В предния епизод на турския сериал „Плен“: Орхун и Хира, притеснени за здравето на Али, пристигат в болницата, докато Тарък е арестуван. Думите на Али, че баща му е искал да постъпи правилно, карат Орхун да оттегли жалбата си, а Тарък признава грешката си и получава шанс отново да прегърне сина си. Нева, разбрала че Тарък няма намерение да вземе Али със себе си, побеснява и започва да крои нов план как да се отърве от Хира.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 199 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Нева се опитва да накара Тарък да размисли и да вземе Али със себе си в Канада. Тарък обаче ѝ отговаря, че е разбрал колко привързан е Али към семейство Демирханли и че раздялата му с тях ще го нарани. След като Нева ударя на камък с Тарък, тя решава да действа, чрез Афифе, като ѝ съобщава, че Орхун е оттеглил жалбата си срещу Тарък и му е позволил да се види със сина си. Побесняла Афифе крещи на Орхун, но дали нейните заплахи ще променят мнението и действията на сина ѝ.
Тарък води дъщеря си и съпругата си да се срещнат с Али. Съпругата му казва на Орхун и Хира, че Тарък съжалява за грешките си от миналото и се е променил – сега е добър съпруг и баща и трудолюбив човек.
Орхун и Хира наблюдават Али, докато той прекарва време със семейството си, и забелязват, че той е по-щастлив, отколкото някога са го виждали.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
Нева стои в края на коридора и чака Тарък да приключи телефонния си разговор. Щом той затваря, тя веднага изниква пред него с престорена любезност.
– Да, разбирам. Благодаря ви, много ви благодаря – казва Тарък в слушалката и се обръща да влезе в стаята, но Нева го пресреща.
– Тръгвам си вече – започва тя с мек глас. – Исках само да ви пожелая лек път, тъй като едва ли ще се видим пак преди заминаването ви.
– Благодаря ви, оценявам го – кимва Тарък, все още замислен.
Нева обаче няма намерение да го остави просто така. Тя започва умело да плете интригата си, преструвайки се на загрижена:
– Господин Тарък, наистина ми е много болно, че нещата се стекоха така... Толкова съжалявам за горкия Али. Тъкмо намери баща си и след толкова години пак ще остане сам. Той никога не е познавал майка си... За едно дете това е истинска травма.
Лицето на Тарък помръква. Думите ѝ го удрят в най-слабото място.
– И за мен ще бъде трудно, повярвайте ми – отвръща той с горчивина. – Но това е най-доброто за Али. Благодарение на Орхун и госпожица Хира, той никога не е усетил липсата на семейство. В началото не го виждах, бях заслепен, но сега го разбирам по-добре от всякога.
Нева не се отказва. Тя пристъпва крачка по-близо, опитвайки се да подкопае решителността му:
– Господин Тарък, никой не може да замени живия баща. Вашето място в сърцето на Али е съвсем различно. Никой друг не може да му даде това, което вие можете.
Тарък я поглежда, в очите му се чете болка, но и непоколебимост.
– Може и така да е, но Али е твърде привързан към тях. Те са целият му свят. Не мога да му причиня това зло, да ги разделя отново. Но това не означава, че си тръгвам завинаги. Аз съм негов баща и винаги ще бъда до него, макар и от разстояние.
Нева се усмихва фалшиво, виждайки, че този път планът ѝ за манипулация удря на камък.
– Разбирам. Разбира се, вие си знаете най-добре. Довиждане.
– Довиждане – отвръща сухо Тарък и се връща в стаята при сина си.
Нева обръща гръб, а лицето ѝ веднага се изкривява в гневна гримаса. Тя не можеше да повярва, че Тарък се е оказал толкова „мек“. Но тя няма да се спре дотук, след като бащата не иска да действа, тя ще намери друг начин да внесе смут в имението.
Афифе и Перихан седят в хола, когато Нева влиза с бърза крачка, готова да пусне поредната си отрова.
– Здравейте! – подхвърля тя, опитвайки се да привлече вниманието на Афифе. – Идвам направо от болницата. Али е добре, няма място за притеснение.
Перихан я измерва със саркастичен поглед, ясно виждайки през маската ѝ на „загрижена приятелка“. Афифе обаче остава хладна:
– Говорих с Орхун. Знам, че е добре. Трябваше да ми кажеш, преди да тръгнеш натам. Орхун каза, че няма нужда да ходиш повече, изписват Али и се прибират вкъщи.
Нева моментално сменя изражението си, изобразявайки уж голямо съмнение, за да накара Афифе да настръхне.
– Какво има? Нещо искаш да ми кажеш ли? – пита Афифе, усещайки уловката.
– Ами... по-добре да не се бъркам – започва Нева, преструвайки се, че се колебае.
– Като си започнала, довърши! – губи търпение Афифе. – Има ли нещо, което не знам?
– Мисля, че Орхун ти е казал това, само за да не видиш какво всъщност става там – подхвърля Нева, уж измъчена от тайната.
– За какво говориш? Какво се е случило? – Афифе вече е нащрек, а Перихан също наостря слух.
– Честно казано, ще излъжа, ако кажа, че не останах в шок от гледката...
Афифе започва да се изнервя от протакането ѝ:
– Ще обясниш ли най-после какво е станало?
– Направо се оля с това разтягане на локуми... – мърмори си Перихан под носа.
Нева, с вид на човек, който говори само защото е „принуден“, нанася удара:
– Тарък... Той също беше в болницата. Изглежда дори са се сдобрили с Орхун. Бяха прекалено близки, защото... госпожо Афифе... Орхун е изкарал Тарък от ареста.
Перихан веднага поглежда към Афифе, очаквайки взрива.
– Това е абсурд! Няма как да е вярно! – изригва Афифе, а тялото ѝ започва да трепери от гняв.
Примката около мира в имението отново се затяга. Афифе няма да остави нещата така, а Орхун не подозира, че майка му вече знае за „предателството“ му.
Али отваря очи, а Тарък стои неотлъчно до него и държи малката му ръка с безкрайна нежност.
– Сине... как си? Добре ли си? – пита той, вглеждайки се в лицето му.
Али кимва на баща си, а после се усмихва на Хира, която се приближава до леглото.
– Как си, Аличо?
– Добре съм – отвръща тихо момчето.
– Вуйчо ти оправя документите за изписването. Щом дойде, веднага се прибираме вкъщи – обяснява Хира.
Али грейна от щастие. Той се обръща към нея с надежда в очите:
– А татко... той ще дойде ли с нас?
Усмивките по лицата на Хира и Тарък внезапно изчезват. Тежкият въпрос увисва във въздуха. Тарък веднага се намесва, за да смени темата и да спести болката на сина си:
– Трябва да ти кажа нещо важно. Сестра ти ще дойде тук. Най-после ще можеш да видиш Ямур!
– Наистина ли? – крещи радостно Али. – Значи ще видя сестричката си?
Тарък кимва, а Али започва да го засипва с въпроси:
– Тогава трябва да ѝ купя подарък! Какво обича Ямур най-много?
– Не знам, ти реши – усмихва се Тарък.
– А яде ли бонбони или шоколад? – вълнува се детето.
– Не ѝ даваме много вредни неща. Не е задължително да е нещо за ядене. Ще бъде по-хубаво, ако ти самият измислиш или направиш нещо за нея.
В този момент Орхун влиза в стаята. – Можем да тръгваме – казва той кратко.
– Вуйчо... чу ли? Сестра ми Ямур ще идва! – похвалва му се веднага Али.
– Чух, Аличо. Е, честито – отвръща Орхун, опитвайки се да скрие напрежението си.
Точно тогава телефонът му иззвънява. На екрана се изписва името на Афифе.
– Слушам? – вдига той.
Още щом доближава апарата до ухото си, гласът на Афифе прорязва тишината, толкова силен, че се чува в цялата стая:
– Как можа да допуснеш подобно нещо?!
Спокойното изражение на Орхун моментално помръква.
Афифе дори не дава възможност на Орхун да се защити. Гласът ѝ трепери от ярост, докато тя крещи в слушалката:
– Кажи ми, че не съм чула правилно, Орхун! Кажи ми, че онзи човек не е там! Кажи ми, че никога не би направил подобно нещо!
В хола на конака Нева наблюдава сцената със скрита, подла наслада, а Перихан мести поглед между нея и разярената Афифе.
Орхун слуша нервните изблици на майка си, докато Хира следи всяка негова реакция с притаен дъх. Той решава да сложи край на разговора рязко:
– В момента изписват Аличо. Ще говорим, като се приберем вкъщи – отсича той и затваря.
В конака Афифе побеснява още повече, когато чува сигнала „свободно“. Тя захвърля телефона, а лицето ѝ е пребледняло от гняв.
– Щом не отрече, значи е вярно... – изрича тя през зъби. – Какъв е този резил? Какво си въобразява, че прави Орхун? Господи, дай ми търпение! Дай ми сили да не полудея!
Нева се усмихва ехидно, виждайки как отровата ѝ действа безотказно. В същото време в болницата Орхун се опитва да запази самообладание и да не показва пред детето колко е разстроен.
– Хайде, приготвяй се – казва той на Али.
– Нека ти обуем обувките, мило – добавя Хира и започва внимателно да облича момчето.
Орхун, Хира и Али се прибират в имението. Хира подготвя Али за сън, но вълнението на момчето не стихва.
– Како Хира, Ямур ще ме обикне, нали? – пита Али с надежда. – Разбира се, че ще те обикне – усмихва се тя, опитвайки се да му вдъхне увереност.
Али се обръща към вуйчо си, който стои наблизо: – Кога ще се срещнем, вуйчо? – Баща ти ще се обади. Още не знам точно – отвръща Орхун, стараейки се да звучи спокойно. – А къде ще се видим? – Ще разберем сутринта, когато се обади.
– Няма да закъснеят, нали, лельо Хира? – продължава да разпитва момчето. – Няма, не се притеснявай. – Така е – добавя Орхун с лека усмивка. – Ако искаш утре да видиш сестра си, трябва да си легнеш рано и да събереш сили. Току-що излязохме от болницата, знаеш правилото.
– Добре... Заспивам веднага и хоп – ще дойде сутринта... – казва Али и се свива под завивките.
В този момент Афифе влиза в стаята. Студенината ѝ изпълва помещението.
– Дойдох да ти кажа лека нощ. Спи спокойно. Онзи лош човек никога повече няма да се доближи до теб, не се плаши – изрича тя със суров тон.
Усмивката на Али моментално застива.
– Баща ми не е лош човек... – промълвява той, а гласът му трепери. – Този мъж, който се води твой баща... – започва нервно Афифе, но Орхун я прекъсва рязко. – Майко! Сега изобщо не е моментът! Детето току-що излезе от болницата, има нужда от почивка.
– Орхун... – процежда тя и го стрелва с поглед, който ясно казва: „Излез, трябва да говорим!“.
След като тя излиза, Али поглежда плахо към Хира.
– Тя е много ядосана, нали? – прави кратка пауза. – Никога ли няма да видя баща си пак? – Разбира се, че ще го видиш, Аличо. Не се тревожи, ще можеш да виждаш и баща си, и сестра си, когато поискаш.
Хира се опитва да прикрие безпокойството, което се изписва на лицето ѝ. Подава му чашата:
– Хайде, изпий млякото, преди да е изстинало... След това заспивай. Сънувай хубави сънища, за да дойде сутринта по-бързо.
Али поглежда чашата.
– Знаеш ли, че млякото успокоява? Татко ми го каза. Хира нежно гали главата на детето. – Прав е. Хайде, изпий го...
Али отпива бавно, а Хира не може да откъсне разтревожения си поглед от него.
Афифе и Орхун стоят един срещу друг, а въздухът между тях направо пари. Погледът на Орхун е непоколебим, но Афифе едва сдържа яростта си.
– Как можа да допуснеш онзи човек да влезе в главата на Али?! – крещи тя, а очите ѝ метат мълнии. – Детето е малко, лесно е да го излъжеш... Но ти? Как можа да оттеглиш жалбата си?! Оня боклук заслужава само едно – да изгние в затвора! Нищо друго!
Търпението на Орхун е на изчерпване. Гласът му е леден и режещ:
– Жената и дъщерята на Тарък пристигат утре. Али също ще се срещне с тях.
Афифе застива на място, сякаш е ударена от гръм. Очите ѝ се разширяват от ужас.
– Ти нормален ли си? Какво значи, че Али ще се среща с тях?!
– Знам много добре какво казвам и какво правя! – отсича Орхун. – Оттук нататък никой няма да се меси в тази работа! Аз ще се погрижа за всичко.
– Какво трябва да означава това? – настоява тя, гласът ѝ трепери от негодувание.
– Мисля, че бях пределно ясен! – прекъсва я той остро. – Моля те да не се намесваш. Ако продължим този разговор, само ще се изпокараме. Лека нощ!
Без да дочака отговор на майка си, Орхун ѝ обръща гръб и се насочва обратно към стаята на Али. Афифе остава сама сред тишината на хола, зашеметена от непокорството на сина си.
На следващият ден Али излиза от стаята си, нагласен и готов за големия ден. Хира върви плътно до него, а Орхун се появява на вратата с лека усмивка.
– Охо! Вече си готов – казва Орхун, оглеждайки малкия си племенник.
– Станах много рано днес! – вълнува се Али и гордо показва боядисаното камъче, което стиска здраво в ръката си. – Нарисувах това за Ямур.
Орхун кимва одобрително:
– Много е красиво, браво на теб.
– Сестра ти много ще го хареса, Аличо – добавя Хира, галейки го по рамото.
Детето не може да си намери място от радост:
– С Ямур ще правим толкова много неща, нали? Ще ходим в парка, ще рисуваме заедно, ще ядем сладкиши... нали?
В този момент Афифе се появява в края на коридора. Погледът ѝ се среща с този на Орхун – в нейните очи се чете леден гняв, в неговите – непоколебимост. Орхун не трепва.
– Хайде, да тръгваме, за да не закъснеем – отсича той, пресичайки всяка възможност за нов скандал.
Докато Али, Хира и Орхун излизат от къщата, Афифе ги изпраща с тежък и нервен поглед. Тя стои неподвижно, а в главата ѝ вече се зараждаше план как да сложи край на това безумие.
Али се спуска по пързалката и веднага изтичва при Хира и Орхун, които го наблюдават от близката пейка. Нетърпението му е изписано на цялото лице.
– Колко бавно минават часовете... – въздъхва момчето, поглеждайки към алеята.
– Така е, когато чакаш нещо с нетърпение – усмихва се Хира. – Времето сякаш спира.
– А дали сестра ми ще ме обикне? – пита Али за стотен път, вперил очи в нея.
Хира го погалва по бузата: – Аличо, задаваш ми този въпрос от снощи насам. И всеки път получаваш един и същ отговор. Затова сега ще си премълча.
Али не се отказва и се обръща към Орхун с надежда: – Вуйчо, ти ми кажи... Ще ме обикне ли?
– Разбира се, че ще те обикне, не се притеснявай – отвръща Орхун със сигурен глас.
Тези думи на вуйчо му вливат нова сила в малкото му сърце. Али грейна, а Хира го прегръща нежно.
– Ямур е голяма късметлийка, че има такъв брат като теб. Ех, и аз да имах брат... – промълвява тя, а погледът ѝ изведнъж помръква от копнеж по нещо безвъзвратно изгубено.
Али не може да стои на едно място от вълнение. Той непрекъснато поглежда към входа на парка, а търпението му отдавна се е изчерпало.
– Вуйчо! Кога ще дойдат най-после? – пита той, дърпайки Орхун за ръкава.
Орхун се усмихва, виждайки вълнението на момчето. – Тук ще бъдат след минути, имай още малко търпение.
В същия миг Хира забелязва познати фигури в далечината. Тарък, малката Ямур и съпругата му се появяват в края на алеята.
– Виж, Аличо! Ето ги, идват! – извиква тя и посочва с ръка.
Али се втурва напред, без да чака покана. Двете семейства се срещат под сянката на дърветата. След като кимват за поздрав на Орхун и Хира, съпругата на Тарък – Мелек, се навежда към момчето и му подава ръка с топла усмивка.
– Здравей, Али – казва тя, а очите ѝ искрят от доброта. – Аз съм Мелек, майката на Ямур. Баща ти ни разказа толкова много неща за теб...
Тарък се притиска между двете деца, застава на нивото на очите им и хваща ръчичките им.
– Сине, ела тук... Това е твоята сестричка Ямур. – Той се обръща към малкото момиченце: – Виж, мило, това е батко ти Али. Хайде, хвани го за ръка. Дръж го здраво.
Очите на Али светват от чиста детска радост, когато пръстите му се преплитат с тези на сестра му. В този момент светът около него изчезва.
– Направих това за теб... – промълвява той и внимателно поставя боядисаното камъче в дланта на Ямур.
– Благодаря ти – отвръща тя тихичко и притиска подаръка до себе си.
Гледката е толкова трогателна, че Орхун остава без думи, а очите на Хира се пълнят със сълзи на щастие.
Али тича неуморно, заливайки се от смях, докато си играе на гоненица с Тарък и малката Ямур. Орхун, Хира и Мелек седят на една пейка встрани и наблюдават щастливата картина.
– Тарък... той се разбира толкова добре с децата, че винаги съм му завиждала за това – започва Мелек, докато гледа съпруга си. – Казват, че трябва да можеш да бъдеш дете с децата, и той го умее съвършено.
Тя забелязва, че Орхун и Хира мълчат, а лицата им са изпънати от напрежение.
– Изглежда думите ми ви изненадват... – добавя тя с мек глас.
Орхун я поглежда – изражението му ясно казва: „За съжаление, да“.
– Като знам какво е правил Тарък в миналото, не ви виня, че сте предпазливи – продължава Мелек, докато погледът ѝ отново се връща към играещите деца. – Той не скри нищо от мен, разказа ми за всичките си грешки. Разкая се горчиво. И се промени. Сега сме много щастливи... Тарък е трудолюбив, прекрасен баща и страхотен съпруг.
В това време Тарък, който се преструва, че бяга от малчуганите, се оставя да бъде заловен. Ямур и Али се хвърлят върху него с викове, а той ги вдига едновременно на ръце.
– Хоп! Хванахте ме! – смее се Тарък, притискайки и двамата до себе си. – Забавлявате ли се? – Да! – извикват в хор Али и Ямур. – А къде е камъчето, което батко ти подари? Много е хубаво, нали?
Ямур маха с ръчичка към пейката: – Мамо! Ела тук!
Мелек се усмихва на Орхун и Хира и става от мястото си. – Извинете ме. Дългът ме зове – подхвърля тя закачливо и отива при тях. – Хайде, цялата си плувнала в пот...
Орхун и Хира остават сами. Тишината между тях е наситена с размисъл.
– Али е много щастлив – казва Хира, без да сваля очи от момчето.
Орхун кимва едва забележимо, а в очите му се чете странна смесица от облекчение и лека тъга.
– Повече от всякога... Знам, че е щастлив с нас, но това тук е съвсем различно. Никога не съм го виждал такъв.
– Явно нещо му е липсвало... – добавя Хира с горчивина в гласа. – Но сега си има и баща, и сестра.
Тя продължава да наблюдава сияещото лице на Али, знаейки, че този ден ще промени всичко в имението. Но дали Афифе щеше да приеме тази промяна, или щастието на Али щеше да се превърне в повод за нова, още по-жестока война?
В същото това време Кенан и Нуршах приключват поредица от телефонни разговори в търсене на работа.
Есра обещава да говори с ръководството във фирмата на баща си, но самата тя не е сигурна дали ще я вземат насериозно.
Кенан се е свързал с бивши клиенти – засега няма свободни позиции. Остава само чакането. За Кенан това чакане е особено тежко заради риска да изгубят Нефес.
Нуршах предлага да излязат да се поразходят, за да разсеят напрежението.
На улицата ги спира майстор Якуп. Той знае за проблемите им и ги насърчава да не се предават.
Кенан избухва срещу Мюзафер и заплахата да отнемат Нефес. Якуп подчертава, че в трудни моменти се изисква търпение.
Той говори за най-голямото богатство – сплотено семейство и любов. Думите му трогват Нуршах, която се съмнява дали самата тя е „благословия“ за Кенан и Нефес. Кенан категорично я уверява, че е незаменима част от живота им.
В парка Кенан получава обаждане, което се оказва рекламно предложение за интернет. Разочарованието е очевидно.
Нуршах предлага да изиграят „играта на щастливите мечти“ – да си представят, че всички проблеми изчезват:
- доказват невинността си;
- връщат се към адвокатската професия;
- Нефес е щастлива;
- конфликтите с околните приключват.
Макар да звучи утопично, дори мисълта за това носи кратко облекчение.
Фатих, Джейлян и Нефес играят пантомима. Загадката е „Тайна любов“.
Следва закачлив спор дали „тайната любов“ съществува. Джейлян намеква, че Фатих не би разпознал подобно чувство, дори да е очевидно. Той настоява, че би разбрал веднага. Нефес наблюдава с удоволствие техния комичен спор.
Фикрет и Фериха идват да се сбогуват – заминават окончателно за селото, за да изживеят спокойни последните си години.
Сцената е емоционална. Нефес пита дали може да ги посещава. Те я канят с отворени обятия. Всички осъзнават, че това вероятно е последната им среща.
На следващият ден докато Кенан върви замислен по улицата, телефонът му звъни отново. Той отговаря и внимателно изслушва събеседника. Не става ясно какво чува, но реакцията му подсказва сериозност.
В същото това време Нефес показва на Нуршах решена задача и получава похвала. Детската ѝ увереност контрастира с тревогите на възрастните.
Нуршах решава да се обади на Кенан.
Кенан вижда входящото повикване от Нуршах, но след кратко колебание го отклонява и продължава бързо напред с напрегнато изражение.
Нуршах остава объркана и притеснена, без да знае какво се случва.
