В предния епизод на турския сериал „Плен“: Докато Хира и Орхун мечтаят за ново начало и бебе, Афифе задейства своя безпощаден план. Изстрели разтърсват брега на Босфора. Ще плати ли Хира с живота си за омразата на ледената кралица? Предстои да разберем!
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 206 и 207 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Всички въздишат с облекчение, след като животът Муса е извън опасност. Орхун веднага започва разследване, за да разбере кой е стрелял по него.
Междувременно Афифе организира всичко така, че Орхун да повярва, че истинската цел е била Нева. Тя го убеждава, че една от нейните конкуренти е организирал нападението, и го притиска да обедини компаниите им, като твърди, че по този начин никой няма да посмее да им навреди.
Хира обаче гледа на това партньорство с тревога, осъзнавайки истинските намерения на двете жени.
Нева благодари на Орхун и признава, че се чувства в безопасност с него, но той я държи на разстояние, подчертавайки, че не прави нищо специално за нея, а би направил същото за всеки от семейството си.
Това е само началото, тъй като Афифе има още по-амбициозни планове да накара Орхун да се ожени за Нева.
Междувременно Нуршах започва да вярва, че единственото решение за края на проблемите им е да се раздели с Кенан и да се върне у дома. Кенан обаче не е склонен да я изостави и планира да замине с нея и Нефес на място, където никой не може да ги намери.
Точно тогава получават неочаквана новина: Мюзафер, въпреки натиска и заплахите ѝ, е написал благоприятен доклад. Така случаят на Нефес е приключен завинаги и тя ще остане с Кенан и Нуршах.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В болничния коридор Хира се моли за живота на Муса. Лицето ѝ е бледо, очите – зачервени от плач. Когато Шевкет, който току-що е дарил кръв за Муса, се приближава заедно с Гонджа, Хира го поглежда с безкрайна признателност.
– Благодаря ви много. Никога няма да забравя това добро – гласът ѝ трепери. Орхун поставя ръка на рамото на иконома: – Седнете тук. Току-що дадохте кръв, не стойте прав. Шевкет обаче не отделя поглед от вратата на операционната.
В този момент в операционната.
– Губим пациента, докторе! – извиква медицинската сестра. – Пригответе дефибрилатора! – заповядва лекарят. Лицето на Муса е бледо, сякаш животът вече го напуска...
В коридора Хира е на ръба да припадне. Орхун я хваща за ръцете, опитвайки се да я успокои. – Не си добре. Нека излезем в градината за малко въздух. – Не, не мога... Моля те, не настоявай... Не мога да оставя брат си. Имам само един брат... Ако загубя и него... той е моето крило, моята опора... свързани сме завинаги...
Орхун я привлича в здрава прегръдка, докато тя хлипа на гърдите му.
Лекарят най-после излиза от операционната. Лицето му е сериозно, което кара сърцето на Хира да спре за миг. – Как е Муса, докторе? След кратка пауза, лекарят се усмихва леко: – Беше трудна операция, но пациентът е добре, скоро ще го преместят в стая. Хира се свлича в прегръдките на Орхун, повтаряйки през сълзи: „Благодаря ти, Боже! Оцеля...“
В стаята Муса, все още под влияние на упойката, се опитва да се шегува: – Няма как... кожата ми е дебела. Като на носорог... Нали, зетко? Когато научава, че Шевкет му е дал кръв, Муса го поглежда с влажни очи: – Наистина ли? Кръвта на моя скъп иконом тече във вените ми? А аз винаги те разбирах погрешно... Ти си велик човек!
Действието се пренася в имението, където атмосферата е ледена. Афифе и Перихан седят една срещу друга, но мислите им са в различни посоки. – Не мога да повярвам! – възкликва Перихан, размахвайки ръце. – Да обсипят колата на семейство Демирханлъ с куршуми... Кой би е способен на такава лудост? Каква дързост само! Афифе мълчи, застинала като изваяна от камък. – Може би някой иска да ни предупреди, Афифе? Дали Нева наистина е била мишената? Мислиш ли, че са искали да я убият?
Афифе внезапно избухва, нервите ѝ не издържат: – Откъде да знам, Перихан? Въпрос след въпрос... Знам това, което и ти! Перихан се засяга от острия тон, но в този момент се чуват стъпките на Орхун. Той влиза, говорейки разпалено по телефона: – Казвай, Салих... Слушам те. Това е твоят основен приоритет в момента! – гласът му е като на генерал, подготвящ се за война.
Хира и Нева също влизат в хола. Перихан веднага се втурва към Нева с престорена загриженост: – Ох, Нева, бързо оздравяване! Толкова се разстроих, когато разбрах. Слава на Бога, че си добре! Орхун не спира разговора си, докато излиза от стаята: – Ще ме уведомяваш за всяка малка подробност! Не спирай, докато не заловим тези, които се опитаха да го направят!
Афифе изпраща сина си с нервен поглед. Перихан веднага подхваща Нева: – Как се случи, Нева? Някой заплашваше ли те? – Изключено. Кой би ме заплашвал, Перихан? – Видя ли нападателя? Афифе застива с безизразно лице, попивайки всяка дума на Нева. – Не видях никого. Преглеждах едни документи и изведнъж – изстрел. Стъклата заваляха върху нас като дъжд. Помня само как Муса крещеше в паника. Всичко стана за секунда-две...
Докато Нева говори, Хира си спомня. Пред очите ѝ изплува кървавата сцена, Муса на носилката, хаосът в болничния коридор... Сълзи изпълват очите ѝ. В съзнанието ѝ обаче започва да се оформя една страшна мисъл:
„Има нещо друго зад всичко това... Но какво?“
В същото време Нева не пропуска възможност да се изкаже по неин адрес: – Аз бях мишената на куршумите в колата, а вижте нейното отношение! – подхвърля тя злобно зад гърба на Хира.
В същото време Афифе е притеснена – не от състрадание, а от страх, че Орхун, със своята безпощадна решителност, ще разплете истината около нападението.
В кухнята Гонджа споделя с Халисе ужаса, който е преживяла, но и една невероятна новина: – Вуйчо ми, който вгорчаваше живота на Муса... се оказа, че го обича. Даде му кръв и дори остана в болницата да се грижи за него! – казва тя с насълзени очи.
Междувременно Нева подготвя следващия си ход. Тя оправя косата си пред огледалото с хищна усмивка и влиза в кабинета на Орхун. Хира забелязва това и женският ѝ инстинкт я кара да последва съперницата си. Вътре Нева започва своята ода на благодарност: – Орхун, благодаря ти, че ме накара да се чувствам силна. Никой никога не се е грижил така за мен... Орхун я прекъсва хладно: – Аз отговарям за безопасността на всички в това имение. Не си изключение.
Хира влиза в този момент, подтиквана от чиста ревност, но щом среща влюбения поглед на Орхун, губи ума и дума: – Аз... просто исках да проверя как си... – промълвява тя и излиза бързо, оставяйки Орхун впечатлен от нейния чар.
Вечерта Орхун влиза в хола с гръм и трясък: „Мистерията е разкрита. Зад всичко стои Мехмет Каялъ!“ Афифе и Нева замръзват. В миналото Нева е измислила този таен враг, за да притисне Орхун, за да станат партньори. Сега обаче става ясно, че Афифе е използвала тази лъжа, за да скрие, че тя стои зад тази стрелба!
Афифе отива при Орхун и поставя документите за партньорство на масата. – Нападнаха ни, защото сме разделени! – заявява тя с леден тон. – Трябва да покажеш на света, че Демирханлъ са единни. Подпиши!
Хира дочува разговор между Афифе и Нева, в който господарката на имението казва: „Орхун трябва да се показва в обществото с жена от неговото ниво, а не с някоя като нея “. Тези думи пронизват сърцето на Хира. Когато тя влиза при Орхун с кафе, той ѝ съобщава: „Подписах партньорството с Нева“. Хира е съсипана. Тя не подозира, че Орхун го прави, за да защити семейството от „невидимия враг“, а Нева ликува – нейният план за завладяване на Орхун и имението вече е в ход.
В къщата на Кенан денят започва с престорена лекота. Нуршах, Нефес, Фатих и Джейлян седят около масата и нанизват цветни мъниста. Смехът им звучи искрено, но в него пулсира тревога.
Нуршах поглежда младите хора с благодарност: уморени са от работа, а пак са тук. Те обаче настояват, че това е почивка за тя. Фатих дори се шегува, че чакал края на смяната, за да ниже мъниста. Нефес ги наблюдава с детска усмивка, а за миг светът изглежда нормален.
Но спокойствието се разпада, когато на прага се появява Мюзафер. Погледът ѝ е хладен, а думите – внимателно подбрани.
Под претекст за загриженост Мюзафер започва разпит – защо Нефес не е на училище? Защо не е на екскурзията? Нуршах, с усилие да запази достойнство, признава истината – нямали са средства за таксата. Затова превърнала деня в игра, за да не се почувства детето лишено.
Мюзафер не се трогва. Тя поставя под съмнение способността им да се грижат за Нефес. Дори намеква за наследството на детето. В този момент зад вратата се появява Кенан. Чува достатъчно, за да избухне.
Той застава срещу Мюзафер с разранени ръце и гордост, която отказва да се пречупи. Работи на строеж, за да издържа дъщеря си. Не са докоснали и стотинка от парите ѝ. Но думите на Мюзафер са като капки отрова – тя намеква, че Нуршах един ден ще се умори от бедността и ще си тръгне.
В очите на Нуршах проблясва болка. Обвинението я ударя право сърцето.
Музафер си тръгва с хладна увереност, че е посяла семката съмнение.
В парка Нефес усеща напрежението. Фатих и Джейлян се опитват да я развеселят, но детето е мълчаливо. Иска да се прибере. Усеща, че у дома се случва нещо лошо.
Когато влиза и вижда баща си и Нуршах с помрачени лица, страхът ѝ избухва. Пита директно – ще я разделят ли от тях? Ще я върнат ли при дядо ѝ?
Кенан я притиска силно до гърдите си. Обещава ѝ, че никой няма да я отнеме.
В малката къща на Кенан животът продължава въпреки болката. Кенан и Нуршах организират „кралска вечеря“ за Нефес, преструвайки се на сервитьори в луксозен ресторант. Гледката на щастливото дете им дава сили, но когато Нефес заспива, маската пада.
Нуршах вижда разранените ръце на Кенан и не може да сдържи сълзите си. Тя нежно започва да нанася крем върху раните му. – Гневна съм на майка ми... гневна съм на себе си, че не разбрах, че работиш по строежите! – хлипа тя. Кенан я поглежда с безкрайна любов: – Тези ръце носят хляб вкъщи, Нуршах. Не се срамувам от тях.
Отчаяна от преследването на майка си, Нуршах предлага най-тежкото решение: – Може би трябва да си тръгна... Това е единственият начин да те оставят на мира с Нефес. – Никъде няма да ходиш! – отсича Кенан. – Ако трябва, ще бягаме заедно там, където никой няма да ни открие!
В този момент телефонът звъни. Приятел на Кенан от министерството съобщава невероятна новина: Госпожо Мюзафер е прекратила разследването и е закрила досието на Нефес! Кенан и Нуршах не могат да повярват. Те се страхуват, че е капан. Кенан се осмелява да се обади на Мюзафер в късния час. Тя му се сопва по телефона, че я безпокои, но потвърждава решението си: – Нефес има прекрасни родители. Видях, че сте готови на всичко за нея. И запомнете – никой не може да ми казва какво да правя!
Нуршах сияе от щастие: – Афифе Демирханлъ най-после удари на камък! Двамата се прегръщат, а Нефес, събудена от глъчката, тича при тях. – Татко, защо сте толкова щастливи? – Принцесо моя, обещах ти, че никога няма да се разделим. Този ден дойде! Вече сме в безопасност!
