В предния епизод на турския сериал „Плен“: Афифе използва стрелбата, за да инсценира фалшива заплаха и да притисне Орхун към фатално съдружие с Нева. Докато Орхун подписва документите, вярвайки, че защитава семейството си, Хира наблюдава със свито сърце как мечтите ѝ се разпадат пред очите ѝ.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 208 и епизод 209 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
На коктейла за бляскавото обявяване на съдружието ѝ с Орхун, Нева очаква своя триумф. Хира обаче приковава всички погледи върху себе си, което вбесява съперницата ѝ и засилва омразата на Афифе.
Орхун и Нева организират пресконференция, за да обявят официално партньорството си. След многобройните подмятания на Афифе, че Нева е по-подходящият избор, Хира започва да се съмнява дали да присъства на събитието, страхувайки се, че може да постави Орхун в неудобно положение. Въпреки че в крайна сметка решава да отиде, Нева измисля план, за да ѝ попречи. Тя подменя лекарството за кръвно на Афифе, което кара господарката да се почувства зле. Така Хира е принудена да остане у дома, за да се грижи за нея.
Докато гледа пресконференцията от имението, Афифе не спира да подчертава колко добре си подхождат Орхун и Нева. Самата Нева постоянно се опитва да демонстрира близост с Орхун, благодари му за подкрепата и признава, че не знае как би се справила след загубата на брат си без него. Тя се надява на обща вечеря, но Орхун, притеснен за състоянието на майка си и нетърпелив да се върне при своята любима, веднага заминава за вкъщи.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В имението тече трескава подготовка за бляскавото събитие, което трябва да обяви съдружието между Орхун и Нева. Невасе опитва да превърне това в триумф:
– Нека организираме премиера, достойна за нас! – настоява тя, но Орхун я срязва хладно: – Няма нужда от преувеличения. Обикновено съобщение до пресата е достатъчно.
Афифе обаче застава зад Нева с ледено величие: – Това съдружие е твърде важно. Орхун, заставайки до Нева, ти изпращаш послание към всички врагове на Демирханлъ.
Хира наблюдава сцената, а в ушите ѝ ехтят думите на Афифе: „Ако не си се оженил за някой от твоето ниво, поне си партнирай с такъв“. Тя се чувства като чуждо тяло в този свят, докато Орхун не я отвежда до стаята ѝ с думите:
– Подготви се за утре. Искам да си до мен.
В същото време Нева започва своя собствена, смъртоносна игра. Дочула указанията на иконома за лекарствата на Афифе, тя се промъква в ателието на Афифе. С треперещи от вълнение ръце, тя заменя бялото хапче за кръвно на Афифе с обикновено болкоуспокояващо.
– Това са само болкоуспокояващи, Афифе. Ще се почувстваш малко зле, нищо повече – казва тя със злобна усмивка. Но планът ѝ за малко да се провали, когато Орхун влиза неочаквано. Нева успява да скрие паниката си с лъжа за изгубен телефон.
Вечерта, когато идва време за коктейла, Нева се появява ослепителна, очаквайки всички погледи да бъдат приковани в нея. Но тогава влиза Хира.
Скромната ѝ елегантност и естествена красота моментално насочват погледите на всички към Хира. Орхун застива, погледът му се среща с нейния. Той приближава Хира и хваща ръцете ѝ:
– Знаеш ли как е името на най-ярката звезда в небето?
– Сириус – отговаря тя плахо.
– Грешиш! Трябва да е Хира – изрича той, пренебрегвайки напълно присъствието на Нева и Афифе.
Докато Афифе гледа Хира с нескрита омраза, Нева прехапва устни от ревност – тя е „партньорът“, но Хира е „звездата“.
По-късно планът на Нева е в действие – Афифе се чувства все по-зле заради подменените лекарства от Нева. Лицето ѝ е бледо, а погледът – замъглен.
– Госпожо Афифе, пребледняла сте. Има ли проблем? – пита Нева с престорена загриженост, криейки тържествуващата си усмивка.
– Кръвното ми пак се обажда... Не мога да отида на представянето така – отвръща Афифе, опитвайки се да запази властната си осанка.
Нева разиграва театър на „жертва“ – уж иска да остане, но Орхун не бива да е сам. Хира, водена от своята безгранична доброта, веднага предлага да остане и да се грижи за Афифе. Това е точно капанът, който Нева е заложила: Орхун да отиде на събитието само с нея.
Докато Орхун и Нева застават пред светкавиците на камерите, Хира е принудена да гледа прякото предаване по телевизията заедно с Афифе.
– Ето това е картината, която трябва да бъде! – подхвърля отровно Афифе. – Колко добре изглеждат заедно... допълват се. Това е образът на нашето семейство – хора с еднакво образование и социално ниво. Хира преглъща обидата и се опитва да отвърне смело: – Радвам се за тях. Учудващо е как до вчера бяхте смъртни врагове с Нева, а сега сте неразделни. Хората наистина се променят...
Въпреки думите си, Хира усеща как ревността я разяжда, виждайки как Нева се доближава към Орхун по време на снимките. Тя си спомня думите на Орхун в градината: „Ти си рядко бижу, Хира. Никой не може да достигне нивото на нашата любов“. Тези спомени са единственото, което я крепи, докато Афифе я засипва с купища архивни документи, само за да я унижи и държи заета като слугиня.
Орхун обаче изненадва всички. Той приключва събитието по-рано и се прибира вкъщи, пренебрегвайки поканата на Нева за вечеря.
– Трябваше да си там, Хира. Ти се жертва заради майка ми. Време е за почивка – казва той и я извежда в градината под гневния поглед на Афифе.
След щастието от новината за Нефес, в дома на Кенан нахлува тъгата. Телефонно обаждане от селото носи вестта за смъртта на Фикрет. – Нека почива в мир... беше толкова добър човек – хлипа Нуршах. Кенан, въпреки собствената си болка, решава веднага да замине, за да подкрепи Фериха. – Не искам да остава сама в такъв момент. Ще се върна веднага след погребението – казва той, докато Нуршах го изпраща тъжна.
На следващата сутрин Нуршах е на ръба на силите си. Тя подготвя кутията за обяд на Нефес, но в нея има само сух хляб и домат. Бедността я притиска, докато Фатих и Джейлан не влизат с прясно изпечена баница от баба им. – Баба я изпрати за вас – казва Фатих, забелязвайки умората в очите на Нуршах.
Когато Кенан се завръща от селото, натоварен с провизии от Фериха, той се сблъсква с неочаквано признание. Фатих и Джейлан вече знаят истината, че Кенан работи като общ работник на строеж. Фатих се хвърля да го прегърне със сълзи на очи: – Ти си велик човек, братко! Толкова се гордея с теб! Ако Нефес знаеше за твоята саможертва, нямаше да спре да плаче. Кенан обаче само смирено навежда глава: – Не преувеличавайте. Трябва да тръгвам за работа, за да не закъснея.
Докато Нуршах преглежда продуктите, пратени от Фериха, и мечтае за уютна вечеря, Кенан преживява истински ад на улицата. Той забелязва, че мъжът, който го следеше, отново е по петите му. Кенан решава да приключи с това веднъж завинаги и подгонва непознатия в една затънтена уличка.
– Мислеше, че ще ми избягаш ли? – извиква Кенан, но в същия момент от сенките излизат още трима мъже с тояги. Кенан се бори като лъв, поваля двама, но третият го удря подло в гърба. Кенан пада, засипан от удари.
Когато се прибира в офиса, гледката е страшна – арка на веждата, разцепена устна, дрехите му са в прах. Нуршах изпада в паника. – Кенан! Какво се е случило? Целият си в кръв! – Нищо ми няма, Нуршах... просто няколко хулигана. Дадох им урок и ги отпратих – опитва се да омаловажи случилото се той, но болката в ръката му е непоносима.
Въпреки че лекарят в болницата потвърждава, че няма счупвания, Кенан е със силни болки и обездвижена ръка. Въпреки това, на следващата сутрин той облича палтото си. – Трябва да тръгвам на работа, Нуршах. Не можем да си позволим да изгубя седмичната си надница. Нуршах застава на пътя му като стена: – Няма да ходиш никъде в това състояние! Кенан упорства, твърдейки, че ръката му е добре, докато Нуршах не го предизвиква да вдигне една тенджера. Когато той се опитва и извиква от болка, Кенан най-после признава поражението си.
– Ще отида поне да взема Нефес от училище – казва той с наведена глава, чувствайки се безполезен, докато Нуршах поема целия товар на плещите си. Фатих и Джейлан ги наблюдават със страхопочитание – дори в гнева и болката си, тези двамата са по-силни заедно от всеки враг на улицата.
