с поглед, но в очите ѝ се чете тревога. Подрежда дрехите отново и отново, сякаш нищо не си е на мястото.
– Да. Но не мога да ги подредя... Това са същите дрехи, които винаги ти слагам, но сега сякаш не се събират.
Орхун отдава вълнението ѝ на предстоящото му заминаване. Иска му се да види онази нейна усмивка, която озарява деня му. – Значи искаш да си тръгна възможно най-скоро? Щом си я приготвила толкова бързо... – подкача я той.
– Не, разбира се, че не! – отвръща тя веднага.
– Не мога да бъда сигурен... – продължава той преструвайки се на сериозен. – Изглежда така, сякаш изобщо няма да ти липсвам.
Хира изпада в „сладка“ паника.
– Как можеш да кажеш това? Нали все пак заминаваш, затова я приготвих.
– Ако греша в мислите си, кажи го ясно. Искам да го чуя – Орхун я фиксира с онзи негов дълбок поглед, в който тя винаги се губи.
Хира вижда пламъчето в очите му и разбира, че се шегува.
– Помислих, че наистина го вярваш... Моля те.
Орхун скъсява дистанцията между тях.
– Добре, пошегувах се, но ти наистина си разстроена. Какво се е случило?
Хира застива за миг. Пред очите ѝ отново изплува образът на Нева и онази провокативна нощница. Тя бързо прогонва спомена и поклаща глава – не иска да разваля момента със съмнения.
– Ти не го каза ясно, но аз мога – гласът на Орхун става кадифен. – Липсваш ми във всеки един момент.
Хира сякаш се разтапя под въздействието на думите му.
– Иска ми се да имах една вълшебна кутия – продължава той, сякаш ѝ разказва приказка. – Да те скрия в нея и да те вземам навсякъде със себе си. И всеки път, когато ми липсваш, да я отварям и ти да си до мен...
– А какво ще стане, когато ти ми липсваш на мен? – пита Хира с едва доловим глас. – Трябва ли да чакам ти да се сетиш за мен?
– Не мисля, че изобщо бих затворил кутията – отвръща той и се навежда към нея. – Казах ти, липсваш ми всяка секунда... Дори точно сега, когато си до мен, когато усещам дъха ти, когато вдъхвам аромата на косата ти...
Погледът на Орхун се спира върху устните ѝ. Напрежението между тях става почти осезаемо, сякаш той всеки миг ще я целуне. Хира усеща как сърцето ѝ ще изскочи и в пристъп на вълнение се дръпва леко.
– Дрехите... трябва да ги подредя... – измънква тя, опитвайки се да намери спасение в куфара. Орхун се усмихва – знае, че тя се притеснява.
– Чорапите! Трябва да сложа чорапите! – Хира започва да рови из леглото, повдигайки пуловери и ризи, макар чорапите да са точно пред очите ѝ. – Къде ги сложих? О, Боже... извадих ги от гардероба, но...
Орхун просто протяга ръка, взема чорапите и ги пуска в чантата с едно движение. След това, с решителен и властен жест, хваща Хира за ръката и я придърпва към себе си.
– Сега, след като решихме проблема с чорапите, можем да продължим оттам, докъдето стигнахме. Какво беше последното, което казахме?
Хира разбира, че няма как да избяга от прегръдката му.
– Правиш го нарочно, за да ме смутиш – казва тя, опитвайки се да звучи строго, но руменината по бузите ѝ я издава.
– Може би... Обожавам начина, по който избягваш погледа ми, и това как се изчервяваш.
– Така ли? – Хира събира смелост и го поглежда право в очите. – Мога да те гледам много дълго. Дори и в това състояние.
Орхун приема предизвикателството с удоволствие.
– Добре. Да видим колко ще издържиш.
Те остават така – очи в очи. Орхун изучава всеки детайл от лицето ѝ, усещайки как тя се бори със себе си. Той бавно приближава лицето си към нейното, сякаш за целувка, и Хира не издържа – отдръпва се рязко в паника. На лицето на Орхун се появява палава усмивка.
– Но това не е честно! Променяш правилата на играта! Не мога да повярвам... не съм победена! – възкликва тя, опитвайки се да се защити.
– Мисля, че и ти не вярваш на това, което казваш – намига ѝ той.
– Трябва да довърша куфара! Иначе ще закъснееш! – Хира се заема с багажа, стараейки се да не среща погледа му, докато Орхун я наблюдава с безкрайна нежност.
Тя е неговото пристанище, но над морето на тяхната любов се събираха облаци. Орхун заминава в нощта с Нева, а Хира оставаше в имението, без да подозира, че това е началото на буря, която можеше да разруши всичко...
