В предния епизод на турския сериал „Плен“ Орхун нанася съкрушителен удар на Тарък, като му връчва ограничителна заповед и му забранява завинаги да вижда Али. Хира не е съгласна с това решение. Тарък се обажда на Орхун и му признава поражението си – той си заминава завинаги за Канада. Но в имението се ражда нова интрига…
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 198 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
След като Али отказва да замине за Канада, Тарък решава да върне Али при Орхун и Хира, но напрежението разболява детето и го отвежда по спешност в болница. Малко след това Тарък е арестуван.
Думите на Али, че баща му е искал да постъпи правилно, разсейват съмненията на Орхун и смекчават гнева му. С подкрепата на Хира той оттегля жалбата си, а Тарък признава грешката си и моли за прошка
Али е щастлив, когато баща му обещава да доведе сестра му да се срещнат скоро.
Нева разбирайки, че Тарък няма да вземе Али в Канада побеснява и започва да крой план как да се отърве от Хира.
Всичко за турския сериал „Плен“
⬇ По-подробно в редовете по-долу ⬇
В болничния коридор Тарък стои пред лекаря, очите му са зачервени от тревога.
– Ще задържим Али при нас, докато свалим температурата и излязат всички резултати от изследванията – обяснява докторът.
– Разбирам. Благодаря ви – отвръща Тарък.
Лекарят си тръгва, а в същия момент в коридора влизат или по-точно нахлуват притеснени Орхун и Хира. Щом вижда Тарък, Орхун губи контрол. Той се втурва към него, сграбчва го за яката и го притиска със сила към стената.
– Недей! Орхун, спри! – извиква Хира, опитвайки се да застане между тях.
– Ако косъм падне от главата на Али, лично ще те унищожа! – крещи Орхун, а очите му мятат искри.
Тарък обаче не се съпротивлява. Той гледа Орхун в очите с неочаквано спокойствие. – Али е добре. Не се притеснявай.
– Моли се наистина да е така! – процежда Орхун през зъби.
– Моля те, успокой се... – настоява Хира, хващайки ръката на Орхун.
Точно тогава в коридора се появяват полицаите. – Тарък Каялъ? Трябва да дойдете с нас в управлението. Веднага.
Докато полицаите го хващат под ръка, Тарък се обръща към Орхун и Хира. В погледа му няма злоба, а само една последна молба: – Ще се погрижите за него, нали?!
Хира застива, поразена от тези думи. В тях не чува заплаха, а гласа на един баща, който най-после е разбрал, че е загубил битката.
– Никога повече няма да се доближиш до Али! – крещи Орхун, докато полицията отвежда Тарък към изхода.
– Да вървим – заповядва полицаят и те изчезват зад ъгъла.
Хира не чака и секунда повече. – Али! – изхлипва тя и се втурва към стаята, следвана плътно от Орхун.
Али спи дълбоко, а бледото му личице едва се подава над болничните завивки. Хира и Орхун влизат тихо. Орхун забелязва, че сълзите на Хира отново потичат, и спира погледа си върху нея.
– Спри да плачеш вече. Всичко свърши – казва той, а в гласа му се усеща неочаквана нежност.
Хира избърсва очите си с трепереща ръка и се изправя, загледана в детето. – Ако му се беше случило нещо... нямаше да си простя до края на живота.
Орхун пристъпва по-близо, гласът му е уверен и силен: – Нищо не се случи. И нищо няма да му се случи занапред. До него сме. Вече няма защо да се страхуваш.
– Слава на Бога – отвръща Хира, все едно тежък камък пада от сърцето ѝ.
– Отивам да намеря лекаря, за да разбера какви са резултатите – казва Орхун и излиза тихо от стаята.
Хира остава сама до леглото. Тя се навежда над Али, гледайки го с поглед, изпълнен с безкрайна обич и облекчение. – Слава на Бога, че пак сме заедно, Аличо... – шепне тя. – Господи, моля те, никога повече не ни разделяй така.
Орхун се връща, а Хира го посреща с плаха усмивка.
– Температурата му спадна – казва тя, усещайки как напрежението бавно я напуска.
– Ако и изследванията са добри, се надявам още днес да го приберем у дома – отвръща Орхун, загледан в племенника си.
След малко Али отваря очи. Щом вижда вуйчо си и Хира пред себе си, лицето му се озарява от слаба усмивка. Хира веднага се навежда над него: – Аличо? Как си, миличък?
Орхун, обзет от бащинска загриженост и потиснат гняв, пита директно: – Онзи човек нарани ли те? Не се страхувай, той никога повече няма да те докосне!
За изненада на Орхун обаче, Али поклаща глава в знак на несъгласие. – Не ме е наранил... Той е добър човек.
Орхун застива, изненадан от думите на момчето. Али продължава, а гласът му трепери: – Разказа ми приказка, после ми стопли мляко. Щеше да ме върне вкъщи, но аз се разболях. Затова не успя да ме доведе по-рано. – Детето премества поглед към вратата с надежда. – Къде е той сега? Отиде да доведе сестра ми ли? Той обеща да я доведе тук. Така каза...
Али гледа ту Хира, ту вуйчо си, очаквайки отговор. – Няма ли да кажете нещо?
Орхун преглъща гнева си и се опитва да обясни ситуацията така, че детето да разбере сериозността ѝ, без да го плаши: – Вече си голямо момче, Али. Затова знам, че ще ме разбереш. Без значение дали се е държал добре с теб, или не, той няма право да те отвежда, без да ни каже. Разбираш ли ме? Това е престъпление. А всяко престъпление се наказва. Тарък трябва да понесе своето наказание.
Лицето на Али веднага помръква. – В затвора ли отиде? – пита той тихо.
Момчето замълчава, а в очите му се чете тъга, която никой в тази стая не е очаквал.
Али е мълчалив и тъжен. Хира се опитва да го нахрани със супа, но момчето дори не поглежда към лъжицата.
– Хайде, Аличо, изяж поне малко заради мен, моля те – настоява тя с мек глас.
Орхун наблюдава отстрани и се опитва да бъде по-категоричен: – Ако не се храниш, ще се възстановяваш много дълго. Нали не искаш да оставаме тук повече от необходимото?
Али не отговаря, само свежда глава. Тишината в стаята става мъчителна. Хира оставя купичката и взема чаша с вода. – Поне пий малко вода, Аличо.
Но Али отказва и водата. Орхун въздъхва тежко, виждайки, че племенникът му е съкрушен. Напрежението го задушава и той решава да излезе. – Отивам да оправя документите за изписването – казва той и напуска стаята.
Хира остава сама с Али. Тя го гледа с болка, разбирайки, че раните в душата на детето са много по-дълбоки от треската, която току-що е преборило.
Орхун върви забързано по коридора, когато вижда Хира.
– Нещо стана ли? Али добре ли е? – пита той притеснен, пресичайки пътя ѝ.
Хира се приближава бавно към него, гласът ѝ е тих, но в него се усеща решителност. – Али е добре, не се притеснявай – успокоява го тя. – Знам, че не искаш да се бъркам, но...
Орхун спира и я фиксира с поглед, давайки ѝ знак да продължи.
– В очите на Али ти винаги ще бъдеш човекът, който го е разделил от баща му – казва Хира, гледайки го право в очите. – А не вярвам да искаш това...
Орхун застива. Думите ѝ го удрят като шамар. Той остава неподвижен, а в очите му се чете тежка вътрешна борба. Мисълта, че любимият му племенник може да го приеме за враг, го прорязва по-дълбоко от всяка обида.
Али лежи в леглото, потънал в апатия. Светлината в очите му е угаснала и той сякаш не чува думите на Хира, която стои неотлъчно до него.
– Чакаме вуйчо ти, Аличо... – казва тя нежно. – Щом дойде, веднага си тръгваме за вкъщи.
Детето дори не трепва. За него „вкъщи“ вече не е същото място. Хира го гледа със свито сърце, но в този момент вратата се отваря. Влиза Орхун, а веднага след него... Тарък.
Погледът на Али внезапно се озарява Цялото му лице се преобразява. – Татко! – извиква момчето.
Тарък се втурва към него и го прегръща със насълзени очи. – Синко! Скъпото ми момче!
Хира наблюдава сцената с облекчение и дълбока благодарност. Тя поглежда към Орхун, чието лице остава каменно, но тя знае колко му е коствало това решение. Тарък гали косата на сина си, гласът му трепери: – Толкова ме изплаши... Толкова много.
– Знаех, че ще постъпиш правилно – прошепва тихи Хира на Орхун.
Орхун само кимва едва забележимо.
СПОМЕН (преди малко в полицейското управление):
Тарък седи в килията за временно задържане. Когато чува ключа в ключалката, той вдига глава и застива от изненада. Пред него стои Орхун. Тарък скача на крака, обзет от паника. – Нещо с Али ли е станало? – гласът му се накъсва от страх.
Орхун го гледа остро, гневът му е очевиден. – Тръгвай! Излизаме!
Тарък го гледа невярващо, без да разбира какво се случва. – Оттеглих жалбата си – отвръща Орхун с леден тон. – Ще видиш Али.
Действието се връща в настоящето:
Орхун среща погледа на Хира. В очите му се чете, че е преглътнал гордостта си само заради едно. – Направих го заради Али... – казва той тихо.
Тарък вече се е заел с детето. Забелязва пълната купичка на шкафчето. – Ти защо не ядеш, а? – започва той закачливо и започва да гъделичка Али. – Я кажи защо не ядеш? Как ще оздравееш така? Тази вечеря трябва да свърши веднага!
Тарък взема супата и поднася лъжицата. – Хайде, виж каква хубава супа са ти донесли. Хапни малко.
– Не искам – мръщи се Али, но в гласа му вече няма тъга, а само детински инат.
Тарък допира лъжицата до нослето му, смеейки се: – Ако не щеш с устата, носът ти ще я изяде! Хайде, отваряй бързо! Ако не – ухото ще я изяде. Давай, давай! Няма как да не ядеш, ще те гъделичкам до сутринта, ако трябва. Отваряй веднага!
Хира и Орхун стоят отстрани и наблюдават щастливата картина. Гледката на бащата и сина, които отново се смеят, омекотява дори суровото изражение на Орхун.
– Така е добре. Сега още една лъжица! – насърчава го Тарък. – Трябва да имаш сили. Знаеш ли сестра ти колко много се гъделичка? Същата е като теб!
Тарък внимателно завива заспалия Али и се изправя тихо. Приближава се към Хира и Орхун, а в жестовете му вече няма и помен от агресия.
– Благодаря ти, че оттегли жалбата и ме спаси – казва Тарък с приглушен глас, в който се долавя срам и искрено разкаяние. – Признавам, че отвличането на сина ми беше огромна грешка... Просто не знам какво ми стана, когато го видях след толкова години. Съжалявам, че ви причиних всичко това.
Хира и Орхун слушат мълчаливо, докато Тарък продължава чистосърдечно: – Истината е, че Али гледа на вас като на свои истински майка и баща. Мисля, че точно това предизвика кризата му – той реши, че никога повече няма да ви види.
– Али е скъп спомен от Нихан. При нас той е в безопасност – отсича Орхун, макар и по-спокойно. – Можеш да се върнеш в Канада със спокойно сърце.
Тарък поглежда спящото дете, а в очите му се чете болката от предстоящата раздяла. Хира улавя емоцията му и го поглежда със съчувствие.
В този момент Нева се приближава към стаята. Вратата е леко открехната и тя спира, наблюдавайки тримата вътре. Гласът на Тарък достига до нея:
– Говорих с жена ми още преди да ме изкарате от ареста. Разказах ѝ за ситуацията с Али. Тя също е много разстроена... Дори искаше да дойде веднага.
Тарък продължава, а гласът му става по-уверен: – Те ще дойдат заедно с дъщеря ми, за да видят Али. Така е най-правилно. Трябваше да го направя още в началото.
Лицето на Хира се озарява от радостна усмивка: – Това е прекрасна новина! Али ще бъде толкова щастлив да види Ямур.
Тарък кима в знак на съгласие: – Да. След като съберем братчето и сестричето, ние ще се върнем в Канада. Оттук нататък ще се чуват често по телефона, защото Аличо остава при вас.
Чувайки последните думи на Тарък, Нева буквално пребледнява от ярост. Тя се отдръпва в коридора, стиснала зъби: – Проклятие! Глупак такъв!
В този момент Хира забелязва сянката на вратата и вдига очи: – Нева?
Всички погледи се насочват към нея. Орхун я фиксира с подозрение: – Какво правиш там?
Нева веднага слага маската на загрижена приятелка и пристъпва в стаята: – Притесних се за Али. Исках да го видя как е, дори му взех малък подарък.
Хира я измерва с очи, усещайки, че нещо не е наред, но Орхун само кимва едва забележимо. Нева се усмихва, но в очите ѝ личи, че плановете ѝ току-що са се объркали и тя няма да се откаже толкова лесно.
Тарък седи до леглото на сина си, стиснал нежно ръката му, сякаш се страхува отново да не го изгуби. Нева обаче не гледа детето – погледът ѝ е прикован в Орхун и Хира, следейки всяка тяхна реакция.
– Толкова се радвам, че Али е добре. Наистина ни изкара акъла – казва Нева с глас, пълен с престорена загриженост.
Телефонът на Тарък започва да свети на нощното шкафче. – Извинете ме, трябва да вдигна – промълвява той и излиза тихо от стаята.
Нева изчаква няколко секунди и също тръгва към вратата. – И аз ще тръгвам, за да не става навалица. Нали знаете – най-краткото посещение е най-добро за болния... – Тя посочва торбичката с подаръка. – Орхун, ти го дай на Али. Между другото, ако имате нужда от нещо за него вкъщи, аз...
Орхун я прекъсва рязко, без да оставя място за възражения: – Няма нужда. Али го изписват днес и се прибираме у дома.
Нева застива за миг с фалшива усмивка на лицето. – Тогава... до скоро.
Щом тя излиза, Хира въздъхва дълбоко и поглежда към Орхун. – Още не мога да повярвам... Колко бързо се промени всичко от вчера до днес.
Орхун я фиксира с поглед, в който се чете неочаквана нежност. – Ти и Али... вие сте ми най-ценното. Не искам да те виждам разстроена. И съм готов на всичко, за да не допускам това.
Хира го поглежда с благодарност, а той продължава със сериозен тон: – Понякога мъжът може да не забележи какво трябва да направи, за да защити семейството си. В някои случаи той остава в тъмното. Но ако до него има жена, която да му свети и показва посоката, всичко е наред.
Хира се усмихва леко, трогната от признанието му. – Всъщност чувствата ни са взаимни... Когато една жена види, че нейното мнение и думите ѝ се ценят, значи всичко е наред.
Двамата се споглеждат с обич, след което едновременно обръщат поглед към спящия Али. – Не съм забравил – казва изведнъж Орхун.
Хира го поглежда въпросително. – Какво не си забравил?
– Мисля, че в момента имаме един голям проблем – подхвърля той загадъчно.
– За какво говориш? – не разбира тя.
– Нали ми обеща нещо? Обеща да ми четеш, докато превеждаш френските книги, които ти купих.
Хира се усмихва виновно, сякаш са я хванали в малка лъжа. – Напълно си прав. Така и не стигнах до тях... Но сега наистина обещавам. Щом всичко се подреди, това ще е първото нещо, което ще направя.
– Четенето е просто приятен повод – кимва Орхун. – Казвам ти го, защото знам колко означава това за теб. Не искам да забравяш мечтите си...
Хира само кимва, а в стаята най-после се настанява тишина, пълна с обещания. Но докато те мечтаят за спокойни дни, Нева вече крой следващия си ход в коридора…
В същото това време Кенан и Нуршах си търсят временна работа, но без успех. Нуршах предлага да започне да продава дрехите си, които не използва, за да изкара пари. Кенан категорично отказва, не иска тя да печели от неща, купени с парите на фамилията Демирханлъ. Предлага вместо това да дари дрехите в специалните контейнери за дарения. Нуршах приема решението му.
Фатих отива на интервю за работа, но се чувства неудобно да работи без Кенан. Джейлян му напомня, че присъствието им би затруднило Кенан. Спонтанно Фатих предлага да отидат заедно на интервюто, въпреки че Джейлян не е кандидатствала. Тя се съгласява и двамата тръгват с надежда да работят отново заедно.
Нуршах намира обява за писане на блог статии срещу 100 лири на страница. Двамата решават да опитат – тя ще пише за мода, а Кенан за футбол. Макар сумата да е малка, това им дава надежда.
Нуршах завършва статията си, но разбира, че текстовете първо се одобряват, преди да бъдат платени. Опитва да види статията на Кенан, но той отказва да я покаже преди да я довърши. Заглавието му е „Катеначо не е само защита“. Кенан разказва, че в миналото е бил голмайстор в аматьорска лига и е имал предложения за професионална кариера, но е избрал образованието. Не съжалява, защото иначе нямало да срещне Нуршах.
Фатих и Джейлян влизат радостни – намерили са работа. Оказва се, че ще работят в колцентър и ще използват офиса на Кенан.
Фатих и Джейлян обясняват, че работата им е „хоум офис“, но предпочитат да са в офиса заедно. Кенан се съгласява. Атмосферата напомня семейство.
Мюзафер от социалните служби идва в офиса. Тя заявява, че Кенан е лишен от адвокатски права и има обвинение в нападение. Поставя под съмнение способността му да се грижи за дъщеря си Нефес и заплашва да поиска тя да бъде настанена под държавна закрила. Кенан реагира гневно, но е предупреден, че избухливият му характер вече е бил причина за отнемане на попечителството.
Кенан е разтърсен и бесен. Нуршах го успокоява – трябва да запази самообладание заради Нефес. Решават, че спешно им трябва осигурена работа, за да не дават повод срещу себе си. Планират да кандидатстват чрез държавната агенция по заетостта.
Двамата подават заявления в държавната агенция по заетостта, но осъзнават, че отговорът ще се забави. Проблемите се трупат– лишаване от права, блокирани сметки, заплахата от социалните служби.
Нефес се прибира щастлива – решила е задача, с която никой друг не се е справил. Радостта ѝ контрастира със страха на родителите. Кенан и Нуршах решават да потърсят помощ от приятели. Въпреки напрежението, между тях има силна взаимна подкрепа и увереност, че заедно ще преодолеят кризата.
